Общи приказки ⇒ Емиграция

[Almasy]

Това, което ме учудва истински и не намирам обяснение е как има такива индивиди, които живеят и работят на Запад, ползват западните постижения и облаги, а мечтаят за Путин и плюят по всичко евроджендърско и т.н. Не знам...може да някаква умствена болест...или откровено нагло лицемерие.

Най важният eлемент според мен - на запад отиде и много паплач, която преди това не беше стъпвала (поне за повече от седмица) и отпътува с илюзиите, че още с пристигането ги очакват ключове за Джаг и къща с басейн. Също така, и че основното занимание на западняците по цял ден е да се разхождат по бутици и само от време на поработват, колкото да не е без хич.

Това са хора, обикновено без каквото и да образование, които в БГ не са похващали дълго време каквато и да е работа, защото „няма аз да слугувам за някакви си ХХХ лева”. В контекста на последното, изживяват най-голямо разочарование в живота си, а освен това конкуренцията и за черната работа е голяма (имигранти не се стичат само от БГ). Е не може да гледаш стари хора на Родос или да продаваш сладолед на крайбрежната в Маспаломас и да очакваш приказен живот.

Илюзията, която ги е окриляла преди емигриранетои се срива. Поради липсата на кавито и да е гируси (мозъчни гънки) те парадоксално намразват света, за който преди това са мечтали и почват да лелеят „светли” спомени по комунизма, когато всички бяха еднакво бедни. Завистта към успелите унижощава дори и искрицата логично мислене, на което някога са били способни. Те ги мразят неистово, поради простия факт, че са умни, образовани и най-вече живеят живота, който според тях априори се полага на самите тях.

Трябва да призная, че се намират и образовани, като един (от многото) емигрирали мои колеги. Той овърша сума ти работни места – първо в родния си град, после в София, после пак се върна.....Бълваше огън и жупел преди да замине, както за БГ изобщо, така и социализма. Сега вече е в Германия (и то отдавна), но ако отворите профила му в фейса, няма да познаете предишния яростен седедар – сега приятели са му Майчето (Манолова), Румбата (Петков), Волгин, Кори, руското посолство и прочие подобна сган. Ма то не са хвалебствени дитирамби за Путин, „Специалната Операция” и въобще самая магучая. Достатъчно е, да се каже, че е турнал Лавров, за снимка на профила си.....Прекратихме окончателно контакта, след като зазадох най-естествения въпрос – „Добре де, като е толкова отвратителна Германия и прекрасна расюшката, защо си натискаш парцалите в първата, а не отпътуваш за неистово пропагандирания от самия теб земен рай?”. Отговора гласеше – „Почна се със заучените опорки”. Това беше, то се води диалог когато има смисъл – повече не сме си и продумали.

Предполагам, че за някои има и сериозен културен шок. Еми няма чалготеки, маанета и гюбеци в Брюж.....Глоби те дебнат отвсякъде, чиляк не мое и фаса си да фърли на улицата. Съседите – отвратителни, гледат те подозрително – трудно се приема факта, че трябва да се промениш ти, а не те, защото те са в страната си, а ти не.....

Паркиране в центъра на цената на седмичната ти заплата, не ти дават да опънеш въжета за простиране на терасата (можело да се простира, ама само на нисък, мобилен сушилник), за остъкляване пък и дума да не става, без билет в градския транспорт могат дори да те арестуват, някой те изпял на общината, че не си изхвърляш разделно боклука, камера заснела как кучето ти се изаква, пък ти не прибираш в торбичка нещото, айде пак штраф, ако вземеш час за лекар, за който си чакал два месеца и все пак не отидеш, ти изтеглят от картата стотина евро за неявяването.....Ама тия какво си въобразяват!!!!!?

Ся....Когато си раснал на балканския полуостров, не е лесно за свикнеш. То и аз не можах с некои раути и за тва з@ебах и докторат и титла assistant professor и се прибрах по живо по здраво в БГ
Разликата вероятно е, че осъзнавам, че света не е създаден единствено за мое удобство и кеф.
Други обаче не могат.

P.S.: Амазон беше предложил да създадем отделна тема за емигранството. Може би има резон

[Amazon]

....

P.S.: Амазон беше предложил да създадем отделна тема за емигранството. Може би има резон

Подписвам се под всичко, което си написал. Днес, като си почивам, ще отворя и тема, като твоят пост е добро начало за подобна дискусия.

[raptor]

И мен изключително много ме вбесяват такива истории. Дори не става въпрос за някакви бачкатори или черно работници. Успял човек с престижна професия, води живот с висок стандарт в Западна Европа, децата му с имена типични за държавата, в която живее ( женен е за българка, родени са там ). Семейството му от нашите хора, леко забогатели след социализма покрай връзки с властта, дори и сега паричните потоци продължават нататък, не че мамин златен вади малко. Майка му не спира да реве колко хубав бил социализма, за Русия и как трябва да сме с нея, а златния нищо че живее повече от 20 години на запад гласува за възраждане. Е това някаква форма на слабоумие ли е, на шизофрения, нямам идея

[Almasy]

И мен изключително много ме вбесяват такива истории. Дори не става въпрос за някакви бачкатори или черно работници. Успял човек с престижна професия, води живот с висок стандарт в Западна Европа, децата му с имена типични за държавата, в която живее ( женен е за българка, родени са там ). Семейството му от нашите хора, леко забогатели след социализма покрай връзки с властта, дори и сега паричните потоци продължават нататък, не че мамин златен вади малко. Майка му не спира да реве колко хубав бил социализма, за Русия и как трябва да сме с нея, а златния нищо че живее повече от 20 години на запад гласува за възраждане. Е това някаква форма на слабоумие ли е, на шизофрения, нямам идея

Това, че уредил живота си там не означава не е паплач.
Такива са много алчни и едновременно тъпи, нищо че може и да са образовани.
Искат още и още.
А във иЗраждане виждат възможност да са сред първите, когато се "смени пак строя" и почне новото преразпределение на баницата......

[Amazon]

Това, че уредил живота си там не означава не е паплач.
Такива са много алчни и едновременно тъпи, нищо че може и да са образовани.

Е то Алеко заради такива е създал образа на Бай Ганьо - много хитър, но изключително тъп. Бай ти Ганьо също тъпче по Европата, добре е материално и за времето си има престижно препитание. Ако в края на 19-ти век имаше Фейсбук, профила на Ганя щеше да е пълен със снимки. "Ганьо се качва на влак", "Ганю слиза от влак", "Ганю си стърже калта от чепика в стъпалата на Айфеловата кула"...

[Amazon]

И мен изключително много ме вбесяват такива истории. Дори не става въпрос за някакви бачкатори или черно работници. Успял човек с престижна професия, води живот с висок стандарт в Западна Европа, децата му с имена типични за държавата, в която живее ( женен е за българка, родени са там ). Семейството му от нашите хора, леко забогатели след социализма покрай връзки с властта, дори и сега паричните потоци продължават нататък, не че мамин златен вади малко. Майка му не спира да реве колко хубав бил социализма, за Русия и как трябва да сме с нея, а златния нищо че живее повече от 20 години на запад гласува за възраждане. Е това някаква форма на слабоумие ли е, на шизофрения, нямам идея

Не е ясно "Златния" до колко наистина "живее" в Западна Европа. Може там изобщо да няма среда и владеенето на местния език да му е на ниво базово съществуване. Това, че е там географски, не значи че средата му е там. Вероятно 90% от контактите му са в България и то със същите дебили, като него. Всяко свободно време е на телефона, или във фейсбука. Всеки дълъг уикенд си тича до България. Чете ако не само, то основно на руски и от руски източници. И както каза Алмаси - там му е трудно. Повече отколкото би признал дори пред майка си. Жена му вероятно не е много по-различна. След време няма да могат(да има за какво) да говорят със собствените си деца.

[Dinain]

Това тема за емиграцията по принцип ли е, или тясна тема за емигриралите на Запад русофили?

Ще поровя малко за цифри, за възприемане в правилните пропорции.

Заминалите на Запад/родените извън България българи след 1989 г. са колко - 2 милиона, да речем?

На последните избори от април 2023 г., гласовете от чужбина са 179,365.
От тях за Израждане са пуснали 29,102 (16.6%).
https://www.dnevnik.bg/izbori-2023/2023 ... v_sasht_i/

Математически това е по-малко от 1.5% от емигрантите.

[Amazon]

Това тема за емиграцията по принцип ли е, или тясна тема за емигриралите на Запад русофили?

Мисля темата да е обща. Емиграцията, като явление изскача доста често и е тежко натоварена с митология и стигми. Също може да е и място за свързани въпроси.

[raptor]

Не е ясно "Златния" до колко наистина "живее" в Западна Европа. Може там изобщо да няма среда и владеенето на местния език да му е на ниво базово съществуване. Това, че е там географски, не значи че средата му е там. Вероятно 90% от контактите му са в България и то със същите дебили, като него. Всяко свободно време е на телефона, или във фейсбука. Всеки дълъг уикенд си тича до България. Чете ако не само, то основно на руски и от руски източници. И както каза Алмаси - там му е трудно. Повече отколкото би признал дори пред майка си. Жена му вероятно не е много по-различна. След време няма да могат(да има за какво) да говорят със собствените си деца.

Както написах златния е с престижна и високо платена професия, кара кола за над 100 бона, идва си в България май веднъж в годината и определено е от успешните емигранти. Така че нямам логично обяснение за поведението му.

[Dinain]

Това тема за емиграцията по принцип ли е, или тясна тема за емигриралите на Запад русофили?

Мисля темата да е обща. Емиграцията, като явление изскача доста често и е тежко натоварена с митология и стигми. Също може да е и място за свързани въпроси.

Тогава имам въпроси.

И аз, и жена ми сме живяли в чужбина и сме избрали да се върнем, устроили сме живота си в България и сме доволни. Сещам се за две семейства познати, едните заминаха за Канада, другите се канят да заминават за САЩ, и не мога да разбера защо.

Става въпрос за средна класа семейства в София, с малки деца, и двамата родители работещи в офиси, имат коли, имат апартаменти, не са бедни, не са прости. Особено второто семейство, жената е брокер на недвижими имоти и освен това е fixer-upper. Въртят по 3-4 апартамента на година, купуват, обзавеждат, продават или дават под наем. Мъжът работи супервайзър нещо по кол-центровете. Не са първа младост, говорим за възраст 45+.

И изведнъж съобщават, че смятат да продават всичко и да заминават за САЩ (вече са работили/учили там навремето), мъжът да записва MBA (викам си на акъла "за кога?"). Като ги питам какво толкова не им харесва тук, признават, че нищо не им липсва, и дават някакви мъгляви обяснения "повече възможности там", "детето да има повече възможности за развитие", мръсотията, разбитите тротоари, лошата образователна система в БГ, простотията, чалгата и т.н., които ми звучат вече като опорни точки.

Та въпросът ми е какво кара такива хора да емигрират?

Ситуацията в България няма нищо общо с 90-те, когато беше разбираемо да търсиш спасение от мизерията в чужбина.

[djio]

Това тема за емиграцията по принцип ли е, или тясна тема за емигриралите на Запад русофили?

Мисля темата да е обща. Емиграцията, като явление изскача доста често и е тежко натоварена с митология и стигми. Също може да е и място за свързани въпроси.

Тогава имам въпроси.

И аз, и жена ми сме живяли в чужбина и сме избрали да се върнем, устроили сме живота си в България и сме доволни. Сещам се за две семейства познати, едните заминаха за Канада, другите се канят да заминават за САЩ, и не мога да разбера защо.

Става въпрос за средна класа семейства в София, с малки деца, и двамата родители работещи в офиси, имат коли, имат апартаменти, не са бедни, не са прости. Особено второто семейство, жената е брокер на недвижими имоти и освен това е fixer-upper. Въртят по 3-4 апартамента на година, купуват, обзавеждат, продават или дават под наем. Мъжът работи супервайзър нещо по кол-центровете. Не са първа младост, говорим за възраст 45+.

И изведнъж съобщават, че смятат да продават всичко и да заминават за САЩ (вече са работили/учили там навремето), мъжът да записва MBA (викам си на акъла "за кога?"). Като ги питам какво толкова не им харесва тук, признават, че нищо не им липсва, и дават някакви мъгляви обяснения "повече възможности там", "детето да има повече възможности за развитие", мръсотията, разбитите тротоари, лошата образователна система в БГ, простотията, чалгата и т.н., които ми звучат вече като опорни точки.

Та въпросът ми е какво кара такива хора да емигрират?

Ситуацията в България няма нищо общо с 90-те, когато беше разбираемо да търсиш спасение от мизерията в чужбина.

Бягат от руснаците и войната. И основно ги е страх за децата им. Но ги е срам/неудобно им е да си го признаят в прав текст. За това са байките с "мръсотията, разбитите тротоари, лошата образователна система в БГ, простотията, чалгата и т.н."

[Dinain]

Бягат от руснаците и войната. И основно ги е страх за децата им. Но ги е срам/неудобно им е да си го признаят в прав текст. За това са байките с "мръсотията, разбитите тротоари, лошата образователна система в БГ, простотията, чалгата и т.н."

Не мисля, че е това, те си приказваха за заминаване принципно от както ги познаваме (година някъде), но не го вземах насериозно досега. Останах с впечатлението, че отдавна си го мислят, просто чакаха майката да й излязат някакви документи (нейната майка живее в САЩ отдавна, и тя има право да вземе американски паспорт, а мъжът и ще ходи със студентска виза). Мислех че само си приказват, но тази есен наистина се канят да заминават...

А другото семейство, което замина за Канада - това беше преди десетина години, там въобще не може да има никаква връзка с войната в Украйна хронологически.

[rki]

детето да има повече възможности за развитие", мръсотията, разбитите тротоари, лошата образователна система в БГ, простотията, чалгата и т.н., които ми звучат вече като опорни точки.

За съжаление това не са опорни точки, а действителност.

[Dinain]

детето да има повече възможности за развитие", мръсотията, разбитите тротоари, лошата образователна система в БГ, простотията, чалгата и т.н., които ми звучат вече като опорни точки.

За съжаление това не са опорни точки, а действителност.

Трудно ми е да повярвам, че заради "това" човек зарязва всичко и започва от нула в друга държава.

ПП Сега се сетих за още едно семейство съседи от същата категория - апартамент в добър софийски квартал, гараж, кола, дете, всичко - изведнъж изчезнаха и после разбирам, че заминали за САЩ. Не им знам подробностите, но въобще не става дума за мизерстващи или бедни хора.

По дяволите, сещам се и за семейството на едни роднини на жена ми - дъщеричка, работа в западни фирми (която могат да вършат от всякъде), но заминаха за Англия и купиха къща там, жената със зъби и нокти отказва да се върне в България. Същите обяснения - разбитите тротоари, просто било, мръсно било, образованието на детето...

[rki]

Индивидуални приоритети, предпочитания, очаквания, възможности и т.н.
Не може от един, два частни случаи да вадиш генерални заключения, макар че има сигурно случаи, които са като за обложка на списание - и добри и лоши.

[Dinain]

Индивидуални приоритети, предпочитания, очаквания, възможности и т.н.
Не може от един, два частни случаи да вадиш генерални заключения, макар че има сигурно случаи, които са като за обложка на списание - и добри и лоши.

Аз не вадя никакви заключения, а задавам въпроси относно мотивацията на такива хора да емигрират. Просто не ги разбирам.

Ако аз познавам 1-2 такива семейства, то сигурно и много други познават. Отново, не става дума за мизерията на 90-те години, или за някакви бедстващи, необразовани и бедни хора. За всички отиващи да лепят плочки или да берат ягоди в Англия, нямам въпроси, там е ясно. Но става въпрос за средна класа хора без видими финансови проблеми.

[rki]

Ами наречените от теб опорни точки са реален проблем. Познавам хора, които не ги забелязваха или просто игнорираха, докато не им се родиха деца. От там нататък реакциите са индивидуални, най-често според възможностите децата се засилват на Запад, кои от по-ранна възраст, кои от по-късна.
Говорим за хора, които охарактеризираме като успели.

Погледни от четирите примера, които си описал, в два от тях те имат на какво да стъпят там - при тези в САЩ - там са учили, тъщата живее там, те не отиват в неизвестното, другите можещи да работят професията си от всяко място в света са избрали ЮК като място да живеят и отгледат децата си.
Не виждам нищо странно или неразбираемо в това.

[angelmr]

Индивидуални приоритети, предпочитания, очаквания, възможности и т.н.
Не може от един, два частни случаи да вадиш генерални заключения, макар че има сигурно случаи, които са като за обложка на списание - и добри и лоши.

Аз не вадя никакви заключения, а задавам въпроси относно мотивацията на такива хора да емигрират. Просто не ги разбирам.

Ако аз познавам 1-2 такива семейства, то сигурно и много други познават. Отново, не става дума за мизерията на 90-те години, или за някакви бедстващи, необразовани и бедни хора. За всички отиващи да лепят плочки или да берат ягоди в Англия, нямам въпроси, там е ясно. Но става въпрос за средна класа хора без видими финансови проблеми.

Мен например сериозно ме притеснява образователната система в България. Обмислях емиграция преди няколко години. На 45 годишна възраст... Още един проблем е и податливостта на българите към конспиративни теории. Не съм уверен в оптимистичното бъдеще на тази държава въпреки приемливото настояще.

[Dinain]

Ами наречените от теб опорни точки са реален проблем. Познавам хора, които не ги забелязваха или просто игнорираха, докато не им се родиха деца. От там нататък реакциите са индивидуални, най-често според възможностите децата се засилват на Запад, кои от по-ранна възраст, кои от по-късна.
Говорим за хора, които охарактеризираме като успели.

Погледни от четирите примера, които си описал, в два от тях те имат на какво да стъпят там - при тези в САЩ - там са учили, тъщата живее там, те не отиват в неизвестното, другите можещи да работят професията си от всяко място в света са избрали ЮК като място да живеят и отгледат децата си.
Не виждам нищо странно или неразбираемо в това.

Сигурно е така. Свързано е с децата, и аз съм го забелязал.

Търся някаква по-дълбока причина, защото и аз съм от тези, които отричат тези проблеми. Не че не ги забелязвам или игнорирам, а просто ги считам за недостатъчна причина да зарежеш всичко и да отидеш някъде, където ще си чужденец завинаги. Плюс това, че бавно, но постоянно се подобряват, плюс това, че вярвам, че има начини за решаването им в личен план.

Депресиращото е, че ако само ТОВА е достатъчна причина за някои хора да имигрират, то значи всеки може да емигрира.

[rki]

Не е само децата, общото ниво, качеството на живот също е фактор. Но това обикновено се осъзнава на по-късно възраст, когато емиграцията е трудно и рисковано решение.
Има го и обратния процес - от Запад по едни или други причини се завръщат в България. Пак говорим за успели да се реализират там хора. Но обикновено с големи деца, поели вече по своя път.

[Almasy]

И аз, и жена ми сме живяли в чужбина и сме избрали да се върнем, устроили сме живота си в България и сме доволни.

И аз така

.....А другото семейство, което замина за Канада....

Имам познат във Ванкувър, отдавна са там с жена си, всяка година се връщат за 2-3 седмици. И двамата са програмисти, печелят много добре. Имат дъщеря на около 10 (късен брак и още по-късно раждане).
По принцип уж бяха много доволни от Британска Колумбия.
Последния път обаче ме изненадаха с решението си да се връщат, не точно в БГ може би, но категорично в Европа.......
Вече търсели и възможности (за работа явно иде реч).
Нямаше как да говорим надълго и нашироко (бяха дошли на работното ми място за конкретен проблем, който искаха да реша, а след тях чакаха още хора), та повече нищо не научих.
Но се поизненадах.

Друг пример.
Мои собствени братовчеди в Лондон града голема. Там са от около почти 30 години, натурализирани отдавна, с ингилизки паспорти. И двамата работят в Canary Wharf, копрорациите няма да ги споменавам, но и двете световно известни.
Имат апартамент в Уимбълдън (изплатен отдавна и сега под наем), къща в Съри, в която живееха до скоро (изплатена и сега- също под наем), а сега живеят в трета къща, с мортидж, който възнамеряват да изплатят до 5 години
В БГ – два апартамента в Бургас до москрата градина над 100 квадрата, мезонет в София 240 квадрата до Халите и наскоро купиха някакъв терен (голя поляна) в Пампорово, явно като инвестиция.
Та те също ми заявиха че до 5 години се връщат в БГ. Нямало да продават нито една от недвижимите собствености в UK – щели да ги дават под наем.
То дето се вика, само с тез наеми могат да живеят тук, да не говорим, че ще имат вече и пенсии и то вероятно високи.

Не съм уверен в оптимистичното бъдеще на тази държава въпреки приемливото настояще.

Виж това е мен ме притеснява.

[miau]

Имам познат във Ванкувър, отдавна са там с жена си, всяка година се връщат за 2-3 седмици. И двамата са програмисти, печелят много добре. Имат дъщеря на около 10 (късен брак и още по-късно раждане).

По време на ковид кризата в Сандански започна да преподава жена, която е била професор в Канада. Въпреки всичките ѝ дипломи, квалификация, знания, успехи се прибрала в България и станала учителка в гимназия. След кратък сблъсък с родните келеши(ученици де) напусна и ѝ загубих дирите. Ако се чудите защо се е прибрала от Канада в България - защото в Канада ваксинацията била задължителна, а както знаете ваксините за тоя ковид бяха(и са) нещо опасно за здравето, а в милата ни родина може без ваксина.

[Amazon]

Тогава имам въпроси.

И аз, и жена ми сме живяли в чужбина и сме избрали да се върнем, устроили сме живота си в България и сме доволни. Сещам се за две семейства познати, едните заминаха за Канада, другите се канят да заминават за САЩ, и не мога да разбера защо.

Става въпрос за средна класа семейства в София, с малки деца, и двамата родители работещи в офиси, имат коли, имат апартаменти, не са бедни, не са прости. Особено второто семейство, жената е брокер на недвижими имоти и освен това е fixer-upper. Въртят по 3-4 апартамента на година, купуват, обзавеждат, продават или дават под наем. Мъжът работи супервайзър нещо по кол-центровете. Не са първа младост, говорим за възраст 45+.

И изведнъж съобщават, че смятат да продават всичко и да заминават за САЩ (вече са работили/учили там навремето), мъжът да записва MBA (викам си на акъла "за кога?"). Като ги питам какво толкова не им харесва тук, признават, че нищо не им липсва, и дават някакви мъгляви обяснения "повече възможности там", "детето да има повече възможности за развитие", мръсотията, разбитите тротоари, лошата образователна система в БГ, простотията, чалгата и т.н., които ми звучат вече като опорни точки.

Та въпросът ми е какво кара такива хора да емигрират?

Ситуацията в България няма нищо общо с 90-те, когато беше разбираемо да търсиш спасение от мизерията в чужбина.

Преди много години(май още не бяхме в ЕС) тъстът ми ме попита за негови познати, които искат да емигрират в САЩ, какво ще ги посъветвам. Казах му ако не са на 20, или ранни 30 с наистина добър английски, много оправни и добри професионалисти, много да си помислят преди да пробват нещо такова.

Твоите познати изглежда, че търсят промяна и повярвай ми, ще я намерят. САЩ не е точно Европа. Това, че са учили и работили тук наистина ще им помогне донякъде. Обаче на децата им, ако както предполагам вече са тийнейджъри, ще им е трудно. Каквито и байки да се разправят образованието наистина е по-добро и учителите са добри, и училищата и програмите, но това идва на дебела цена. Тези тийнейджъри, ще трябва да свикнат автобуса да ги взима в 6.30 сутринта и да ги връща в 3 следобед. След това домашни до тъмно. Ако искат социален живот, ще трябва да се включат и в някакви дейности след училище - спорт, културни мероприятия и т.н. Вчера си прибрах дъщеричката, дето e втора година в гимназията в 9 вечерта. И отиде да пише домашни!

Трудно е да ходиш на някого в обувките. Може твоите познати да търсят по-подредения и предвидим живот в САЩ. Обаче гарантирано, ще има много стрес при такава промяна. Много, ще помогне, че не отиват на празно място и майката е там.

Да не забравяме и документния статус. Легалното емигриране в САЩ е много трудно, особено ако ти го искаш а не те теб.

[kota]

Гледаме на нещата от различни ъгли и затова виждаме съвкупността от обстоятелства по различен начин.
За мен например апартамент дори и с гараж не е добър вариант за живот, особено с деца, и не бих се задоволил с такова решение освен ако нямам никакъв избор.
Качеството и условията на живота и услугите е несравнимо, поне от това което аз съм видял.
В България няколко пъти ми се случи да си тръгвам от бизнес заради отношението, такова нещо в САЩ не ми се е случвало.
За бюрокрацията изобщо няма да отварям дума, не може изобщо да се сравнява.
Битовите проблеми които вече са споменати пък са съвсем отделна тема и са съвсем реални.
Не се заяждам, просто споделям как виждам нещата.

[Almasy]

Гледаме на нещата от различни ъгли и затова виждаме съвкупността от обстоятелства по различен начин.
За мен например апартамент дори и с гараж не е добър вариант за живот, особено с деца, и не бих се задоволил с такова решение освен ако нямам никакъв избор.
Качеството и условията на живота и услугите е несравнимо, поне от това което аз съм видял.
В България няколко пъти ми се случи да си тръгвам от бизнес заради отношението, такова нещо в САЩ не ми се е случвало.
За бюрокрацията изобщо няма да отварям дума, не може изобщо да се сравнява.
Битовите проблеми които вече са споменати пък са съвсем отделна тема и са съвсем реални.
Не се заяждам, просто споделям как виждам нещата.

Едва ли някой си мисли, че се заяждаш, още повече, че си абсолютно прав.
Винаги е въпрос на компромиси.
Аз направих такъв във финансов аспект - там щях да печеля повече.
Но с цената на други неща - примерно, това, че вероятно докато изградя статус, за да мога да изтегля и семейството си, трябваше да чакам, на което не бях съгласен.
Това не беше единственото, разбира се, още не бяхме в ЕС, на 3 месеца ми удряха визи, беше някакъв малък кошмар и с тях. Те бяха и учебни - ако решах да почна работа веднага, няма как. Решението (тогава) беше завършване на докторантурата, после още поне 3 години, за което трябваше да се измисли друга учебна програма, съответно кандидатстване на нова стипендия, което също не е лесно, защото някои видове са много ниски.....
Пък и възторзите ми първите 6 месеца взеха да се поизпаряват в последствие, ако трябва да бъда напълно честен.
Бях вече на 33, съграден характер, балканско чадо.....Трудно е.
Както каза Амазон, мисля че възрастта за подобна стъпка трябва да е до 25.

Но честно казано не съжалявам.
Особено сега, когато вече съм над 50-те......Нали ви казах - строя къща в странджанско село - там ще умиргам, вече и Бургас ми идва в много, искам спокойствие