Нова История#5 Втората Световна война (Оптимистична теория за новата българска история)

1878-днес

Модератор: Ksantip

Отговори
Аватар
Warlord
Редовен потребител
Мнения: 62
Регистриран на: 09 Ное 2016, 21:35
Местоположение: София
Контакт:
Status: Offline

#5 Втората Световна война (Оптимистична теория за новата българска история)

Мнение от Warlord » 25 Апр 2018, 10:37

Ето че стигнахме и до голямата патаклама :)
И тук по традиция се изсипват купища критики към тогавашните управленски елити придружени със съжаления за последиците от поетите тогава курсове. Рядко обаче някой се сеща да отбележи, че най-свирепата буря връхлитала някога човечеството ние я преживяхме оставайки почти незасегнати от нея.
Въпреки, че първоначално бяхме от лошите, точно навреме сменихме курса за да се впишем в списъка на победителите. Като дори и ибяхме единствената страна съюзник на Третия райх, която не само че не загуби територии, ами дори и спечели.
Дипломатите ни вече са далеч по-предпазливи, трезви и далновидни отколкото в началото на века. Докато румънските например – тъкмо обратното. Първоначално изключително ловко съумяха да осъществят националното си обединение, на което му се порадваха точно 20 години преди да го пропилеят.
Въобще през 1940 г. румънците изпадат в пълна дипломатическа дупка и никоя от Великите сили не желае да се застъпва за техните интереси. Напротив, Всичките велики сили вкупом (за кой ли път ;) ), включително и СССР, застават на наша страна при преговорите за връщането на Южна Добруджа. Дори мразеният от всички Фердинанд праща апели от Виена до Великите сили, убеждавайки ги, че Добруджа трябва да бъде върната на България. И все пак дава някакъв принос за това, макар и скромен и въпреки, че вече не е длъжен да го прави. Което говори, че противно на общоприетото всъщност е обичал България и дори след като вече тя не е била негова е продължавал да й желае доброто.



И тъй също така мразените от нас подли румънци ни върнаха Южна Добруджа доброволно и без да искат нищо в замяна.
Освен че заслужават благодарности за това, заслужават и доста по-големи съжаления от нас за случилото се през войната. Те губят не само Южна Добруджа за наша сметка, ами Сталин им прилапва и Бесарабия и Буковина, които вече са предимно етнически румънски територии.
Когато румънците се обръщат към Хитлер, той им взима и Трансилвания, давайки я на унгарците, а за компенсация им дава част от Югозападна Украйна. Същевременно пък на нас ни даде националното обединение през 1941 г. без да ни взима нищо (като изключим македонските и беломорските евреи, които дотогава така или иначе не са били наши поданици, а вторите дори и не са знаели български). На всичкото отгоре Борис му отказва твърдо да предаде евреите от старите предели на страната, както и да му изпрати войски в помощ на Източния фронт, което успя да ни се размине без никакви последствия. Така българите от еврейски произход отърваха кожата, докато румънците – не. Отделно ген. Антонеску прати и армията на Източния фронт. Това са близо 400 000 румънци, повечето от които така и никога не се завърнаха. Докато всички те зъзнеха в окопите край Сталинград под порой от бомби и снаряди, през това време нашите играеха билярд във военния клуб, ходеха на балове, театър, мачове. И най-важното – останаха живи и създадоха семейства, на които много от нас днес са потомци и дължат съществуването си на НВ цар Борис ІІІ.



Що се отнася до сърбите и гърците, те отнесоха голям пердах от Вермахта и въпреки, че нямаше много съпротива и битки дадоха и доста жертви. За всеки случай доста повече от нашите. Ние даваме ок. 3-4000 жертви на бомбардировките и около 10 000 в т.нар. Отечествена война. Което са микроскопични жертви спрямо тези на останалите страни и на фона на общия брой загинали през войната от над 55 милиона души.
Тук са бомбардирани само София, Враца, Дупница и Скопие (макар и то според гледната точка на противниците ни уж да не е било българско).
Но това са локални бомбардировки извършвани „между другото”. Главната цел са нефтените полета край Плоещ, просто от там на път обратно към базата си в Южна Италия самолетите изсипват тук каквото им е останало от неизхвърления бомботовар.
Излишно е да уточняваме, че румънците са били спукани от бомбардировки, далеч по-масирани от тези над нас. Освен всичко друго нефтените находища около Плоещ са единствените в териториите контролирани от райха. Съответно се получава така, че в продължение на пет години всичките немски танкове, камиони и самолети се движеха с румънски петрол, което е огромно разхищение на природните им залежи, каквото при нас е нямало.



При сблъсъците между нашите ВВС и съюзническите ние даваме доста по-леки жертви и в машини и в жива сила. Безспорно е, че пилотите ни са били добри, в това което правят, но и съюзническите са били добри. Трябва обаче да се отчетат и останалите фактори, които са благоприятствали нашите и довели до такива резултати от сблъсъците и съответно до ограничени жертви от бомбардировките.
ПВО-то на София е един от тях. То всъщност сваля повече самолети отколкото пилотите успяват да свалят с маневрени боеве. А също така и голяма част от свалените от пилоти самолети всъщност пак са били свалени благодарение и на ПВО-то. Снарядите му образуват своеобразни „залпови стени” в небето и пилотите ни, знаейки ги къде са тези стени увличат или притискат към тях вражеските самолети. Служещите в ПВО-то обаче някакси остават извън светлината на прожекторите и цялата слава я обират пилотите. Дори асът С. Стоянов съвсем бегло споменава за ролята на ПВО-то в подробните си мемоари, пък отделя много повече време да хвали например механиците и командирите от авиополка му.


После – имаме и съпорта на Луфтвафе. Вярно скромен, но такива са били възможностите. Немските пилоти обаче са опитни и също тъй ефективно и самоотвержено бранят българското небе и съответно заслужават нашите благодарности. На един от тях, загинал в тези боеве, всъщност има паметна плоча в една софийска градинка, която е периодично осквернявана от безмозъчни червени лумпени.
Благоприятстващо е също така и обстоятелството, че англичаните и американците явно са знаели, че в България по принцип се отнасят добре към пленените пилоти. Затова не са малко случаите когато някой съюзнически пилот спече положението в бой или получи някаква повреда, директно да каца в някоя нива и да чака подпрян на приземения самолет да дойдат да го приберат. След което го пращат в един пансион до Шумен при останалите пленени пилоти. Където те се излежават по цял ден, пият чай в столовата и си лафят за момичета и самолети. Демек като на курорт, само че безплатен. Освен всичко друго същевременно службата си тече, а те съвсем легално скатават там чак до края на войната, докато в това време колегите им е трябвало да водят свирепи боеве с ветераните от Луфтвафе.



Щастливо обстоятелство за България е и това, че когато през септември 1944 г. немците разбират накъде ще поемем си тръгват тихомълком от тук без бой. Когато ние ги нападнахме това вече беше на чужда територия и съответно разрушенията, цивилните жертви и щетите се случиха на чужда територия. Нещо, което малко европейски държави успяха да избегнат.


Следващото щастливо обстоятелство (щастливите обстоятелства за България просто не се свършват : ) не се свършва обаче и мистериозната мания на българите да не ги забелязват), е че и при влизането на Червената армия се разминахме без никакви жертви и разрушения.
Всички знаем какво се случи в страните където руснаците трябваше да влизат с бой, като Полша, Германия, Унгария. Масови безконтролни мародерства, изнасилвания и убийства.
Дори в Югославия сърбите твърдят, че имало 5000 случая на изнасилвания от страна на руските войници. Това като се има предвид, че Югославия е освободена от партизаните и българската армия, а войските на Трети Украински фронт минават съвсем за кратко само през част от Воеводина и въпреки това какви поразии са успяли да направят!
Докато за България има изрична заповед да не се пипа нищо, при положение и че когато на 8 септ. все още не сме направили преврата и се намираме в състояние на война със СССР.
У нас има един единствен регистриран случай на опит за изнасилване приключил с разстрел на руския войник по заповед на командира му. Е сега, чувал съм и истории как на еди кой си баба му била направила „голям шлем” щото я били е[email protected]ли и германци и руснаци, но случаите когато е нямало дърпане не ги броим ;)
Естествено не е минало без някой и друг свален часовник или отмъкната кокошка, но това са дреболии. Имаме и един случай на открадната цистерна с медицински спирт. Руските войници вдигат автоматите си срещу директора на бургаската болница, който отчаяно се опитва да им обясни, че тоя спирт не става за пиене. В крайна сметка всичките се изпонатравят и вкупом ритват камбаната, тъй че и при този инцидент жертвите са изцяло от чуждата страна. Кой знае защо си имаме и паметник на тези толкова геройски загинали юнаци, но нямаме например на българските летци. Избирателната благодарност на българите е меко казано странна.



Така на нас ни се разминаха всякакви зулуми както при пристигането на германците, така и при оттеглянето им, така и при идването на руснаците. Все неща с които Полша например никак не може да се похвали.
Като впоследствие когато се включваме във войната против райха, нашите войници пък правят доста зулуми навън, за които историографията ни разбира се мълчи.
Тито например пуска оплакване до руснаците, че българите били изтарашили някакви складове в Пирот, ама така ги били омели, че отмъкнали дори бравите на вратите. Руснаците пропускат покрай ушите си тези оплаквания, както и настояванията му да им платим обезщетение. В Югославия има и далеч по-фрапиращи случаи от този, които ги знаем от дядовците си, защото в учебниците естествено липсват. Като например случай, при който български войник намушква с щик в корема бременна жена. На въпросния изрод впоследствие са му видяли сметката своите, представяйки го за нещастен случай. Разбира се това са по-скоро изключения отколкото практика и не са били планомерно прилагани от командването, а са представлявали изстъпления на отделни личности. Но все пак сумарно са доста на брой, като подобни карамболи нашите правят дори и чак из Австрия. Споменава се, че ловили риба в езерата в Алпите и по парковете с... ръчни гранати! А също така и руснаците се наложило да слагат по един часови на пост пред всеки хабсбургски замък около Клагенфурт за да не го оберат българите. За отбелязване е и това, че част от инцидентите не са предизвикани, както обикновено от крадливост, похотливост или омраза към местните, а от чиста кретения. Като например случай с разквартируван в случайна къща наш киртак, който се изср@л в каца с кисело зеле в Унгария. После неговите другари и командири са го шамарили като са разбрали за тая простотия, но стореното си остава сторено. И въпреки тези инциденти унгарците ни запомниха с добро, като борци за тяхното освобождение, за разлика от сърбите например. Издигнаха и паметниците на загиналите ни войници там и редовно им поднасят венци.

Ние тая благодарност не я заслужаваме особено с оглед на гореописаните случки, а и защото приносът ни за разгрома на райха е реално съвсем символичен. На всичкото отгоре и не успяхме да изпълним основната задача, която съюзниците ни възлагат – да отрежем пътя за отстъпление на немските войски от Гърция и Югославия и да не им позволим да се съединят с останалите немски сили.
Въпреки, че разполагахме с огромно превъзходство в техника и жива сила скромните немски ариергарди успяват да ни забавят достатъчно, че и поражения да ни нанесат, докато останалите им части се изтеглят през това време. При Драва и в Унгария успешно, макар и с доста мъка и доста съветски съпорт, отбиваме опита за контраатака и обход на фронта от немците. Но руснаците така или иначе щяха да се справят и без нас в успешното изпълнение на Балатонската операция.


Или ако трябва да обобщим – в продължение на повече от 3 години бяхме на страната на райха, сваляхме американски и британски самолети на поразия, трепехме сръбски и гръцки партизани в окупирани от немците техни територии. Накрая врътнахме един бърз преврат, мигом сменихме свастиките с петолъчки, направихме си няколкомесечна разходка до Европа за ръчичка с руснаците, погърмяхме по оттеглящите се немци и това беше достатъчно за да се наредим сред победителите.



Така при подписването на Парижкия мирен договор минахме без териториални загуби, а само с парични санкции (част от които подобно и на тези по Ньойския договор ни бяха опростени впоследствие).
Разбира се териториите, които немците ни ги бяха подарили отнемайки ги от Гърция и Югославия, нямаше как да не ги върнем ако искахме да минем по някакъв начин за страна воюваща против Третия райх. Но пък отново в крайна сметка Великите сили прецениха, да не изпълняват желанията на съседите ни, които отново искаха териториални компенсации заради това, че бяхме агресори и окупатори срещу тях през войната. На преговорите гърците искаха от нас Родопите и Пиринска Македония, а сърбите искаха още части от Западна България. Ние пък настоявахме да получим поне излаз на Беломорието, но за разлика от нас те не бяха воювали на страната на Германия и съответно те бяха в позиция да искат компенсации, а не ние.
Но желанията им останаха неудовлетворени, този път не толкова заради твърдото единодушно застъпване на Западните сили, ами най-вече заради това на Сталин. Който след като стана ясно, че България ще бъде негов сателит не позволи повече нищо да се вземе от нея.



Тъй че тези, които съжаляват за написаното на онази прословута салфетка от Московската конференция и къде ни постави тя, може би е време да преосмислят становището си. Какво щеше да стане, ако България беше отишла от западната страна на Желязната завеса и съответно – на милостта на Западните сили, а не на Съветския съюз, какво щеше при това положение да ни отреди Парижкия договор? Те можеха да решат да удовлетворят претенциите на Гърция и Югославия или поне част от тях. Защото вече не става въпрос за баланс на силите както преди. Задава се Студена война, идеологически сблъсъци и в този контекст баланса на силите между малките държави вече не е от такова значение. Още повече и че сега те са технологически доста по-изостанали от индустриалните гиганти и не представляват такива фактори каквито през ПСВ.
А Сталин пък, знаейки, че България няма да е в неговата сфера на влияние, нямаше да се застъпва за нея, дори можеше да пожелае връщане на Южна Добруджа на Румъния за да увеличи своята зона. И така да останем в свободния свят, но значително разпарчетосани.
Докато при реалния сценарий попадаме за 45 години в соц лагера, но териториално цели, каквито останахме и до днес.
Дали беше добра цена заплащането на съвременната ни териториална цялост за сметка на 45 години Комунизъм?
За онези хора, които трябваше да ги изживеят, навярно цената е била висока. Тя обаче така и така вече е платена и репарациите са платени. А ние живеем вече в свободния свят и в границите отпреди влизането ни във войната.
Което никак, ама никак не е малко, можеше и да е много по-лошо. Не можем да го оценим това обаче, защото човек оценява истински това, което има чак когато го загуби. Дали ще загубим това което сега имаме, или ще го запазим и направим още по-хубаво и уютно за живот – зависи единствено и само от нас.

Аватар
Желязин
Редовен потребител
Мнения: 1635
Регистриран на: 05 Сеп 2017, 20:33
Контакт:
Status: Offline

Re: #5 Втората Световна война (Оптимистична теория за новата българска история)

Мнение от Желязин » 25 Апр 2018, 11:57

Това за мен е най-малко скандалната тема - може би, защото сам стигнах до тези изводи и съм на 90% съгласен с анализа :Д

В историята ни наистина има една модна тенденция да се налага пораженческо мислене.
"Покажете ми един нормален човек и аз ще го излекувам!" Карл Густав Юнг

Аватар
rki
Редовен потребител
Мнения: 3200
Регистриран на: 22 Мар 2017, 20:11
Контакт:
Status: Offline

Re: #5 Втората Световна война (Оптимистична теория за новата българска история)

Мнение от rki » 25 Апр 2018, 12:01

Ще има ли и шеста част?
Ще ми е интересно да прочета една по-разгърната обосновка как 45 години тоталитарен режим по съветски образец плюс всичко що струва на България попадането в сферата на СССР, са за предпочитане пред теоритичната (по-скоро въображаема) вероятност да бъдем разпарчетосани?
Президент РФ Владимир Путин больше всего не любит ложь и некомпетентность, заявил Д. Песков.

Путин: Вон Песков, мой пресс-секретарь, он несёт иногда такую «пургу», я смотрю по телевизору и думаю: чего он там рассказывает? Кто ему это поручил?

Аватар
Желязин
Редовен потребител
Мнения: 1635
Регистриран на: 05 Сеп 2017, 20:33
Контакт:
Status: Offline

Re: #5 Втората Световна война (Оптимистична теория за новата българска история)

Мнение от Желязин » 25 Апр 2018, 12:26

На мен по-интересно ще ми е да прочета седма част :Д
"Покажете ми един нормален човек и аз ще го излекувам!" Карл Густав Юнг

Аватар
bukvite
Редовен потребител
Мнения: 650
Регистриран на: 27 Сеп 2016, 22:39
Контакт:
Status: Offline

Re: #5 Втората Световна война (Оптимистична теория за новата българска история)

Мнение от bukvite » 25 Апр 2018, 12:28

Салфетката не беше ли от Ялта.
Иначе поздравления! Имаш много трезв поглед към нещата!
http://Istoriata.net - исторически форум
Историята, такава каквото е!

Аватар
Warlord
Редовен потребител
Мнения: 62
Регистриран на: 09 Ное 2016, 21:35
Местоположение: София
Контакт:
Status: Offline

Re: #5 Втората Световна война (Оптимистична теория за новата българска история)

Мнение от Warlord » 25 Апр 2018, 12:42

Има и 6-а и 7-ма част, ама те вече са доста спорни, все пак е вече съвремие.
Да ги пускам ли? :)

Аватар
Желязин
Редовен потребител
Мнения: 1635
Регистриран на: 05 Сеп 2017, 20:33
Контакт:
Status: Offline

Re: #5 Втората Световна война (Оптимистична теория за новата българска история)

Мнение от Желязин » 25 Апр 2018, 12:48

Пускай ги - после ще можеш да патентоваш 6-а и 7-ма част като ОМП (за определена аудитория на форума....то с малко хъс може и двете фракции да вкараш в ступор) :D
"Покажете ми един нормален човек и аз ще го излекувам!" Карл Густав Юнг

Енравота
Редовен потребител
Мнения: 305
Регистриран на: 22 Юли 2016, 22:13
Контакт:
Status: Offline

Re: #5 Втората Световна война (Оптимистична теория за новата българска история)

Мнение от Енравота » 25 Апр 2018, 13:04

Warlord написа:
25 Апр 2018, 10:37
...У нас има един единствен регистриран случай на опит за изнасилване...
...Естествено не е минало без някой и друг свален часовник или отмъкната кокошка, но това са дреболии...
...Така на нас ни се разминаха всякакви зулуми така и при идването на руснаците...
гошо мастиката в писмо до кремълския бащица от 22.09.44 твърди друго.
Мисля си,че за да се стигне до писмо,значи нещата не са били само 1 опит,часовник и кокошка.
Прикачени файлове
писмо.jpg
Suum cuique

Аватар
Warlord
Редовен потребител
Мнения: 62
Регистриран на: 09 Ное 2016, 21:35
Местоположение: София
Контакт:
Status: Offline

Re: #5 Втората Световна война (Оптимистична теория за новата българска история)

Мнение от Warlord » 25 Апр 2018, 13:33

Поне на мен не ми бяха известни други такива случаи. Сигурно е имало и са покривани. Нормално РККА е една огромна, дрипава сган от блядове, които е трудно да се контролират дори и когато са на собствена територия, какво остава за навънка. Въпроса е, че тук това не е било практика и не е било позволявано от командването им, за разлика от други места. И най-вече мащабите на изтъпленията и поразиите на РККА са несравними спрямо тези в останалите "освободени" страни в Европа.

Аватар
Желязин
Редовен потребител
Мнения: 1635
Регистриран на: 05 Сеп 2017, 20:33
Контакт:
Status: Offline

Re: #5 Втората Световна война (Оптимистична теория за новата българска история)

Мнение от Желязин » 25 Апр 2018, 13:45

При нас има една особеност - силната любов на народа към руснаците. Ние ги посрещаме като освободители.
"Покажете ми един нормален човек и аз ще го излекувам!" Карл Густав Юнг

djio
Редовен потребител
Мнения: 608
Регистриран на: 22 Юли 2016, 14:32
Status: Offline

Re: #5 Втората Световна война (Оптимистична теория за новата българска история)

Мнение от djio » 25 Апр 2018, 14:19

Желязин написа:
25 Апр 2018, 13:45
При нас има една особеност - силната любов на народа към руснаците. Ние ги посрещаме като освободители.
Няма такова нещо. Някои, някъде - може, ама "ние" не върви. 4 години по-рано посрещаме по същия начин и фашагите, ако гледаме архивните кадри от организираните паради. Изобщо е много спорно, каква част от населението е симпатизирало искрено на Хитлер и немската армия и каква на руснаци/съюзници. По селата специално, никой не е посрещал руснаците с хляб и сол, криели са къде каквото могат. И байките, че тук-таме някоя кокошка е дала фира в коша, още има живи съвременници.

Аватар
Желязин
Редовен потребител
Мнения: 1635
Регистриран на: 05 Сеп 2017, 20:33
Контакт:
Status: Offline

Re: #5 Втората Световна война (Оптимистична теория за новата българска история)

Мнение от Желязин » 25 Апр 2018, 14:33

„Министрите ми са англофили, генералите – германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил.“
"Покажете ми един нормален човек и аз ще го излекувам!" Карл Густав Юнг

djio
Редовен потребител
Мнения: 608
Регистриран на: 22 Юли 2016, 14:32
Status: Offline

Re: #5 Втората Световна война (Оптимистична теория за новата българска история)

Мнение от djio » 25 Апр 2018, 14:41

Желязин написа:
25 Апр 2018, 14:33
„Министрите ми са англофили, генералите – германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил.“
....казал Борис и ние го приемаме безрезервно. Е, можем да добавим и как на Волга цялата войска барабар с духовата музика щяла да премине на страната на руснаците. Дума да няма, добре е аргументирал отказа си да изпрати войски на източния фронт. Хубаво, че немците не са му припомнили кого точно е гонил ген.Колев из Добруджа 20-на години по-рано.

kramer
Редовен потребител
Мнения: 1292
Регистриран на: 20 Юли 2016, 19:14
Контакт:
Status: Offline

Re: #5 Втората Световна война (Оптимистична теория за новата българска история)

Мнение от kramer » 25 Апр 2018, 14:46

Да се реве на ощипано е характерна черта на българина. Горецитираното писмо на Гошо характеризира също това.
А анализът на Warlorda e класен.
"Копелета гадни бяхме всичките, до един", и тогава и сега е същото.

Аватар
Желязин
Редовен потребител
Мнения: 1635
Регистриран на: 05 Сеп 2017, 20:33
Контакт:
Status: Offline

Re: #5 Втората Световна война (Оптимистична теория за новата българска история)

Мнение от Желязин » 25 Апр 2018, 15:16

djio написа:
25 Апр 2018, 14:41
Желязин написа:
25 Апр 2018, 14:33
„Министрите ми са англофили, генералите – германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил.“
....казал Борис и ние го приемаме безрезервно. Е, можем да добавим и как на Волга цялата войска барабар с духовата музика щяла да премине на страната на руснаците. Дума да няма, добре е аргументирал отказа си да изпрати войски на източния фронт. Хубаво, че немците не са му припомнили кого точно е гонил ген.Колев из Добруджа 20-на години по-рано.
Тоест да се доверя повече на твоите, а не неговите думи на съвременник на епохата?

Само в тоя форум има някакъв баланс между филофобите. Българите и в момента поголовно са проруски настроени. Само сред младите , родени след 90-та малко се променят нагласите в полза на фобската фракция (ако се интересуват от нещо повече от чалготека и лесни пари, разбира се).

При българите симпатиите към Русия не се дължат на пропагандата през соца, по-скоро обратното.

Бтв, Има го и момента, че България е първата страна, с която съветите не воюват напратика, тоест, освен исторически и дефакто са ни възприемали повече от приятелски като братя...
kramer написа:
25 Апр 2018, 14:46
Да се реве на ощипано е характерна черта на българина. Горецитираното писмо на Гошо характеризира също това.
Всеки, който е бил в силно бюрократизирана структура знае как може да се извъртят нещата с думи, да се преувеличат или направо да се излъже.
"Покажете ми един нормален човек и аз ще го излекувам!" Карл Густав Юнг

Енравота
Редовен потребител
Мнения: 305
Регистриран на: 22 Юли 2016, 22:13
Контакт:
Status: Offline

Re: #5 Втората Световна война (Оптимистична теория за новата българска история)

Мнение от Енравота » 25 Апр 2018, 16:46

djio написа:
25 Апр 2018, 14:19
4 години по-рано посрещаме по същия начин и фашагите, ако гледаме архивните кадри от организираните паради.
Чисто технически-посрещат се национал-социалистите.Фашизъм в Германия...wtf? :shock:
Желязин написа:
25 Апр 2018, 15:16
Всеки, който е бил в силно бюрократизирана структура знае как може да се извъртят нещата с думи, да се преувеличат или направо да се излъже.
Така е,точно за увъртане говорим,типичен новоезик,който гошо идеално е усвоил в съюза и го пренася и в България.Всичко е цветя и рози,тук- таме има "недостатъци",но те са "отделни недостатъци".Проблеми никъде и в нищо няма,е,има едни "трудности",но те задължително се наричат "временни трудности".Партийната линия е вярна,ама има тук едни другари,дето я изкривяват.И т.н,и т.н.,и т.н.....
Та и гошо..."някои случаи",някои военнослужещи"...
И най-гадното:в Дивдядово заедно с някакви други бил убит и стар член на партията.Ужас! :o
Suum cuique

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани