Европейското GESTAPO отвъд джендъризма
March 22, 2018
“Австрийското #ЕСпредседателство трябва да упражни натиск върху останалите 11 държави от ЕС да ратифицират #Истанбулскатаконвенция - за да може тогава и Европейският съюз като цяло да се присъедини към конвенцията (необходимо е одобрение от Европейския съвет)”[1].
Това бе туита на Улрике Луначек, евродепутат от Австрия, публикуван на 8 март 2018 г. от който става ясно, че крайната цел на настоящия процес е всички страни от Европейския съюз (ЕС) по отделно да ратифицират Истанбулската конвенция (ИК). Щом този процес приключи, ЕС като цяло ще се присъедини към споразумението. Звучи странно нали? Всяка страна по отделно и ЕС като цяло?
Дали зад ИК не се крие нещо повече от “джендър идеология”?
Ние наблюдаваме различни властови структури, отделни организации и личности, които се застъпват за конвенцията. За да отговорим на предходните въпроси, трябва да знаем кои са те и по какви причини стават застъпници на ИК.
А. Европейският съюз - най-важната брънка
ЕС е международна организация, на която страните членки преотстъпват част от своя суверенитет с цел да хармонизират съвместното си съществуване. В договорите на ЕС (последния е този от Лисабон) е много ясно разписано какво е прерогатив на ЕС и какво е отговорност на националните държави. В сферите, където политиката се определя от националните държави европейските институции нямат делегирани правомощия и решенията на Европейския Съвет трябва да се вземат с единодушие от всички държави. ЕС трябва да гласува единодушно по редица въпроси, които държавите членки считат за особено важни, като например:
- външна политика и политика на сигурност
- данъчна политика и финанси
- правосъдие и вътрешните работи
- социалната сигурност и социалната закрила
Стремежът на Брюксел да разшири влиянието си в тези сфери е виден от десетилетия и кулминира в неуспешния опит да се направи Европейска Конституция [2]. Проблемите, залегнали в ИК са една от тези особено важни теми. С други думи, за да се присъедини ЕС към ИК е нужно единодушно решение на Европейския съвет.
Ставайки страна по този международен договор, ЕС получава права и се задължава да:
- предприеме “...мерки за … разследване, санкциониране и обезщетяване на … актове на насилие, извършени от недържавни участници.”[3]
- осигури “...подходящи гражданскоправни средства за защита срещу държавни органи...”[4]
- се намесва в образованието, спорта и медиите.
Така всички тези теми, които в момента са прерогатив на националните държави стават по силата на ИК част от европейкия договор и прерогатив на ЕС. За да станат нещата по-прости ще дадем няколко примера.
След присъединяване към ИК, ЕС ще е дължен:
- да разследва и санкционира актове на насилие - т.е. ЕС ще трябва да създаде наднационални силови органи, които да изпълнят поетите задължения.
- да създаде собствено законодателство в сферата на вътрешните работи на държавите членки.
- да създаде собствени структури, които при необходимост да извършват действия срещу държавните органи на страните членки
Т.е. ИК ще даде правно основание ЕС да изгради механизми и да упражнява власт директно над отделни индивиди в страните членки. Това ще е поредната много решаваща крачка към политическо обединение - Съединени Европейски Щати.
Основната причина брюкселският елит да се стреми към такава консолидация е създаването на европейска свръхдържава, способна да подчинява и поглъщаща съседите си и по този начин да разширява границите си.
Историческият поглед показва, че опити за политическа консолидация на Европа през последните двеста години са правени от Наполеон, Хитлер и Сталин. Всички те са увлечени от антихристиянски социални утопии - френската революция, национал-социализма и комунизма. Въпреки десетките милиони жертви тези опити за “обединение” на Европа са неуспешни по една единствена причина - англо-саксонският свят (три пъти) и Русия (два пъти) са им се противопоставяли твърдо и упорито и не без помощта на самите европейци.
Днес ние наблюдаваме четвърти поред опит за обединяване на Европа под знамето на поредната “лява” идея. ИК (независимо от “джендъра”) е решаваща стъпка в тази посока, защото ще даде възможност на ЕС да увеличи прерогативите си и да се намесва директно във вътрешните работи на страните членки. Изострянето на отношенията с Русия и Турция успешно правят централизацията на Европа безалтернативна особено за страните от бившия социалистически лагер.
Б. Българските политици и политически партии - между чука и наковалнята
Политическите партии на власт се явяват основните бенефициенти и същевременно заложници на европейските оперативни програми. Споменът за това как ЕС временно спря плащанията по ОП “Околна среда” на правителството на Пламен Орешарски[5] прави всяко българско правителство отстъпчиво спрямо Брюксел.
А правителството на Бойко Борисов се радва на безспорен комфорт в отношенията си с Брюкселвъпреки непрекъснатите обвинения в корупция в западната преса [6]. Този комфорт се дължи на пълната подкрепа, която настоящето правителство осигурява на брюкселския елит [7].
Спирането на ратификацията на ИК се явява повратна точка в тази политика. Притисната от Българската Православна Църква, общественото мнение, президента и коалиционния си партньор ВМРО, партия ГЕРБ за пръв път избра да не изпълни брюкселско поръчение, а да слуша избирателите си. Това действие е в състояние да отрови до скоро хармоничния климат между София и Брюксел.
В допълнение към горното една немалка група професионални политици от всички партии виждат бъдещето си в европейски институции или други свързани с тях международни организации. Тяхното кариерно развитие се определя от отдадеността, с която обслужват интересите на брюкселската административна машина.
Така политическият ни “елит” е изправен пред дилема кого да слуша - ЕС или българския народ. И става явно, че подкрепата за ратификацията на ИК е правопропорционална на зависимостта от Брюксел или уязвимостта от “ОЛАФ”.
В. Неправителствени организации и медии - новите комсомолци
НПО и медиите, занимаващи се с права на жените и сексуалните малцинства ще се превърнат в основен инструмент за влияние на ЕС в страните членки. Присъединяване на ЕС към ИК ще доведе до задължение за допълнително финансиране на тяхната дейност от европейския данъкоплатец заобикаляйки структурите на националните държави.
Обилното финансиране ще доведе до все по-гротескно представяне на проблема с насилието с цел да се оправдават нови и нови финансови искания.
Ще посочим два примера:
- Войната по пътищата взема многократно повече жертви от домашното насилие, но не се радва на такова медийно присъствие, внимание на НПО и държавно финансиране заради невъзможността този проблем да генерира власт.
- Българската държава увеличава ежегодно средствата за здравеопазване. Въпреки това качеството на услугите се влошава, а апетитът на получателите на този ресурс непрестанно расте. Същият сценарий ще наблюдаваме, ако тръгнем да решаваме домашното насилие през националния и европейски бюджет.
Гореописаният “бизнес модел” е мечтата на всяко НПО и всяка “прогресивна” медия с ограничен читателски кръг.
Г. Обществени групи - прелъстени и отхвърлени
Жените-жертви на домашно насилие са естествен поддръжник на ратификацията на ИК, вероятно надявайки се тя да подобри тяхното положение. Феминистите също поддържат ратификацията, защото са убедени, че чрез ИК ще се постигне жадуваното равенство между половете. Друга много малка, но много активна обществена група са ЛГБТ лобистите, които са убедени, че ратификацията на ИК ще забрани дискриминацията по “полова идентичност” (gender identity) и така ще подобри положението на ЛГБТ в обществото.
Последните две групи не си дават сметка, че в случая с ИК биват използвани само като инструмент за постигане на политически цели (в този случаи обслужване на имперските амбиции на Брюкселските бюрократи), от които те няма да спечелят нищо освен разпалване на омразата на мнозинството срещу тях. Подобни случаи в историята има много. Съдбата на инструментите за прокарване на непопулярни политики е често трагична, независимо дали се касае за индивиди[8] или за цели обществени групи [9].
Историята ни учи, че власт се овладява посредством активни малцинства, но се задържа с поддръжката на мнозинството. Редно е хората, участващи в създаването на нови властови структури да си зададат въпроса дали тези структури не могат да се обърнат срещу тях.
Така например около ИК ще се създаде европейско законодателство и изпълнителна власт, която директно може да засегне индивида без националната държава да може да го защити. Какво би станало ако един ден “gender identity” се смени с “religious identity” за да бъде спечелено одобрението на мнозинството? Няма ли тези малцинства, които са изградили тези властови структури да станат тяхна жертва?
Заключение
Единственият гарант за мирно съжителство между различни обществени групи с различен светоглед е свободата. Единственият успешен начин за запазване на свободата е конкуренцията. В момента ЕС, под прикритието на най-благородни каузи, увеличава влиянието си върху личния живот на човека (напр. ограничаване на свободата на словото, на частната собственост, на родителските права и др.) и създава властови и икономически монопол. Този модел винаги е водел до тоталитаризъм.
Превръщането на ЕС в зона за свободна търговия с хармонизирана отбрана, максимална свобода на индивида и свободна конкуренция на отделните държави е най-добрият сценарий за мирно развитие на нашия континент.
Един Европейски съюз, в който различни социални и икономически модели се състезават на базата на свободен пазар и свободно движение на хора ще е гарант за свобода и напредък. Чудесен пример е как непремереният европейски натиск за увеличаване на данъците в Гърция донякъде беше париран от гръцките фирми, които започнаха да се пререгистрират в България [10].
Единствените, които ще пострадат от такова развитие, ще бъдат брюкселските бюрократи, мечтаещи за световно господство на ЕС и свързаните с тях частни структури. Но за тях не си струва да тъгуваме.
арх. Христо Генчев
доц. д-р Марин Генчев
________________
[1] “Österr. #EU-Ratspräsidentschaft muss Druck auf 11 fehlende EU-Staaten machen, damit sie #IstanbulConvention ratifizieren - damit dann auch EU als Ganzes beitreten kann (braucht Ratszustimmung)” [
https://twitter.com/ulrikelunacek?lang=en]
[2] en.wikipedia.org/wiki/Treaty_establishing_a_Constitution_for_Europe
[3] чл. 5 т. 1
[4] чл. 29 т. 2
[5]
www.mediapool.bg/evropeiskata-komisiya- ... 13610.html
[6]
www.nzz.ch/international/die-korruption ... ld.1357070
[7]
www.zeit.de/politik/ausland/2017-12/bul ... korruption
[8] виж политическата роля и съдбата на Рамиро д’Орко (Ramiro d’Orco) използван от Цезаре Борджия за овладяване на областта Романя описана от Николо Макиавели в “Принцът”, Глава VII
[9] виж политическата роля и съдбата на евреите в Украйна използвани като управители от католическия елит и поради това мразени от православните селяни, Paul Johnson, A History of the Jews, Harper-Perennial (1988), p.259
[10] sofiaglobe.com/2016/10/22/more-and-more-greeks-open-companies-in-bulgaria/
