Общи приказкиИстории като от кино

Място за разтуха

Модератори: Ksantip, Sharana, pnp5q

Отговори
EddieBG
Редовен потребител
Мнения: 5309
Регистриран на: 02 Окт 2016, 18:33
Контакт:
Status: Offline

Истории като от кино

Мнение от EddieBG » 15 Яну 2020, 20:47

Преди известно време ми беше попаднала въпросната статия и оттогава все се каня да я пусна, но не намирах подходяща тема или повод, и понеже сега пак се сетих за нея, пускам направо тема, в която мисля че ще е интересно да се появят и други подобни невероятни случки.

Meet the Navy SEAL who was shot 27 times and lived to tell the story

Изображение

Майк Дей е морски тюлен, който през 2007-а година при битка с трима членове на Ал-Кайда във Фалуджа, влизайки първи в стая, е прострелян 27 пъти, като 11 от изстрелите са спряни от бронежилетката му, но останалите 16 го поразяват. За капак на всичко на три метра от него избухва и граната. След като се свестява от експлозията, с пистолета си успява да убие двама от бойците. Въпреки пораженията си, стига на собствен ход до медицинския хеликоптер. Прекарва само 16 дни в болницата и е награден с медал "Пурпурно сърце".

P.S. ако САЩ ще правят армия от клонирани, мисля че г-н Дей е по-подходящ и от Джанго Фет. :mrgreen:
pnp5q написа:В случая прилагателните се образуват на принципа, на който се получава "марсиански" - "сащианец", "сащиански". Не сте длъжни да ми вярвате, потърсете "сащиански" в Гугъл.

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 8575
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Истории като от кино

Мнение от Amazon » 15 Яну 2020, 21:47

Вероятно жилетката е поела всички потенциално смъртоносни попадения. Останалото го е свършил адреналина, жестоките тренировки и добра генетика. И цар Късмет рязбира се.

П.П: Като каза кино и се сетих за индианеца от ”Бърз, или мъртъв” :D

EddieBG
Редовен потребител
Мнения: 5309
Регистриран на: 02 Окт 2016, 18:33
Контакт:
Status: Offline

Re: Истории като от кино

Мнение от EddieBG » 15 Яну 2020, 22:34

Битката за Марга

Брет Капстик е 22-годишен армейски специалист от Охайо, на служба във Афганистан - малък преден наблюдателен пост край пограничния град Марга в провинция Пактика. В ранните часове на 30-и октомври е събуден от експлозии. Войниците в поста са имали информация за предстояща атака, но никой не е предполагал за мащаба й. В този момент 30-ина талибани въоръжени с автоматично оръжие, гранатомети и минохвъргачки атакуват малкия пост, а защитниците са само шестима. Някои от тях дори нямат време да си сложат цялата екипировка, а сержант Старкс дори няма време да си обуе ботушите, когато открива огън по приждащите талибани. Войниците отговарят с картечен огън и стрелба от 60-ммова минохвъргачка. Междувременно талибаните получават подкрепления и вече са над 120 човека. Атакуващите са толкова близо, че американците ги чуват как си говорят. Когато мунициите на шестимата защитници привършват, сержант Старкс прави опит да вземе муниции от бункера за муниции, който се намира между тяхната позиция и тази на атакуващите, но поради тежкия обстрел не успява. Сержантът решава да оттегли войниците в посока базата в Марга, която се намира в подножието на планинския склон, и от която войници, качени по покривите на постройките правят всичко възможно да им помогнат. Но точно при оттеглянето двама от тях са ранени от изстрел от РПГ. Въпреки това, и шестимата успяват да се изтеглят стотина метра надолу и дават сигнал в база "Борис", от която започват да обстрелват изоставения наблюдателен пост със 155 мм-ови минохвъргачки. Снарядите падат опасно близо, но за късмет няма пострадали от приятелски огън. След артилерийския бараж пристига и подкрепление от хеликоптери "Апачи" AH-64. Битката продължава до ранния следобед. Когато сражението приключва, на бойното поле остават труповете на 92 талибани. Американците се разминават без нито една жертва, само с петима ранени.

https://www.youtube.com/watch?v=60kon7ZKhE0
pnp5q написа:В случая прилагателните се образуват на принципа, на който се получава "марсиански" - "сащианец", "сащиански". Не сте длъжни да ми вярвате, потърсете "сащиански" в Гугъл.

miau
Редовен потребител
Мнения: 229
Регистриран на: 16 Фев 2017, 00:14
Контакт:
Status: Offline

Re: Истории като от кино

Мнение от miau » 16 Яну 2020, 01:24

Amazon написа:
15 Яну 2020, 21:47
П.П: Като каза кино и се сетих за индианеца от ”Бърз, или мъртъв” :D
Аз пък се сетих за филма "22 bullets" и за ей този: https://en.wikipedia.org/wiki/Jacky_Imbert :)
All those... moments will be lost... in time,... like tears... in rain.

EddieBG
Редовен потребител
Мнения: 5309
Регистриран на: 02 Окт 2016, 18:33
Контакт:
Status: Offline

Re: Истории като от кино

Мнение от EddieBG » 27 Яну 2020, 20:11

Сам срещу повече от дузина талибани - цялата история

Изображение
Кралица Елизабет награждава 31-годишния ефрейтор в Бъкингамския дворец.

Изображение
pnp5q написа:В случая прилагателните се образуват на принципа, на който се получава "марсиански" - "сащианец", "сащиански". Не сте длъжни да ми вярвате, потърсете "сащиански" в Гугъл.

EddieBG
Редовен потребител
Мнения: 5309
Регистриран на: 02 Окт 2016, 18:33
Контакт:
Status: Offline

Re: Истории като от кино

Мнение от EddieBG » 27 Яну 2020, 20:39

Изображение

Запознайте се с Оуен Джон Багет - младши лейтенант от армията на САЩ.
През март 43-а докато е базирана в Индия, ескадрилата на Багет получава заповед да атакува мост в Бирма. Преди да достигнат целта, 12-те бомбардировача Б-24 са пресрещнати от 13 японски изстребителя "Накаджима Ки-43". Самолетът на Багет е улучен в резервоарите и е обгърнат в пламъци. Секунди преди да избухне, екипажът скача с парашути, но са атакувани от японците. Двама са убити във въздуха, а Багет, който е ранен, решава да се престори на мъртъв, докато пада с парашута си. Един японски пилот се приближава близко до него и за да се увери че е мъртъв, отваря фанара на самолета. Тогава Багет изважда своя 45-калибров M1911, стреля четири пъти в пилота и след това вижда как самолетът се устремява към земята.
След приземяването си е заловен веднага от японците и остава техен затворник до края на войната, когато е освободен заедно с още 37 затворници от осем агенти на ОСС (управлението, предшественик на ЦРУ), които скачат с парашути над Сигнапур.
Умира през 2006-а година в Тексас на 85-годишна възраст.
pnp5q написа:В случая прилагателните се образуват на принципа, на който се получава "марсиански" - "сащианец", "сащиански". Не сте длъжни да ми вярвате, потърсете "сащиански" в Гугъл.

Аватар
ValBo
Редовен потребител
Мнения: 2256
Регистриран на: 22 Юли 2016, 09:14
Контакт:
Status: Offline

Re: Истории като от кино

Мнение от ValBo » 27 Яну 2020, 21:12

Вярно като на кино.
Малко ме съмнява цялата легенда.
Надали този истребител може да падне под 150 км/час без да се срине. И надали се е приближил на по-малко от 20-30 метра за да не рискува да завлече парашута. Та при тези условия изстрелът трябва да е супер късметлийски. Предварението е огромно, а и парашутът ще се клати... В началото на авиацията са се стреляли с пистолети в полет с почти, да не кажа изцяло, нулев ефект.
Шапка му свалям, че е издържал японският плен, но наистима ме съмнява цялата история, особено както е преставена - Истребителят се приближава, отваря кокпита и той чак тогава вади оръжие и стреля.
Все пак не е супермен и не може да лети - просто пада с постоянна скорост към земята, а истребителят прелита бързо покрай него.
Finita la commedia

EddieBG
Редовен потребител
Мнения: 5309
Регистриран на: 02 Окт 2016, 18:33
Контакт:
Status: Offline

Re: Истории като от кино

Мнение от EddieBG » 27 Яну 2020, 21:25

Че какъв е проблемът изстрелът да е суперкъсметлийски?

P.S. преди време имаше един случай с едно ченге - Калин Кьосев, излиза кьор-кютук пиян от заведение, стреля само веднъж като чеченски сватбар и за нещастие улучва смъртоносно едно нищо неподозиращо 16-годишно момиче на около 70 метра.
pnp5q написа:В случая прилагателните се образуват на принципа, на който се получава "марсиански" - "сащианец", "сащиански". Не сте длъжни да ми вярвате, потърсете "сащиански" в Гугъл.

Аватар
ValBo
Редовен потребител
Мнения: 2256
Регистриран на: 22 Юли 2016, 09:14
Контакт:
Status: Offline

Re: Истории като от кино

Мнение от ValBo » 27 Яну 2020, 21:42

Никакъв!
Има регистриран случай за сваляне на истребител с пушка.
Ако беше написал, че изпразнил пълнителя по посока приближаващият самолет и е улучил - късметлия е. Японските самолети не са се славили с добра борнираност
Но самолетът се приближил, отворил кокпита да го огледа и той чак тогава открил стрелба...
Представи си че стоиш на магистралата. Колкото успява някой да се приближи, да отвори прозореца и да те огледа, толкова и японският пилот е могъл да го направи. А скоростите в полет са доста по-високи.
Finita la commedia

EddieBG
Редовен потребител
Мнения: 5309
Регистриран на: 02 Окт 2016, 18:33
Контакт:
Status: Offline

Re: Истории като от кино

Мнение от EddieBG » 27 Яну 2020, 21:55

Пише че е стрелял четири пъти. Сега, кога точно японеца е отворил кокпита, под какъв ъгъл е стрелял американеца, дали не го е ковнал през стъклото, накъде му се е веел перчема от вятъра докато е падал с парашута, са подробности, които не ги видях в резюмето. Мисля че е повече от ясно, че става дума за невероятен късмет, а не за някакви невероятни умения.
pnp5q написа:В случая прилагателните се образуват на принципа, на който се получава "марсиански" - "сащианец", "сащиански". Не сте длъжни да ми вярвате, потърсете "сащиански" в Гугъл.

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 8575
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Истории като от кино

Мнение от Amazon » 28 Яну 2020, 00:08

Зависи от самолета и маневрата за сближение. Митсубиши Зеро има сривна скорост от само 110 км/ч а Ки43 120 км./ч. Ако в това време се е изкачвал към парашута, или или е правил установен вираж, то релативната скорост може да е била много ниска.

Рязбира се изстрела е късметлийски, но съдбата помага на смелите.

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 8575
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Истории като от кино

Мнение от Amazon » 28 Яну 2020, 02:50

А сега, да отидем малко по на Изток и индо-пакистанската война. Този симпатяга, дето прилича на добродушен квартален бакалин, носи звучното име Yogendra Singh Yadav и е индийски войник. Но не просто обикновен войник, а кръстоска между скандинавски бесерк и женски питбул.

Изображение

Задача на взвода му е да обезвреди пакистански бункери, намиращи се на върха на отвесна скала, 300 метра над тяхната позиция. Нашият човек тръгва да се катери първи и сам, за да не привлича внимание. Някъде по средата на изкачването пакистанците го забелязват и се заемат да го направят да пропуска вода. Още в началото е улучен от три куршума, единият от които в слабините. Предполагам там някъде нещо му прищраква и губи уважение към живота на пакистанците.

Изкачва последните метри и успява да метне граната в първият бункер, избивайки всички пакистанци вътре. Обаче обидата от куршума в скротума не е измита! Още двама индици успяат да се качат от посока взривения бункер. Тримата нападат следващият бункер и започва ракопашен бой при който тримата изтрепват всички пакистанци. Човека записва още четирима пакистанци в черното си тевтерче. Когато всичко свършва си пада и броят по него 14 дупки от куршуми. Веднага се доста шум и го правят светец. Обаче мустакаткото изиграва всички, като от реанимация стига до пълно възстановяване. :mrgreen:

https://en.wikipedia.org/wiki/Yogendra_Singh_Yadav

EddieBG
Редовен потребител
Мнения: 5309
Регистриран на: 02 Окт 2016, 18:33
Контакт:
Status: Offline

Re: Истории като от кино

Мнение от EddieBG » 11 Фев 2020, 16:15

Рой Бенавидес е един от най-смелите мъже раждани някога. Няколко пъти той се среща със смъртта, но напук на всички човешки закони успява да я излъже. Освен това спасява много животи с безстрашните си действия по време на войната във Виетнам. Рой е роден през 1935 г. в Тексас, САЩ. Майка му е индианка, а баща му – мексикански фермер. На 7 години остава кръгъл сирак, след като първо татко му, а след това и жената, която го е родила, умират от туберколоза. Той и по-малкия му брат се местят в Ел Кампо, където заедно с осем техни братовчеди са отгледани от чичото, лелята и дядо си. Като дете работи чистейки обувките на местната автогара, помага във ферми в Калифорния и Вашингтон и продава в магазин за гуми в Ел Кампо. На 15 години спира училище, за да се труди на пълен работен ден, а на 17 постъпва в Тексаската армия по време на Корейската война. През 1959 г. се жени за половинката си Хилария, а след това е назначен в 82-ра въздушна дивизия във Форт Браг, Северна Каролина. Там той тренира здраво за елитните части, в които впоследствие е приет.

Изображение

През 1965 г. е първата среща на Рой „очи в очи“ със смъртта. Пратен е в Южен Виетнам, където стъпил на сухоземна мина по време на патрул, но се разминал с най-лошото. Пострадали единствено краката му. Веднага е върнат в САЩ, където лекарите категорично му казали, че никога повече няма да може да ходи и ще остане парализиран. Те дори го посъветвали да си изготви документите за инвалидна пенсия. Бенавидес не се доверил на медиците и започнал всяка нощ да прави опити да тренира, въпреки категоричните им забрани. Ставал от леглото си и пълзял по земята до стената, където помагайки си с ръце, лакти и брадичка, опитвал да се изправя. Край него го подкрепяли негови колеги, много от които били трайно парализирани или с липсващи крайници. Започвал с размърдване на пръстите, а след това опитвал и с глезените. Болките били ужасяващи, но, често облян в сълзи, той продължавал битката. Още на следващата година е изписан от болницата и веднага поискал да се върне във Виетнам. Това станало едва през 1968 г., въпреки че болките в пострадалите му крайници продължавали да са много сериозни.

Изображение

На 2 май 1968 г. Рой прави най-големия си подвиг, когато се проявява като истински Рамбо. Нашият герой чува по радиостанцията зова за помощ на 12-членен патрул на специалните сили, който е заобиколен от батальон от 1000 души. Решен е да им помогне на всяка цена. Хеликоптерът го оставя на вражеската територия, въоръжен само с нож и торба с лекарства за пострадалите. Бенавидес успява да изведе осем войници, спасявайки живота им. Битката продължава цели шест часа, а Рой неколкократно е повален от вражеската стрелба, но продължава с плана за евакуация. Успява да заведе войниците до хеликоптера, но в този момент пилотът е убит, а машината е уцелена в двигателя. Американецът вика друг хеликоптер по радиостанцията.

Изображение

Докато той дойде обаче минава доста време. В изпълнение на заповед Рой отива до убития командир да прибере секретни документи, като през това време е улучен два пъти от куршуми. Накрая е нападнат от виетнамски войник, който го наръгва с щика си. Като истински Чък Норис обаче успява със сетни сили да го прободе смъртоносно с ножа си. В крайна сметка хеликоптерът идва, а войниците са изведени от „ада“. След приключване на акцията, Рой е откаран в базовия лагер, където е обявен за… мъртъв. Когато обаче докторът тръгва да затваря торбата с трупа му, „покойникът“ се изплюва в лицето му. По тялото му са преброени 37 рани от куршуми, щикове и шрапнели.

Изображение

Заради подвига си той получава много ордени за храброст от САЩ, сред които „Пурпурно сърце“. Той е предложен и за Медал на честта от свой колега от специалните части през 1973 г. Срокът, предвиден в устава за времето от извършения подвиг до връчването на наградата, обаче е изтекъл и му предлагат друг орден. От армията все пак са склонни да връчат отличието на Рой, ако се намери жив участник и свидетел в 6-часовата битка. Нашият герой е сигурен, че такъв вече надали може да намери и се примирява. Години по-късно обаче съдбата го възнаграждава. Свидетел е намерен – бившият войник от неговата част Брайън О`Конър, който е бил тежко ранен в битката и Бенавидес го е мислел за мъртъв. След възстановяването си човекът се преместил във Фиджи, а по време на една почивка в Австралия през 1980 г. съвсем случайно попада на препечатана статия за подвига на своя колега и за отказания му орден. Той веднага се връща в САЩ и с 10-страничен свидетелски доклад, в който разказва и най-малките подробности за битката, помага правдата да възтържествува. Така през 1981 г. Роналд Рейгън връчва заслуженият Медал на честта на Бенавидес.

Изображение

След битката във Виетнам Рой продължава да служи на армията на родината си до своето пенсиониране.

Изображение

Умира в болница във Форт Сам Хюстън на 29 ноември 1998 г.

копирано от тук
pnp5q написа:В случая прилагателните се образуват на принципа, на който се получава "марсиански" - "сащианец", "сащиански". Не сте длъжни да ми вярвате, потърсете "сащиански" в Гугъл.

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани