1. 996 г. Сперхей
2. 1208 Пловдив
3.1323 Пловдив
4. 1918 Яребична
5. 1918 Добро поле

На първо четене не съм съгласен с Добро Поле. Има грешки на командването. Фронта в този участък е прекалено тънък, дивизията е разпръсната. Българите не удържат. Няма нищо срамно.

Мда, доста е индивидуално това чувство за срамота. На мен първо ми идват в главата:

Битката при Босненските планини
и
Битката при Велбъжд

Amazon написа: ↑

22 Фев 2019, 04:05

На първо четене не съм съгласен с Добро Поле. Има грешки на командването. Фронта в този участък е прекалено тънък, дивизията е разпръсната. Българите не удържат. Няма нищо срамно.

Подобни пробиви колкото искаш. Но само след този армията напуска фронта, под формата на неуправляема тълпа разгромява собствената си главна квартира и се опитва да превземе столицата.

Кухулин написа: ↑

22 Фев 2019, 04:45

Мда, доста е индивидуално това чувство за срамота. На мен първо ми идват в главата:

Битката при Босненските планини
и
Битката при Велбъжд

За първата нищо не знаем. За втората - има вероломно нарушаване на сключено примирие.

Интересна тема, повтаряща на 100% заглавието на една друга, като само руски/съветски, е заменено с български. Предполагам, че съвпадението е напълно случайно.

Инспирира ме.

Amazon написа: ↑

22 Фев 2019, 04:05

На първо четене не съм съгласен с Добро Поле. Има грешки на командването. Фронта в този участък е прекалено тънък, дивизията е разпръсната. Българите не удържат. Няма нищо срамно.

Торн не се е аргументирал за номинацията си, като според мен битката при Сперхей е най-лошото поражение с оглед на това, че врагът проявява военна хитрост и малкото спасили се.... Другите сражения не може да се каже, че са от слаб противник, или че армията е тотално пометена....

Тук можем смело да добавим и битката при Черномен през 1371г. където османците разбиват съюзните християнски части на Серсия деспот Углеша и крал Вълкашин. С тази победа те започват трайно да навлизат на полуострова и от съюзници на византийците се превръщат в истинска завоевателна сила, целяща установяване на своя империя върху земите на Византийската, Българската и Сръбската държави. Двамата владетели и техните съюзници събрали около 20 000 души войска (според някой до 70 000 но е малко вероятно) и се утановили на лагер на около 30 км от Одрин. Различни историци изрично подчертават самоувереноста на християнската армия в кято са водени от мисълта, че съдбата е на тяхна страна и че вършат богоугодно дело и цитат:„денонощно тънела в блудства и разврат, в нощно пиянство и дневен махмурлук“.
Османлиите от своя страна наброявали между 3 и 5 000 души войска а изпратеният на разузнаване отряд като вижда моралът и бойната готовност в християнският лагер рашава да атакува без да чака команда от страна на командващият.
цитат: Хаджъ Илбеги е изпратен с известен брой хора да разузнае позициите на християнската войска и като видял положението ѝ, решава, че най-изгодно е не да докладва на главнокомандващия Лала Шахин (решение, което ще му струва живота), ами да атакува. Християните се объркват, помисляйки си че са нападнати от огромна армия. В нощната суматоха на 26 септември мнозина намират смъртта си, като според изворите в паниката започват дори да се избиват помежду си.

При многократно числено превъзходство, удобна военно-политическа обстановка (походът на савойския граф Амадей VI на Балканите. Амедей идва в подкрепа на своя братовчед византийския василевс – Йоан V Палеолог, като през 1366 г. успява да превземе от османците изключително важната стратегическа крепост Галиполи и да я върне на византийците. До този момент Галиполи служи на османците като входяща точка на ордите им от Мала Азия към Европа и балканските царства.)
поради дедооценяване на противника и преоценяване на своите възможности + нулева дисциплина и липса на всякакво разузнаване е прос*ан възможно най-удобният шанс за ликвидиране на османската инвазия на балканите.
След тази битка настъпва началото на края на балканските държави. Битката при Черномен е първата значима победа на османлиите преди 1453г.

Jefferson F. Davis написа: ↑

09 Мар 2019, 06:58

Тук можем смело да добавим и битката при Черномен през 1371г. където османците разбиват съюзните християнски части на Серсия деспот Углеша и крал Вълкашин.

И още по-смело можем да я извадим, тъй като Вълкашин и Углеша са сърби.

Stan написа: ↑

09 Мар 2019, 07:09

Jefferson F. Davis написа: ↑

09 Мар 2019, 06:58

Тук можем смело да добавим и битката при Черномен през 1371г. където османците разбиват съюзните християнски части на Серсия деспот Углеша и крал Вълкашин.

И още по-смело можем да я извадим, тъй като Вълкашин и Углеша са сърби.

Хората говорят...

"Васил Петрович, митрополит Черногорски, в книгата си "История на Черна гора" /1754 г./ категорично отбелязва: "Вълкашин бил от нация българска". Уважаваният сръбски историк Иларион Руварац в книгата си от 1888 г. "За княз Лазар" подчертава: "А ли йе Кральевич Марко родом бугарин и с йедна и с други стране, т. е. бугарин и по отцу Кралыц Влъкашину и по матери Йевросими /Йелени/ сестри деспота Момчила, кой йе такодже био родом бугарин."

Според Паисий Хилендарски от края на XIII век до османското завладяване българите били разделени на две: охридски и търновски. Сръбският цар Стефан Душан според него завладял охридската българска земя от „българския крал Вълкашин”, който бил от „българско царско потекло, сродник на Елена, Душановата царица”. Крал Вълкашин успява да възвърне своята българска земя след смъртта на Стефан Душан и бил „последният български и сръбски крал в Охрид”


Според руския историк Державин, Н. С. – “Владетелят на Прилепската област Вълкашин (Вукашин), за когото сръбските исторически източници говорят, че „он бил от нация болгарские”, [2] след смъртта на крал Стефан Душан (1336—1355 г.), по време на управлението на младия му син Урош (1366 г.), заема сръбския престол и се опитва да създаде управление, способно да даде отпор на настъпващите в Балканите османски нашественици”.

В самите средновековни сръбски източници родоначалника Мърня /Мариян/ се появява едва след сватбата на Стефан Душан и ЕЛЕНА БЪЛГАРСКА. И се появява в ролята му на "ЛИЧЕН КОВЧЕЖНИК" на Елена Българска. За такава длъжност - "личен финансист" се изисква огромно доверие и близост, включая възможно и родствена. Такова доверие не може да се възпита за година-две, а ЛИЧНИЯ й ковчежник просто я придружава в мястото на новото й пребиваване. От нейната свита е и тясно обкръжение. Определено дошъл с нея от бащината й държава, заедно с половината български двор включая брата на Елена Йоан Комнин Асен. Синовете му Вълкаш и Углеш след разбиването на душановата държава се изнасят в южните части, там където отива и Елена - тя в Сяр, те управляват земите наоколо. По-точно и те са способствали за разбиването на тази квазифедеративна държава и се отмятат от наследника Урош. Тези земи са с името България /Охридска България, която според сръбския мемоарист Константин от Островица - живял в ХVв. - е паднала в 1369 г. под османска власт/. Йоан Комнин Асен управлява и е деспот във Валона. Пак в южните части на душановата държава. Момчил също някъде там става деспот и управлява. Очевидно тези части са с български етнически състав и затова се управляват от български управители.
За това говори и едновременното настоятелно насочване натам на български влиятелни първенци в средата на ХІV век, които организират свои феоди - все около столицата на Елена Българска, гр. Сяр. Тези управители от български аристократичен произход в двора на Стефан Душан е възможно да са се сродявали помежду си, за което се говори и в епоса.
Държавната конструкция на Стефан Душан се разпада веднага след смъртта му, което говори за нейния политически характер, но не и демографски и реален властови - откъм собствена сръбска аристокрация - характер. Явно гарант е бил и българския цар Йоан Александър /1331-1371 г./, доколкото сестра му – кралица Елена Българската и преминалите му боляри в двора на Стефан Душан са били гаранти за земите в Охридска България. След смъртта на Стефан Душан тези земи просто се отцепват от тънката нишка, която ги крепи в държавността на този сръбски владетел и съпругата му Елена Българска. Горната част на държавата остава при сина на Стефан – това е Сърбия. Долната част, Охридска България остава под контрола на ЕЛЕНА БЪЛГАРСКА и българските аристократи около нея. В този смисъл са Вълкашин, Углеша, Балшичи, Деянови – управлявали между Скопие и Велбъжд на север и Охрид – Серес на юг, защо не брат й Йоан Комнин Асен – деспот на Валона в една или друга степен. Ето защо Иларион Руварац си позволява да ги обвинява в кр. на ХІХ век, че развалили хубава държава на Душан, защото били “бугари” - “Кральевич Марко родом бугарин и с йедна и с други стране, т. е. бугарин и по отцу Кралыц Влъкашину и по матери Йевросими /Йелени/ сестри деспота Момчила, кой йе такодже био родом бугарин."/Руварац - 1888г./

Горното е възможна логична и доста точна хронология, ако наистина търсим български търновски аристократичен произход на първия от Мърнявчеви, основателя на рода – ЛИЧНИЯ КОВЧЕЖНИК НА БЪЛГАРСКАТА ПРИНЦЕСА ЕЛЕНА – МЪРНЯ /Мариян/!

Не се хаби да търсиш под вола теле. Сърби са. Това към днешна дата в историческата наука никой не го оспорва.

Stan написа: ↑

11 Мар 2019, 19:52

Не се хаби да търсиш под вола теле. Сърби са. Това към днешна дата в историческата наука никой не го оспорва.

Има резон и да са българи...

piston написа: ↑

11 Мар 2019, 19:58

Stan написа: ↑

11 Мар 2019, 19:52

Не се хаби да търсиш под вола теле. Сърби са. Това към днешна дата в историческата наука никой не го оспорва.

Има резон и да са българи...

Сръбската аристокрация по това време е мешавица от всички балкаснки етноси поради простия факт, че Сърбия е единствената разрастваща се държава в региона, съответно службата там предлага възможност за издигане и забогатяване, та не знам доколко може да са достоверни каквито и да е хипотези освен ако не почиват на изрично споменаване в изворите.

Иначе смятам темата за излишна, както и другата за руските поражения. Изобщо намирам за глупави такива класации "топ 10/5/1000", особено в историята.

Бих добавил разгромът е пленяването на 15 000 армия край Ключ през 1014 г. Вярно е, че това е система от отбранителни съоръжения, но те са били създадени така, че да се подкрепят взаимно и да парират евентуалните византийски атаки. Обходният маньовър е могъл да бъде предвиден, но никой не го е взел предвид.

De Ruyeter написа: ↑

25 Мар 2019, 13:53

Бих добавил разгромът е пленяването на 15 000 армия край Ключ през 1014 г. Вярно е, че това е система от отбранителни съоръжения, но те са били създадени така, че да се подкрепят взаимно и да парират евентуалните византийски атаки. Обходният маньовър е могъл да бъде предвиден, но никой не го е взел предвид.

Да, това е голям пропуск с фатален резултат...

Бих добавил и отстъплението от Македония и Югославия 1944

За Добро поле и аз съм твърдо против вкарването му в такава класация. Там работата е поначало обречена.

Бих добавил и перманентния бой който ядем през управлението на Петър I и синчето му Борис II....общо взето от кой къде ни хване.

А най ме е яд за Пловдив 1208.

djio написа: ↑

19 Апр 2019, 11:47

Бих добавил и перманентния бой който ядем през управлението на Петър I и синчето му Борис II....общо взето от кой къде ни хване.

А най ме е яд за Пловдив 1208.

Това с "перманентния бой" при Петър I и синчето му, съвсем не са за тук.
Първо при Петър няма "перманентен бой". Има унгарски нападения, чиито параметри въобще не са ясни, но в крайна сметка проблемът с тях е решен дипломатически, но без някакви териториални загуби за България. За сравнения славният му татко губи от същите тези унгарци огромните територии отвъд Карпатите. Има едно вероятно печенежко нападение, без да са ясни последиците и общо взето до 967 г. е това. А, да отцепва се и Сърбия, което не е някаква особено голяма загуба и Петър правилно е решил, че няма смисъл да се хаби с нея - ползите са били по-малко от хвърлените усилия. И това за 40 години управление, през което Византия плаща данък на българите. През 967 г. Никифор II нападнал България, но след като превзел няколко незначителни погранични крепости, се оттеглил щото се уплашил. А Никифор II не е бил някой разглезен келеш, а прославен военачалник известен поради успехите си срещу арабите като "бледата смърт на сарацините". Проблемите идват с наемането на Светослав, който напада българите в гръб, но както е отбелязано в руските летописи, българите първоначално оказали много сериозен отпор и дори решаващата битка била на косъм. Появата на русите радикално променя картината и българите се оказват между чука и наковалнята. Но българската държава продължава да съществува още половин век, а това показва че по времето на Петър е била стабилна държава, а не кула от карти, която да се разпадне при първия по-сериозен удар.

Може и да даваме сериозен отпор, но русите си ни набиват шамарите и влизат в Преслав. После се заиграваме с русите срещу византийците и пак ядем кютека. От унгарците територии не губим, само изклани села и добитък, това с години, докато са се разхождали из царството ни като пор в гълъбарник. Приноса на онова самовлюбеното Симеон към цялата тая работа наистина е отделна тема.

За унгарските нашествия, единственото което общо взето знаем е че ги е имало. Колко чести били, кои територии обхващали, колко села са изклали и добитък откраднали - няма конкретни данни и може да спекулираме колкото си искаме и в двете посоки - и към минимализиране и преекспониране. Ами ако от тях са страдали само периферни погранични слабо населени територии, щото нямаме данни Петър да се е крил като гущер от тях, както е е правил примерно Симеон. Разгромът от русите е факт, но сам по-себе си този разгром не е "срамен", тъй като българите дали достоен отпор. Какво срамно има в това да те нападнат неочаквано в гръб, да окажеш съпротива и въпреки това да те смачкат от бой, особено при положение, че вече си почнал да се биеш с друг?

Ок, кандисах, вадя ги двамцата от топ 5. Но остават първи резерви.

Поне за 5-6 отделни години от царуването на Петър има данни за големи маджарски нашествия. Но това са само нападения стигнали до територията на Византия през тази на България, а за да стане това няма как да минат само през периферни слабо населени зони, нито пък да не грабят и опожаряват по пътя разбира се. А какъв е броя на маджарските нашествия в България, които не са стигнали до византийците за да ги запишат не се знае. Но съдейки по интензитета с който нападат останалите им европейски съседи през същия период , хич не ще да са били малко

В битката при Силистра, наистина ли хората на Светослав са били 60 000, а българите 30 000, или някой пак е вадил цифри от ръкава?

Защото в ранното средновековие, съотношение 2:1 и то на равно поле е много тежко. И въпреки това битката трае денонощие и за момент е изглеждало, че българите печелият. Денонощие! Това като битката при Каталунските поля. Егати касапницата