Страница 1 от 2

Бирата наша насъщна

Публикувано на: 17 Авг 2020, 03:27
от Imrihor
Здравейте!

От доста време следя форума, та ще е честно и да напиша нещо, което надявам се ще е от интерес. Нямам познания за военни неща. Поразбирвам нещо от бира /основно емпирични знания/ :)
Лято е, добра е за успокояване на страстите /между фили и фоби/, а и е неотменна част от историята, ако човек се разтърси – съвсем свободен пример - бирения пуч, а дори има теории, че е била причина за започване на земеделието. Та си позволих да отворя тема за нея – Бирата.
Дано шефовете не се разсърдят де, все пак това не е пивоварен форум.

Та така. Ако питаш някой съвременен човек, какво трябва, за да се направи бира /дори мисля, че е било въпрос в „Стани богат“/ вероятно огромната част категорично ще кажат – вода, малц, мая и хмел. И ще са донякъде прави. Но не и ако са живеели в Ниските земи докъм 14-ти - 15-ти век. Четвъртият ингредиент – хмелът е в рецептата, защото е спечелил „войната за бирата“ и в крайна сметка доминира от няколко столетия в пивоварството. Дори е нормативно закрепен в известния баварски закон за чистотата на бирата /който всъщност целта му е била доста по-комерсиална, отколкото пуристите си мислят, но затова може друг път да попишем/.

Но кой е победеният – Хммм. Как да го напишем на български. Хрууют. Мне. Хрьойт. Хрюуут. Аааах това транслитериране на нидерландския език е кошмарно. Gruit /Gruut/.

Та тази трудно произнесима без сърцераздирателните севернохоландски хъркания /в интерес на истината на фламандски си звучи доста добре/ има няколко значения:

Средновековно пиво.
Съставка за производството на това пиво.
Монополът за производството и продажбата.
Акцизът, който произтича от монопола.
Модерна крафт бира, която се прави без хмел.

Еха пет значения. Пък хмелът си е просто хмел. :)

Тази средновековна бира се е варила и респективно консумирала приблизително между 10-ти и 15-век в Ниските земи и Западната част на Германия. За долната граница ми се струва, че може да се дръпне доста по-назад, защото очевидно бира с различни билки се е варила още от времето на зараждане на зърнопроизводството, но първите сигурни сведения, в които се споменава gruut са от 10-ти век, та така – 10-ти век. С вносът на немските хмелови бири холандските пивовари почнали да се огъват и към 14-тото столетие изоставили хрюут технологията и започнали да използват хмел. В южните нидерландии – сегашните Белгия и френска Фландрия пивоварите устискали и докъм края на 15-ти век варели по стария традиционен начин.

Значението на gruut-а за времето си е било доста сериозно и определено не е само интересен куриоз, който в днешно време хоби пивоварите да обсъждат на сбирките си. Правото да се произвежда и продава gruut първоначално е било давано от Императора на Свещенната Римска империя единствено на Църквата и едрите феодали. Впоследствие през 12-ти и особено 13-ти век с такова право започнали да се облажват и градовете. С възхода им и организирането на пивоварството като професия, градовете въз основа на това право започнали да облагат биропроизводството и продажбата с данъци и постъпленията от това са финансирали доста от обществените благоустройствени строежи и естествено войните. Като разглеждате Брюж, Гент, Лир, 'Херцогенбош и т.н. имайте едно на ум, че и бирата има пръст в тия средновековни градски красоти. И в битката на златните шпори има най вероятно. :)

Ако има интерес, ще продължа следващия път от какво аджеба са правели gruut-а.

Re: Бирата наша насъщна.

Публикувано на: 17 Авг 2020, 10:33
от bigdragon
Imrihor написа: ↑
17 Авг 2020, 03:27
.......
Значението на gruut-а за времето си е било доста сериозно и определено не е само интересен куриоз, който в днешно време хоби пивоварите да обсъждат на сбирките си. Правото да се произвежда и продава gruut първоначално е било давано от Императора на Свещенната Римска империя единствено на Църквата и едрите феодали. Впоследствие през 12-ти и особено 13-ти век с такова право започнали да се облажват и градовете. С възхода им и организирането на пивоварството като професия, градовете въз основа на това право започнали да облагат биропроизводството и продажбата с данъци и постъпленията от това са финансирали доста от обществените благоустройствени строежи и естествено войните. Като разглеждате Брюж, Гент, Лир, 'Херцогенбош и т.н. имайте едно на ум, че и бирата има пръст в тия средновековни градски красоти. И в битката на златните шпори има най вероятно. :)
.........
Респект!

Подходяща тема за исторически форум.
Чакам продължението с интерес.

Re: Бирата наша насъщна.

Публикувано на: 17 Авг 2020, 14:09
от Almasy
bigdragon написа: ↑
17 Авг 2020, 10:33
Респект!
Подходяща тема за исторически форум.
+1
Макар че, небцето ми е изключително тренирано, но нечувствително към диференциация. Явно по рождение липсват некви там рецептори.
Казано направо - почти не правя разлика между бирите - все ми е тая дали ще е Бургаско, Загорка, Стела Артоа и т.н.
Е, светло от тъмно вкусово различавам, както и филтрирано от нефилтрирано, но общо взето толкова......
Някои бири ми сладнеят (гръцките Алфа и Митос, че и турския Ефес май натам върви) и не ми харесват толкова, но общо взето лоча всичко, претенциите ми опират предимно до количеството..... :D

Re: Бирата наша насъщна.

Публикувано на: 19 Авг 2020, 11:19
от Imrihor
@bigdragon @Almasy Благодаря.

@Almasy Тези, които могат да различат бохемския от немския пилс в граничните между двата стила варианти, затова са и бийрмейстери по състезанията :) Но вероятно не е само от небцето. Майтапът настрана, съвременните индустриални пилсове често наистина са трудноразличими. Използват се екстракти, на много се слага царевица /което само по себе си не е толкова укоримо, но те направо някои си мислят, че правят качамак/. Пък се и гони утилизация и нагласяне към господстващия вкус на потребителя. Ако се погледне в периодичната таблица:
► Show Spoiler
на практика 95 процента от бирата в България попада или в 23 или в 37.

Всички знаят колко гадна е бирата, когато е топла и разгазирана. Бля. Индустриалните повечето са така. От личен опит - домашно сварената бира, направена с добри материали е вкусна и негазирана и на стайна температура /състояние преди бутилирането/.

Re: Бирата наша насъщна.

Публикувано на: 19 Авг 2020, 13:07
от Almasy
Imrihor написа: ↑
19 Авг 2020, 11:19
От личен опит - домашно сварената бира, направена с добри материали е вкусна и негазирана и на стайна температура /състояние преди бутилирането/.
Ми....То убаво, ама откъде домашна :?:

Re: Бирата наша насъщна.

Публикувано на: 19 Авг 2020, 13:38
от djio
Almasy написа: ↑
19 Авг 2020, 13:07
Imrihor написа: ↑
19 Авг 2020, 11:19
От личен опит - домашно сварената бира, направена с добри материали е вкусна и негазирана и на стайна температура /състояние преди бутилирането/.
Ми....То убаво, ама откъде домашна :?:
Като първа стъпка изключи всичко, произведено от големите български пивоварни, включително чуждите ментета които бълват - Стели, Хайнекени, Карлсберги, много са.....пробвай с бири от малките, примерно Гларус, 6-7 вида са. Разликата в цената не е особено голяма. А домашна бира съм пил веднъж, не останах очарован, но там играят много фактори.

Re: Бирата наша насъщна.

Публикувано на: 19 Авг 2020, 16:43
от Bruchpilot
Мислех да засегна въпроса за, според мен излишната, газираност на повечето от бирите у нас, но виждам, че вече сте го обсъдили :)

Re: Бирата наша насъщна

Публикувано на: 10 Юни 2025, 15:21
от Imrihor
И преди да е изтекла петгодишната погасителна давност на темата :) , да продължим със съставките на gruut-а:

Първоначално под наименованието „gruut” се имало предвид основно зърното като материал за производството на пиво, в някои случаи дори без съответните билки. За да бъде по-трайна бирата е била произвеждана с относително високо алкохолно съдържание, което най-вероятно се е постигало с подсилването на ворт-а /неферментиралото пиво/ чрез добавянето на зърнен сироповиден екстракт. Това между другото се е запазило в определена форма и в сегашното белгийско пивоварство, характерно с високоалкохолните си бири. Интересно е как средновековната технология е формирала определен вкус и традиция съществуваща и досега по тези земи. За много от белгийците пиенето на силна бира като аперитив е аналогично на нашата „ракийка със салата“ и дори съществува определено високомерно отношение към лагерните /пилс/ бири – казват им „kattenpis” - котешка пикня или по безобидното – „бира за жадни“.

Наред със зърното се добавяло и комбинация от определени билки, както и рафинирана смола, която също е имала консервиращо действие. Билките включени в gruut-а са Блатна мирта (Myrica gale), Блатен ледум (Ledum palustre), Планински срамник (Laserpitium siler) и плодчета на Дафинов лист (Laurus nobilis). Възможно е също да е добавян и хмел, особено в преходния период.

Интересно е, че от счетоводните сметки от 1391 и 1393 г. на една фирма от Кьолн е видно, че в тези две години са използвали Анасон (Pimpinella anisum), плодчета от Хвойна (Juniperus communis) и Ким (Carvum carvi), тъй като не са успели да закупят смола и Планински срамник и вероятно с тези принципно нехарактерни билки са опитали да наподобят вкуса и аромата на липсващите.

Няма достоверни исторически източници, но е логично да се предположи, че понякога като израз на престиж и богатство са се добавяли и „скъпи“ подправки – кардамон, кориандър, портокалови кори, което и сега се прави при много от белгийските абатски бири.

Добре, защо тази пивоварна технология е била „победена“? Двете пивоварни технологии са съществували векове наред заедно. Първите писмени данни за отглеждане на хмел в Европа са от девети век. Три века по-късно в северна Гемания вече е имало хмелови ниви с цел продукция за производството на бира. С течение на времето технологията за отглеждане и използването на хмела се е подобрявала и усъвършенствала.

Първата основна причина за надделяването на хмелената бира е донякъде свързана и с темата на настоящия форум. Войните. Поради честите конфликти /разбира се не само заради тях/ започва да има недостиг на зърно, а едно от преимуществата на технологията на производство на бира с хмел, е че за да се направи добра и трайна за съхранение бира е необходимо много по-малко зърно.

Освен това чисто икономическо преимущество, с решаваща роля е фактът, че с технологията на варенето с хмел се получава дълго съхраняема и добра за пиене бира, което в средновековието - с липсата на сигурни и безопасни водоизточници е било истински gamechanger.

При старата технология е било достатъчно да се смеси натрошения малц с много вода, впоследствие ворта да се източи и остави да ферментира, като за безопасноста на пиенето и трайността се е разчитало на образувания алкохол и добавените билки.

Новата технология се различава не само с използването на ново средство за консервация – хмел, но и коренно е променила начина на производство с добавянето на още една фаза – шишарките на хмела се добавят към филтрирания ворт и се вари един час. От там пивоварство.


След 13-ти век търговията с произведена в Северна Германия хмелова бира сериозно е нарастнала и довела първоначално до намаляване на местните производства на gruut пиво в цяла Западна Европа и в крайна сметка до доминация на новата технология. Разбира се, както при всяка иновация е имало и недоволни и губещи. :) През 1364 г епископът на Утрехт горко се е оплакал и заклеймил „de Novus modus fermentandi cervisiam” т.е. новия начин за производство на пиво, защото постъпленията му от правото върху хрюуута рязко намалели. В земите на съвременна Белгия и южна Нидерландия този процес е бил сериозно забавен, поради съпротивата на силни църковни и феодални субекти притежаващи права върху gruut-a, но не и върху хмела.

Но колелото на прогреса не може да бъде задържано вечно. Когато видели, че дори забраната на производството и търговия с хмелена бира не върши работа, правоимащите направили логичната стъпка – обложили и нея с данък. :) Първоначално както gruut-a, което явно не е било особено популярно – през 1326 г. граф Вилем 3-ти /на Холандия и Ено/ е разглеждал спор между Лайденските хмелпивовари и бейлифа и е решил, че налога за gruut-a важи и за хмела. :) Гражданите на Зволе в лето господне 1401-о пък се възмутили от намерението на епископа на Бланкенхайм да им продължи правото върху gruut-а като горе-долу мотива бил “ъъъ по нашите земи хората пият само хмелена бира и хрюуута /разбирай мангизите от него/ хич го няма вече“. :)))

И така. Последните сведения за прилагане на gruut технологията са от 16-и век и на практика от 17 век потъва в забрава.

В последно време покрай крафт революцията интересът към билковите бири е възроден и дори има комерсиални производители на безхмелова gruut бира.

И като завършек ще пейстна рецепта от готварска книга от 1560 г. за приготвянето на лечебна здравословна gruut бира. На старонидерландски звучи чак поетично:


Om Gruyt, ende Gruytbier te maken. Neemt tegen eenen pot een koren bakelaer (een laurier besje), ende alsoo veel aipoys (hars), ende wat haveren doppen (zemelen), ende twee saykens (zaadjes) van gagel. Ende maeckt dit bier alleen van gherstenmoute, ende set dit dan met ghiste
— Eenen Nyeuwen Coock Boeck (1560)

Re: Бирата наша насъщна

Публикувано на: 10 Юни 2025, 18:43
от Thorn
белгийските стронг бири саголяма гнус. Усещане, че някой ти е сипал ракия в бирата.

Re: Бирата наша насъщна

Публикувано на: 03 Сеп 2025, 17:31
от Almasy
Imrihor написа: ↑
10 Юни 2025, 15:21
....
Освен това чисто икономическо преимущество, с решаваща роля е фактът, че с технологията на варенето с хмел се получава дълго съхраняема и добра за пиене бира, което в средновековието - с липсата на сигурни и безопасни водоизточници е било истински gamechanger.

При старата технология е било достатъчно да се смеси натрошения малц с много вода, впоследствие ворта да се източи и остави да ферментира, като за безопасноста на пиенето и трайността се е разчитало на образувания алкохол и добавените билки.

Новата технология се различава не само с използването на ново средство за консервация – хмел, но и коренно е променила начина на производство с добавянето на още една фаза – шишарките на хмела се добавят към филтрирания ворт и се вари един час. От там пивоварство........
Нямам представа от тия неща, само ми е интересно, защо някои бири на които пише 100% малц са по-скъпи?

Re: Бирата наша насъщна

Публикувано на: 03 Сеп 2025, 18:27
от koko
Няма лоша бира, има само калпави пиячи. :lol:

Re: Бирата наша насъщна

Публикувано на: 03 Сеп 2025, 18:41
от Изчезнал Безследно
koko написа: ↑
03 Сеп 2025, 18:27
Няма лоша бира, има само калпави пиячи. :lol:
Със забележката, че не всички течности, самоназоваващи се "бира" трябва да бъдат включени в тази категория - като Карлсберг и Корона, например.

Re: Бирата наша насъщна

Публикувано на: 03 Сеп 2025, 18:51
от rki
Изчезнал Безследно написа: ↑
03 Сеп 2025, 18:41
koko написа: ↑
03 Сеп 2025, 18:27
Няма лоша бира, има само калпави пиячи. :lol:
Със забележката, че не всички течности, самоназоваващи се "бира" трябва да бъдат включени в тази категория - като Карлсберг и Корона, например.
Карлсберг е една от най-добрите масови бири в долния ценови клас.

Re: Бирата наша насъщна

Публикувано на: 03 Сеп 2025, 19:00
от Almasy
koko написа: ↑
03 Сеп 2025, 18:27
Няма лоша бира, има само калпави пиячи. :lol:
Трябва да призная, че и аз съм на този принцип.
Да поясня - просто не правя разлика.
Сигурен съм, че такава съществува - има хора с чувствителни небца, които със затворени очи могат да разпознаят само по вкуса какво аджеба пият.
Аз обаче не правя никаква разлика между една много скъпа и друга - много евтина бира. Или, че била 100% малцова, друга пък не била пастьоризирана, анжък ретро.....Не харесвам само тези средиземноморските, които често са буквално сладникави - жив шербет.
Същото е и със вината или почти - айде ако е някой киселак, по-усещам, че е боклук. Ама плодов аромат, ни нам къв си привкус......Трънки и глогинки.
Пък и с концентрата. Т`ва било 20 годишно, ни нам си кво мегауртрахипер хай уиски, отлежавало в пак толкоз уникални дъбови бъчви. Опитвам аз - ми.......спокойно можех да кажа, че тва си е виски "Дива коза" :mrgreen:

P.S.: с рънътЪ обаче не е така. Там не моиш ме излъжеш - веднага разпознавам ниското качество :P

Re: Бирата наша насъщна

Публикувано на: 03 Сеп 2025, 19:30
от Bushman
Отдавна си мислех, че ни липсва "бирена" тема - благодаря на Колегата, че инициира такава.

И аз не съм особено претенциозен към пивото, стига да е студено. Харесвам малцовия вкус, затова често пия тъмно, дори през лятото.

От българските харесвам шуменското и столичното. Закорката ми е кисела, а Алмус (който се произвежда в моя град) ми е горчив. Мога да се наливам с всякаква бира, но качеството усещам от 2 лева за кенче и нагоре. Будвайзер try и Пауланер са ми от фаворитите, като ги пуснат на прИмоция в лидл, винаги си взимам стекче. Харесвам и хейнекен в 5 литров кег, но ми заема много място в хладилника. Разбира се, харесвам и наливната.

Имам нещо като сбирка (съзнателно не пиша "колекция") от бирени чаши и халби:

IMG_20250903_190835.jpg

Имам стъклени и керамични, с капацитет от 200 до 1000 ml. Имам някои доста стари и интересни... Ако има интерес, може да ги снимам подробно. Имах и няколко от футболни първенства, но ги раздадох, защото мразя сокър. Имах и с "българи - юнаци" от световното 1994 година, но бързо замина...

Re: Бирата наша насъщна

Публикувано на: 03 Сеп 2025, 20:12
от Almasy
Off Topic
Иииииииииииии.....адски vintage е тоз касетофон :mrgreen:

Re: Бирата наша насъщна

Публикувано на: 03 Сеп 2025, 20:30
от Bushman
Almasy написа: ↑
03 Сеп 2025, 20:12
Off Topic
Иииииииииииии.....адски vintage е тоз касетофон :mrgreen:
Да, моделът е 1978 година и работи перфектно.

А ако ти кажа, че имам... 9 такива?
IMG_20240415_175459.jpg

Re: Бирата наша насъщна

Публикувано на: 03 Сеп 2025, 22:11
от IvanG
Изображение
Готина тема.
Началото на юни претърпях нелеп инцидент и докато бях в болницата само бира ми беше в главата. Може би заради лятото, не знам. Но в момента се наливам всеки ден с по 1-4 бири. В момента фаворитите са ми няколко.
Primator Stout, това е може би единствената тъмна бира която ми допада. Гинес, някакви българскинкрафт пробвах, абе.... не струват.
Primator EPA много готин ейл, и Franziskaner- най-добрата за мен wize бира.

Re: Бирата наша насъщна

Публикувано на: 04 Сеп 2025, 05:59
от Almasy
Bushman написа: ↑
03 Сеп 2025, 20:30
А ако ти кажа, че имам... 9 такива?
Жив Кореком :mrgreen:

Re: Бирата наша насъщна

Публикувано на: 04 Сеп 2025, 07:31
от Изчезнал Безследно
rki написа: ↑
03 Сеп 2025, 18:51
Изчезнал Безследно написа: ↑
03 Сеп 2025, 18:41
koko написа: ↑
03 Сеп 2025, 18:27
Няма лоша бира, има само калпави пиячи. :lol:
Със забележката, че не всички течности, самоназоваващи се "бира" трябва да бъдат включени в тази категория - като Карлсберг и Корона, например.
Карлсберг е една от най-добрите масови бири в долния ценови клас.
Probably beer - както казва рекламата :mrgreen:

Re: Бирата наша насъщна

Публикувано на: 04 Сеп 2025, 07:58
от bigdragon
Изчезнал Безследно написа: ↑
03 Сеп 2025, 18:41
не всички течности, самоназоваващи се "бира" трябва да бъдат включени в тази категория - като Карлсберг и Корона, например.
Би ли обяснил малко по-подробно?

Re: Бирата наша насъщна

Публикувано на: 04 Сеп 2025, 10:47
от Изчезнал Безследно
bigdragon написа: ↑
04 Сеп 2025, 07:58
Изчезнал Безследно написа: ↑
03 Сеп 2025, 18:41
не всички течности, самоназоваващи се "бира" трябва да бъдат включени в тази категория - като Карлсберг и Корона, например.
Би ли обяснил малко по-подробно?
На газирана вода го докарват...
Ама си е въпрос на вкус, де.
Аз откъм леките лагер бири си падам по чешките.

Re: Бирата наша насъщна

Публикувано на: 04 Сеп 2025, 11:07
от Imrihor
Almasy написа: ↑
03 Сеп 2025, 17:31
Нямам представа от тия неща, само ми е интересно, защо някои бири на които пише 100% малц са по-скъпи?

Вероятно поради две основни причини – обективна и субективна /маркетингова/.

Обективната е, че малцът е сравнително скъпа суровина. Прави се от ечемик, който верно не е нещо екзотично, но не се използва фуражен /по-евтин/, а специален пивоварен ечемик, който трябва да има над определен процент едновременна кълняемост /т.е по-качествен и респ. скъп/. И следват доста технологични етапи – ечемикът се накисва, разстила на отопляема повърхност, поддържа се определена влажност и температура, при регулярно разбъркване. След като покълне се изсушава, джурка се да изпаднат кълновете, изпича се за определени видове. Доста енергоемък и вече високотехнологичен процес. Големите производители успяват да създадат малцове с много интересни вкусове и аромати. В смисъл само с контрол върху малцуването, не с есенции. Бях варил на приятели една варка и използвах малко бисквитен малц. Като черпили дружките по София ги питали дали сме трошили бисквити вътре. ;) А има и шоколадови и карамелени малцове.

Та в крайна сметка се получва малца – ечемик, в който при покълването са се образували ензими, разграждащи висшите захари в прости, които вече дрождите могат да ядат /ферментират/. И тук идва как да кажа – много хубаво, не е на хубаво /за малца/ :) Тъй като ечемичния малц образува тооолкова много активни ензими и има супер висока диастатична сила , т.е способността да разгражда нишестето в зърното, е възможно с определено количество малц да се озахари още много нишесте от други източници – царевица, ориз, картофи.

И индустриалните пивоварни използват тази сила на малца в негов ущърб. Защо да правиш бира само от по-скъпия малц, като можеш да вложиш много по-евтини суровини, като оризови люспи, царевичен грис и т.н. Спада себестойността – вдига се печалбата. Само по себе си това не е толкова укоримо /да да знаем за закона за чистотата на бирата :) / но като не се прави с мярка и ...

... и се намесват два фактора – в малца има не само ензими и нишесте. Има и много други вещества, които определят вкуса на пивото. И като използваш само минимума малц, сметнат колкото да може да озахари царевичака, очевидно тези вещества ги няма, бирата става друга. Имаме си поговорка – от пръдня боя не става. И тук иде другия фактор – общественото /потребителско/ мнение. Разбира се малко са хората с тънки небца, които могат да определят колко процента не е малц, но витае /и донякъде с право поради самозабравянето на индустриалните пивоварни/ и се развива обществена нагласа, че бирата, която не е сто процента от малц е по-некачетвена и лоша.

У нас /в България/ го има и ммм чувството, че ни прецакват, че пак сме по-тъмно зелени. Не се бях замислял, но като че ли в другите страни /освен в Германия/ не се набляга толкова на факта дали бирата е сто процента от малц, като някакво кой знае толкова голямо преимущество.

И тук субективната причина – производителя на бира само от малц го използва като реклама, като нещо, което отличава продукта му от другите „долнопробни“ бири. И респективно казва - да ето качествена бира, но ще платиш повече. Ако играе с по-малък марж на печалба и пусне на аналогична с царевично оризовите бири, ще заработи механизма на недоверие от ниската цена. Мисля, че има такъв закон в икономикса.


Уточнение – размислите ми са за все пак истинските бири – не тия бълвочи, които са мешавици от малцови екстракти, химии, есенции, направо с етанол вдигнат градус и прочее изродщини тип - „конят ви е здрав“.

Re: Бирата наша насъщна

Публикувано на: 04 Сеп 2025, 12:44
от koko
Изчезнал Безследно написа: ↑
03 Сеп 2025, 18:41
koko написа: ↑
03 Сеп 2025, 18:27
Няма лоша бира, има само калпави пиячи. :lol:
Със забележката, че не всички течности, самоназоваващи се "бира" трябва да бъдат включени в тази категория - като Карлсберг и Корона, например.
Зависи от зора - представи си пустинен остров, жега и няма нищо друго за пиене освен Карлсберг и Корона. :lol:

Re: Бирата наша насъщна

Публикувано на: 04 Сеп 2025, 13:32
от Изчезнал Безследно
koko написа: ↑
04 Сеп 2025, 12:44
Изчезнал Безследно написа: ↑
03 Сеп 2025, 18:41
koko написа: ↑
03 Сеп 2025, 18:27
Няма лоша бира, има само калпави пиячи. :lol:
Със забележката, че не всички течности, самоназоваващи се "бира" трябва да бъдат включени в тази категория - като Карлсберг и Корона, например.
Зависи от зора - представи си пустинен остров, жега и няма нищо друго за пиене освен Карлсберг и Корона. :lol:
Случвало ми се е вече, затова им знам вкуса, я.