Военноморски разделБитката при Матапан 1717 - Кръстът срещу полумесеца

Модератор: Amazon

Отговори
De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 305
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Битката при Матапан 1717 - Кръстът срещу полумесеца

Мнение от De Ruyeter » 16 Мар 2017, 10:49

КРЪСТА СРЕЩУ ПОЛУМЕСЕЦА - БИТКАТА ПРИ МАТАПАН 1717 г.

Преди името на нос Матапан да се свърже с битката проведена на 28 март 1941г., където британска ескадра под командването на адмирал Андрю Браун Кънингам унищожава три тежки италиански крайцера, край този нос са се провели няколко сражения не по-маловажни, но потънали в забвение и в праха на историята. Първата се е състояла в залива на Лакония, на 20 мили от нос Матапан през 1717г. и е известна в няколко важни особености. Това е последната битка, в която западните съюзници помагат на венецианците срещу Османската империя. За последен път галери участват в голямо морско сражение в Средиземно море. Това е един от малкото случаи, в които португалски флот оперира в източното Средиземноморие. През следващата 1718г. противоборстващите страни водят ново сражение, но този път в него не участват гребни кораби. Интересно е, че битка се води в продължение на три дни след официалното подписване не мирния договор.
След отпадането на опасността от война с Русия в края на 1714 г. и капитулацията на руската армия при Прут /1711г./, както и последвалият Одрински мирен договор, султанът обявява война на Венеция. Той се надява да си възвърне загубените територии в Морея /Пелопонес/, изгубени във войната от 1684-99г. Началото на военните действия е отложено до началото на лятото. Турците мобилизират огромна част от флота и армията си. Със светкавични удари турската армия възстановява контрола върху цяла Морея. На числено по-малоброният венециански флот /в някои случаи съотношението достига 2:1/ не му остава друго освен да крайцерува в Левант далеч от основните сили на противника.
За щастие на венецианците австрийският император не ги оставя дълго време без подкрепа. Спазвайки правилото, че най-добрата отбрана е нападението и обявяването на война на Османската империя през май 1716г. вероятно спасява Далмация от съдбата на Морея. В същото време две католически държави – Испания и Португалия отговарят на призива на папата и изпращат значителни сили. Особено внушителна е ескадрата на Португалия - São Lourenço /58 оръдия/, Nossa Senhora da Assunção /66 оръдия/, Nossa Senhora da Conceição /80 оръдия/, Santa Rosa /66 оръдия/, Nossa Senhora do Pilar /84 оръдия/, Nossa Senhora das Necessidades /66 оръдия/, Rainha dos Anjos /56 оръдия/. В подкрепа на обединения християнски флот са изпратени два линейни ветрохода от Малтийския орден.
След изтласкването на венецианците от Морея и лишаването им от бази в Крит, турците се подготвят да атакуват Корфу. През 1716г. съюзниците отплават към Корфу, но пристигат твърде късно да предотвратят дебаркирането на турците. Независимо от закъснението венецианците продължават да извършват набези върху ескадрата обсаждаща острова. Християнските владетели са стреснати от опасността от падането на Корфу и преместването на предната линия на морската война между Османската империя и Венеция по на запад. Изпратени са подкрепления от Малта, Тоскана, Рим, Генуа, Испания. Пристигането на кастилските подкрепления е знак за вдигане на обсадата.
Венецианците се опитват да повторят тактиката от предишната война – да блокират отплаването на османските кораби още в Дарданелите. На 8 юни 1717г. начело на ескадра от 26 линейни кораба Флангини стига до Имброс. Два дни по-късно на 10 юни се появава турска ескадра в съста от 38 кораба от линията. На 12 и 16 юни се състояват две тежки сражения, в които венецианците губят 1400 убити и ранени. Сред тях е и адмирал Флангини. Заместникът му Диедо се оттегля на юг. На 12 юли венецианците и техните съюзници се съсредоточават при Матапан. Там се събират 35 линейни кораба – 26 венециански, 7 португалски, 2 малтийски и 24 галери.
Обединеният флот се командва от Пизани, венецианският капитан-генерал, което звание съответства на адмирал. Армадата е разделена на четири дивизии по ръководството на Диедо, Корер, Долфин и Бел Фонтан, като последният командва 2 малтийски, 6 португалски и един венециански кораб. San Raimondo /46 оръдия/, Fortuna Guerriera /70 оръдия/, Nossa Senhora da Assunção /66 оръдия/, Santa Catarina /56 оръдия/, Nossa Senhora da Conceição /80 оръдия/, Santa Rosa /66 оръдия/, Nossa Senhora do Pilar /84 оръдия/, Nossa Senhora das Necessidades /66 оръдия/, Rainha dos Anjos /56 оръдия/. Въпреки че малтийският адмирал /французин на малтийска служба/ идва само с два кораба е провъзгласен за върховен главнокомандващ на съюзните кораби под прякото ръководство на папата. По този начин се нарушава единоначалието. Бел Фонтан има право да се разпорежда с цялата малтийска ескадра, включително и с 5 петте малтийски галери, без да се съобразява с мнението на техния командир. Португалският командир, който води по-многобройна ескадра Кондо до Рио Гранде, отстъпва мястото на водач на ариергарда на „малтийския“ французин и приема да бъде вицеадмирал на ариергарда, поне на теория.
Сутринта на 5 юли 1717г. когато съюзният флот е на 10 мили северозападно от нос Матапан и техните галери хвърлят котва край носа, османският флот се появява със свеж попътен вятър от североизток. Благоприятният за турците вятър поставя християните в неизгодна позиция. Галерите са отразяни от ветроходния авангард на Диедо. Слабите пориви на вятъра не позволяват на венецианците да заемат наветерена позиция. За щастие двата флота са почти равни по численост и никой от командирите няма желание да изпитва съдбата и да влезе в решително сражение. Ибрахим паша не се възползва от благоприятния вятър и полученото преимущество, за да атакува в движение християнския флот. С падането на нощта ескадрите лягат на десен халс, като турците заемат наветрена позиция. Противниците продължават същия курс и на 6, а на 7-ми юли по обяд се намират на 60 мили от нос Гало, най-западния от трите полуострова на Морея. Диедо се възползва от слабата промяна на посоката на вятъра на север-северозапад и решава да отнеме маневреното предимство на турците. През нощта вятрът отново променя посоката си на север и Диедо ляга на десен халс. На следващата сутрин противниците губят визуален контакт.
При появата на турската армада Пизани с галерите вдига котва, но не успява да се съедини с линейния флот, поради засилващия се северозападен вятър. Той се отправя към остров Сапиенца, западно от нос Гало, изчаквайки сблъсъка между ветроходните флотове. На 8 юли османците пускат котва в Корон, разположен на източната страна от нос Гало. По това време Диедо забелязва дим от Сапиенца и правилно предполага, че това е сигнал от галерите на Пизани. Желанието му е да се обединят разпокъсаните части на флота и да попълни припасите си с храна и вода, които са на привършване. За нещастие линейният кораб „Венеция“ /56 оръдия/ изостава поради подветрена позиция, в която се намира. На помощ е изпратен „San Gaetano” /68 оръдия/ да го вземе на буксир. Докато чакат двата изостанали кораба вятърът променя посоката си на север и планът му да достигне Сапиенца се проваля. На свой ред Пизани се опитва да се присъедини към ескадрата на Диедо, но лошото време и вълнението правят невъзможно снабдяването на високобордните ветроходи с прясна вода и храна. На 13 юли флотът се насочва към Матапан, където гребните и ветроходните кораби накрая се съединяват.
Поради изчерпване на водата на някои от ветроходите, венецианският адмирал ги изпраща да попълнят провизиите си в Маратонизи. Зареждането с припаси започва на 15 юли и продължава до 18 юли, когато съюзниците научават, че турските сили са наблизо. Отплавайки от маратониси Диедо заповядва галерите да буксират линейните корабикъм Матапан. На утрото на 19 юли само половината от разстоянието е преминато поради царящият щил в морето. Галерите не са достатъчно на брой, за да могат да изтеглят бързо целия линеен флот. Междувременно османският флот се появява от юг-югозапад.
Християнският флот с все още липсващите San Gaetano и Venetia включва 33 кораба от линията и 24 галери. Турците имат 52 кораба, от които 44 са линейни кораби и 4 галери. Соперд други източници турските кораби са 52 линейни кораба и 4 галери. Откъс от дневника напапската ескадра сочи цифрата 44 линейни кораба и 5 галери. В записките си Диедо отбелязва цифрата 50 кораба. Португалските източници споменават 48. Така или иначе съюзниците са в сериозно положение – числено по-малобройни и в неизгодна подветрена позиция.
Сражението прави впечатление и от друга гледна точка – пълното разминаване на авторите при неговото описание. Най-пълно е описанието на португалския историк адмирал Соареш, според който седемте португалски кораба изнесли боя и са свършили много повече работа от всички малтийски, венециански, испански, папски и неаполитански кораби взети заедно. Историкът включва дори отсъстващите линейни кораби от Испания и Неапол, като по този начин докарва общата численост на християнската ескадра до 69 линейни единици вместо реалните 33. Според адмирал Соареш Бел Фонтан изоставя задълженията си на командващ флота и португалските кораби влизат в бой с ядрото на османския флот, която турците губят 5000 убити и ранени, а портгалците – само 199 души. Според друга версия само 4 венециански линейни кораба участват в сражението. Описанието на Джуджлемоти Storia della Marina Pontifica поставя акцент върху участието на папските галери и в частност на техния командир Ферети. Последователността при Джуджлемоти на реалните събития е доста объркана, което поражда съмнения в обективността на написаното.
Първоначално Диедо смята че ако се държи близко до западния бряг на залива, северозападният вятър ще го изведе в благоприятна наветрена позиция. Но не всичко се случва според замисъла и посоката на вятъра е юг-югозапад и турците първи стигат до залива. Венецианският флотоводец изоставя първоначалният си замисъл и решава да формира килватерна колона на десен халс, като се насочва към остров Серви. Благодарение на галерите които продължават да буксират ветроходите, той успява да формира килватерна колона поне в авангарда, преди турците да влязат в обсег. Ветроходите свиват основните ветрила, за да дадат възможност на останалите кораби да ги настигнат и заемат място в мателота.
Според бойната инструкция на Диедо флагманът му Trionfo /70 оръдия/ трябва да бъде трети в килватерната колона, като пред него са Madonna dell’Arsenal /70 оръдия/ и Costanza Guerriera /78 оръдия/. Реално флотът се води от Madonna della Salute /76 оръдия/, фламанът на Корер, вицефлагман, чиято галера го изтегля толкова надалече в авангарда, че Диедо заема неговото място. San Pio V /70 оръдия/ заема място между Trionfo и Leone Trionfante /80 оръдия/. Ариергардите на противниците влиза пръв в боен контакт. Там отрядът на Долфин – линейните кораби Columba d’Oro /78 оръдия/, Grand Alessandro /74 оръдия/, плаващи пред съюзническата ескадра на Бел Фонтан първи откриват огън по мюселманския флот. Пред тях на значително разстояние се намира ариергардния кораб от трета дивизия Gloria Veneta /70оръдия/. Капудан паша Ибрахим атакува тази част от християнските сили с отряд от 6 линейни ветрохода /вероятно това са Ay Bagçeli /54 оръдия/, Yeşil Kuşaklı /54 оръдия/, Sarı Kuşaklı /54 оръдия/, Kırmızı Kuşaklı /52 оръдия/, Al At Başlı /52 оръдия/,Yaldızlı Nar Kıçlı /52 оръдия/, а останалите равномерно разполага срещу центъра и авангарда на венецианците. Артилерийският обстрел започва в 06.00 сутринта и скоро битката се разгаря по цялата линия.
Килватерната колона на Диедо пълзи едва-едва по протежение на залива. Дванадесет турски линейни кораба от авангарда – Kebir Üç Ambarlı /114 оръдия/, Ejder Başlı /70 оръдия/, Çifte Ceylan Kıçlı /70 оръдия/, Yaldızlı Hurma /70 оръдия/, Şadırvan Kıçlı /66 оръдия/, Siyah At Başlı /66 оръдия/, Beyaz At Başlı /66 оръдия/, Kula At Başlı /66 оръдия/, Büyük Gül Başlı /66 оръдия/, Yılan Başlı /34 оръдия/, въоръжен допълнително с 2х372 фунтови оръдия стрелящи с мраморни гюлета, Ifrit Başlı /62 оръдия/ и Küçük Gül Başlı /60 оръдия/ съсредоточават огъня си върху Madonna dell'Arsenal /70 оръдия/, Costanza Guerriera /78 оръдия/, Trionfo /70 оръдия/ и Leone Trionfante /80 оръдия/. Два от турските линейни кораби са повредени и губят марселните реи и се изтеглят от основната линия на боя. В завързалия се артилерийски дуел Madonna dell’Arsenal губи гротстенгата, а Leone Trionfante – форстенгата си. И двата забавят ход и напускат линията. Madonna della Salute е с множество разбити оръдия също напуска килватерния строй. За щастие следващиите линейни кораби Aquila Veneta /76 оръдия/ и San Francesco /54 оръдия/ успяват да се притекат на помощ на трите кораба от авангарда. Малко по-късно, към 10.00 часа флагманът на Долфин Grand Alessandro /74 оръдия/ е улучен във фокмачтата от големокалибрено каменно гюле /вероятно 55 или 112 фунтово/. Фокмачтата на флагмана на Долфин е толкова тежко повредена, че се налага да бъде отсечена, а корабът се отправя за ремонт. Отделно от Grand Alessandro и Gloria Veneta /70 оръдия/, корабите, които водят разгорещен бой в турския ариергард са Fortuna Guerriera /70 оръдия/ и три от португалските линкори – Nossa Senhora da Conceição /80 оръдия/, Nossa Senhora do Pilar /84 оръдия/ и Nossa Senhora das Necessidades /66 оръдия/.
По обяд Диедо се приближава до източната страна на залива, малко по на север от остров Серви. Costanza Guerriera /78 оръдия/, Trionfo /70 оръдия/, San Pio V /70 оръдия/, Aquila Veneta /76 оръдия/ и San Francesco /54 оръдия/ плават в добър ред, но корабите зад тях се движат разпокъсано, тъй като на борда им няма командващ адмирал, който да координира движевията им. По това време вятърът сменя посоката си на югоизток като поставя авангарда на венецанската ескадра в наветрена позиция и те кръстосват буквата „Т“ не само пред шестте кораба на капудан Ибрахим паша, но и пред цялата турска колона. За нещастие част от ядрото на османските галери и някои от съюзническите кораби от арирегарда още се намират в наветрена позиция. Диедо решава да атакува турския флот пред той отново да заеме блогоприятна позиция и да се вреже в разтегления строй на съюзниците. Към него се присъединяват Grand Alessandro /74 оръдия/, Madonna della Salute /76 оръдия/ и Madonna dell’Arsenal /70 оръдия/. Венецианският адмирал изпраща брандера Captain Trivisan срещу авангарда на турския флот. Корабът не се запалва, но въпреки това в редиците на турската ескадра избухва паника и отрядът на Ибрахим паша се пръска в безпорядък.
Междувременно десет или дванадесет турски кораба - Çifte Teber Kıçlı /58 оръдия/,
Yıldız Bagçeli /58 оръдия/, Zülfikâr Kıçlı /56 оръдия/, Akçaşehir /56 оръдия/, Servi Bagçeli /54 оръдия/ и малките подобни на фрегати Mavi Arslan Başlı/44 оръдия/, Siyah Arslan Başlı /44 оръдия/, Taç Başlı /44 оръдия/, Güneş Kıçlı /44 оръдия/, Kuş Bagçeli Karavele /44 оръдия/, Yıldız Kıçlı /40 оръдия/ и Mavi Kıçlı Karavele /38 оръдия/ се опитват да разкъсат венецианската линия и да се съединят с отряда на Ибрахим паша. Те се отправят към християнския галерен флот. Диедо ляга на десен халс и осуетява намерението на турския адмирал. Ветроходите които той води са доста повредени. Такелажът е изрешетен от картеч и гюлета. Флагманът Trionfo е на практика неуправляем – без гротстенга и формарсел той се люшка по вълните като непрекъсно рисква от курса. Независимо от трудностите, християнският флотоводец успява да предотврати намерението на противника да разкъса линията и успява да поддръжа сравнително добър килватерен строй. В 15.30 турците се оттеглят и боят стихва. Диедо се опитва да ги преследва, но повредените кораби от ескадрата не му позволяват да преследва Ибрахим паша. Привечер турците се отправят към протока между Серви и Цериго, а съюзниците – към Матапан.
Освен брандера Captain Trivisan венецианците губят снабдителния си кораб Madonna del Rosario . Много от линейните ветроходи са тежко повредени. Убити и ранени са около 223 убити и 357 ранени. Обичайно венецианците също твърдят, че са нанесли тежки загуби на противника, но истината е съвсем различна. Турците не губят кораби в сражението. Загубите в жива сила са неизвестни, но може да са приеме, че са приблизително еднакви с тези на християнските сили.
Вероятността за второ сражение се появява към 21 юли, когато турците се завръщат от Цериго и откриват съюзническия флот край Матапан. Флагманът на Долфин Grand Alessandro /74 оръдия/ е застрашен да бъде отрязан от основните сили, но благоприятният северозападен вятър го спасява. Османският адмирал не желая да води бой без да има благоприятен вятър. Християнският флот, който този път заема благоприятна наветрена позиция. Пречупването на гротмачтата на Fortuna Guerriera попречва на противниците да влязат в боен контакт. Налетялата на 22 юли буря от северозапад разпръсква галерите, а някои от линейните кораби губят контакт с основните сили на флота. Част от пръсната ескадра се насочва към Сицилия, където стигат на 3 август. Португалският отряд напуска водите на източното средиземноморие и отплава към Лисабон. Галерите се събират при Корфу и Занте.
Нека да разгледаме противниковите флотове, за да преценим дали числено по-многобройният турски флот е могъл да действа по-агресивно и да постигне по-добри резултати. Турският адмирал има по-голям брой кораби като бойни единици, но тежките линейни ветроходи са едва 11. От тях като изключим гигантският 114 оръдеен флагман Kebir Üç Ambarlı само 3 са 70 оръдейни, а останалите са 6 са 60-66 оръдейни, което реално е линеен кораб III ранг. Срещу тях съюзниците могат да противопоставят 25 линейни кораба с 60-84 оръдия. 11 от тях са 70-74 оръдейни, а 6 със 76-84 оръдия. Християнският флот разполага с 8 60-66 оръдейни кораба. Съотношението при тежките кораби надвишва 2:1 в полза на християните. По отношение на корабите въоръжени с 44-58 оръдия /ІV-ти V-ти ранг/ турците имат преимущество –като могат да противопоставят 19 срещу 10 сюзнически – тук съотношението е 2:1 в полза на турците
Ако разгледаме един „стандартен“ венециански кораб с 68-70 оръдия, с каквито адмирал Диедо разполага ще видим че най-тежките има оръдия са 30 или 40 фунтови. Някои от корабите разполагат и със свръхтежки 120 и 200 фунтови оръдия. „Стандартният“ турски линеен кораб 27 фунтови оръдия /само 70 оръдейните имат 36 фунтови/ и отстъпва по тегло на залпа на аналогичните си противници. При линейни кораби ІV-ти и V ранг се забелязва паритет в артилерийското въоръжение.
Причина за нерешителния изход от сражението се крие в няколко фактора: неблагоприятен вятър за съюзниците, които им пречи да формират килватерна колона и да заемат изгодна наветрена позиция. В началото на сражението дори част от венецианските линкори се буксират от галери.

Турски кораби 70-114 оръдия – 11
Венециански кораби – 70-90 оръдия – 13
Съюзнически кораби – 70-90 оръдия – 8
Турски кораби 50-58 оръдия – 11
Венциански кораби 50-58 оръдия – 12
Съюзнически кораби 50-58 оръдия – 2
Турски кораби 34-44 оръдия – 8
Съюзнически кораби 34-44 оръдия - 1

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 305
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Re: Битката при Матапан 1717 - Кръста срещу полумесеца

Мнение от De Ruyeter » 16 Мар 2017, 10:56

Венециански флот
Име на кораба Размери: дължина х ширина х газене, фута оръдия Калибър на оръдията Екипаж, брой Година на служба
Nettuno дължина 103хширина 29х13фута газене;50-52 оръдия Калибър: 22х20; 22х14; 6х9 326 1690-1722
San Lorenzo Giustinian дължина 138х38 ширина х16.55 70 въоръжение: 2х200; 6х120;22х40; 28х20;12х14.
през 1716: 50х30; 4х120;16х14; 4х12 1715-1744
Terror дължина138х38 ширинах16.55 70 въоръжение:2-200;6-120;22-40;28-20;12-14
през 1716:въоръжение: 26-40; 24-30;16-14 726 1715-1748
Trionfo дължина138х38ширина х16.55 70 въоръжение: 2х200; 6х120;22х40; 28х20;12х14.
през 1716:въоръжение: 28х50; 4х120; 22х20; 18х1412+2х50 obici 1715-1740
Fede Guerriera дължина111х30 ширинах14.75 60 въоръжение: 24х20; 22х14;14х12 443 1695-1720
Fenice дължина111х30 ширинах14.75 60 въоръжение: 24х20; 22х14;14х12 414 1695-1720
Rosa дължина 111х30 ширинах14.75 56 въоръжение: 24х20,22х14,14х12. 372 1693-1721
Grand Alessandro дължина138х38 ширинах16.55 76 въоръжение: 4х120;24х30; 20х20;2х16;16х14; 4х12 762 1709-1730
Corona дължина 146х38х18 76-80 въоръжение: 28х50,28х20,18х14+2х50 “obici”
80-guns (1717).
28х50,4х120,22х20,18х14;
2х12+2-50 “obici” 772 1712-1728
Costanza Guerriera дължина 138х38 ширинах16.55 78 въоръжение: 4х120; 24х30; 20х20; 2х16;16х14;4х12
74+2 guns in 1716:
28х50; 4х120;22х20; 18х14; 2х12+2-50 “obici” 665 1714-1745
Madonna della Salute дължина138х38х16.55 74 въоръжение: 4х120; 24х30;20х-20;
2х16;16х14;4х12
(1716): 50х30;4х120;16х14;4х12 (74-guns) 740 1714-1740
Madonna dell’ Arsenal дължина 142х3 8ширина х16.55 74 въоръжение: 2х200;6х120;22х40;28х20;10х14
(1716):50x30;4x120;16x14; 4x12 (74-guns) 732 1716-1740
Leon Trionfante дължина 140.5х37 ширинах18.5 80 въоръжение: 2х200;6х120;24х40;
30х20;8х14 80-guns (1717). 792 1716-1740
San Pio Quinto 142х38 ширина х16.55 68-70 въоръжение: 2х200;6х120;
22х40;28х20;10х14 1717-1740
Gloria Veneta 142х38х16.55 68-70 въоръжение: 2х200;6х120;22х40;28х20;10х14
6х120;24х30;22х20;16х14 (when entry service) 1717-1737
Fortuna Guerriera 142х38 ширинах16.55 68-70 1717:
въоръжение: 2х200;6х120;22х40;28х20;
10х14
6х120;24х30;22х20;16х14 1717-1740
San Pietro Apostolo 105,25х29 ширина х14 50-54 купен бивш малтийски
22х20;22х14;8х9 1715-1733
Sant’ Andrea дължина119,25х30 ширинах14,75 60 26х20;26х14;8х12 312 1685-1721
Sacra Lega дължина 105,25х29 ширина х14 50 22х20;22х14;6х12 382 1687-1720
Aquiletta дължина 105,25х29 ширина х13 52 оръдия въоръжение: 22х20;22х14;6х9.
as 2-nd rate: 22x20;22х14;8х12 1697-1727
Valor Coronato дължина 105,25х29 ширинах13 52 22х20; 22-14; 8х12 1688-1719
Colomba d’ Oro дължина 138х38 ширина х16.55 70 4х120; 24х30; 20х20;
2х16;16х14;4х12.
74-guns (1716)= 4х120;50х30;16х14;
4х12. 78-guns (1717). 1709-1727
Vittoria дължина 105,25х29х13 56 22х16; 22х14+12х3 petriere 1687-1717
San Francesco da Paola дължина 111х30 ширина х14.75 60 24х30; 22х14;14х12 1714-1748
Venezia Trionfante дължина 105,25х29 ширинах13 52-58 As built: 22x20; 22х14;8х12
At 1717: въоръжение: 22х30;22х20;14х12 1715-1744
San Gaetano дължина 142х38 ширина х16.55 68-70 As built: 6x120; 24x30; 22x20; 16x14 At 1717:
2x200; 6x120; 22x40; 28x20;10x14 1717-1733
Малтийски кораби
Име на кораба Размери: дължина х ширина х газене, фута оръдия Калибър на оръдията Екипаж, брой Година на служба
Santa Catarina дължина 120х34х15 70 28х28; 28х14; 14x9 1705-1724
San Raimondo дължина 98х28 ширинах 12 газене 46 оръдия Калибър 22х20;22х14;2х6 1714-1720


Португалски кораби
Име на кораба Размери: дължина х ширина х газене, фута оръдия Калибър на оръдията Екипаж, брой Години на служба
São Lourenço 111х30х14.75 58 оръдия калибър: 24х20; 22х14;14х12.
Nossa Senhora da Assunção 119,25х30 х14,75 оръдия 66 калибър: 26х20;26х14;14х12
Nossa Senhora da Conceição 146х38х18 80 оръдия калибър 28х30,28х20,18х14; 4х9 772
Nossa Senhora do Pilar дължина 146хширина 38х газене 18; 84 оръдия калибър28х40;30х20;14х14;12х9
800
Nossa Senhora das Necessidades дължина 119,25х30 ширина х14,75 газене 66 оръдия калибър 26х20;26х14;14х12
Rainha dos Anjos дължина 105,25х29 ширина х13 газене 56 оръдия калибър24х20;22х14;12х12.
Santa Rosa дължина 119,25х ширина 30 х газене 14,75 66 оръдия калибър 26х20;26х14;14х12


Име на кораба оръдия Калибър на оръдията Екипаж, брой Години на служба
Kebir Üç Ambarlı
/The Great Three Decker/ 114 оръдия калибър 8х132; 24х54; 30х28; 30х21;
14х14; 8х6 екипаж 1200-1500
Ejder Başlı (The Dragon) оръдия 70 калибър 26х48; 28х21; 16х9 800-1000
Çifte Ceylan Kıçlı (The Two Gazelles) оръдия 70 калибър 26х48; 28х21; 16х9 800-1000
Yaldızlı Hurma (The Gilded Date) 70 26х48; 28х21; 16х9 800-1000
Şadırvan Kıçlı (The Sprinkling Fountain) 66 28х36; 28х15; 14х9 500-750
Siyah At Başlı (The Black Horse) 66 28х36; 28х15; 14х9 750
Beyaz At Başlı (The White Horse) 66 28х36; 28х15; 14х9 750
Kula At Başlı (The Grey Horse) 66 28х36; 28х15; 14х9 750
Büyük Gül Başlı (The Great Rose) 66 28х24, 2х18, 28х12, 8х8. 750
Ifrit Başlı (The Demon) 62 24х27; 24х15; 14х9 400-600
Küçük Gül Başlı (The Little Rose) 60 24х27; 24х15; 12х9 400-600
Çifte Teber Kıçlı (Two Halberds) 58 24х27; 24х15; 10х9 400-600
Yıldız Bagçeli (The Star Garden) 58 24х27; 24х15; 10х9 400-600
Zülfikâr Kıçlı (The Two Pointed Sword) 56 22х21; 24х15; 10х9
Akçaşehir (Town of Akçaşehir) 56 22х21; 24х15; 10х9 400-600
Servi Bagçeli (The Cypress Garden) 54 22х21; 24х15; 8х9 400-600
Yeşil Kuşaklı (Green Belted) 54 22х21; 24х15; 8х9 400-600
Sarı Kuşaklı (Yellow Belted) 54 22х21; 24х15; 8х9 400-600
Ay Bagçeli (The Moon Garden) 54 22х21; 24х15; 8х9 400-600
Kırmızı Kuşaklı (Red Belted) 54 22х21; 24х15; 8х9 400-600
Al At Başlı (The Red Horse) 52 22х21; 22х15; 8х9 400-600
Yaldızlı Nar Kıçlı (The Gilded Pomegranate) 52 400-600
Yılan Başlı (The Snake) 34 2х372; 16х9; 16х6 200
Mavi Arslan Başlı (The Blue Lion) 44 18х15; 18х9; 8х6 300
Siyah Arslan Başlı (The Black Lion) 44 18х15; 18х9; 8х6 300
Taç Başlı (The Crown) 44 18х15; 18х9; 8х6 300
Güneş Kıçlı (The Sun) 44 18х15; 18х9; 8х6 300
Kuş Bagçeli Karavele 44 18х15; 18х9; 8х6 300
Yıldız Kıçlı (The Star) 40 16х15; 18х9; 6х6 300
Mavi Kıçlı Karavele (The Blue Caravella) 38 16х12; 16х9; 6х6 300

Аватар
Dinain
Редовен потребител
Мнения: 15695
Регистриран на: 18 Юли 2016, 22:29
Контакт:
Status: Offline

Re: Битката при Матапан 1717 - Кръста срещу полумесеца

Мнение от Dinain » 16 Мар 2017, 21:13

Много интересна тема!

Може ли да помоля за малко илюстрации и карти, защото ми е трудно да се ориентирам?

Оставам с впечатлението, че османският флот е по-многоброен и по-маневрен (почти няма галери) - защо не може да приложи численото си превъзходство и да разбие венецианците на части?
"No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."

(Richard III - William Shakespeare)
...
Days since last IAF airstrike in Syria

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 305
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Re: Битката при Матапан 1717 - Кръста срещу полумесеца

Мнение от De Ruyeter » 17 Мар 2017, 10:01

Схема на бойните линии не успях да намеря. Попаднах на този линк
http://forum.game-labs.net/index.php?/t ... ith-plans/
Предполагам че турците наистина са имали повече линейни кораби 44-48, имали са и благоприятна наветрена позиция. Но тъй като не са много опитни в линеен бой Ибрахим паша е действал доста предпазливо. При по-агресивен флотоводец на негово място би могъл да раздели флота н ахристияните и да го бие на части. Доколкото разбирам от описанието авангардът е от 4 линейни кораба, към които впоследствие се присъединяват изостаналите 2 San Francesco и Aquila Valiera. Fenice отсъства от боя, остават останалите два, които са в ариергарада на челната колона и поради безветрието /щил/ са изостанали. Центърът трябва да се състои от 16 кораба, но последните два Grand Alessandro и Colomba d’ Oro са откъснати както от центъра, така и от ариергарда, където са португалци и малтийци. Може би турските моряци все още не са чак толкова добри и обучени при маневрирането с ветроходни кораби, поддържането на килватерен строй, дисциплината - спазването на равни интервали между корабите.....А турският адмирал изчаква всички козове да са на негова страна -хем по-многочислен, хем благоприятен вятър. При второто сражение, когато християните имат благоприятен вятър той не се одързостява да влезе в бой защото е от подветрена позиция - това означава че му е изключително трудно да маневрира срещу вятъра и оставя инициативата в ръцете на противника....

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 6594
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Контакт:
Status: Offline

Re: Битката при Матапан 1717 - Кръста срещу полумесеца

Мнение от Thorn » 17 Мар 2017, 10:59

Потресен съм от огромната бройка линейни кораби през 18 век. Сто години по-късно най-решаващите сражения на най-великите морски сили се водят от по около 30 линкора.

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 305
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Re: Битката при Матапан 1717 - Кръста срещу полумесеца

Мнение от De Ruyeter » 17 Мар 2017, 11:18

Учудващото е, че второстепенни морски държави, хайде да речем локални морски сили като Венеция и Османската империя в сравнения с Англия, Холандия Франция вадят такива флотове....Въпреки че като се замисля сражението при нос Пасаро /1718г./ 22 английски линейни кораба срещу 15 испански; битката в залива Виго /1704г. - 25 английски срещу 15 френски и 3 испански "съкровищн" галеона; битката при Малага - 1704г по 50 линейни кораба от всяка страна, което ще рече че горе долу са съизмерими дори с първокласните сили. Краят на 17 век - да речем 20-25 години по-рано флотовете са още по-многобройни и достигат до 70-90 кораба от страна, но тогава е войната на Аугсбургската лига и са мобилизирани корабостроителните възможности на 3-те страни с най-мощни флотове

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 6594
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Контакт:
Status: Offline

Re: Битката при Матапан 1717 - Кръста срещу полумесеца

Мнение от Thorn » 17 Мар 2017, 11:55

Абе да кажем, че през 17 век корабите са по-малки. През англо-холандските войни холандците са били пълни с кораби с по 30-ина оръдия. Но тук като гледам са 60-70 оръдейни кораби.

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 305
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Re: Битката при Матапан 1717 - Кръста срещу полумесеца

Мнение от De Ruyeter » 17 Мар 2017, 13:06

И да и не - малките кораби са използвани предимно в Първата Англо-холандска и във Втората до Лоустофт включително.
Но например Четиридневното сражение
http://3decks.pbworks.com/w/page/913946 ... s%20Battle
Битката в деня на Свети Джеймс
http://3decks.pbworks.com/w/page/915878 ... y%20Battle
Битката при Солебай
http://3decks.pbworks.com/w/page/913088 ... %20Solebay
Битките при Шьонефелд
http://3decks.pbworks.com/w/page/913938 ... chooneveld
http://3decks.pbworks.com/w/page/915839 ... chooneveld
Бийчи Хед
http://3decks.pbworks.com/w/page/913050 ... chy%20Head
Бафльор
http://3decks.pbworks.com/w/page/913049 ... 20Barfleur

участват доста сериозни бойни единици с по 60-100 оръдия
Дори в Третата битка при Митилен на 18 септември 1695г. победените венецианци изкарват 25 линейни кораба, което е доста добре
http://3decks.pbworks.com/w/page/912980 ... 20Mytilene

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 305
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Re: Битката при Матапан 1717 - Кръста срещу полумесеца

Мнение от De Ruyeter » 17 Мар 2017, 16:42

Малко да допълня за въоръжението. Венецианският фунт, с който се измерват гюлетата - сиреч калибрите от тази епоха е различен от английския, френския , руския и шведския. Той е най-лек и е равен на 301 грама.
Затова Ако трябва да конвертираме въоръжението на най-добрите венециански кораби в британски фунтови - 1 фунт = 453 грама
се получава следната картинка: По венециански мерки: 2х200;6х120;24х40; 30х20;8х14, по английски - 2х133ф, 6х80, 24х26.5, 30х 13.25 и 8х9 фунтови

1 английски фунт = 453 грама
1 френски фунт = 489 грама
1 шведски и холандски фунт = 500 грама /през 17 век 494грама
1 руски фунт = 410 грама

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани