Да започнем с някои документи и данни...

- ЕС - същност и дейности
http://publications.europa.eu/webpub/co ... -it-is/bg/

- Състоянието на ЕС през 2018 г.
https://ec.europa.eu/commission/sites/b ... e_bg_0.pdf

- Проект "Европа 2030"
https://www.consilium.europa.eu/media/3 ... 249bgc.pdf

- Европейският съюз днес и в бъдеще
http://ebox.nbu.bg/sec16/pdf/44.pdf

Разширенията на ЕС

- 1952 - Белгия, Франция, ФРГ(ермания), Италия, Люксембург, Нидерландия (държавите - основателки, подписали Договора от Рим от 1957 г.)
- 1973 - Дания, Ирландия, Великобритания
- 1981- Гърция
- 1986 - Португалия, Испания (С присъединяването на Гърция, Испания и Португалия беше укрепена демокрацията в тези държави.)
- 1990 - ГДР и Западен Берлин се присъединяват към ФРГ и териториите им влизат в рамките на ЕС
- 1995 - Австрия, Финландия, Швеция
- 2004 - Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Чехия (Началото на това разширяване, което имаше за цел континентът отново да бъде обединен след падането на Берлинската стена и разпадането на Съветския съюз, беше поставено на заседанието на Европейския съвет през декември 1997 г. Преговорите бяха проведени поотделно с всяка държава въз основа на единна рамка за преговори.)
- 2007 - България, Румъния (Темповете на провеждане на реформи в България и в Румъния не позволяваха тези две държави да се присъединят през 2004 г. Чрез „механизъм за сътрудничество и проверка“ в ключови области — реформа на съдебната система, борба срещу корупцията и борба срещу организираната престъпност (последното важи само за България!), продължава да се извършва мониторинг на напредъка им след тяхното присъединяване. Комисията оценява този напредък в своите годишни доклади.)
- 2013 - Хърватия (При преговорите за присъединяване с Хърватия беше приложена по-строгата обвързаност с условия, въведени съгласно „подновения консенсус относно разширяването“ на заседанието на Европейския съвет през декември 2006 г.)

1. Западните Балкани

Отношенията със Западните Балкани попадат в рамките на започналия през 1999 г. процес на стабилизиране и асоцииране. Той се основава на двустранни споразумения за стабилизиране и асоцииране.

Присъединяването на Хърватия към ЕС на 1 юли 2013 г. представлява значителен стимул за останалите държави от региона. Въз основа на опита с Хърватия, Комисията предложи допълнителни подобрения по отношение на своя подход при преговорите в своята „стратегия за разширяване“ за периода 2011—2012 г., включително по-силен акцент върху въпросите, свързани с принципите на правовата държава. Това означава, че преговорните глави относно съдебната реформа и основните права (глава 23), както и относно правосъдието, свободата и сигурността (глава 24), се отварят на по-ранен етап при всички бъдещи преговори и същевременно са последните, които биват затваряни.

В съответствие с този „нов подход“ отварянето на глави 23 и 24 беше основен приоритет при преговорите с Черна гора и със Сърбия. През февруари 2018 г. Комисията публикува нова „Стратегия за Западните Балкани“, в която се посочва, че Черна гора и Сърбия, като „държавите с най-добри позиции“, биха могли да се присъединят към ЕС най-рано през 2025 г., като същевременно се признава, че тази перспектива - двете страни да влязат в Съюза през някой следващ финансов период - е „изключително амбициозна“.

Все още не са започнали преговори с другите две държави кандидатки от Западните Балкани. Що се отнася до Република Северна Македония, на която беше предоставен статут на кандидатка за членство в ЕС през 2005 г., това се дължеше главно на спора с Гърция относно използването от тази държава на името „Македония“. Този спор бе успешно разрешен чрез „Споразумението от Преспа“ относно ново наименование на държавата — Северна Македония, което влезе в сила през февруари 2019 г. От 2009 г. насам Комисията постоянно препоръчва да бъдат започнати преговори с тази държава. Албания получи статут на държава кандидатка през юни 2014 г. С оглед на отбелязания от тази държава напредък Комисията препоръча в докладите си от 2016 г. и 2018 г. да бъдат започнати преговори и с Албания. През юни 2018 г. Съветът постигна съгласие относно евентуалното започване на преговори за присъединяване през юни 2019 г. както със Северна Македония, така - и с Албания, при условие че са изпълнени необходимите условия.

Босна и Херцеговина и Косово са държави — потенциални кандидатки за членство. Прилаганият по отношение на Босна и Херцеговина т.нар. „нов подход“ със специален акцент върху икономическото управление позволи влизането в сила на споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС на 1 юни 2015 г. На 15 февруари 2016 г. посочената държава внесе кандидатурата си за членство. В момента Комисията изготвя своето становище въз основа на отговорите на Босна и Херцеговина на всеобхватен въпросник. Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Косово и ЕС влезе в сила на 1 април 2016 г. Косово също така провежда диалог със Сърбия с посредничеството на ЕС, който следва да доведе до правно обвързващо и всеобхватно споразумение за нормализиране на отношенията между тях — conditio sine qua non за успешното интегриране на Сърбия и Косово в ЕС.

2. Турция

Турция кандидатства за членство още през далечната 1963 г. (Анкарската спогодба) и беше обявена за държава кандидатка през 1999 г. Тя започна преговорния процес през октомври 2005 г. Осем от преговорните главите са блокирани и никоя от главите няма да бъде затворена временно, докато Турция прилага „Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране от Анкара“ по отношение на Кипър. Отделни държави, членки на ЕС, се противопоставят на започването на преговори по други глави. След застой, продължил над три години, през ноември 2013 г. бяха започнати преговори по нова глава. Още една глава беше отворена повече от две години по-късно, през декември 2015 г. Започнаха разговори за възможността за отпадане на визите при пътуване от Турция към ЕС и също така Турция да участва годишно два пъти на срещи на високо равнище на ЕС. През март 2016 г. Турция и ЕС отново потвърдиха ангажимента си за изпълнение на техния съвместен план за действие за спиране на потока от нередовни мигранти към ЕС и за реорганизация на процеса на присъединяване. Това доведе до отварянето на още една глава през юни 2016 г. С оглед на драстичното влошаване на положението с принципите на правовата държава в Турция, особено - в периода след опита за преврат през юни 2016 г., може да се каже, че на практика процесът на присъединяване на Турция в момента е замразен.

3. Исландия

Исландия кандидатства за членство в ЕС през юли 2009 г. и преговорите бяха започнати през юни 2010 г. Като доказала се демокрация и член на Европейското икономическо пространство (ЕИП), Исландия постигна бърз напредък през първите години от преговорите си с ЕС. След изборите през 2013 г., обаче, беше съставено ново правителство, което замрази преговорите за присъединяване. През март 2015 г. държавните органи поискаха от ЕС вече да не разглежда Исландия като държава кандидатка, без, обаче, да оттеглят официално кандидатурата на Исландия за членство. Оттогава насам няколко правителства се придържат към този подход.

Както държавите, получили статута на официална страна кандидатка, така и всички потенциални държави членки трябва да изпълнят Копенхагенските критерии.

Последно развитие

На 18 юни 2019 г. Съветът по общи въпроси прие заключения относно:
- политиката на разширяване на ЕС, която обхваща Черна гора, Сърбия и Турция
- процеса на стабилизиране и асоцииране, който обхваща Република Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина и Косово.

На 20 юни 2019 г. Европейският съвет одобри тези заключения.

4. Потенциални разширения

На срещата на върха между страните членки на ЕС и държавите участнички в програмата „Източно партньорство“ (Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна), състояла се през ноември 2013 г. в литовската столица Вилнюс, се подписват документи за стартиране процедура за асоцииране към ЕС на Грузия и Молдова. Отказът на правителството на Украйна да подпише подобно споразумение предизвиква масови безредици в страната и многохилядни митинги на опозицията, която настоява за оставката на кабинета и възстановяване на процеса за приобщаване към ЕС. Оставката на кабинета и бягството на президента водят до агресия, от страна на Русия – анексията на Крим и разгарянето на дирижирана от Русия сепаратистка война в Източна Украйна.

След изборите за нов президент и парламент през май 2014 г. Украйна успешно финализира преговорите с ЕС за асоцииране като на 1 ноември 2014 г. подписва с ЕС споразумение за асоцииране. Това споразумение влиза в сила изцяло на 1 септември 2017 г.

ISTORIK написа: ↑

02 Юли 2019, 13:48

Разширенията на ЕС

- 1952 - Белгия, Франция, ФРГ(ермания), Италия, Люксембург, Нидерландия (държавите - основателки, подписали Договора от Рим от 1957 г.)
- 1973 - Дания, Ирландия, Великобритания
- 1981- Гърция
- 1986 - Португалия, Испания (С присъединяването на Гърция, Испания и Португалия беше укрепена демокрацията в тези държави.)
- 1990 - ГДР и Западен Берлин се присъединяват към ФРГ и териториите им влизат в рамките на ЕС
- 1995 - Австрия, Финландия, Швеция
- 2004 - Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Чехия (Началото на това разширяване, което имаше за цел континентът отново да бъде обединен след падането на Берлинската стена и разпадането на Съветския съюз, беше поставено на заседанието на Европейския съвет през декември 1997 г. Преговорите бяха проведени поотделно с всяка държава въз основа на единна рамка за преговори.)
- 2007 - България, Румъния (Темповете на провеждане на реформи в България и в Румъния не позволяваха тези две държави да се присъединят през 2004 г. Чрез „механизъм за сътрудничество и проверка“ в ключови области — реформа на съдебната система, борба срещу корупцията и борба срещу организираната престъпност (последното важи само за България!), продължава да се извършва мониторинг на напредъка им след тяхното присъединяване. Комисията оценява този напредък в своите годишни доклади.)
- 2013 - Хърватия (При преговорите за присъединяване с Хърватия беше приложена по-строгата обвързаност с условия, въведени съгласно „подновения консенсус относно разширяването“ на заседанието на Европейския съвет през декември 2006 г.)

Между 81 и 86 сте пропуснали че има едно намаление - Гренландия излиза от ЕС (тогава ЕО) на 01 януари 1985.

Няма го и договарянето от 1993-та, с което гордите брити се приобщиха бегло към ЕС-а.

От бързане. Имах час за лекар, трябваше да водя тъщата... И, като наближи времето за тръгване, пуснах текста без да го прегледам за последно.

Все пак благодаря!
За мен бъдещето е едно - продължаваща интеграция, вкл. и военна, единна външна политика, засилваща се централизация и някой ден - най-голямата единна икономика. И може би държава, по-могъща от САЩ.
Икономическата изгода бута в тази посока, а както съм казвал, няма по-голяма сила от келепира.
Най-хубавото е, че благодарение на членството в ЕС можем да се надяваме, че управляващата ни клика няма да успее да разпарчетоса природата ни, пък и изобщо влиянието и ще намалява.
Друг шанс да се отървем от ченгетата и бившите комунисти, пък и от собствената ни народопсихология, просто не виждам.

vassiln написа: ↑

04 Юли 2019, 08:33

Все пак благодаря!
За мен бъдещето е едно - продължаваща интеграция, вкл. и военна, единна външна политика, засилваща се централизация и някой ден - най-голямата единна икономика. И може би държава, по-могъща от САЩ.
Икономическата изгода бута в тази посока, а както съм казвал, няма по-голяма сила от келепира.
Най-хубавото е, че благодарение на членството в ЕС можем да се надяваме, че управляващата ни клика няма да успее да разпарчетоса природата ни, пък и изобщо влиянието и ще намалява.
Друг шанс да се отървем от ченгетата и бившите комунисти, пък и от собствената ни народопсихология, просто не виждам.

+1

Amazon написа: ↑

04 Юли 2019, 20:17

vassiln написа: ↑

04 Юли 2019, 08:33

Все пак благодаря!
За мен бъдещето е едно - продължаваща интеграция, вкл. и военна, единна външна политика, засилваща се централизация и някой ден - най-голямата единна икономика. И може би държава, по-могъща от САЩ.
Икономическата изгода бута в тази посока, а както съм казвал, няма по-голяма сила от келепира.
Най-хубавото е, че благодарение на членството в ЕС можем да се надяваме, че управляващата ни клика няма да успее да разпарчетоса природата ни, пък и изобщо влиянието и ще намалява.
Друг шанс да се отървем от ченгетата и бившите комунисти, пък и от собствената ни народопсихология, просто не виждам.

+1

Аплодисменти!

Брех да му се ненадяваш на този vassiln
Закопа ни отма.
И стига сте му ръкопляскали.
Ей сега ще почне един па един да ни пързаля по надолнището

ЕС дали ще се развие към някакво подобие на централизирана държава е само една от възможностите.
Хубавото на съюза, и това е което ми харесва е, че развитието е еволюционно - зависи от настроенията и възгледите на жителите му. Това е неговата сила и едновремено с това - пародоксално се явява слабост...

Пропуснахте и едно важно нещо, единен език. Целият ЕС да говори и пише на един език.

Това вече е изпълнено

Ще си цитирам поста по темата от форума на Наука, отпреди седмица. Доста съвпада с този на Васил:

Amazonski написа:Аз донякъде съм съгласен с @Dobri_I - стъпка по-стъпка и без резки революционни движения. Как виждам някой от стъпките:
1. Обща ЕС армия, флот и авиация в рамките на НАТО.
2. Засилване ролята на Интерпол, като вътрешно европейска агенция за борба с опасни престъпления. Абе европейско ФБР.
3. Европейски орган за регулиране и сертифициране в областта на образованието. Включително субсидии за по-бедните райони. Преминаване във всички университети към преподаване единствено на английски - както е в Индия.
4. Регулации за стиковане във външната политика на съюза. Дори едно време Ханзата е имала единна външна политика, че и войни е водила и печелила! Общи дипломатически представителства за съюза.
5. Провеждане на постепенна политика, към прехвърляне на финансови, фискални и силови механизми, от централните правителства към общините и регионите. Тук САЩ са много добър работещ пример. Ключова дума - постепенно!
За начало в рамките на две-три десетилетия това стига.

Кое е изпълнено?

acoc написа: ↑

04 Юли 2019, 21:36

Кое е изпълнено?

Не е напълно изпълнено, но има основа. Голяма част от средната класа в 500 милионният ЕС говорят приемлив английски. Спокойно английският, или негов дериват могат да са основа на която да се стъпи за "универсален език". Или си мислиш, че до края на историята всички ще си шпрехаме на собствените си наречия и диалекти, или ще бутаме недомислица, като Есперанто?

Amazon написа: ↑

04 Юли 2019, 21:37

Thorn написа: ↑

04 Юли 2019, 21:33

лъжеш

Заслужаваш бан за този опит да провокираш конфликт, обаче предпочитам да се обосновеш?

Оставете го - репликата ми е (означава), че ЕС се старае да преведа на всички езици на членовете на ЕС най-важните документи и да позволи общуването на гражданите на отделните страни с европейските структури на родните им езици.
Самата "идея", че Европа трябва да говори само един език е безумна и странното е, че я изказват най-големите противници на ЕС, точно те, които се оплакват от недемократичността на съюза и от неговата прекалена централизация, точно те бленуват за някаква европейска супердържава под управлението на диктатор тип путин и тоталитарни отношения....
Нека мнението му стои като паметник на гулпостта и тролежа.

Не знам, но едва ли всеки народ ще иска да говори и пише английски, освен ако не го наложат политически. Като се има предвид че британия излиза от ЕС, за какъв дявол ни е английският. Би трябвало да се говори и пише на език който е общоприемлив за всички.

acoc написа: ↑

04 Юли 2019, 21:53

Не знам, но едва ли всеки народ ще иска да говори и пише английски, освен ако не го наложат политически. Като се има предвид че британия излиза от ЕС, за какъв дявол ни е английският. Би трябвало да се говори и пише на език който е общоприемлив за всички.

Разбира се, че не. Всеки ще си запази родният език. Но доброто, и имам предвид наистина доброто владеене на втори, универсален езиик носи само плюсове - в научен, техническо, социален и културен смисъл. Като страничен плюс, ученето на езици развива мозъка. Поне така казват.

Учете арабски - бъдещето на ЕС.

acoc написа: ↑

04 Юли 2019, 21:53

Би трябвало да се говори и пише на език който е общоприемлив за всички

И кой той?
Френския и немския нямат такава универсалност. За останалите, вкл. испанския и португалския - да не говорим - не сме в Южна Америка.

Thorn написа: ↑

04 Юли 2019, 21:59

Учете арабски - бъдещето на ЕС.

Няма да можем да спорим с теб и vassiln, защото ще сте по-вещи на фарси

Замислих се колко думи знам на фарси. Баба, което е баща и барадер, което е брат. Със сигурност знам и други персийски думи влезли в български през турски, но не мога да се сетя в момента. А на арабски занам само шукран и даже не съм сигурен, че така се произнася.

Ако някога ЕС стане супердържава, много ясно че адмистративно трябва да се пише и говори на един език който постепенно ще се разпостре из народонаселението чрез образованието. Така че един човек от източна да европа да няма проблем да общува с друг от западна европа и обратното.

acoc написа: ↑

04 Юли 2019, 22:09

Ако някога ЕС стане супердържава, много ясно че адмистративно трябва да се пише и говори на един език който постепенно ще се разпостре из народонаселението чрез образованието. Така че един човек от източна да европа да няма проблем да общува с друг от западна европа и обратното.

Хубавото е че се случва естествено. Икономиката на ЕС и на света все повече се интегрира и в момента без някакъв що-годе приемлив английски, няма как да работиш повечето интересни професии. Просто е нужно да се вдига нивото. Лошото в случая е, че Английския вероятно не е най-подходящият за целта език от лингвистична гледна точка, ама няма какво много да се направи по въпроса. Може би някакъв език, дериват на английския, но с изчистени недостатъци...