Нова История#3 Войни за национално обединение (Оптимистична теория за новата българска история)

1878-днес

Модератор: Ksantip

Отговори
Аватар
Warlord
Редовен потребител
Мнения: 62
Регистриран на: 09 Ное 2016, 21:35
Местоположение: София
Контакт:
Status: Offline

#3 Войни за национално обединение (Оптимистична теория за новата българска история)

Мнение от Warlord » 14 Апр 2018, 11:34

Нова тема от поредицата, която струва ми се би трябвало да надмине по скандалност първите две :)



Ето че стигнахме и до може би най-коментирания и най-съдбоносния епизод от новата ни история. Винаги си спомняме за него със съжаление как тогава всичко било пропиляно завинаги. И как за всичко били виновни Кобургът Фердинанд от една страна, а от друга – подлите съседи, заедно с Великите сили, които одобриха тяхното лешоядно пиршество.
Да видим обаче сега толкова фатално ли се прецакахме тогава и наистина ли, както винаги, другите ни бяха виновни. И тези други действително ли носят лицето на някакъв демоничен враг, който те преследва цял живот и е отговорен за всичките ти несгоди, най-редовно ти изяжда попарата от купичката, най-редовно оправя жена ти и най-редовно ти цака асата на белот :)
Може би и наистина лицето им да е било подобно. Но както добре знаем, да се търси някакъв морал в политиката, била тя и външна, си е ялова работа.
И въобще длъжен ли е някой да приема нашия възглед за национално обединение и просперитет и да работи за тях в наш интерес?
Ами естествено, че не, всеки си следва собствения интерес. Проблема е, че ние тогава не сме били особено добри в тази област, като тази ни черта се е запазила непокътната и до днес.



Да се хвърля цялата вина за фаталните решения само върху Фердо си е измиване на ръцете. През цялото време до него има демократично избрано правителство, ген-щаб и дипломати, които го съветват и направляват и които в огромното си мнозинство са подръжници на поетата от него линия. Нещо повече, цялото тогавашно общество подкрепя решенията му, те като цяло представляват отражение на народната воля.
Така че вината е колективна. А цялото начинание е било обречено на неуспех още в зародиша си и е направо изумително, че на никой не му прави впечатление очевидното назряване на новия конфликт вследствие на нескопосаните договорености със съюзниците.
Втората непростима грешка - неприемането на предложенията на съюзниците след Лондонския мир и безумното ни нападение срещу тях е също колективно решено след дълги макар и противоречиви беседи на царя с щаба и с правителството. Така че и тук отговорността е колективна.



А на съседите няма какво да им се сърдим, те просто си гледат техните интереси и то както трябва, за разлика от нас. Ние, гледайки от нашата си камбанария, считаме за справедливо единствено ако вземем всички територии смятани за „наши”. Това включва цялата географска област Македония барабар със Солун. Е съгласете се, че така за съюзниците ни остават само трохи. Особено след създаването на Албания от австроунгарците. С това си действие те лишават сърбите от морски излаз и гърците – от Вльора и Южна Албания, принуждавайки ги да търсят компенсация от нас. Поради което и се почва новата патаклама, в която ние го отнесохме накрая. Кой знае защо обаче никой не им се сърди на австроунгарците, за дето я забъркаха тая патаклама, че дори и им станахме съюзници две години по-късно.
Да се неначудиш на дипломатическия ни дебилизъм.

Та не знам как сме очаквали при това положение сърбите и гърците да са доволни и да не искат ревизия. Ако те няма да вземат нищо от Македония и Албания то – за сърбите остава единствено чукарестия Новопазарски санджак, който на всичкото отгоре и трябва да го делят с черногорците, а за Гърците остава само също така чукарестия Епир плюс разни островчета. А всичко останало (едно 80% от плячката) да отиде за България. Поставете се на тяхно място и се опитайте да се самоубедите, че това ви изглежда честно и си струва да водите война срещу империя за него :animatedwink:



Последвалата катастрофа след малоумното „всичко или нищо” е добре известна на всички. Но Букурещкия договор, който толкова сме свикнали да мразим е всъщност много изгоден на фона на реалната окупация в края на войната и страшния сценярий, който ни очакваше ако беше продължила и още само с един ден.
Спрямо линиите на фронта към 18 юли, според договора и четиримата ни съседи ни отстъпват окупирани от тях територии. А можеше и да не го направят. Особено гърците, на чиито молби преди войната да определим някаква точна граница Фердинанд троснато отговаря: Докъдето стигнат войниците ни до там! Е гърците стигнаха до Благоевград и можеха да кажат – хубаво тук ще е границата значи :animatedwink:
На фона на катастрофата и на това, че имаха възможност да ни унищожат напълно, или поне да не се изтеглят от вече заетите територии, както направиха през Първата Балканска война, Букурещкия договор е не само спасителен, ами е и най-голямото ни териториялно разширение след Съединението.

Изображение


Всички евентуални или реални апетити на съседите към това да не отстъпят тези територии или дори да ни унищожат са пресечени от Великите сили, които им скръцват със зъби да не се нарушава прекалено баланса на силите. Този тъй мразен баланс на силите, заради който ни разпарчетосаха на Берлинския конгрес и който бе използван като повод от сърбите и румънците да ни нападнат в гръб. Но и благодарение, на който не позволиха да ни унищожат нито през 1913, нито през 1918.



Въпреки това Букурещкия договор е залегнал в съзнанието ни едва ли не като некролог на България, според който сме загубили изконните ни Източна Тракия и Вардарска и Егейска Македония.
Ами няма такова нещо. :) Те просто не са били наши (от поне 700 години насам), били са на Турция. Така че тях не ги печелим, но не ги и губим, просто защото не са били в ръцете ни за да ги изгубим. Единствената ни териториална загуба по договора е Южна Добруджа. Като не трябва да броим Силистра към нея, защото я отстъпваме доброволно още преди войната. Между другото трябва да сме благодарни на румънците, че не се заядоха за нея на преговорите през 1940 г. Можеха да кажат: Ами Силистра не сме ви я окупирали, вие доброволно ни я отстъпихте, така че нея защо да я връщаме? И щяха да са в правото си, но не го направиха.
Не само, че не сме ощетени от този договор, а дори се уголемяваме и то значително спрямо границите отпреди двете войни. Губим Южна Добруджа, но печелим Пиринска Македония (със Струмица), Беломорска Тракия и Южните Родопи. Откъм Турция пък, сега забележете турците какви са добрички :) – Въпреки, че срещу тях няма почти никакви български войски и могат да си вземат от нас територия колкото им е угодно, се задоволяват да си върнат само Одрин и територията до него. От чисто стратегически съображения – необходим им е хинтерланд около столицата, както и Одринската крепост за да могат да отбраняват подстъпите към нея при нужда.
Даже не е вярно, че си взимат всичко до старата граница, както пише в учебниците. Преди войната границата преди Одрин е била ок. 30 км по-насам. В тази зона например се намира Свиленград, който остава за нас след войните. В източния участък на бившата граница пък намазваме още по-дебело. Там турците ни оставят цялата територия между р. Резовска и Приморско (включваща Китен, Царево, Ахтопол, Синеморец, Резово), както и Североизточна Странджа (района на Малко Търново).
Всичко това са придобивки, които въпреки загубата на Добруджа ни увеличават територията с около 15% спрямо предвоенното положение.
Отделно турските пичове :) след това ни отстъпват доброволно (Българотурската конвенция от 1915) и района на Димотика, с което територията ни става 114 хиляди кв.км, повече отколкото е сега.



А що се отнася до резултата от Междусъюзническата война, който ние сме кръстили Първа национална катастрофа, той съвсем не е толкова фатален за колкото сме свикнали да го мислим. Всъщност в него няма нищо катастрофално.
Жертвите, които даваме в тази война са около 14 000 души, което е нищо на фона на разразилите се на следващата година касапници из цяла Европа погълнали милиони животи. Освен това: първо – увеличаваме си територията, както вече казахме, получаваме даже излаз на Бяло море и второ – икономиката ни се възстановява до нивото отпреди войната за точно 11 месеца. Все едно нищо не е станало. По-малко от година ни трябва да се възстановим напълно след „катастрофата”. Ако трябва да го сравним с настоящето, от 10 ноември 1989 (който даже не го водим катастрофа) вече 27 години не можем да се оправим. Вместо това се тюхкаме как през 1913 г. сме могли да пропилеем всичко и колко тесногледи са били прадядовците ни за да го допуснат. Само че ако те тогава можеха да надзърнат в бъдещето и да ни видят ние сега как живеем, какви мафиоти си избираме да ни управляват всеки път, как се стопяваме и емигрираме, навярно щяха да си зададат въпроса: Вярно ли внуците ни ще бъдат такива идиоти?! Обвиняваме ги, че тогава всичко е било в техните ръце, но го пропиляли, обаче не обвиняваме себе си, че и днес всичко е в нашите ръце, но за разлика от прадядовците си не правим нищо за да променим положението.



Преминавайки към ПСВ няма как да не засегнем първо момента с избора на съюзници. Въпросът, който обикновено си задаваме е: Как така Фердинанд се оказа толкова смотан, че да ни джойнне към очевидно губещия войната съюз?
Първо – отново решението му не е еднолично. Въпреки, че последната дума разбира се е негова, по-голямата част от предприятията и влиятелните личности в българския икономически и политически живот са обвързани с германските и австроунгарските капитали. Тъй че те не могат да хапят ръката, която ги храни и съответно икономиката ни да увисне, с което царя няма как да не се съобрази. Отделно настроенията в обществото са били такива, че всички са бясни на Сърбия, искат реванш и си искат Македония. Не желаят и да чуят за неутралитет, камо ли пък да минем на страната на Антантата, т.е. да сме съюзници на сърбите и да воюваме за тяхна изгода.
Някои депутати държащи пацифистични речи от трибуната на народното събрание против влизането на България във войната са получавали заплахи от активисти на ВМРО, че главите им ще се търкалят по Витошка, ако продължат да настояват за тези неща в парламента. Такива заплахи са отправяни дори и към царя ако незабавно не обяви война на Сърбия. А подобни заплахи през тази епоха не са били шега работа, имаме примери с кмет и с премиер, които са били заклани посред бял ден в центъра на София.
Второ – в момента когато се взима решението да минем на страната на Централните сили ситуацията съвсем не изглежда така както от картите на ПСВ по атласите. Четири държави срещу целия останал свят.
САЩ и Япония още не са се включили и никой не предполага, че ще го направят и на чия страна, както и че войната ще стане световна ще се включат и колониите и ще се проточи с години. Гърция и Румъния все още са неутрални и със силни германски лобита в кралските си дворове. Освен, че за момента положението изглежда равностойно, кампанията през 1914 е успешна като цяло за Германия, а и тази през 1915 също тръгва добре. Белгия и Северозападна Франция са в немски ръце, германците минават временно в отбрана там за да могат да предприемат офанзива на Източния фронт. Французите и англичаните не успяват да пробият отбранителните им линии колкото и да се напъват. Също толкова безуспешни са и италианските атаки на австрийския фронт, предстои Австроунгария да смаже Сърбия, или поне така се е очаквало. На изток германците са окупирали Балтика и Беларус и настъплението им продължава. Докато руснаците, освен че губят на фронта вече се появяват и признаци на вътрешно разложение в държавата им.
Слагайки на кантара всичко това накрая добавяме и най-решителната теглилка отгоре – Антантата не ни предлага нищо. Обещават да съдействат за преговори със сърбите и румънците да ни направят евентуално някакви отстъпки след войната. Т.е. ако те не се съгласят, няма да ги има тези отстъпки, а те разбира се няма да се съгласят. Обещават ни единствено някаква част от Източна Тракия, в най-добрия случай до линията Мидия-Енос. Но вероятно е щяло да бъде по-насам тая линия, защото каквато и да беше съдбата на Истанбул при такъв сценарий, пак щяха да му придадат хинтерланд около него и проливите.
При този варянт щяхме да останем с Беломорска Тракия и Одрин, но без Добруджа и заради придобиването на първите две вече да ни считат за достатъчно компенсирани за загубата на Южна Добруджа. Така ние нямаше да сме в позиция през 1940 да си я поискаме обратно и тя да си остане румънска. Което е струва ми се по-лошия варянт. Добруджа все пак е житницата, а и самата тя си има морски излаз, докато беломорския в крайна сметка сега вече като член на ЕС така или иначе имаме свободен икономически и туристически излаз на гръцкото Беломорие.

От другата страна на кантара лежи пълното ни национално обединение, което Централните сили безусловно гарантират. Дават ни всичко, което искаме, че и отгоре – Северна Добруджа, Сърбия чак до Морава и Косово. Не мисля, че при това положение е можело да има място за колебания.



Влизаме във войната на страната на Централните сили, след което става каквото става и накрая стигаме до Ньойския договор, считан за надгробната плоча на националното ни обединение и за най-голямото нещастие, което ни е застигало.
Но всъщност в сравнение с останалите ни съюзници, нашите загуби са най-леки и чисто количествено и като %.

Всички жертви, които даваме през ПСВ (загинали в битка, безследно изчезнали, убити цивилни, умрели от болести, глад или по друг начин свързан с войната) са около 180 000 души (ок. 3% от населението). Германците дават 2 800 000 жертви (4.3%), Австроунгарците – 2 млн (4%), Турците – близо 3 млн (15%). Дори и държавите от победилата Антанта – Англия, Франция и Русия дават по над 1 млн жертви всеки. От Балканските страни само Гърция дава по-малко жертви от нас - ок. 160 000 жертви (3.5%), но нейното участие е съвсем кратко и като процент от населението жертвите им са повече от нашите. Румънците дават 600 000 (8%) – над три пъти повече от нас.
А сърбите дават над 1 200 000 (27%), или почти СЕДЕМ пъти повече от нас! С други думи – всеки 4-ти сърбин загива в тази война и всеки 34-ти българин загива в тази война.
Така че не знам кои са останали по-прецаканите. Етническите българи, които след войната са останали в пределите на други държави (или пък са се изселили тук) все пак са живяли своя живот, добър или лош – субективен въпрос. Докато всички тези хора стоящи зад горните цифри, които ние наричаме врагове, са приключили със своите животи през тази война и евентуалните им потомства никога не са се появили на този свят. Докато нашите потомства, тоест – ние, сме си тук, едва 3% само ги няма.



Що се отнася до съюзниците ни – и тримата биват унищожени в тази война. Това са три империи, които престават да съществуват в резултат на войната – Германската империя, губи всичките си колонии, губи огромни територии за сметка на Полша, Франция, Дания и Белгия и на нейно място след това е създадена Ваймарската република. Австроунгария е напълно унищожена и разпарчетосана от нея остават две отделни държави – Австрия и Унгария, и двете с по-малко територия от нас. Османската империя по Севърския договор също е тотално разпарчетосана, но в последствие Ататюрк успява да спаси това, което имат днес вече под формата на Турска република.

Царство България обаче оцелява!
Ньой не го разруши.
Разрушихме си го сами през 1946 г. с един инсцениран референдум!



Нито пък репарациите, които са ни наложили по договора са били сериозна тежест за тогавашната ни икономика в дългосрочен план. Те възлизат на 2 милиарда франка, но след поредица от преговори успяваме да договорим разсрочено плащане, премахване на лихвите, премахване и на вече договорени траншове и през 1931 г. изцяло да анулираме това, което е останало да плащаме по договора.


Териториалните загуби са незначителни като за страна загубила световна война и особено в сравнение със съюзниците ни, както вече отбелязахме. Губим само Беломорска Тракия откъм Гърция, а откъм Сърбия три крайгранични градчета с прилежащите им паланки. Откъм Румъния – нищо, границата си остава така както е била преди войната. А откъм Турция дори оставаме с малка териториална придобивка – териториите в кафяво:

Изображение

Естествено в резултат на тези войни не можахме да осъществим националното си обединение така както си го представяхме, но пък оцеляхме във война сами срещу всички други балкански държави, а след това и срещу целия свят, заедно със само трима съюзника, които за разлика от нас не оцеляха.
Не оцеля дори и Руската империя, която въпреки че беше на страната на победителите загуби територии колкото няколко Българии и накрая падна под болшевишко „робство”.
Нововъзникналото Кралство на Сърби, хървати и словенци въпреки, че изглежда на картата като една реализирана сърбоманска мечта, всъщност претърпя чудовищни човешки жертви и разрушения както при създаването си в резултат на тази война, така и при разпадането си в края на века. Следвоенните години там са доста тежки и гладни. С учудване съм чел коментари на сърби из разни групи, че не харесвали Александър Караджорджевич, не само защото бил кофти като човек, ами и защото периода на управлението му били бедни години за населението.
Докато ние отново се възстановяваме за кратко време. Страната ни все още е предимно аграрна, все още с бързо развиваща се икономика и все още можеща да самозадоволява нуждите си. За разлика от днес, когато без вноса сме загубени...

Аватар
Warlord
Редовен потребител
Мнения: 62
Регистриран на: 09 Ное 2016, 21:35
Местоположение: София
Контакт:
Status: Offline

Re: #3 Войни за национално обединение (Оптимистична теория за новата българска история)

Мнение от Warlord » 15 Апр 2018, 23:01

Да разбирам ли мълчанието ви като пълно съгласие с всичко изложено? :)

acoc
Редовен потребител
Мнения: 493
Регистриран на: 21 Авг 2016, 23:14
Контакт:
Status: Offline

Re: #3 Войни за национално обединение (Оптимистична теория за новата българска история)

Мнение от acoc » 15 Апр 2018, 23:58

Какво могат да кажат внуците и правнуците за събития от преди повече от 100г. още повече че в днешно време са поставени пред свършен факт. Тогава дедите ни са искали всички българи да бъдат в една територия, в една държава. Сега това едва ли има някакво значение. Всеки може да ходи по цял свят и да се заселва там където му харесва и може да се установи. Националността лека полека отива в историята. Днес си българин, утре си американец. Ще дойде време когато няма да има национални държави, а ще бъдем земляни. Това което сте написали го четем просто от интерес и затова че сте се потрудили да се запознаем с част от историята ни, за което ви благодарим.

Аватар
bukvite
Редовен потребител
Мнения: 626
Регистриран на: 27 Сеп 2016, 22:39
Контакт:
Status: Offline

Re: #3 Войни за национално обединение (Оптимистична теория за новата българска история)

Мнение от bukvite » 16 Апр 2018, 04:41

Това за Силистра е много интересно. Малко повече сведения кк се отказваме от нея?
Иначе, като човек израсъл в Добруджа и виждал неведнъж 70 см хумусен слой, винаги съм се чудил з какъв чеп я зарязваме нея, заради онези каменисти чукари в Македония. За какво ни е била тая пуста Македония?
http://Istoriata.net - исторически форум
Историята, такава каквото е!

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 3917
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: #3 Войни за национално обединение (Оптимистична теория за новата българска история)

Мнение от Amazon » 16 Апр 2018, 04:54

bukvite написа:
16 Апр 2018, 04:41
Иначе, като човек израсъл в Добруджа и виждал неведнъж 70 см хумусен слой, винаги съм се чудил з какъв чеп я зарязваме нея, заради онези каменисти чукари в Македония. За какво ни е била тая пуста Македония?
Предполагам, заради македонците. Макар, че е можело да си ги приберем в България и без да водим войни и да оставим скапаните чукари на скапаните сърби. Сега и чукарите нямаме и македонците по-скоро биха ни прерязали гърлата, отколкото да се нарекат българи.

За Северна Добруджа не съм запознат, но никак нямаше да е лесно. Румънците не са идиоти и също знаят, че Добруджа е най-плодородната земя в Европа. Освен това демогравската ситуация дори в южна Добруджа не е еднозначна - доста румънци и всякакви други изхвърля от там нашата армия. В северна Добруджа е още по неясно положението. Башка на всичко, ако имаме и северна Добруджа, оставяме Румънците пректически без излас на море, или с хомеопатичен такъв. Не мисля, че биха се примирили лесно.
bukvite написа:
16 Апр 2018, 04:41
Това за Силистра е много интересно. Малко повече сведения кк се отказваме от нея?
За Силистра имаше европейска конференция. Накрая остава за България. Великите сили не искат война между двете големи Балкански държави, защото ги е страх че това ще прерасне в общоевропейска война. В последствие сърбите изненадват и изодзадват всички и война все пак има. :(

Аватар
Ksantip
Модератор
Мнения: 1817
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:16
Контакт:
Status: Offline

Re: #3 Войни за национално обединение (Оптимистична теория за новата българска история)

Мнение от Ksantip » 16 Апр 2018, 11:25

bukvite написа:
16 Апр 2018, 04:41
Това за Силистра е много интересно. Малко повече сведения кк се отказваме от нея?
Иначе, като човек израсъл в Добруджа и виждал неведнъж 70 см хумусен слой, винаги съм се чудил з какъв чеп я зарязваме нея, заради онези каменисти чукари в Македония. За какво ни е била тая пуста Македония?
Румънците искат компенсации от нас, защото много сме се били разширили. Първоначално те искат всичко до линията Силистра-Балчик, а ние им даваме 20 села и се задължаваме да разрушим укрепленията край Силистра, но през пролетта на 1913г. подписваме Петербургския протокол с който им отстъпваме града и непосредствената му околност. След Междусъюзническата война ни вземат повече от това което са искали половин година по-рано, а именно всичко до линията Тутракан-Балчик. Иначе и аз смятам, че Македония не си заслужава тези жертви, първо защото е чукареста и второ, защото е пълна с македонци :mrgreen:. Просто не е имало как да се случат по друг начин нещата, защото част от елита ни са македонски преселници и половин София е пълна с такива, а и сантимента сред другата целокупния народ е силен.

Аватар
Warlord
Редовен потребител
Мнения: 62
Регистриран на: 09 Ное 2016, 21:35
Местоположение: София
Контакт:
Status: Offline

Re: #3 Войни за национално обединение (Оптимистична теория за новата българска история)

Мнение от Warlord » 16 Апр 2018, 11:29

Румънците още преди да избухне Междусъюзническата започват да мрънкат за баланса на силите и влашкото малцинство в Македония. Отстъпваме им Силистра за да спрат да мрънкат, но след като виждат, че случая е удобен да се награби още - защо не?
Най-плодородна е Южна Добруджа, Северната е по-скоро камениста степ (южната й половина, а северната й половина е едно гигантско блато около делтата). Освен всичко друго вече е била напълно обезбългарена, не че и преди освобождението е била особено българска де. Както казахме и самата Южна Добруджа е била етнически по-скоро турска.

Аватар
Ksantip
Модератор
Мнения: 1817
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:16
Контакт:
Status: Offline

Re: #3 Войни за национално обединение (Оптимистична теория за новата българска история)

Мнение от Ksantip » 16 Апр 2018, 11:33

То е ясно, че като са надушили мърша са се хвърлили, въпросът е защо ние сме такива кретени, че да не го видим. Иначе двете изгубени войни не са фатални икономически, но пък някак си ни пречупват духа или поне аз такова чувство имам. Никога след това нацията не е била обединена както тогава от една идея за това какво трябва да се направи.

Аватар
bukvite
Редовен потребител
Мнения: 626
Регистриран на: 27 Сеп 2016, 22:39
Контакт:
Status: Offline

Re: #3 Войни за национално обединение (Оптимистична теория за новата българска история)

Мнение от bukvite » 16 Апр 2018, 12:49

Ksantip написа:
16 Апр 2018, 11:33
То е ясно, че като са надушили мърша са се хвърлили, въпросът е защо ние сме такива кретени, че да не го видим. Иначе двете изгубени войни не са фатални икономически, но пък някак си ни пречупват духа или поне аз такова чувство имам. Никога след това нацията не е била обединена както тогава от една идея за това какво трябва да се направи.
Да, след Ньой, както пише един наш автор (не помня в момента кой) мъжете вече гледат по различен начин. Някак си преставаме да вярваме, че с наши сили можем да направим нещо, а всичко зависи само от Великите сили.
http://Istoriata.net - исторически форум
Историята, такава каквото е!

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 3917
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: #3 Войни за национално обединение (Оптимистична теория за новата българска история)

Мнение от Amazon » 16 Апр 2018, 16:19

Ksantip написа:
16 Апр 2018, 11:33
То е ясно, че като са надушили мърша са се хвърлили, въпросът е защо ние сме такива кретени, че да не го видим. Иначе двете изгубени войни не са фатални икономически, но пък някак си ни пречупват духа или поне аз такова чувство имам. Никога след това нацията не е била обединена както тогава от една идея за това какво трябва да се направи.
Щото решението за нападение над съюзниците е инспирирано от Генералния Щаб, а военните много не ги мислят тия работи. Нищо, че и румънци и руснаци ясно са ни предупредили да не правим глупости. Сами даваме повод на румънците да ни изодзадят и същевременно завързваме ръцете на руснаците да упокоят нещата политически. Гениално, нали? :(

kramer
Редовен потребител
Мнения: 1273
Регистриран на: 20 Юли 2016, 19:14
Контакт:
Status: Offline

Re: #3 Войни за национално обединение (Оптимистична теория за новата българска история)

Мнение от kramer » 16 Апр 2018, 20:51

МВ си е катастрофа от къде и да се погледне.
Амазон, не съм много съгласен с мнението ти за Генщаба, щото Фичев е на преговорите в Букурещ.

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани