Общи приказки ⇒ На тази дата...

[vassiln]

Може. Чух бройката от радиото и не съм смятал, а ако бях смятал, нищо чудно да ги бях изкарал 84 години.

[Stan]

11.08.1877. Решителното сражение на Шипка.




Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде на връх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторйя кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
Насипи налитат и падат, и мрат; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаен, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всички нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
...........................
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

[ivan]

ЗАТВОРЕНИЯТ ПРОХОД

Не, няма да преминеш! Иди си!
Не те познавам.
И многото, след тебе идващи, не зная.
Не си ми сторил нищо. Не искам
жена ти, сред сълзи
деца сама да гледа!.
Но стигнеш ли до мен –
не ми оставяш избор! Ще те убия!
Макар да бях преди учител,
на разум и любов деца да учех. И на търпение..
Иди си по-добре!
Не искам да забравям, че братя сме!
Кръвта ти по ръцете си не искам!
Но, Бога ми, ще я пролея,
качиш ли се дотук! Умирах често
през дългите години и вече
смъртта не ме тревожи! Умирах всякак.
Но днес смъртта ми достатъчна не е!
Не стига да имам свобода!
А инак с радост бих умрял и този път!
И другите до мене – също!
Но няма да ни имаш мъртви!
И няма път на север за теб през тази планина!.
Красива
и геройска,
и славна,
и трагична,
и в епоси възпявана,
и горда,
и вечер, край огнището,
наново изживявана
в легендите,
смъртта ни
би била пак поредно поражение!.
За смърт е късно, трябва ни победа!
И нищо друго.
Върни се!
Иди си у дома!
Оттук не ще преминеш!

(11 август 1877 г., Шипка, на разсъмване)

[vassiln]

Кой е авторът?

[bukvite]

Кой е авторът?

Ивайло Радев

[Stan]

15.08.718 г. Край на втората арабска обсада на Константинопол.
Съчетанието от на умелата политика на император Лъв III, подсигурил си съюз с българите, унищожаването на арабския флот носещ продоволствия и подкрепления, изключително тежката зима и епидемията сред арабите, се оказало много добро.

[vassiln]

20 август 917 г.
Ахелой!

[Thorn]

Също годишнини от битката при Ярмук и рожден ден на Слобо.

[vassiln]

50 години от нахлуването в Чехословакия.

[bukvite]

50 години от нахлуването в Чехословакия.

СВЕТОВНА ФОТОЖУРНАЛИСТИКА: Часовникът върху протегнатата мъжка ръка показва точния час на нахлуването на съветските танкове на Вацлавския площад в Прага на 21 август 1968 г. Снимката е направена от верандата на сграда на Мустек и Вацлавския площад, изнесена e нелегално от тогавашна Чехословакия и е публикувана на Запад с анонимните инициали ПФ/ "Пражки фотограф"/.

Автор: Йозеф Коуделка /р.1938 г./, агенция "Магнум"
Прага, 21 август 1968 г.




В Елхово полка беше ходил там и имаше старшини, които още помнеха. Разказваха интересни неща.

[Amazon]

Разказваха интересни неща.

Разкажи нещо.

[bukvite]

Разказваха интересни неща.

Разкажи нещо.

Аз мисля с руски мозък на руски, както ми казаха. А и няма да ви харесат обяснения, че всъщност е било комунисти срещу комунисти, а обикновеното население се е чудело какво става...

[djio]

Разказваха интересни неща.

Разкажи нещо.

Аз мисля с руски мозък на руски, както ми казаха. А и няма да ви харесат обяснения, че всъщност е било комунисти срещу комунисти, а обикновеното население се е чудело какво става...

Не бе, кажи си. Нема се изложиш много, само ще се посмеем.....

[Кухулин]

Ако нa някой му се чете по темата, да погледне "Освободителят" на Суворов. Голяма комедия

[vassiln]

Тонът на някои по-горе може да бъде по-умерен. Все пак не идваме тук да се дърляме. И правилно ли усещам някаква сръдня към тия дето мигрираха в Историята, а сега отново пишат тук?

[Amazon]

Разказваха интересни неща.

Разкажи нещо.

Аз мисля с руски мозък на руски, както ми казаха. А и няма да ви харесат обяснения, че всъщност е било комунисти срещу комунисти, а обикновеното население се е чудело какво става...

Ама аз те попитах човешки, ти ми обясняваш каква ти е националността на мозъка. И какво значи, че няма да ми хареса? На който не му харесва да си го преживява сам. Аз искам да науча нещо от първа-втора ръка. Дали ще ми хареса, или не е отделен въпрос, но че ще ми е интересно(и не само на мен) - 100%.

[Amazon]

Ако нa някой му се чете по темата, да погледне "Освободителят" на Суворов. Голяма комедия

Скоро от интерес прочетох "Ледоразбивача". За времето когато е писана, книжката хич не е лоша. Според мен заклеймяването и в БС беше прекалено крайно. Още повече, че в БС се опитваха всичко да обяснят с количествени критерии. При положение че субективният фактор е бил на лице. Все пак единият ръководител е бил психопат-мечтател, а другият социопат-параноик. Дето не знаеш като се събудят сутрин, каква искра ще им прескочи през синапсите.

[vassiln]

Ако не греша, 23-ти мотострелкови полк от Елхово е вдигнат на учения в Украйна, даже май със самолети ги откарват. И накрая влизат след руснаците и държат окупацията на някакво градче. Имаше жертви - поне един отвлечен от чехите войник, май го утрепали.

[bukvite]

Ако не греша, 23-ти мотострелкови полк от Елхово е вдигнат на учения в Украйна, даже май със самолети ги откарват. И накрая влизат след руснаците и държат окупацията на някакво градче. Имаше жертви - поне един отвлечен от чехите войник, май го утрепали.

С "жертвата" е махленска история, всичко е заради жена, не защото е "окупатор". Изобщо нещата не са били такива, каквито ги представят в момента, но след приказките на Стан и останалите в негативните новини не ми се пише повече тук.
Моля някой модератор да зачисти глупостите в тази не лоша тема.

[Кухулин]

При положение че субективният фактор е бил на лице. Все пак единият ръководител е бил психопат-мечтател, а другият социопат-параноик. Дето не знаеш като се събудят сутрин, каква искра ще им прескочи през синапсите.

Всички фактори са били налице, при това "психопатичния" вероятно е играл най-малка роля. Но това няма общо с темата, "Освободителят" е просто весела литература без кой знае какви претенции.

[Stan]

23.08.1939 - подписване на Пакта Рибентроп Молотов. Двете империи на злото се събраха и разбраха. Само седмица по-късно националсоциалистическа Германия напада Полша, след това Полша е нападната и от СССР.

[Bruchpilot]

На 23 август 1943 г., според някои руски и съветски историографи завършва битката при Курската дъга.

[Кухулин]

всичко е заради жена

[Ksantip]

23.08.1939 - подписване на Пакта Рибентроп Молотов. Двете империи на злото се събраха и разбраха. Само седмица по-късно националсоциалистическа Германия напада Полша, след това Полша е нападната и от СССР.

Че са се разбрали е вярно, но напоследък ми идва в повече пропагандата как СССР бил едва ли не основен виновник за войната. Поляците изобщо не са цвете, руснаците нямат причина да не се разберат с германците, а основните виновници за цялата каша са бавноразвиващите се кретени в Лондон и Париж.

[Кухулин]

основните виновници за цялата каша са бавноразвиващите се кретени в Лондон и Париж.

А ти убеден ли си, че основния виновник не е еврейското задкулисие в Лондон и Париж? Или възгледите ти все още не са еволюирали дотам?