ЛитератураЛитературни изяви на форумните потребители

Модератор: Ksantip

Аватар
ISTORIK
Модератор
Мнения: 736
Регистриран на: 14 Ное 2016, 09:00
Местоположение: XIII век
Контакт:
Status: Offline

Литературни изяви на форумните потребители

Мнение от ISTORIK » 01 Сеп 2019, 15:20

Отварям темата, за да може форумните поети и писатели да има къде да пишат своите текстове в мерена и в немерена реч, т.е. - да творят в литературните родове лирика, епос и драма. Тези родове също могат да се поделят на сектори с общи характеристики, които се наричат жанрове.

В българския език литературните произведения по-рядко се обозначават като жанрове, а по-често - като видове, като обединенията от различни и сходни по сюжет, стилистика или тематичен обхват творби най-често биват групирани в типове. Тази класификация не е генерализирана, но се използва като общоприет и наложен исторически възглед в съвременното литературознание. Това донякъде се разминава с представите на специалисти, занимаващи се с таксономия, за които тип е надродов ред от класификацираща йерархия.

Прието е за литературни жанрове да се говори, като се подразбира тематиката на художествените литературни произведения, или формата и стилистиката, начинът, по който е структуриран литературният текст. И двете конотации са условни и наложени повече, заради общата речева семиотика, но не отговарят на ранжирането, или дефинитивно чистото класифициране на литературните текстове. Това е свързано именно с развитието на употребата на термина „жанр“, като наложен предимно за музикално-сценичните произведения, и преминал към всички области на изкуствата.

Като подвид (или разновидност) за групиране на литературни и музикални произведения, често се използва и терминът форма, като под него се разбира продължителността (или дължината) на съответното произведение. Като най-обща подялба се приемат съществуването на 3 форми – кратки, обстойни (средни, умерено продължителни) и дълги (големи, продължителни – в музиката, или дълги и разширено описателни – в литературата). При това често тези нива на йерархия се заместват с обозначение като „кратки жанрове“ или „пространни жанрове“, вместо „кратки форми“ и „пространни форми“.
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред, образовай населението!

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 3745
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Литературни изяви на форумните потребители

Мнение от piston » 01 Сеп 2019, 19:57

Беше необходимо да тагнете целевата аудитория на темата
Русия е страна, която винаги се е гордяла с бъдещите си научно-технически постижения. :lol:

Аватар
ISTORIK
Модератор
Мнения: 736
Регистриран на: 14 Ное 2016, 09:00
Местоположение: XIII век
Контакт:
Status: Offline

Re: Литературни изяви на форумните потребители

Мнение от ISTORIK » 02 Сеп 2019, 14:47

Те, таргетираните, ще открият темата някой ден. Надявам се.
Ако не искат да рискуват творчеството им да бъде заличавано като сложено не на място в други теми.
Или местено тук, но това е по-времеемко от заличаването на постинг.
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред, образовай населението!

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 7504
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Status: Offline

Re: Литературни изяви на форумните потребители

Мнение от Thorn » 02 Сеп 2019, 17:17

Засега има един автор на вогонска поезия.
1. "All animals are equal, but some animals are more equal than others." Включително в този форум.

2. Обикновено съм прав! :D

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 3745
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Литературни изяви на форумните потребители

Мнение от piston » 02 Сеп 2019, 18:15

ISTORIK написа:
02 Сеп 2019, 14:47
Те, таргетираните, ще открият темата някой ден. Надявам се.
Ако не искат да рискуват творчеството им да бъде заличавано като сложено не на място в други теми.
Или местено тук, но това е по-времеемко от заличаването на постинг.
@jarl_Ragnar ; @Христо Спириев .....
Русия е страна, която винаги се е гордяла с бъдещите си научно-технически постижения. :lol:

Аватар
ISTORIK
Модератор
Мнения: 736
Регистриран на: 14 Ное 2016, 09:00
Местоположение: XIII век
Контакт:
Status: Offline

Re: Литературни изяви на форумните потребители

Мнение от ISTORIK » 02 Сеп 2019, 20:53

Thorn написа:
02 Сеп 2019, 17:17
Засега има един автор на вогонска поезия.
Колкото - толкова!
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред, образовай населението!

Аватар
jacksparrow
Редовен потребител
Мнения: 4956
Регистриран на: 06 Сеп 2016, 22:12
Status: Offline

Re: Литературни изяви на форумните потребители

Мнение от jacksparrow » 23 Сеп 2019, 13:10

Малко народно творчество.

Ако позволите написах едно кратко стихотворение посветено на любимата ми Америка:

Посвещава се на освободителите ни от руско робство ...

Знаме на райета и звезди, свободата ти ни донеси
Знаме на райета и звезди, към светли бъднини ни ти води

Америка страна любима, таз напаст черна ти ще победиш
Америка страна любима, от руско робство ти ще ни освободиш

Грант след гранта, умните красиви бдим
Пост след поста, ний безжалостно Русията громим

Върнете Крим, Бойкикиев изкряска
Отровен с Новичок, погина той завчаска

След него Женераль пое байряка, отрази напълно той хибридната атака

Москалите тръпнат нигде не видели
В едно да се бият автентично десни и пендели

Роско се провикна с нежен глас, отново Президент съм аз
Кой не ще да ме признава, шести флот ще пратя с него да се занимава

Автентични под опашката на коня се събират
Скандират как Путин те ще ликвидират

Пред амбасада чуждоземна, групата крещи с гръмовен глас
Дайте нами гранта, да умрем готови сме за вас

Срещу Русия кой се бори, награда получава той от дядо Шори
Срещу елхата който протестира, само него АзБ ще финансира

Провикна се дълбокият Радан, прогърмя гласът му като ураган
Командире ти само дай парата, срещу Русия продължавам аз борбата
https://www.tickcounter.com/countup/112116/my-count-up Days since jihadis lost village in Syria.

Аватар
bigdragon
Редовен потребител
Мнения: 292
Регистриран на: 22 Юли 2016, 14:55
Местоположение: Варна
Контакт:
Status: Offline

Re: Литературни изяви на форумните потребители

Мнение от bigdragon » 24 Сеп 2019, 11:05

jacksparrow написа:
23 Сеп 2019, 13:10
Малко народно творчество.

Ако позволите написах едно кратко стихотворение посветено на любимата ми Америка:

Посвещава се на освободителите ни от руско робство ...
........
Темата е "Литературни изяви на форумните потребители".
Последно, ти ли го написа, или е народно творчество?
Търсачката лесно го намери и в сайта на Дневник.
Драгомир Янков
Извинете за правописа, но толкова мога... :oops:
Моля, ако нещо в мен не ви харесва, не ме уведомявайте за това. :|
Постарайте се да преживеете този шок самостоятелно...! :shock:

Аватар
Almasy
Редовен потребител
Мнения: 3644
Регистриран на: 29 Юли 2016, 15:08
Местоположение: Бургас
Контакт:
Status: Offline

Re: Литературни изяви на форумните потребители

Мнение от Almasy » 24 Сеп 2019, 12:15

Последно, ти ли го написа, или е народно творчество?

Не си губи времето, а и късай нервите с озлобени пропутински ХХХХХ.
Доказано излишно е.
Когато не могат да ограничат свободата на мисълта – ограничават свободата на тялото

Декомунизация. ДеГКБизация. Дерусификация.

Аватар
jacksparrow
Редовен потребител
Мнения: 4956
Регистриран на: 06 Сеп 2016, 22:12
Status: Offline

Re: Литературни изяви на форумните потребители

Мнение от jacksparrow » 24 Сеп 2019, 13:43

bigdragon написа:
24 Сеп 2019, 11:05
jacksparrow написа:
23 Сеп 2019, 13:10
Малко народно творчество.

Ако позволите написах едно кратко стихотворение посветено на любимата ми Америка:

Посвещава се на освободителите ни от руско робство ...
........
Темата е "Литературни изяви на форумните потребители".
Последно, ти ли го написа, или е народно творчество?
Търсачката лесно го намери и в сайта на Дневник.
Ясно съм написал народно творчество, автор неизвестен поне за мен, но след като си го търсил с търсачки значи ти е харесало. За темата не се притеснявай, има си модератори да преценяват.
https://www.tickcounter.com/countup/112116/my-count-up Days since jihadis lost village in Syria.

Аватар
jarl_Ragnar
Редовен потребител
Мнения: 960
Регистриран на: 12 Май 2017, 12:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Литературни изяви на форумните потребители

Мнение от jarl_Ragnar » 24 Сеп 2019, 14:27

Изключително слабо, на степен, че трябва да ме компенсират, задето го прочетох до края. Вижда се, че се опитва някаква обратна ирония, но като конструкция на стиха, прилича на недодялана поп фолк песен... ужасно е, наистина.

Пример за онези моменти когато ти е неудобно заради излагацията на друг.

:(

Аватар
centara
Редовен потребител
Мнения: 1435
Регистриран на: 22 Юли 2016, 13:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Литературни изяви на форумните потребители

Мнение от centara » 24 Сеп 2019, 15:53

jacksparrow написа:
24 Сеп 2019, 13:43
Ясно съм написал народно творчество, автор неизвестен поне за мен, но след като си го търсил с търсачки значи ти е харесало. За темата не се притеснявай, има си модератори да преценяват.
Ясно си написал "написах", плагиат.
антисемитѝзъм
Враждебно отношение спрямо евреите.
http://rechnik.info/%D0%B0%D0%BD%D1%82% ... 1%8A%D0%BC

Аватар
jacksparrow
Редовен потребител
Мнения: 4956
Регистриран на: 06 Сеп 2016, 22:12
Status: Offline

Re: Литературни изяви на форумните потребители

Мнение от jacksparrow » 24 Сеп 2019, 16:18

centara написа:
24 Сеп 2019, 15:53
jacksparrow написа:
24 Сеп 2019, 13:43
Ясно съм написал народно творчество, автор неизвестен поне за мен, но след като си го търсил с търсачки значи ти е харесало. За темата не се притеснявай, има си модератори да преценяват.
Ясно си написал "написах", плагиат.
Мнеее, така съм го цитирал .!. :)
https://www.tickcounter.com/countup/112116/my-count-up Days since jihadis lost village in Syria.

Чукча - писател
Редовен потребител
Мнения: 1
Регистриран на: 24 Сеп 2019, 16:04
Контакт:
Status: Offline

Re: Литературни изяви на форумните потребители

Мнение от Чукча - писател » 24 Сеп 2019, 16:20

„Един е Диниан, а Амазон е млатът на Бога“
С тази молитва започваше редовното вечерно ешмедеме на „Форумът на Озарените от истината“.
Диниан надигна чашата направена от черепа на Асад като млад (закупена при поредното му ходене до Божи гроб). Войните го аплодираха дълго и после всеки отпи по голям гълток от чашата си.
- Сприев да дойде да прочете поредната Ода срещу Путин, заповяда Диниан. Амазон го подръпна по шинела и каза - Ама Ицето се е насвяткал още от сутринта и сега не може и две приказки да върже. Не може ли да го замести Торн - форумния шут?
Диниан захвърли ядосано чашата: Не може, той е перманентно баннат. А и още съм му сърдит задето ми каза, че Биби загуби изборите! Нека Стан да каже някоя филипика срещу Форума, чието име не се споменава.
Стан се изправи, отпи як гълток от чашата, намести очилата и започна: Другари!
Дръпнаха го за пешовете на римската туника, която носеше и му подсказаха: Не сме в БАН, не сме в БАН!
- Господа, продължи Стан, нали знаете, че единствено нашия форум е истинския и правия, а форума на Ония, чието име не се споменава, не само че няма никаква история, ами няма и активност. Представете си - те не само не се държат за гушите като нас, ами даже не се и карат.
Пишат някакви мнения, цитират факти, изобщо много изкривен форум, а не като нашия, чиито доблестни членове са отдадени на борбата с фейкометството… Пистъне, не си играй с дилдото докато говоря!
Стан пак намести очилата и щеше да продължи, но зад дърветата край огъня се разнесе необичаен шум. Диниан се заслуша внимателно, и после с опита си натрупан от множеството караули дадени като непоряд извика високо - Бягайте бързо. Това е Т-72. Явно идва с танка!

(следва)

Христо Спириев
Редовен потребител
Мнения: 976
Регистриран на: 05 Фев 2017, 13:46
Контакт:
Status: Offline

Re: Литературни изяви на форумните потребители

Мнение от Христо Спириев » 24 Сеп 2019, 18:34

Проказа

Година след година
в милата ни татковина
шета една зараза
русофилската проказа.

Главица преклонила
пред евразийска сила
в страната ни навред
сътвори предателства безчет.

Надвиснала като прокоба
заредена с бяс и злоба
съсипва агресивно
всичко прогресивно.

Но в трудни времена
винаги било така.
Било е пълен мрак
миг преди да съмне пак.
Последна промяна 2 на Христо Спириев, променена общо 25 пъти

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 3745
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Литературни изяви на форумните потребители

Мнение от piston » 24 Сеп 2019, 18:48

Чукча - писател написа:
24 Сеп 2019, 16:20
„Един е Диниан, а Амазон е млатът на Бога“
С тази молитва започваше редовното вечерно ешмедеме на „Форумът на Озарените от истината“.
Диниан надигна чашата направена от черепа на Асад като млад (закупена при поредното му ходене до Божи гроб). Войните го аплодираха дълго и после всеки отпи по голям гълток от чашата си.
- Сприев да дойде да прочете поредната Ода срещу Путин, заповяда Диниан. Амазон го подръпна по шинела и каза - Ама Ицето се е насвяткал още от сутринта и сега не може и две приказки да върже. Не може ли да го замести Торн - форумния шут?
Диниан захвърли ядосано чашата: Не може, той е перманентно баннат. А и още съм му сърдит задето ми каза, че Биби загуби изборите! Нека Стан да каже някоя филипика срещу Форума, чието име не се споменава.
Стан се изправи, отпи як гълток от чашата, намести очилата и започна: Другари!
Дръпнаха го за пешовете на римската туника, която носеше и му подсказаха: Не сме в БАН, не сме в БАН!
- Господа, продължи Стан, нали знаете, че единствено нашия форум е истинския и правия, а форума на Ония, чието име не се споменава, не само че няма никаква история, ами няма и активност. Представете си - те не само не се държат за гушите като нас, ами даже не се и карат.
Пишат някакви мнения, цитират факти, изобщо много изкривен форум, а не като нашия, чиито доблестни членове са отдадени на борбата с фейкометството… Пистъне, не си играй с дилдото докато говоря!
Стан пак намести очилата и щеше да продължи, но зад дърветата край огъня се разнесе необичаен шум. Диниан се заслуша внимателно, и после с опита си натрупан от множеството караули дадени като непоряд извика високо - Бягайте бързо. Това е Т-72. Явно идва с танка!

(следва)

Това е добро.... Би било жалко, ако е творение на Обувките (съдейки по откровенната глупост, че “история.нйет” борави с нещо повече от русомански чекии)
Русия е страна, която винаги се е гордяла с бъдещите си научно-технически постижения. :lol:

Аватар
centara
Редовен потребител
Мнения: 1435
Регистриран на: 22 Юли 2016, 13:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Литературни изяви на форумните потребители

Мнение от centara » 24 Сеп 2019, 20:39

jacksparrow написа:
24 Сеп 2019, 16:18
centara написа:
24 Сеп 2019, 15:53
jacksparrow написа:
24 Сеп 2019, 13:43
Ясно съм написал народно творчество, автор неизвестен поне за мен, но след като си го търсил с търсачки значи ти е харесало. За темата не се притеснявай, има си модератори да преценяват.
Ясно си написал "написах", плагиат.
Мнеее, така съм го цитирал .!. :)
Възможно е. Достатъчно си неук, че да не знаеш какзво означава антисемит, няма да е учудващо, ако не знаеш и кога се поставят кавички. :idea:
антисемитѝзъм
Враждебно отношение спрямо евреите.
http://rechnik.info/%D0%B0%D0%BD%D1%82% ... 1%8A%D0%BC

Аватар
jacksparrow
Редовен потребител
Мнения: 4956
Регистриран на: 06 Сеп 2016, 22:12
Status: Offline

Re: Литературни изяви на форумните потребители

Мнение от jacksparrow » 24 Сеп 2019, 22:39

centara написа:
24 Сеп 2019, 20:39
jacksparrow написа:
24 Сеп 2019, 16:18
centara написа:
24 Сеп 2019, 15:53

Ясно си написал "написах", плагиат.
Мнеее, така съм го цитирал .!. :)
Възможно е. Достатъчно си неук, че да не знаеш какзво означава антисемит, няма да е учудващо, ако не знаеш и кога се поставят кавички. :idea:
Укия за който враждебното отношение към семити не е антисемитизъм :P
https://www.tickcounter.com/countup/112116/my-count-up Days since jihadis lost village in Syria.

Христо Спириев
Редовен потребител
Мнения: 976
Регистриран на: 05 Фев 2017, 13:46
Контакт:
Status: Offline

Re: Литературни изяви на форумните потребители

Мнение от Христо Спириев » 24 Сеп 2019, 23:00

:D
Неук плагиат или Пиздец се срамува да признае, че има тролски акаунт и в "Дневник".

Абе, направо олгинска работа. :lol:

Аватар
jacksparrow
Редовен потребител
Мнения: 4956
Регистриран на: 06 Сеп 2016, 22:12
Status: Offline

Re: Литературни изяви на форумните потребители

Мнение от jacksparrow » 26 Сеп 2019, 13:53

Оставям на теб да проведеш разследване и със скрийншотове да докладваш :D :lol:
https://www.tickcounter.com/countup/112116/my-count-up Days since jihadis lost village in Syria.

Аватар
centara
Редовен потребител
Мнения: 1435
Регистриран на: 22 Юли 2016, 13:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Литературни изяви на форумните потребители

Мнение от centara » 26 Сеп 2019, 16:00

jacksparrow написа:
26 Сеп 2019, 13:53
Оставям на теб да проведеш разследване и със скрийншотове да докладваш :D :lol:
Не е нужно. Целият форум те знае що за стока си.
антисемитѝзъм
Враждебно отношение спрямо евреите.
http://rechnik.info/%D0%B0%D0%BD%D1%82% ... 1%8A%D0%BC

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 3745
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Литературни изяви на форумните потребители

Мнение от piston » 26 Сеп 2019, 20:11

centara написа:
26 Сеп 2019, 16:00
jacksparrow написа:
26 Сеп 2019, 13:53
Оставям на теб да проведеш разследване и със скрийншотове да докладваш :D :lol:
Не е нужно. Целият форум те знае що за стока си.
+1
Русия е страна, която винаги се е гордяла с бъдещите си научно-технически постижения. :lol:

Христо Спириев
Редовен потребител
Мнения: 976
Регистриран на: 05 Фев 2017, 13:46
Контакт:
Status: Offline

Re: Литературни изяви на форумните потребители

Мнение от Христо Спириев » 09 Окт 2019, 14:14

Тролове
посвещава се на форум "Феникс"


Напуснаха форума псуващи,
и тролове със слово мърсуващи.
Фейкомети кремълски разни,
потребители с постове празни.

И форум направиха нов,
за кремълска пропаганда готов.
Но скука бе голяма,
а без четящи и рубли няма.

И се не стърпяха
дебилите прости,
и отново дотърчаха
в стария форум тролски гости.
:lol:

Хр.Спириев

EddieBG
Редовен потребител
Мнения: 4552
Регистриран на: 02 Окт 2016, 18:33
Контакт:
Status: Offline

Re: Литературни изяви на форумните потребители

Мнение от EddieBG » 18 Окт 2019, 13:12

Задобряваш. :)
∙ Агрессивная израильская военщина грубо проигнорировала несокрушимую мощь русского оружия.∙

Аватар
Bruchpilot
Редовен потребител
Мнения: 2489
Регистриран на: 14 Сеп 2016, 12:14
Местоположение: Габрово
Контакт:
Status: Offline

Re: Литературни изяви на форумните потребители

Мнение от Bruchpilot » 04 Ное 2019, 20:17

Преди май вече доста време Пистън беше сложил по профилните теми един интересен анализ относно руските батальонни бойни групи. Тогава се бяха захванал по част от въпросите да направя една симулацийка за проба. В крайна сметка тя не видя публичност, но на база на записките ми от тогава, а и на някои други неща правени за вътрешна употреба, преди доста време започнах един разказ, който най - после събрах сили да довърша. И тъй като не конкретно върху някой видял бял свят сценарий, го причилслявам към литературните изяви :D
Изображение
Капитан Йоахим Кникебайн шумно сръбна от горещото кафе и се прозя. Още беше прекалено рано, залата за брифинги беше още празна и нямаше кой да го види. “Така че мога да си позволя малко неофициално поведение!” – помисли си той, прозя се отново и започна мудно да прелиства топа документи пред себе си. Скоро обаче едно слънчево зайче освети листите и мислите му се отклониха от четивото. Навън слънцето тъкмо беше започнало да се издига над хоризонта. Йоахим отправи поглед към големия прозорец, черният асфалт и жълтия пясък, които се простираха отвъд него. “Пясък... Навсякъде пясък и дюни докъдето погледа ти стига! Колко различно от обстановката вкъщи, колко непривично, дори след толкова месеци прекарани тук...” – помисли си той. Отново го налегнаха мисли за дома. За съпругата му, за палавата му дъщеря, на която скоро предстоеше да тръгне на училище, за съвсем малкият му син. За спретнатата им къща и дори за домашната авиобаза. Всичко това му липсваше. Дори и скапаното севернофризийско време му липсваше. “Сигурно там вече толкова студено, че трябва да се носят шалове и шапки, а тук още се печем като в пещ!” – пошегува се сам със себе си Йоахим – “Но ни остава само още малко...”.
Бяха напуснали Флигерхорст Шлезвиг, домът на Тактическа Военновъздушна Eскадра 51 "Имелман" и бяха дошли тук преди повече от шест месеца за да се обучават в използването на най – новите безпилотни системи на немската армия. Възможностите на машините бяха наистина впечатляващи и с помощта на инструкторите ги усвояваха все по-добре и по-добре. Йоахим смяташе обаче, че в едно отношение имаше какво още да са желае – въпреки световните тенденции и нуждите на армията, машините бяха невъоръжени. Самата им покупка беше свързана с дълги разисквания, тъй като част от партиите в Бундестага бяха принципно против. Ако имаха и възможност да носят оръжие, най – вероятно протестите щяха да са много по-ожесточени и сделката нямаше да се осъществи въобще. Така, че беше постигнато един вид компромисно решение. Още повече, че официално домакините не въоръжаваха дори собствените си безпилотни летателни апарати от същия тип. “Обаче дали някой вярва на официалните изявления е съвсем друг въпрос!” – изхили се под мустак Йоахим и отново се загледа през прозореца. Слънцето вече беше започнало да огрява по-високите дюни и покривите на сградите. След някой друг час щеше да стане почти непоносимо горещо и авиобазата лека – полека се събуждаше, като всеки се стремеше да използва поне малко от утринния хлад. Йоахим прокуди меланхоличните мисли и отново се съсредоточи над документите. Скоро залата щеше да се запълни и да започне брифингът. Вече бяха доста напреднали в обучението и задачите им ставаха все по-трудни и все по-комплексни. Включваха вече не само полети, но и отработване на цели бойни мисии на съвременните симулатори. От вчера изпълняваха такава сложна задача, която включваше няколкократна смяна на екипажите за да се тренират и процедурите по предаване на контрола над летателния апарат. Йоахим и колегата му оператор на системите за наблюдение, младши лейтенант Хайнц Лофте, бяха изпълнили предполетната подготовка и бяха излетели от Флигерхорст Шлезвиг, след което над бурните есенни вълни северозападно от Рощок бяха предали контрола над машината на другия екипаж. Те бяха изпълнили еднообразния близо хиляда километров полет до Пярну, от където отново поемаха Йоахим и Хайнц. Частта от задачата, която следваше обаче, щеше да е всичко друго но не и еднообразна.
Съгласно подготвеното от домакините задание, в района на Въру, където се събират границите на Естония, Латвия и Руската Федерация се бяха появили “местни” организирани въоръжени отряди, които бяха обявили формирането на Северна Голяморуска Народна Република, с мнимата цел да защитят от посегателства руско езично население с православно самосъзнание, а по същество да откъснат територии от Естония и Латвия. Разузнаването на Алианса бързо беше разкрило трансфер на средства, хора и техника през границите от страна на Русия към въоръжените отряди по вече изпитаната схема. В създалата се ситуация Естония и Латвия бяха принудени да мобилизират въоръжените си сили и да действат съвместно със сили от останалите страни членки на НАТО, в техния конкретен случай - Бундесвера.
Домакините им даже не се бяха погрижили да използват някакво имагинерно местоположение или поне измислени имена за участниците в конфликта. Не, че би било трудно за някой да се досети, кои са противостоящите сили всъщност, но все пак. “Кой казва, че историята не се повтаря?” – засмя се на ум капитан Кникебайн – “НАТО против руснаците, като в доброто старо време!”. Отново отпи глътка от силното и сладко кафе с мляко и продължи да чете информацията за брифинга.
Щяха да започнат процедурата по прехвърляне на управлението над безпилотния летателен апарат с позивна Гайер пет-едно, в 08:15 часа местно време и трябваше да я приключат до 09:15 часа, когато машината щеше да се намира над Залива Пярну. Реално далеч не беше необходим цял час за преминаване през контролните карти и извършването на проверките при предаването, но беше винаги добре сменящият екипаж да има повече време за да се запознае със ситуацията. След като поемеха управлението щяха да заемат курс на югоизток и да се насочат към Роуге със скорост от сто и седемдесет възела. Днес имаха определен блок полетно ниво от 150 до 170. Под тях, до полетно ниво 140 щяха да оперират армейски безпилотни системи Пума и Шадоу, а над тях, от полетно ниво 200 и нагоре – авиацията. Имаха за задача да разузнават в района на Мисо, Кууро и Маркалане, където действаха “местните сепаратисти”. Въпреки, че те бяха сравнително леко въоръжени все пак “северният вятър” ги беше снабдил с по-сериозно оръжие. В района обект на симулирания разузнавателен полет действаше батарея буксируеми минохвъгачки “Сани”, която непрестанно тревожеше с огъня си позициите на Естонската и Латвийската армии, както и цивилното население в близките населени пунктове. Нейното откриване и предаване на информацията на съюзническата авиация беше от първостепенно значение. Това беше и основното за днешната симулация – тренировка за съвместно действие и насочване на авиацията към конкретни цели. Втората по ред, но не по-малко важна задача беше да се осигурят наблюдение на пътя Псков - Рига и да вдигнат тревога в случай, че руски батальонни бойни групи започнат да пресичат границата, тъй като няколко такива бяха разположени в непосредствена близост на руска територия. До колкото можеше да се съди по наличните данни, целия им личен състав и техника бяха в готовност да се намесят всеки момент, а артилерията им вече обстрелваше цели през границата. За момента съюзниците се въздържаха от ответен удар по нея, тъй като тя беше още на руска територия, но в случай, че бойните групи пресечаха границата ги очакваше топло посрещане.
Симулираният полет също нямаше да е съвсем без рискове за безпилотния летателен апарат. Ако и височината да им позволяваше да избегнат наличните при “местните сепаратисти” преносими зенитни ракети и зенитни оръдия с руските ПВО и ВВС историята беше съвсем различна. Полевите лагери и артилерията на разположените отвъд границата батальонни бойни групи се прикриваха непосредствено от ЗРК Тор, а по-навътре действаха и комплекси с по-сериозни възможности. Руската изтребителна авиация също постоянно патрулираше в близост до границата. До момента не беше имало инциденти с обстрел на летателни средства през нея, но напрежението определено беше на лице и бързо можеше да се стигне до ескалация.
“За щастие птичката ни е доста добре оборудвана!” – с гордост си помисли Йоахим. Разполагаха с мощна оптична система, радар със синтезирана апертура и система за електронно разузнаване, способна да приема и класифицира емисии в реално време. “Имаме добър шанс да открием тези Тор-ове още преди да сме влезли в обсега им! Колкото до самолетите и мощните далекобойни системи – е, поне ще разберем кой ни е свалил.” – засмя се той на ум и продължи да разлиства страниците, на които бяха описани оставащите им задачи.
В крайна сметка щяха да патрулират в зададения район до около 17:00 часа след което щяха да се насочат на северозапад където отново да предадат безпилотния летателен апарат на другия екипаж, който този път изпълняваше ролята на предно разположен команден пункт и щеше да приземи апарата в авиобаза Амари. “Поне този път ни се падна по-интересната част. На следващата задача ние ще трябва да изпълняваме отегчителния трансфер.” – каза си Йохан, протегна се на стола и пак отпи от вече полупразната чашата с кафе. Отново погледна през прозореца. Слънцето вече се беше показало над хоризонта и хвърляше причудливи отблясъци върху пясъка. Авиобазата се беше пробудила, машини и хора вече щъкаха оживено по асфалта. Мислите на Йоахим бавно но сигурно за пореден път отплуваха към дома. Довечера щеше да има повече време и очакваше с нетърпение дългия разговор със съпругата си, докато по-младите колеги щяха да обикалят нощните заведения. “Сигурно Хайнц за това още го няма! Снощи пак са минали през някой бар!” – засмя се под мустак Йоахм.
Към настоящето го върнаха двама от инструкторите, които влязоха в залата. Поздравиха се приятелски, след което те също започнаха да подготвят документите си за брифинга, който от части щяха да водят. Един по един започнаха да пристигат и заемат местата си останалите членове на екипажи и инструктори. Скоро се появи и Хайнц. Поздрави весело и се тръшна на стола до Йоахим. Освен бумагите носеше подложка с две чаши кафе, едната от която предложи на капитана, който тъкмо беше допил своята.
- Пристигаш тъкмо на време да спасиш положението! – засмя се Йоахим.
- Знам точно в колко часа трябва да съм над целта! – шеговито отвърна младият лейтенант и добави – Нямам търпение днес да пораздвижим малко нещата.
- Само да не ги раздвижим като на онази тренировка в лошото време, че пак ще трябва да черпим... – промърмори тихо, но достатъчно ясно за да го чуе колегата му Йоахим.
- А не, в никакъв случай! Предния път направо фалирах!
- Ти си фалирал? Това твоето нищо не е, почакай да се ожениш, тогава ще разбереш какво е фалит!
Двамата мъже се разсмяха тихо. Около тях залата вече се беше запълнила и кипяха непринудени разговори. Малко по-късно обаче инструкторът, който щеше да води брифинга привлече вниманието на присъстващите. Атмосферата бързо стана делова и всички започнаха съсредоточено да разлистват документите си и да наблюдават показваното на мониторите.
Започнаха с общата обстановка, преговориха набързо забележките направени по време на полета от Флигерхорст Шлезвиг до Пярну, преминаха към техническо състояние и системи на летателния апарат и метеорологични условия. Основната част на брифинга естествено зае предстоящата задача – положение на своите и вражеските сили, разузнавателни сведения, маршрут, реперни точки, зони на интерес и зони на предполагаеми цели, взаимодействие, комуникация, очаквано противодействие и т.н. Йоахим и Хайнц надлежно си отбелязаха позициите от които бяха засичани електронни емисии на руските Тор-ове, въпреки, че те вече бяха внесени в навигационната система и маршрутът беше планиран техен обход. Накрая обърнаха внимание на аварийните процедури и доуточниха някои подробности от останалите части на брифинга, за които бяха възникнали въпроси.
На излизане от залата, традиционно доста хора минаха първо през тоалетната, след което всички побързаха да се отправят към местата си. Тъй като щяха да са екипажа приемащ управлението, Йоахим и Хайнц имаха още десетина допълнителни минути, които използваха основно за да допият кафетата си на спокойствие. Скоро обаче и те заеха местата си в една от стаите на симулаторната инсталация. Тя не приличаше много на общо познатите зали на симулатори, оборудвани с точни копия на кабините на летците и в които на широки екрани се прожектира външния изглед почти на триста и шестдесет градуса. По-скоро приличаше на сървърна стая, пълна с големи мигащи и шумящи шкафове, както и множество монитори показващи различни изображения. Когато двамата седнаха в меките, удобни кресла, от картините се виждаше, че безпилотния летателен апарат е вече в полет, както и трябваше да бъде. През следващия близо час основно наблюдаваха полета и данните, установиха симулирана връзка с АУАКС-а, с позивна Сноуфлейк пет-три и получиха последните доклади за обстановката и метеорологичните условия. Малко по-късно се свързаха и с тактическия оперативен център на бригадната бойна група, югозападно от Въру, където щяха да предават данните за откритите сепаратистки позиции западно от границата. В 08:45 започнаха да изпълняват контролните карти по приемане на управлението от другия екипаж и точно в 09:15 симулираният безпилотен летателен апарат беше изцяло под контрола на Йоахим и Хайнц.
В делова обстановка преодоляха последните стотина километра – всеки извършваше последни проверки на подопечните му системи, заедно отхвърляха необходимите контролни карти и още над южния край на езерото Въртсярв бяха напълно готови за действие. Минутите се точеха почти монотонно, като единствено тихото чуруликане, звънене и стържене на системата за радиоелектронно разузнаване, която започна забележимо да се оживява с приближаването към границата. Показваше както наземни станции, АУАКС-а и самолети на Алианса зад тях, така и доста различни руски радари напред. Освен, че големите й възможности им позволяваха да видят какви излъчватели работят около тях, цялата подробна информация за работата на откритите електронни средства се предаваше и за по-нататъшен анализ.
Тъй като симулираните комуникации не бяха толкова оживени, колкото обичайно, а вече съвсем наближаваха зоната в която щяха да действат, Йоахим използва момента:
- Сноуфлейк пет-три, говори Гайер пет-едно. Моля за информация за активността около нас.
- Гайер пет-едно, непосредствено около Вас е чисто. Трафик по граждански трасета Ромео девет-две-седем и Папа девет-осем-девет. Два въдушни контакта по азимут 105 от точка "Виктор", 41 мили, височина две-седем, курс три-четири-седем. Идентифицирани като патрулиращи МиГ-29. Внимайте!
- Гайер пет-едно, разбрано. Благодарим! – отвърна Йоахим, след което се обърна към голегата си – Явно ни подготвят посрещане, а?
- Стига да си стоят зад границата няма да ни създадат проблеми... – промърмори в отговор Хайнц. Беше се съсредоточил върху големия монитор разположен точно пред него и съсредоточено наблюдаваше чрез оптикоелектронната система част от пътя между Въру и границата и по-точно двете превозни средства на банкета. Тъй като беше светлата част на денонощието и времето беше добро, използваше телевизионен режим. Йоахим извика същата картина на един от своите монитори – два чифта очи бяха по-добре от един. Въпреки, че картината беше съвсем ясна и стабилна височината, разстоянието и резолюцията на мониторите, правеха цветовете не толкова ярки, малко преплитащи и размазващи се. Цялото изображение сякаш зеленееше в тон с отенъка на заобикалящата пътя гора. Хайнц натисна някои от бутоните на своя джойстик и използва доста голямо увеличение за да се увери, че превозните средства бяха Ошкош M-ATV, после отново върна картината в широк план.
Трафикът по пътя и без това не беше голям, но постепенно съвсем изчезна. Малките градчета и селца изглеждаха направо безлюдни. Но скоро, сред простиращата се под тях зеленина, започнаха да забелязват грозни, макар и редки следи, несъмнено дело на човешка ръка - следи от избухнали снаряди. От едно малка ферма пред тях пред тях се издигаше тънка струйка черен дим. В далечината се появиха очертанията на Мисо и когато градът се приближи достатъчно за да станат формите на сградите съвсем ясни, Йоахим се подготви да направи първия завой, който щеше да отведе безпилотния летателен апарат на курс паралелен с установената линия на съприкосновение. Този път вместо овал, щяха да описват широка осмица по направление север-юг, паралелно на Мисо. Под командите на автопилота машината плавно се наколни наляво, зае новия си курс и продължи плавно да се носи на височина от петнадесет хиляди и четиристотин фута. Бяха им определили блок височина и в такива случаи Йоахим винаги избягваше "кръглите" числа.
Хайнц постоянно местеше изображението, като търсеше издайнически следи за чуждо присъствие. От време на време, когато откриеше нещо подозрително, започваше да превключва режимите на оптичната система за да го провери. Започнаха да се появяват превозни средства - някои движещи се в съмнителни посоки направо през полето, други паркирани на странни места. Скоро започнаха да откриват и несъмнени следи от присъствието на въоръжени сили - насипи, окопи, траншеи, на места обединени в цели комплекси. Хайнц започна да маркира координатите на по-големите позиции и да ги изпраща на тактическия оперативен център - с тях щеше да се занимава артилерията и кръжащите някъде под тях Сенки и Пуми. Докато той се беше съсредоточил, до него Йоахим следеше данните за полета и показанията за различните системи, но се стараеше и да му помага в търсенето, като от време на време хвърляше поглед върху мониторите показващи изображението от земята.
Безпилотният летателен апарат отново лениво се наклони и изпълни последния завой от поредната "осморка", която описваха. В последните близо два часа в "ефира" вървяха монотонни комуникации между АУАКС-а и останалите бойни самолети. Но Йоахим не си позволяваше да се отпусне нито за миг. Системата за радиоелектронно разузнаване продължаваше да издава основно тихи звуци, но от време на време те се изостряха, показвайки символ с "29". Явно смяната на патрулиращите южно от Псков изтребители, също беше от МиГ-29 и те от време на време ги захващаха с радарите си. "Докато те си стоят от тяхната страна на оградата, а ние от нашата, нямам нищо против да се упражняват с радара върху нас!" - помисли си Йоахим. След което, отпивайки от чашата с кафе, с усмивка започна да разсъждава за някои от ползите да управляваш безпилотен летателен апарат - че винаги има място където да си оставиш чашата и няма особена опасност тя да се разлее.
От рутината ги откъсна глас от АУАКС-а:
- Гайер пет-едно, говори Сноуфлейк пет-три, имаме заявка за Вас отдолу - молят да проверите зона на интерес Майк-Браво-Ромео нула-едно. Ще получите подробности и потвърждение по прекия канал с тях.
- Разбрано! Гайер пет-едно! - отвърна Йоахим.
До него Хайнц се усмихна и промърмори съзаклятнически:
- Толкова по въпроса за рутинния патрул.
- Ти поне имаше достатъчно забавления, аз тук направо заспивах! - изхили се тихо Йоахим и се подготви да поеме управлението ръчно и да насочи безпилотния летателен апарат към единадесет километровия участък от пътя Рига - Псков, който лежеше между Мисо и границата, и представляваше предварително определената зона на интерес Майк-Браво-Ромео нула-едно. Междувременно дойде и информацията от наземния тактически оперативен център - трябваше да проверят за наличието на бронирани машини придвижващи се по пътя или съсредоточаващи се в непосредствена близост до границата. Този път Хайнц потвърди получаването на информацията, тъй като той отговаряше за комуникацията със земята, а и Йоахим беше зает да насочва машината на северозапад. Когато завършиха завоя излязоха почти директно над пътя и се насочиха по неговата дължина към границата. Колкото и внимателно Хайнц да претърсваше всеки завой и всяка пресечка обаче нямаше абсолютно никакво движение. Малко по малко образа напредна, достигна ясно видимата гранична бразда и контролно пропускателните пунктове, но и те бяха абсолютно празни. Хайнц върна обратно картината в по-едър план, насочи я към руска територия и превключи на инфрачервен режим. Отново нищо освен гора и разпръснати къщи. Тук-таме в далечината се виждаха движещи се четвъртити точки, но нито една от тях нямаше вид на бронирана машина.
- Май ни пратиха за зелен хайвер... - промърмори тихо Хайнц, без обаче да откъсва поглед от мониторите. Преди Йоахим да отвърне, системата за радиоелектронно разузнаване започна да издава ниски, тракащи звуци. "Малко прилича на шума от гърмяща змия!" - помисли си за миг Йоахим и погледът му моментално се оправи към екрана на която се виждаха данните от системата. Този път символът и цифрите там бяха различни - вместо "29" се виждаше "15".
- Със сигурност не сме пресекли границата! - доста по-възбудено обяви Хайнц, който сега беше обърнал глава към екрана на който се изобразяваше навигационната информация и маршрута им - Освен това не би трябвало да сме в обсег на позициите, които съобщиха на брифинга!
- Може да са се преместили - бързо отговори Йоахим - Най - добре да не рискуваме и да се отдръпнем.
Бързо се зае с най - належащата задача - да отклони безпилотният летателен апарат от настоящият му курс, приближаващ го още повече към границата, след което съобщи на екипажа на АУАКС-а ситуацията и причината да се отклонят. Същото правеше и Ханс по канала за комуникация с наземния тактически оперативен център. Допълнително им съобщи, че не са открили не само бронирани машини, а въобще никакво движение и от двете страни на границата, въпреки че в оперативния център бяха имали възможността да наблюдават картината на живо.
Неочакваната промяна на курса обаче ги водеше точно към Мисо. Никой не беше отменил възможността преносима зенитна ракета да ги дебне от някой покрив - факт, който не караше Йоахим да се чувства особено доволен. Въпреки, че би трябвало да са достатъчно високо за да избегнат непосредствена опасност винаги имаше шанс да ги споходи лошия късмет. Той прецени опциите за секунда и зави още малко встрани, по посока естонска територия и се изкачи с още осемстотин фута за допълнителна сигурност. Двамата с Хайнц бяха вперили напрегнати погледи в картината от оптичната система, която предаваше изображение от градчето, която бавно преминаваше в дясно от машината. За щастие не откриха нищо заплашително, но точно когато се изравниха с последните постройки забелязаха нещо да се движи в гората отвъд тях. Не се виждаше добре и Хайнц побърза да превключи на инфрачервен режим. Изображението се подобри и се видяха около десетина горещи точки, но гората и вероятно камуфлажът им пречеха да се забележат някакви детайли.
- Ще завия за да се отдалечим още малко на запад и да можем да ги огледаме от по-остър ъгъл и да не ни пречат толкова дърветата - каза бързо Йоахим. Хайнц само кимна и без да отлепя поглед от мониторите започна да говори оживено с тактическия оперативен център. И двамата бяха максимално съсредоточени, тъй като не искаха да изтърват находката си. Броените минути докато изминат няколко километра в западна посока сякаш се проточиха неимоверно дълго. Най - накрая успяха поне малко да надникнат под короните на дърветата и да разпознаят големите ръбати форми, каквито обикновено имаха военните машини. Хайнц обърна поляризацията на изображението и то стана още по-чисто и контрастно. Една от машините, изглежда имено тази, която с движението си беше привлякла вниманието им под голямото увеличение безпогрешно можеше да се идентифицира като камион Урал, а това което сваляха по релси от каросерията му - минохвъргачка "Сани". След като вече знаеше къде да търси, Хайнц бързо успя да открие още техника и започна оживено разговаря с тактическия оперативен център за да получи уверение от там, че няма приятелски сили в района. От своя страна Йоахим поиска от АУАКС-а да насочат към тяхната позиция най - близките свободни ударни машини. След по-малко от минута от там отвърнаха:
- Гайер пет-едно, двойка Роман едно в момента презарежда с гориво и ще бъде на вашата позиция след седемнадесет майк. Контакт на тази честота.
- Разбрано, нека побързат! Гайер пет-едно. - отвърна Йоахим и отново провери промените в курса, които беше заложил за да не изпускат от поглед района, в който бяха минохвъргачките.
- Седемнадесет минути... Само да не вземат да се изтеглят докато чакаме! - промърмори в отговор Хайнц.
- Залепяш се за тях като дъвка и не ги изпускаш, докато не дойдат Римляните! - опита се малко да разведри атмосферата Йоахим.
Въпреки това минутите започнаха тягостно да се точат. Още няколко изминаха преди водачът на двойката Роман да се свърже с тях и да уточни, че са два Ф-16, които идват директно от запад и всеки от тях носи по две GBU-32 и контейнер Лайтнинг. Този път Хайнц пое комуникацията и започна да ги насочва с леко напрегнат глас:
- Роман едно-едно, имате ли визуален контакт ли езерото Пулиярв?
- Потвърждавам, Гайер пет-едно, виждам езерото.
- Роман едно-едно, приемете ширината на езерото Пулиярв посока изток-запад, за една дължина. Една дължина източно от северния край на езерото има макадамов път, вървящ от север-североизток на юг.
- Разбрано, Гайер пет-едно, имаме визуален контакт с пътя.
- Роман едно-едно, директно източно от северния край на езерото, макадамовия път образува "У" образно кръстовище със земен път разположен изток-запад. Виждате ли кръстовището?
- Потвърждавам, виждаме кръстовището.
- Непосредствено източно от кръстовището, земният път влиза в гора - целите Ви са разположени точно по края на гората южно от земният път!
Този път отговорът на водача - Роман едно-едно се забави малко, но в замяна на това беше обнадеждаващ:
- Потвърждавам Гайер пет-едно, южно от земния път виждаме камиони и изглежда камуфлирани огневи позиции.
- Роман едно-едно, бъдете в готовност, ще маркирам с лазера непосредствено западно от целта.
Хайнц насочи изобразения на своя монитор мерник леко в страни и маркира с лазера. Прицелния контейнер на самолетите щеше да забележи отражението му и така щяха да са напълно сигурни, че всички наблюдават едно и също място. Естествено имаше риск някъде на позицията да има машина или нещо друго притежаващо система за предупреждение и именно за това Хайнц не беше осветил с лазера директно позицията, а поляната в близост до нея.
- Потвърждавам лазерен маркер, непосредствено западно от наблюдаваните превозни средства.
- Разбрано Роман едно-едно, това е Вашата цел, успех! - вече доста по-спокойно отвърна Хайнц.
- Сега остава само да уцелят! - пошегува се тихо Йоахим и двамата с Хайнц си позволиха за пръв път от близо час де се усмихнат открито.
Още няколко минути изминаха, докато двойката Ф-16 получи разрешение за употреба на оръжие и пилотите си разпределят целите. Тъй като те бяха ориентирани от юг-югозапад към север-североизток, се наложи самолетите да направят и почти пълен кръг за да построят оптимално маневрите си, като заходят от въздушното пространство на Латвия. Без да отместват очи от мониторите и за секунда Йоахим и Хайнц чуха как пилотите се построиха с необходимия интервал и малко по късно как докладваха, че са пуснали бомбите си. Изминаха около тридесет секунди преди да започнат експлозиите - първо две почти една след друга, след кратка пауза още две, пак с минимален интервал.
- Отлична стрелба Роман, четири експлозии право в целта! - обяви с радостен и вече облекчен глас Хайнц.
Бързо последваха и други поздравления, а от своя страна Римляните благодариха на всички за съдействието и координацията. Нещата бързо утихнаха и Хайнц се зае с оценката на пораженията. Четирите кратера от бомбите се виждаха ясно, подредени почти в идеална редичка по протежение на кря на гората. Почти веднага бяха станали и две не малки вторични експлозии. Ясно се виждаха остатъците от два напълно унищожени камиона, други три определено горяха. Три минохвъргачки бяха буквално изхвърлени от взривовете настрани и едва ли бяха в особено добро състояние. Докато гледаше картината на разрушение, Хайнц доволно изкоментира:
- Добре ги подредихме този път!
- Да, за момента нещата вървят идеално. Може би този път няма да сме ние тези, които ще трябва да черпят! - изхили се тихичко Йоахим.
В следващия близо час продължиха да кръжат в близост до северните райони на Мисо и да предават картина към тактическия оперативен център. За кратко отново задачите станаха монотонни, докато изведнъж Хайнц изненадано се обърна към Йоахим:
- Виж какво става - има движение до позицията минохвъргачките!
Йоахим моментално оправи поглед към монитора. Над мястото все още се виеше дим, който на местата вече на догарящите вече камиони беше гъст и черен. Но не това беше интересното - от гората, направо през полето се беше стрелнала странно изглеждаща машина. Явно се движеше доста бързо, защото след нея се вдигаше цял облак прах.
- Какво е това, изглежда странно? Някаква командна машина? - леко изненадано попита Йоахим.
- Не видях добре - отвърна Хайнц - Излезе изневиделица, когато спре ще приближа изображението. Но наистина изглежда необичайно.
В това време верижната машина беше прекосила макадамовия път и беше продължила пак през полето. Малко по-късно стигна до някакви постройки, приличащи на стопански и рязко се закова плътно прилепена до една от тях. За миг това я скри от зоркия поглед на оптичната система, но само няколко секунди по-късно безпилотният летателен апарат се беше предвижил достатъчно за да стане тя отново видима. Хайнц използва момента и приближи максимално изображението.
- Прилича на някакъв радар... Противовъздушен? - замислено подхвърли Йоахим.
- Не, повече прилича на радар за контрабатарейна борба! - бързо се ориентира Хайнц - Даже съм почти сигурен, че е такъв!
Йоахим остана загледан във верижната машина още няколко секунди, след което отвърна:
- Какъвто и да е, поне знаем, че от както ние сме тук не е работил, иначе от толкова близо системата за радиоелектронно разузнаване със сигурност щеше да го покаже. Най - добре съобщи на тактическия оперативен център, може и да поискат да го наблюдаваме.
Хайнц кимна и започна да разговаря с офицера от центъра, докато Йоахим промени маршрута на безпилотния апарат така, че да могат да наблюдават новата си находка без сградата, до която беше паркирана, да я прикрива. Бързо стана ясно, че от тактическия оперативен център не само искаха екипажът на безпилотният апарат да продължи наблюдението, а поискаха и съдействие от командния пункт на въздушните операции за бързото й унищожаване. Това обаче се оказа известен проблем, тъй като най - близките ударни машини можеха да са над Мисо след почти четиридесет минути. За Йоахим и Ханц не оставаше нищо друго, освен отново да чакат пристигането на самолетите и да се надяват, че междувременно радарът няма да изчезне в посока, в която не могат да го следват.
Йоахим използва времето за да извърши поредната проверка на системите на безпилотния летателен апарат, както и да преизчисли оставащото гориво и резерв. С половин ухо слушаше как АУАКС-а съобщава за появяващи се и изчезващи на малка височина, бързо движещи се контакти, които съгласно съобщенията бяха някъде северно от Великие Луки. Тъй като вниманието му беше погълнато от належащите проверки в първия момент не отдаде значение на съобщението, тъй като разстоянието беше доста голямо. Но няма и две минути по-късно системата за радиоелектронно разузнаване осезаемо повиши тон. Йоахим погледна монитора и този път там имаше цифрата "30". С посока югоизток. Бързо погледна записките, които нахвърляше на един лист. "До момента не сме имали съобщение от АУАКС-а за открити Су-30?" - зачуди се той и в този момент дочу напрегнато съобщение от Сноуфлейк пет-три към патрулиращите приятелски изтребители, че неидентифицираните контакти са били идентифицирани като Су-30, започнали са да се изкачват и са ускорили още. Йоахим изчака леко затишие в ефира и се включи:
- Снауфлейк пет-три, говори Гайер пет-едно, потвърждавам засечени емисии от Су-30 югоизточно от нас изглежда се ни захванали.
- Разбрано, Гайер пет-едно, държим го под око!
Но звукът от системата за радиоелектронно разузнаване не само не намаля, а напротив продължи да се усилва. Хайнц също започна с тревога да следи монитора й и да разделя вниманието си между него и образа от оптичната система, който ве така беше закотвен на верижната машина. Не изминаха и две минути, преди екипажа на безпилотния летателен апарат да получи ново тревожно съобщение:
- Гайер пет-едно, говори Сноуфлейк пет-три, незабавно заемете курс две-осем-пет!
Хайнц за миг се сепна и се обърна към колегата си:
- Не можем! Така ще изгубим картината, сградата ще пречи!
Йоахим поклати глава утвърдително и отговори на повикването от АУАКС-а:
- Сноуфлейк пет-три, говори Гайер пет-едно, не можем да изпълним инструкцията. Ще загубим контакт с наблюдавания обект!
- Гайер пет-едно, тези Су-30 се насочват директно към Вас. Незабавно заемете курс две-осем-пет! – отново повтори инструкциите напрегнатият глас.
- Разбрано Сноуфлейк пет-три, крус две-осем-пет. Гайер пет-едно. - Йоахим не му оставаше нищо друго освен да потвърди. До него Хайнц открито негодуваше:
- Мамка му, сега ще изпуснем радара!
Йоахим вече се беше заел с промяната в курса и не отговори. Но от изражението му несъмнено ставаше ясно, че и той не е особено доволен. Възцари се продължително неловко мълчание, нарушавано единствено от тревожните звуци издавани от системата за радиоелектронно разузнаване и симулираните комуникации на АУАКС-а, който явно насочваше изтребители в тяхна посока:
- Рейпиър водач, два контакта, идентифицирани Су-30, азимут едно-четири-седем от "Виктор", разстояние осемдесет и две мили., изкачват се през тринадесет, курс северозапад. Враждебни намерения не могат да бъдат изключени!
Водачът на изтребителите, които според системата за радиоелектронно разузнаване бяха Ф-15 потвърди информацията и след около две минути докладва, че вижда руските самолети на радара. Няколко секунди по-късно системата за радиоелектронно разузнаване изведнъж понижи силата на звука си.
- Явно тези Су-30 вече имат по-належащ проблем. Поне за сега изглежда, че отново се разминахме с черпенето – помърмори Йоахим за да разведри малко обстановката.
- Да, но ние изпуснахме нашия проблем, сега я го открием, я не... – все още навъсен отвълрна колегата му и след кратко мълчание добави – Питай АУАКС-а дали вече можем да се върнем на старата позиция!
- Стига с този негативизъм, сигурен съм, че радарът още си е там! – поклати глава Йоахим.
Хайнц само изсумтя в отговор, докато колегата му поиска разрешение от Сноуфлейк да се върнат обратно. Не след дълго го и получиха и поеха обратно към Мисо. За приятна изненада на Хайнц верижната машина беше точно на същото място, на което я бяха видели последно. Но получиха и неприятни вести – оказа се, че ударните машини, които трябваше вече да са наблизо, също са били векторирани към по-сигурна зона където да изчакат и сега се налагаше да презаредят. А наблизо нямаше свободен танкер. Което означаваше, че щяха да минат поне още четиридесет и пет минути, преди да се появят самолетите.
- Сега остава само да получим някоя повреда или времето да се скапе... – отново недоволно замърмори Хайнц, което накара колегата му открито да се разсмее:
- Направо си като стара мома! Радвай се на неочакваните предизвикателства на живота!
Въпреки намръщената си физиономия Хайнц също не успя да устои на повика да се усмихне. Двамата продължиха съсредоточено да работят, вперили поглед в мониторите. Докато чакаха самолетите да пристигнат, Йоахим уточни с АУАКС-а с какво въоръжение разполагаха те, за да може да подготви варианти как най – добре да ударят целта. Въпреки, че машините бяха чисто нови и последна модификация Ф-16 по някаква причина не разполагаха с прицелни контейнери, ако и да носеха съвсем модерно оръжие – всеки по една GBU-54. Това от една страна беше добре, тъй като бомбите имаха възможност да поразят верижната машина дори ако тя се движи, но от друга липсата на собствен прицелен контейнер означаваше, че безпилотният апарат ще трябва да маркира целта вместо него.
Докато Хайнц определяше точната позиция на верижната машина за да бъде тя предадена чрез АУАКС-а на ударните машини, Йоахим се зае с планирането на атаката. Тъй като радарът беше паркиран точно до сграда, а от другата страна на пътя имаше още една, беше най – добре бомбите да бъдат програмирани за максимално стръмна траектория. “Но и това не е напълно сигурен вариант” – помисли си Йоахим докато гледаше на монитора разположението – “Най-добре освен стръмната траектория да планират заход точно от запад, по дължина на пътя между сградите.”. Записа си данните, след което се захвана с проблема за маркирането на целта с лазера. Не можеха да летят източно от целта, защото това щеше да ги постави практически границата. Север и юг също отпадаха, тъй като двете сгради щяха да пречат на пряката видимост. Да са точно западно от целта беше идеалният вариант за осветяване, но не и от гледна точка на деконфликтацията. Самолетите щяха да прелетят безопасно над тях, но траекторията на пуснатите бомби щеше да мине прекалено близко до безпилотния летателен апарат. Йоахим отново се вгледа в изображението – верижната машина беше паркирана до северно разположената, по-голяма сграда. Южно разположената беше сравнително малка, което даваше достатъчно добро поле на видимост ако безпилотният летателен апарат беше на югозапад от сградите. Бързо направи необходимите промени в маршрута, предупреди Хайнц за маневрата и директно насочи питчката към района, който смяташе за подходящ, за да може да провери предварително разчета си. За щастие той се оказа правилен и двамата зачакаха пристигането на ударните машини, които тъкмо приключваха презареждането си.
С помощта на АУАКС-а бяха предали точните координати и кода на лазера, след което ги бяха проверили и препроверили. Бяха съгласували ситуацията с наземния тактически оперативен център, бяха взели необходимото потвърждение за отсъствието на приятелски сили в района, а също бяха чули и как летците от атакуващата двойка бяха получили разрешение да употребят оръжието си. След още няколко минути водачът на двойката се свърза директно с тях:
- Гайер пет-едно, говори Сънлайт едно-едно. Намираме се на 51 мили западно. Потвърдете разрешение за стрелба, време до откачане на бомбите седем минути и тридесет и три секунди.
- Потвърждавам Сънлайт, имате разрешение. Моля съобщете ни полетното време на боеприпасите? – отвърна Хайнц.
- Ъ-ъ-ъ, полетно време на боеприпасите две-шест секунди. Сънлайт едно-едно.
- Разбрано Сънлайт, моля съобщете ни за готовност тридесет секунди преди достигане точката за бомбомятане и после за откачане на оръжието. – даде финални указания Хайнц.
Този път му отвърнаха само две чуквания на микрофона – явно водачът беше твърде зает за да отговори. Хайнц се обърна към колегата си:
- Бомбите ще падат двадесет и шест секунди. Мисля да активирам лазера четиринадесет секунди след като съобщят, че са ги пуснали. Така ще осветяваме целта дванадесет секунди преди попадението.
Йоахим кимна утвърдително в отговор. Винаги имаше опасност мишената им да има система за предупреждение и ако я осветяха с лазера прекалено рано тя можеше да се опита да избегне обстрела. От друга страна трябваше да държат лазера активен достатъчно дълго за да могат бомбите да се насочат добре.
Следващите минути преминаха в напрегнато очакване, докато водачът на Сънлайт не обяви първо “Тридесет секунди до откачане на бомбите”, а после и той и воденият му, докладваха, че оръжията са на път. Хайнц започна да брои на глас:
- Четиринадесет, тринадесет, дванадесет....., три, две, едно, активирам лазера!
Двамата с Йоахим напрегнато гледаха мониторите, които предаваха картина в едър план и брояха оставащите до попадението секунди. Сякаш две бързи кълбовидни мълнии минаха през екрана и го осветиха в ослепително бяло. Мина известно време преди изображението да се изчисти достатъчно за да стане ясно, че от верижната машина не беше останало много. Вече усмихнат Хайнц смени режима на оптичната система на телевизионен и образът се изпъни с прах и черен, мазен дим. Той побърза да поздрави летците за отличната стрелба и отново в симулирания ефир се вдигна глъчка.
Отново продължиха да кръжат над мястото за да осигурят оценката на нанесените поражения. По чиста случайност, докато изпълняваха тази задача забелязаха движение на хора между две сгради, което от своя страна ги насочи към цяла отбранителна позиция с окопи, траншеи и блиндажи, умело изкопана и маскирана в зелената площ между два жилищни блока. Хайнц отново се зае да предава точната информация за нея към наземния тактически оперативен център.
В един момент им на плоския покрив на една от сградите в града се появиха хора, които им се стори, че се носят нещо приличащо на преносим зенитно ракетен комплекс. Тъй като не искаха да рискуват Йоахим и Хайнц единодушно решиха да изтеглят маршрута на безпилотния летателен апарат с още километър и половина на запад.
Оставаше им около половин час от планираното полетно време, когато получиха съобщение от АУАКС-а:
- Гайер пет-едно, говори Сноуфлейк пет-три, изглежда смяната Ви е имала попътен вятър и ще пристигне малко по-рано. Имате разрешение да напуснете определената Ви зона.
Йоахим и Хайнц се спогледаха - и двамата бяха ухилени до уши. Йоахим отвърна шеговито:
- Разбрано, Сноуфлейк пет-три, имаме разрешение да напуснем зоната. Благодарим за успешната съвместна работа и за приятната компания! Гайер пет-едно.
- И ние благодарим, и желаем успешен по-нататъшен полет! - със смях отговориха от АУАКС-а.
Йоахим плавно насочи безпилотния самолет обратно към залива Пярну, където трябваше да предадат управлението на другия екипаж. До него Хайнц се беше отпуснал на стола с блажена усмивка. Беше настроил оптичната система така, че на мониторите се виждаше панорамен изглед на живописната Естоня, стелеща се под тях и на едва загатнатото в далечината море. Той се обърна с доволен глас към Йоахим:
- Днес им разказахме играта а?
- Да, определено е така! - засмя се колегата му и добави дяволито - И определено няма ние да черпим довечера!

Изображение
Строши-пилот :mrgreen:

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани