Amazon написа: ↑14 Юли 2026, 01:36
Добре де, тези които са в религиозната част на палитрата (изключвам ултраортодокса), не са ли част от формулата за оцеляването на държавата Израел? Колко точно би оцеляла стриктно секулярна, малка европейска държава, с пренебрежими запаси от социална енергия, в подобна ситуация? Нали има нужда от висока раждаемост, сплотеност, идеология(включая религията), някаква визия за държавата, дори не малка доза фанатизъм - и религиозен и всякакъв.
Точно в първите 4 десетилетия на съществуването си Израел е била "стриктно секулярна, малка европейска държава", когато отбелязва и най-легендарните си победи. Под ръководството на исполини като Бен Гурион, Рабин, Даян, Шамир и други такива, които Изчезнал Безследно нарече "провалили се в политиката генерали". "висока раждаемост, сплотеност, идеология и визия за държавата" са имали предостатъчно - тези, които са копали Кибуците, са били социалисти, и като такива, доста далеч от религията.
Формулата за оцеляването на държавата Израел не се нуждае от фанатици, мечтаещи си за религиозна диктатура. Идеологията се казва "
ционизъм" и това е отчетливо секулярна идеология. Визията е демократична и секулярна държава, а не теокрация.
Допълнение: основателят на държавата Израел, Давид Бен Гурион, е ленинист и през по-голямата част от живота си се самоопределя като атеист, ядящ свинско:
Religious parties and status quo
In order to prevent the coalescence of the religious right, the Histadrut agreed to a vague status quo agreement with Mizrahi in 1935.
Ben-Gurion was aware that world Jewry could and would only feel comfortable to throw their support behind the nascent state if it was shrouded with religious mystique. That would include an orthodox tacit acquiescence to the entity. Therefore, in September 1947 Ben-Gurion decided to reach a formal status quo agreement with the Orthodox Agudat Yisrael party. He sent a letter to Agudat Yisrael stating that while being committed to establishing a non-theocratic state with freedom of religion, he promised that the Shabbat would be Israel's official day of rest, that in state-provided kitchens there would be access to kosher food, that every effort would be made to provide a single jurisdiction for Jewish family affairs, and that each sector would be granted autonomy in the sphere of education, provided minimum standards regarding the curriculum be observed.[101] To a large extent this agreement provided the framework for religious affairs in Israel till the present day, and is often used as a benchmark regarding the arrangement of religious affairs in Israel.
Religious belief
Ben-Gurion described himself as an irreligious person who developed atheism in his youth and who demonstrated no great sympathy for the elements of traditional Judaism, though he quoted the Bible extensively in his speeches and writings.[102] Modern Orthodox philosopher Yeshayahu Leibowitz considered Ben-Gurion "to have hated Judaism more than any other man he had met".[103] He was proud of the fact that he had only set foot in a synagogue once in Israel,[104] worked on Yom Kippur and ate pork.[55]
► Show Spoiler
In later time, Ben-Gurion refused to define himself as "secular", and he regarded himself a believer in God. In a 1970 interview, he described himself as a pantheist, and stated that "I don't know if there's an afterlife. I think there is."[105] In 1969 he combined his Zionism with a moderate religious view: "In 1948 the establishment of a Hebrew state and the independence of Israel were declared, because our people were sure that their prayer would be answered if they would return to the land".[106] During an interview with the leftist weekly Hotam two years before his death, he revealed, "I too have a deep faith in the Almighty. I believe in one God, the omnipotent Creator. My consciousness is aware of the existence of material and spirit ... [But] I cannot understand how order reigns in nature, in the world and universe—unless there exists a superior force. This supreme Creator is beyond my comprehension . . . but it directs everything."[107]
In a letter to the writer Eliezer Steinman, he wrote "Today, more than ever, the 'religious' tend to relegate Judaism to observing dietary laws and preserving the Sabbath. This is considered religious reform. I prefer the Fifteenth Psalm, lovely are the psalms of Israel. The Shulchan Aruch is a product of our nation's life in the Exile. It was produced in the Exile, in conditions of Exile. A nation in the process of fulfilling its every task, physically and spiritually ... must compose a 'New Shulchan'—and our nation's intellectuals are required, in my opinion, to fulfill their responsibility in this."[107]
Ще объркам още повече представите ви, като посоча че религията има много малък принос за създаването на държавата Израел. Емиграционните вълни, известни като "алии", в първата половина на 20-и век, са изключително от светски настроени евреи. Според религиозната догма царството Израилево ще се възроди когато Месията дойде отново на Земята, и понеже Месията още не е дошъл, значи е рано; ерго, това което правят ционистите, е светотатство и религиозните течения са
против ционисткото дело. И до ден-днешен има ултра-ортодоксални, които са против съществуването на държавата Израел (но същевременно ползват благата й).
. 
Бахти огладнях 
Цитатите и фактите са черно на бяло. "Ел Ал никога не са летели в събота, защото така биха загубили всички от декларирано религиозните си клиенти": 
Може би имаш предвид, че се възползвам от твоето невежество, но те уверявам че не е това замисъла ми - ти сам страдаш от него.