Втора световна войнаТактиката на немските нощни изтребители

1939-1945
Отговори
Аватар
Bruchpilot
Редовен потребител
Мнения: 1994
Регистриран на: 14 Сеп 2016, 12:14
Местоположение: Габрово
Контакт:
Status: Offline

Тактиката на немските нощни изтребители

Мнение от Bruchpilot » 17 Дек 2018, 17:09

Вместо увод
Всички са чували за жестоките битки по време на дневните нападения на бомбардировачи над Германия и са виждали впечатляващите архивни кадри. Но далеч не всички знаят, че и през нощта са се вихрили схватки, които по нищо не са отстъпвали на дневните - нито по брой участващи самолети, нито по свирепост.
Първите опити за нощно използване на изтребители датират още от времето на Първата световна война, но проблемът с възпирането на армадите нощни бомбардировачи не става сериозен, до момента в който Англия и Германия не започват да страдат от тях. Още в началото на войната се установява, че всички водещи авиационни сили в голяма степен са подценявали нощната изтребителна отбрана, както по отношение на доктрината, така и по отношение на техническата част, и обучението на летателния състав. Изпробвани са множество различни начини за насочването на изтребителите през нощта, но в крайна сметка проблемът окончателно е решен с едно нововъведение, въведено в експлоатация непосредствено преди Втората световна война – радарът.
За ролята на радара в Битката за Англия е казано и изписано много. Англичаните непрестанно модернизират и разширяват своята радарна мрежа през войната. Те са и едни от първите, които монтират радар на нощен изтребител, превърщайки го в платформа, която е способна, поне в ограничен мащаб, да намира самостоятелно целта си. Първите радари AI Mk.3, са монтирани на преоборудвани бомбардировачи Бристол Бленхейм още през 1939-та година.
В Германия един от първите използваеми образци на наземен радар е разработен през 1938-ма година и е наречен “Фрейя”. По-късно той ще се използва широко при отбраната на Германия, допълнен от по-малкия “Вюрцбург”. Вторият първоначално е разработван като радар за насовчане на зенитни оръдия, но към него са свързвани и батареи от прожектори с добри резултати. В последствие е модернизиран и тази версия става известна като “Вюрцбург-великан”. Още по-късно през войната далечните подстъпи към отбраната са обхванати от станциите “Мамут”. По време на войната немската промишленост доставя и редица модели бордни радари – “Лихтенщайн”, “Берлин”, “Моргенщерн”, “Нептун”, пасивният радар “Наксос” и други.
Може да се каже, че появата на радара и използването му, предизвикват една от първите “високотехнологични гонки във въоръжението”, при която умовете от двете страни на канала и океана се състезават в създаването на нововъведения, които не само да подобрят действието на собствените радари, но и на такива, които да въздействат върху вражеските.
Едно от първите постижения в тази насока, разработено по едно и също време, независимо и от английските, и от немските учени, е било наречено с кодовото наименование “Уиндоу” при англичаните, и “Дюпел” при немците. Днес то е широко известно като диполен отражател, но тогава е било толкова секретно и ефективно, че и двете страни в началото са страняли от използването му, от страх, че реципрочните мерки ще парализират собствената им отбрана. В ноща на 24-ти срещу 25-ти юли 1943-та година и следващите вечери, използването на “Уиндоу” от англичаните успява до голяма степен да деградира работата на някои от немските радари, с което несъмнено допринася за унищожението на град Хамбург.
Нещата далеч не се ограничават с това. Когато през лятото на 1943-та година, отново англичаните решават да придружават нощните си бомбардировачи с изтребители, възниква проблемът как те да различат свой от чужд. За целта в машините е монтиран приемник, реагиращ на излъчванията на немските самолетни радари, даващ преупреждение ако немски нощен изтребител се промъкне зад английските бомбардировачи и изтребители.
От своя страна Уелингтън-ите и Ланкастър-ите на Бомбър команд също разполагат “с трикове в торбата”, които не само не ги оставят съвсем беззащитни, а дори им позволяват да въздействат активно върху вражеските радари:
- “Моника” е гледащ назад радар, монтиран в опашката на бомбардировачите. Недостатъкът му е, че не може да различава свой от чужд и често дава фалшиви предупреждения, предвид факта, че множество самолети летят в така наречения “поток” един след друг.
- “Мандрил” е предавател излъчващ смущения на честотите на немските радари “Фрейя” и “Мамут”.
- “Бузер” представлява приемник, реагиращ на облъчване от немските наземни и въздушни радари, съответно показващ и типа на действащия радар.
- “Тинзел” е предавател смущаващ радиовръзката между наземните пунктове за управление и немските нощни изтребители. Обикновено е бил излъчван шум от двигателите на носещия устройството бомбардировач, но естествено са правени и опити за директна намеса в управлението, чрез издаване на фалшиви заповеди.
Немската промишленост също не стои на едно място и постоянно прави нововъведения – например намира се решение на проблема с диполните отражатели, създава собствени предупредителни системи, използва се работата на английския борден радар H2S за пасивно пеленговане на “потока бомбардировачи” и което е по-важно – така наречените от англичаните “Pathfinders” (немците ги наричат “церемониалмайстори”), както и редица други.
Дори и от този бегъл поглед става ясно, че нощната борба в небето над Германия е може би една от най-високотехнологичните битки, водени по време на Втората световна война, в която хора и машини споделят победи и поражения.


Самолетите
Много различни самолети, в много различни модификации са използвани от Луфтвафе като нощни изтребители. Някои са били специално създедени като такива, други – хвърлени в нетипичен за тях бой, в опит да спрат неизбежното. Освен “типичните” нощни изтребители, в нощните боеве са участвали под някаква форма и Bf-109, и Fw-190, и Fw-189, и Ju-188, дори Ме-262 и други. Тук ще бъдат по-подробно споменати някои от специализираните машини.
При всички случаи водещо място сред немските нощни изтребители заема небезизвестният Месершмит Bf-110, който с ролите си на дневен и нощен изтребител, щурмови самолет и тежковъоръжен прехващач, определено попада в категорията на “работните коне” на немската авиация. Започнал живота си като тежък изтребител, той е една от първите немски машини, получили официално модификации като нощни такива (F-4, G-4):
Изображение
Екипаж: 2 (3) души;
Дължина: 12.3 метра;
Размах: 16.3 метра;
Височина: 3.3 метра;
Двигатели: 2 бр. Даймлер-Бенц, модификации DB 601-605;
Въоръжение: първоначално 2х20мм оръдия и 4х7.92мм картечници + 1х7.92мм картечница отбраняваща задната полусфера. В последствие 30мм и 37мм оръдия, бомби с различно тегло и специално за нощните изтребители – установка Schräge Musik, различни типове радари.
Както и редица други страни, Германия също прибягва до “преквалифицирането” на бомбардировачи, притежаващи необходимото оборудване за нощни полети и полети по инструменти в нощни изтребители. Типични представители на този клас са Дорние Do-217 и Юнкерс Ju-88.
Do-217J/N:
Изображение
Екипаж: 4 (3) души;
Дължина: 18.2 метра;
Размах: 19 метра;
Височина: 5 метра;
Двигатели: 2 бр. Даймлер-Бенц, модификации DB 601-603/нощните изтребители основно двигатели БМВ 801, различни модификации;
Въоръжение: първоначално 4х7.92мм картечници + 2х13мм картечници в оръдейните кули, бомби с различно тегло. Нощните изтребители са въоръжени допълнително с до 4х20мм оръдия, установка Schräge Musik, различни типове радари.
Ju-88C/G/R:
Изображение
Екипаж: 4 души;
Дължина: 14.3 метра;
Размах: 20 метра;
Височина: 5 метра;
Двигатели: 2 бр. Юнкерс Юмо, модификации 211-213/нощните изтребители и двигатели БМВ 801, различни модификации;
Въоръжение: първоначално 5х7.92мм картечници или + 3х7.92мм + 1х13мм картечници в оръдейните кули, бомби с различно тегло. Някои модификации носят допълнително 1х20мм оръдие, 1х37мм оръдие или 1х50мм оръдие. Нощните изтребители са въоръжени допълнително с 2х20мм оръдия, установка Schräge Musik, различни типове радари.
Непременно следва да се спомене и един самолет, специално конструиран и разработван още от началото като скоростен нощен изтребител, който да може се справи с бързите “Москито”. Същият този самолет е влязъл в историята и с може би първото серийно оборудване на боен самолет с на катапултни кресла.
Хайнкел He-219 Уху:
Изображение
Екипаж: 2 души;
Дължина: 15.5 метра;
Размах: 18.5 метра;
Височина: 4.4 метра;
Двигатели: 2 бр. 2 бр. Даймлер-Бенц DB 603;
Въоръжение: 2х20мм оръдия + още 2х20 мм оръдия в снемаема гондола под тялото, установка Schräge Musik, различни типове радари.


Тактиката
По време на Втората световна война, немската нощна изтребителна авиация използва няколко различни тактики, всяка от които с различна степен на успех. Ето няколко от тях:
Нощен бой на светло
В основата на този метод стои отбранителната линия, изградена по заповед на генерал Камхубер. Тя върви приблизително от северна Германия, по старата френско-германска граница и се състои от осемнадесет отбранителни района, във всеки от който са разположени по една батарея прожектори, команден пункт и няколко нощни изтребителя. Всеки район има допълнително по един радар “Фрейя” и два “Вюрцбург”, данните от които се предават на прожекторите. Те от своя страна осветяват преминаващите вражески бомбардировачи, които биват атакувани от изтребител, дежурещ във въздуха на височина, предварително зададена им от командния пункт.
Макар, че първоначално са постигнати успехи, скоро бомбардировачите започват да противодействат като заобикалят позициите на прожекторите или ги преминават на висока скорост, което постепенно води до снижаване на ефективността на немските изтребители.
Комбиниран нощен бой
Този метод доразвива предишния като разделя всеки район, допълнително на три сектора, във всеки от който е разположен по един от радарите. Радарът “Фрейя” открива противниковите бомбардировачи от далеч и предава информацията на един от двата “Вюрцбург”, който я доуточнява. Другият “Вюрцбург” следи немският нощен изтребител. Всичките данни се предават на команден пункт, от където насочват изтребителя и ръководят стрелбата на зенитната артилерия. Такива райони за комбиниран нощен бой са били изградени и около някои от по-големите германски градове.
Нощен далечен лов
Съвместно с предните два метода се използва и метода на нощния далечен лов, който предполага атакуване на вражеските бомбардировачи практически над летищата им. Той предполага както атаки по време на сбора и полета по маршрут на вражеските бомбардировачи, така и по време на тяхното завръщане, и кацане по летащата. Често немските нощни изтребители, някои от които “преквалифицирани” на такива от бомбардировачи, освен оръдейното въоражение са носели и малокелибрени бомби, с които са атакувани и самите авиобази. Дълго време този метод е бил най-резултатния, но по неясни причини е отменен по директна заповед на Хитлер.
Нощен бой на тъмно
В основата на този метод стои така нареченото от немците “небесно легло” (Himmelbett). Пред линията за нощен бой на светло, по бившата граница на Германия и Холандия, първоначално се изграждат допълнително шест отбранителни района, които са оборудвани с подобрените радари “Вюрцбург – великан”. Точно като при комбинирания нощен бой радарите се използват за насочването на немски нощен изтребител, който преди това е дежурел в определена точка – своето “небесно легло”. Предимството на този метод е, че позиционирайки “небесните легла” по протежение на пътя на бомбардировачите, един район е можел да насочва последователно до три изтребителя, а не само един, както е в горните случаи. Впоследствие броят на районите е увеличен и те покриват цялата линия от Дания до Швейцария. По-късно, по заповед на Хитлер, прожекторните батареи от линията за нощен бой на светло са изтеглени за да прикриват големите градове и техните райони също се транформират в “небесни ложета”, практически покривайки територията на цяла Германия.
Недостатъкът на системата обаче се състои в това, че тя може да въздейства само върху малък брой вражески бомбардировачи за определено време. Използвайки тази слабост, Бомбър команд започва да компресира така наречения “поток от бомбардировачи”, стремеейки максимално количество самолети да преминат през “небесното легло” за минимален отрязък от време.
Дива свиня
В основата на този метод стои използването на едномоторни “дневни” изтребители и през нощта, при това действащи свободно, без ограниченията на “небесните ложета”. Негов автор е Хайо Херман, който също така сформира група от летци за да изпита новата тактика. На 3-ти юли 1943-та година, по време на една от бомбардировките на Кьолн, Херман и неговите пилоти заемат позиция във въздуха зад “небесните ложета”. Когато потокът бомбардировачи наближава града и е осветен от прожекторите защитаващи го, едноместните самолети атакуват бомбардировачите “подобно на нападащи диви прасета”, от където и идва името на този метод. Поразени са дванадесет бомбардировача, срещу само една загуба. След този успех броят на участващите в нощната отбрана едноместни изтребители е увеличен значително.
Питомна свиня
Този метод предвижда, създаването на по-големи групи нощни изтребители, всяка от които, излитйки на задача, да има “водач”, който чрез радионавигация да бъде изведен до потока бомбардировачи. По този начин той извежда до целта и останалите изтребители, които вече атакуват вражеските самолети самостоятелно, визуално или с помощта на бордните си радари. Плюс на тази система е, че са необходими по-малко количество радари, като същевременно се насочват много повече самолети.

По материали от ww2aircraftperformance, Victory trough Air power, History of Aviation и Тодор Вълков.
Строши-пилот :mrgreen:

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 2832
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Тактиката на немските нощни изтребители

Мнение от piston » 18 Дек 2018, 13:51

Ей, рече и отсече!
Поздравления за темата!

Аватар
Bruchpilot
Редовен потребител
Мнения: 1994
Регистриран на: 14 Сеп 2016, 12:14
Местоположение: Габрово
Контакт:
Status: Offline

Re: Тактиката на немските нощни изтребители

Мнение от Bruchpilot » 18 Дек 2018, 20:37

piston написа:
18 Дек 2018, 13:51
Ей, рече и отсече!
Поздравления за темата!
Мерси! Има още малко :D
Изображение
В бой
Въпреки, че в началото на войната, официално Луфтвафе има ескадрили нощни изтребители въоръжени с Арадо Ar 65 и Месершмит Bf-109, в първата по-значима нощна схватка участват самолети от I/ZG1, а именно Месершмит Bf-110. През април 1940-та година пилотите на групата правят редица опити да нападнат английските бомбаридорвачи прелитащи над северна Германия. Въпреки, че в хода на полетите е осигурена връзка и с разположения на близо рада “Фрейя” до съществени резултати не се стига, макар немските “разрушители” да участват в няколко схватки. Относно първата нощна победа на немската авиация съществува известен спор. Посочват се три различни дати (7-ми, 13-ти и 20-ти юли 1940-та) и трима различни пилоти, (фелдфебел Фьорстер, фелдфебел Шмале и лейтенант Шрайб), като всички те са летели на Месершмит Bf-109.
През лятото на 1940-та година е сформирана първата ескадра нощни изтребители – NJG1, въоръжена с Месермит Bf-110, последвана скоро и от NJG2, която от своя страна е въоръжена с модифицирани двумоторни бомбардировачи, които извършват атаки и над самата Англия. През войната бройката немски нощни изтребители ще надмине 700, а броя на разположените радари – 1000!
Ето какво е представлявала например една мисия на така наречената “група за далечни действия” над Англия:
Преди всеки налет английските радисти започват да настройват своите радиостанции, което за немците е сигнал за предстоящо нападение. В командния пункт на изтребителите започва да постъпва информация какъв брой самолети вероятно ще излетят и съответно от кои летища. Изтребителите на групата за далчени дайствия обикновено, са разделени на три групи. Първата излита веднага щом постъпва информацията за нападението и се насочва към английските летища, от които се очаква да излетят бомбардировачите за да ги дебне още докато формират “потока”. Втората се насочва към маршрутите, които обикновено ползват англичаните, а третата излита още по-късно и се включва скрито в завръщащия се “поток бомбардировачи”, достигайки по този начин отново до английските летища. Когато бомбардировачите включат светлините си и се подредят за кацане немските изтребители започват да се позиционират зад английските самолети и да ги свалят един по един. Също така нерядко нападат и вече приземилите се машини с малокалибрени бомби, които нанасят допълнителни щети.
Но нека най-добре да дадем думата на преките участници в боевете, които естествено най-добре ще илюстрират различните тактики на нощните изтребители.
Изображение
Лейтенант Вилхелм Йонен:
“От превишението, което имам, натискам машината и улавям бомбардировача в мерника. Скоростта е висока, силуетът на бомбардировача става все по-голям и аз забелязвам високото вертикално кормило, и стрелеца в опашката. Моят самолет попада в светлините на прожекторите в същия момент в който откривам огън по англичанина – дясното му крило се откъсна, самолетът се преобърна на лява и полетя горящ надолу. Всичко стана за секунди и аз изтеглих машината нагоре за да избягам от огъня на нашата зенитна артилерия. Изведнъж Ризоп извика – Самолет зад нас!. Поглеждайки нагоре го видях – един четиримоторен Шорт “Стърлинг”. Размилслих бързо и реших, че е най-добре да го атакувам отдолу. В същия момент Ризоп се обади - Трябва да стреляме сега, иначе ще ни избяга!. Това бяха последните му думи. В мига в който открих огън, задния стрелец започна също да стреля. Светлините от неговите снаряди ме заслепиха и в същия момент усетих попаденията в кабината, тялото на самолета и бензиновия резервоар. Машината пламна като факел, а на всичкото отгоре един куршум попадна в окачения на бедрото ми сигнален пистолет, чиито муниции експлодираха. От взривната вълна горната част на фанара изхвърча и в този момент погледнах към Ризоп – той беше мъртъв, наведен напред към радарните екрани. Не успявах да се измъкна от самолета, но докато летях на три хиляди метра самолетът се взриви и вълната ме изхвърли навън. Хладият въздух ме удряше в лицето и аз се свестих. Забелязах малки пламъчета по парашута, които изгасих с ръка. За щастие въжетата не се бяха запалили и дръпнах ръчката. Земята идваше стремоглаво към мен, последва удар и падането спря.”

Изображение
Лейтенант Хайнц-Волфганг Шнауфер:
“Аз излетях на 29-ти май 1943-та година, в 23:51 часа и заех позиция в небесното легло “Лурх”, северно от Лютих. В 00:35 часа бях насочен към противникова машина, която летеше на 3500 метра височина. Нашият радар (“Лихтенщайн”) я засеча малко по-късно и аз успях да я настигна - беше на 200 метра вдясно от мен. Четиримоторният бомбардировач започна да прави отчаяни усилия за да се измъкне, но аз не го изпуснах и от 80 метра дадох залп към двата мотора на лявото крило. Веднага лумна огън и самолетът, преобръщайки се, полетя стръмно надолу, където в 00:48 часа се разби със силна експлозия, на 5 километра северозападно от Ойпен.”

Изображение
Отново лейтенант Вилхелм Йонен, по време на нападенията над Хамбург и първото масирано използване на диполни отражатели:
“На височина 5000 метра моят радист каза, че е хванал цел. Аз се зарадвах и полетях по зададения курс към нея, в посока Рур. Радистът докладва за още три-четири цели и аз самодоволно прецених, че мунициите ми ще стигнат и за тях. Изведнъж той извика – Един “Томи” лети с голяма скорост към нас! Разстоянието намаляваше – 1500 метра, 1000 метра, 500 метра – бях объркан и помисилх, че някой от нашите изтребители лети към нас. След време радистът отново извика – Един бомбардировач идва насреща, растоянието намалява 1000 метра, 500 метра... изчезна! Господи, какво става?”.
Изображение
Майор Хайо Херман:
“Намирахме се на 6000-7000 метра над Есен и Дюйсбург, необезпокоявани от зенитната артилерия на генерал Хитце, съгласно уговорката ни. По едно време забелязах в далечината първите свалени бомбардировачи, падащи като факли към земята. Техният брой се увеличаваше с напредването на колоната бомбардировачи през небесните легла. Изведнъж колоната зави на изток и вместо към Рур, продължи към Кьолн. Докато се чудех точно къде се намираме, зенитната артилерия започна да стреля, прожекторите опипваха небето и изведнъж бях хванат от един сноп светлина – намирахме се в обсега на седма противовъздушна дивизия, която не бях предупредил за нашето участие. Всички оръдия стреляха с пълна сила и ние бяхме принудени да атакуваме сред този ад от снаряди. Звукът от бордните ни оръдия се смесваше с този на зенитната артилерия, нашите малки машини се провираха между изващите отдолу снаряди и атакуваха стръвно осветените от прожекторите бомбардировачи. Ето това е “дива свиня” в действие! Пред мен забелязах един “Ланкастър”. Приближих отляво и даже видах пилота, който гледаше надолу към пожарите и експлозиите на земята без да предполага, че това са последните му минути. Над градовете англичаните се чувстваха сравнително сигурно, защото единственият им противник там беше зенитната артилерия. Открих огън с четирите оръдия и бомбардировача пламна от носа до опашката”.
Изображение
Старши лейтенант Ханс Майснер:
“На 18-ти август 1943-та година, в 2 часа сутринта бях изпартен към радарната станция “Мравка”, намираща се в югозпадната част на Дания. За съжаление нашето радио беше така силно смущавано, че не успяхме да влезем във връзка със станцията. Когато достигнахме залива Апенард, ние се намирахме на 2500 метра височина. Моят радист успя да засече няколко цели, които бързо изчезнаха и ние помислихме, че това са станиоловите ленти. Когато получихме сигнал и отдолу, разбрах, че това са самолети. В 2:54 часа забелязах първия “Ланкастър” на около два километра право пред мен. Когато го настигнах, застанах малко вдясно, 50 метра по-ниско и от 150 метра открих огън – третият му мотор започна веднага да гори. Минавайки встрани от него, опашната кула започна да стреля, но куршумите й минаваха вляво от мен. По време на боя и двете машини на няколко пъти бяха хващани от прожекторите. “Ланкастърът” се опита да се измъкне, слагайки началото на един “тирбушон”, но така попадна точно в мерника ми и аз успях да дам един кратък залп, който го довърши. Беше 2:56 часа когато той падна в морето, на няколкостотин метра от брега. Поех курс на изток и радистът засече отново обект, който се оказа пак “Ланкастър”. Заех приблизително същата позиция, като при първия път и от почти същото разстояние открих огън срещу третия мотор. Бомбардировачът падна в 3:01 часа на брега на залива. След това се насочих на север и не след дълго радистът откри нов самолет на разстояние 1200 метра. Третата ми атака за тази нощ протече като първите две – 150 метра отзад, малко вдясно и 50 метра по-високо. Третият мотор пламна и точно в този момент ни освети един прожектор. Бях напълно заслепен, въпреки светлата нощ, а явно същото се беше случило и с аглийския пилот, защото той дръпна машината нагоре с надеждата да избяга от силната светлина. Така обаче “Ланкастърът” запълни целият ми прицел и от 20 метра разстояние прострелях втория мотор. Самолетът се разпадна и се удари в земята в 3:11 часа, на два километра западно от Уструп.”.

Фриц Хабихт, борден радист на Хайнкел He-219 Уху:
“След упорито настояване, моят пилот старши лейтенант Йозеф Набрих, получи най-после един “преработен” Уху, на който бяха махнали бронята и част от оръдията, което щеше да улесни преследването на британските “Москито”. През пролетта на 1944-та година ние направихме може би двадесет безплодни опита да се срещнем с тези самолети. На 10-ти юни обаче, около 22:00 часа, когато кръжахме на височина 9800 метра над езерото Цуидер, от земята ни съобщиха за приближването на едно съединение леки бойни машини. Ръководени по радиото ние бързо се ориентирахме към тях и скоро моят радар ги засече на шест километра пред нас. Те летяха много бързо и успяхме да ги видим едва около Оснабрюк. Приближихме се постепенно на три километра и разбрахме, че самолета пред нас наистина беше “Москито”. Сега оставаше само много внимателно да заемем позиция и да открием огън, което моят пилот и направи. Моторът на “Москитото” започна да гори, отначало силно, после по-слабо. Самолетът започна да лети в кръг, постепенно губейки височина. Тъкмо когато се готвехме за втора атака, той експлоадира във въздуха, заедно с мината, която е носел. От взривната вълна нашата машина беше подхвърлена надолу, но пилотът успя да я овладее и се отправихме към Венло, където кацнахме без произшествия.”.

Фелдфебел Остхаймер, радист на Юнкерс Ju-88, за смъртта на Принц цу Сейн-Вигтенщайн:
"Около 22 часа установих с радара първият контакт и съобщих посоката към целта. Малко след това я видяхме - един "Ланкастър". Заехме позиция и открихме огън. Лявото крило започна да гори, самолетът се гмурна стръмно надолу и се разби в 22:05 часа. Продължихме да търсим. От време на време на екрана на радара се явяваха до шест самолета. Извденъж засякох още един "Ланкастър". След първия залп се появи огън, лявото крило се откъсна и машината полетя към земята. Беше 22:12 часа. След удара в земята последваха мощни детонации, вероятно от бомбите, които се намираха в самолета. След кратка пауза уловихме още един "Ланкастър" - явно че бяхме попаднали на група, състояща се само от този тип бомбардировачи. След залпа машината започна да гори и падна някъде около 22:25-22:30 часа. Бяхме вече в средата на "потока", когато засякох нова машина. Още след първата атака тя се запали и падна към 22:40 часа. На екрана се появи нов "Ланкастър", който с "тирбушон" се опита да се измъкне. След първия залп и той започна да гори, но след това пламъците изчезнаха. Ние направихме един завой и се насочихме за втора атака отдолу. Тъкмо когато Вигтенщайн се готвеше да стреля, изведнъж в кабината започна да трещи, горнията капак хвъркна във въздуха и пилотът извика - Сакачай!. Аз дръпнах кослородната маска и бонето с ларингофона, и след миг се намерих навън."


Топ експертите
Хайнц-Волфганг Шнауфер
Изображение
Участник в кампаниите на Западния фронт, постига първата си победа в нощта на 1-ви срещу 2-ри юни 1942-ра година. Завършва войната с чин Майор, като командир на NJG4 и с потвърдени въздушни 121 победи.

Хелмут Лент
Изображение
Участник в кампаниите в Полша и на Западния фронт, постига първата си нощна победа в нощта на 12-те срещу 13-ти май 1941-ва година. Загива на 7-ми октомври 1944-та година, след като два дни по-рано катастрофира по време на рутинен полет. Към момента на смъртта си има 110 въздушни победи, от които 102 нощни.

Принц цу Сейн-Вигтенщайн
Изображение
Като пилот на бомбардировач участва в кампаниите на Западния и Източния фронт, преди да стане пилот на нощен изтребител. След това участва в боеве отново и на двата фронта. Постига първата победа в нощта на 6-ти срещу 7-ми май 1942-ра година. Загива на 21-ви януари 1944-та година, когато неговият Юнкерс Ju-88 е свален от британски нощен изтребител "Москито" и парашутът му не се отваря. Към момента на смъртта си има 83 въздушни победи.

Изображение
Резултатите
Относно загубите на немските нощни изтребители, широко цитираната цифра е малко над 10000 самолета за цялата война. От тях, повече от половината са загубени при различни инциденти, останалите от вражески огън. Само на запад и само от нощните ескадри въоръжени с многомоторни самолети, са свалени над 3600 съюзнически самолета. На пръв поглед не изгеждат много, особено на фона на загубите, но към тях следва да се прибавят тези от Източния фронт, победите постигнати от едномоторните изтребители действащи през нощта и тези постигнати по време на рейдовете над Англия.


По материали от ww2aircraftperformance, Victory trough Air power, History of Aviation, Тодор Вълков и Axis History Forum.
Последна промяна 1 на Bruchpilot, променена общо 19 пъти
Строши-пилот :mrgreen:

Аватар
centara
Редовен потребител
Мнения: 1182
Регистриран на: 22 Юли 2016, 13:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Тактиката на немските нощни изтребители

Мнение от centara » 18 Дек 2018, 21:14

Много ме радва, че все още има останали фенове на ретроавиацията. :D
Що се отнася до
Резултатите
Относно загубите на немските нощни изтребители, широко цитираната цифра е малко над 10000 самолета за цялата война. От тях, повече от половината са загубени при различни инциденти, останалите от вражески огън. Само на запад и само от нощните ескадри въоръжени с многомоторни самолети, са свалени над 3600 съюзнически самолета. На пръв поглед не изгеждат много, особено на фона на загубите, но към тях следва да се прибавят тези от Източния фронт, победите постигнати от едномоторните изтребители действащи през нощта и тези постигнати по време на рейдовете над Англия.
Излиза, че само при инциденти германците са загубили повече самолети отколкото са свалили, което си е пълен провал.

Аватар
Ivanov
Редовен потребител
Мнения: 3450
Регистриран на: 02 Сеп 2016, 22:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Тактиката на немските нощни изтребители

Мнение от Ivanov » 18 Дек 2018, 21:29

centara написа:
18 Дек 2018, 21:14
Много ме радва, че все още има останали фенове на ретроавиацията. :D
Що се отнася до
Резултатите
Относно загубите на немските нощни изтребители, широко цитираната цифра е малко над 10000 самолета за цялата война. От тях, повече от половината са загубени при различни инциденти, останалите от вражески огън. Само на запад и само от нощните ескадри въоръжени с многомоторни самолети, са свалени над 3600 съюзнически самолета. На пръв поглед не изгеждат много, особено на фона на загубите, но към тях следва да се прибавят тези от Източния фронт, победите постигнати от едномоторните изтребители действащи през нощта и тези постигнати по време на рейдовете над Англия.
Излиза, че само при инциденти германците са загубили повече самолети отколкото са свалили, което си е пълен провал.
Не съм съгласен ! С цената на изтребител сваляш бомбардировач , а пораженията от евентуална бомбардировка ?

Аватар
Bruchpilot
Редовен потребител
Мнения: 1994
Регистриран на: 14 Сеп 2016, 12:14
Местоположение: Габрово
Контакт:
Status: Offline

Re: Тактиката на немските нощни изтребители

Мнение от Bruchpilot » 18 Дек 2018, 21:54

centara написа:
18 Дек 2018, 21:14
Излиза, че само при инциденти германците са загубили повече самолети отколкото са свалили, което си е пълен провал.
Като цяло не е необичайно за Втората световна война, небойните загуби да гонят 50%.
Относно останалото - посочените победи са един вид абсолютния минимум и то само от страна на нощние ескадри (т.е. например тези на JG 300 Wilde Sau не са включени), докато посочените загуби са абсолютния максимум. Например, в някои американски източници се посочват загуби на немски нощни изтребители до края на 1943-та година в размер на няма и 700 самолета. За съжаление не разполагам със специализираното издание, което се занимава единствено с победите и загубите на немската нощна авиация...
Строши-пилот :mrgreen:

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 2832
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Тактиката на немските нощни изтребители

Мнение от piston » 18 Дек 2018, 22:16

Моля те да болднеш отделните заглавия на раздели - по-приятно е за четене....

Аватар
centara
Редовен потребител
Мнения: 1182
Регистриран на: 22 Юли 2016, 13:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Тактиката на немските нощни изтребители

Мнение от centara » 20 Дек 2018, 17:33

Bruchpilot написа:
18 Дек 2018, 21:54
centara написа:
18 Дек 2018, 21:14
Излиза, че само при инциденти германците са загубили повече самолети отколкото са свалили, което си е пълен провал.
Като цяло не е необичайно за Втората световна война, небойните загуби да гонят 50%.
Относно останалото - посочените победи са един вид абсолютния минимум и то само от страна на нощние ескадри (т.е. например тези на JG 300 Wilde Sau не са включени), докато посочените загуби са абсолютния максимум. Например, в някои американски източници се посочват загуби на немски нощни изтребители до края на 1943-та година в размер на няма и 700 самолета. За съжаление не разполагам със специализираното издание, което се занимава единствено с победите и загубите на немската нощна авиация...
Не е необичайно, но трябва да се има предвид, че за нощни изтребители трябва да се подбират летци с много висока подготовка, а не такива, които още се учат на полет по кръга. Ако се направи сравнение с английските нощни изтребители - за No. 100 (Bomber Support) Group уикипедия дава 258 свалени немски самолета при загуби 70 (не става ясно дали са само бойни).
Има и още нещо - герамнските нощни изтребители имат само един голям успех на 30 март 1944 г. при атаката на Нюрнберг, където не се знае доколко не е плод на грешка на англичаните и на благоприятни метеорологични условия. Като цяло немските нощни изтребители не успяват да нанесат на Bomber Command загуби, които да ги стопират така както RAF спира Luftwaffe през 1940 г. Използват се неадекватни самолети - Ju 88, Do 217 и Ме 110, обрасли с всевъзможни антени и рога, които стават лесна плячка за английските "Москито". Само He 219 е адекватна машина, но той се появява твърде късно и в твърде малки количества.
Що се касае до тактиката Wilde Sau - тя представлява опит дневни изтребители да се използват като нощни. Изначално е видно, че няма как да донесе някакъв сериозен успех, но германците са се хванали за нея, защото просто не са могли да измислят нищо по-добро. И действително тази тактика сработва само около 2 пъти и после става общо взето безрезултатна.
Zahme Sau е по-адекватна, но за нея няма достатъчно подходящи самолети като He 219.
Като цяло ми се струва, че много хора се подвеждат по успехите на отделни асове като Шнауфер и Витгенщайн и пропускат цялостното поражение на Luftwaffe.

Аватар
Bruchpilot
Редовен потребител
Мнения: 1994
Регистриран на: 14 Сеп 2016, 12:14
Местоположение: Габрово
Контакт:
Status: Offline

Re: Тактиката на немските нощни изтребители

Мнение от Bruchpilot » 21 Дек 2018, 16:18

centara написа:
20 Дек 2018, 17:33
Като цяло ми се струва, че много хора се подвеждат по успехите на отделни асове като Шнауфер и Витгенщайн и пропускат цялостното поражение на Luftwaffe.
Никой не оспорва крайния резултат, просто в случая числата, които съм посочил са малко подвеждащи :)
Тъй като това са победите само на ескадрилите и групите въоръжени със специализирани многомоторни самолети, може би по-коректно би било победите да се разглеждат на фона произведените специализирани самолети. Ето едно грубо (и съвсем приблизително) "преброяване":
Do 17Z-10 - около 60 броя;
Do 215B - 105 броя;
Do 217J/N - 364 броя, възможно е в тях да са включени и Do 215B;
Bf-110F-4 - около 500 броя;
Bf-110G-4 - около 2200 броя;
Ju-88C-4 - 60 броя;
Ju-88C-5 - 66 броя;
Ju-88C-6 - 124 броя;
Ju-88R-1 - преоборудвани от Ju-88C-6;
Ju-88G-1 - 813 броя;
Ju-88G-6 - 1037 броя поръчани;
Ju-88G-7 - 2 броя;
He 219 - 288 броя;
Или общо около 5619 броя многомоторни нощни изтребителя. Тук естествено не се включват някои съвсем малки серии, прототипи, учебни самолети или преоборудвани такива.

В бладодарение на Пистън, който ми прати този линк:
https://www.gyges.dk/Wilde%20&%20Zahme%20Sau.htm
ето и малко подробности относно насочването на самолетите при при различните методи:
Дива Свиня
Това е концепция базирана на едномоторни изтребители визуално откриващи бомбардировачи по сенките им, появяващи се върху осветените отдолу от пожарите или прожекторите облаци. Дивата Свиня се счита за изобретена след "огнената буря" в Хамбург, но всъщност подобни опити са правени в Рур, около три седмици по-рано. Полковник Хайо Херман е предложил идеята на ген. Камхубер, но тя не е била приета. След Хамбург вече е взето решение да бъдат изпробвани всички методи, обещаващи някакъв успех. Сформирана е нова изтребителна дивизия (30 JD) от ескадрите JG 300, JG 301 и JG 302. Към дивизията е придадена и III/KG 3, със задачата да лети над "потока" и да го осветява с ракети, за да подпомогне действията на пилотите на изтребители. За допълнителна ориентация, цялостната обстановка е предавана постоянно от земята по радиото.
Изображение
Тъй като Bf-109 и Fw-190 не са оборудвани с достатъчно средства за радионавигация, допълнително са били въведени позиции за подпомагане на визуалната ориентация - светлинни маяци, светлинни "пътеки", разноцветни трасиращи и осветителни снаряди.

Питомна Свиня
При нея както винаги обстановката се събира и представя на насочвачите в наземния команден пункт. Въз основа на прогнозата къде потокът от бомбардировачи ще премине, те вдигат голям брой изтребители във въздуха, които започват да дежурят около радионавигационни станции в близост до очаквания маршрут. Когато той е точно установен, на изтребителите се заповядва да напуснат зоната си на дежурство и да извършат прехват. Челният изтребител е следен с радар и контролиран от наземния коменден пункт, докато не достигне необходимия вектор, след което започва воденето на следващия. До три изтребителя могат да бъдат контролирани от един радар и един насочвач, а петимата насочвачи в командния пункт - контролират до петнадесет. Този метод е наречен още така "Водена Питомна Свиня".
Тъй като Луфтвафе в крайна сметка отчитат забавянето и неяснотите при нанасянето на обстановката в наземните командни пунктове са създадени четири Въздушнонаблюдателни ескадрили (L.Beo.St 1,2,3 и 7), чиито самолети са имали за цел да прехванат челото на бомбардировъчния поток. След това те летят редом с челните бомбардировачи, докато са следени чрез своята система свой-чужд (FuG 25) от радарите "Фрейя" и така дават точна позиция на "потока".
Изображение
Изображение
Ето и част от оборудването на комнадните пунктове - разноцветните светлини с които върху голяма полу-прозрачна карта се прожектират позициите на групите самолети:
Изображение
Тъй като те в повечето случаи са били обслужвани от жени, моментално им е лепнат прякора "Блицмедхен" :D
Контрамерките на Бомбър Команд
Британският отговор на Дивата и Питомната свиня включва няколко основни компонента:
Създаване на затруднения за следене на въздушната обстановка чрез:
- Използване на диполни отражатели и използване на различни методи за смущаване на радарите "Фрейя", "Васерман" и "Мамут", след като "покока" навлезе в зоната на отбраната.
- Използване на смущения в район съвсем различен от действителния маршрут на бомбардировачите, които обаче по време и по сила съвпадат с тези прикриващи "потока". Така насочвачите трябва да забавят излитането изтребителите, докато не установят дейтвителния път на "потока".
- "Лъжлив" бомбардировачен поток, движещ се далеч от истинския.
Тези мерки имат за цел от една страна да забави излитането на немските изтребители, от друга да "измами" насочвачите да ги изпратят в грешна посока и от трета - да предпази бомбардировачния поток от откриване, следене и прехват.
Изображение
Картата илюстрира описаното по-горе. Истинският "поток" приближава през Северно море, прикриван от смущения. "Лъжлив" поток лети над Холандия, също придружаван от смущения. По времето когато смущенията започват и още преди "потока" да бъде открит, насочвачите ще започнат оценка на ситуацията. Кодът "Цугфогел", означаващ готовност за незабавни действия ще бъде даден до изтребителите. Северният "поток" изгледжа като опит да се достигне Централна Германия, а южният - Южна Германия. Ако и в двата района времето е подходящо за провеждане на бомбардировки, нито един от двата не може да бъде изключен като цел. Дори когато радарите преодолеят смущенията, насочвачите все още виждат два "потока", които изглеждат еднакво. Колкото повече те забавят вдигането във въздуха на изтребителтие, толкова по-малко от тях ще могат да действат. Освен това ако сбъркат "истинския" поток и изпратят изтребителите от Питомната Свиня (червените стрелки) към "лъжливия", те вероятно няма да могат да се върнат навреме към правината цел.
"Лъжливия" поток обикновено се връща без да навлиза дълбоко в Германия, за да избегне загуби. Към този момент вече за насочвачите вече ще е ясно кой е "истинският" поток и ще изпратят кода "Адлер" на изтребителните ескадрили.


Създаване на затруднения в идентифицирането на целта на "потока":
- Известен брой самолети летящи в бомбардировачния поток, започват да се отделят от него и да се насочват към множество "лъжливи" цели.
- Малък брой самолети летящи пред бомбардировъчния поток, преминават над истинката цел и продължават към други "лъжливи" цели, докато самият "поток" атакува.
Тези мерки имат за цел от една страна да подлъжат насочвачите да насочи самолетите от Дивата Свиня към "лъжлива" цел, а от друга да изведат самолетите на Питомната Свиня към радиофарове, остстоящи настрани от истинската цел.

Дефанзивно и офанзивно използване на нощни изтребители:
- Съюзническите изтребители летят в бомбардировачния поток и от своя страна прихващат немските самолети. По това време британските нощни изтребители са разполагали с оборудване позволяващо разчитане на сигналите от немската система "свой-чужд" и са можели да различат приближаващите германски машини дори от петдесет мили. Освен това те са имали и пасивен радар, засичащ работата на немския "Лихтенщайн" и водещ ги към него.
- Патрули "Махмуд" - групи британски изтребители са изпращани да дежурят около радиофаровете, над които се очаква да започнат да се събират немските изтребители.
- Патрули "Цвете" - групи британски нощни изтребители атакуват летищата на германските си събратя и дежурят в близост до тях, в очакване на излитащи и кацащи самолети.
Тези мерки имат за цел да възпрат немските изтребители от навлизане в "потока" и да смутят работата на екипажите. Въпреки, че ефекта, изразен в свалени германски самолети е минимален, ефекту върху цялостните немски нощни операции е огромен - немските летци са принудени да изкючват системите си "свой-чужд", което затруднява следенето им от наземните служби, предприемат се мерки по маскиране и защита на летищата, затъмняване и изключване на летищните светлини (което от своя страна увеличава драматично катастрофите), и др.

Създаване на затруднения за насочвачите:
- Силно използване на смущения против радарите водещи немските изтребители.
- Използване на диполни отражатели, ефективни против радарите "Вюрцбург - великан" и "Лихтенщайн".
Тези мерки имат за цел да смутят Питомната Свиня, предотвратят използването на "Небесното легло" и затруднят откриването на цели от бордните радари "Лихтенщайн". Последното е изключително съществено, тъй като от една страна информацията за маршрута на потока е възможно да е неточна с до двадесет мили, от друга, самият поток понякога е дълъг до двеста мили и "напипването" му във финалната фаза зависи изцяло от екипажите.
Изображение
Кошмарът на насочвача - графична презентация на описаните по-горе трудности. Когато бомбардировачния поток преодолява немската отбрана, обичайно други самолети извършват въздушно миниране, специални операции и др. Синия курс представя курирески полет от Швеция до Англия. Червените стрели изобразяват изтребителите на Питомната Свиня.
Строши-пилот :mrgreen:

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 5603
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Тактиката на немските нощни изтребители

Мнение от Amazon » 22 Дек 2018, 16:47

Тези оръдия сочещи нагоре, които слагат на някой от нощните изтребители, били ли са ефективни?

П.П: Поздравления за прекрасната статия. Научих хиляда нови неща.

Аватар
Bruchpilot
Редовен потребител
Мнения: 1994
Регистриран на: 14 Сеп 2016, 12:14
Местоположение: Габрово
Контакт:
Status: Offline

Re: Тактиката на немските нощни изтребители

Мнение от Bruchpilot » 22 Дек 2018, 17:51

Amazon написа:
22 Дек 2018, 16:47
Тези оръдия сочещи нагоре, които слагат на някой от нощните изтребители, били ли са ефективни?
Да, особено предвид факта, че огромната част от британските бомбардировачи са нямали защитно въоръжение от към корема. Но са били с малък боезапас и трудни за обслужване в полет.
Строши-пилот :mrgreen:

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 5603
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Тактиката на немските нощни изтребители

Мнение от Amazon » 22 Дек 2018, 18:02

Bruchpilot написа:
22 Дек 2018, 17:51
Amazon написа:
22 Дек 2018, 16:47
Тези оръдия сочещи нагоре, които слагат на някой от нощните изтребители, били ли са ефективни?
Да, особено предвид факта, че огромната част от британските бомбардировачи са нямали защитно въоръжение от към корема. Но са били с малък боезапас и трудни за обслужване в полет.
Вероятно е било и опасно. С това можеш да уцелиш само от упор. При добро попадение, примерно откъснато крило, имаш шанс 30 тонен Ланкастър рязко да ти се срине върху главата. Или да взривиш бомбения запас и целокупно да се преселите при Свети Петър.

Аватар
Bruchpilot
Редовен потребител
Мнения: 1994
Регистриран на: 14 Сеп 2016, 12:14
Местоположение: Габрово
Контакт:
Status: Offline

Re: Тактиката на немските нощни изтребители

Мнение от Bruchpilot » 22 Дек 2018, 18:13

Да, опасно е, мисля един от "експертите" умира по сходен на посочения от теб начин. От друга страна едва ли е по-опасно от това да се надстрелваш с опашния стрелец на някой Ланкастър. А и все пак моменталните катастрофални разпадания на самолети са по-скоро рядкост. Всички са гледали да поразят резервоари или двигатели.
Строши-пилот :mrgreen:

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 2832
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Тактиката на немските нощни изтребители

Мнение от piston » 22 Дек 2018, 19:36

Изображение

Аватар
centara
Редовен потребител
Мнения: 1182
Регистриран на: 22 Юли 2016, 13:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Тактиката на немските нощни изтребители

Мнение от centara » 24 Дек 2018, 06:14

Amazon написа:
22 Дек 2018, 18:02
Bruchpilot написа:
22 Дек 2018, 17:51
Amazon написа:
22 Дек 2018, 16:47
Тези оръдия сочещи нагоре, които слагат на някой от нощните изтребители, били ли са ефективни?
Да, особено предвид факта, че огромната част от британските бомбардировачи са нямали защитно въоръжение от към корема. Но са били с малък боезапас и трудни за обслужване в полет.
Вероятно е било и опасно. С това можеш да уцелиш само от упор. При добро попадение, примерно откъснато крило, имаш шанс 30 тонен Ланкастър рязко да ти се срине върху главата. Или да взривиш бомбения запас и целокупно да се преселите при Свети Петър.
Тази установка обикновено е от 2х20 мм оръдия и трудно ще откъсне крилото на Ланкастъра. За останалото - както е писал Bruchpilot.

Аватар
Bruchpilot
Редовен потребител
Мнения: 1994
Регистриран на: 14 Сеп 2016, 12:14
Местоположение: Габрово
Контакт:
Status: Offline

Re: Тактиката на немските нощни изтребители

Мнение от Bruchpilot » 30 Дек 2018, 19:49

Строши-пилот :mrgreen:

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани