Военноморски разделЛинейни крайцери в додредноутната епоха

Модератори: Sharana, Amazon

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 399
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Линейни крайцери в додредноутната епоха

Мнение от De Ruyeter » 05 Май 2020, 11:06

В настоящата кратка статия съм се спрял на броненосците ІІ-ри ранг, сравнения с класическите броненосци, въоръжени с 4х305мм, 12-16х152мм, броня 229-280мм, скорост 17-18 възла.
ПРЕДШЕСТВЕНИЦИТЕ НА ЛИНЕЙНИТЕ КРАЙЦЕРИ В БРОНЕНОСНАТА ЕПОХА

С приемането на Закона за военноморска отбрана от 1889 г. Великобритания поставя началото на т.нар. „двудържавен стандарт“ – тоест нейния флот – разбирай флотът от броненосци да се равнява на двата най-големи флота, които са и потенциални противници на Кралския флот. Към края на 80-те и началото на 90-те години двата най-силни флота са френския и руския. Макар и набираща военна и индустриална мощ, казейрова Германия все още не е разглеждана като противник, а и първия военноморски закон на Тирпиц е от 1898 г.
След като Великобритания започва да строи флот, естествено нейните талантливи конструктори се стремят да създадат броненосец, който да превъзхожда корабите на Франция и Русия по всички параматери. Основите се полагат с броненосците тип „Роял Соверин“ (7 ед.) – високобордни, мореходни, въоръжени с 4х343мм и 10х152мм скорострелни оръдия, скорост 16 възла (17.5 възла при форсаж на машините) и водоизместване от 14150 тона. Следващият клас, явяващ се развитие на „Роял Соверин“ става „Маджестик“ (9 ед.). Тук главният калибър е понижен на 305мм, но оръдието е по-мощно и с по-висока начална скорост, а и самата установка е по-лека. Броят на 152мм оръдия нараства до 12. Броненосците получават Харвеева броня, която позволява броневия пояс да покрия по-голяма част от кропуса, като има същата снарядоустойчивост. Вече главният пояс е 229мм срещу 356-457мм на „Роял Соверин“. Водоизместването на „Маждестик“ достига 16 000 тона, скоростта е 16 възла, като при форсирана тяга достигат 17 възла. Върхът в развитието на т.нар. „класически“ броненосци стават броненосците типове „Формидабъл“ и „Лондон“ – 14 480 тона, 4х305мм, 12х152мм, пояс по водолинията от крупова стомана от 229мм, скорост 18 възла. Общо са построени 8 единици. Така Великобритания са обзавежда за 15 години с 25 първокласни броненосеца. Какво е положението сред другите флотове?
Франция се ориентира към строителството на бюджетни броненосци с водоизместване от около 11-12 000 тона. Специфична особеност е използването на два главни калибъра – 305 и 274мм оръдия, дебел, но тънък пояс покриващ цялата водолиния и скорост от 17-17.5 възла. Типични представители са „Бренус“, „Карно“, „Карл Мартел“, „Жоригибери“, „Масена“.
Независимо от имперските си стремежи, Русия не успява на настигне Великобритания. Тя построява 3 броненосеца по 10 000 тона тип „Полтава“, които наподобяват на американските „Индиана“ и „Орегон“, със скорост от 16 възла, 4х305мм, 12х152мм оръдия. Други класически броненосци са „Потьомкин“ – 12 582 тона водоизместване, скорост 16.5 възла (форсаж до 17.5 възла), 4х305мм, 16х152мм оръдия, „Ретвизан“ - 4х305мм, 12х152мм оръдия, пояс 229 мм от крупова стомана, скорост 18 възла, който става база за построяване на американските броненосци от типа „Мейн“. Цесаревич е много добре защитен и въоръжен – отново класически броненосец – 4х305мм, 12х152мм, скорост 18 възла, броня 250мм, зад нея и 40мм противоторпедна преграда! Японските броненосци са строени във Великобритания и са клонинги на класовете „Маджестик“ – „Хацусе“ и „Яшима“, „Миказа“ – на „Лондон“, а „Асахи“ и „Шикишима“ – на „Формидабъл“ – тежки, мощно въоръжени бързоходни за времето си – 18 възла.
Ако изведем дефиниция за класически броненосецq то това е кораб въоръжен с 4х305мм оръдия, 12-16х152мм оръдия, пояс от 200-250мм (Крупова или Харвеева стомана) и скорост 17-18 възла.
Ако се забързаме 15-20 години в корабосторенето ще видим, че линейният крайцер в сравнение с дредноута е с по-тънка броня, по-висока с около 3-5 възла възла скорост и главен калибър равен на този на дредноутите или незначително по-малък.
Независимо от политиката на „двата кила“, Великобритания е пестелива държава и се ориентира към строителство на цели серии броненосци 2-ри ранг, които са по-добре въоръжени и защитени от броненосните крайцери, но им отстъпват по-скорост. В същото време те развиват скорост, превъзхождаща „класическите“ броненосци.
Първите „птички“ са броненосците тип „Сенчуриън“ (2 ед.). В сравнение с класическите броненосци тип „Роял Соверин“, с с които са заложени по едно и също време и влизат в строя едновременно, „Сенчуриън“ има водоизместване от 10 600 тона срещу 14 150 тона на „Роял Соверин“. Въоръжението се състои от 4х254мм и 10х120мм оръдия. Главният броневи пояс е с дебелина 229мм и е изработен от броня компаунд, аналогична на бронята използвана при „Роял Соверин“, с тази разлика, че при „Роял Соверин“ дебелината достига 356-457мм. Цената на „Сенчуриън“ е £540,090, на „Роял Соверин“ - £913,986. На изпитания „Сенчуриън“ достига 17.1 възла и 18.5 при форсиране на машините, което е 1 възел над скоростта на „Роял Соверин“. Неуморният Джаки Фишър много харесва този тип кораби и продължава да ходатайства за изграждането на флот от такива „бързоходни броненосци“. Пряк наследник на „Сенчуриън“ става броненосеца ІІ-ри ранг „Ринаун“, който Фишър прави свой флагман докато командва Средиземноморската ескадра. Той е построен по времето на строителството на броненосците тип „Маджестик“ и би било интересно да се сравнят данните на двата класа. Маджестик има класическата схема от 4х305мм, 12х152мм оръдия, 229мм пояс от Харвеева стомана, скорост 16-17.5 възла и водоизместване от 16 000 тона. „Ринаун“ има водоизместване от 12 865 тона, 4х254мм, 10х152мм оръдия, 203мм пояс от Харвеева стомана. Скоростта при нормална тяга е 17.5 възла, при форсирана тяга достига 18.75-19 възла, което вече представлява 2 възла над скоростта на най-бързоходните кралски броненосци.
Появата на трите руски крайцера-броненосци тип „Пересвет“ (4х254мм, 11х152мм оръдия, 229-178мм Харвеева броня, скорост 18.5-18.7 възла) подтиква англичаните да отговорят с класа „Дънкан“ (6 ед.). Те превъзхождат руските кораби по всички параметри. Главният калибър е повишен до 305мм и е същия модел, който се използва на класовете „Формидабъл“ и „Лондон“. Вторият калибър са 12х152мм оръдия. Главният броневи пояс е с дебелина 178мм, но вече е изработен от крупова стомана, която по снарядоустойчивост е 15-20% по-висока от харвеевата стомана или 178мм пояс на „Дънкан“ е еквивалентен на 205-215мм пояс от харвеева стомана. Скоростта, подобно на линеен крайцер, отново нараства и вече стига 18.6 възла при нормална тяга и 19.4 възла при форсирана тяга. В сравнение с броненосците тип „Формидабъл“ това е около 1.5 над тяхната максимална скорост. Бронята обаче е по-слаба – 178мм на „Дънкан“ срещу 229мм на „Формадабъл“.
Сравнени с английските броненосни крайцери от 80-те години – класа „Орландо“, се забелязва, че те имат приблизително еднаква скорост с броненосците ІІ-ри ранг, но им отстъпват по защита и въоръжение. Това ги превръща в лесна плячка на предшествениците на линейните крайцери. Броневият пояс на „Орландо“ е изработен от същия тип стомана – компаунд както на броненосците „Роял Соверин“ и „Сенчуриън“, но е по-тънък – 254мм срещу 229-305мм на „Сенчуриън“. Въоръжението на „Орландо“ включва 2х234мм оръдия и 10х152мм оръдия срещу 4х254мм и 10х120мм оръдия на „Сенчуриън“. Разочарованието на англичаните от последното поколение броненосни крайцери ги принуждава да прекратят строителството на нови единици, чак до 1898 г., когато се появяват броненосните крайцери тип „Креси“ (6 ед.), които са крайцерска версия на броненосците „Формидабъл“ и „Лондон“. Сравнени със съвременниците им – броненосците 2-ри клас „Дънкан“, те са с 1-5 - 2 възла по-бързоходни, но с малък главен калибър (234мм срещу 305мм) и по-тънка, крайцерска броня от 152мм срещу 178мм вертикална броня на „Дънкан“. И двата бойни кораба получават закалена по метода на Круп броня, която се счита за най-съвършенната към края на 19 и началото на 20 век.
Отчитайки бързият ръст на броненосните флотове в целия свят Кралския флот се опитва да запази лидерската си позиция, което не е лесно. Решено е да се разработи „бюджетен“ тип броненосец, който да има огневата мощ на класа „Маджестик“ и скоростта на броненосеца ІІ-ри ранг (линеен крайцер) „Ринаун“. Серията е била предвидена за служба в далекоизточните станции на Обединеното кралство. Така се ражда класа „Канопус“ (6 ед.) тяхното въоръжение е от 4х305мм, 12 152мм оръдия, скоростта е 18 възла, малко по-бавен от „Ринаун“, но по-бърз от „Маджестик“. Защитата от 152мм Крупова броня на пояса е еквивалентна на около 180мм Харвеева стомана, като по този начин превръщат броненосците от този тип в прилични защитени убийци на броненосни крайцери. Как стоят нещата в другите флотове?
Франция не се стреми към океанско господство и тя не строи броненосци втори ранг освен странния хибрид между монитор и броненосец „Анри ІV“. Русия прави един неудачен опит с броненосците тип „Пересвет“, които освен че са защитени на малка площ и бързо излизат от строя поради използваните от японците мощни фугасни снаряди пълни с шимоза, а така също и поради ниската си скорост. На изпитанията те достигат проектната от 18.5 възла, но в реални бойни условия тяхната скорост не надхвърля 17.5-18 възла, което автоматично ги приравнява на скоростта на класическите броненосци, но с по-слабо въоръжение и защита.
За разлика от „владетелката на моретата“ за Италия е достатъчно да владее само Средиземно море. Италианските броненосци се отличават с висока скорост, по-тънка броня и умерено въоръжение. През 1884-85 г. са заложени броненосците „Ре Умберто“, „Сицилия“ и „Сардиния“. Въоръжени със солидна артилерия от главния калибър – 4х343мм оръдия, 8х152мм и 16х120мм оръдия те имат символична защита – 102мм броневи пояс, подкрепен от 76мм скосена палуба. Някои военноморски специалисти иронично ги наричат „бронепалубни“ броненосци. Техният конструктор – Бенедето Брин принася в бронята в жертва на скоростта – това да ви напомня за линейните крайцери? Скоростта на италианските гиганти е огромна за времето си – 18.5 възла при нормален ход и 20.1-20.3 възла при форсиран ход! Дори и броненосните крайцери от тази епоха не развиват такава скорост!
При следващия клас броненосци се запазва тенденцията за строителство на скоростни кораби. „Амиралио ди Сен Бон“ (2 ед.) са близки по технически харатеристики до типа „Сенчуриън“ и тяхната усъвършенствана версия – „Ринаун“. Със своите 4х254мм оръдия, 8х152мм и 8х120мм противоминни оръдия „Амиралио ди Сен Бон“ е солидно въоръжен броненосец 2-ри клас. Броневият пояс е с дебелина 254мм и е изработен от стомана, закалена по метода на Харви. Скоростта е също еквивалентна на класа „Ринаун“ – 18.3 възла, но е крачка назад в сравнение с „Ре Умберто“. Ниският надводен борд се отразява отрицателно на мореходността, особено на високи скорости. Умереното водоизместване от 9800-10 100 тона ги доближава още повече до броненосните крайцери. Например японските броненосни крайцери от същия период – 1897-1900 г. класове „Асама“, „Ивате“, „Якумо“ имат водоизместване от 9800-9900 тона, скорост от около 20 възла и главен калибър от 4х203мм и 14х152мм оръдия.
Следващият клас броненосци въплъщават идеите на италианците за скоростен броненосец или по-скоро линеен крайцер от броненосната епоха е „Реджина Маргарита“ (2 ед.) построени в периода 1898-1905 г. Въоръжението на тези крайцери-броненосци е изключително мощно и те изпреварават съвременниците си. Освен традиционните 4х305/40 оръдия и 12х152/40 оръдия, които стават класически противоминен калибър в преобладаващата част от броненосците по света, те за първи път разполагат и с 4х203/45 оръдия. Такъв калибър оръдия англичаните монтират едва на броненосците „Кинг Едуард VІІ“, които влизат в строя 1905-07 г. Бронята е сравнително тънка – 152мм колкото на броненосците тип „Канопус“, броненосните крайцери „Креси“ и „Дрейк“, но за разлика от бронята на последните е изработена от стомана „Харви“, не от по-снарядоустойчивата крупова стомана. В скоростта разликата е особено чувствителна. Двата италиански броненосеца (линейни крайцера) с лекота развиват 20 възла, с което се доближават плътно до скоростта на броненосните крайцери. За справка броненосните крайцер тип „Гарибалди“ развиват 20-20.5 възла, германският „Фюрст Бисмарк“ – 18.7 възла, руските броненосни крайцери „Рюрик“ (18.5 възла), „Россия“ – 19.2 възла, а най-съвършенния завършен малко по-рано от „Реджина Маргарита“ „Громобой“ едва 20.1 възла, като са несравнимо по-слабо въоръжени. Френските броненосни крайцери като „Дюпои де Лом“, „Адмирал Шарние“, „Потьо“, са доста бавноходни и дават едва по 19-19.5 възла. Едва големият броненосен крайцер „Жана д’Арк“ с водоизместване от 12 000 тона успява да премине 21 възловата граница, но е далеч по-слабо въоръжен от италианския си опонент (2х194мм оръдия, 14х138мм оръдия).
Макар и затворена от тесния Отрантски проток Австро-Унгария е особено загрижени от бързия ръст на италианския флот. Основа на нейната военноморска доктрина е защита на бреговете й чрез бързоходни броненосци втори ранг и броненосни крайцери. Любопитна подробност на австро-унгарската корабостроителна школа е, че броненосните крайцери и броненосците са много близки по въоръжение, скорост и защита. Например броненосците тип „Хабсбург“ (3 ед.) заложени в периода 1899-1901 г. и влезли в строя 1902-1904 г. са с водоизместване 8232 тона, въоръжени са с 3х240мм оръдия и 12х152мм оръдия в двойни каземати. Вертикалната броня е с дебелина 220мм. На изпитанията броненосците-крайцери развиват скорост от 19.65-19.85 възла, което ги изравнява с бързоходните италиански броненосци от типа „Реджина Маргерита“. В същото време те значително отстъпват на италианските си аналози по въоръжение. Съвсем близък по въоръжение до „Хабсубрг“ е броненоносния крайцер Кайзер Карл VI, който се явява развитие на броненосния крайцер „Кайзерин унд кьонигин Мария Терезия“. Заложен през 1896 г., той влиза в строя през 1900 г. Въоръжението му включва 2х240мм, 8х150мм оръдия. Поясната броня е еквивалнтна по дебелина с тази на класа „Хабсбург“ – 170-220мм! Скоростта е незначително по-висока – 20.8 възла или 1 възел повече от „Хабсубрг“.
Следващото поколение австроунгарски броненосци „Ерцхерцог Карл“ продължават линията на развитие на „Хабсубрг“. Броят на главния калибър е увеличен от 3 на 4х240мм оръдия. Спомагателният калибър претърпява най-значителни промени и е увеличен до 190мм, като по този начин австрийците успяват да създадат кораб, отговарящ на изискванията на адмирал Джеки Фишър – въоръжен с „най-леките от тежките оръдия и най-тежките от леките оръдия“. Бородовата броня е незначително намалена като дебелина и достига до 210мм. По австрийска традиция броненосците са изключително бързоходни – 20.5 възла. При сравнително малкото им водоизместване от 10 472 тона, те по-скоро биха могли да се класифицират като броненосни крайцери отколокото като пълноценни линейни кораби.
Крайцерската версия на Erzherzog Karl става броненосния крайцер „Санкт Георг“. Заложен през 1901 г., влиза в строя през 1905 г. Въоръжението е два пъти по-слабо като количество от това на Erzherzog Karl - 2х240мм и 5х190мм оръдия, но защитата (210мм на пояса) и скоростта от 22 възла го превръщат в един от най-добре защитените малки броненосни крайцери в света.
По същото време във Великобритания са построени два бързоходни броненосеца, които е трябвало да станат част от флота на Чили, но впоследствие южноамериканската държава отказва поръчката. Корабите получават имената „Трайъмф“ и „Суифтшуър“. Те са заложени през 1902 г. и са завършени през 1904 г. Водоизместването им е малко по-голямо от това „Ерцхерцог Карл“ – 12 175 тона. Въоръжението се състои от 4х254мм оръдия и 14х190мм оръдия. Английските оръдия разполагат с две оръдия повече от противоминния калибър, но тяхната броня е малко по-тънка – 178мм срещу 210мм на австрийските си събратя. Скоростта е на ниво – 19.5 възла при нормално натоварване на машините и 20.1 възла при форсаж на машините.
В началото на 20 век се забелязва тенденция на припокриване на техническите характеристики между броненосците ІІ-ри ранг и броненосните крайцери. Това става особено ярко изразено за поколението кораби завършени по време и непосредствено след Руско-японската война (1904-1905 г.). Японското командване се убеждава, че наличието на бързоходно крило от добре защитени броненосни крайцери е изиграло решаваща роля в битката при Цушима. Заложени са 2 броненосни крайцера „Цукуба“ и „Икома“. Тяхното въоръжение е вече на нивото на класическите броненосци – 4х305мм и 12х152мм оръдия. Бронята се запазва на нивото на броненосните крайцери от типа „Асама“, „Якумо“ и „Ивате“. Тя е аналогична на защитата на бързоходните английски броненосци ІІ-ри ранг „Дънкан“ и „Трайъмф“ – 178мм. Скоростта се запазва на нивото на японските броненосни крайцери – 21 възла, не впечатлява, но от друга страна надхвърля скоростта развивана от броненосците 2-ри ранг 5-6 години назад. Втората двойка японски броненосни крайцери – „Курама“ и „Икома“ имат същата защита и скорост като предходната „Цукуба“, но въоръжението става ощо по-мощно – 4х305мм, 8х203мм оръдия и 14х120мм оръдия. Някои специалисти ги класифицират като полулинейни крайцери.
Построеният във Великобритания по поръчка на Русия „Рюрик“ ІІ също е сериозен напредък за кораб от додредноутната епоха. Макар че главният му калибър е същият като на класа „Пересвет“ – 4х254мм, вторият главен калибър включва 8х203мм оръдия, а противоминния – 20х120мм. Броневият му пояс от 152мм е класически за английската корабостроителна школа, която поставя такива брони и на всички свои броненосни крайцери, включително и на броненосци като „Канопус“. Скоростта е умерена – 21 възла, но далеч надхвърляща 18 възла на крайцерите-броненосци от класа „Пересвет“.
Отвъд океана САЩ залагат амбициозна корабостроителна програма от 10 броненосни крайцера. Докато Първите 6 тип „Пенсилвания“ притежават характеристиките на типичен броненосен крайцер – главен калибър 4х203мм оръдия, 14х152мм (аналогична на японските броненосни крайцери батарея), броневи пояс от 152мм и скорост от 22 възла, то вторите четири броненосни крайцера тип „Тенеси“ носят чертите на скоростни броненосци. Въоръжението се състои от 4х254мм оръдия, 16х152мм. Вертикалната броня е малко по-тънка – 127мм, но пък тази на скосовете на палубата е удебелена и достига до 76-102мм, с което се компенсира по слабата бордова защита. Скоростта се запазва на същото ниво.
Последните два класа италиански броненосни крайцери – „Амалфи“ и „Пиза“ трудно могат да бъдат отличени от броненосците ІІ-ри ранг. Въроъжението е изключително мощно - 4х254мм, 8х190мм, скоростта е 23 възла, а бронята е 200мм. Като защита средиземноморските броненосни крайцери са по-добре защитени дори от новопоявилите се английски линейни крайцери типове „Инвинсибъл“ и „Индефатигейбъл“. Липсата на централизирана система за управление на огъня, както и унифициран главен калибър прави всички тези прекрасни кораби морално остарели.
В крайна сметка може да се обобщи, че последното поколение броненосни крайцери с характеристики на бързоходни броненосци се строят в Япония, Италия, САЩ, Русия. Главният им калибър варира между 254мм и 305мм, броневия пояс – 152-200мм, а скоростта – 21-22 възла). Други държави като Германия, Великобритания, Франция предпочитат броненосните им крайцери да запазят „крайцерските“ си характеристики – по-висока скорост и по-малък главен калибър –„Блюхер“ (24 възла, 12х210мм оръдия), „Минотавър“ (23.5 възла, 4х234мм, 10х190мм оръдия), „Едгар Кине“, „Жюл Мишле“ (14х194мм, скорост 23-24 възла).
Последна промяна 1 на De Ruyeter, променена общо 5 пъти

Аватар
Сун Дзъ
Редовен потребител
Мнения: 624
Регистриран на: 22 Юли 2016, 09:14
Контакт:
Status: Offline

Re: Линейни крайцери в додредноутната епоха

Мнение от Сун Дзъ » 05 Май 2020, 11:13

Точно си мислех да пускам една "алтернативка" за броненосните крайцери, ама може и тук да поприказваме.

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 399
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Re: Линейни крайцери в додредноутната епоха

Мнение от De Ruyeter » 05 Май 2020, 13:08

давай, ще се радвам

Аватар
Сун Дзъ
Редовен потребител
Мнения: 624
Регистриран на: 22 Юли 2016, 09:14
Контакт:
Status: Offline

Re: Линейни крайцери в додредноутната епоха

Мнение от Сун Дзъ » 13 Май 2020, 13:17

Алтернативката е следната:

Държавата за която ще става дума е Русия в края на 19 век - имат финансови възможности и имперски амбиции, като в същото време изостават от големите играчи (Англия, Франция и набиращата скорост Германия).
Както по-горе си споменал Англия има над 20 броненосеца, Франция гони подобна цифра, за Германия става ясно, че строи и ще строи също 20-тина броненосеца от различни класове. Тези цифри вкарват Русия в здрава и скъпа надпревара във въоръжаването, а като вземем вижданията на многоуважаемият адмирал Алексеев (все пак е с царска кръв и мнението му може да натежи), нещата стават тегави.

Ето какво казва:
«на восемь эскадренных броненосцев должно было приходиться столько же броненосных крейсеров, восемь крейсеров водоизмещением по 5000—6000 тонн, четыре крейсера-разведчика водоизмещением 3000—3500 т и четыре — менее 1500 тонн». Задачи перед крейсерами небольшого водоизмещения он ставил следующие: «служить при эскадре форзейлями, разведчиками, посыльными крейсерами для передачи важных и спешных поручений отдельно оперирующим от флота отрядам или судам»

Това означава, че ако Русия трябва да построи 15-20 модерни броненосеца, то паралелно трябва да строи 20 броненосни крайцера, 20 бронепалубни крайцера и 20 леки и авизо.
Строеж на 80 кораба си е доста сериозна задача даже за империя като Русия, а изобщо не е сигурно, че Англи ще гледа спокойно на подобен брой нови кораби и няма да увеличи своите.... Все пак Англи е "вероятният противни" за руснаците.

Отчитайки факта, че няма да се справят с подобни количесва, а също, че даже и да имат горния брой броненосци, един генерален бой с англичаните най-вероятно ще завърши трагично, руснаците решават да подходят по нестандартен и иновативен начин.
Решението е да прекратят строежа на броненосци (като запазят съществуващите и ги модернизират) и да строят само броненосни крайцери, защото броненосците са си мъртва маса във всеки флот и стават само и единствено за сражения със себеподобни (където руснаците нямат шанс).
Така ще имат по-голяма гъвкавост и маневреност, като се вземат предвид и колониалните апетити на Русия. В този случай бронепалубните крайцери по 5000—6000 тона също отпадат като нужда :

"Що се отнася до големите бронепалубни крайцери, то тяхната безполезност е вън от всякакво съмнение и е очевидна, дори за това не си заслужава да се говори, тъй като още много преди войната това е известен факт във всички флоти, с изключение на руския, за наше най-голямо съжаление" - Кладо

За леките крайцери иборът е логичен - Новик. Може би по съветите на Макаров с леко пипнато въоръжение:
"вооружением 2×1-203-мм, 4×1-152-мм, 12×1-75-мм орудий"

"По оценке Макарова, соединения безбронных крейсеров смогут успешно противостоять не только миноносцам и крейсерам, но, используя превосходство в скорости и маневренности, и эскадренным броненосцам противника, а при необходимости — выдержать одиночный бой с броненосцем."


Сега главният въпрос е типа броненосен крайцер - за линията или скаут. Руснаците, тъй като няма да строят броненосци дават изискванията като на лорд Фишър - "Достатъчно силен да се бие и достатъчно бърз, за да избяга".
Това значи главен калибър равен или по-голям от всеки броненосен крайцер и скорост по-голяма от всеки броненосец.

При една бърза сметка в този случай руснаците няма да построят 11 броненосеца и 10 бронепалубни крайцера.
За 4-те Баян ще видим по-нататък...

Че цялата идея е да се избере тип броненосен крайцер или два, три типа (две, три серии) които ще бъдат примерно 25-30 бройки - колкото са реално построените големи руски кораби.
И тъй като няма да бягаме от реалността, то трябва да бъдат от същестевуващи проекти, рабира се с възможност за замяна на въоръжението, без това да вреди на характеристиките на кораба - тонаж, мореходност, далечина на плаване и т.н.
Например ако се заменят 203мм оръдия с 234мм или 254мм, то или ще намалим броя на средната артилерия или калибъра (пример от 152 на 120мм), също не е изключено комбинирането на 75/76-120-152мм в един "универсален" калибър като 105мм ....

Историческата нишка няма да се прекъсва, така че бавно и сигурно ще се върви към Руско-Японската война от 1904г. И там ще видим :)

Предложения и мнения ?

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 399
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Re: Линейни крайцери в додредноутната епоха

Мнение от De Ruyeter » 14 Май 2020, 14:18

Започвам с историческите планове и корабостроителни програми, за да премина към хипотетивката:
След Руско-турската война 1877-78 г. по плановете на адмирал Пещуров е предложен следния флот:
Балтийско море:
12 броненосни кораба I-ви клас,
14 броненосни кораба II-ри клас, включително куловите фрегати;
11 монитора;
20 канонерски лодки
100 миноносеца;
Черно море:
8 броненосни кораба 1-ви клас
2 броненосни кораба 2-ри клас;
20 миноносеца
5 полуброненосни фрегати
10 крайцера тип Айрис
15 клипера
Флот в Далечния Изток:
4 канонерски лодки
10 миноносеца
1 снабдителен кораб
2 транспорта

1881 г. корабостроителната програма е допълнена и изменена. Приема се т.нар. "Двадесетгодишна програма за строителство и обновяване на флота". Тя предвижда построяването на следните кораби:
Балтийски флот:
16 броненосни кораба;
4 броненосни и бронепалубни крайцера
11 канонерски лодки;
100 миноносеца

За Черноморския флот:
8 броненосни кораба;
2 небронирани крайцера;
19 миноносеца

Сибирска флотилия
6 миноносеца

Нова корекция в резултат на бързо нарастващия германски флот е направена през 1890г. за периода 1890-1895г.
6 ескадрени броненосеца с водоизместване 7500 тона;
4 ескадрени броненосни с водоизместване 5600 тона;
3 броненосни крайцера;
5 канонерски лодки
50 миноносеца
За 15 г. като започнем от 1881г. са построени следните броненосци: Император Александър ІІ, Гангут, Император Николай І, Сисой Велкий, Наварин, Полтава (6броненосеца)
2 броненосеца за брегова отбрана - Адмирал Ушаков, Адмирал Сенявин.
Броненосни крайцери - Владимир Мономах, Дмитрий Донской, Рюрик и Память Азова
В Черно море са построени Екатерина ІІ, Чесма, Синоп, Георгий Победоносец и Двенадцать Апостолов
Построени са 72 миноносеца
През 1895г. има нова промяна - решава се да се построят нови 5 ескадрени броненосеца за нуждите на Тихия океан, 16 крайцера.
Корабостроителната програма 1895-98г. включва общо 10 ескадрени броненосеца. от тях са построени Ретвизан, Цесаревич, Победа, Пересвет, Ослябя, Петропавловск, Севастопол, Княз Суворов и Бородино, Александър ІІІ.
3 броненосни крайцера - построени са и трите - Россия, Громобой, Баян.

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 399
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Re: Линейни крайцери в додредноутната епоха

Мнение от De Ruyeter » 14 Май 2020, 14:30

Сега за хипотетивката. За да бъде ефективен руския флот очевидно че както казва Сун Дзъ няма как да се мери с английския Кралски флот и то по броненосци 1-ви ранг. За да се бори срещу японци и т.н., както и да действа на комуникациите на Кралския флот - той е основния противник.
Необходимо е Русия да се фокусира на строителството на няколко типа кораби:
1. Бързоходни бронепалубни крайцери тип Новик, за да бъдат достатъчно евтини, за да бъдат произведени в голямо количество.
2. Броненосни крайцери с далечина на плаване на като Рюрик, Громобой и Россия - автономни рейдери с далечина 10000- 12000 мили. Разположението на въоръжението трябва обаче да не бъде в бордови каземати както е било на историческите кораби, тъй като по този начи ефективността на бордовия залп пада с 50%. Вместо 2 203мм да има 4 203мм в двуоръдейни кули. Отделно 16х152мм и скорост от 21-22 възла, а не както са Рюрик с 18.5 възла, Россия и Громобой с 19.5. Все пак трябва да са по-бързи от английските броненосци 2-ри ранг, които с техните 19-20 възла и по тежко въоръжение могат да ги топнат.
3. Основният тежък кораб вече трябва да бъде нещо като модифициран Пересвет - 4х254мм, но с много по-добра защита и то не като дебелина на борда а ширина - да речем 4-5м широк броневи пояс, тъй като на Пересвет е 2.36м (под и над водата общо, което пълна смешка)- Скорстта трябва да бъде отново 20-21 възла - съизмерима с английските броненосци 2-ри ранг. Както посочих в статията по-горе, английските Дънкани (6 бр.) строени в отговор на трите Пересвета има тскорост от 18.5 нормален ход или 19.5 възла при форсаж. За да се удачен рейдер трябва да разполагаш с по-бързи кораби, тъй като крайцерите броненосци тип Пересвет ще са ядрото на рейдерския флот състоящ се от броненосни крайцери и бронепалубни крайцери.

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 8434
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Линейни крайцери в додредноутната епоха

Мнение от Amazon » 14 Май 2020, 18:12

А какви ще са стратегията и тактиката на руснаците? Къде ще рейдерстват и каква ще е крайната цел? Също и къде ще ги строят и базират тези кораби. Ще трябва да наблегнат също и на обучението на екипажа. Правилно ли си спомням, че имаха и проблем със снарядите?

Аватар
Сун Дзъ
Редовен потребител
Мнения: 624
Регистриран на: 22 Юли 2016, 09:14
Контакт:
Status: Offline

Re: Линейни крайцери в додредноутната епоха

Мнение от Сун Дзъ » 15 Май 2020, 00:47

Историческата нишка остава непроменена с всички последици от нея. Руснаците имат шанс за развитие в тихоокеанския басеин, затова им трябват крайцери - в краят на 19 век японците все още нямат смущаващо превъзходсто.
Руснаците сами не могат да построят достатъчно бройки, но виждаме, че не са се притеснявали да поръчват корабите си в други държави.
Обучението на екипажите може би ще е на по-голямо ниво, заради предполагаемото уеднаквяване на флота. Колкото до лошите снаряди - това е по-скоро проблем на ескадрата на Рожественски, но не съм съвсем сигурен в това :).

Идеята на алтернативката е, участващите тук да се поставим на мястото на руските адмирали и отговорните за флота лица, построили един алтернативен флот, дислоцирали го в различните си региони и участвали с него в неибежната война с японците.

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 399
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Re: Линейни крайцери в додредноутната епоха

Мнение от De Ruyeter » 15 Май 2020, 12:23

Ако трябва да се обърнат нещата в полза на руснаците започваме следния анализ: имаме рейдери с далечина на плаване 10 000 мили. Тези крайцери не е необходимо да се мотаят около японските острови, които гъмжат от японски кораби. Ценните суровини на островната държава могат да бъдат прехващани и потопявани на разстояние 2000-3000 мили от метрополията. Значи руските баз трябва да са около Сайгон, Беринговия проток, т.е. отдалечени на 2000-3000 мили от Япония. Защо това разстояние? Японският флот е ориентиран за класически линеен бой - 6 броненосеца и 6 броненосни крайцера, като броненосните крайцери са с тежки броня - 178мм, относително ниска 20 възлова скорост и МАЛКА ДАЛЕЧИНА на плаване - 4000 мили. Тоест те не могат да действат на 3000 мили от своите брегове, защото става сложно, транспорти да ги зареждат, това ще затрудни патрулирането и т.н. Руснаците допускат грешката, че извършват рейдове от Владивосток, който е на 1000 мили разстояние - т.е. под носа на японците и са досегаеми с всичко мислимо - изнасят войната във водите около япония - тотална грешка. Като се готвят в продължение на десетилетия за рейдерска война - използвай голямата далечина на плаване на крайцерите си мачкай транспортите далеч от базите и в една война на изтощение не се знае кой ще надвие.

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 399
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Re: Линейни крайцери в додредноутната епоха

Мнение от De Ruyeter » 15 Май 2020, 21:22

Епизодът с руско-японската война може да се разглежда като генерална репетиция за война с Великобритания. Разбира се, тогава и Франция се брои за съюзник с нейния флот и бази. За да бъдат адекватен и ефективен съюзник както е в хипотетивката Русия би могла да построи 10 бързоходни броненосеца с 254мм оръдия и скорост 19-възла наместо 5те Бородино, Цесаревич, Ретвизан и 3те Пресвета (пак 10). Да построи 10 броненосни крайцера, 24 тип Новик. Всичко това на комуникациите

Аватар
Сун Дзъ
Редовен потребител
Мнения: 624
Регистриран на: 22 Юли 2016, 09:14
Контакт:
Status: Offline

Re: Линейни крайцери в додредноутната епоха

Мнение от Сун Дзъ » 16 Май 2020, 19:27

Да започнем едно по едно.
Първо, с какви кораби остават руснаците след като престават да строят броненосци:

Броненосци:

- 4 от типа Екатерина II — Екатерина II, Чесма, Синоп и Георгий Победоносец.
- 2 от типа Император Александр II - Император Александр II, Император Николай I
- Двенадцать апостолов
- Наварин
- Три Святителя
- Сисой Великий
- 3 от типа Адмирал Ушаков - Адмирал Ушаков, Севянин и Апраскин
- 3 от типа Полтава - Полтава, Севастопол и Петропавловск
- Ростислав

Или 17 броненосеца.
За 4-те от типа Екатерина II са мислили модернизации, макар и в по-късен етап - "...предлагалось существенно модернизировать «Георгий Победоносец» наряду с другими кораблями серии с установкой четырёх современных 305-мм орудий ..."

Крайцери:
- Рюрик, Росия и Гръмобой
- Адмирал Нахимов
- Владимир Мономах
- Дмитрий Донской

Или 6 крайцера.

Разбира се имат още някоя друга плаваща скрап, но тя не е от значение.

Рюрик, Росия и Гръмобой са чисти рейдери и директно са за тихоокеанцкия флот. А 17 броненосеца са напълно достатъчни за Балтика и Черно Море, при условие, че не се предвижда линеен бой с англичаните. Едно разпределение 12 в Балтика (като броненосци за брегова охрана) към 5 Черно Море ще даде добър баланс - все пак турците не са сериозен противник в този етап.

Аватар
Сун Дзъ
Редовен потребител
Мнения: 624
Регистриран на: 22 Юли 2016, 09:14
Контакт:
Status: Offline

Re: Линейни крайцери в додредноутната епоха

Мнение от Сун Дзъ » 16 Май 2020, 19:53

След като руснаците построяват Рюрик, Росия и Гръмобой, англичаните се ориентират към строежа на така наречените "убийци на рейдери". Русия и Англия се дебнат и по онова време напълно е в сила правилото на "отговор" - строим това или онова корабче в отговор на някакво корабче (или серия) построено от противника.
Как биха реагирали руснаците на "убийците" ? И какви са им амбициите ? Да не забравяме, че по онова време японците не се приемат много сериозно.
Да, те не могат да влязат в линеен двубой с англичаните, но в никакъв случай не са повили опашки - напротив готвят се за морски сблъсък, но в крайцерски вариант, където не смятат да отстъпват.

Ако продължат да строят рейдери са обречени да бягат винаги когато срещнат английски броненосен крайцер. И какво печелят от рейдерите - няколко заловени търговци ? А като тръгнат охранявани от англичаните конвои какво правят ?

Изобщо рейдерите (скаутите) са "удачни" кораби само и единствено в мирно време и то в английският флот :)
На руснаците им трябва хомогенен крайцерски флот, който да действа при всякакви обстоятелства, като се набляга на сражения с противникови броненосни крайцери и унищожаване на по-леките единици - и като следствие на това блокиране на противниковото корабоплаване. Влизане в бой с броненосци може да стане инцидентно, като благодарение на скоростта може да се избегне по всяко време.
А морето се контролира от крайцерите (фрегатите) от край време.

"Пересвет" е много добра база за броненосен крайцер, но трябва да се увеличи скоростта до към 21-22 възла (ако може и повече), като поставят по-мощни машини (до към 20 000 к.с. ++) - заради преполагаемата разлика в теглото на машините може би да се жертва част от бронята - тя му е в повече като за броненосен крайцер. Трябва да се върви по посока "тежкокалибрен" броненосен крайцер, а не бързоходен броненосец, защото и противника има бързи линейни кораби с които срщата е нежелана.
Също ако се увеличи средният калибър за сметка на част от неразумно големият брой противоминни оръдия, може да увеличи поне с 50-60 % (ако не и двойно) залпа от 152мм оръдия. Нали към всяка дивизия броненосни крайцери има съотвения брой леки крайцери - тяхна задача е да трепят миноносци.

Така че ако вместо непосроените 11 броненосеца и 15 броненосни и бронепалубни крайцера, руснаците построят 26-30 броненосни крайцера тип "бърз Пересвет", плюс 3-те скаута Рюрик, Росия и Гръмобой се получава интересен флот.
Разбира се вместо 4 леки от типа на "Новик", трябва да са поне 12 броя, но те са малки и евтини.

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 399
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Re: Линейни крайцери в додредноутната епоха

Мнение от De Ruyeter » 18 Май 2020, 12:41

Сун Дзъ, както правилно отбелязваш трябва да се внесат корекции в корабостроителната програма на руснаците. Запазваме 8те черноморски броненосеца, които се строят срещу Османската империя (Екатерина ІІ, Георгий Победоносец, Синоп, Чесма, Ростислав, Три Святителя, Потьомкин Таврический, Двенадцать Апостолов). В Балтийско море вече са построени Сисой Великий, Наварин, Полтава, Петропавловск, Севастопол, Николай І, Александър ІІ, Гангут, 3 ББО. От крайцерите Адмирал Нахимов, Владимир Мономах, Дмитрий Донской, Память Азова са стари броненосни крайцери, реално belted cruisers аналог на английските Imperiuse, Warspite и Orlando. Те са строени в средата на 80те години на 19 век, няма какво да ги пипаме и стават само за служба в някое тихо пристанище или да плашат папуаси, но не и з арейдери с тяхната 15-16 възлова скорост и компаундна броня.
Корекцията която трябва да се направи е за корабостроителните програми 1895 г. и 1898г. Вместо да се строят 5 броненосеца тип Бородино + Цесаревич и Ретвизан = 7 се строят 7 Пересвета.
Поиграх си да видя цените на строителство
- Ретвизан - 12 553 277 р.;
- Цесаревич - 14 000 084р.
- Александър ІІІ - 13 978 824 р.;
- Бородино - 14 573 254 р.;
- Княз Суворов - 14 840 804;
Значи средно 13-14 милиона рубли на броненосец. Пересвет е доста по-евтин - 11 431 040р, Победа 9 535 924р.
Добавени 7те "усъвършенствани" Пересвета към вече построените 3 прави 10. Броневият пояс може да бъде изтънен до 178мм, не по-малко, защото японските броненосни крайцери имат същия броневи пояс при по-слаба артилерия. Също трябва да се има предвид и английските конкуренти - броненосците тип Дънкан със 178мм пояс, строени специално срещу Пересветите, Трайъмф пак със 178мм пояс. Задължително Крупова стомана като на Бородино класа, не по старата по метода на Харви каквато получават Ослябя и Пересвет. Само Победа е с нов тип броня.
Сега за скоростта. По време на броненосната епоха парните машини с тройно разширение са "последния писък". От такива машини повече от 20 възла трудно може да се изтиска и то при форсаж. Английските броненосци от типа Дънкан, Ринаун, Трайъмф развиват 19 възла, кратковременна до 20. Няма как руснаците с тяхната техническа култура и корабостроене да постигнат повече, но и такава скорост би било добра, при условие че японските броненосни крайцери се движат също с 19.5-20 възла и със зор дават 20.5. Италианските кораби достигат 21-22 възла, но това е като се жертва защитата, по-тесни пояси, които макар и дебели не защитават добре жизненоважните части. Ако може да купи от Великобритания Трайъмф и Суифтшуър, строени по поръчка на Чили би било още по-добре. От крайцерите І-ви ранг махаме всички - Аврора, Палада, Диана, Богатир, Олег, Варяг, Асколд, Память Меркурия, Кагул, изгорелия Витязь. Вместо тези 10, строим 14 тип Новик. Като добавим и вече построените крайцери 2-ри ранг - Новик, Боярин, Жемчуг, Изумруд, Светлана - ето ти 19 крайцера. За 26-30 броненосеца ням акак да стигнат парите. Максимум 7-те построени броненосеца Іви ранг да станат 9 Пересвета+ 3 оригинално построени =12. Ако се купят 2та английски и някой италиански бързоходен - 14-15 но това е пряко сила. Реалистично 12. Броненосните крайцери - ако се откаже Баян или по-скоро се поръча рейдер по подобие на Россия и Громобой получаваме 4 броненосни крайцера. Като добавим неговите систършипове Адмирал Макаров и Палада, да речем да са строени по-бързо вече имаме 6 броненосни крайцера, но с океанска автономност. Накратко за да бъде Русия адекватна като "рейдерска" сила трябва да има следните кораби:
реалистичен вариант - 12 броненосеца тип "Персвет" (15 оптимистичен вариант), скорост 19-20 възла, далечина на плаване 10 000-12 000 мили;
8 броненосни крайцера тип Громобой - автономни океански рейдери, броненосни крайцери, -4х203мм, 16х152мм оръдия, пояс 152мм, които са равни по численост с японските бройненосни крайцери, но по-бързоходни - 22 възла ;
20 бронепалубни крайцера тип новик с 6-8х120мм оръдия, скорост 25-26 възла, далечина на плаване 6000 мили.

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 399
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Re: Линейни крайцери в додредноутната епоха

Мнение от De Ruyeter » 18 Май 2020, 12:47

Англичаните строят срещу Рюрик бронепалубните крайцери Терибъл и Паурфул със дебела бронепалуба от 152мм на скосовете, 127мм на машините, скорост от 22.5 възла, чудовищно водоизместване от 14 000+ тона, т.е. колкото един броненосец от типа Маджестик. После се убеждават че са ненужни, тъй като Рюрик е бил доста надценен с неговите 18.8 възла скорост при изкуствена тяга, иначе не повече от 17 .5 възла. При парните машини това е проблема, че ако искаш бързоходен кораб слагаш много котли, но те заемат много място (не са компактни като парната турбина), корабът става огромен, много тежък, включително ако щеш и голяма мишена. Въоръжението е скромно 2х234мм, 12х152мм, 16х76мм. Впоследствие такова въоръжение става типично за следващите класове броненосни крайцери - Креси, Дрейк.

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 8434
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Линейни крайцери в додредноутната епоха

Мнение от Amazon » 18 Май 2020, 15:18

Защо въоръжението да е скромно при 12 броя 152мм?

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 399
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Re: Линейни крайцери в додредноутната епоха

Мнение от De Ruyeter » 18 Май 2020, 16:11

Защото по това време японските броненосни крайцери имат 4х203мм, 14х152мм, броня 178мм, скорост 20 възла. Строените в италия броненосни крайцери Гарибалди с три различни типа въоръжение - 2х2 203мм или 1х 254 + 2х203м или 2х1 254мм и 14х152мм оръдия също са сериозно въоръжени. Германският Фюрст Бисмарк и той е с 4х240мм оръдия, но малка скорост - 18.5-19 възла. Английските, които се строятт за защита на комуникациите от рейдери са въоръжени с 2х234мм, 12-16х152мм Креси и Дрейк класове, скоростта обаче е 22-23 възла, бронята е по-слаба - 152мм, но са по-мореходни. Класа Кент (10 ед.) е още по-слаб 14х152мм, 100мм броня, скорост 23 възла. при въоръжение от 12х152мм оръдия, тъй като артилерията е разположена в каземати побордно и рядко в кули участие в боя взима половината - ще рече 6-оръдия - от казематите. Ако имаш носова и кърмова оръдейна кула и те, но както отбелязах редкост е.

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 8434
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Линейни крайцери в додредноутната епоха

Мнение от Amazon » 18 Май 2020, 21:20

Чудя се защо толкова дълго пордължават с тези каземати? Дори към края на ветроходната епоха и с навлизането на заднопълнещи се оръдия, вече топовете са в средата на палубата. Защо при тези броненосци ги оставят в корпуса?

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 399
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Re: Линейни крайцери в додредноутната епоха

Мнение от De Ruyeter » 19 Май 2020, 10:13

Казематите може да са отживелица от 70-те и 80-те години на 19 век и към началото на 20 век да изглеждат анахронизъм, но имат няколко големи плюса пред артилерията разположена в кули.
1. При попадение излиза само едно оръдие от спомагателния калибър и тъй като има бронирани прегради, с които казематните оръдия са отделени едно от друго и другите по-трудно могат да бъдат засегнати. При разположения на оръдия в кули - цялата кула излиза от строя при попадение.
2. При куловите установки от края на 19 и началото на 20 век, скоростта на въртене е малка, т.е. трудно могат да прихванат бързодвижеща се цел каквато са миноносците и да я следват.
3. Скорострелността на казематните оръдия е по-висока. Например 152мм кулови оръдия на Цесаревич дават 2 изстрела в минута. Казематните на Ретвизан - 4-5 изстрела.

Аватар
Сун Дзъ
Редовен потребител
Мнения: 624
Регистриран на: 22 Юли 2016, 09:14
Контакт:
Status: Offline

Re: Линейни крайцери в додредноутната епоха

Мнение от Сун Дзъ » 19 Май 2020, 11:46

Така е, само да допълня, че в ония времена корабите са носели огромен брой "противоминни" оръдия - скорострелки за защите от миноносци. Нерядко броят им е 50 и нагоре малки оръдия, защото страхът от миноносците и торпедата е бил голям, точността малка ... Отделно, че имаме безумна смесица от 37, 47, 57 и 76мм, от които само 76мм са що-годе ефективни срещу миноносците. Пересвет, за който говорим носи цели 48 и почти целият му борд е запълнен с тях - място където можеше да се постави до 100% повече средна артилерия.
Разбира се в по-късни времена малките оръдия се качват на откритата палуба (където им е мястото) и върху кулите от главния и спомагателен калибър, както и се разбира, че най-добра защита от противниковите миноносци, са твоите миноносци и леки крайцери, които задължително ескортират тежките кораби. Затова почват да строят контраминоносци или така наречените минни крайцери.

Аватар
Сун Дзъ
Редовен потребител
Мнения: 624
Регистриран на: 22 Юли 2016, 09:14
Контакт:
Status: Offline

Re: Линейни крайцери в додредноутната епоха

Мнение от Сун Дзъ » 19 Май 2020, 12:04

Добре, да предположим, че руснаците разполагат с 11 броненодеца в Балтика и 8 в Черно Море, макар че има ли смисъл да се държи толкова голяма бройка срещу турците ?
Примерно Дмитрий Донской, Мономах и Нахимов някъде като стационари или в северният флот.
И имаме нови:
- 12 броненосеца тип "Персвет"
- 8 броненосни крайцера тип Громобой ( Тук влизат ли старите Рюрик, Росия и Гръмобой ? )
- 20 бронепалубни крайцера тип Новик

Предложения за дислокация на корабите по флотове ?

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 399
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Re: Линейни крайцери в додредноутната епоха

Мнение от De Ruyeter » 19 Май 2020, 13:17

Турците имат стар, но многоброен броненосен флот. Към 1895-1900, че и след това до към Балканските войни имат 16 броненосеца, повечето са строени в периода 1865-1875г., впоследствие многократно модернизирани след Гръко-турската война от 1897г., някои са с много малко водоизместване и не съм ги упоменал дори от 2200-2500 тона. Броненосците им са или батарейни подобно на Уориър или централнобатарейни. Кулови почти нямат - само един клас. Руснаците имат 7 срещу тях (Княз Потьомкин Таврический влиза в строя чак 1904г.). Тук биха дошли добре трите стари belted cruisers. отделно турските броненосци с тяхната 12-14 възлова скорост не са заплаха за тях. На север няма какво да правят, а и там не е оживено, не е сценарии от Втора световна война да се мисли за защита, респективно действия срещу комуникациите на потенциален противник. Германия има вече построени 14 броненосеца в Балтика (4 Браднденбург, 5 тип Вителсбах и 5. ед. тип Кайзер Фридрих). В процес на строителство са 5 броненосеца от типа Брауншвайг. Тоест в открит сблъсък с Германия Русия няма особен шанс защото съотношението е 14(19) срещу 11. Германците имат и повече броненосни крайцери - Фюрст Бисмарк, Роон, Йорк, Принц Аделберт, Фридрих Карл. Там е добре двамата братовчеди -Вили и Ники да се разберат "полюбовно", не да си делят този гьол наречен Балтийско море със силата на оръжието.
В 8-те броненосни крайцера включвам Рюрик, Россия и Громобой, защото пък махаме Баян, Палада и Адмирал Макаров и Баян ІІ и ги добавяме като останалите броненосни крайцери от типа Россия. За дислокацията, ще помисля да предложа нещо

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 8434
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Линейни крайцери в додредноутната епоха

Мнение от Amazon » 20 Май 2020, 00:16

Малко ОТ, но се замислих каква душегубка са тези бронирани чудовища. Не само за разглеждания период, но и за периода до и включително линкорите. Тия неща като тръгнат надолу и става за секунди. Понякога почти никой не оцелява, от хиляди моряци екипаж. Разбира се някой нарочно остават на поста си, като до последно стрелят от оръдията, но повечето просто нямат шанс. Предполагам, че защото за разлика от ветроходите, тук повечето моряци са заровени дълбоко в бронята на корпуса.

Аватар
centara
Редовен потребител
Мнения: 1530
Регистриран на: 22 Юли 2016, 13:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Линейни крайцери в додредноутната епоха

Мнение от centara » 20 Май 2020, 08:46

Не е съвсем така. Например при Бисмарк моряците от машинното сами отварят шлюзовете и се измъкват нагоре. Ямато отнася огромен брой бомби и торпеда преди да потъне. При Индианаполис от 1200 души екипаж, 900 успяват да напуснат кораба за 12 мин. Най-голямата опасност за моряците е, че като скочат в морето няма кой да ги спаси. Особено ако водата е студена.

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 399
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Re: Линейни крайцери в додредноутната епоха

Мнение от De Ruyeter » 20 Май 2020, 10:08

Бисмарк не се знае кое го е потопило - снарядите или отворените кингстони. Да, екипажът ги е отворил, но те са ускорили гибелта му, но той е бил в такова безобразно състояние, че е едва ли е щял да види пристанище отново. Но има и друго бронираните кораби от 1895-1905г. са съвсем различни от тези строени 1935-40г. При корабите от края на 19, началото на 20 век противоторпедни прегради има много рядко, повечето са някакви бронирани екрани около погребите, което означава 1-2 торпеда или попадане на мина и кораба е потънал. Спомнете си Петропавловск, Хацусе, Яшима, торпедираните край Галиполи Маджестик, Трайъмф и Голиат, които потъват в резултат на 1 торпедно попадение, Померн който е единственият германски броненосец и капитален кораб загубен при Ютланд пак от торпедо или две с целия си екипаж. При бомбардировката на Дарданелите потъват на мини Ирезистибъл, Оушън и Буве. Значи броненсците не са адекватни към новите оръжия. За разлика от тях линейните кораби с тройно и четворно на тях водоизместване (1 броненосец е с водоизместване 13-15 000 тона, съвремен линкор има 40 000-50 000 тона, Ямато с неговите 65 000 си е отделен случай могат да получат по 3 торпеда или да се натъкнат на минна банка и да останат в строя. Линейният крайцер Зайдлиц от ПСВ (28 000 тона) продължава боя с 1-ва разузнавателна ескадра дори и след поразяването му с торпедо в носовата част.

Аватар
Сун Дзъ
Редовен потребител
Мнения: 624
Регистриран на: 22 Юли 2016, 09:14
Контакт:
Status: Offline

Re: Линейни крайцери в додредноутната епоха

Мнение от Сун Дзъ » 20 Май 2020, 11:15

При Цушима, когато Ослябя (систър шипа на Пересвет) потъва, никой от машинната команда не се спасява. Имали са бронирани капаци над люковете за машинното, които препазват агрегатите от попадения, но се отварят само отвън. Така целият персонал на машините и котлите потъва на дъното заедно с кораба, защото никой не е отворил капаците.

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани