Българска история ⇒ Митове в българската история

[Stan]

Мхм ... и още нещо интересно от самата византийска "кухня" -

Българският апостол(сиреч пратеник,посланик) в двора на Константинопол е описан от Луитпранд, като неумит, препасан с бронзова врига и постриган, и все още според Луидпранд бил непокръстен, но домакините му оказват по-голяма чест от на него, епископ Луитпранд на франките.

Според Лиудпранд, българският пратеник не е бил все още непокръстен, а "правеше впечатление на оглашен". Това малка, но много съществена разлика. На подобни неточни и своеволни тълкования на изворите и изследванията се основават и останалите ти заключения и нямам намерение да си губя времето с тях.

[RIZAR]

В случая съществената разлика не играе никаква роля. По-важното е, че българските християни не са дотолкова повлияни от византийската култура, че всичко да бъде слагано под образеца "копи/пейст".

[Stan]

В случая съществената разлика не играе никаква роля. По-важното е, че българските християни не са дотолкова повлияни от византийската култура, че всичко да бъде слагано под образеца "копи/пейст".

Бъркаш материална битова култура, каквато е прическата и колана с апликации, с религията, но както й да е. Както казах, не ми се губи времето.

[Stan]

Както казах в началото на темата, ще имам възможността да се кача на Каймакчалан и лично да видя има ли следи от въпросното "смаляване". Е качих се и по нищо не личи върхът не с 11, а дори и с 1 метър да се е смалил.

Колата, която се вижда вдясно от сръбския параклис-паметник е на македонската бригада, която го ремонтираше. Марката е Great Wall, произведена в Ловеч

[Amazon]

Така като гледам, за да се махнат 11 метра от върха, ще е нужен подземен термоядрен взрив.

[boyankolev]

България - най-старата държава в Европа. myth busted

Кой е верния отговор тук?

Само за Гърция се сещам...

[Amazon]

България - най-старата държава в Европа. myth busted

Кой е верния отговор тук?

Само за Гърция се сещам...

Сан Марино. Прието е да се смята че България е третата най-стара европейска държава. Сан Марино май 3-ти век. Франция 5-ти век ако си спомням правилно. България 7-ми век.

[Енравота]

Франкската империя.Минимум...

[tomcalm]

А ето и няколко истини, които "разбиват" някои национални митове. Преди време ги бях писал и не ми е целта да съм "на преко", но все си мисля, че националната ни индентичност не може да почива на лъжи.

1. След повече от половин век прехвалено българско „Възраждане” по време, на което би трябвало да се е наблюдавало бум на образованието и просветата (според учебниците по история) преброяването на населението през 1881 г. в Княжество България показва, че само 3.3% от населението умеят да четат и пишат!

2. По време на Априлското въстание, възприемано за кулминация на борбата за освобождение от Османско владичество, въстават едва няколко хиляди души. В ІV революционен окръг, където въстаналото население е в пъти повече от всеки друг, въстаниците наброяват едва 2351 души. За сравнение по време на сръбското въстание през 1804-1814 (продължило 10 години!) най-голямата численост на въстаническата армия наброява 60 000 въоръжени мъже!

3. По времето на т. нар. българско „Възраждане“ името на соченият за негов основоположник –Паисий Хилендарски не е било познато дори в българските училища. Роденият през 1850 г. Иван Вазов споменава, че се е запознал с делото на Паисий Хилендарски, едва след като навършва двадесет години от едно българско браилско списание. Първото публикуване на „История славянобългарска” е през 1844 г. -82 години след написването й, като името на автора не се споменава и липсват двата предговора, изучавани днес в училище.

4. Първата българска история, създадена от българин по време на Османското владичество е „История на България” на Петър Богдан, български католически архиепископ, написана 95 години преди „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски.

5. Първото споменаване за хора претендиращи за съществуването на „македонска нация“, отделна от българската е през 1871 г. от П. Р. Славейков в статия във вестник „Македония”, 7 години преди Освобождението..

6. След Освобождението настъпва криза в българското селско стопанство, продължила десетилетия. Притежаваните от българите животни ( волове, крави, коне, магарета, овце, кози, свине) спада в пъти. През 1870 г. общият брой на животни на глава от населението в Дунавският вилает е бил 6 броя. Четиридесет години по-късно във вече освободеното Княжество България, на север от Стара планина (покриващо почти гореспоменатия вилает) същият брой е вече 2.9. Един спад от над 50 %!

7. Първите 9 българи получили някакво образование в Англия са изпратени там през 1835 г. с държавна стипендия от Османската държава.

[General Lukov]

Абе тук говорим за най-старата държава в Европа запазила същото си име, а не за най-старата изобщо. Така че тук мит няма, а въпросът е зададен некоректно. Естествено че като преминаваме на юг от Дунав през 7 век вече има няколко европейски държави.

[Thorn]

Сан Марино. Франция. С уговорки - Испания. С уговорки Англия.

[Stan]

А ето и няколко истини, които "разбиват" някои национални митове. Преди време ги бях писал и не ми е целта да съм "на преко", но все си мисля, че националната ни индентичност не може да почива на лъжи.

1. След повече от половин век прехвалено българско „Възраждане” по време, на което би трябвало да се е наблюдавало бум на образованието и просветата (според учебниците по история) преброяването на населението през 1881 г. в Княжество България показва, че само 3.3% от населението умеят да четат и пишат!

Че е имало бум, това е безспорен факт, отразен дори от един английски кореспондент (за съжаление не му помня името), останал впечатлен от добре развитата училищна мрежа. 3,3 % (ако приемем това за вярно, тъй като все пак не е посочен източника) въобще не е малко. Около 1/3 от населението по това време са турци, като се сложат циганите, гагаузите, гърците и власите, вероятно българското население пада до около 60% от всички. Като се има предвид, че възрастовата характеристика е била съвсем различна - наличие на огромен брой малки деца, които априорно не са обхванати от образователната система, както и това че жените и най-възрастните също трябва се изключат, се получава съвсем друг процент. Всъщност, подобни данни за нивото на образованост имат смисъл само ако са в съпоставителен план с други държави и народи.

[Stan]

Абе тук говорим за най-старата държава в Европа запазила същото си име, а не за най-старата изобщо. Така че тук мит няма, а въпросът е зададен некоректно. Естествено че като преминаваме на юг от Дунав през 7 век вече има няколко европейски държави.

Пак не е така - Франция, бидейки наследнична на Франкската империя е и по-стара и името й не е променяно.
Абе хора, не му вярвайте на Б.Д. Даже най-добре е въобще не му обръщайте внимание.

[Amazon]

Самата бройка училища по време на Възраждането е била впечатляваща. А за бума в създаването на учлища и образователна система след освобождението, има статия в Нешанъл Джеографик от 19-ти век. Редакцията е много впечатлена от постижението на България в това отношение. Така че да стигне чак отатък океана, едва ли е мит.

[Ksantip]

2. По време на Априлското въстание, възприемано за кулминация на борбата за освобождение от Османско владичество, въстават едва няколко хиляди души. В ІV революционен окръг, където въстаналото население е в пъти повече от всеки друг, въстаниците наброяват едва 2351 души. За сравнение по време на сръбското въстание през 1804-1814 (продължило 10 години!) най-голямата численост на въстаническата армия наброява 60 000 въоръжени мъже!

3. По времето на т. нар. българско „Възраждане“ името на соченият за негов основоположник –Паисий Хилендарски не е било познато дори в българските училища. Роденият през 1850 г. Иван Вазов споменава, че се е запознал с делото на Паисий Хилендарски, едва след като навършва двадесет години от едно българско браилско списание. Първото публикуване на „История славянобългарска” е през 1844 г. -82 години след написването й, като името на автора не се споменава и липсват двата предговора, изучавани днес в училище.

4. Първата българска история, създадена от българин по време на Османското владичество е „История на България” на Петър Богдан, български католически архиепископ, написана 95 години преди „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски.

2. Къде е посочена цифрата 2351 за въстаниците в IV окръг? Дори и да са толкова, това как променя значението на Априлското въстание?
3. Естествено, че Паисий не е бил широко известен, но книгата му е преписвана (за пръв път от Софроний Врачански още през 1765г.) и разпространявана в българските земи и е оказала влияние върху някаква част от българската интелигенция.
4.Книгата на Петър Богдан е по-научна от Паисиевата творба, но е затворена в библиотеката на Ватикана и няма никакво значение за развитието на българското самосъзнание.

[Stan]

Книгата на Петър Богдан е добре известна, даже присъства в учебниците за история, така че няма никакво основание да се коментира тук.

[RIZAR]

В случая съществената разлика не играе никаква роля. По-важното е, че българските християни не са дотолкова повлияни от византийската култура, че всичко да бъде слагано под образеца "копи/пейст".

Бъркаш материална битова култура, каквато е прическата и колана с апликации, с религията, но както й да е. Както казах, не ми се губи времето.

Историкът не просто поставя страната ни като част от православния свят. „България”, казва Тойнби, „не е пасивен реципиент на византийското културно облъчване, а съперник на Византия в политическо и културно отношение. Усвояването на византийските образци не е механичен процес, а творчески. Като втори център на православната цивилизация, България посредством християнизацията и религията на българската църква и литературната и преводаческа дейност, активно разпръсква просветата и културата сред славянските и други народи на Балканите и Източна Европа.”

[Stan]

В случая съществената разлика не играе никаква роля. По-важното е, че българските християни не са дотолкова повлияни от византийската култура, че всичко да бъде слагано под образеца "копи/пейст".

Бъркаш материална битова култура, каквато е прическата и колана с апликации, с религията, но както й да е. Както казах, не ми се губи времето.

Историкът не просто поставя страната ни като част от православния свят. „България”, казва Тойнби, „не е пасивен реципиент на византийското културно облъчване, а съперник на Византия в политическо и културно отношение. Усвояването на византийските образци не е механичен процес, а творчески. Като втори център на православната цивилизация, България посредством християнизацията и религията на българската църква и литературната и преводаческа дейност, активно разпръсква просветата и културата сред славянските и други народи на Балканите и Източна Европа.”

Това по никакъв начин не доказва някаква разлика в българското православие спрямо византийското.

[RIZAR]

Бъркаш материална битова култура, каквато е прическата и колана с апликации, с религията, но както й да е. Както казах, не ми се губи времето.

Историкът не просто поставя страната ни като част от православния свят. „България”, казва Тойнби, „не е пасивен реципиент на византийското културно облъчване, а съперник на Византия в политическо и културно отношение. Усвояването на византийските образци не е механичен процес, а творчески. Като втори център на православната цивилизация, България посредством християнизацията и религията на българската църква и литературната и преводаческа дейност, активно разпръсква просветата и културата сред славянските и други народи на Балканите и Източна Европа.”

Това по никакъв начин не доказва някаква разлика в българското православие спрямо византийското.

Разговора тръгна някъде оттук -

След още сто години могат спокойно да учат , че християнството било 100% копи/пейст от Рим , ако сме все още в ЕС, или че сме го взели от братушките , ако са успяли вече да ни превърнат в губерния.

Християнството в България, както и в Армения, Грузия, Персия, Етиопия и др. има свои местни специфични характерни особености, въпреки , че се води "византийско".

Както казах, това не са някакви догматически или канонически различия, а специфики които го првръщат в "своеобразен втори център".
Между впрочем от Калоян до падането на Търново точно българското "православие" е много различно от византийското, за което пише дори патриарх Калист до патриарх Евтимий. И това е само "върха на айсберга", както се казва. По въпроса има и една статия от покойния арх. Павел Стефанов - "Римските влияния върху българската църква".
Нещата не опират единствено до римски-византийски влияния.
На събора в Крит през тази година провел се при отсътвието на БПЦ е повдигнат отново въпроса за "голямата схизма" от 1054г. и причините за нея. Основния заподозрян и вече набеден затова е БПЦ. Така, че нищо чудно покрай "етнофилетизма" от 1872г. да ни лепнат и една "голяма схизма".
Политическото православие не е само патент на Москва, но отдавна е практикувано и доста по на юг.

[djio]

"- Кажи ми нещо, Джингиби, знаеш ли защо от Къкрина до София те пазеха само три заптиета?
- Не знам, ага.
- Аз така заповядах. Можех да пратя 300, аз обаче пратих трима. И знаеш ли зашо? За да могат твоите апапи да им скочат отгоре и да те освободят. Видя ли, никой не ти помогна, а се кълняха в теб. Ха сега, да видиш, Джингиби, за кой народ си тръгнал курбан да ставаш... "

[Thorn]

Като се заговорихме за история, какво излиза? Историите на Петър Богдан и Блазиус Клайнер са непознати за българското население, на Паисий със съвсем ограничено разпространение. Излиза, че истинският основоположник на българската историография, с относително широко разпространение и известност на произведението си, онзи, който пръв е създал у българите интерес към миналото им и някакви положителни знания за него, че и зачатъците на национална гордост за него е Юрий Венелин. Така ли е?

[Енравота]

Венелин е познат в много малка част от българската хм...интелигенция от средата нататък на 19-ти век.Той по-скоро прави популярни българите сред руската общественост.С чиста съвест може и той да се причисли към Клайнер,Бакшев и Паисий.
Лично аз бих заложил на Иречек.

[Thorn]

Юрий Венелин е автор на съчинението „Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“, издадено в 3 тома през 1829-1841 г. Този труд прави известно името на българите сред по-широк кръг от руската общественост и повлиява на много българи, между които и на Васил Априлов, да осъзнаят своята народност. Неговата книга „Критически изследвания за българската история“ е публикувана посмъртно (с известни съкращения) през 1849 г. в Москва по инициатива на Спиридон Палаузов и със средствата на живеещия в Русия български търговец Иван Денкоглу. През 1853 г. книгата е публикувана изцяло (по ръкописа на автора) в Земун, Сърбия в български превод на калоферския учител Ботю Петков (бащата на Христо Ботев) и нейната поява изиграва сериозна роля в развитието на българската историография около средата на 19. век.

Това е според уикипедия и поне на мен пасажът ми изглежда коректен. Съгласен съм, че известността му е била в тъничкия слой наречен интелигенция (реално даскалите и учениците им, както и някои търговци и чиновници), но мисля че именно от там Геров се вдъхновява за "Поискал гордий Никифор", която учениците "реват" в последните десетилетия на игото. От там идва цялата българска история, която се преподава и изучава преди Иречек, който все пак е след Освобождението. Откъде иначе примерно Чинтулов, Кръстьо Пишурка, че и Раковки получават началните си познания за историята?

[Amazon]

Откъде иначе примерно Чинтулов, Кръстьо Пишурка, че и Раковки получават началните си познания за историята?

Кръчмата? Някой от първите вестници като Български орел?

[Amazon]

Имаше по едно време спорове, виждали ли са българите Лъв. Аз твърдях че и да са виждали е било в зологическата градина в Константинопол. Оказва се че си е точно така.

Николай Йовчев
"По следите на изчезналите животни":

Лъв (Felis leo spelaeus). Най-старите писмени сведения за лъва, живял по нашите земи, както вече се каза, датират отпреди около 2500 години, т.е. от V в. пр.н.е. Разгледахме писмените и епиграфските източници. Разбира се, няма никакви основания да се оспорва тяхната достоверност. Все пак друго щеше да бъде, ако те бяха подкрепени от веществени доказателства. А до съвсем неотдавна такива не бяха намерени у нас…

Но ето че на известния наш учен проф. Стефан Иванов от Ветеринарно-медицинския факултет, ревностен изследовател на фосилни и субфосилни останки в недрата на нашата страна, и на неговия колега д-р В. Василев им „провървяло“. При изследването на остеологичния материал, намерен при археологичното проучване на селищната могила и некропол при с. Голямо Делчево — Варненско, през 1968–1969 г. те попаднали на уникална находка. Между огромното количество най-разнообразен костен материал от ранния енеолит те открили един първи шиен прешлен от пещерен лъв. Тази находка, първа и единствена засега в България, потвърждава най-достоверно литературните сведения, че по нашите земи в миналото са живели лъвове.

Предполага се, че лъвът е изчезнал от южните райони на Балканския полуостров някъде към прехода между старата и новата ера на летоброенето. Основание за това предположение ни дава обстоятелството, че по това време вече римските императори купували за цирковите забавления в прославената си столица лъвове от Африка и Мала Азия, но не и от Гърция и земите на траките. Освен това Дион Хризостом определено съобщава, че по време на римското господство над тракийските племена лъвовете били вече изчезнали от техните земи.Освен за лъвове елинските писатели и историци говорят, че из горите на планинска Тракия, на Пинд и другаде имало и пантери (леопарди), което може да се приеме за напълно достоверно, тъй като пантерата се е запазила и до наши дни в Кавказ. За цяла Европа обаче, включително и за Балканския полуостров, пантерата е вече напълно изчезнал вид.