Българска история ⇒ Демитологизиране на митологизирани герои

[Thorn]

Захари си е написал от кого ги знае тези неща. По негово време доста от тях са живи, а Стамболов му е даже приятел.

Което доказва какво?... Въпросът не е Захари откъде ги знае тези неща, а откъде ги знаят информаторите му и доколко техните разкази съответстват на документите. Също вътрешната противоречивост на повествованието най-малкото би трябвало да поражда съмнения.

Да вярва на съчинението на Захари може само човек, който не е запознат с фактите. В тази насока могат да се изведат десетки примери, аз ще си послужа с един, тъй като е най-лесно проверим и не страда от субективността на спомените (каквито са тези на Филов преразказани от Захари, че в Задунаевка Ботев не отварял книга, докато друг съвременник и познат на Ботев даскал твърди обратното, че Ботев жадно чете).

— Колко време, как не си вземал в ръката си перо и не си прочитал ни една книга? — попитал Л. Каравелов.
— Откогато издавах Дума, значи, две години

Нека видим колко неща е издал Ботев за двете години след спирането на "Дума" и да се убедим в истинността на съчиненията на Захари:
- 18 септември 1871 г. в писмо до Марин Дринов Васил Стоянов твърди, че Войников и Ботев пишат злобни памфлети; същото и в друго писмо от 24 с.м. до Григор Начович
- 29 септември 1871 г. "Причини за неуспеха на Българското книж. дружество"
- 20 декември 1871 г. телеграма на Ботев до Софи Рубинщайн
- преди 13 януари 1872 г. недостигнало до нас писмо на Ботев до Софи Рубинщайн
- 12 февруари 1872 г. в "Свобода" излиза фейлетон от поредицата "Знаеш ли ти кои сме?"; по нататък през годината и през следващата излизат и други фейлетони от поредицата
- 12 и 26 февруари 1872 г. пликове с прокламации, чиито адреси са надписани от Ботев
- 25 март 1872 г. "Ние сме си ние"
- 8 април 1872 г. стихотворението "Странник"
- 1 май-9 юни 1873 г. излиза седмичника "Будилник"
към края на 1872 г. се снабдява с руско издание на том 1 на "Капиталът"
Определено цели две години Ботев не е хващал перо и не е прочитал ни една книга. При цялата нищета в която живее успява да отдели средства и да стане спомоществовател на каравеловата драма за Хаджи Димитър, но вероятно и нея не я е чел, защото Захари казва, че не е чел и писал нищо, а той е олицетворение на авторитет по живота на Ботев.

Разговорът с Каравелов е отпреди "Будилник". Но както и да е - излиза, че между грабежите и обирите е намирал време и да драсне някой ред. Ми... хубаво.

[Stan]

Или да бъдем пещерни антикомунисти 25 години след падането на социализма/комунизма .

Ти на това ли се учудваш ? То има мурзилки в тайгата , които още не са разбрали , че реФолюцията 1917г е победила и още влакове взривяват.
Това , че комузизма падна е голям кеф и не пречи да има пещерни антикомунисти.

Къде видя учудване пещерняко ? Бих се учудил , ако нормални съфорумци тролят или се мъчат да провалят интересни теми като тази и други подобни само защото авторът им е от "противниковия лагер" , за Вас и Вашият отбор е нормално . Не забелязах подобно отношение от "вашите противници" в темата на "буталото" за въздушната война над Сърбия 1999-та г. ,която беше прекрасно представена както и други подобни . Като за радетели за свободен изказ се държите доста пещерно . Дори в темите за развлечение , бъзика с Раша е ваш основен рефрен . Предвидимо ,скучно и досадно .

Интересно, защо този пост нямащ нищо общо с темата не е изтрит?
А иначе - съществуването на болест (пещерен комунизъм), съвсем естествено довежда до появата и на горчиво лекарство (пещерен антикомунизъм)

[boilad]

Разговорът с Каравелов е отпреди "Будилник". Но както и да е - излиза, че между грабежите и обирите е намирал време и да драсне някой ред. Ми... хубаво.

Блажени са вярващите!
Преди твърдяхме друго:

През тези двете години, през които обирджийства, напълно е зарязал интелектулните занимания.

Е ли писал и чел? Захари, респ. информаторите му, измислят ли си или не? Участието в работите на БКД за интелектуално занимание ли се води? Плановете за написване на първия български роман какво са?

[Thorn]

Две години е цитат от книгата, не съм го аз измислил. При това не го смятам за важно. Това, че е бил криминален престъпник също ли се опровергава? Не е извършвал обири?

[boilad]

Проблема с обирджийските истории е, че са преразказни от втора и трета ръка слухове. Нито един съвременник не твърди, че е свидетел, или поне, че е чувал тези истории от свидетели, потърпевши или участници, нито един потърпевш или участник не ни е оставил спомен. Няма и независими свидетелства, че такива обири действително е имало. Дядо Паничков, който по него време е сред най-близките до Ботев също преразказва подобни слухове, но сам той не знае нищо конкретно. Виж за фалшифицирането на пари и контрабанда на акцизни стоки, оръжие и забранена политическа пропаганда има не само свидетелства от първа ръка на Тулешков и Паничков, но и официални документи от румънска и руска страна, които потвърждават, че конкретните престъпления действително са извършени. За обирите нищо подобно - единствено слухове и те се появяват след ареста на Ботев.

[boilad]

Две години е цитат от книгата, не съм го аз измислил.

Аз за това ти казвам, че ползваш възможно най-недостоверния източник, поне що се отнася до Ботев.

[Thorn]

Между другото, книгата на Киро Тулешков намираема ли е?

[boilad]

Нямам представа дали въобще спомените му са издавани като отделно издание. Аз съм чел основно това, което Каракостов публикува от тях.

[Thorn]

През 1876 г. са от- печатани „Жизнеописание на Христо Ботйов“ (първата би- ография на поета революцио- нер) и „Българското въстание в България на 1876 г. Драма“ – и двете с автор Киро Тулешков

Става дума в Болградската училищна печатница

https://webcache.googleusercontent.com/ ... ient=opera

[Thorn]

Между другото ето какво казва Пламен Павлов

Тези неща – обири, фалшификации на пари, не са доказуеми. Ние знаем, че Ботев е задържан в затвора във Фокшани. Там отива Димитър Ценович, една друга фигура на изключително честен и почтен българин и дребен търговец. Той плаща гаранцията на Ботев, тогава той е освободен и повече не е търсен от полицията. Това означава, че не е имало доказателства за участието му в този планиран обир. Този метод на експроприация се използва и от по-късните поколения анархисти. Ако прочетете спомените на Петър Манджуков, това е един метод, който е използван за набиране на средства и за нашето Национално-освободително движение в Македония. В него не се виждало нищо нередно. Така че, ние не бива да гледаме със съвременните понятия, не бива да сме с тесногръди разбирания за това. В крайна сметка всичко е в името на българската кауза и на въоръжаването на чети. 

Живо замазване - да, обирал е, фалшифицирал е пари, но не обръщайте внимание, с добра цел е било  



http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=1&newsid=30162

[Thorn]

Поразрових се - никой не отрича обирите и т. н., но гледат да ги прескочат.

[boilad]

Пак опряхме до Фокшан. А Пламен Павлов ще ни представи ли доказателства, че обвиненията срещу Ботев са криминални, а не политически?

[Thorn]

През 1876 г. са от- печатани „Жизнеописание на Христо Ботйов“ (първата би- ография на поета революцио- нер) и „Българското въстание в България на 1876 г. Драма“ – и двете с автор Киро Тулешков

Става дума в Болградската училищна печатница

https://webcache.googleusercontent.com/ ... ient=opera

Оказа се невярно.

[pnp5q]

обирал е, фалшифицирал е пари, но не обръщайте внимание, с добра цел е било  

Е че това е класика в жанра на революциите - от френската и досега. Ето ти един особено известен случай, но и по принцип - ако влезеш в по-радикален форум "как ще се въоръжаваме - всеки да излезе и да обере най-близкия буржоа-комшия". (Може би е добре да подчертая - да обере, не да убие.)

[Thorn]

Те всички така се оправдават - за революцията и т. н.

[Thorn]

Преди да приключим с Ботев, малко за майка му и жена му.

Няма как да се каже, че Христо е бил добър син или съпруг. Той бил отдаден на начина си на живот - на кръчмите, на пропадналите си другари, обирите, песните и поезията. И на Революцията, разбира се.

Обаче това си е изглеждало като да е пройдоха. Или както се изразява Георги Живков "хаймана" и "вагабонтин". Имал е възможността да работи и да се издържа. Христо и Евлоги Георгиеви са му близки роднини, той е достатъчно образован и умен, могъл е да почне достатъчно платена работа по всяко време - или при тях, или при някой като Тошкович в Одеса или в края на краищата като учител. Но за него всякаква подобна работа е била ограничение на свободата му, а Христо и Евлоги е мразел до дъното на душата си.

Да, по принцип може да се каже, че той е жертвал личното си и на роднините си щастие в името на Революцията и на Свободата и т. н. Възможно е и това да е правилната интерпретация. Абсолютно съм съгласен, че това не е невярно.

Но се замислям за Венета и за майка му.

Венета явно е била доста смела жена. Зарязва мъжа си, взема си детето и отива в чужбина. И това още по турско време! Слава богу, отива при доста богат роднина - митрополит Панарет и е вуйчо и я прибира при себе си в Букурещ. Тя реално започва да върти къщата му. А Ботев мрази и Панарет в червата, нарича го Магарет и го хули във всеки брой на вестниците си. И точно за хулителя на своя вуйчо и благодетел, тя пристава. Напуска богата къща на вуйчо си и отива в мизерията с Христо. Явно е било голяма любов. Църковен брак - няма такъв, Ботев не вярва в това. Прави и дете и я зарязва без пукната пара, ама съвсем буквално, с бебенце на един месец, заминавайки с четата.

Не е лесно да си до "велик" човек!

На Венета и се налага да се моли на вуйчо владика да си я прибере, но той естествено е обиден и само и дава малко пари за да се прибере в Търново, след Освобождението моли за пенсия, която била мизерна - 30 лева. Мизерия си е било наистина, въпреки, че горе долу отговаря на днешни около 500 лв и вероятно повечето хора са имали още по-ниски доходи. Пенсията на бащата на Владимир Димитров Майстора например е била 11 лв.

Тя неколкократно пише унизителни молби да я увеличат, но безрезултатно. Даже Стамболовна улицата се прави, че не я познава.

Накрая вуйчото владика си я прибрал, а като умрял, и оставил огромно състояние, което и позволило "гордо да откаже" вече пенсията.

Майка му Иванка след смъртта на даскал Ботьо изпаднала в мизерия и отишла при сина си в Букурещ. Но там я чака още по-голяма мизерия. И глад в най-буквален смисъл. Понякога по два-три дни. Накрая отива икономка при братовчед си Евлоги Георгиев, а Ботев я кара да не ходи, при оня, когото той мрази, а да си гладува при него.

"Ще кажат хората, нехранимайка излезе"

Ама хич не е лесно било покрай него.

[pehotinec]

Бе той и Моцарт не е бил стока, ама.......колко са като него ?

[Thorn]

Животът на Ана, сестрата на Левски, след Освобождението също не е лесен. По това време доста по-възрастният й съпруг Андрея Начев е 70-годишен, не може да издържа семейството. Тя също е принудена да търси държавна помощ, за да преживяват. През 1888 г. Петото народно събрание с председател Захарий Стоянов й отпуска годишна пенсия от 360 лв.
Това сочат стенографските дневници от решенията на парламента. Преди да вземат да се произнесат, депутатите изпадат в бурни дебати. Някои предлагат на сестрата на Левски да се отпусне пенсия от 600 лв., други обаче ги контрират - на сестрата на Хаджи Димитър, на сест рите на Стефан Караджа и някои други поборници за свобода са отпуснали по 360. Защо за родствениците на Левски да дават повече? Не е справедливо. Дебатите прекратява Димитър Петков. „Ако Левски беше жив, щяхме да му отпуснем пенсия по 500 лв. на месец. На поп Грую, който е деятел и лично се е борил с турците, отпуснахме по 50 лв. месечно.“ Така Ана и Андрея преживяват до края на дните си с тези 360 лв. държавна пенсия.

http://epicenter.bg/article/archive/54599/11/0
Очевидно тези 30 лв на месец са били смятани за стандартната пенсия за роднини на поборници. Колкото за дъщерята и жената на Ботев, толкова и са сестрата на Левски и т. н.

[Thorn]

Изумителен отговор в бгнаука ( там правя кроспостинг)

Аз се чудя как още не са те препсували и обвинили в предателство. Нещо което си заслужаваш в пълна норма с това "демитилогизиране". Тези митове са фундамента на всяка държава и народ и който посяга на тях посяга и на държавата и народа. Сред приличните хора тези теми не се обсъждат.

След такива изявления е очевидно, че темата е изключително нужна.

[pnp5q]

След такива изявления е очевидно, че темата е изключително нужна.

Я! Ако може да уточниш "за протокола" - на кого и за какво? Понеже говорим за публично обговаряне, а то обикновено не е далеч от политическите актове хич. Иначе в кабинетите на историците е друг въпрос, имхо!

[Thorn]

Приемай един исторически форум за кабинет на историк.

[Thorn]

Панайот Хитов.

Панайот Хитов си е айдутин. С мустаки. Той е щял да е айдутин и без всякакви комитети, идеали и борби за независимост, но все пак когато се запознал с "идеалистите" е бил наистина силно повлиян от тях. Определено е имало промяна и той определено не е останал хайдутин от стар тип. Получил е цел. Независимост и свобода. И наистина се е борел за тях.

Не през цялото време, но все пак наистина се бил за тази свобода и наистина той (и мустаките му) са станали един важен и необходим за този конкретен период символ. Обаче все пак и хайдутин разбойник си е бил.

http://macedonia.kroraina.com/bmark/ph/ph_nh_3.htm

На другия ден седнахме да вардиме край пътя и ето зададе се един богаташ, който ме познаваше, защото беше българин от „Гергина махала” на име Тотю Кюзлиев от махалата „Клуцохор”. Георги Трънкин не познава търговеца, нито пък търговецът познава Георгя. Аз отдалеч показах пушката на пътника и му извиках по турски „Стой!”. Търговецът обърна коня да бяга назад, но Георги беше вече до него, хвана го, оттегли го от пътя настрана, взе парите му и го пусна да си ходи, като му заръча да не казва никому, че после ще има да пати. Парите му не бяха много — около 20—25 алтъна.

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID= ... 3#_ednref4

Панайот Хитов се отнесе, все по това време, още по-унизително. Той докопчил от комитета около 250 жълтици, уж да събира чета, с които избяга в Сърбия, като си купи от Румъния лозови пръчки, да си сади лозе в Белград!
Това същото се случи и в 1876 година. Когато патриотите си блъскаха главите по кой начин да минат тихия бял Дунав, Тотю войвода подкопаваше стената на една кръчмарница с грабителска цел; а Панайот Хитов, след като накара комитета да му купи оръжие, първо качество, скъпи бииокли, тасче с изкуствена машинка, да пие на Балкана вода и пр.,стана невидим из Румъния. Колкото за действията му в сръбската и руската война, аз не можа да кажа нищо определително. За дяда Панайота нека кажат сливенци. Старите войводи имаха значение и кураж дотогава, докогато минуваха за хайдути и докогато турските аени ги имаха за бабаити на равна степен с турците. Щом думата комита доби право на гражданство, щом бесилките се устроиха из България, мисията на старите войводи престана вече. Нови идеи - нови хора!
Аз съм бил много пъти очевидец, че когато ястъклиите мустаци обират паяжината, младите момчета са се сражавали с левска решителност. Причината на това е твърде проста. Хора, които са спечелили веднъж името войвода или друго някое прилагателно от юнашкия катехизис, по само себе си се разбира, че не им се умира твърде лесно, защото ги блазни бъдещето. Помня, когато Панайот пишеше от Белград до русчукския комитет, във всяко писмо загатваше: "Нужно е да се поразмисли за избиранието на един народен главатар."

При режима на пълномощията Хитов командва шайка чомагани (вид къси тояги - тогавашния аналог на беизболни бухалки) която не позволява на опозиционните депутати да вземат участие във фарса, наречен Второ ВНС.

През нощта, разказва дядо Цанков, квартирата ми бе обиколена от една бясна шайка, която до съмнуване викаше: Долу! – и стреляше във въздуха. Шайката бе организирана от д-р Цачев, а командуваше я Панайот Хитов. Още щом пристигнахме, бе ни изпратено съобщение да не се опитваме да влазяме в Народното събрание, защото на улицата ще ни претрепят. Но ние бяхме решили да си изпълним дълга, па каквото ще да стане. На утрото станах рано, донесоха ми и кафето, сетне пратих да викат отсреща Каравелова и Славейкова. Момчето се връща и ми казва: "Няма ги." "Къде са?" "Заминали тази сутрин, на часа 5 за Гюргево."
Останал сам, Цанков мислеше да отиде по какъвто и да е начин в Събранието, за да издигне против пълномощията ако не гласа си, защото не бе вероятно, че ще го оставят да говори, то поне своята ръка. Но и това не можа да направи: шайките блокираха къщата му и той целия ден стоя обсаден.

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID= ... orkID=4194

Между другото, режимът на пълномощията е изключително грозна картина, особено началото му. Страната е във властта на неопитно, но амбициращо се князче, което хем му се иска да се еманципира от императора, хем подвива опашка като бито куче, ако от Петербург го нахокат, с министър-председател руснак (швед, де, но пак руснак) с повечето министри руснаци, с командване на армията само от руснаци от рота нагоре, с полицейски началници руснаци, с безскруполни "руски" бизнесмени (Гинзбург), с посланик (Хитрово), който се е държал като губернатор или по-скоро като представител на колониална държава в протекторат при някакви си туземци. Било си е истинска Задунайска губерния, камшикът яко е играл, руснаците са биели българи без да се преструват и притесняват и фактът, че няколко години след това, всичко описано по-горе е било само спомен е едно малко чудо, реализирало се най вече поради странния характер на Александър III, който бих определил с трудно преводимата дума "самодур". Именно в онази обстановка и Захари и ИВан Вазов започват възвеличаването на героите. И е ясно с какви критерии за подбор.

Е, Панайот Хитов е участвал активно в установяването на този режим. Първия, но не последния "русофил", когото засягам в тази хубава серия постинги.

[Thorn]

И малко за Филип Тотю

https://www.24chasa.bg/Article/2115539

През 1885 Филип Тотю, заедно с някакъв румънски касоразбивач Жоржеску убиват при грабеж богаташа Христо Калъпов, който по разни сайтове е определян като "румънски чокой", но по името е ясно що за "румънец" е той. Разбиват му касата и открадват брилянти и ценни книжа.

Плячката е пренесена в България в ковчега с костите на Раковски, организирано от съучастника им Коста Паница.

Накрая при опит да реализират книжата във Виена двама поручици от българската армия са арестувани и аферата се разплита.

Грабител и убиец, така излиза.

[Ksantip]

Трябва да направиш тема и за древногръцките герои. Те, въпреки че са митологизирани, никога не са "придобивали" високи морални качества и това ги прави доста по-забавни. Отивам да видя в науката как са реагирали на кощунството ти .
Не знам дали съм запомнил правилно, но за Тотю имаше и някаква история, в която той копае под някаква стена за да влезе в къщата на някакъв румънски богаташ и да изнесе ценностите .

[Thorn]

Стефан Стамболов - злоупотреба с власт при далавери с недвижими имоти.

Димитър Петков е сред най-изобретателните. Заедно с премиера Стефан Стамболов кметът прави състояние от спекула с недвижими имоти.

Добри Ганчев, хронист на епохата, описва хитроумната схема: "Когато се събаряше старата София, образуваха се според новия регулационен план нови парцелни места. Те се образуваха от тесните улички, които се затваряха, от маломерните места на съборените къщурки. Тез парцели не можеха да се дадат на предишните притежатели, които имаха много малки дворчета. Градският съвет ги даваше на "свои хора", които уж имали по-преди места. То ставаше така: градският агентин Никола Филипов намери евреина, притежател на къщата, която подлежи на събаряне, и го съветва да я продаде еди-кому си, инак ще получи много малко от общината. Обещава му при туй и добро място в новите квартали. Мястото се продава на Стамболова или Петкова, а тез, като притежатели на стари къщи, получават нови парцели."

http://bradva.bg/bg/article/article-18956#.WZGVaIg3drQ