Не намерих подобна тема.
Имаме за бира, две различни теми за лов и риболов, дори намерих две теми за шкембе - чорба...
Та си викам - защо да нямаме и литературна тема?

Единственото условие е, да се пускат само авторски (лични) произведения.
Предварително е ясно, че никой от нас не е О'Хенри. Марк Твен или Джером К. Джером.
Така че, без големи очаквания и претенции, ако някога сте писали нещо различно от молба за отпуск или жалба към домоуправителя - просто го покажете.
Може пък сред нас да се крият неподозирани таланти и майстори на късия разказ, кой знае...

Ето нещо, съвсем кратко от мен.
Епиграма, афоризъм? Де да знам какво е...
Но пък е истина...


Голям залък лапни,
голяма дума не казвай!
(народна мъдрост)

Големи думи на езика имам
И все големи залци лапам…
А те превръщат се в сланина
И пак с устата си беля докарвам.


(чудех се "беда" или "беля" ще бъде по-изразително...)

Bushman написа: ↑

16 Сеп 2025, 00:14

Големи думи на езика имам
И все големи залци лапам…
А те превръщат се в сланина
И пак с устата си беля докарвам.

Масов проблем

Нещо, не лично, но наследено:

"Хората книги създадоха, книгите хора изядоха" - баща ми.

Намерих нещо (почти) по тематиката на форума.
Писал съм го преди години на нашия СЗ... говор, (ние не го смятаме за "диалект").
Цял живот са ме учили да се срамувам от "селския" си говор (аз съм трето поколение гражданин...).
А сега чета, че трябвало да пазим културното си наследство и езиковото разнообразие...
Та значи, правилно съм се ориентирал още от детските си години, въпреки ограничения и забрани.

Майтапът настрана, но излишно знание няма, а СЗ говор често е по-изразителен от литературния.



Стара пушка

1.
Стара пушка на стената.
По войните е гръмела.
Съга... е еде ръждата.
Виси - чърна и студена.

Некви майсторе – пишмани
да е праат са мъчИле.
Гледам – белези и рани.
Тук чукАле, там пилИле...

Даже вече и не щрака.
Много гОдини това са...
Е, свършИла е горката.
Виси – колко за украса.

2.
Стара пушка – жива мъка.
Ще ли некога намери
пак да легне в мъжка рЪка?
Точно Око да премери?

Стара пушка от стената.
Грижа и мерак си сака...
Кога свръшила войната
и ръждясал е кондАка.

Колко ли години вече
чека рЪка мераклийска.
С тънко мАсло да е смаже,
от сърце да е поиска...

3.
Дълга пушка на стената.
Много битки е видела...
Още огин у цевата
дали има? Дали нема?

Дали още бие верно,
век и кусур, таа пушка?
Е така ако прикладвам,
ако фанем равна мушка...

Не е много да й требва -
рЪка майсторска да пипне.
Да е бутне и нагласи,
па да глеаш кво че рипне.

4.
Стара пушка – като мене.
Що ли още и се чудим?
Съга на стената дреме
ама яз... че е сабудим.

Бойна пушка у ръката,
па че дойде твойто време!
С гръм и огин по гората
стра на ората да земе.

Те, готова е да щракне
и барута да издуе.
Па че гръмне таа пушка,
ако ще да се разчуе!