Българска история ⇒ Демитологизиране на митологизирани герои

[Thorn]

Не ти намирам изтрито изцяло мнение.

[pnp5q]

Не ти намирам изтрито изцяло мнение.

Задълбаваш...
Ами не само мое цяло мнение - но и няколко твои. Виж каква спунгавица си оставил:

Както и твърдението ти, че в Северна Добруджа българите не били мнозинство - възможно е, но кой, кога, как е намерил и интерпретирал такива данни?

Според различни статистики са били между малко повече от една трета и малко по-малко от половината население.

http://archive.is/20121106000836/http:/ ... org/?p=369

Този постинг изглежда да е от мое име, но е твой отговор на мой въпрос, поставен в изтритото мнение! В момента изглежда така, все едно ти си поставил въпроса, а аз отговарям...
А през три поста имам още един цитат - в твой отговор - висящ сираче и той! - от друго мое мнение.
НО-о-о: в една друга тема си предупредил, че за повтаряне на изтрити постове ще баниш... Така че няма-а... Ще почакам.

[Thorn]

Правиш се малко на ударена. Ако не ти е проблем да възстановиш - възстановявай. И се извинявам.

[Thorn]

Както и твърдението ти, че в Северна Добруджа българите не били мнозинство - възможно е, но кой, кога, как е намерил и интерпретирал такива данни?

Според различни статистики са били между малко повече от една трета и малко по-малко от половината население.

http://archive.is/20121106000836/http:/ ... org/?p=369

[pnp5q]

Правиш се малко на ударена. Ако не ти е проблем да възстановиш - възстановявай. И се извинявам.

Ами моля. И аз, ако някъде съм прекалила.
Макар че според мен ти се правиш на ударен в случая. Няма как да възстановя твоите отговори и го знаеш.
Но нищо - затапването на "симптомите" (неприятните констатации) обикновено има временен ефект. Каквото и да пишат и да мажат руските "гео-стратези" по чуждото минало - доще време, всичко ще си лъсне. (Не че това им отваря очите - засега поне: въпросния министър напоследък се е заел с тезата, че Катин все пак е дело на нацисти.)
Моля те просто да поочистваш от оценки, особено като цитираш - доколкото е възможно, да остават само фактите.

[Thorn]

Малко за действията по време на въстанието:

Какво става по време на въстанието?

Макар и да било предвидено, че не бива да се напада и избива мирно население, в огъня на въстанието има редица такива случаи. Тук не става дума за единични примери на насилие по време на самозащита, което е напълно естествено.
Ето един случай, свързан с въстанието в Копривщица. Както е известно, в това село никога не са живели турци. Затова пък има цигани, които си изпатили жестоко. Предисторията на тяхната жертва започва в Клисура. На 23 април, Гергьовден, клисурци заловили трима местни цигани, които според тях се опитвали да шпионират въстаниците. Същия ден в селото пристигнал Панайот Волов с една чета. Въстаниците се оплакали на войводата за шпионажа на циганите и ги довели при Волов. Той намерил у тях писмо, написано на арабски. Породил се проблем. Нито Волов, нито който и да е от присъстващите не можел да го разчете. Волов обаче предположил, че с писмото се съобщава на турците в Карлово за въстанието в Клисура и се иска помощ. Въпреки настояванията на клисурци да не се пролива кръв, войводата настоял за смъртно наказание. Циганите били осъдени на смърт и веднага разстреляни извън селото.
Злодеянието не им се разминало. На 26 април башибозуците на Тосун бей от Карлово нападнали Клисура. Селото било запалено от всички страни. За да се спасят, клисурци побягнали към Копривщица. Като пристигнали там, те казали на копривщенци, че селото им било запалено не от башибозуците, а от местните цигани.

Преувеличена до неузнаваемост, случката била приета за чиста истина.

Копривщенци се настроили срещу циганите и за да не ги сполети случилото се в Клисура, решили въпроса „радикално“. През нощта на 27 срещу 28 април ги изкарали от домовете им, навързали ги и решили да ги избият. Екзекуцията се извършила в Чардашкия дол от Кр. П. Радомиров, Тодор Малев, Г. Кунчев, Цончо Н. Клисарът, Петко Гедженът и др. Така всички цигани от Копривщица били убити без да имат вина, и то пред очите на жените и децата им. [става дума само за мъжете]
Друг срамен епизод се случил в с. Стрелча. Тук по това време живеят българи, турци и татари. Вестта за избухване на въстанието стигнала в Стрелча привечер на 20 април. Осъзнавайки стратегическото значение на селото (на пътя между Копривщица и Панагюрище), Бенковски изпратил там една чета от около 70 души начело с Орчо войвода. С него пътували и Панайот Волов и Тодор Икономов.

Пристигнали в Стрелча, но вместо да започнат бой с турците, въстаниците нападнали мирното население в турската махала

ограбили го и изгорили къщите му. Сред най-активните в грабежа бил Орчо. Свидетели разказват как той издърпал насила от шията на една туркиня огърлица от златни монети и я пришил на калпака си като трофей! Както отбелязва Димитър Страшимиров, в този си вид, „началникът на бунтовниците ще да е имал, при тая театралност на своето натруфване, вид на полудив азиатски бандит!“. В общото изстъпление, обаче, никой така и не забелязал това. С наниза на калпака си Орчо се явил пред населението на Стрелча като победител на турската махала.
Пожарът и грабежът погълнали цяла нощ вниманието на четниците.
Единственото добро последствие от него било, че безумието да се да грабии плячкосва помогнало, за да се избегне клането на турците. Те се скрили в единствената джамия в селото и се защищавали с оръжие.

Турците не простили на българите грабежа.

След като четниците напуснали селото, те изгорили и разграбили от своя страна българската махала в Стрелча. По този повод известният генерален консул и секретар на посолството на САЩ в Истанбул Юджин Скайлер правилно отбелязал в кореспонденциите си, че единственото място където опустошенията на башибозуците са имали поне малко оправдание, е Стрелча, защото там и българите не се показали по-достойни от тях.

https://www.fakel.bg/index.php?t=2415

[pnp5q]

Интересно би било да се види тоя многотомник на Страшимиров - и специално неговите извори - защото статията-източник отново е грозно-манипулативна (че и без да искам хванах тъпа фактологическа грешка - първата ж.п.линия на територията на България е Русе-Варна от 1866 г.). Но още първото, което ме зачуди, е това:

Той намерил у тях писмо, написано на арабски.

Тогавашните да са били по-грамотни от сегашните?
Ако не - при тези обстоятелства е много голяма вероятността баш да са били преносители на хабер за въстанието.

[Thorn]

На територията на сегашна България. Иначе Кюстенджа - Черна вода.

[Thorn]

Интересно би било да се види тоя многотомник на Страшимиров - и специално неговите извори - защото статията-източник отново е грозно-манипулативна (че и без да искам хванах тъпа фактологическа грешка - първата ж.п.линия на територията на България е Русе-Варна от 1866 г.). Но още първото, което ме зачуди, е това:

Той намерил у тях писмо, написано на арабски.

Тогавашните да са били по-грамотни от сегашните?
Ако не - при тези обстоятелства е много голяма вероятността баш да са били преносители на хабер за въстанието.

Не е обвинението в екзекуцията на трима души, обвинени в шпионаж. Няма нито една война или бунт без такива истории и никъде не се е провеждало подробно разследване. Това са нормални неща.

Но си е петно избиването на всички мъже от циганската махала по подозрение.

[rki]

Малко за действията по време на въстанието:


https://www.fakel.bg/index.php?t=2415

Хммм - доста ниско паднахте - това към "обективната историческа истина" ли да го отнесем или към вашите лични пристрастия?
Може ли да науча кои са десетките запалени села от Бенковски, според цитирания от вас "източник":

Не така постъпил войводата Георги Бенковски в Четвърти революционен окръг. Той не се поколебал и наредил да се запалят десетки български села.

[Thorn]

Малко за действията по време на въстанието:


https://www.fakel.bg/index.php?t=2415

Хммм - доста ниско паднахте - това към "обективната историческа истина" ли да го отнесем или към вашите лични пристрастия?
Може ли да науча кои са десетките запалени села от Бенковски, според цитирания от вас "източник":

Не така постъпил войводата Георги Бенковски в Четвърти революционен окръг. Той не се поколебал и наредил да се запалят десетки български села.

Това е мнението на вече покойната проф. Цветана Кьосева

[rki]

Малко за действията по време на въстанието:


https://www.fakel.bg/index.php?t=2415

Хммм - доста ниско паднахте - това към "обективната историческа истина" ли да го отнесем или към вашите лични пристрастия?
Може ли да науча кои са десетките запалени села от Бенковски, според цитирания от вас "източник":

Не така постъпил войводата Георги Бенковски в Четвърти революционен окръг. Той не се поколебал и наредил да се запалят десетки български села.

Това е мнението на вече покойната проф. Цветана Кьосева

Това ся как да го разбирам? Това че е умряла тая професорка автоматично превръща всяка нейна дума в "обективна историческа истина" ли? И че няма нужда да се изброят и да се подкрепят с документи и факти изпепелените от Бенковски десетки български села?
Не знам - вие тръгнахте да борите някакви имагинерни митове за идеализирани герои, а резултатът е, че изграждате нови митове от сатанизирани герои.

[pnp5q]

Но си е петно избиването на всички мъже от циганската махала по подозрение.

Безспорно. Много гадна история, макар че и с нея не сме уникални. И няма посочки от три източника, както иска на думи авторката на статията, която я цитира. И понеже не разбрах отде черпи данни автора, цитиран под статията - щото 1907 е дванайсет години след убийството на русофоба Стамболов от македонстващи в отмъщение за русофила Паница и потушения му бунт - та, историята се повтаря, налице е съвсем същия политически повод за исторически интерпретации... - и отидох да го видя в бг-уики - тоя брат на Антон Страшимиров , малко свързан с македонски организации... и не щеш ли, историята му цифровизирана от Гугъл - е, не съм отворила още пдф-ите, но ми дава, че се записаха в цял размер.

[Thorn]

Не знам точно колко са запалените села, но ето свидетелство как е ставало това:


Захари Стоянов, лично в "Записките":

Преди да заминем обаче от Петрич, ние решихме тайно помежду си, само двама с Бенковски, да направим няколко села насилствено бунтовници; ние решихме да изгорим селата Смолско, Каменица и Раково. Причината, за да направим тая жестокост, бе оплакването на петричени, че жителите от поменатите села твърде начесто оставяли своите позиции и отивали в селата си да нагледват добитъка и хамбарите си с житото, да не би да ги ограбят турците. Тая тяхна постъпка не водеше към добри следствия; тия можеха да напакостят на работата в най-критическите минути, а други средства нямаше за изкоренявание на злото. Никой не знаеше от нашия план, който аз щях да турям в действие. Взех със себе си дяда Цвятка от Церово, познат по своята храброст, и други още десятина души момчета от хвърковатата чета, всичките конници, с които се отправих за Смолско, без да им съобщя целта на нашето пътувание. В същото това време Бенковски потегли с двете чети — хвърковатата и оная на Ворча войвода — за Еледжик, през Поибрене. Пладне минуваше, когато ние тръгнахме от Петрич за Смолско. Времето беше хубаво, слънцето печеше на пропада. Много жени и деца срещнахме по пътя от поменатото село, които пренасяха едно-друго за в Петрич.
— На добър час, синко! Като отивате нататък, заобиколете и нашето село да го запазите от душмани — говореха тил, като се отбиваха настрана да ни правят път.
Като минахме покрай укрепленията, мнозина смолчени поискаха да ни придружат — сгоден случай да заобиколят селото си, защото се научили, че имало наблизо черкези; но ние ги придумахме да останат, защото това е наша грижа. Село Смолско е чисто българско село, на един час разстояние от Петрич, откъм северна страна, със 150 къщи. То е разположено над една долина в Средня гора; имаше си черковица, помазана със синя боя, и училище, доволно хубавичко здание, построено до самата черкова.
Ние го гледахме вече отдалеч и не можехме да се нарадваме на неговите спретнати къщици и заградени дворове, които след малко трябваше да рухнат под опустошителния огън. Жестока мисия!
Когато влязахме чак в селото, тогава аз съобщих на моята дружина где отиваме ние и що ни предстои да вършим. Мнозина от тях се стреснаха и поискаха да се откажат от тая работа, че било грехота и пр.
— Где ще да ни отидат нас душите — говореше един стар калугеровчанин, — когато ние се осмелим да палим и християнските села заедно с черковите?
— Пък черкова ли е холам? Да й се ненагледаш! — възрази други.
— Ох, по-добре да не съм се раждал на тоя свят, като ми е било писано да горя на брата си къщата! — каза трети и въздъхна от всичкото си сърце и душа.
Въздъхнахме всинца.
Раздадох на всичките от приготвените запалителни вещества и се разпръснахме из разни улици на селото да палим наред, покрай която къща минем. Жива човешка душа не се виждаше из селото. Само разсърдените кучета тичаха по улицата и лаеха отчаяно. Моите другари, които аз мислех, че се решиха вече да палят, не смееха да турят още огън ни на едно здание. Тия не захванаха дотогава, докато аз не направих начало.
Подир няколко минути в селото беше вече буря. Буйни червени пламъци, размесени с дим и всякакви прегорели материали, които затуляха ясното пролетно слънце, чупеха се надолу-нагоре и най-после вземаха направление към небото. Затрещя и заплющя, рухнаха да се събарят здания, потъмня всичкото село, уплашихме се и ние сами от своите действия! Всички животни, които се намериха още из нещастното село, бягаха напредя ни, уплашени от страшния пожар, към неподпалената още махала; кучетата лаеха и виеха с дигнати към небето глави, които като да искаха пощада, жално и подозрително ни изглеждаха тия и с подгънати опашки между краката, знак на покорство, отстъпаха безсъзнателно. Биволи, биволици, волове, крави и телета, които, макар и да бяха откарани вече един път при техните стопани, но като не можеха да забравят така лесно своето жилище, бяха се върнали в селото, в старите си свърталища, сега тичаха омаяни надолу-нагоре, ревяха сърцераздирателно и като не можеха да намерят изход, хвърляха се безсъзнателно в буйните пламъци. Видях един вол, когато се метна да прескочи през оградата, натъкна се в сърцето на един остър кол и увисна на земята, заедно с плета, гдето си и остана. Патки, кокошки и други хвърковати гадини хвърчаха заедно с дима нависоко над пламъците, да търсят спасение, но задушени от гъстия дим и отмалели, падаха с главата надолу в бучащия пламък.
По-нататък из улицата срещнахме двама души от другарите си, които ни съветваха да бягаме вече към края на селото, защото после малко пожарът ще да ни загради пътя и мъчно ще можем да намерим изход. Тръгнахме из една улица към другата махала, в която се намира черковата, и намерихме останалите си другари в един дюген, който тия бяха разбили и грабеха едно-друго, кому каквото хареса, повечето за ядене.
— Бог да прости! По-добре е да го вземем ние, отколкото да стане жертва на огъня — говореше един от тях.
Пълни бъчови с вино и ракия имаше в тоя дюген и дружината беше започнала да точи от едина край. Аз им забраних, че не е време за пиянство, а дядо Цвятко потроши всичките съдове из дюгена, да няма в какво да наливал. Докато чаках навън на вратата, няколко зли кучета се бяха събрали наоколо и държаха нападателно положение. Аз извадих револвера си и прострях на земята няколко от тях.
— Вардете се, че черкезите нападат! — извика един от другарите ни, който идеше из улиците от лява страна.
Ние излязахме сред улицата пред дюгана и що да видиш! От другата улица, през която ние не бяхме минали още, около 10–15 души черкези, с голи сабли в ръцете, налитаха като кучета към дюгена и бяха се приближили до нас на стотина крачки. Щом ние се издадохме на улицата, черкезите пречупиха своята линия и се нахвърляха през един плет в един двор, вероятно да завземат позиция. Навярно нашата особена униформа, левовете на калпаците ни, пауновите китки, а най-главно оръжието ни уплаши нападателите. Те са помислили, без съмнение, че ние не сме страхливи раи, а московци, както мислеха по него време всичките османлии. Ние се намятахме на конете и бързо препуснахме из противната улица, през която после няколко минути невъзможно ставаше да се премине по причина на огъня, а в такъв случай трябваше да преминем през черкезката позиция, единствено свободната улица. Двамата от другарите ни ги нямаше още никакви; тия бяха в пожара. Изгърмяхме няколко пъти и свирнахме с рогът да ги призовем. Тия последните не бяха пристигнали още, когато съгледахме от другата страна на селото гъст облак от прах, който се дигаше из златишкия път. С помощта та телескопа ние можахме да узнаем нашите черкези, които видяхме в селото и които бягаха с коне, свързани от по-напред, както се види, край селото.
Изгърмяването на моя револвер върху кучетата спаси живота на дружината. Ако не бяха се появили черкезите, които кой знае за какво взеха тил гърмежи, то ние щяхме да минам през улицата, гдето бяха спрели тия, т.е. през позицията им. Тия избягаха, защото не ни знаеха числото и се уплашиха от униформата ни.
Когато бягахме през селото, съгледахме в една къща, вън на сайвана, една стара бабичка, сляпа и с двете очи, както се виждаше, защото вървеше покрай стената и се подпираше с двете си ръце. Тя ни усети, като минувахме покрай нея, и попита кой гори селото и далеч ли е пожарът. Разбира се, че нямахме време да й разправяме и да й се притичаме на помощ; а отпосле, когато видяхме, че черкезите избягаха, всичко беше вече напусто, защото къщата, в която се тя намираше, потънала бе в пламък и дим. И така нещастната баба стана жертва!…
На нас не оставаше друго нищо, освен да вървиме за друго село, защото мисията ни в Смолско беше вече свършена по бляскав начин. То гореше на много места и никаква надежд не оставаше за неговото спасение; но като всяко село с разредени къщи, изгорели само ония от тях, които с ръката си подпалихме, т.е. 10–15. Черковата и училището останаха здрави.

Ония, които бяха от Смолско, със сълзи на очите ни разказваха по кой начин им изгоряло селото, запалено според тях от зверовете черкези, а нас поздравляваха, че сме си спасили живота от тия последните, понеже идехме откъм Смолско. Тия не можеха да си въобразят даже, че ние сме похитителите на селото им. А ония въстаници, които бяха от Каменица, радваха се при нашето появление, че ще да можат да запазят селото си по-добре с нашето присъствие. Бедните! Те не знаеха, че ние сме най-страшните палачи.

Село Каменица стоеше на пътя, с което така също трябваше да се разпоредим. Това село се намира така също в Средня гора, на 1½ час разстояние от Смолско, към югозападна страна; и то е чисто българско, от 84 къщи.

Тайно от другите Бенковски поръча на Ворча войвода и на И. Мачева да запалят околните села Дереорман, Паланка, Славовица и пр., на които жителите се бяха изселили или избягали, както например турското село Паланка, а в някои стояха още по една част. Подир двадесят минути ние имахме вече изкуствена месечина. Запустелите села, в които от по-напред се чуваше само виението на кучетата, които тъмнееха със своите вошки и стени и в които хъркаха само няколко сакати и ослепели старци и баби, пламнаха като катранен мях.

https://chitanka.info/text/3748/14#textstart

[rki]

Окей, но до десетки сте мноооого далече. Дерзайте - новите митове се нуждаят от вас!

[Thorn]

Кое в случая е мит? Паленето на селата, което подробно описва Захари Стоянов или това че са десетки? Десетки вероятно не са. В момента нямам под ръка нито една сериозна история на априлското въстание, за да ги броя.

И кои "сме" много далече?

[rki]

Кое в случая е мит? Паленето на селата, което подробно описва Захари Стоянов или това че са десетки? Десетки вероятно не са. В момента нямам под ръка нито една сериозна история на априлското въстание, за да ги броя.

И кои "сме" много далече?

Ашколсум! Начи въпросната умряла професорка я пращам в кръглата папка като "източник" - вие естествено може да изтриете постаните от вас цитати от нея.

Относно "сме", говоря ви на "вие", съответно вместо "си" съм написал "сте". Ако ви дразни учтивата форма, ще ви говоря на "ти".

[Thorn]

За начина на действие на Бенковски - по спомените на Отон Иванов:
http://www.librev.com/index.php/prospec ... /2168-1876

Рекет.

Бенковски възложи мен да устроя комитетска полиция от хора хайдути и нехранимайковци, но патриоти, чрез които по разни заплашителни начини заставляваха се упорствующите богаташи да дават пари и се обуздаваха предателите да не смеят да предават.

Нощни нападения, преоблечени в турски дрехи за да нагнетяват напрежението. (Едно към едно Глайвицкия инцидент)

Понеже тоя страх улесни задачата на комитетите по събирание пари за оръжие, то за да се усили повече тоя благоприятен страх, комитетската полиция, преоблечена в турски дрехи, извърши няколко нощни нападения (басканлъци) в няколко туркофилски къщи, щото и най-върлите туркофили почнаха да пропагандират, че щяло нещо да стане, та трябвало всеки да се поприготви за самозащита; но не за против царщината.

Лъжи

като зададе най-напред въпрос на панагюрските делегати и на поп Груйо от с. Бъта, които Бенковски предварително бил приготвил да представят всичко преувеличено, за да се насърчели другите делегати. Панагюрските делегати и поп Груйо, едно, за да насърчат, а, друго, за да се похвалят, представиха Панагюрище и околността като непобедим военен стан и прибавиха още, че те веч и черешови топове са приготвили. Другите делегати, като чуха, че хората и черешови топове са приготвили, за да си не нанесат укор за бездейственост, всеки с преувеличение представи положението на приготовленията, вследствие което взаимно излъгвание всички дойдоха до убеждение, че въстанието може веч да се провъзгласи, ако и по другите окръзи е така приготвено. Бенковски, за да усили още повече куражът им, прочете им едни насърчителни писма, получени от другите апостоли (за такивато фалшифицирани писма ще обясня по-долу) и доколкото помня, в писмото от търновский апостол се казваше, че само в Търново и в околността имало приготвени и 900 конници.

Несъгласие вътре в организацията.

Тая фалшификация напоследък панагюрския комитет я узна и предложи на Бенковски да се отварят от комитета получените от другите апостоли писма. Но Бенковски по никакъв начин не се съгласи на това и панагюрский комитет, като се убеди, че той, Бенковски, иска да ги води като слепци, реши да се убие Бенковски, но приготовленията за въстанието да не се прекратят, защото и не можеха да се прекратят. Това ужасно решение би се изпълнило, ако Бенковски бе поставен, като други някои апостоли, под влиянието и защитата на местните комитети. Но Бенковски в това време бе веч диктатор за всичко и постоянно се конвоираше от десетина верни нему, с които много по-лесно той можеше да смаже някои от членовете на панагюрския комитет, отколкото те него. Затова не можа да се изпълни това ужасно решение.

[pehotinec]

Питате Торн с какво не съм би съгласен по темата. Първо - моето несъгласие не вярвам да има някакво значение. Второ, нещата, които пишете са добре известни на що - годе интелигентните хора. Трето мисля, че борците за национално освобождение не са митологизирани. Особено в наше време. А вие си ги демитологизирайте колкото искате... щом ви допада.

[andreiS40]

Питате Торн с какво не съм би съгласен по темата. Първо - моето несъгласие не вярвам да има някакво значение. Второ, нещата, които пишете са добре известни. Трето мисля, че борците за национално освобождение не са митологизирани. Особено в наше време. А вие си ги демитологизирайте колкото искате... щом ви допада.

Аз също се присъединявам към Пехотинец, в отношевието му към темата на Торн!
Само да кажа, че на дешно време, няма митологизиране на българлските националнеи герои от вемето на Възраждането! Дори напрътив! Има тиха, но настъпателна политика за релативиране на Левски, Христо Ботев и т.н.

Виж, има дветъмни личности в новата българска история, които наистина са митологизирани:
Това са Гаврийл Хлътев - Геоги Бенковски / силно надценен като водач и организатор /
и разбира се Стефан Стамболов...
За Стамболов, като революционер и особено, като държавник може да се каже само едно, единствено добр нещо- владишите берати, издайствани в Македония от Високата порта-.-.

За мен, тези две тъмни ,,особи" / Бенковски и Стамболов / са най-митологизираните и НЕОПРАДАНО надценени пилитически водачи!
Съдъбата е било по-милостива към Бенковски, защото все пак той умира / докато бяга, през Тетевенския Балкан /, но загива героично../ по една случайност, че попада на засада /...
Стамболов е убит, така както се убива мутра....Никак не е случайно това. Един от най-мразените в България политици...нараво, че може би и по-омразен от Фердинад...Затова и днешната историография, полага колосални усилия, за да му изсчисти образа и да го представи, като такъв, ккъвто никога не е бил в действителност!

[Thorn]

Питате Торн с какво не съм би съгласен по темата. Първо - моето несъгласие не вярвам да има някакво значение. Второ, нещата, които пишете са добре известни на що - годе интелигентните хора. Трето мисля, че борците за национално освобождение не са митологизирани. Особено в наше време. А вие си ги демитологизирайте колкото искате... щом ви допада.

Не съм останал с впечатление, че са добре известни. А митологизирането, особено на Левски си е факт.

[kramer]

Няма как да се посочи някой светец. Светците не правят революции.

[rki]

За мен, тези две тъмни ,,особи" / Бенковски и Стамболов / са най-митологизираните и НЕОПРАДАНО надценени пилитически водачи!

Е, де! Стамболов бе най-сатинизираната личност от деятелите от този период и май въобще в най-новата българска история. Основен грях бе неговата "русофобия".
Това явно е голям грях, след като Батенберг бе наречен тук "князчето"...

[andreiS40]

За мен, тези две тъмни ,,особи" / Бенковски и Стамболов / са най-митологизираните и НЕОПРАДАНО надценени пилитически водачи!

Е, де! Стамболов бе най-сатинизираната личност от деятелите от този период и май въобще в най-новата българска история. Основен грях бе неговата "русофобия".
Това явно е голям грях, след като Батенберг бе наречен тук "князчето"...

Точно на лен да ми вленяваш русофилия, шросто не е сериозно!

[rki]

За мен, тези две тъмни ,,особи" / Бенковски и Стамболов / са най-митологизираните и НЕОПРАДАНО надценени пилитически водачи!

Е, де! Стамболов бе най-сатинизираната личност от деятелите от този период и май въобще в най-новата българска история. Основен грях бе неговата "русофобия".
Това явно е голям грях, след като Батенберг бе наречен тук "князчето"...

Точно на лен да ми вленяваш русофилия, шросто не е сериозно!

не е зле да четете какво съм написал преди да реагирате първосигнално. нападки или квалификации към вас няма - ако искате да си ги измисляте - не мога да ви попреча.