1. Затова е измислена неутронната бомба.
2. Танковете сами по себе си не представляват бойна сила, трябва им поне пехота, а желателно артилерия и авиация.
1. Затова е измислена неутронната бомба.
Ако е на 200 метра, не знам какво ще му е на танка, но екипажът ще гризне няколкостотин рентгена даже и през оловото. Ако не и хиляди.Amazon написа: ↑15 Юни 2019, 02:07Интересен факт: Един английкси Центурион (танка) е бил купен от САЩ, използван за ядрени опити, след това подарен на Австралия и участва във Виетнамската Война!
Танка има и оловна защита, но и стоманата отразява радиацията. При ядреният опит, танка се отървава с минимални повреди.
Та опасна работа са танковете. Пада на 200 метра от тебе тактическа ядрена бомба, ти чакаш да ти отглъхнат ушите и си продължваш битката. После като изтрепаш лошите, една бърза автомивка да свалят радиацията и така...И това с танк от 46-та. Вярно танк с много изпреварил времето си но все пак от 46-та.
Това и по повод разговора ни с Кухулин за бойната стойност на ТЯО. Независимо колко е опасно, особено за специфичните си цели, ако срещу теб имаш болюк тежки танкове, ще трябва да намериш с какво да ги трепаш, щото атома не е много подходящ за тая работа.![]()
Полимерите са за защита от неутронното излъчване, а срещу гамата имат надбой, броня, подбой и каквато екипировка са турили, но ако са прекалено близко до взрива наистина няма да помогне.vassiln написа: ↑16 Юни 2019, 16:46Ако е на 200 метра, не знам какво ще му е на танка, но екипажът ще гризне няколкостотин рентгена даже и през оловото. Ако не и хиляди.Amazon написа: ↑15 Юни 2019, 02:07Интересен факт: Един английкси Центурион (танка) е бил купен от САЩ, използван за ядрени опити, след това подарен на Австралия и участва във Виетнамската Война!
Танка има и оловна защита, но и стоманата отразява радиацията. При ядреният опит, танка се отървава с минимални повреди.
Та опасна работа са танковете. Пада на 200 метра от тебе тактическа ядрена бомба, ти чакаш да ти отглъхнат ушите и си продължваш битката. После като изтрепаш лошите, една бърза автомивка да свалят радиацията и така...И това с танк от 46-та. Вярно танк с много изпреварил времето си но все пак от 46-та.
Това и по повод разговора ни с Кухулин за бойната стойност на ТЯО. Независимо колко е опасно, особено за специфичните си цели, ако срещу теб имаш болюк тежки танкове, ще трябва да намериш с какво да ги трепаш, щото атома не е много подходящ за тая работа.![]()
Пробвали са и с полимери май, че са по-леки и стават и за противоосколъчен подбой, но пак не е решило въпроса кардинално.
Жалко, че не те прочетох малко по-рано, бях на село, и там има един стар учебник по тази тема. Можех да сложа по-подробни стойности, че явно и руснаците са си играли по темата.
Примерно и по памет, танковата броня редуцира дозата наполовина (т.е. два пъти), а със специална противорадиационна защита - четири пъти.
При 200 метра над повърхността, трудно танкът ще е зад хоризонта на взрива и в същото време в поразяемия от ТЯО периметър от 2 - 3 километра. Говорим си за немските равнини, където това е предвидено да се случва. Ако не е близо до епицентъра, пехотинец на дъното на окопа има същото прикритие срещу радиация, както танкист. Примерно няколко метра пръст срещу броня, подбой и оловна жилетка (такива са предвиждани за съветските танкове). Само дето при настъпление пехотата не се е очаквало да е в окопи.Amazon написа: ↑16 Юни 2019, 17:25Вероятно и екипажа ще захапе някаква радиация, въпреки че ги пази една педя и повече стомана и олово. Разбира се ако има пряка видимост между танка и взрива. Онзи танк вероятно баш за такива тестове е ползван. Като ходиш отново на село, донеси учебника, че темата е много интересна.
Имам предвид за танковете и БМП. Макар че вторите също осигуряват, поне на теория, херметичността.
Нямам представа, а няма и значение. Говорим по принцип. Иначе в днешните условия поразяването на бронетехника с ТЯО не е особено актуално. Било е актуално едно време, когато са търсили пробиви на плътен фронт.
https://bmpd.livejournal.com/3748619.htmlТанки Т-80У были поставлены в Южную Корею в 1990-е годы в количестве 80 единиц.
Винаги съм бил подозрителен към системата с подвижна цев , според мен цевта трябва да е здраво свързана с рамата на оръжието , неминуемо с продължителната употреба се натрупват луфтове от износване на метала и не се знае при последното заключвне на цевта накъде точно сочи .
Написах ти една педя отговор, но тъпият майкрософски браузер се опресни и го изтри. Като цяло идеята на Браунинг е да има минимално движещи се части. И в същото време да имаме заключване, за да може да се използват мощни боеприпаси. За свободен затвор трябва по-маломощен боеприпас примерно 9х18 Макаров, или много тежък затвор, например Узи или легендарните MG-34/42.Centurionus написа: ↑10 Ное 2019, 08:04Винаги съм бил подозрителен към системата с подвижна цев , според мен цевта трябва да е здраво свързана с рамата на оръжието , неминуемо с продължителната употреба се натрупват луфтове от износване на метала и не се знае при последното заключвне на цевта накъде точно сочи .
Ясно е ,че отклоненията ще са в порядък десетки от милиметъра , а пистолета не е снайпер , но все пак за мен е дразнещо .
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани