Студена война и деколонизацияU-2 над СССР и Куба - оправдан риск или...?

1945-1989
Отговори
Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 3745
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

U-2 над СССР и Куба - оправдан риск или...?

Мнение от piston » 22 Ное 2019, 23:54

Здравейте!

Покрай познанството ми с един много упорит изследовател на Карибската криза, ми се ще да изложа някои въпроси относно един специфичен момент в съперничеството между двете суперсили - шпионските полети на самолети и по-специално - U-2.

Като начало - някои находки в сваленият U-2 с пилот Гари Пауърс...

Май 1960.... В района на Свердловск групи военнослужещи бавно обхождат зоната, в която само преди броени часове, след над 4 години безнаказани полети, най-сетне съветската ПВО успява да свали височинният американски разузнавач U-2.

Разказва Д. т. н., профессор Ю. Н. Ерофеев:
“На голяма поляна в гората намерихме опашната част на фюзелажа, която беше доста запазена или поне не изглеждаше като нещо паднало от 20 км височина. При щателният й оглед, там, в отсека за спирачния парашут открихме леко повредено радиоелектронно устройство. Някои от крепежите му се бяха „срязали” от претоварването, но иначе изглеждаше удивително запазено. Названието на тази апаратура беше “Рейнджер" (всъщност названието на производителя, което вероятно е прието за название на устройството „Granger Associates” или в САЩ известно като System IX). Широкообхватното входно-изходно устройство, специфичната форма на антената – всичко това подсказваше, че апаратурата беше предназначена за РЕБ. Наистина „Рейнджер” се оказа станция за имитационни смущения за индивидуална защита. Не е трудно да се досетите, че скоро „Рейнджер” се оказа в закритата лаборатория на "сто восьмого" (Наименованието на московския “радиолокационен институт” – от первото му наименование, дадено още в 1943 г.: ВНИИ-108. Сега – ФГУП “ЦНИРТИ”
Беше дадено задание – спешно да се изучи, да се установят функционалните връзки и да се разучи принципа на действие. Но реално нямаше нужда от такива указания, ние самите бяхме любопитни да разберем как се справят нашите съперници зад океана, все пак това беше първата възможност да изучим чужда техника от няколко години (преди това съветски специалисти са изучавали апаратурата на Б-29 и кораба „Пуебло”, пленен от корейците)
Идеите, заложени в основата на „Рейнджер” и същината на използваните в него технически решения разгадахме бързо, даже може да се каже – в движение. Все пак, въпреки „желязната завеса”, развитието на техниката и при нас, и при тях следваше някои общи пътища и много от решенията в „Рейнджер” вече бяхме пробвали в нашият институт.
Беше отдавна, но помня, че комисията по „разгадаването” се оглавяваше от генерал А. М. Пархоменко от Генералният Щаб. Една от платките в „Рейнджъра” имаше маркировка VGPO. Пархоменко каза, това е абревиатурата на: "Velocity Gate Position Oscillation". Генератор на сигнала, задаващ положението на строба на скоростта. Това е устройство за увеждане по скорост с една дума” – досети се генерала.
Включихме го – платката си беше напълно работоспособна. Погледнахме формата на генерираното напрежение – типичният „трион”, който директно унищожаваше захвата по разстояние. От „108”-ми в комисията влизаше Всеволод Васильевич Огиевский – главният конструктор на "Сирень-1И" – в която за първи път се правеха опити за „увеждане на скоростта” на следящият строб на РЛС с непрекъснат зондиращ сигнал. Въобще комисията беше от специалисти, включително и генерала!
Аз се интересувах от принципа на активиране на излъчването на"Рейнджера". Ако зондиращият сигнал на РЛС беше непрекъснат, то в състава на станцията трябва да има устройство за регистрация на непрекъснат СВЧ сигнал с малка мощност. Тогава се правеха със СВЧ модулатори. Да, ето го. Модулаторът беше феритен. Ние вече не правехме такива, а полупроводникови.

Ако зондиращият сигнал беше импулсен "Рейнджер" започваше да излъчва само при наличие на сигнал, отговарящ на последователността на тези импулси, т.е. при наличие на признаци за “коническо сканиране” от страна на лъча на РЛС. Практично решение, не ще и дума. Друг тим смущения по ъгломерните канали не беше предвидено. Но директното „коническо сканиране” беше похват от вчерашният ден. Ами ако сканирането е само с приемната антена? Може би американците смятаха, че ние сме толкова изостанали в радиолокацията, че тази разработка беше достатъчно актуална за да парира нашите радари?
Въобще явно те бяха работили на изцяло погрешна информация - "Рейнджер" трябваше да се противопоставя на С-75, но диапазонът на СВЧ-сигналите на комплекса явно не беше определен предварително, или поне – беше определен крайно неточно. Осигуряване на „прицелност” на смущенията – а това е най-важното изискване при създаване на апаратура за имитационни смущения, не беше постигнато. Това беше трудно за проумяване. Може би след големите успехи в създаването на апаратура за фоторегистрация, американците бяха неглижирали радиолокационното разузнаване – агентурно и апаратурно. В „108” имаше такава версия – С-75 работеше в 10 см диапазон (всъщност СА-75 е в 10 см, а С-75 – в 6 см диапазон – бел. прев.), но американците вероятно са мислели, че ние ще копираме техният „HAWK” и бяха направили тяхната станция да работи в 3см диапазон. Към тази версия се придържаше Ю. Н. Мажоров
Беше дадено задание да направим няколко копия на „Рейнджер” – поне пет или шест. Главен конструктор на разработката беше гореспоменатият Юрий Николаевич Мажоров, изучавал апаратурата на кораба "Пуэбло”. Разработката беше с условно наименование „Соната”



следва...
Последна промяна 1 на piston, променена общо 23 пъти
Русия е страна, която винаги се е гордяла с бъдещите си научно-технически постижения. :lol:

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 7275
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: U-2 над СССР и Куба - оправдан риск или...?

Мнение от Amazon » 23 Ное 2019, 00:55

Звучи, като че 60-та е имало паритет в технологиите за производство на компоненти и радиолокацията.

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 3745
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: U-2 над СССР и Куба - оправдан риск или...?

Мнение от piston » 23 Ное 2019, 09:34

Amazon написа:
23 Ное 2019, 00:55
Звучи, като че 60-та е имало паритет в технологиите за производство на компоненти и радиолокацията.
Нямам ценз да правя подобно сравнение.... Можеби в някои области - да. Факт е, че за да направят копията поръчват елементи от чужбина. Не съм превел всичко, защото акцентът е в друго.
Русия е страна, която винаги се е гордяла с бъдещите си научно-технически постижения. :lol:

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 3745
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: U-2 над СССР и Куба - оправдан риск или...?

Мнение от piston » 26 Ное 2019, 10:40

В началото на 60-те СССР вече е разположил С-25 около Москва и все повече С-75 се разполагат оклоло другите градове и важни обекти. Съветските изтребители вече имат ракети "въздух-въздух". Всички тези системи представляват заплаха за U-2 и плановиците започват да съобразяват маршрута му с известните ракетни позиции. ЦРУ поръчва на Granger Associates, Palo Alto, California да направи система за смущения в E-F диапазона, която да се събира на мястото на спирачният парашут. Устройството е кръстено "Granger Box" и един от участниците в създаването му си спомня "Размерът беше голямо ограничение, трябваше да вкараме всичко в кутия под налягане, 14 инча широка, 4 инча висока и 18 инча дълга"

Малкият обем води до това, че устройството е сравнително прост повторител, с мощност няколко вата. Той излъчваше в конусообразно пространство зад самолета, т.е. не защитаваше от атаки от други посоки. Един от създателите му споделя: "Дори ние не го разглеждахме като непробиваема защита. Беше по-добре от нищо, това е, което може да се каже". На това основание ЦРУ приема устройството и то е инсталирано на самолетите.

Отгоре на всичко "Granger Box" не дава защита в EF диапазона, в който работи СНР-а на С-75, а излъчва смущенията си в I диапазона на съветските самолетни радари.

Какво биха научили съветските специалисти за нивото на американските възможности в РЕБ. На този въпрос Bill Ayer отговаря:

"Каква стойност би имало за руснаците? Незнам.... По това време теорията за заблуждаващите повторители беше дискутирана в несекретната литература, макар и без специфичните детайли относно използваните техники. Не мисля, че вида и формата на генерираният сигнал би бил някаква изненада за тях. Подобни повторители бяха монтирани в самолетите на NAVY. Подозирам, че руснаците вече са ги засекли с техните системи за електронно разузнаване. Лампите с бягаща вълна също бяха добре известни по това време.Вероятно най-изненадващо за руснаците би бил факта, че сме вкарали устройството в толкова малък обем. Малкият обем на нашите лампи с бягаща вълна също би ги изненадал."
Русия е страна, която винаги се е гордяла с бъдещите си научно-технически постижения. :lol:

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 3745
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: U-2 над СССР и Куба - оправдан риск или...?

Мнение от piston » 26 Ное 2019, 11:31

От руските и американските коментари може да се направи извода, че всъщност "Granger Box" е напълно безполезен срещу ЗРК на въоръжение в СССР по това време и реално дава защита срещу прехващачите, въоръжени с ракети, насочвани по лъча и радари с непрекъснато излъчване. Явно големите ограничения орносно маса и обем предрешават до голяма степен функциите на оборудването.
granger box.JPG

Същевременно американската страна явно правилно оценява реалната опасност на U-2 над СССР (данни към 1958)
u-2 vulnerability.JPG

Допълнителни материали относно смутителя:

https://www.cia.gov/library/readingroom ... 0015-5.pdf
https://www.cia.gov/library/readingroom ... 0019-1.pdf
Русия е страна, която винаги се е гордяла с бъдещите си научно-технически постижения. :lol:

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани