Българска история ⇒ Демитологизиране на митологизирани герои

[Thorn]

Подтикнат от темата на Спириев с панегирика на ген. Колев се замислих, че образователната система и пропагандата така излъскват образа на някои исторически личности, че ги превръщат в едни нереални идеали. Даже по-скоро не идеали, а направо идоли. А Левски го превърнаха в светец и в буквален смисъл. Храбри, умни, смели, безкористни. Някаква сплав от Исус Христос, цар Леонид и Ян Амос Коменски.

Направо да се чудиш как съвременниците не са оценявали тези светци. Егати и тъпите съвременници!

Създава се и още едно погрешно впечатление. Как, разбирате ли, всички тези личности са били едни титани, безкористни, влюбени в Родината, до пълно себеотдаванеи т. н., да не се повтарям, а сега, разбирате ли, всички са едни никакви, корумпирани, гледащи личен интерес, дребни човечета.

Каква Славна История е имала Милата ни Родина, а сега?! Сега - срам и упадък.


Така, че такава тема си е необходима за обективност. В нея ще има някои от обичайно премълчавани моменти от житиетата на "светците".


И така....


Раковски.

Раковски харчи народни пари за гуляи и жени. Краде. Серийни лъжливи обещания за женитба.

Раковски си пада по разкошния живот и по жените. За което си трябват пари. И се налага да отклонява средства от "народните пари" и от дадените му грантове

помощникът му Иван Касабов открито го обвинява, че харчи народни пари, за да води разкошен живот - купил си файтон, два добри коня, направил си пищна униформа: "Отива например на разходка в Топчидере (Белград), туря на коне по двама да вървят пред колата му, а други двама подир колата - с княжески конвой!"

.

Ето какво разказва по този повод Симеон Радев в спомените си: "Конгрес на Вътрешната македонска организация в София, нейде към началото на века.
......................
- Е-хе-е, да бяхте видели навремето бача си Раковски как се движеше понякога с файтон из Букурещ - с по една на всяко коляно! Какво му връзвате толкоз кусур на Сарафов!
Изненадан, Радев се обръща да види говорителя. Няколко реда зад него седи набит възрастен мъж, с ястъклия мустаци. Радев го пита:
- Ваша милост кой бяхте?
- Панайот Хитов - отвръща мустаклията.
Все едно че ми каза - Цар Симеон, разказва Радев, толкова далеч бе за нас тогава епохата на Раковски."

Съби Стойков има един момент в биографията си, когато става един проклет откупчик на данъци. В съдружие с богат турчин, който дава капитала ( от нашия човек - идеята). Бизнес начинанието се оказва оглушителен провал от който Раковски се измъква по "оригинален" начин. Завърта главата на дъщерята на своя бизнеспартньор, обещава и, че ще се ожени за нея. Естествено, за целта ще се потурчи. И след като мами доверчивите турци няколко месеца, накрая ги обира и изчезва.

През 1850 г. Раковски в съдружие с "Екмекчи-баши" Мустафа откупил за огромната сума от 800 000 гроша пловдивските ресумати и интизапа [данъците на пловдивския панаир]. Тази мащабна финансова операция претърпяла пълен крах. Заради натрупаните дългове Мустафа паша вкарал Раковски в затвора за три месеца, но това не помогнало да си върне парите от недобросъвестния си съдружник и го принудило да преследва длъжника си чак до Белград в 1861 г. Иван Адженов разказва, че за да омилостиви заемодателя си, който го заплашвал със съд, Раковски приел да играе главната роля в една галантна, почти невероятна история, която започва така:
Красивата дъщеря на Мустафа бей видяла Раковски, влюбила се в него и решително заявила на баща си, че ще се омъжи само и единствено за българина. Затова богатият лихвар предложил на Раковски да се потурчи и да се ожени за щерка му - само така щял да му опрости дълговете, като същевременно обещал да му издейства държавна служба в столицата. Раковски се съгласил, но при условие това да стане, когато приключи току-що избухналата Кримска война. Мустафа бей добросъвестно уредил бъдещият му зет да бъде назначен (заради перфектното владеене на източните езици) в турската войска като терджуманин [преводач] при Видинския паша или секретар в турския военен съвет. Всъщност тайното намерение на Раковски било да шпионира в сърцето на турския щаб в полза на руснаците. За нещастие обаче бил заловен след предателство и изпратен под конвой в Цариград, където го очаквало смъртно наказание. По пътя Раковски се сетил за Мустафа бей и тайно изпратил съобщение до "бабалъка си", като му припомнил споразумението им. Така пред султана наред с провинилия се пред държавата българин се изправил Мустафа бей (в други варианти - самият военен министър, а в трети - шанданджи-башията, т.е. началникът на осветлението в султанския сарай) и измолил за хатъра на дъщеря си гяурина, след което завел бъдещия си зет у дома си. Как Раковски е живял у тъста си, близо до младата ханъмка, не бихме могли да си представим. Нека само да си припомним, че и епископ Софроний Врачански е прекарал известно време в турски харем, за да спаси главата си!
Било по време на Рамазана.
За да увери Мустафа бей в искреността на намеренията си и да приспи бдителността на турските власти, Раковски, който още преди войната бил станал член на дервишката секта бекташи, редовно ходел на джамия, т.е. стриктно изпълнявал постулатите на праведния мюсюлмански живот и съвестно се подготвял да приеме правата вяра (хак-дини кабул едерим). Приготовленията за сватбата също вървели усилено в духа на източната разточителност, а "Раковски - млад, хубавец, сърдцат, гиздаво применен, пълнел очите на хубавата мома друговерка."
Дошъл Курбан-байрам. Мустафа бей с домашните си отишъл на молитва, а когато всички се върнали от джамията, се оказало, че "шанданджинин гювеси" (зетят) е изчезнал заедно с много скъпоценности от къщата.

Неизпълнени обещания за женитба има и поне с една котленка и после с атинянката Фросо, дъщеря на прочутия хаджи Христо Българина.

http://liternet.bg/publish11/d_andreeva/zhenite.htm

[Христо Спириев]

”Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда. Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец, и Неговото слово не е в нас.” (1 Йоан 1:8-10).

Еееех , Thorn , объркан човек си ти. Пропагандата лъскаше фалшиви и безгрешни идоли и вождове по комунистическо време. Безгрешници и светци се канонизират в църквата. Тя борави с тези категории. Но комунистите и ченгетата и нея съсипаха и опозориха. И за място в отвъдното според делата ни ще ни съди Господ Бог. Но ти като атеист не се интересуваш от тези неща и си над тях.

Националните ни герои са такива не защото са безгрешни и светци. Те са мерени с друга теглилка - според делата си на ползу роду. За тези си дела са признати от съвременници , от поети , от поколенията. Били са , са и ще останат в паметта на народа ни. А място в отвъдното отдавна са намерили.



Епопея на забравените - Иван Вазов

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID= ... 16&Level=1

РАКОВСКИ


Мечтател безумен, образ невъзможен,
на тъмна епоха син бодър, тревожен,
Раковски, ти дремеш под бурена гъст,
из който поглежда полусчупен кръст.
Син, дреми, почивай, ти, който не спеше,
ти, кой беше вихър, котел, що кипеше
над някакъв злобен, стихиен огън.
Спи! Кой ще разбужда вечния ти сън?

Природата веща беше се сбъркала:
тя от теб да стори гений бе искала,
затова в глава ти като в една пещ
фърли толкоз пламък и възторг горещ,
но друг таен демон се намеси тамо:
ти стана създанье от крайности само,
елемент от страсти, от злъчка и мощ,
душа пълна с буря, с блясък и със нощ.
Твойта вражда беше вражда сатанинска,
твойта любов беше любов исполинска,
любов без съмненье, без свяст, без предел,
що кат кръст огромен ти беше понел.
Твоят символ беше: смърт или свобода,
сънят ти - Балкана, кумирът - народа,
народа с безчестье и с кърви облян.

Твоят живот целий беше един блян!

Ти гледаше бледен в бъдещето скрито.
Ти се вреше дръзко в миналото срито
и оттам влечеше кат победен знак
векове от слава, затулени в мрак,
за царе, юнаци вълшебни преданья,
обраснали с плесен старинни сказанья;
твоят орлов поглед виждаше навред
от българска слава останки безчет
и в тъмна ни древност, бездънна провала,
ти вкарваше смело вселената цяла.
Нищо невъзможно за теб не оста.
ти даваше образ на всяка мечта.
На неми загадки, сфинкси безответни
предлагаше твойте въпроси заветни;
исторйята, мракът, времето, редът
не значеха много в големий ти път;
ти иска да бутнеш, о, дух безпокоен,
нещастен мечтател, апостол и воин,
в един час делото на пет векове.
Чухме ний твойте горди викове,
когато при Сава и при Дъмбовица
викна пръв "Свобода! Сяйна е зорница!"
И ту с перо остро, ту с гореща реч
надеждите сейше наблиз и далеч.
Един само буден сред толкова спящи,
ти един за всички като демон бдящи
работи, бори се, стреска, вълнува,
тук мъдрец замислен, там луда глава,
мрачен узник в Стамбул, генерал в Балкана,
поет и разбойник под съща премяна,
мисъл и желязо, лира и тръба:
всичко ти бе вкупом за една борба.
Исторйята има да се позамисли
във кой лик безсмъртен тебе да причисли.

Ти умря. И пътят към гроба ти ням
обрасъл е вече със бурен голям,
и прахът ти гние без сълзи набожни...
Не зарасна само, герою тревожни,
проломът широкий, който ти тогаз
в бъдещето тъмно отвори за нас!

1882, Пловдив

[Thorn]

Левски.

Васил Кунчев е провъзгласен за национален светец. В преносен смисъл. А единият от двата съперничещи си синода на "Българската православана църква" в стремежа си да спечели точки в борбата с конкурентния синод, взе, че го канонизира в буквален смисъл.



Какво можем да кажем в тази тема за него. Ами доста неща. Краде коня на вуйчо си, стреля по Раковски (не улучва), предлага да убият досадната жена на най-верния си ятак, опитва се да организира убийството на Христо Георгиев (чиито паметник е пред Университета), извършва доста обири на богати българи за да ги принуди да дават пари за организацията му ("революционен" рекет) и накрая убива слугата на един богаташ, на когото искал пари.

Лично аз не бих го оприличил на светец.

Останало само да се прекара на рѫка хранения конь на отецъ архимандрита, коитр чинѣлъ около 3,000 гроша. Ето по кой начинъ можалъ Игнати да се покачи на вуйчовия си конь.
Единъ день, на 3-и мартъ 1862 година, когато наближило да се мръкне, той влѣзълъ въ черковния дворъ на Св. Богородица и се скрилъ въ една килия, Тамъ той чакалъ дордето се притъмни добре, за да се затворятъ вратитѣ на клисаря. Когато останалъ той тамъ господарь на черковния дворъ, излѣзълъ полекичка отъ килията и отишелъ полека да опита дали е отворенъ комшулука на метохския дворъ, гдето живѣелъ вуйка му и, гдето се намиралъ коньтъ. Това билъ единствениятъ начинъ да изпълни той своето желание.
Посрѣдъ нощь било, когато Левски влѣзълъ въ метохския дворъ и съ прехапана устна приближилъ се до обора. Най-напредъ той посипалъ пѫтя до портитѣ съ слама и боклукъ, за да не се чуе тракането на конскитѣ стѫпки; после, влѣзълъ да отвърже коня, превелъ го презъ черковния дворъ
и излѣзълъ на мегдана благополучно. Разбира се, че револверътъ и камата сѫ замѣстяли кръста и молитвеничето. Следъ като си прибралъ едно друго отъ кѫщата на зетя си, той се яхналъ на хранения конь и хваналъ пѫтя за с. Дѫбени

Трѣбва да ви кажа, че той гръмналъ върху Раковски но не можалъ да го улучи.

Презъ зимата той събира решителни момчета изъ Ромъния, за да ги води въ Букурещъ, за да убиятъ Христо Георгиевъ [113].

Може би на нѣкои строги моралисти да се повдигне злъчката отъ това действие на Левски. Но ние ги предупредяваме да погледнатъ на въпроса не отъ точка зрение на царско-калугерския катехизисъ. Ако кръвожадниятъ монархъ, който коли и беси само за това, защото се намѣрили хора да оспорватъ неговата божествена санкция, ако той извършва всичко това за собствено свое удоволствие, то, кажете ми, не е ли ималъ това право човѣкътъ, който се е мѫчилъ за доброто на милиони поробени създания? Левски, който се билъ посветилъ да работи всичко за благоденствието на другитѣ и въ вреда на себе си, който билъ самъ, и противъ когото били всички, споредъ насъ билъ въ правото си да жертвува не едного мерзавеца, който му пречелъ, а стотина. А да посегне на живота на Христо Георгиева имало е сериозни причини. Този последниятъ минавалъ за представитель на българския народъ въ висшитѣ крѫгове, на нему сѫ се изпращали твърде крупни суми, най-много отъ православна Русия, които суми се гълтали отъ неговитѣ дебели каси. Той прѣчелъ съ своето влияние на всѣко революционно движение. Освенъ това, фактътъ, че той и другаритѣ му бѣха подбудили руския консулъ въ Букурещъ, Офенбахъ, да протестира противъ четата на Хаджи Димитра, бѣше още новъ.
За тая цель Левски наелъ кѫща въ Букурещъ, гдето се приготовлявало убийството, но Л. Каравеловъ съ голѣми молби и увещания едвамъ можалъ да го склони да не извърши подобно страшно престѫпление.

Кѫщата на Бай Ивана се състои само отъ една стаичка, така щото онова, което той говорѣлъ и вършелъ съ Левски, бивало чуто и разбрано и отъ стопаницата на Бай Ивана. Тя знаяла вече Левски, кой е той и по каква работа ходи. Като майка на нѣколко дребни дечица, тя не можела да гледа хладнокръвно, какъ мѫжътъ ѝ остава своята работа и кѫщата си безъ ока брашно, та ходи подиръ страшния човѣкъ.
— Ти си намѣри другарь като тебе, безъ жена и безъ деца, — говорѣла тя на Левски и започнала да го ненавижда.
— Да я очистимъ, — казалъ единъ день нашиятъ херой на Бай Ивана.
— Съгласенъ съмъ! — отговорилъ той, безъ да изпитва на дълго причинитѣ.
дойде рано една зарань да извърши престъплението, а бай Иванъ по обикновено ще извика: — „Тичайте, съседи, нападнаха ни душмани!” Прилагането на тая мѣрка обаче, не се извършило на дѣло, по желанието на Левски, който билъ повиканъ, за да извърши друга по-важна работа.

За тая цель Левски намислилъ да взима насилствено пари отъ ония богаташи, които не давали съ добро.
— Гдето щѣха да ги взематъ турцитѣ, да се въорѫжаватъ съ тѣхъ противъ насъ, по-добре е да ги вземемъ ние, — говорѣлъ той.
Въ Карлово живѣелъ нѣкой си даскалъ Митко, човѣкъ не съ празни рѫце. Една прекрасна нощь Левски повелъ цѣла дружина, състояща се отъ Димитъръ Общи, Иванъ Арабаджията, Макавей Хайдутинътъ и Кузманъ Гатевъ, за да нападне даскалъ Митка. Д. Общия, който въ много случаи е развалялъ плановетѣ на Левски, и въ тоя случай побъркалъ работата, така щото нападението не можало да стане. Чрезъ подобни срѣдства, които ние напълно одобряваме, въ отношението на човѣкъ като Левски, той можалъ да събере достатъчно количество пари.
Лицемѣрнитѣ фарисеи, ония, които бѣлятъ свѣта презъ цѣлия си животъ, само отъ жажда за богатство, чрезъ разни спекули, безиргенлъци и фаизчелъци и които сѫ най-безсъвѣстнитѣ крадци, вѣроятно ще да възнегодуватъ отъ тая постѫпка на Левски. Да се не стрѣскатъ. Левски е събиралъ единъ видъ данъкъ много по-законенъ отъ обикновения. Той се е разчиталъ нощно време съ своитѣ данъкоплатци, само за това, че е билъ Левски, а не султанътъ. Освенъ това, оня, комуто вземали паритѣ, волю и неволю, ставалъ бунтовникъ,
така щото две цели се постигали отъ единъ пѫть. — Който е противъ насъ и цельта ни, то нека нѣкой отъ вас се преправи на турчинъ и да му удари единъ бой, и работата е свършена, — говорѣлъ той. Тая мѣрка е била най-сгодното срѣдство за заспалитѣ роби.

Другъ единъ пѫтъ — въ Ловечъ, Левски отишелъ да иска пари отъ единъ богатъ българинъ, който се обещалъ на мѣстнитѣ работници, че само тогава ще пожертвува нѣщо и ще се запише работникъ, когато види съ очитѣ си бѫдещия български освободитель.

Левски не закъснѣлъ да му се представи.

Бѫдещиятъ работникъ билъ отъ оная категория хора, които желаятъ да се запознаятъ съ нѣкого или да се научатъ нѣщо само отъ просто любопитство. Когато дошло време да брои опредѣленото количество, то нему се не щѣло, и за това отложилъ за другия день. На уречения день Левски се явилъ пакъ при него въ кѫщата му; но жадниятъ за пари богаташъ прибѣгналъ до хитрости. Той поставилъ слугата си да пази на двора съ порѫчение — че като се яви такъвъ и такъвъ човѣкъ, да му каже, че нѣма никой и да не го пуска да влѣзе.

Левски върви напредъ и не иска да слуша, що му говори слугата. Тоя последниятъ, додето говорѣлъ най-напредъ както се следва, захваналъ да вика на високо: „Вънъ! и по-искалъ да се хвърли върху оногова, който билъ неприкосновенъ за цѣло едно царство.

Левски пламналъ, но не искалъ да повдигне шаеченото си палто, подъ което се криели револвера и кама. Глупавото момче, възползувано отъ неговото смущение, продължавало да вика още по-силно. Тогава Левски стисналъ дръжката на своята остра кама и забилъ острилото ѝ въ гърдитѣ на момчето, което рухнало на земята, прегънато на два ката. Хитриятъ господарь, който до това време гледалъ презъ прозореца, излѣзалъ на двора и изревалъ като заклана крава:

— Дръжте го!

http://macedonia.kroraina.com/zs/index.html

[Dinain]

Я, каква интересна тема.

Пък аз мислех, че революционерите са светци и демократи, хора безкористни до мозъка на костите си. Дали не съм подтикнал аз Торн към тази тема със закачката ми за ганковото кафене?

Чакайте да стигнем до "Записките" на З. Стоянов.

[bukvite]

Иконизирането на революционерите започва по време на соца. Целтта е най-вече те да се представят като нещо възвишено, като хора много различни от нас. Т.е - ние не ставаме за революциониери. Всъщност е по-дълбока идеята. Тия откъси са песничка. При Левски особено е мазано много яко. Ако почнем с това, че Левски не пиел и пушел. Има няколко снимки на които се вижда как ръката е държала цигара. Е цигарата е махната, но жеста си стои... А с пиенето - как виждате да се основе комитет и това да не се комква. Сега не сме религиознии и тоя обичай ни се губи, но тогава са вярвали, че това е христовата кръв, която скрепя делото...
Иначе са си били Хъшове в пълния смисъл на думата. Пиесата на Морфоов ги показва много добре.

[Thorn]

Буквите, ВЪОБЩЕ не започва при социализма. Почва поне още с Вазов - ето виж Спирев е пейстнал едно от стихотворенията му от "Епопея на забравените". През целия период на царство България това се учи в училище, портрети на Ботев и Левски се носят като църковни икони на всякакви училищни шествия, кръщават се улици на тяхно име, издигат им паметници. Култът при социализма е продължение на традицията, а не нещо с цел да се покаже, че ние не можем да бъдем революционери. Напротив - както и преди 1944 са създавани тези фалшиви идеализирани портрети като търсен образец за подражание. Поне някакъв. Не е било полезно да се пише, че повечето ни национални герои имат полукриминално и съвсем криминално минало, не са се понасяли помежду си, не са били морален образец и често не са били и чак толкова безупречни и в патриотизма си.

Примерно същият този Касабов, който е бил сподвижник на Раковски, а после е участвал и в македонската организация, явно в някакъв момент "се е срамил да се нарече българин" и е станал Касабеану.

Или примерно Драган Цанков, офицерите русофили и Радко Димитриев - ще говорим за тях по-нататък.

[rki]

Буквите, ВЪОБЩЕ не започва при социализма. Почва поне още с Вазов - ето виж Спирев е пейстнал едно от стихотворенията му от "Епопея на забравените". През целия период на царство България това се учи в училище, портрети на Ботев и Левски се носят като църковни икони на всякакви училищни шествия, кръщават се улици на тяхно име, издигат им паметници. Култът при социализма е продължение на традицията, а не нещо с цел да се покаже, че ние не можем да бъдем революционери. Напротив - както и преди 1944 са създавани тези фалшиви идеализирани портрети като търсен образец за подражание. Поне някакъв. Не е било полезно да се пише, че повечето ни национални герои имат полукриминално и съвсем криминално минало, не са се понасяли помежду си, не са били морален образец и често не са били и чак толкова безупречни и в патриотизма си.

Примерно същият този Касабов, който е бил сподвижник на Раковски, а после е участвал и в македонската организация, явно в някакъв момент "се е срамил да се нарече българин" и е станал Касабеану.

Или примерно Драган Цанков, офицерите русофили и Радко Димитриев - ще говорим за тях по-нататък.

Принципно това си е общочовешка черта - да си създаваш идоли и да идеализираш хора.
Лично аз не виждам как истината за Левски, Бенковски, З. Стоянов, Ванче Михайлов и т.н. може да принизи техните постижения, а именно постиженията им ги прави национални герои.
През соца не само историята на новите социдоли и герои бе митологизирана, бяха измислени и митологизирани и "постиженията" им.

[Христо Спириев]

Буквите, ВЪОБЩЕ не започва при социализма. Почва поне още с Вазов - ето виж Спирев е пейстнал едно от стихотворенията му от "Епопея на забравените". През целия период на царство България това се учи в училище, портрети на Ботев и Левски се носят като църковни икони на всякакви училищни шествия, кръщават се улици на тяхно име, издигат им паметници. Култът при социализма е продължение на традицията, а не нещо с цел да се покаже, че ние не можем да бъдем революционери. Напротив - както и преди 1944 са създавани тези фалшиви идеализирани портрети като търсен образец за подражание. Поне някакъв. Не е било полезно да се пише, че повечето ни национални герои имат полукриминално и съвсем криминално минало, не са се понасяли помежду си, не са били морален образец и често не са били и чак толкова безупречни и в патриотизма си.

Примерно същият този Касабов, който е бил сподвижник на Раковски, а после е участвал и в македонската организация, явно в някакъв момент "се е срамил да се нарече българин" и е станал Касабеану.

Или примерно Драган Цанков, офицерите русофили и Радко Димитриев - ще говорим за тях по-нататък.

Знаех си аз ! Изпитвах смътни съмнения , че има нещо гнило , но сега разбрах. Значи този "проклетник" Вазов е виновен ? И то само с героична реторика и патос.И то с по едно стихотворение. А те обикновени престъпници. Ми , че той ако живееше и пишеше сега и мутрата Георги Илиев и Илия Павлов щеше да направи национални герои. Да му се не види ! А и улици кръстени на тях. Трябва веднага да се сменят на - улица борче , дъбче , брестче. Не , не , тези не ми харесват. А и всяка улица с име - това да се шашардисаш и да не можеш да ги запомниш. Някое чуждо име - например Робин Худ. Не и този е разбойник и измислен. Сетих се - Сталин и Димитров 1 , 2 , 3 , 4 , 5 ..... Две и лесно се помнят. Хем не са идеализирани , не са култови , не са идеологизирани , светли имена И пример за подражание.

[Thorn]

Хора като Филип Тотю, Панайот Хитов, Ильо Войвода, Гаврил Хълтев (Бенковски), са си нещо много близко до днешните мутри отвсякъде. А от мутра лесно се става национален герой. Справка - Аркан и Захарченко.

Колкото до това, че единствено Вазов е "виновник" за култа - не е само той. Щяло е да се намери кой да пише стихове, вероятно даже още по-бездарни, но и тях е щяло да ги учат в училище. Национализъмът тогава е тренд, създаването на национални идоли - обществена поръчка.

[Ksantip]

Не мисля, че Торн се опитва да принизи героите ни, просто говори за идеализирането им, което е съвсем нормално но някой път се превръща в проблем, защото обществото не търпи споменаването на човешкото лице на тези хора а само лъскането на ореолите им. Това явление пречи на изследването на делата им и изкривява представата ни за историята.

[Ksantip]

Хора като Филип Тотю, Панайот Хитов, Ильо Войвода, Гаврил Хълтев (Бенковски), са си нещо много близко до днешните мутри отвсякъде. А от мутра лесно се става национален герой. Справка - Аркан и Захарченко.

Колкото до това, че единствено Вазов е "виновник" за култа - не е само той. Щяло е да се намери кой да пише стихове, вероятно даже още по-бездарни, но и тях е щяло да ги учат в училище. Национализъмът тогава е тренд, създаването на национални идоли - обществена поръчка.

Точно за Тотю и Бенковски си мислех - първият е замесен в толкова криминални дела, колкото всяка мутра от 90-те само би могла да сънува (аферата с костите на Раковски е само един от примерите), а вторият преди да се замеси с революционерите е тартор на група разбойници в Анадола. Според мен тези детайли от биографиите им не омаловажават героизма им а ги правят още по-интересни образи.

[Христо Спириев]

Че нали и аз това казвам. Да се чудиш откъде се появиха тези хаирсъзи да развалят рахатлъка на Султана? Добре , че се появи Торн да изчисти заблуждението и неправдата. Даже след завършека на обзора да се обявят от национални герои в национални престъпници.

[Almasy]

Не мисля, че Торн се опитва да принизи героите ни, просто говори за идеализирането им, което е съвсем нормално но някой път се превръща в проблем, защото обществото не търпи споменаването на човешкото лице на тези хора а само лъскането на ореолите им. Това явление пречи на изследването на делата им и изкривява представата ни за историята.

Аз също мисля така.
И за Ботев съм чел някъде (дори не помня къде) не особено лицеприятни неща. Особено за характера му. Може и да е бил добър поет (отново спорно, поезията му не е по моя вкус, прекалено натруфена и въобще не ме срам да го кажа - не съм длъжен да я харесвам), но това не значи, че отвсякъде е бил перфектен.
То не и нужно.
Пак ще бъде национален герой.

[Христо Спириев]

...идеализирането им, което е съвсем нормално но някой път се превръща в проблем, защото обществото не търпи споменаването на човешкото лице на тези хора а само лъскането на ореолите им. Това явление пречи на изследването на делата им и изкривява представата ни за историята.

Хората не ги приемат като идеализирани идоли. Поне аз и тези около мен. Съвсем различно е възприемането на Левски и Иван Рилски от хората - единия като борец за национално освобождение , а другия наистина като светец , лечител и духовен покровител. Никаква представа не пречи на един коректен изследовател - те нали за това са изследователи.

[rki]

...идеализирането им, което е съвсем нормално но някой път се превръща в проблем, защото обществото не търпи споменаването на човешкото лице на тези хора а само лъскането на ореолите им. Това явление пречи на изследването на делата им и изкривява представата ни за историята.

Хората не ги приемат като идеализирани идоли. Поне аз и тези около мен. Съвсем различно е възприемането на Левски и Иван Рилски от хората. Никаква представа не пречи на един коректен изследовател - те нали за това изследователи.

Хората ги възприемат точно както учебниците и официалната пропаганда съм им внушили. В този смисъл историята е чисто идеологическа дисциплина, която има за цел да формира в съзнанието на електората нужната картина.
И понеже темата бе зачената с портретите на Левски и Раковски, то за да бъдат "демитологизирани" представите за тях е нужно да се демитологизира идеята на Освобождението - а именно да се докаже, че под властта на султана ние сме процъфтявъли и тия харсъзи само са ни пречили.

[Thorn]

Пак ще бъде национален герой.

Не е задължително. "Нацията" няма нужда от кой знае колко герои. И в България такива са тези, които са обявени за такива именно от Вазов и Захари Стоянов.

[rki]

Хосподи - Вазов и Стоянов диктували модата модата....

[Thorn]

И шансът се е повишавал ако героят е вече мъртъв.

[Thorn]

Хосподи - Вазов и Стоянов диктували модата модата....

Не точно. Но произведенията им идват в много подходящо време - началото на 80-те, когато България е скарана с Русия, почва да става малко неудобно, че свободата е подарена и започват да се търсят собствени герои, несвързани с дядо Иван. И ето ти - героите от неописуемо некадърно организиран и некадърно осъществен напълно провален бунт, довел до страшни кланета, ставата национални идоли.

[Христо Спириев]

Хосподи - Вазов и Стоянов диктували модата модата....

Аааа , видя ли сега ? Мамка им на тея Вазов и Стоянов !!!! Заради тях до къде сме я докарали !!!
И разбра ли къде е заровено кучето ? И ако не бяха тези двамката - вечна братска либOFF

[rki]

Хосподи - Вазов и Стоянов диктували модата модата....

Не точно. Но произведенията им идват в много подходящо време - началото на 80-те, когато България е скарана с Русия, почва да става малко неудобно, че свободата е подарена и започват да се търсят собствени герои, несвързани с дядо Иван. И ето ти - героите от неописуемо некадърно организиран и некадърно осъществен напълно провален бунт, довел до страшни кланета, ставата национални идоли.

Тук всичко е прекрасно!!!!
Освен неблагодарността ни към Путин за подарената ни "свобода" не сте забравили да изтъкнете вредата от националните революционери!
Вие наред ли сте?

[rki]

И понеже темата е е за развенчаване на митовете - не е зле да се развенчае митът, че трябва да сме благодарни на руснаците за нашето освобождение.

[pnp5q]

неописуемо некадърно организиран и некадърно осъществен напълно провален бунт

Зад тия думи ще има ли някаква аргументация или да смятаме темата за нова колекция с опорни точки, та да я избягваме?

А междувпрочем - една от най-характерните черти на нашите "мутри" е дълбоката им и неразривна свързаност с разни властови структури.
Това сравнение на борци срещу властта с "мутри" на колко ракии е правено?

И последно, което ме подсещате засега - то и водещия на една религия, според канона й, е "просто човек". Ама някои се впрягат при подчертаването на тази подробност - дор до терор. Сериозно ли смятате, че едно обратно по тип действие би имало някакъв полезен ефект? Единственото, което съм виждала като резултат от подобен тип изявления - независимо от държавата и темата - е подлютяване на ситуацията. Това ли е целта на темата - да разпали крамола? Без ясно обявена цел - напр."да разкрия неизвестни детайли за Раковски, щото му пиша монография", смятам, че просто ще стане втора украинска.

И, разбира се, остава резонния въпрос как точно пречат митовете на изследователите - ако ще говорим за изследователи, а не за мито-борчета, като онези "специалисти" по Батак.

Прочее, предлагам да я заключите овреме.

[Ksantip]

неописуемо некадърно организиран и некадърно осъществен напълно провален бунт

Зад тия думи ще има ли някаква аргументация или да смятаме темата за нова колекция с опорни точки, та да я избягваме?

А междувпрочем - една от най-характерните черти на нашите "мутри" е дълбоката им и неразривна свързаност с разни властови структури.
Това сравнение на борци срещу властта с "мутри" на колко ракии е правено?

И последно, което ме подсещате засега - то и водещия на една религия, според канона й, е "просто човек". Ама някои се впрягат при подчертаването на тази подробност - дор до терор. Сериозно ли смятате, че едно обратно по тип действие би имало някакъв полезен ефект? Единственото, което съм виждала като резултат от подобен тип изявления - независимо от държавата и темата - е подлютяване на ситуацията. Това ли е целта на темата - да разпали крамола? Без ясно обявена цел - напр."да разкрия неизвестни детайли за Раковски, щото му пиша монография", смятам, че просто ще стане втора украинска.

И, разбира се, остава резонния въпрос как точно пречат митовете на изследователите - ако ще говорим за изследователи, а не за мито-борчета, като онези "специалисти" по Батак.

Прочее, предлагам да я заключите овреме.

Като военно начинание въстанието точно отговаря на описанието на Торн - засяга сравнително малка територия, не включва всички слоеве от населението и в масовия случай е смазано от местния башибозук преди идването на редовната армия. Значението му идва изцяло от отзвука, който предизвиква и това че се случва точно навреме за да даде на Русия идеален, морално обоснован повод за война чрез която да възвърне мястото си сред Великите сили. Иначе демитологизирането не го разбирам като отхвърляне на някакви идоли, а като "очовечаването" им с цел по-добро разбиране на целите, идеите и времето в което са живели.
Иначе за Вазов не смятам, че Торн е прав, защото все пак всички тези стихотворения са част от "Епопея на забравените" и не виждам каквато и да е антируска насоченост в това да се възпеят нашите герои.

[Ksantip]

И понеже темата е е за развенчаване на митовете - не е зле да се развенчае митът, че трябва да сме благодарни на руснаците за нашето освобождение.

Темата е за развенчаване на точно определени митове. Това за което говориш придобива гротескни размери след 44г. по изцяло политически причини и според мен е унизително явление, но от друга страна би било просташко и крайно невярно ако изобщо не се споменава ролята на Русия в Освобождението. То е все едно да коментираш футболен мач и да се правиш че единия отбор изобщо не съществува. Просто трябва да се намери правилната формулировка на събитията и тя да залегне в учебниците, а оттам и в представите на обществото за епохата, като аз смятам, че това най-лесно би се постигнало ако се каже истината - България е освободена благодарение на войната, която Руската империя води с Османската с цел възвръщане на изгубените след Париж 56г позиции и проектиране на влияние южно от Дунава, което е стара руска цел. Българите имат изключително важна роля в собственото си Освобождение защото освен подпомагането в снабдяването, даването на водачи през планините и събирането на разузнавателна информация, Опълчението изнася една от двете определящи битки в хода на кампанията. Трябва ли да се правим, че по нашите земи не лежат костите на 20-30 000 румънски, руски, украински, финландски и т.н войници и да не им отдаваме необходимата почит на определените дати - категорично не, това би било действие на малки хора. Трябва ли да изпитваме някаква вечна благодарност, изразяваща се в чуждопоклонничество и предаване на собствените национални интереси, само защото преди век и половина сме имали еднократно съвпадение на целите с Русия - това щеше да е смешно ако нямаше толкова хора които да ни убеждават, че е така.