Нова ИсторияБългария през социализма. Документи

1878-днес

Модератори: Thorn, Ksantip

Отговори
Stan
Редовен потребител
Мнения: 1816
Регистриран на: 22 Юли 2016, 13:15
Контакт:
Status: Offline

България през социализма. Документи

Мнение от Stan » 17 Мар 2017, 00:29

Мине не мине време и в медиите се появява някой „експерт”, който почва да оплаква клета Майка България, която през последните 25 (вече 27) години системно и целенасочено е унищожавана и разграбвана от САЩ, планът Ранът, Сорос, „демократите”, ЕС и прочие тъмни демони. И се почва едно оплакване на соца, каква икономика сме имали, селско стопанство, промишленост, стабилно и сигурно общество, а сега ето на – всичко е унищожено, заводите фалирали, селата обезлюдени, българките са прели да раждат, а циганите изведнъж се наплодили, културата в трета глуха, обществото изродено и се ширят кражби и убийства.
Разбира се, криза има и то много дълбока. Но всяка една криза е като болест – тя има причини, които я пораждат, които дълго влияят, след това има период , в който болестта се развива без да се появят симптомите и чак накрая се появяват симптомите. И ако някой търси обяснение на кризата само в днешния и вчерашен ден, без да погледне по-назад, то е все едно един човек на 11.11.1989 да иде на доктор и доктора да му каже – имаш цироза, а той да рече – ето на, вчера падна Тодор Живков и получих цироза.
Така и с днешната криза, тя има своите корени много преди 1989 г. Тя през 1989 г. вече е факт, видима е.
Най-добре нейната всеобхватност – във всяка сфера на обществото, се вижда от данните на Националния статистически институт. Всяка година той издава по един дебел том – Статистически данни за ..... година, в който са публикувани огромно количество данни свързани с демографията, икономиката, образованието, културата и т.н. Тези данни на пръв поглед са сухи числа, но като се съберат и съпоставят с това, което „експертите” оплаквачи говорят, се вижда съвсем друга реалност, а именно, че през 80-те г. 20 в. България вече усилено се пързаля по наклонената плоскост. Във всяко едно отношение.
В този и следващите постове, ще дам именно такива статистически данни за 80-те години, с акцент на 1988 г. Първо в края 1989 г. системата рухва и някой –може да каже, че данните за 1989 г. не са коректни, тъй като вече гадове са съсипали хубавия соц. Второ през 1989 г. е „Голямата екскурзия”, която без съмнение оказва влияние на икономиката. Трето – данните за 1988 г. са публикувани през 1989 г., т.е. още преди соца да рухне и няма как да се каже, че са изопъчени от гадните демократи, соросоиди и т.н.
Дадените по-долу данни са извлечени от Статистически годишник на Народна република България за 1988 г. , С.1989. Същият може да бъде открит във всяка една библиотека.
Често пъти апологетите на соца, изправени пред фактите, заявяват – да вярно, че имаше брутални ограничения на личната свобода и права, но поне имаше сигурност и нямаше престъпност.
Всъщност нямаше престъпност по страниците на вестниците и по телевизора и радиото, защото като отворим въпросния годишник на с. 98, попадаме на раздел престъпления и там виждаме следните числа:
Умишлени убийства
1980 г. – 289
1986 г. – 310
1987 г. – 236
1988 г. – 213

За сравнение – умишлено убитите през 2010-2015 г. са два пъти (!) по-малко.
http://www.nsi.bg/sites/default/files/f ... ok2016.pdf


Разврат (не ми е ясно какво точно влиза в тази графа, но със сигурност тук са включени и блудства и изнасилвания)
1980 г. – 590
1986 г. – 828
1987 г. – 763
1988 г. - 621

Кражби от частна собственост
1980 г. – 4 159
1986 г. - 4 322
1987 г. - 4 385
1988 г. - 3 826

Кражбата на държавна собственост я прескачаме
Грабежи спрямо частни лица
1980 г. – 172
1986 г. – 277
1987 г. – 286
1988 г. - 241

Детската престъпност също е с впечатляващи данни.
Осъдени лица на възраст от 14 до 17 г. 1980 г. – 2 232
1986 г. - 1 849
1987 г. – 1 913
1988 г. - 1 541

Аз знаех, че престъпността през соца е близка до днешната, но лично останах изненадан от много по-големият брой умишлени убийства.
А се оказва, че жертвите на пътно-транспортни произшествия също са били повече отколкото сега и то при много по-малко коли.
Загинали при катастрофи през 1988 г. – 1 153 души, 2015 г. -708
http://dokkpbdp.mvr.bg/Statistics/default.htm

Може би предвид тези числа, чувството за сигурност не е резултат от липсата на престъпност, а от липсата на информация за нея.
Като не искаш мира, на ти секира.

Аватар
Thorn
Модератор
Мнения: 6079
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Контакт:
Status: Offline

Re: България през соца. Документи

Мнение от Thorn » 17 Мар 2017, 00:53

По принцип е така, с изключение на кражби и грабежи. В момента са много повече

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 3741
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: България през соца. Документи

Мнение от Amazon » 17 Мар 2017, 01:08

Кражбите и грабежите, вероятно сега са повече. Има и друго за крадене освен чистачки, пък и много от тях не се докладват, заради гнилото правораздаване.

Обаче за убийствата и аз съм много изненадан. Очаквах поне там нещата да са по-добре при тоталитарна държава. Това са 3-3.5 убийства на 100 000 души което ни праща извън Европа. Е, далче е от кочините в Латинска Америка, които са с 15-80, но не е нито Европа, нито съвременна България(1.6).

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_c ... icide_rate

Колкото до кражбите на държавна собственост, според мен не трябва да се подминават. Кражбите и злоупотребите са били национален спорт. Имах професор по счетоводство, които дълги години е бил високопоставен финансов инспектор в НРБ. Какви неща ни разказваше, ще ще ви се изправят косите!

Аватар
Thorn
Модератор
Мнения: 6079
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Контакт:
Status: Offline

Re: България през соца. Документи

Мнение от Thorn » 17 Мар 2017, 01:24

Amazon написа:
17 Мар 2017, 01:08
Кражбите и грабежите, вероятно сега са повече. Има и друго за крадене освен чистачки, пък и много от тях не се докладват, заради гнилото правораздаване.

Точно.

Stan
Редовен потребител
Мнения: 1816
Регистриран на: 22 Юли 2016, 13:15
Контакт:
Status: Offline

Re: България през соца. Документи

Мнение от Stan » 17 Мар 2017, 08:33

Ето я книгата и конкретно страницата с престъпленията.
Аз първоначално мислех кражбите и грабежите да не ги слагам, тъй като много често, когато става за дребни кражби потърпевшите не се оплакват. Кражбите от държава не ги сложех, тъй като в момента държавната собственост е много по-малко. Даже се чудех дали и отдела "разварт" да сложа, тъй като явно е че освен изнасилвания и блудства, тук влизат и други, примерно хомосексуализъм, който в момента не е подсъдим.
Обаче определено изключително високият брой битови и криминални убийства е много интересен факт, който аз поне трудно мога да си го обясня.
Между другото малко оф - този факт ясно показва, че смъртната присъда не е фактор, който влияе на този вид престъпност.
Прикачени файлове
IMG_1010.JPG
IMG_1012.JPG
Като не искаш мира, на ти секира.

T-72
Редовен потребител
Мнения: 5264
Регистриран на: 19 Юли 2016, 11:36
Контакт:
Status: Offline

Re: България през соца. Документи

Мнение от T-72 » 17 Мар 2017, 08:42

Разликата е че това е битова престъпност и не е организирана престъпност.
За мен негативите от тези 45 години ще ги преодоляваме още десетки години.
Уравниловката, убиването на гражданската инициатива,убиването (и в двата смисъла) на демокрацията са малка част от плодовете които сега берем.Надеждата ми е в новите поколения родени след 1989г. Нашите са скопени в голяма степен.Мисленето е в рамки и так дале.
Има си фундамендални основи които едно демократично общество притежава и зараждат в него генезиса на развитие.Тоталитарното общество ражда ракови общества.Доста години ми бяха нужни на мен да осъзная очевадни неща, пожелавам успех на другите!
Кръвта вода не става!

Аватар
Bruchpilot
Редовен потребител
Мнения: 1296
Регистриран на: 14 Сеп 2016, 12:14
Местоположение: Габрово
Контакт:
Status: Offline

Re: България през соца. Документи

Мнение от Bruchpilot » 17 Мар 2017, 08:58

Пет хиляди и двеста кражби за цяла България :lol: :lol: :lol: Да, да така си беше, крадеше се само на запад, не и в социалистически общества :mrgreen:
И по мои спомени престъпноста беше основно битова, но когато се стигнеше до престъпления свързани с насилие, те за съжаление бяха много по - жестоки.
Аватарът и действията ми са израз на правото да изразявам мнение и несъгласие с действията на 1 (един) човек от модераторския екип! С действията си като модератор Торн единствено вреди на форума!

Аватар
Thorn
Модератор
Мнения: 6079
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Контакт:
Status: Offline

Re: България през соца. Документи

Мнение от Thorn » 17 Мар 2017, 09:02

Stan написа:
17 Мар 2017, 08:33
Даже се чудех дали и отдела "разварт" да сложа, тъй като явно е че освен изнасилвания и блудства, тук влизат и други, примерно хомосексуализъм, който в момента не е подсъдим.
И тогава не е, имам предвид през 80-те.

Между другото, изнасилвания и блудства също често не се обявяват.

Аватар
Thorn
Модератор
Мнения: 6079
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Контакт:
Status: Offline

Re: България през соца. Документи

Мнение от Thorn » 17 Мар 2017, 09:09

Аз обърнах внимание още като учех за изпита по наказателно право. Имаше сборници с практика и те бяха доста богати за всякакви престъпления.

Замислих се, че за намаляването на убийствата има значение и намаляването на населението с повече от два милиона.

Stan
Редовен потребител
Мнения: 1816
Регистриран на: 22 Юли 2016, 13:15
Контакт:
Status: Offline

Re: България през соца. Документи

Мнение от Stan » 17 Мар 2017, 09:19

Thorn написа:
17 Мар 2017, 09:09
Замислих се, че за намаляването на убийствата има значение и намаляването на населението с повече от два милиона.
Определено и това е факт, но в случая би трябвало да има пропорционално намаляне, даречем с 25-30%
Като не искаш мира, на ти секира.

Аватар
bigdragon
Редовен потребител
Мнения: 164
Регистриран на: 22 Юли 2016, 14:55
Местоположение: Варна
Контакт:
Status: Offline

Re: България през соца. Документи

Мнение от bigdragon » 17 Мар 2017, 10:37

Bruchpilot написа:
17 Мар 2017, 08:58
Пет хиляди и двеста кражби за цяла България :lol: :lol: :lol: Да, да така си беше, крадеше се само на запад, не и в социалистически общества :mrgreen:
И по мои спомени престъпноста беше основно битова, но когато се стигнеше до престъпления свързани с насилие, те за съжаление бяха много по - жестоки.
А има ли статискина за "вземането" на какво ли не от месторабота и осигуряването на липсващите стоки от наличностите в предприятията и заводите.
Това е една от причините за все още съществуващите практики да се "вземе" нещо от фирмата и да се ползва безнаказано за лични нужди...
Драгомир Янков
Извинете за правописа, но толкова мога... :oops:
Моля, ако нещо в мен не ви харесва, не ме уведомявайте за това. :|
Постарайте се да преживеете този шок самостоятелно...! :shock:

Гиго
Редовен потребител
Мнения: 98
Регистриран на: 22 Юли 2016, 00:49
Контакт:
Status: Offline

Re: България през соца. Документи

Мнение от Гиго » 17 Мар 2017, 13:52

Винаги, когато някой започне да ми говори за социализма и за това как сме били по-добре, препоръчвам на съответния човек да прочете тази книжчица. Всичко е с факти и документи, които са извадени от архивите на дело №4 от 1990 г. за икономическата катастрофа на социализма. Има си признания на партийните функционери, на управители на БНБ... въобще на всички, от които е зависело нещо по онова време. Правя уговорката, че става въпрос само за икономически показатели, тоест няма данни за убийства, битови грабежи, "разврат" и т.н.

Естествено никой от тия хора, на които им препоръчах книгата, не я прочетоха, за да не вземат случайно да им се разбият на пух и прах някои вярвания за онова време.

Stan
Редовен потребител
Мнения: 1816
Регистриран на: 22 Юли 2016, 13:15
Контакт:
Status: Offline

Re: България през соца. Документи

Мнение от Stan » 17 Мар 2017, 16:01

Да продължим с официалните данни публикувани в Статистическия годишник на Народна република България за 1988, С. 1989

От данните за производството дадени на с.16 – 21, много ясно се вижда, кризата в промишлеността през 1988 г. на фона на предните години, т.е. по-малкото производство, без в случая да се коментира качеството. Базова година за сравнение тук е взета 1980 г.

Електроенергия, мил. квтч. 1980 г. - 34 831; 1988 г. – 45 036
Каменни въглища, хил. т. 1980 г. -31 571; 1988 г. -35 748. Максимумът на производство е 1987 г.- 38 492
Железни руди, хил.т. 1980 г. – 590; 1988 г.-528
Манганова руда, хил. т. 1980 г. – 49; 1988 г. – 35
Чугун, хил. т. 1980 г. – 1 583; 1988 г. -1484
Стомана, хил.т. 1980 г. - 3 213; 1988 г. -3 320, максимума през периода е 1986 г. - 3 347
Двигатели с вътрешно горене, бройка 1980 г. - 14 200; 1988 г. - 42 421
Електродвигатели, хил. бр. 1980 г. - 1 251,4; 1988 г. - 1 891,3
Силови трансформатори, бр. 1980 - 7 645; 1988 - 13 923, но максимумът е през 1987 г. – 21 027
Акумулатори, хил.бр. 1980 г. - 4 003; 1988 г.- 4 617
Автомобилни гуми, външни, хил. бр. 1980 г. - 1 531,7; 1988 г.- 1 693,4, максимумът е през 1987 г. - 1 856,6
Цимент,хил. т. 1980 г. - 5 359; 1988-5 535, максимумът е през 1984 г.- 5 717
Целулоза, хил.т. 1980 г. - 215,6; 1988 г. - 190,0
Хартия хил.т. 1980 г. -316,1; 1988 г.- 395,9
Плоско стъкло, млн.кв.м 1980 г.-24,5; 1988 г.- 18,4
Памучни платове, мил. кв.м 1980 г.-346,1; 1988 г.- 361,4, но максимумът е 1984 г. - 367,8
Вълнени платове, мил.кв. м 1980 г.- 39,5; 1988 г.-34,4
Копринени плотове, мил.кв.м 1980 г. - 33,6; 1988 г.- 32

И по-детайлна информация на с.200-206
пробивни чукове бр. 1980 г.- 1000; 1988 г.-2 258, при максимум на производството през 1987 г. - 3 600
металорежещи машини, бр. 1980 г. - 18 866; 1988 г. – 17732
стругове, бр. 1980 г.- 8 880; 1988 г. -4 953
стабилни бормашини, бр. 1980 г. -5 132; 1988 г. -7 095, максимум на производството 1986 г.-7565
шепингмашини, бр. 1980 г. – 103; 1988 г.- 22
багери, бр. 1980 г.- 1 316; 1988 г. - 1 051
булдозери, бр. 1980 г. – 651; 1988 г. - 281
бетонобъркачки, бр. 1980 г. – 390; 1988 г.- 292
абрихтмашини, бр. 1980 г. – 225; 1988 г. - 4755
щтрайхмусмашини, бр. 1980 г. – 300; 1988 г.-557
фрези за дърво, бр. 1980 г.-330; 1988 г.-800
комбайни, бр. 1980 г. – 35 505; 1988 г.- 20 691
трактори, бр. 1980 г. - 6 767; 1988 г.- 5 309
фуражомелачки, бр. 1980 г. - 2 434; 1988 г.- 506
електрокари, бр. 1980 г. - 43 877; 1988-47 416, максимум на производството 1987 – 47 757
мотокари, бр. 1980 - 21 700; 1988 – 35 069, максимум на производството 1985 – 38 449
автобуси, бр. 1980 г. - 2 068; 1988 г.-2 400, максимум на производството1987 г. – 2704
товарни автомобили, бр. 1980 г. - 4 994; 1988 г. -6 811, максимум на производството 1987 г. - 7 346
леки автомобили, бр. 1980 г.- 15 401; 1988 г. - 14 683
вагони, бр. 1980 г.- 3000; 1988 г. - 1 933

моторни помпи, бр. 1980 г.- 120 770; 1988 г.- 105 635
стабилни компресори, бр. 1980 г. – 370; 1988 г.- 980, максимум на производството 1985 г. – 1 957
подвижни компресори, бр. 1980 г. – 1 566; 1988 г.-773
готварски печки, хил. бр. 1980 г. – 99; 1988 г.-232, максимум на производството 1985 г. – 285
електрически печки за отопление, хил.бр. 1980 г. – 398; 1988 г.- 247
резистори, милиона бр. 1980 г. – 97; 1988 -1
асансьори, бр. 1980 г. - 2 356; 1988 г.-2 729, масимум на поизводството 1985 г. - 3 063
кабели, хил.м. 1980 г.- 56 015; 1988 г.- 303 964
телефонни апарати, бр. 1980 г. – 1 005 424
1988 г. - 1 230 310, макс.1987-1 261 649
радиоприемици, бр. 1980 г.-51 292;1988 г.- 30 471
телевизори, бр. 1980 г. – 91 305; 1988 г. - 181 165, максимум на производството 1987 г. – 198 592
магнетофони, бр. 1980 г.-1 238; 1988 г.- 9 033, максимумът е 1987 г.-11 366
водомери, хил. бр. 1980 г.- 143; 1988 г.- 366
електромери, хил. бр. 1980 г.– 414; 1988 г. – 40
електрически перани машини, хил. бр. 1980 г.- 64 580; 1988 г.- 168 923, максимумът е 1987 г.-171 728
бойлери, бр. 1980 г. – 77 242; 1988 г.-146 914, максимумът е 1987 г. -154 502

Химията между 1980 и 1988 г. няма съществени разлики, някои неща се увеличават, други падат.

керемиди, мил.бр. 1980 г.-79; 1988 г.-50
Тухли, мил. бр. 1980 г. – 1 425; 1988 г.-1 049
Бетонни тръби, хил.м 1980 г.-1 610; 1988 г.- 985
Каменинови тръби, хил.м 1980 г.-706; 1988 г.-457
Парени букови дъски, хил.куб.м ; 1980 г.-72; 1988 г. – 44
Шперплат, хил.куб. м 1980 г.-56,8; 1988 г.-46
Фурнир, хил.кв.м 1980 г.-35 211; 1988 г.-28 914
Дъбов паркет, хил.кв.м 1980 г.- 432; 1988 г.-345
Буков паркет, хил. кв. м 1980 – 400; 1988-129
Плоско стъкло, хил.кв.м 1980 г. -24 538; 1988 г. -18 4000
Буркани, мил. бр. 1980 г.– 815,1; 1988-607,7
Бутилки, мил. бр. 1980 г. - 1 032; 1988-1 001,4, максимумът на производство е 1985- 1 148,7
Санитарна керамика, хил. бр. 1980 г.-1 564; 1988 г.-650

За качеството на произвежданите стоки най-добре се съди по продажбата им в чужбина и то извън СССР и СИВ. От данните публикувани на с. 361-373 се вижда постоянната загуба на пазари там където има реална конкуренция, т.е. може да продадеш само качесвена стока.

Ето как се е движил българският износ в периода 1980 – 1988 г.
Стругове, бр.
1980 г.- 6 184, 1988 г.- 3 278
Сривът на качеството се вижда от продажбата им извън соц. лагера. През 1980 г. в Италия са продадени 1 468 струга, а през 1988 г. десет пъти по-малко -145. Подобна е картината и с Гърция 1980 г. - 134, 1988 г. – 47. Т.е. вместо първоначалният пазар да се запази и разшири, той рязко се свива

Бормашини, бр. 1980 г. - 3 034; 1988 г. -2 056. От тях във ФРГ 1980 – 185, 1980-44
Електромотори, бр. 1980 г.- 1 303 277; 1988-836 021. От тях във ФРГ 1980 г.-90 095, 1988 г.-24 489
Кабели и проводници, продажба в хиляди валутни лева 1980 г. - 10 470, 1988 -15 788, максимумът1987 г.- 16 548. За ФРГ 1980 г.- 938, 1988 г.- 286
Телефонни релета, хил. бр. 1980 г. – 7 069, 1988 г. -6 013
Акумулатири, хил. бр. – 1980 г. - 711, 1988 г. - 562
Батерии за акумулатори, хил. бр. 1980 г. - 31 121, 1988 г. - 37 952, максимум на подажбите 1983 г.– 44 405
Електронни калкулатори „Елка”, бр. 1980 г.- 102 244, 1988 г. - 46 745
Електрокари, бр. 1980 г.- 42 210, 1988 г.- 44 682
Продавани са само в соц.лагера и най-вече СССР – 2/3 от продажбата.
Мотокари, бр. 1980-20 001, 1988-33 192
Подобно на електрокарите и мотокарите са били изнасяни изцяло в соц. лагера и основно СССР. Опитът да се пробие на свободния пазар претърпява провал - Италия 1980 г.-509, 1988 г.-189
Електротелфери бр. 1980-112 197, 1988-131 419
Идентична ситуация с горните. Износ за ФРГ 1980 г.-307, 1988 г.-61

Пишещи машини, бр. 1980 г.-150 839, 1988 г.-143 076
Явно качествена стока, тъй като основният износ е САЩ, ФРГ, Испания и Австралия

Лагери, мил. бр. 1980 г.-6,8, 1988 г.-12,4, максимум на износа 1985 г. – 16,3 Телефони, бр. 1980-54 307, 1988-63 000, почти 100% за СССР
Електромери, хил. бр. 1980 г. - 262,9, 1988 г.-105,5, основно Виетнам и Мароко
Трактори, хил. бр. 1980 г. - 4 678, 1988 г.-1 715, почти изцяло СССР, като през 1988 100% са за СССР
Едросортова стомана, тона 1980 г.-19 066, 1988 г.-5 481. През 1988 е почти изцяло за Куба
Дребносортова стомана, т. 1980 г.-38 644, 1988 г.-6 987
Ламарина, т. 1980 г.-527 094, 1988 г.-305 105
Калцирана сода, т. 1980 г. - 1 115 578, 1988 г. – 795 209
Натриев бикарбонат, т. 1980 г.-5 325, 1988 г.-889
Водно стъкло, т. 1980 г. - 27 996, 1988 г.- 611
Натриев нитрат, т. 1980 г.-6 644, 1988 г.-2 806
Полистирол, т. 1980 г.-1 061, 1988 г.-260
Полиетилен, т. 1980 г. – 12 587, 1988 г.-2 239, основно за Гърция
Карбамид, т. 1980 г.-380 528, 1988 г.– 555 920, максимум на износа 1984 г. – 789 973
Азотни торове, хил. т. 1980 г.-242 296, 1988 г.-318 992, максимум на износа 1987 г.-421 252, основно Гърция Мароко
Електроенергия, хил.квтч – 1980 г.-961 251, 1988 г.-848 533, максимум на износа 1984 г. – 3 334 098, но тогава цяла България беше на режим на тока
Цимент, хил. т. 1980 г. - 444,2, 1988 г.-126,4
Стъкло за прозорци, хил. кв. м 1980 г.- 6 620, 1988 г.-1 204
Фаянсови плочки, хил.бр. 1980 г.-144 574, 1988 г.-167 650
Шперплат, куб.м 1980 г.-2 241, 1988 г.-3 498
Целулоза, т. 1980 г. – 15 229, 1988 г.-26 554

Мисля, че не е нужно човек да е „експерт” като види данните за спада в производството и най-вече в продажбите на свободните конкурентни пазари, да си направи сам нужните изводи.
Като не искаш мира, на ти секира.

Stan
Редовен потребител
Мнения: 1816
Регистриран на: 22 Юли 2016, 13:15
Контакт:
Status: Offline

Re: България през соца. Документи

Мнение от Stan » 18 Мар 2017, 12:23

След като видяхме официалните данни на НРБ за нейната промишленост, нека видим и данните за селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост. Те също са публикувани в Статистическия годишник на Народна република България за 1988 г., С. 1989.
Тук отново е направена съпоставка между 1980 и 1988 г.
Производство с.16 – 21
Месо, общо, хил.т.
1980 г. -205
1988 г. -265

Сирене, хил. т.
1980 г. - 92,5
1988 г. – 113,9

Кашкавал, хил.т .
1980 г. - 16,8
1988 г. - 33,3

Захарно цвекло, хил.т.
1980 г. - 1 414
1988 г. – 626

Домати, хил.т.
1980 г. – 838
1988 г. - 806

Картофи, хил.т.
1980 г. – 301
1988 г. - 358, максимум на производството 1982 г.-469

Ябълки, хил.т.
1980 г. – 394
1988 г. – 334

Десертно грозде хил. т.
1980 г. – 120
1988 г. – 78
През 1965 г. са били произведени 426 (!)

Винено грозде, хил.т.
1980 г. – 745
1988 г. - 731, максимум на производство 1982 г. – 997

Говеда, хил.бр.
1980 г. -1 796, от тях 702 крави
1988 г. -1 613 от тях 648 крави

Овце хил. бр.
1980 г. - 10 433
1988 г. - 8 609

Месо от едър рогат добитък, тона
1980 г. -100 304
1988 г. -104 406, максимум на производството 1985 г. – 117 273

Свинско месо, т.
1980 г. - 225 157
1988 г. - 305 640

Рибни консерви, т.
1980 г. - 12 326
1988 г. - 11 895

Зеленчукови консерви, т.
1980 г. – 312 694
1988 г. - 345 934, максимум на производството 1984 г. – 432 346

Плодови консерви, т.
1980 г. – 238 845
1988 г. - 254 677, максимум на производството 1986 г. - 311 052


А сега да видим и износа на селскостопански стоки и преработени продукти. Данните са на с. 365-371. В случая е важен не само обемът на изнесените продукти, но тяхната конкурентно способност, която най-добре се вижда на свободните пазари, т.е. тези извън СИВ. Те показват не само качеството на българските стоки, но и това са пазарите, които реализират приход на долари в българската икономика.

Тютюн, т.
1980 г. - 70 204
1988 г. - 54 895
През 1988 г. над 72,7% е износ за СССР и соц лагера

Лавандулово масло, кг.
1980 г.- 157 495
1988 г.- 72 551

Ментово масло, кг.
1980 г.– 720
1988 г. - 5 175
през 1988 100% е за Фрация

Розово масло, кг.
1980 г.-549
1988 г. -590

Билки, т.
1980 г. - 5 537
1988 г.-5 454, максимума е през 1985 г. – 6 519
Изцяло за западните пазари и най-вече ФРГ

Телета, бр.
1980 г. - 21 002
1988 г.- 28 424
Износ за Гърция, Либия, Ливан

Шилета, бр.
1980 г.-1 293 795
1988 г.- 969 822
Износ за Гърция, Италия, Ливан, Либия

Агнета, бр.
1980 г. - 66 966
1988 г. – 303 184
През 1988 почти 100% за Италия

Свинско месо, т.
1980 г. - 11 309
1988 г.- 9 896
Тук освен спад има и радикална промяна на пазара. През 1980 г. 51,4% от износа на свинско месо е бил за Гърция, Италия и ФРГ срещу 16,9% за СССР. През 1988 г. износът за Гърция и ФРГ е бил само 2,78%, а за Италия въобще не е изнасяно (срещу 2 207 т. през 1980 г.!), а 91,14% от износа на свинско месо е бил за СССР.

Телешко месо, т.
1980 г. – 17 627
1988 г.- 5 365
Идентична ситуация като със свинското месо. През 1980 г. Гърция и Иран са генерирарали 48,68% от износа, а СССР - 28,9%. През 1988 г. износът за Гърция е спаднал от 2 264 на 737 т., а за Иран от 5 084 на... 0 (!). През 1988 г. износът на телешко месо е спаднал с 2/3, като над 50% е за СССР.

Агнешко месо, т.
1980 г. – 761
1988 г. -724, почти 100% за Италия

Птиче месо, т.
1980 г. – 27 887
1988 г.- 36 467
Тук повишение е свързано с износа за СССР – през 1980 г. – 4 554 т., през 1988 г. – 16 072 т.

Зеленчуково-месни консерви, т.
1980 г. - 34 964
1988 г. - 55 915
Износът е изцяло за соц. лагера и най-вече СССР, като през 1988 г. почти 100% е за СССР

Сирене, т.
1980 г. - 22 262
1988 г. - 23 529,
Идентична ситуация като при свинското и телешко месо. През 1980 за СССР е отивал 25 % от износа, а през 1988 г. почти 50%. Загубата на западните пазари, от който се получава свежа валута е повече от очевидна:
Австралия, 1980 г. -1 011; 1988 г.- 468
Австрия, 1980 г. – 168; 1988 г. - 74
Гърция, 1980 г.- 1 147; 1988 г. - 15
Франция, 1980 г.-76; 1988 г. - 61
ФРГ, 1980 г.-2064; 1988 г. - 1 2227
Изключение е САЩ, 1980 г. – 955; 1988 г. - 994

Кашкавал, т.
1980 г. - 3 658
1980 г. - 2 783, над 2/3 е за Куба

Яйца, мил.бр.
1980 г. - 365,3
1988 г. - 126,8
Рязкият спад тук е за сметка на СССР, който през 1980 г. генерира 2/3 от износа. През 1988 г. износът е най-вече за Ирак и Кувейт – около 85 %

Пресни зеленчуци (вкл. картофи), т.
1980 г. - 158 144
1988 г. - 107 064
Спадът от над 30 % се дължи на катастрофалната загуба на полския пазар (1980 г. – 11 698, 1988 г.-2 423) и западните пазари:
Австрия, 1980 г. - 12 489; 1988 г. - 6 360
ФРГ, 1980 г. - 9 888; 1988 г. - 5 777

Домати, т.
1980 г. – 89 274
1988 г.-76 134.
През 1980 за СССР отиват 45%, а през 1988 г.- вече 80%. Същевременно се губят над 50% от западните на западните пазари:
Австрия, 1980 г. – 6 309; 1988 г. - 3 444
ФРГ, 1980 г. – 2 503; 1988 г. - 1 038
Швейцария, 1980 г. - 1 909; 1988 г. - 331

Чушки, т.
1980 г. – 25 943
1988 г. - 13 173
Идентична картина като с доматите. За СССР през 1980 г.отива 33,75% от износа, през 1988- 69,1%. Тук загубата пазари и то не само западни, но и на братските соц. държави, придобива катастрофални размери:
Австрия , 1980 г. – 1 632; 1988-321
ФРГ, 1980 г. – 2 921; 1988-120
Швейцария, 1980 г. – 872; 1988 г. - 159
ГДР, 1980 г. – 2 083; 1988 г. - 824
Полша, 1980 г. -4 722; 1988 г. - 2 423
Чехословакия, 1980 г. - 3 677; 1988 г. - 208

Стерилизирани зеленчукови консерви, т.
1980 г. - 275 897
1988 г. – 170 740
И тук има катастрофална загуба не само на западните пазари, но и на Чехословакия, Унгария, ГДР, Полша. Дори и износът за СССР спада от 188 932 на 127 072, но поради огромната загуба на другите пазари, делът на СССР се увеличава от 68,5 % през 1980 г. на 74,4% през 1988. На този фон увеличанието износа за Австрия (1980 г. – 323, 1988- 331) и Канада (1980 г.-575, 1988 г. - 1 215) не е особена утеха.

Доматено пюре,т.
1980 г. – 32 022
1988 г. -24 536
Тук загубата за сметка на СССР (1980 г. – 2 784, 1988 г. – 1342), Ирак (1980 г. – 17 558, 1988 г. -10 263) и Нигерия (1980 г. -1 036, 1988 г.-1). Същевременно има и увеличение:
Австрия, 1980 г. - 6, 1988 г. - 313
Великобритания, 1980 г. - 121, 1988 г. - 613
ГДР, 1980 г. - 470, 1988 г. - 895
Полша, 1980 г. - 0, 1988 г. - 614

Пресни плодове, вкл. дини и пъпеши, т.
1980 г. – 107 197
1988 г.-139 360, максимум 1986 г. – 163574
Основно ГДР, СССР, Полша, Чехословакия

Грозде, т.
1980 г. – 44 348
1988 г. – 36 034

Ябълки, т.
1980 г.- 43 126
1988 г.- 41 169, 85% от износът е за СССР

Сливи, т. 1980-724 (вер. е печатна грешка), 1988-3525, СССР и соц. страни

Праскови, т.
1980 г.-8 298
1988 г.- 4 276, СССР и соц.

Компоти, т.
1980 г. - 63 533
1988 г. – 45 853
И тук спадъта, вкл. и за соц. лагера, е катастрофален, като увеличението за СССР не може да го компенсира. През 1980 г. 42,4% от износът е бил за СССР, а през 1988 - 73,2%.
Австрия, 1980 г. – 1999; 1988 г. -575
Великобритания, 1980 г.-58; 1980 г.-8
ФРГ, 1980 г.-5 039; 1988 г.- 860
Куба, 1980 г.- 2 537; 1988 г.- 11
ГДР, 1980 г. - 15 333; 1988 г. -7 479
Полша, 1980 г. - 1 215; 1988 г. - 438
Унгария, 1980, 3 172; 1988 г. - 1 296
Чехословакия, 1980 г.-1 414; 1980 г.-306

Замразени зеленчуци, т.
1980 г. – 10 672
1988 г.- 2 099
Износът на тази продукция е за СССР и ГДР, и малко за ФРГ. Тук думата „катастрофа” е твърде слаба, даже и в СССР има спад от 5805 на 1444

Замразени плодове, т.
1980 г. – 3 814
1988 г.– 4 037
Основният изност е за Франция,

Захарни изделия, т.
1980 г.- 2 249
1988 г.- 1 203
Тази продукция се изнася за СССР и Монголия.

Кофитюри, т.
1980 - 10 228
1988 - 25 384
Увеличението е изцяло на износа за СССР. В същото време катастрофална загуба на свободните пазари, носещи валута
Белгия, 1980 г. - 165, 1988 г. – 0
Великобритания, 1980 г. - 1 030 – 28
Япония, 1980 г. – 461, 1988 г. – 205

Както се вижда от дадените данни, през 80-те години на 20 в. българското селско стопанство и свързаната с него преработваща индустрия претърпява пълна катастрофа. Единствено при животновъдството се наблюдава устойчиво развитие и увеличение. Катастрофата категорично се вижда от износа – тотална загуба на свободните пазари, които носят приходи в долари. Единственото обяснение на това може да е фактът, че има спад на качеството на продукцията и затова има загуба на завоювани от десетилетия позиции. Най-показателното в това отношение е загубата не само на западните пазари, но и на тези в братските соц. страни – Полша, ГДР, Унгария и Чехословакия, с които сме били заедно в СИВ. Българските чушки, домати, плодове, сиренето, консервите, месните продукти – традиционен от десетилетия български износ и носещ на държавата значителни постъпления в долари, през 1988 г. вече никой не искал да ги купува, дори братските ни соц. държави. За тях българската продукция останал само непренциозният съветски пазар, т.е. ние им продаваме нашите боклуци, които другаде не можем да продадем, срещу това получаваме рубли, с които нищо не можем да купим, освен реципрочни съветски боклуци.

След над 40 годишен неспирен стопански възход на Народна република България, усилената индустриализация, впрягането на усилията на поколения българи, вкл. и неколкократното ограбване на целия народ с цел развитието на селското стопанство, леката и тежка промишленост, вкл. и хранително-вкусова промишленост, през 1988 г. единствените конкурентно способни български стоки, които са запазили позициите си и се търсят на свободните пазари (там където срещу тях се получават долари) са .... розовото и ментово масло, билки, яйца, живи телета, шилета и агнета.
Като не искаш мира, на ти секира.

Аватар
Thorn
Модератор
Мнения: 6079
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Контакт:
Status: Offline

Re: България през соца. Документи

Мнение от Thorn » 18 Мар 2017, 15:09

Има ли начин да се сравни с 2016?

Stan
Редовен потребител
Мнения: 1816
Регистриран на: 22 Юли 2016, 13:15
Контакт:
Status: Offline

Re: България през соца. Документи

Мнение от Stan » 18 Мар 2017, 15:40

Въпросът за сравнение с 2016 г. не е толкова прост, тъй като има коренно различна икономическа ситуация. Първо няма производството, което го има само за да се създава работа, без значение на рентабилността. Второ нямаш пазар (СССР), на който ти е гарантирано, че можеш да продадеш всеки боклук, който направиш, но в замяна получаваш рубли, с които единствената смислена стока, която може да купиш е нефт. Той пък ти се продава от СССР на крайно ниски цени, щото ако се продаде на реални цени, твоята икономика се срива. Така че простото сравнение на числа далеч не е реално. То и по още една причина сравнение не е адекватно, тъй като тогава имаше ангария, наречена "бригади".
Ако трябва да се правят сравнения, то според мен трябва да е на база, свободен пазар, където срещу стоката получаваш конвертируема в цял свят валута. Щото през 1988 г. в България от износ може да са постъпили милиарди рубли, ама, те освен за подпалки, за друго не стават. Добрият стар долар и това.
Като не искаш мира, на ти секира.

kramer
Редовен потребител
Мнения: 1222
Регистриран на: 20 Юли 2016, 19:14
Контакт:
Status: Offline

Re: България през соца. Документи

Мнение от kramer » 19 Мар 2017, 21:18

Stan написа:
18 Мар 2017, 15:40
Въпросът за сравнение с 2016 г. не е толкова прост, тъй като има коренно различна икономическа ситуация. Първо няма производството, което го има само за да се създава работа, без значение на рентабилността. Второ нямаш пазар (СССР), на който ти е гарантирано, че можеш да продадеш всеки боклук, който направиш, но в замяна получаваш рубли, с които единствената смислена стока, която може да купиш е нефт. Той пък ти се продава от СССР на крайно ниски цени, щото ако се продаде на реални цени, твоята икономика се срива. Така че простото сравнение на числа далеч не е реално. То и по още една причина сравнение не е адекватно, тъй като тогава имаше ангария, наречена "бригади".
Ако трябва да се правят сравнения, то според мен трябва да е на база, свободен пазар, където срещу стоката получаваш конвертируема в цял свят валута. Щото през 1988 г. в България от износ може да са постъпили милиарди рубли, ама, те освен за подпалки, за друго не стават. Добрият стар долар и това.
И третоо, днес има хора, които измират масово...
Народът ни просто измира физически, интересно що някой не пусне тема за демографския проблем, въпрос, който би трябвало да залегне в една национална доктрина, която я няма...

Stan
Редовен потребител
Мнения: 1816
Регистриран на: 22 Юли 2016, 13:15
Контакт:
Status: Offline

Re: България през соца. Документи

Мнение от Stan » 19 Мар 2017, 22:16

kramer написа:
19 Мар 2017, 21:18
И третоо, днес има хора, които измират масово...
Народът ни просто измира физически, интересно що някой не пусне тема за демографския проблем, въпрос, който би трябвало да залегне в една национална доктрина, която я няма...
Хубаво е човек преди да пише, поне да си направи труда да прочете темата, а именно - България през соца. и по-конкретно не спомени на баба Пенка, внуци на абпфк и т.н., а документи. Черно на бяло.

Колкото за демографската криза, тя започва далеч пред 10.11.1989. И за нея се съдържат много интересни данни в многократно споменатия Статистически годишник.

ПП. По-добре без доктрини, щото от много доктрини във всички сфери на живота, след 45 г. неспирен възход, България цъфна, та и върза.
Като не искаш мира, на ти секира.

Stan
Редовен потребител
Мнения: 1816
Регистриран на: 22 Юли 2016, 13:15
Контакт:
Status: Offline

Re: България през соца. Документи

Мнение от Stan » 19 Мар 2017, 22:34

Един твърде интересен документ - доклад на др. Петър Младенов на пленум на БКП от 11.12.1989 г.

опаа...
От традиционен износител България стана ежегоден вносител на картофи, фасул, зеле, лук, фураж и други селскостопански стоки за стотици милиони долари.

ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА СТРАНАТА, ПАРТИЯТА И НЕПОСРЕДСТВЕНИТЕ ЗАДАЧИ
Другарки и другари,
Измина един месец от Ноемврийския пле­нум на ЦК на Българската комунистическа партия. Неговите решения се посрещнаха със спонтанно одобрение от българския народ. Той изрази категоричната си подкрепа за нов курс на партията, за преодоляване на допус­натите дълбоки деформации, за изграждане на съвременна социалистическа и правова държава със силите на целия народ, на цялата българска нация.
И така поставено бе началото на коренен поврат в положението на страната. Едва ли има съмнение, че е необходимо да започнем дълбок и честен анализ, за да осъзнаем съ­щината на причините, които доведоха партия са и държавата до настоящата криза, за, да намерим верния изход от създалата се си­туация.
У нас намира израз отдавна натрупалото се недоволство. И тази реакция е напълно обяснима. Изминаха няколко десетилетия от победата на социалистическата революция, която откри пред България широк простор за обществен, икономически и духовен про­грес, за истинска народна власт и човешки свободи. Страната преодоля наследената изостаналост и създаде голям икономически потенциал. Осъществен бе бърз напредък в културното развитие, ликвидирани бяха теж­ки социални язви. Народна република Бъл­гария получи най-сетне истинска международна сигурност. Тези постижения са безспорни и всеки опит за тяхното подценяване би вля­зъл в противоречие с историческата истина.
Ние обаче няма да се окажем на висотата на своята отговорност пред народа като уп­равляваща партия и като Централен коми­тет, ако не видим, че през последните годи­ни страната навлезе в период на сериозна криза,
на нарастващо социално напрежение и стагнация в своето цялостно развитие.
Когато говорим за сериозна кризисна ситуация ние имаме предвид следните явления и тенденции, оказващи силно социално, икономическо, политическо и морално влияние върху общото състояние на нашето общество:
– дълбоки деформации в обществото и системата на управление,
– стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурно­то и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопан­ската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг,
– увеличаване на инфлацията, тежки трудности на вътрешния пазар и в крайна сметка влошаване на жизненото равнище, наличие на широко разпространена корупция,
– сериозни поражения в духовния и интелектуалния живот на нацията и упадък на основни морални принципи и ценности,
– достигане на уродлива стенен в развитието на режима на лична власт на Тодор Живков – и като резултат от всичко това сериозно намаляване на доверието към пар­тията.
Затова първият главен въпрос, на който трябва да отговорим, е: как се стигна до това положение и кой е виновен?
Преди да се опитаме да отговорим като партийно ръководство, би следвало да се напра­ви едно уточнение. Очевидно на сегашния етап ние не можем да дадем подробен и аргументиран отговор относно всички многоброй­ни обективни и субективни причини за създа­лото се положение. Това може да стане само след внимателно и безпристрастно изучаване, за което трябва повече време. Окончателно­то заключение тепърва предстои. Но ние днес поставяме решително начало на една всестранна преоценка на досегашните години на българския социализъм. Ние започваме остър завой в нова посока. И въпреки това относно главните, принципните причини за създаде­ното трудно положение в България сред на­шето общество има пълно единодушие.
Става дума за сталинския модел,
който в нашите условия придоби специфично български национални черти.
Що се отнася до осмислянето, до възприятието на този извод, смятам, че и в партията, и в обществото е нормално да има дискусии, различия и нюанси. Всеки бе по своему съпричастен към системата, по своему търсеше в нея своето място, имаше своето отношение към произтичащите в нея процеси.
За всички нас тук влошаването на положението в страната не бе гръм от ясно небе. Това се виждаше много преди да стигнем до сегашния кризисен етап. Бившето ръководство формираше екипи, създаваше „концепции“. От тях се очакваше чудо, което да доведе до преодоляване на тежките проблеми и да започне едно щастливо развитие. В ход бе непрекъсната смяна на кадрите, трескави реорганизации следваха една след друга. Някои твърдяха, че така се трупа положителен опит, но от практическа гледна точка резултатът бе неизменно нулев, направо вреден.
И така главната причина за създалото се положение бе неизживяната сталинска административно-командна система, монополът на властта, фактическият тотален контрол върху производството и разпределението, намиращ се в ръцете на бюрократичната върхушка. А нейна основна грижа бе не преодоляването на кризиснитения, а запазва­нето на господствуващите позиции във всеки сектор на обществения живот.
В сферата на държавното и общественото устройство бе създадена обстановка, сходна с феодалното управление. Оформи се малка група начело с Тодор Живков, която узурпира властта. Около тази група, която много бързо придоби семейно-землячески характер, се наслоиха властолюбци и кариеристи от различен калибър. Те получаваха от върховния ръководител ключови постове и облаги, които им позволяваха от негово име и от името на партията и държавата да вършат произвол, да манипулират основни обществе­ни институции.
Това бе дълбоко обидно за нашия народ, който със самоотвержен труд положи основите на един обществен строй, свободен от експлоатацията на човек от човека. Върху базата на съграденото от него режимът дегенерира в диктатура на клан, при която реално действуващите лица бяха личният кръг на генералния секретар и неговият пропаганден и репресивен антураж.
„Научните кадри“ на предишното ръководство се опитваха да оправдаят проблемите с „грешките“ на класиците на марксизма-ленинизма, с изостаналостта на българското об­щество, което не било дорасло за социалистическа революция, с интригите на империализма или с дефектите на субективния фактор. Това се правеше с явната цел да се оправдае Тодор Живков и неговата камарила. Но тук е и гвоздеят на въпроса. Сред ръководството, по чието време се допускаха различните неуспехи, а ако трябва да бъдем честни, нека ги наречем провали, бяхме и ние, сега тук присъствуващите, или по-голяма част от нас. Това ръководство бе единодушно избирано на редица партийни конгреси, получаваше от тях одобрение за своята политика. Нашето чистилище може да бъде само оповестяването на истината, на цялата истина.
Много са въпросите, които чакат отговор. Навярно първият е как можа да се случи така, че четиридесет и пет години след социалистическата революция ние да изпаднем в днешната обществена стагнация? Без да навлизам в по-обстоятелен социологически и политически анализ, който неизбежно ще се наложи ако не днес, то утре, ще споделя с вас някои съображения, които, щем-не щем, трябва да имаме предвид, ако истински търсим отговор на въпросите и решения за ста­билизация в политически и икономически план
Другари,
Направените дотук тежки констатации и обвинения ще „увиснат във въздуха“, ще станат повод за политически спекулации и ново напрежение, ако ние не разкрием реа­листична и правдива картина за състоянието на икономиката, държавата и партията.
Обективната оценка на социално-икономическото състояние на страната трябва да за­почнем с извода, че предишното ръководство ни оставя в наследство един прогресиращ икономически спад.
Първо. Очертава се силно спадане на темповете на икономическия растеж.
Като имаме предвид, че това спадане протича паралелно с бързо увеличаване на вътрешния и външния дълг на страната и на инфлацията, може да се направи изводът, че по същество през последните години не само че няма никакъв икономически ръст, а напротив, има рязко връщане назад.
Второ. Появиха се и се задълбочават някои остри диспропорции в икономиката.
Влоши се материалната и суровинната осигуреност на производството. Прогресивно се увеличава делът на амортизираните про­изводствени фондове, който в края на 80-те години достигна 40–45 на сто. Нарушиха се основни народностопански баланси.
Засили се тенденцията на изоставане на количеството и качеството на произведените стоки от изискванията на потребителите. Производството на редица стоки през последните няколко години е по-малко в сравнение с 1980 година. Това се отразява преди всичко върху жизненото равнище на хората и върху състоянието на вътрешния пазар.
Особено опасна за цялостното развитие на страната е нарастващата „пропаст“ между паричните средства на населението и налични­те стоки и услуги. Така например за пери­ода след 1980 г. паричните доходи на насе­лението са нараснали с 54 на сто, а обемът на стоковите фондове — с 39 на сто. Сега населението разполага с 25 млрд. лева в спестовни влогове, а има малко стоки, които може да купи. Само през 1989 г. се очаква свободните парични средства да се увеличат с още 1,8 млрд. лева!
Трето. Изключително сериозни проблеми се натрупаха във финансовата сфера.
Държавният бюджет е поел непоносими за нашите мащаби разходи. Много от тях прикри­ват некадърност в управлението, неефектив­ни инвестиции, нискокачествен и лошо орга­низиран труд.
ПРЕКОМЕРНИТЕ РАЗХОДИ НА ДЪРЖАВАТА И СЪЗДАДЕНАТА СЛОЖНА СИСТЕМА ОТ ДЪРЖАВНИ ГАРАНЦИИ НАПРАВИХА ГОДИШНИЯ РАЗМЕР НА СУБСИДИИТЕ, НАДБАВКИТЕ И ПРЕМИИТЕ ОКОЛО 7 МЛРД. ЛВ, КОЕТО ПРЕДСТАВЛЯВА НАД 1/4 ОТ ОБЩИЯ РАЗМЕР НА БЮДЖЕТНИТЕ РАЗХОДИ. КАТО РЕЗУЛТАТ ОТ ТОВА МНОГО ГОДИНИ НАРЕД БЮДЖЕТЪТ ПРИКЛЮЧВА С ГОЛЯМ ДЕФИЦИТ. ДЪЛГЪТ НА ДЪРЖАВАТА КЪМ БАНКИТЕ НАДХВЪРЛИ 10 МЛРД. ЛВ ПРИ ГОДИШЕН РАЗМЕР НА БЮДЖЕТНИ ПРИХОДИ ЗА 1988 Г. 26 МИЛИАРДА ЛВ..
Всички тези проблеми намират краен израз в задълбочаването на инфлационните тенденции. Непризнаването на инфлацията досега, а оттук и отсъствието на надеждни лостове за нейното управление ускоряват обезценяването на българския лев, намаляват неговата вътрешна и външна покупателна способност.
ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ТРЕВОГА БУДИ СТРЕМИТЕЛНОТО НАРАСТВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НИ В СВОБОДНО КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА. БРУТНИЯТ ДЪЛГ НА ДЪРЖАВАТА В КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА НАДХВЪРЛИ 10 МИЛИАРДА ДОЛАРА. ПРИТЕЖАВАМЕ ЗЛАТНИ ВАЛУТНИ РЕЗЕРВИ В РАЗМЕР НА ОКОЛО 1,3 МИЛИАРДА ДОЛАРА. ОТ ПРЕДОСТАВЕНИТЕ КРЕДИТИ НА ДРУГИ СТРАНИ ЩЕ ПОЛУЧИМ В БЛИЗКИТЕ ГОДИНИ ОКОЛО 1,8 МИЛИАРДА ДОЛАРА. ПРИ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ ЧИСТИЯТ ДЪЛГ НА СТРАНАТА В КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА НАБЛИЖАВА 8 МИЛИАРДА ДОЛАРА, КОЕТО ТРЯБВА ДА ОЦЕНЯВАМЕ КАТО КРИТИЧНА ГРАНИЦА.
Особено неблагоприятно е, че нарастване­то на задълженията става на фона на намаляваване на постъпленията в конвертируема валута и при съхраняване на зависимостта на икономиката и на социалната сфера от вноса по второ направление. Сега брутните ни задължения неколкократно надвишават годишните постъпления в свободно конвертируема валута.
САМО ЛИХВИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА ПЛАЩАМЕ ЗА ТЯХ, ЩЕ ВЪЗЛЯЗАТ ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ШЕСТ ГОДИНИ НА 4—4,5 МИЛИАРДА ДОЛАРА.
Ако не променим нещата, над половината от годишните ни валутни постъпления ще бъдат изразходвани за погасяване на дълга. Погашенията ще погълнат и значителна част от прираста на националния доход.
Същевременно трябва да отбележим, че в последно време страната изплати задълже­нията си към социалистическите страни и в момента нашият платежен баланс с тях е уравновесен.
Четвърто. Като цяло можем да говорим за относително, а в някои случаи и за абсолютно намаляване на ефективността и конкурентоспособността на българската иконо­мика. В основата на тази заплашителна тенденция лежат сериозни инвестиционни греш­ки през последните две десетилетия. Същевременно трябва да отбележим, че ние се­риозно изостанахме в технологичната област, в качеството на стоките и тяхната надежд­ност.
Казаното потвърждава извода, че народното стопанство се намира в период на прогресиращ икономически спад.
Големият въпрос е: какви са причините за натрупаните негативни явления?
Преди всичко трябва да напомним, че началото на сегашните трудности на страната датира още отпреди 15–20 години, но те особено се изостриха през последните две петилетки. През целия този период независимо от решенията на партийните конгреси и конференции страната продължи да се развива на екстензивна основа при непрекъс­нато увеличаващ се
недостиг на трудови и суровинни ресурси.
Икономиката започна все по-често да боледува, което намираше израз в моралното и физическо изхабяване на ос­новните фондове, в увеличаването на разме­ра на незавършеното строителство, в нама­ляването на общата ефективност на произ­водството.
Благодарение на специфичната икономиче­ска ситуация, създала се след суровинно-енергийната криза през 1973—1975 г., страната успя да привлече допълнителни външни източници на растеж, което тогава позволи временно да се даде нов тласък в развити­ето на икономиката. Ние не използвахме оба­че пълноценно тези възможности.
Направените през същия период погрешни инвестиции не доведоха и не можеха да доведат до позитивно развитие на икономиката. Именно през тези години бяха изградени мощности, които днес не дават нито печалба, нито валута, но затова пък тежат като во­деничен камък на шията на националната икономика. Става дума за обекти, които из­държа цялото общество. Само Заводът за тежко машиностроене в Радомир, който е силно нерентабилен,
струва на бюджета над 1,2 млрд. лева.
Сериозни са последиците от строителството на някои мощности в Русе, на леярните заводи в град Раковски и дори от толкова рекламиралото обновление на химическите заводи в Девня. Допуснатата диспропорция между развитието на финалните производства и производството на материали и комплектацията за тях доведе до прекомер­на зависимост на изградените през 70-те и 80-те години мощности на електрониката, химикофармацевтичната промишленост, леката индустрия, машиностроенето и други, а от­тук и на народното стопанство като цяло, от вноса срещу конвертируема валута.
Когато говорим за трудности в икономиката, трябва да имаме предвид и факта, че през последните няколко години ние не ус­пяхме да се адаптираме към световното сто­панство, въпреки че конюнктурата беше, общо взето, благоприятна за нас. Върху проблеми­те на българската икономика се отразяват и трудностите на нашите партньори, страните – членки на СИВ.
И така, не можем да не си дадем ясна сметка, че основната причина за натрупали­те се деформации и кризисни явления се корени в самата същност и механизмите на командно-административната система за управление.
Не е случайно, че практически всички социалистически страни се изправиха пред еднакви или сходни проблеми в икономическата и в социалната област.
Същевременно трябва да отбележим факта, че в нашите условия с особена сила се прояви деформиращото въздействие на режима на личната власт, който доведе волунтаризма и субективизма в икономическата политика до рядко срещано в другите социа­листически страни равнище.
За дълъг период от време и особено през последните години решенията по всички основни въпроси в икономиката се вземаха от Тодор Живков, често по силата на случайни подбуди и на базата на импровизирани съж­дения. Суперцентрализацията на икономи­ческата власт доведе до необосновани инвес­тиционни решения, до произволно определяне на плановите темпове на растеж, до неп­рекъснат административен натиск върху всички елементи на икономическата система и създаването на послушен апарат от ръковод­ни стопански кадри. Без да омаловажаваме отговорността на други лица и органи, особено искаме да посочим голямата лична отговорност на другарите Гриша Филипов, Огнян Дойнов, Стоян Овчаров и Петко Данчев. Тези деформации се задълбочиха през последните няколко години, когато преднамерено се провеждаше линия на замазване на съществуващото положение и отсрочване на решаването на наболелите проблеми по пътя на увеличаването на външните и вътреш­ните задължения на страната. Тази политика с основание може да бъде наречена „след мен – потоп“. По такъв начин българският народ получава в наследство от досегашния режим една тежка ипотека.
Волунтаризмът в сферата на икономиката се прояви особено силно по отношение на правителството. През последните няколко години то беше обезсилено чрез изземване на неговите функции, чрез непрекъснати и не­обосновани структурни и кадрови промени. Той намери израз и в постоянните и необмислени реорганизации, в абсурдната практика на безкрайни промени на регулиращите стопанската дейност нормативни документи.
Напълно бе пренебрегната ролята на Народното събрание при обсъждането и решаването на народностопанските проблеми и особено при изграждането на нашето стопанско законодателство.
Не може да оценим иначе освен като израз на най-грубо недомислие и безотговор­ност одържавяването на кооперативния сектор и унищожаването на трудово-кооперативните земеделски стопанства – акт, който в много отношения има необратими последици.
Създаването на аграрно-промишлените комплекси в началото на 70-те години фактически доведе по административен път до
ликвидиране на кооперативния строй на село
Това в голяма степен отслаби връзките на селяните със земята. Ликвидирани бяха много села, обявени за безперспективни и със „затихващи функции“.
Главният показател за оценка на работа­та беше т. нар. „среден добив от единица обработваема площ“. Цената на постигнатите успехи нямаше никакво значение. Замразиха се и се унищожиха милиони декари земя. Обезлюдяването на цели райони на страната и административното закрепостяване на аг­рарно-промишлените и промишлено-аграрните комплекси към съответен вид продукция стесни номенклатурата на селскостопанското производство. От традиционен износител
България стана ежегоден
вносител на картофи, фасул, зеле, лук,
фураж и други селскостопански стоки за стотици милиони долари. Интензивната миграция от селото към града създаде големи социални проблеми и най-важното — откъсна структурата на бъл­гарската икономика от естествените й при­родно-климатични условия, унищожи тради­ции и култура, създавани с векове. Гигантоманията и премахването на малки и средни производствени звена засегна най-чувствител­но производството на хранителни стоки, тър­говията и общественото хранене, създаде се­риозни проблеми в бита и начина на живот на хората.
Не дадоха очакваните резултати и многото опити в страната през последните десетилетия за икономически реформи. Не можем да не отбележим, че в тях се съдържаха не­малко правилни замисли и начинания, че има­ше стремеж към демократизиране на иконо­мическия живот. Тези опити за стопански реформи през втората половина на 60-те и в края на 70-те години не засегнаха на­растващото одържавяване на икономиката и режима на лична власт. Ето защо произтичащите от тях практически промени се ока­заха крайно ограничени и недостатъчни. Бю­рократичната върхушка се боеше да не на­вредят на нейния монопол върху властта и фактически ги бойкотира. Половинчатите преобразования бяха проведени по административно-силов път. Новообразуваните иконо­мически единици, кълнове на новото, линеят в условията на съществуващата и досега командно-административна система.
Всички тези подходи в своята съвкупност свидетелствуват за една главна особеност на икономическата политика на системата. Това не бе политика, обърната към човека. Тя не служеше за задоволяване на човешките потребности, нея я движеха други пружини и мотиви. Дълбоко вредоносен бе користният интерес на „началниците“ на икономиката да се докарат пред висшето ръководство с изпълнение и преизпълнение на плана, с „пробивни“ идеи и стратегии. Създадоха се условия за подкопаването на традиционните за българина трудови добродетели. „Нагоре“ вървеше лъжлива информация, надолу — завишени възнаграждения за мълчание и съучастие, един общ заговор срещу благополу­чието на народа.
Държейки с желязна ръка крана на разпределението, административно-командната система откри път за различни извращения. Създадоха се привилегии в социално, професионално, йерархично и класово отношение. Произволът с механизма на разпределение­то доведе до противопоставяне и съзнателно разпалване на антагонизъм между различни групи като работници и селяни, работници и интелигенция. Тези извращения убиваха вя­рата у много хора, пораждаха у тях безве­рие и цинизъм. Живият интерес към труда чувството за дълг отстъпваше място на по­требителско отношение към живота.
Създадоха се условия за корупция,за разгръщане на „икономика в сянка“,за най-различни мафии.
Свръхцентрализираният механизъм за планиране опорочаваше естествените връзки ме­жду социалните групи. Контактите между производители и потребители се контролира­ха от центъра и не благоприятствуваха здра­вословното развитие на стопанството и тър­говията. Спъваше се създаването на кори­гиращи механизми, на механизми за саморегулация, затрудняваше се формирането на самоуправляващо се гражданско общество.
Лишеният от стоки потребителски пазар повишава с всеки изминат ден градуса на социалното напрежение. Липсват или трудно се намират продукти от първа необходимост. Свой дял имат и трудностите в придобиване на по-трайни и ценни стоки като телевизори, перални, хладилници, автомобили. Като при­бавим редица други липси на стоки за ши­роко потребление и послушаме какво се го­вори по многолюдните опашки, можем ясно да си представим тежката психологическа ат­мосфера.
Дори в последно време, когато бяха ут­върдени радикални виждания за създаване­то на социалистическа пазарна икономика и на фирмена организация, носителите на ко­мандно-административната система не сложи­ха оръжие. Независимо от мнението на правителството и на редица специалисти ново­образуваните фирми бяха изградени по ад­министративен начин — кампанийно и без необходимите проучвания. При формирането на техните ръководства се подходи по тради­ционния път. Създаването на фирмите се из­ползва за ликвидиране на производствената демокрация и на самоуправлението на тру­довите колективи. За сметка на това се за­силиха технократичните тенденции. Няма да е пресилено, ако се каже, че една част от апарата, включително на най-високо равнище, се уплаши от демократичните промени и побърза да сведе техните последствия до ми­нимум.
И нещо много важно: икономиката на ко­мандите „от горе“, гигантските проекти, лип­сата на достатъчно демокрация и гласност, невежеството и егоистичните интереси на административно-бюрократичния апарат бяха на път да унищожат прекрасната българска при­рода. Нашите плодородни полета са напоени с химикали, нашите бистри води са отровени и черни от замърсяване, въздухът в редица градове направо е опасен за здравето. Разбира се, за редица от острите екологич­ни проблеми на страната има и външни при­чини. Но главното е, че у нас е налице екологическа криза, борбата с която не търпи отлагане нито ден, нито час.
Ето такава е в най-общи линии социално-икономическата ситуация в България в края на 80-те години, която образно можем да характеризираме като прединфарктно състояние.“
Като не искаш мира, на ти секира.

T-72
Редовен потребител
Мнения: 5264
Регистриран на: 19 Юли 2016, 11:36
Контакт:
Status: Offline

Re: България през соца. Документи

Мнение от T-72 » 20 Мар 2017, 10:01

Пичове най-важното за един народ бе убито през тези 45- години в България!
Духът!
Всичко това на което сме свидетели и се възмущаваме сега е или плод на тези 45 години или този времеви период го е усилило до сегашната степен!
Кръвта вода не става!

Аватар
ValBo
Редовен потребител
Мнения: 1674
Регистриран на: 22 Юли 2016, 09:14
Контакт:
Status: Offline

Re: България през соца. Документи

Мнение от ValBo » 20 Мар 2017, 10:34

Айде сега, пак гръмки фрази!
Дух. В какво се състои този дух?
до към 87-88, хората масово слизаха пред блока, чистеха, правеха градинки, пейки бесетки. И беше масово. Почти нямаше блок без такива неща.
А да не говорим по рано за бригадирските движения. Аз не помня, но са ми разказвали, че да те вземат било голяма гордост.
После това изчезна. Започнахме да плюем по всичко. Защо? Ами отговорът е много лесен. Когато ти отнемат нещо в което малко или много си вярвал, ставаш циничен

Малко думи за престъпността.
Къщата на дядо ми и баба ми не се заключваше. Имаше, разбира се, ключалка, но тя беше обикновена за вътрешна врата.
Заключваха я само когато ходеха в града. Ако бяха на къра или из селото си стоеше отворена.
Масово хората имаха вили в околностите на града. Нищо не изчезваше, защото нямаше къде да се пласира. И капаците по улиците не изчезваха.
Виж, плочките ги хващаше липсата, защото ги слагаха по вилите. Същите тия вили вече ги няма, защото ги разрушиха до основи - по-тъмно зелените.
Да, другото което изчезваше, бяха бурканите от мазето. И там се заключваше яко.
Но аз не помня да ме е било страх като ученик, са се прибирам след полунощ. Всъщност, не съм прав. Страх ме беше. Ако ме хванеше милицията, стрижеха нула номер.
А мне по барабану!

EddieBG
Редовен потребител
Мнения: 2374
Регистриран на: 02 Окт 2016, 18:33
Контакт:
Status: Offline

Re: България през соца. Документи

Мнение от EddieBG » 20 Мар 2017, 11:07

Докато някои възхваляват и въздишат по соц-а, да не забравят да обяснят за какво бяха изходните визи, след като тук беше такъв неземен рай, и защо граничарите застрелваха всеки българин, който се опитваше да излезе от страната без въпросната виза. После ще питам за още някои неща. ;)

T-72
Редовен потребител
Мнения: 5264
Регистриран на: 19 Юли 2016, 11:36
Контакт:
Status: Offline

Re: България през соца. Документи

Мнение от T-72 » 20 Мар 2017, 11:19

Ще ти кажа .Самоинициативата я няма.Това е най-важното.Синдикалното движение.Самоорганизирането.Разбирането че нещо зависи от теб.Не чакането - някой да те побутне.
Когато имаш частна собственост, когато имаш частен бизнес, Икономиката има безброй много модели за развитие.
Защото всеки търси, иска да направи нещо.
Другото е модела, който ти се слага отгоре - че кое е правилно и кое е вярно се определя от горе.Ако ти искаш например да направиш гражданско обединение за еди си какво - нямаш право.Ако ти искаш например да организираш стачка например през 1974-а с/у малките ти заплати, пак неможеш защото ще те обявят за враг на комунизма и т.н
Ако искаш да кажеш, че аджеба в света няма само един път за развитие, и е нормално да има и друг - пак неможе.Че има капиталистически държави които много добре се развиват хората не гладуват - и това не може.Щото това ще означава че ще трябва да няма член -1 , и че ще трябва да има и други партии които да проповядват други насоки.
Ако искаш например да организираш хората против замърсяването от ТЕЦ-овете покрай Стара Загора - пак неможе....
Защото неможе да питаш - как може да има избори пък да гласуваме само за Един!
И т.н и т.н
Не можеш да питаш, ами как така хем е народна демокрация, пък един ни управлява от незапомнени времена?
Всичко това те учи те възпитава като овчица - побутвана, нахранвана , радваща се на полянката!
Формира ти мисленето!Вкарва го в рамки.В робското мислене!Чакащ позволение за всичко.
И свикваш да си си просто човечец който се радва на жугулта и партамента.
Да не питаш, да не търсиш проблемите и недъзите в системата.Да нямаш критика към всичко несправедливо.Спомняме си кога чак бе създадено първото сдружение в Русе и то заради замърсяванията от Гюргево.И Как болезнено реагира партията.И накрая се оказа че и сред организаторите е имало агенти.
И когато настъпи промяната в тебе е заложено подчинението и затова няма да чуеш че в някое Частно предприятие хората са се дигнали да стачкуват заради малките заплати и предпочитат с пасивна съпротива да бягат навън.Затова сме толерантни към корупцията - защото не ни е заложено от вътре - търсенето на сметка на политиците и скачаме по площади поръчково и платено само.
Работим като пчелички за 400 - 500 лв. и от вътре ни е изчегъркано Моралното право да търсиш сметка за неправдите!
Най-голямата еманация на този строи които ражда ветропоказатели е първото заседание на народното събрание след 10.10.1989 -та година. Мисля че бе няколко дена след свалянето.
Има ги стенограмите.
Хуляха го, сатанизираха го(не го защитавам, просто казвам)!
Според тебе дали ЕДИН ДЕПУТАТ се е изказал в защита на Тодор Живков? Само до преди една седмица са го възхвалява ли , и тези същите са гласували и пляскали пак като един - За неговите предложения!
И за една седмица - пълна промяна. Ама един да беше казал нещо различно, или да се бе изправил и да каже - " как не ви е срам бе, преди седмица му целувахте ръка, сега го плюете"!
Ама няма как и да стане, защото този строй ражда ветропоказатели
Кръвта вода не става!

Аватар
ValBo
Редовен потребител
Мнения: 1674
Регистриран на: 22 Юли 2016, 09:14
Контакт:
Status: Offline

Re: България през соца. Документи

Мнение от ValBo » 20 Мар 2017, 11:37

Т-72 и си прав и не си.
Частна инциатива имаше и по татово време, и то не малко. Имаше хиляди малки кооп-чета с всякаква дейност. А след указ 56 се навъдиха още повече. Масово се произвеждаха зеленчуци, гледаха се животни (силно нещастни) и всякакви такива малки дейности.
Та инициатива за стачки нямаше, но който си беше инициативен, си намираше ниши за печалба.


Еди, преминаването на държавната граница на неопределни места, се счита за престъпление дори и сега. Граничарите не застрелваха автоматично всеки минал кльона. Стреляха само ако се окажеше съпротива или имаше опастност да го изтърват. Това, че някой е искал 20 дена допълнително отпуск е друга бира
А мне по барабану!

Stan
Редовен потребител
Мнения: 1816
Регистриран на: 22 Юли 2016, 13:15
Контакт:
Status: Offline

Re: България през соца. Документи

Мнение от Stan » 20 Мар 2017, 11:40

ValBo написа:
20 Мар 2017, 10:34
Айде сега, пак гръмки фрази!
Дух. В какво се състои този дух?
до към 87-88, хората масово слизаха пред блока, чистеха, правеха градинки, пейки бесетки. И беше масово. Почти нямаше блок без такива неща.
А да не говорим по рано за бригадирските движения. Аз не помня, но са ми разказвали, че да те вземат било голяма гордост.
После това изчезна. Започнахме да плюем по всичко. Защо? Ами отговорът е много лесен. Когато ти отнемат нещо в което малко или много си вярвал, ставаш циничен

Малко думи за престъпността.
Да разбира се, всичко до 10.11.1989 беше Ок, и хората и управляващите, но като се събудиха на 11.11.1989 изведнъж се оказаха други хора. Спряха да чистят пред блоковете си, а управляващите.....е те до 07.12.1990 бяха същите хора, същата партия... но това някак си се забравя.

Бригадите, имам предвид от 70-те и 80-те години са най-добрият показател за неспособността да се организира икономиката, та се налага масово да се използва ангария - на ученици, студенти и работещи. Какво показва примерно това, че лекари и инженери са пратени да берат домати? Това е пълен абсурд от икономическа гледна точка.

За престъпността - по-важни са официалните документи от спомените. При положение, че темата въобще не е коментирана в тогавашните медии е ясно, че ще има чувство за сигурност.
Последна промяна 1 на Stan, променена общо 20 пъти
Като не искаш мира, на ти секира.

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани