Аз ще ви напиша за два такива случая, за които след време съм осъзнавал до каква степен се простира пропагандата в ежедневието ни. И двата са от периода когато бях на 6-7 години (2000-2001г.).
Спомням си как стоим с другите деца пред блока и не знам защо, но започнахме да говорим за политика. Беше малко преди изборите и всички бяха съгласни, че Царят трябва да спечели. Дори се ядосвахме, че сме малки и не можем да гласуваме за него, а дори не знаехме кои са другите участници в изборите
. Насаждането на някаква идея в нещо толкова податливо като детския мозък не може да се обясни само с дочутото вкъщи (още повече, че не съм чувал майка ми и баща ми да говорят за политика) и явно се дължи на това, което сме гледали по телевизията. Нито преди, нито след този случай съм имал такова силно убеждение, че някой трябва да спечели изборите, а това ми говори, че е имало много добре организирана кампания (това вие може да потвърдите или отречете, тъй като сте били зрели хора в онзи момент).Вторият случай е свързан с Бойко Борисов и времето му като главен секретар на МВР. Всъщност не става въпрос за конкретен случай, а по-скоро някакво цялостно впечатление за дадена личност, изградено на база гледане на телевизия и четене на вестници (на село четях вестници). Знаех, че Бойко е някакъв силен чичко, който бие лошите и ни пази от тях, а медиите ежедневно ме осведомяваха за героичните му дела. Така постепенно в главата ми се изгради образа на "силния човек" и вярвах, че е добре той да има власт. Само за справка - в момента нямам представа кой е главен секретар на МВР. Тази представа продължи и когато стана кмет на София, въпреки че тогава нямах нищо общо с града, но съм запазил спомена за впечатлението, което имах тогава. След години, като започнах да уча история и четях за пропагандата на древните владетели, си дадох сметка, че в случая с Бойко просто се използват двата основни елемента на властовата пропаганда, които действат безотказно от хилядолетия - образа на силния владетел, който ни пази и разгромява враговете ни, и образа на големия строител. Заради продължителността и целенасочеността на пропагандата в неговия случай си направих извод, че този човек не е нищо повече от продукт, но това вече е друг въпрос.
Искам да уточня, че това в никакъв случай не е тема за обсъждане на съвременна българска политика, просто моите примери са такива, че няма как да не спомена определени лица и събития от съвремието ни. Какви са вашите лични преживявания, свързани с пропагандата? Например, би ми било интересно да разбера дали през късния соц официално наслагваната гледна точка е имала някакъв ефект, или просто е било по инерция.
но дано това им помогне да разберат колко са индоктринирани самите те, и какъв булшит и мишмаш от конспиративни теории имат в главата. 
Без грам майтап ...
