Нова История ⇒ Моралът и социализмът

[Желязин]

Донякъде темата е продиктувана от следната статия:

https://www.nytimes.com/2017/08/12/opin ... collection

Consider Ana Durcheva from Bulgaria, who was 65 when I first met her in 2011. Having lived her first 43 years under Communism, she often complained that the new free market hindered Bulgarians’ ability to develop healthy amorous relationships.

“Sure, some things were bad during that time, but my life was full of romance,” she said. “After my divorce, I had my job and my salary, and I didn’t need a man to support me. I could do as I pleased.”


Ms. Durcheva was a single mother for many years, but she insisted that her life before 1989 was more gratifying than the stressful existence of her daughter, who was born in the late 1970s.

“All she does is work and work,” Ms. Durcheva told me in 2013, “and when she comes home at night she is too tired to be with her husband. But it doesn’t matter, because he is tired, too. They sit together in front of the television like zombies. When I was her age, we had much more fun.”

Това, което ми е направило впечатление при поколенията, израстнали в соца, е, че ползват един вид заобикалност в комуникацията - много неща са в режим "по подразбиране". Сегашните младоляци са по-директни в изказа си...
Другото, за сексуалния морал - режимът като че ли е давал да се "изпушва" парата...(Като изключим гонитбата на минижупите от 60-те)
...А тази Ана Дурчева не разбира, че май заради този благоприятсващ романтиката климат рухнаха соц икономиките

[vvurbanov]

Не е въпроса за морала и социализма.
Защо хората бяха щастливи при социализма!!!
Всички знаем колко беше трудно да си купиш лека кола.Чакаше се по 15-тина години.Но пък какво огромно удоволствие беше като ти излезе реда и се сдобиеш с автомобил.Няма начин след като си чакал толкова дълго ,да не се радваш ,и то много.Сега може да си купиш кола веднага, и то много по хубава.Лесно достъпните неща не радват, няма емоции, приема се за естествено.Най добрия пример е тока и водата. Никой не се радва че има ток.Никой не го забелязва когато ги има.
Няколко години пък имаше дефицит на олиото.Голям късмет беше ако успееш да си купиш от нейде.И беше много хубаво.Ами ако успееш да се сдобиеш след дълги усили с дънки?Или да отидеш на екскурзия в ГДР?А пък да вземеш жителство означаваше, че си постигнал много в живота.Сега самия факт, че може да отидеш където искаш убива мечтите.Щом е толкова лесно се губи желанието.Човек и в затвора може да е щастлив.Ако имаш всичко губиш стимул, нямаш цел.
Парадоксално е но радостите и удоволствията през соца бяха много повече.

Живота при социализма беше безгрижен.
То като няма какво да си купиш, парите стигат.Работа не само имаше, но постоянно следяха и правеха проверки кой не работи.Безработните ги въдворяваха по няколко месеца на работа,вземаха ги запас, привикваха ги в милицията.Въобще ги притискаха и караха да работят някъде.За това нямаше бедни и клошари.Но най важното имаше колективизъм.Да си сам в една килия е наказание.Ако сте двама е много по добре.Навсякъде хората бяха организирани в бригади и отряди.Комуникирането е необходимо, то носи удоволствие.В бригадите имаше увлекателни разговори и шеги,времето минаваше неусетно.Не се работеше много.То никого не могат да изгонят от работа.Не зная за такъв случай.Ако искаш да напуснеш, тогава те уволняват дисциплинарно.И като почнеш нова работа губиш от отпуската.Социализма беше рай за мързеливите.Нямаше смисъл да работиш много.В бригадата парите се разпределяха според разрядите.Не според това колко работа си извършил.То ако много работиш, ще ти вдигнат пък нормата.Ако се напънеш да изкараш повече пари, ще те "отрежат", дават ти по малко.Всички горе долу трябва да вземат по равно.Това води до загубване на мотивацията, но пък предизвиква сигурност и безгрижие.
Нямаше толкова богати всички бяхме горе долу на едно дередже.Сега хората се сравняват ,и тия огромни разлики в социалното положение предизвикват дисонанс и чувство за малоценност.
Нито здравеопазването беше безплатно ,нито почивките, нито образованието.Тия пари си бяха пак на народа.Ние ги бяхме изкарали и ни ги бяха удържали.Ние издържахме правоимащите от комунистическата партия, а не те нас.
Всичко беше мизерно.Но като не знаеш, че има много по качествени лекарства и апаратура си доволен на това което всички други имат.Естествено за номенклатурата имаше специални болници, почивни станции, лечение в гнилия запад и образование в чужбина.За тия неща не се говореше.
Когато хората имат еднакъв статус те са доволни.Няма с кого да се сравняват и да завиждат.Еднаквите стоки ,дрехи здравеопазване,образование не предизвикваха конфликт.Бяхме от една класа.Вярно е че имаше и друга, на заслужилите ,борците против фашизма и капитализма, те обаче бяха правоимащи.Ние бяхме длъжни да ги храниме, обслужваме, да ги слушаме и да им се подчиняваме.Те ни ръководеха, такъв беше редът.Пък най важното е да има ред.Това значи сигурност.
Сега хората трябва сами да се справят.Сами да мислят.Това води до повече грижи.А както казват хората, "кахърен хуй, не ебе"

Та нищо чудно, че жените са били по безгрижни и щастливи ,нормално е да са имали повече оргазми през социализма.

[rki]

Всичко, което е нужно да се знае за моралът през соца, в едно изречение:

[Желязин]

Ако вземем буквално внушението от плаката, то ще се окаже, че алкохолът надделя и изхвърли социалистическая атрова ....Все пак и двете са токсични за човешкия организъм, но алкохолът,в по-малка степен подтиска централната нервна система и не обременява финансово толкова много икономиката...:Д
За Върбанов, което е писал - поставя вечната дилема - щастие или свобода, сигурност и огради или свобода и лична отговорност, силна държавна намеса или силна икономика...Гледам, че в Щатите са тръгнали по един левичарски път, посредством марксистко социално инженерство и много бързо затриват това, което е останало от демократична америка. Политкоректността им ярко контрастира в скечовете от началото на деведесетте и тези от последните години - първите са пълни с хумор, който обижда незлобливо наред куцо и сакато, гейове, вегетарианци, бели, черни и никой не се засяга, защото тогава америка е едно по-уверено и по-силно общество, хората нямат визията, че са вечната жертва, чакаща държавна намеса.... 20-30 години индоктринизация и пипълсите са се научили да се обиждат с повод и без повод и това се отразява стабилно във филмите им, да не говорим и че чувството за хумор е деградирало и ограничено до злобаджийски подмятания. За филмите, извън акцента в хумора, във всеки се намира правдивия човек от народа, който изглежда досущ изкуствен и нечовешки образ като сътворените от нашата литература работнико-селяни...
За България - през соца, нашето литературно изкуство бележи чутовна деградация. Две произведения - Тютюн и задочните репортажи са от малкото стойностни литератури и двете са анатемосани. Останалото е тежка некадърност в 90%... Все пак интелигенцията е важна единица в морала на обществото, в ценностната му система. Справка Възраждането...
През соца българинът се научи, че шофьорът на камион е по-важен от лекаря, да продаваш дини и пъпеши на гедерейци по морето е по-значимо от това да си учител...и т.н. в тоя порядък