Втора световна войнаУдарната мощ на българската авиация в годините на Втората световна война

1939-1945
Отговори
Аватар
Bruchpilot
Редовен потребител
Мнения: 2279
Регистриран на: 14 Сеп 2016, 12:14
Местоположение: Габрово
Контакт:
Status: Offline

Ударната мощ на българската авиация в годините на Втората световна война

Мнение от Bruchpilot » 16 Яну 2019, 18:19

Предполагам, няма български авиационен ентусиаст, или дори човек бегло интересуващ се от авиация, който да не е чел за въздушните боеве над България, през годините на Втората световна война. Естествено, основно действащо лице в материалите посветени на тях (и съвсем заслужено) е българската изтребителна авиация. Именно поради това смятам, че за някои ще бъде интересно, макар и кратко изложение, посветено някои, така да се каже “останали в сянка” части от българската авиация – ударната и разузнавателната.

Дълбока криза и нищожни възможности
За съжаление звучи познато нали? Всички са наясно с погрома, който нанася Ньойският мирен договор на българската авиация. Но, все пак се намира начин, поне нищожна част от ценната техника да бъде спасена. Вярно, някои ще кажат “пак с балкански изпълнения”, но ефекта е на лице. Макар с цената на неимоверни усилия и целенасочено укриване от лапите на така наречената Междусъюзническа контролна комисия, продължават да летят “сборни самолети” (в буквалния смисъл), и най – ценният ресурс – хората, не е загубен.
Българското общество нито за миг не се примирява с Ньойския диктат – още през 1920-та година в гр. София е учреден Българският авиоклуб. През 1921-ва година е одобрен щатът на Въздухоплавателното отделение, макар и със състав от само 143 души. През 1923-та година е първият следвоенен прием на Аеропланното училище в Божурище – 12 пилоти и 6 наблюдатели. На следващата година там започват и курсове за подготовка на авиационни специалисти.
В края на 1927-ма година на подчинение на Дирекцията за въздухоплаване вече има:
- Бомбардировачно ято, със самолети ДАР –1 и ДАР-2;
- Изтребително ято със самолети ДАР-1;
- Хидропланно ято със летящи лодки Маки-2000;
- Аеропланно училище;
На 28 юли 1934-та година официално се създават Въздушните войски със щаб в гр.
София и имащи на подчинение:
- Първи армейски орляк, с базово летище Божурище;
- Втори армейски орлят, с базово летище Пловдив;
- Водосамолетно ято, с базово летище Пейнерджик (Чайка);
- Учебен орляк, с базово летище Пловдив;
- Метеорологична, техническа, снабдителна, здравна и четоводна служби;
- Въздушна цивилна служба за гражданско въздухоплаване и въздушен спорт.

Тътен в далечината
През втората половина на '30-те години външнополитическата обстановка започва да се усложнява, което не остава незабелязано за българското военно ръководство. Става ясно, че Въздушни войски, като част от българската армия трябва да са готови за нови предизвикателства. През 1936-та година, Щаба на армията изготвя тригодишен план за изграждане и развитие на Въздушните войски в периода 1937-ма година - 1939-та година, който е първият по рода си документ в историята на българстата авиация. Започват и по-сериозни доставки на авиационна техника. Освен за подсилване на изтребителната авиация са взети мерки и за увеличаване на ударната мощ - през 1937-ма година пристигат 12 броя Дорние Do 11 “Прилеп”, които са първите многомоторни ударни самолети, способни за изълняват оперативни задачи в състава на българската авиация. През 1938-ма година към тях се прибавят доставените от Полша 12 броя P.Z.L. 43 “Чайка”, като до началото ва Втората световна война пристигат още 33 броя от тях (и допълнително още шест след това). Допълнително от Германия са доставени четири Фоке-Вулф FW 58 “Гълъб”.
След окупирането на Чехословакия, България успява да закупи голямо количество авиационна техника от вече бившите Чехословашки ВВС - освен изтребителите "Доган", са доставени 64 разузнавателни и леки щурмовици Летов S-328 “Врана”, 32 бомбардировача Авия В-71 “Жерав”, 12 бомбардировача Аеро МВ-200 “Бухал” и един разузнавателен Аеро А-304 “Пеликан”.
За от периода 1936-та година до 1940-та година, съвсем не е за подценяване и обемът на родното производство. Наред с другите типове самолети, са произведени и постъпват на въроъжение постъпват общо 57 разузнавателни и леки щурмовици - 12 ДАР-3 “Гарван” III и 45 КБ-5 “Чучулига” III.
Към началото на Втората световна война, Въздушни войски разполагат с 211 бойни самолета и следната организация:
- 1-ви линеен орляк, с базово летище Божурище, въоръжен с 36 P.Z.L.- 43 “Чайка”.
- 2-ри изтребителен орляк, с базово летище Карлово, въоръжен с 60 Авиа В-534 "Доган"
- 3-ти разузнавателен орляк, с базово летище Ямбол, въоръжен с 48 Летов S-328 “Врана”
- 5-ти бомбардировачен орляк, с базово летище Пловдив, въоръжен с 24 Авия В-71 “Жерав”и 12 Дорние Do 11 “Прилеп”
- Оразцов орляк, с базово летище Враждебна, въоръжен с 11 P.Z.L.-24B "Ястреб", 9 P.Z.L.- 43 “Чайка” и 11 Хайнкел Не 45 "Щъркел".
Със Закона за военните сили, приет на 30 май 1940-та година, българските Въздушни войски са обособени като отделен род въоръжени сили. През същия месец от Германия пристигат първите модерни изтребители Месершмит Bf-109, а по-късно са доставени и първите 11 броя Дорние Do 17 “Ураган".
Към края на 1940-та година българската армия разчита основно на следните самолети за реализиране на ударната си мощ:

Хайнкел Не 45 “Щъркел”
Изображение
Тип - разузнавателен и лек щурмови самолет
Страна на произход – Германия
Доставяни от 1937-ма година
Разпереност – 11,50 метра
Дължина – 10 метра
Носеща площ – 34,60 кв. м.
Маса празен – 1725 кг.
Излетно тегло – 2650 кг.
Двигател – 1х600 к.с., модел БМВ VI
Маскимална скорост – 250 км./час
Крейсерска скорост – 220 км./час
Таван – 5000 метра
Далечина на полета – 700 км.
Екипаж – 2 души.
Въоръжение – една картечница 7,92 мм за защита на задната полусфера и леки авибомби до 50 килограма.


Дорние Do 11 “Прилеп”
Изображение
Тип - бомбардировач
Страна на произход – Германия
Доставяни от 1937-ма година
Разпереност – 26,30 метра
Дължина – 18,79 метра
Носеща площ – 68 кв. м.
Маса празен – 5975 кг.
Излетно тегло – 8200 кг.
Двигател – 2х650 к.с., марка Сименс Ш-22
Маскимална скорост – 260 км./час
Крейсерска скорост – 225 км./час
Таван – 4000 метра
Далечина на полета – 960 км.
Екипаж – 4 души.
Въоръжение – три картечници 7,92 мм и различни видове авибомби до 600 килограма.

Дорние Do 17 “Ураган”
Изображение
Тип - бомбардировач
Страна на произход – Германия
Доставяни от 1940-та година
Разпереност – 18 метра
Дължина – 16,25 метра
Носеща площ - 55 кв. м.
Маса празен – 5230 кг.
Излетно тегло – 8890 кг.
Двигател – 2х1050 к.с., марка БМВ 132
Маскимална скорост – 410 км./час
Крейсерска скорост – 376 км./час
Таван – 9000 метра
Далечина на полета – 2000 км.
Екипаж – 4 души.
Въоръжение – четири картечници 7,92 мм и различни видове авибомби до 1000 килограма.

P.Z.L. 43 “Чайка”
Изображение
Тип – щурмови самолет
Страна на произход – Полша
Доставяни от 1938-ма година
Разпереност – 14 метра
Дължина – 8,70 метра
Носеща площ – 26,80 кв. м.
Маса празен – 1980 кг.
Двигател – 1х790 к.с., марка Гном-Рон 14
Излетно тегло – 3526 кг.
Маскимална скорост – 340 км./час
Крейсерска скорост – 280 км./час
Таван – 7300 метра
Далечина на полета – 1200 км.
Екипаж – 2/3 души.
Въоръжение – една среляща напред 7,7 мм картечница, две 7,7 мм картечници за защита на задната полусфера и различни видове авибомби до 600 килограма.


Летов S-328 “Врана”
Изображение
Тип – разузнавателен и лек щурмови самолет
Страна на произход – Чехословакия
Доставяни от 1939-та година
Разпереност – 13,71 метра
Дължина – 10,36 метра
Носеща площ – 39,40 кв. м.
Маса празен – 1795 кг.
Излетно тегло – 2760 кг.
Двигател – 1х580 к.с., марка Валтер Пегас
Маскимална скорост – 260 км./час
Крейсерска скорост – 225 км./час
Таван – 7000 метра
Далечина на полета – 750 км.
Екипаж – 2 души.
Въоръжение – две стрелящи напред 7,92 мм картечници, сдвоена 7,92 мм картечница за защита на задната полусфера и до 6х25 кг. (150 кг.) авибомби.


Аеро А-304 “Пеликан”
Изображение
Тип – специализиран разузнавателен самолет и бомбардировач
Страна на произход – Чехословакия
Доставяни от 1940-та година
Разпереност – 19,20 метра
Дължина – 13,20 метра
Носеща площ – 45,50 кв. м.
Маса празен – 3000 кг.
Излетно тегло – 4500 кг.
Двигател – 2х430 к.с., марка Валтер Супер Кастор
Маскимална скорост – 300 км./час
Крейсерска скорост – 265 км./час
Таван – 7000 метра
Далечина на полета – 1200 км.
Въоръжение – две 7,92 мм картечници, с възможност да носи аерофотокамери и различни видове авибомби до 400 кг.


Фоке-Вулф FW 58 “Гълъб”
Изображение
Тип – специализиран разузнавателен самолет и бомбардировач
Страна на произход – Германия
Доставяни от 1939-та година
Разпереност – 21,50 метра
Дължина – 13,99 метра
Носеща площ – 47,00 кв. м.
Маса празен – 1900 кг.
Излетно тегло – 2810 кг.
Двигател – 2х240 к.с., марка Аргус
Маскимална скорост – 255 км./час
Крейсерска скорост – 200 км./час
Таван – 5200 метра
Далечина на полета – 700 км.
Екипаж – 2/3 души
Въоръжение – една 7,92 мм картечница, с възможност да носи аерофотокамери и до 12х10 кг. (120 кг.) авибомби.

Аеро МВ-200 “Бухал”
Изображение
Тип – бомбардировач, произвеждан по лиценз на френския Блох МВ-200
Страна на произход – Чехословакия
Доставяни от 1939-та година
Разпереност – 22,45 метра
Дължина – 15,80 метра
Носеща площ – 67 кв. м.
Маса празен – 4807 кг.
Излетно тегло – 8199 кг.
Двигател – 2х800 к.с., марка Гном-Рон 14
Маскимална скорост – 280 км./час
Крейсерска скорост – 205 км./час
Таван – 6000 метра
Далечина на полета – 1000 км.
Екипаж – 4 души
Въоръжение – пет 7,92 мм картечници и различни видове авибомби до 1400 кг.

Авия В-71 “Жерав”, “Катюша”
Изображение
Тип – бомбардировач, произвеждан по лиценз на съветския СБ-2
Страна на произход – Чехословакия*
Доставяни от 1939-та година
Разпереност – 20,33 метра
Дължина – 12,72 метра
Носеща площ – 52 кв. м.
Маса празен – 4060 кг.
Излетно тегло – 5700 кг.
Двигател – 2х1200 к.с., марка ВК-105Р
Маскимална скорост – 420 км./час
Крейсерска скорост – 360 км./час
Таван – 9000 метра
Далечина на полета – 1000 км.
Екипаж – 3 души
Въоръжение – четири 7,92 мм картечници и различни видове авибомби до 1000 кг.
* Съществуват данни, че доставените на България самолети не са лицензно произведени, а са съветско производство.

КБ-5 “Чучулига” III
Изображение
Тип – лек щурмови и разузнавателен самолет
Страна на произход – България
Произвеждани от 1939-та година
Разпереност – 10,50 метра
Дължина – 8,50 метра
Носеща площ – 25,40 кв. м.
Маса празен – 1250 кг.
Излетно тегло – 1650 кг.
Двигател – 1х450 к.с., марка Валтер Полукс
Маскимална скорост – 275 км./час
Крейсерска скорост – 250 км./час
Таван – 6800 метра
Далечина на полета – 750 км.
Екипаж – 2 души
Въоръжение – една стеляща напред 7,7 мм картечница, една 7,7 мм картечница за защина на задната полусфера, до 8х25 кг. (200 кг.) авиобомби или аерофотокамера.

ДАР-3 “Гарван” III
Изображение
Тип – лек щурмови и разузнавателен самолет
Страна на произход – България
Произвеждани от 1939-та година
Разпереност – 11,90 метра
Дължина – 9,46 метра
Носеща площ – 37 кв. м.
Маса празен – 1300 кг.
Излетно тегло – 2100 кг.
Двигател – 1х750 к.с., модел Алфа-Ромео 126
Маскимална скорост – 275 км./час
Крейсерска скорост – 250 км./час
Таван – 7000 метра
Далечина на полета – 1000 км.
Екипаж – 2 души
Въоръжение – една стеляща напред 7,92 мм картечница, една 7,92 мм картечница за защина на задната полусфера и различни видове авибомби до 250 килограма.


КБ-6 “Папагал”
Изображение
Тип – многоцелеви самолет и лек бомбардировач, базиран на Капрони Са-309 “Джибили”
Страна на произход – България
Произвеждани от 1940-та година
Разпереност – 16,20 метра
Дължина – 12,95 метра
Носеща площ – 38,40 кв. м.
Маса празен – 1750 кг.
Излетно тегло – 2860 кг.
Двигател – 2х240 к.с., модел Аргус 10
Маскимална скорост – 265 км./час
Крейсерска скорост – 220 км./час
Таван – 6500 метра
Далечина на полета – 1200 км.
Въоръжение – различни видове авибомби до 400 килограма.


Война
За първа изпълнена задача на българските Въздушни войски през Втората световна война е прието да се счита изпълнението на полети по маршрутите на придвижване на българските войски, навлизащи в Добруджа, след подписването на Крайовската спогодба. За изпълнение на задачата не летища Шумен и Буховци са пребазирани едно армейско и две изтребителни ята.
На 1 март 1941-ва година България се присъединява към Тристранния пакт и след малко повече от месец - на 6 април 1941-ва година немските войски започват своето нахлуване в Югославия и Гърция. Регистрирани са и първите въздушни нападения над България - те продължават в първите десет дни на операцията и освен югославски самолети, в тях участват и британските ВВС. След бързия разгром и капитулацията Гърция, българските войски навлизат в Македония и Баломорска Тракия, като са пребазирани и авиационни части.
Изображение
Край Скопие се базира 113-то ято, въоръжено с S-328 “Врана”. Летище Кавала става база на 443-то ято от 4-ти армейски орляк, въоръжено също с Летов S-328 “Врана”. По-късно към тях се присъединява сборна група от 9 Дорние Do 17 “Ураган” и 6 Авия В-71 “Жерав”, която патрулира акваторията на Егейско море в търсене на подводници. Извършени са 304 полета, като е регистриран един случай на пускане на бомби по предполагаема позиция на подводница. Българските самолети базирани на летище Кавала вземат и дейно участие в потушаването на Драмското въстание, като нанасят множество удари от въздуха.
След нападението на Германия над СССР, сходни на изпълняваните над Егейско море задачи, започват да се изпълняват и над Черно море. Самолети Летов S-328 “Врана” са базирани на летища Балчик и Сарафово. След нападенията на съветски самолети над български градове, на същите летища и Нов Градец са прехвърлени и три изтребителни ята. До края на 1941-ва година "Враните" извършват 68 патрулни полета с пет случая на откриване и атака над подводници.
Започва и формирането на водосамолетно ято, за нуждите на което през 1942-ра година са доставени първо два Хайнкел Не 60 “Тюлен”, а по-късно 12 Арадо Ар-196 “Акула”.
През 1941-ва година започва и изпълнението на особена и мирна задача - въздушно картографиране на територията на България, извършвано от модифициран Аеро МВ-200 “Бухал”.
За разлика от изтребителната авиация, за ударната 1942-ра година протича почти безметежно. В началото на годината са изпратени на 15 летци и 8 наблюдатели на подготовка за усвояване на пикиращите бомбардировачи Юнкерс Ju 87 “Щука”. Продължават действията в акваторията на Черно море. За съжаление през тази година катастрофират два прототипа на български самолети - КБ-11 и ДАР-10.
1943-та година започва с трезва оценка за нуждите от доставка на нови самолети за нуждите на Въздушните войски. Освен изтребители са заявени като необходими 42 Дорние Do 17 “Ураган”, 12 Дорние Do 215, 12 Не 111 и 12 Юнкерс Ju 87 “Щука”, 12 Фоке-Вулф Fw 189 “Циклоп” и 12 Арадо Ар 196 “Акула”. Част от попълненията пристигат - доставени са първите 12 броя Юнкерс Ju 87 R-2 “Щука”, последвани година по-късно от цели 40 броя Юнкерс Ju 87 D-5 “Щука”. Към тях се прибавят още исканите Арадо Ар-196, Фоке-Вулф Fw 189, още три Хайнкел Не 60 “Тюлен” и шест Дорние Do 17.
В началото на 1943-та година един самолет Аеро МВ-200 “Бухал” е пребазиран в Кавала, като през август към него се присъединява още един. Двете машини имат за задача картографиране от въздуха на Беломорието, Тасос и Самотраки.
Периода от месец юни 1943-та година до месец август 1944-та година се характеризира с ожесточена борба с въздушните нападения на съюзниците, било над София, било над Плоещ или други обекти. Естесвено основните усилия на Въздушни войски в този момент са съсредоточени в жестокото и неравно противоборство, като останалите задачи остават на заден план. Започва да се отразява и "пъстротата" на българският самолетен парк - множество различини самолети и двигатели, като част от държавите произведжали ги са окупирани. Естествено това води до недостиг на резервни части, трудности в поддръжката и намаляване на броя на боеспособните самолети. Въпреки това и в ударната част на българската авиация има новопостъпления:

Хайнкел Не 60 “Тюлен”
Изображение
Тип – патрулен водосамолет
Страна на произход – Германия
Доставяни от 1942-ра година
Разпереност – 12,40 метра
Дължина – 11,50 метра
Носеща площ – 56 кв. м.
Маса празен – 2410 кг.
Излетно тегло – 3400 кг.
Двигател – 1х660 к.с., марка БМВ VI
Маскимална скорост – 240 км./час
Крейсерска скорост – 215 км./час
Таван – 5000 метра
Далечина на полета – 945 км.
Екипаж – 2 души
Въоръжение – една 7,92 мм картечница за защита на задата полусфера.

Арадо Ар 196 “Акула”
Изображение
Тип – патрулен водосамолет
Страна на произход – Германия
Доставяни от 1943-та година
Разпереност – 12,40 метра
Дължина – 11,00 метра
Носеща площ – 28,30 кв. м.
Маса празен – 2335 кг.
Излетно тегло – 3600 кг.
Двигател – 1х960 к.с., марка БМВ 132
Маскимална скорост – 315 км./час
Крейсерска скорост – 268 км./час
Таван – 6600 метра
Далечина на полета – 1000 км.
Екипаж – 2 души
Въоръжение – две стрелящи напред 20 мм оръдия + една 7,92 мм картечница, сдвоена 7,92 мм картечница за защина на задната полусфера и две дълбочинни бомби, по 50 килограма всяка.

Юнкерс Ju 87 R-2 “Щука”
Изображение
Тип – пикиращ бомбрадрировач
Страна на произход – Германия
Доставяни от 1943-та година
Разпереност – 13,80 метра
Дължина – 11 метра
Носеща площ - 32 кв. м.
Маса празен – 3160 кг.
Излетно тегло – до 5600 кг.
Двигател – 1х1200 к.с., марка Юнкерс Юмо 211
Маскимална скорост – 330 км./час
Крейсерска скорост – 285 км./час
Таван – 8100 метра
Далечина на полета – 1225 км.
Екипаж – 2 души.
Въоръжение – две стрелящи напред 7,92 мм картечници, една 7,92 мм картечница за защита на задната полусфера и различни видове авибомби до 800 килограма.


Юнкерс Ju 87 D-5 “Щука”
Изображение
Тип – пикиращ бомбрадрировач
Страна на произход – Германия
Доставяни от 1944-та година
Разпереност – 15 метра
Дължина – 11,52 метра
Носеща площ – 31,90 кв. м.
Маса празен – 3870 кг.
Излетно тегло – до 6600 кг.
Двигател – 1х1420 к.с., марка Юнкерс Юмо 211
Маскимална скорост – 410 км./час
Крейсерска скорост – 340 км./час
Таван – 8100 метра
Далечина на полета – 1000 км.
Екипаж – 2 души.
Въоръжение – две стрелящи напред 20 мм оръдия, една сдвоена 7,92 мм картечница за защита на задната полусфера и различни видове авибомби до 1250 килограма или 1800 килограма в претоварен вариант.

Фоке-Вулф Fw 189 “Циклоп”
Изображение
Тип – тактически разузнавач и лек бомбардировач
Страна на произход – Германия
Доставяни от 1943-та година
Разпереност – 18,40 метра
Дължина – 12,03 метра
Носеща площ - 38 кв. м.
Маса празен – 2830 кг.
Излетно тегло – до 4170 кг.
Двигател – 2х1200 к.с., марка Юнкерс Юмо 211
Маскимална скорост – 350 км./час
Крейсерска скорост – 205 км./час
Таван – 7300 метра
Далечина на полета – 670 км.
Екипаж – 3 души.
Въоръжение – две стрелящи напред 7,92 мм картечници, две подвижни 7,92 мм картечници, две 7,92 мм картечници за защита на задната полусфера и до 4х50 килограма (200 кг.) авиобомби.

КБ-11/КБ-11А “Фазан”
Изображение
Тип – тактически разузнавач и щурмови самолет
Страна на произход – България
Произвеждани от 1941-ва година
Разпереност – 12,80 метра
Дължина – 10,06 метра
Носеща площ – 25,23 кв. м.
Маса празен – 1570 кг.
Излетно тегло – 2777 кг.
Двигател – 1х835 к.с., модел Бристол Пегас XXI
Маскимална скорост – 395 км./час
Крейсерска скорост – 340 км./час
Таван – 8100 метра
Далечина на полета – 800 км.
Въоръжение – две стрелящи напред 7,92 мм картечници, сдвоена 7,92 мм картечница за защита на задната полусфера и до 8х50 килограма (400 кг.) или 4х100 кг. (400 кг.) авиобомби.

Неизменно, когато се говори за българското самолетостроене през годините на Втората световна война, трябва да се спомене и може би най – добрият самолет произведен в тогавашните условия, ако и да става дума да един единствен прототип:

ДАР-10А “Бекас”
Изображение
Тип – тактически разузнавач и щурмови самолет
Страна на произход – България
Произвеждани от 1941-ва година
Разпереност – 12,20 метра
Дължина – 9,54 метра
Носеща площ – 22,20 кв. м.
Маса празен – 1843 кг.
Излетно тегло – 2570 кг.
Двигател – 1х780 к.с., модел Алфа Ромео 126
Маскимална скорост – 410 км./час
Крейсерска скорост – 330 км./час
Таван – 7250 метра
Далечина на полета – 1100 км.
Въоръжение – две стрелящи напред 7,92 мм картечници, сдвоена 7,92 мм картечница за защита на задната полусфера и 5х100 кг. (500 кг.) авиобомби.


Всичко се променя коренно на 9-ти септември 1944-та година. България започва военни действия срещу доскорошния си съюзник - Германия и ударната част на Въздушните войски започва изпълнение на бойни задачи, почти от първите часове на войната.
Определени за поддръжка на сухопътните сили са следните ударни сили:
- Втори щурмови полк, въоръжен с Юнкерс Ju 87 “Щука”;
- Пети бомбардировачен полк, въоръжен с Авия В-71 “Жерав” и Дорние Do 17 “Ураган”;
- Разузнавателен полк, въоръжен с Дорние Do 17Ка “Ураган”, КБ-11 “Фазан” и Летов S-328 “Врана”.
Още на 9-ти септември 10 Юнкерс Ju 87 D-5 “Щука” и 9 Дорние Do 17 “Ураган” нанасят удар в района на Битоля в подкрепа на 15-та пехотна дивизия.
На 10 септември 1944-та година, Щурмовият полк започва да нанася удари по немските части преминали в настъпление към територията на България и несъмнено действията им подпомагат парирането на тези атаки. В същото време разузнавателните части извършват по 6-8 полета дневно за събиране на информация.
На 11-ти септември 1944-та година 15 Юнкерс Ju 87 D-5 “Щука” извършват нападение на противникова колона около гр. Щип. По-късно на същия ден други 15 "Щуки" бомбардират немски части в района на Крива паланка - Гюешево.
През следващите дни "Щуките" извършват 34 самолетоизлитания, а "Ураганите" още 5. На 14-ти септември 22 Юнкерс Ju 87 D-5 напада цели около гр. Кула. На следавщия ден 20 "Щуки" атакуват цели в района на гр. Зайчар. Девет Дорние Do 17 нападат позициите на немската артилерия в близост до гр. Прилеп. В същото направление, в следващите дни са извършени още 63 бойни полета на ударната и разузнавателната авиация.
За нуждите на авиационната поддръжка на Първа и Четвърта армии се сформира Въздушна ескадра, на която е подчинен и разузнавателния полк. Към него влизат:
- 6-ти изтребителен полк, въоръжен със 100 Ме 109G2/G6 "Стрела" и 32 Девоатин D.520;
- 2-ри щурмови полк, въоръжен с 59 Юнкерс Ju 87 R-2/D-5 “Щука” и 26 Авиа В-534 "Доган";
- 5-ти бомбардировачен полк, въоръжен с 20 Дорние Do 17 “Ураган” и 20 Авия В-71 “Жерав”;
-1-ви разузнавателен полк, въоръжен със 17 Фоке-Вулф Fw 189 “Циклоп”, 18 КБ-11 “Фазан”, и 5 Дорние Do 17Р.
В периода от 9-ти септември до 7-ми октомври 1944-та година са изпълнени 1233 бойни полета, от които половината са за непосредствена авиационна поддръжка.
Неспосредствено преди започването на настъплението на българската армия Въздушната ескадра разполага с изправни само 30 ударни самолета (Юнкерс Ju-87 D-5 и 10 Дорние Do 17), като към тях се прибавят още 18 разузнавателни машини (10 Фоке-Вулф Fw 189, 5 КБ-11А “Фазан” и 3 Летов S-328). Въпреки малкия брой самолети, те вземат дейно участие в Нишката операция. Само на 8-ми октомври 1944 година, българската авиация изпълнява 64 самолетоизлитания за нанасяне на удари по противникови цели. До края на октомври са извършени над 1200 самолетоизлитания, като най-активни са екипажите на Юнкерс Ju 87.
Интенизвните бойни действия продължават и през ноември, като бормата е не само с противника, но и с влошаващото се време. На 3-ти ноември 1944-та година се води един сравнително голям, за мащабите на театъра ръздушен бой. Смесена група от 13 Юнкерс Ju 87 “Щука” и 10 Дорние Do 17 “Ураган” е нападната от 7 немски изтребителя Фоке-Вулф Fw 190. Въпреки това българските летци успешно изпълняват въздушния удар, въпреки, че една "Щука" е свалена, а екипажът й скача с парашут. Има данни, че в този бой немската страна също губи един самолет.
На 14-ти ноември на летище Враждебна са пребазирани 10-те Авия В-71 “Жерав” на 2/5 бомбардировачен орляк, които изпълняват първата си задача на 18-ти, като бомбардират гара Вучитрън. На 19-ти четири самолета нападат гара Житница и въпреки силния огън от земята са отбелязани попадения. На следващия ден, други три машини нападат цели в района на Митровица. Последната им задача е изпълнена на 21-ви номеври - атака на моторизирана колона.
Последната атака на българската авиация в така наречената Първа фаза на Отечествената война се сътои на 23-ти ноември 1044-та година и е извършена от 6 Дорние Do 17 “Ураган” по немска колона движеща се по шосето Митровица - Рашка.
Поддържката е оценена високо - "Щуките" и "Ураганите" на места буквално "разчистват" пътя на напредващите войски. Ето какво си спомня един български офицер:
"Немците бяха заели отсечена позиция във формата на "V" с по една от техните скорострелни картечници (МГ 42 - бел.) на всеки от върховете. Предният път (когато са атакували подобна позиция - бел.) имахме късмет и успяхме да се промъкнем през една низина. Когато немските скорострелни картечници откриха огън, сякаш ни викаха "Смър-р-р-р-р-т", "Смър-р-р-р-р-т", но ние чувахме как куршумите им удрят клоните високо над нас. Бяхме влезли в "бито поле" и не ни достигаха. Този път обаче нямаше от къде за да приближим и сигурно за това бяха извикали "Щуките" на помощ. Още когато самолетите започнаха да кръжат над тях, немците разбраха какво ги чака. Много ги беше страх от нашите "Щуки" и веднага започнаха да се изтеглят. Летците пуснаха бомбите изключително точно. До колкото си спомням, не дадохме и един изтрел."
За периода от 9-ти септември 1944-та година до 2-ри декември 1944-та година, Въздушни войски изпълняват 3744 бойни полета, унищожават 25 самолета във въздуха и на земята, 85 артилерийски оръдия, 694 превозни средства и бойни машини, 23 локомотива, 496 вагона, като са нападнати и 11 гари. Загубени са 32 самолета, загиват 18 летци.
След края на бойните действия на Балканския театър, Въздушни войски разполагат едва с 86 боеспособни самолета, основно поради интезнизното използване през последните месеци и липсата на резервни части. Именно това е и една (ако не основната) причина да бъде взето решение действията на Първа българска армия да бъдат поддръжнати изцяло от съветските ВВС, а от наша страна да участват само спомагателни самолети - три Физелер Fi 156 "Дрозд", четири разузнавателни Дорние Do 17Р “Ураган”, два транспортни Юнкесрс Ju 52 "Сова" и един Месершмит Bf 108 "Лебед". До 10-ти май 1945-та година са изпълнени 48 далечни разузнавателни полета, 126 куриерски полета и 508 свързочни полета. Последната "жертва" дадена от Въздушни войски в хода на Втората световна война е Физелер Fi 156 "Дрозд", свален на 10-ти май 1945-та година.

В заключение
Във втората половина на ‘30-те години на 20-ти век, българските Въздушни войски изживяват голямо развитие и наваксват много от изоставането си, поне спрямо съседните страни. Спокойно може да се твърди, че с доставянето на първите “Стрели” и “Урагани”, българската авиация и в количествено, и в качествено отношение, заема “златната среда” що се отнася до положението на Балканите. Разбира се възможностите за водене на крупни операции и нанасянето на масирани удари са меко казано ограничени, особено на фона на голямата война, но възможностите за поддръжка на армията и нападение над единични обекти с голямо значение, в края на началото на ‘30-те и началото на ‘40-те години на 20-ти век вече съществуват.
След 1942-ра година самолетният парк Въздушни войски до голяма степен се обновява, както по отношение на изтребителната авиация, така и по отношение на ударните взможности. Въпреки, че голяма част от приетите на въоръжение самолети не са “последна дума на техниката”, те увеличават способностите на българската авиация. От страна на командването са взети мерки информацията за бойното използване на авиацията, която постъпва от тогавашните съюзници на България, да бъде анализирана и да бъдат предприети необходимите промени.
След 9-ти септември 1944-та година, ударния компонент на Въздушни войски действа с голяма интензивност и смело може да се твърди, че изпълнява поставените задачи, при това в условията на дефицит на резервни части и малък брой боеспособни самолети. Загубите, въпреки че не могат да се нарекат леки, на фона на броя участвали и боеспособни самолети, от друга страна далеч не са парализиращи за българската авиация като цяло.
След приключване на Втората световна война, за българските ВВС започва нова ера, белязана от нови машини, нови проблеми, но и нови възможности. За съжаление обаче, за не малко от летците преминали през огъня на войната, тя е белязана по-скоро от борба за препитание, лишаване от свободи и репресии.


Материалите са от История на българската военна авиация, Въздушните на Негово величество войски, част I и II, Съюзниците на Луфтвафе, airwar.ru и lostbulgaria.com. Снимките са илюстративни и са подбрани с оглед историческата им стойност, а не точност.
Последна промяна 1 на Bruchpilot, променена общо 16 пъти
Строши-пилот :mrgreen:

Аватар
centara
Редовен потребител
Мнения: 1353
Регистриран на: 22 Юли 2016, 13:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Ударната мощ на българската авиация в годините на Втората световна война

Мнение от centara » 16 Яну 2019, 19:52

Супер, благородна завист, че имаш време за хобито. По отношение на ударната авиация, ако можеш намери книжките на "Аеросвят". Препоръчвам ги. Има броеве за българските Ju 87, Do 17, Fw 189 и СБ-2, т.е за практически цялата ударна авиация. Само една малка забележка - обозначенията на немските самолети са без тире в средата, когато се изписват на латиница - Me 109, Ju 88.

Аватар
Bruchpilot
Редовен потребител
Мнения: 2279
Регистриран на: 14 Сеп 2016, 12:14
Местоположение: Габрово
Контакт:
Status: Offline

Re: Ударната мощ на българската авиация в годините на Втората световна война

Мнение от Bruchpilot » 16 Яну 2019, 22:06

centara написа:
16 Яну 2019, 19:52
Само една малка забележка - обозначенията на немските самолети са без тире в средата, когато се изписват на латиница - Me 109, Ju 88.
Прав си, естествено! Ами тъй, като напишеш пет-шест модела, по два-три пъти и като им дадеш още по пет-шест пъти copy/paste, ставаш разноглед :lol:
Някои от книгите ги имах, но изчезнаха някъде с годините... Даже ми се искаше да добавя и откъси от едни интересни спомени за полети на "Циклоп", но не успях да си открия списанията.
Строши-пилот :mrgreen:

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 7404
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Контакт:
Status: Offline

Re: Ударната мощ на българската авиация в годините на Втората световна война

Мнение от Thorn » 17 Яну 2019, 02:52

"Мощ" е фигуративно казано и то през ВСВ. По-скоро "немощ". Освен щуките, всичко друго е било за музея.
1. "All animals are equal, but some animals are more equal than others." Включително в този форум.

2. Обикновено съм прав! :D

Аватар
centara
Редовен потребител
Мнения: 1353
Регистриран на: 22 Юли 2016, 13:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Ударната мощ на българската авиация в годините на Втората световна война

Мнение от centara » 17 Яну 2019, 03:40

Bruchpilot написа:
16 Яну 2019, 22:06
centara написа:
16 Яну 2019, 19:52
Само една малка забележка - обозначенията на немските самолети са без тире в средата, когато се изписват на латиница - Me 109, Ju 88.
Прав си, естествено! Ами тъй, като напишеш пет-шест модела, по два-три пъти и като им дадеш още по пет-шест пъти copy/paste, ставаш разноглед :lol:
Някои от книгите ги имах, но изчезнаха някъде с годините... Даже ми се искаше да добавя и откъси от едни интересни спомени за полети на "Циклоп", но не успях да си открия списанията.
Като се прибера, ако още има интерес, ще ги сканирам и ще ти ги пратя. Мисля, че имам всичките броеве относно българските самолети. Междувременно, ако трябват снимки, имам бол, те поне са в цифров вид.

Аватар
centara
Редовен потребител
Мнения: 1353
Регистриран на: 22 Юли 2016, 13:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Ударната мощ на българската авиация в годините на Втората световна война

Мнение от centara » 17 Яну 2019, 04:02

Thorn написа:
17 Яну 2019, 02:52
"Мощ" е фигуративно казано и то през ВСВ. По-скоро "немощ". Освен щуките, всичко друго е било за музея.
Ефективността на ударната авиация пряко зависи противодействието на противниковата такава. През 1944-1945 г. Luftwaffe е бледа сянка на предишната си форма и почти не оказва противодействие на българските атаки. Освен това българските Ме 109 и D.520 са можели да оказват съвсем адекватно изтребително прикритие. Затова и годината на производство н нашите самолети не е толкова решаваща. Фините, румънците и унгарците не са били с много по-модерни самолети. Съветските масови Ил-2 и Як-9 също те не са били кой знае какво, просто са били неизброимо пълчище.

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 6894
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Ударната мощ на българската авиация в годините на Втората световна война

Мнение от Amazon » 17 Яну 2019, 05:56

О.Т: Започнах да ги чакам тези статии, като сериал. Дори не ги чета през лудницата на седмицата, а си ги оставям за събота сутрин.

Аватар
Bruchpilot
Редовен потребител
Мнения: 2279
Регистриран на: 14 Сеп 2016, 12:14
Местоположение: Габрово
Контакт:
Status: Offline

Re: Ударната мощ на българската авиация в годините на Втората световна война

Мнение от Bruchpilot » 17 Яну 2019, 10:40

Amazon написа:
17 Яну 2019, 05:56
О.Т: Започнах да ги чакам тези статии, като сериал. Дори не ги чета през лудницата на седмицата, а си ги оставям за събота сутрин.
Обещавам да напиша нещо и за темата относно съвременната българска армия, която ти отвори, но до момента никой не уважи :roll:
Колкото до това дали в крайна сметка е мощ или немощ - бях направил малко по-обстойно заключение, но тъй като започна да клони към обсъжданията за новите самолети (нали е актуалната тема :D), го махнах.
Строши-пилот :mrgreen:

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 7404
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Контакт:
Status: Offline

Re: Ударната мощ на българската авиация в годините на Втората световна война

Мнение от Thorn » 17 Яну 2019, 10:47

Оказват малко до нулево влияние върху бойните действия. Немощ. Изключая няколко знаменателни случая на френдли файър.
1. "All animals are equal, but some animals are more equal than others." Включително в този форум.

2. Обикновено съм прав! :D

Аватар
centara
Редовен потребител
Мнения: 1353
Регистриран на: 22 Юли 2016, 13:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Ударната мощ на българската авиация в годините на Втората световна война

Мнение от centara » 17 Яну 2019, 11:37

Thorn написа:
17 Яну 2019, 10:47
Оказват малко до нулево влияние върху бойните действия. Немощ. Изключая няколко знаменателни случая на френдли файър.
Еми те немците се изнасят от Балканите тогава, какво влияние да окажат ВНВВ? Пречели са им да се прегрупират и да отстъпват организирано.

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 7404
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Контакт:
Status: Offline

Re: Ударната мощ на българската авиация в годините на Втората световна война

Мнение от Thorn » 17 Яну 2019, 11:41

И къде са им попречили? Няколко почти безцелни бомбардировки със СБ на ЖП гари, все едно пренесени от СССР, но от 1941. Същата технника, същата неефективност. И псевдощурмуване с Догани!
1. "All animals are equal, but some animals are more equal than others." Включително в този форум.

2. Обикновено съм прав! :D

Аватар
centara
Редовен потребител
Мнения: 1353
Регистриран на: 22 Юли 2016, 13:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Ударната мощ на българската авиация в годините на Втората световна война

Мнение от centara » 17 Яну 2019, 13:21

Thorn написа:
17 Яну 2019, 11:41
И къде са им попречили? Няколко почти безцелни бомбардировки със СБ на ЖП гари, все едно пренесени от СССР, но от 1941. Същата технника, същата неефективност. И псевдощурмуване с Догани!
Димитър Недялков, "Въздушната мощ на Царство България, част IV", стр. 55
До края на настъпателните действия на балгарските войски в Южна Сърбия и Македония (2 декември 1944 г.) са осъществени 3744 бойни полета, при което са унищожени 85 батареи, 694 бойни коли, 23 локомотива, 496 вагона, 25 самолета, 16 моста, 11 гари и са нанесени други щети
Атака на гара Гевгели:
Когато наближихме долината на р. Вардар - на около 25 км от гара Гевгели, изведнъж около нас се разпукаха облачетата (т. нар. “флак”) на тежката германска ПВ артилерия - прочутите 88 мм зенитни батареи. Ние бяхме на височина около 3200 м, а долу се виждаше една голяма влакова композиция. Двадесетте вагона се избутваха по големия наклон на Демир капия от 2 локомотива - един отпред и един отзад. Когато композицията вече излизаше от клисурата и се отправяше по долината на Вардар на север към Скопие, по радиото чухме заповедта на командира капитан Караиванов: “Първо ято (т.е. моето) да бомбардира влака и ПВ батареята при моста, а останалите да продължат изпълнението на основната задача - гара Гевгели”... Много по-късно след войната разбрах, че с тези ешалони се е изтегляла от Гърция една от последните СС дивизии - “Скендер бег”, съставена от албански доброволци - националисти. Около 20 години след войната имах възможност да прочета в спомените на генерала, който я е командвал, че “най-големите загуби, които дивизията му е претърпяла, не са били в сражения, а при преминаването й от Гърция през Македония и Косово към Словения”. Разглезените от престоя си по гръцките острови албански националисти едва сега разбират какво е това война. При преминаването на дивизията им през Косово, тя започнала да се топи и разпада...
След заповедта на командира на орляка, чухме и командите на нашият ятен командир: “Първо крило – по първата половина на влака, второ крило да унищожи ПВ батареята (тя впрочем усилено стреляше по нас), а трето крило - да бомбардира втората половина на влака.” Ефектът от бомбардировката ни беше страхотен! След няколко минути долу виждахме само части от вагони, преобърнати с колелата нагоре или горящи части, където е било горивото и боеприпасите... Последва и заповедта на командира: “От БОР 1 - Сбор! От БОР 1 - Сбор!”. “БОР” беше позивната на нашето ято. Командирът беше “БОР 1”, а аз бях “БОР 2”. След атаката командирът тръгна на север към България, но с намалена скорост, така че скоро зад него всички си заехме местата. Задачата е изпълнена и всички са налице!
Представям си ясно цялата подробно описана батална сцена, добре знаейки, че германската ПВО е била една от най-добрите в света по онова време и изпитвам облекчение, научавайки, че нашите са се отървали без загуби. Веднага питам как са се развили събитията с останалите две ята, атакували гара Гевгели. Пилотът се наведе към мен с лека усмивка. В очите му сякаш заиграха пламъчета. Такова струпване на ешалони на сравнително малка площ е “апетитна” цел за щурмовата авиация, а атакуването й е мечта за всеки пилот “щукар”. Според разказите на летците от второ и трето ято, при пикирането и прицелването им, РЕВИ-то (мерният прибор) на всеки е бил така пълен с влакове, че при всякакъв вид отклонение, бомбите им са щели да отидат “на пълно”. От взривовете на мунициите във вагоните и пожарите от нефтопродуктите е рухнала цялата покривна конструкция на гарата. Огромни загуби на противника в жива сила, военна техника и материални средства!
http://www.pan.bg/?page=view_article&se ... e_id=14645

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 3358
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Ударната мощ на българската авиация в годините на Втората световна война

Мнение от piston » 17 Яну 2019, 20:29

Thorn написа:
17 Яну 2019, 11:41
И къде са им попречили? Няколко почти безцелни бомбардировки със СБ на ЖП гари, все едно пренесени от СССР, но от 1941. Същата технника, същата неефективност. И псевдощурмуване с Догани!
Щуките работят доста активно и успешно....
Русия е страна, която винаги се е гордяла с бъдещите си научно-технически постижения. :lol:

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани