Военна авиацияЛетателни средства за непосредствена въздушна поддръжка

Модератор: Amazon

gabocvet
Редовен потребител
Мнения: 507
Регистриран на: 28 Авг 2016, 13:32
Контакт:
Status: Offline

Летателни средства за непосредствена въздушна поддръжка

Мнение от gabocvet » 31 Авг 2016, 08:32

Въпросът за CAS винаги ще стои на дневен ред. Имат ли бъдеще специализирани платформи като СУ 25, А 10 или бъдещето принадлежи на безпилотните системи.
Щурмовите самолети за сега предимството им се изразява в по голямата скорост, възможността да носят повече въоръжение.
Хеликоптерите стяхната възможност да останат скрити и да извършват атаки от засада, но отсъпват по скорост и въоръжение и скорост на самолетите.
БЛА с тяхната продължителност на полета но отстъпват по въоръжение на самолетите до колко са защитени от външна намеса .
По нататък ще се опитам да развиам и да допълвам темата.

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 4882
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Летателни средства за непосредствена въздушна поддръжка

Мнение от Amazon » 01 Сеп 2016, 21:33

С масовото навлизане и поевтиняване на управляемите боеприпаси самолети като СУ 25 и А 10 отиват в миналото. И без това болшинството задачи по CAS се изпълняват от F-16. Няма нужда ако имаш отлична точност от 6 км. височина, да правиш самолет с броня, който да се бута в ПВО-то. Самите пилоти на A-10 казват че за тях ЗРК като Шилка са изключително опасни. Не можеш до безкрайно да слагаш броня.

Аз за БЛА - не мисля че скоро изцяло ще поемат ролята на изтребирели като F-16, специализирани като Су-34 или артилерийски машини като AC-130. Най-малкото заради по-бавната реакция.

gabocvet
Редовен потребител
Мнения: 507
Регистриран на: 28 Авг 2016, 13:32
Контакт:
Status: Offline

Re: Летателни средства за непосредствена въздушна поддръжка

Мнение от gabocvet » 01 Сеп 2016, 22:04

За БЛА съм съгласен с теб, за самолетите моето мнение е, че докато се налага визуално разпознаване на целта необходимост от самолети от типа на А 10 и СУ 25 ще остане.
Съвременните щурмови хеликоптери до някъде запълват ролята на щурмовите самолети като при това са трудна цел за поразяване, някъде бях чел стати в която се твърдеше,че за свалянето на хеликоптер на фона на земята са нужни два изтребителя, но това е статия с двадесет годишна давност.

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 2389
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Летателни средства за непосредствена въздушна поддръжка

Мнение от piston » 02 Сеп 2016, 09:36

gabocvet написа:За БЛА съм съгласен с теб, за самолетите моето мнение е, че докато се налага визуално разпознаване на целта необходимост от самолети от типа на А 10 и СУ 25 ще остане.
.
Според мен доста обективен материал по темата:

https://defenseissues.wordpress.com/201 ... ssessment/

gabocvet
Редовен потребител
Мнения: 507
Регистриран на: 28 Авг 2016, 13:32
Контакт:
Status: Offline

Re: Летателни средства за непосредствена въздушна поддръжка

Мнение от gabocvet » 02 Сеп 2016, 10:06

Много добър материал, и са формулирани въпросите по-добре от колкото аз мога да ги задам.



Аватар
Dinain
Редовен потребител
Мнения: 15695
Регистриран на: 18 Юли 2016, 22:29
Контакт:
Status: Offline

Re: Летателни средства за непосредствена въздушна поддръжка

Мнение от Dinain » 24 Сеп 2016, 19:51

Тук има една много обширна тема, проследяваща развитието на щурмовата авиация (по-точно срещу бронирани цели) от зачатъка й през ВСВ до А-10:

Тактическата авиация през ВСВ срещу бронирани цели (Hs-129, Ju-87G, Ил-2 и др.)
http://forum.boinaslava.net/showthread. ... B4%D1%80-)
"No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."

(Richard III - William Shakespeare)
...
Days since last IAF airstrike in Syria

gabocvet
Редовен потребител
Мнения: 507
Регистриран на: 28 Авг 2016, 13:32
Контакт:
Status: Offline

Re: Летателни средства за непосредствена въздушна поддръжка

Мнение от gabocvet » 12 Фев 2017, 11:01

Зачетох се за витломоторните леки щурмоваци, възможно ли е в бъдеще да се появи самолет като Ил 2 с други думи брониран витломоторен самолет. Предимствата и недостатъците на съвременните щурмови хеликоптери са ясни, цена, скорост, обсег, време във въздуха. Като предимства възможност да остават скрити, няма нужда от летища, широк спектър от въоръжение, по - голям боен товар в сравнение с витломоторните самолети.

Super_Hornet
Редовен потребител
Мнения: 1797
Регистриран на: 22 Юли 2016, 00:47
Контакт:
Status: Offline

Re: Летателни средства за непосредствена въздушна поддръжка

Мнение от Super_Hornet » 12 Фев 2017, 12:00

Не, тази роля е изцяло отредена на БЛА, които имат някои несъмнени предимства и недостатъци.

gabocvet
Редовен потребител
Мнения: 507
Регистриран на: 28 Авг 2016, 13:32
Контакт:
Status: Offline

Re: Летателни средства за непосредствена въздушна поддръжка

Мнение от gabocvet » 12 Фев 2017, 19:14

Super_Hornet написа:
12 Фев 2017, 12:00
Не, тази роля е изцяло отредена на БЛА, които имат някои несъмнени предимства и недостатъци.
Добре, дори БЛА не се ли предвижда такъв вариант?

Super_Hornet
Редовен потребител
Мнения: 1797
Регистриран на: 22 Юли 2016, 00:47
Контакт:
Status: Offline

Re: Летателни средства за непосредствена въздушна поддръжка

Мнение от Super_Hornet » 13 Фев 2017, 09:24

Да ги бронират ли?

Аватар
ValBo
Редовен потребител
Мнения: 1688
Регистриран на: 22 Юли 2016, 09:14
Контакт:
Status: Offline

Re: Летателни средства за непосредствена въздушна поддръжка

Мнение от ValBo » 13 Фев 2017, 09:28

Всичко е въпрос на приоритети
Бронираш, то става по тежко и не може да носи. Затова го правиш по-голямо. То става по-лесно за уцелване и по-скъпо.
Накрая, като удариш чертата, небронираното излиза по-целесъобразно.
Бронира се предимно за да пазят пилотите
Изображение
Finita la commedia

Аватар
Bruchpilot
Редовен потребител
Мнения: 1706
Регистриран на: 14 Сеп 2016, 12:14
Местоположение: Габрово
Контакт:
Status: Offline

Re: Летателни средства за непосредствена въздушна поддръжка

Мнение от Bruchpilot » 11 Юли 2018, 17:02

Ей тука ще пусна една интересна историйка от книгата за операциите на А-10 в Косово (впрочем, прати ми я Пистън), за да видим дали ще предзвика интерес. Превода е свободен и с малко съкращения на оригиналния текст!


Първият ден на май започна като всеки друг ден в Гиоя. Щях да летя с майор Кърк “Корн” Мейс, като негов воден, на мисия като въздушни насочвачи около Урошевац. Корн не беше сам в отчаянието си, че не беше успял да открие цели през предните дни. Сърбите става все по-изобретателни в криенето на войските си, тъй като А-10 ги откриваха и унищожаваха ежедневно. Те се окопаваха все по-дълбоко и ставаха все по-добри в укриването. Корн ме помоли аз да ръководя разузнавателната част от мисията, тъй като бях успявал да открия добри цели в предишните полети. Отлетяхме към зоната, където започнахме търсене по данни на дрон, който беше открил танк и сръбски войници, скрити в горичка. Аз претърсих района с бинокъл и глвата за самонасочване на Маверика, но не успях да иднетифицирам нищо. Не можех да говоря директно с оператора на дрона и предавахме информацията през въздушния команден пункт. Това отнемаше много време и трябваше да останем над целите много по-дълго отколкото ми се искаше. Спуснах се и изтрелях три маркировъчни ракети близо до района, който си мислех, че има предвид оператора на дрона, за да може той да потвърди. Няколко минути по-късно получих потвърждение, че това е правилната цел. Корн и аз бързо свършвахме горивото и щеше да се наложи да се отправим към танкера, поради което той “предаваше” целта на други два “шопара”, пилотирани от капитан Джеймс “Мегс” Мегър и мл. лейтенант Майкъл “Скъд” Кърли. А аз маневрирах за за пусна моите Мк-82 точно над целта в горичката. Тъкмо когато щях да започна пикирането, чух “Ракета земя-въздух, ракета земя-въздух” по UHF радиото. Когато погледнах на изток към летището на Прищина видях две ракети, последвани веднага от още две. Бях удивен колко много бял пушек те изхвърляха и голямата скорост с която те летяха в наша посока. Всичките четири ракети се насочваха към нас. Веднага започнах да маневрирам и обявих за ракетите по VHF радиото, което А-10 използваха. Всичките четири самолета започнаха да танцуват защитен балет, какъвто не бях виждал преди и какъвто се надявам да не видя никога отново. Небето беше пълно с отражатели и най-добрите пилоти на ударни самолети управляваха своите А-10 на ръба. Втората изстреляна ракета самоликивидира в страхотна експлозия 2000 фута над земята. От, в онзи момент обърнатата ми на обратно кабина, почувствах взривната вълна и оранжавите пламъци. Останалите три ракети продължиха към нас в опит да предотвратят нашата атака върху войниците и техниката под нас. Всички освен една не успяха да се закрепят за нас, но последната избра Скъд за своя жертва. Естествено той беше най – неопитният от нашата група от четити пилота, които помежду си имаха над 3500 часа опит на А-10. Мегс се справи отлично със задачата да елиминира опасността, като запази ориентация и насочи водения си в последната маневра, която попречи на ракетата да уцели самолета му. И четирите ракети бяха победени, а сърбите под нас очакваха гнева на “Пантерите” (името на авиокрилото). Сърбите не си бяха взели урок от Пустинна боря – там иракчаните бързо бяха научили, че ако обстрелват А-10 е по-добре да го улучат или той ще дойде за отмъщение! Корн и аз бяхме свършили горивото, така че напуснахме района, все още със сърца качени в гърлото и оставихме контраатаката на Мегс. Той пусна четири Мк-82, с детонатори настроени за въздушен взрив, върху дърветата и елиминира напълно сръбските сили (това го разбрахме много по-късно от случайна среща с оператора на дрона, който ги е наблюдавал).
След като заредихме, с Корн се върнахме за да търсим нови цели. Бяхме получили много съобщения за войски и цели в района, но не успявахме да ги открием. Летяхме на около 15 мили от Прищина и търсехме цели. Аз открих район в който изглежда имаше мобилна зенитна артилерия и вероятно други цели, скрити в малък дол. Тъкмо обяснявах на Корн къде точно се намира тя, когато видях две ракети земя-въздух да се издигат от летище Прищина и си помислих “Хайде отново!”. Съобщих на Корн за ракетите и насочих завоя му за да ги избегне. Докато пусках отражатели колкото можех по-бързо, видях, че Корн е завил в грешната посока и лети директно към ракетите, увеличавайки шанса им за попадение. Осъзнавайки, че той въобще не ги вижда му извиках “Натисни надолу! Завий рязко надясно и излез с курс на запад! Отражатели, отражатели, отражатели!”. Докато втората ракета се носеше към Корн, аз продължих да го наблюдавам и да го съветвам за маневрите, опитвайки се да го накарам да види ракетата. Тъкмо щях да го накарам да изпълни отчаяна маневра в последния момент, когато ракетата започна за изостава и премина на 1000 фута зад самолета му. Веднага щом се измъкнахме, нанесох на картата 1:50000 позицията от която бяха стреляли. Предадох координатите на двойка Ф-18, които веднага откриха ЗРК и го унищожиха с бомби с лазерно насочване, броени минути след като беше стрелял по нас. След това се изнесохме от зоната на операцията и се отправихме към къщи. Пътуването до Гиоя мина в мълчание. Чак когато Корн настоя да плати вечерята, осъзнах напълно какво се беше случило днес. Да не чувстваш ефекта на боя и напрежението, дори много часове след приключване на мисията беше нещо нормално. Изглежда адреналина спадна чак някъде между поръчката на чеснова питка и домашен сладолед с малини и сметана. Храната беше италианска и страхотна, а общата вечеря даваше още една възможност за рекапитулация на деня, на по чашка!
Строши-пилот :mrgreen:

Аватар
Sharana
Редовен потребител
Мнения: 1544
Регистриран на: 22 Юли 2016, 00:38
Контакт:
Status: Offline

Re: Летателни средства за непосредствена въздушна поддръжка

Мнение от Sharana » 11 Юли 2018, 18:02

Мерси за превода, интересно четиво разбира се :)

Аватар
Bruchpilot
Редовен потребител
Мнения: 1706
Регистриран на: 14 Сеп 2016, 12:14
Местоположение: Габрово
Контакт:
Status: Offline

Re: Летателни средства за непосредствена въздушна поддръжка

Мнение от Bruchpilot » 11 Юли 2018, 18:52

Има още няколко по-интересни епизода, ще гледам да ги преведа.
Строши-пилот :mrgreen:

Аватар
Bruchpilot
Редовен потребител
Мнения: 1706
Регистриран на: 14 Сеп 2016, 12:14
Местоположение: Габрово
Контакт:
Status: Offline

Re: Летателни средства за непосредствена въздушна поддръжка

Мнение от Bruchpilot » 12 Юли 2018, 16:23

Ето първия:
Когато приключихме с брифинга, слънцето тъкмо изгряваше. Гледах как Скрейп и Бигълс се завръщаха от тяхната успешна мисия по търсене и спасяване, и вдигнах ръце над главата си в знак на триумф, докато те рулираха покрай мен. Моята позивна щеше да бъде Линкс 11, а капитан Ади “Бъфи” Гебрара щеше да бъде Линкс 12. Анди беше бивш командир на Б-52, който беше започнал да лети на А-10. Излетяхме, заредихме и зачакахме.
Мисията по търсене и спасяване беше забавила нашият SEAD, а правилата не позволяваха навлизане в Косово без поддръжка. Чакахме на юг от границата около тридесет минути преди Магия (AWACS-ът) да събощи, че ЕА-6Б е на линия и ние можем да завием на север. Първата ни цел – артилерийски позиции бяха на 30 мили северно от Прищина. Докато приближавахме извадих бинокъла си и видях една Гвоздика паркирана близо до началото на гората. По същото време Магия обяви, че SEAD самолетът покрива само западната част от зоната за операции и нашата част се затваря. Знаех, че имам само един изстрел и бързо заех боен курс, подхождайки от изток. Гледайки към гаубицата през главата за самонасочване на Маверика, чаках маркера да спре да мига, което означаваше стабилен захват. За съжаление машината не беше достатъчно гореща за това, но тъй като знаех, че вероятно няма да получа повече шансове да стреля днес, реших да изпробвам късмета си и да стрелям с мигащ маркер. Така че продължих надолу, докато не почувствах как 500 паундовата ракета излита от релсата. Веднага завих и започнах да гледам как Маверикът уцели гаубицата, след което се отправих на юг.
Полетът нататък продължи около 10 минути. Малко се притеснявах да не приближа до Прищина и ЗРК разположени там, особено след като Магия беше обявил, че нямаме SEAD. Докато се изкачвах с курс на югоизток се оглеждах за активност по пътищата. Бях на около четири мили от G-Town (да не се бърка с G-Spot :mrgreen: ), когато видях малък, криволичещ дол с изглежда направени от човешка ръка диагонални просеки между дърветата. Насочих бинокъла натам и видях два танка. Маркирах ги на картата и продължих към танкера, докато мислех как да ги ударим. По време на презареждането се свързах с Магия и координирахме поддръжка от SEAD самолет, но само за 20 минути. Когато най – накрая завихме на север осъзнах, че имаме по-малко от 10 минути за атаката. Реших, че най – добрата ни възможност е за нападение от югоизток, като поради теснотата на дола и просеките, ракетите Маверик изглеждаха най – разумното оръжие. Атаката започна точно както беше планирана, но се получи малка засечка – бях видял танковете докато летях от север на юг. Тъй като сега приближавах от югоизток, не видях правилната просека и се насочих към празно място. Осъзнах грешката си достатъчно рано и веднага излязох от атаката, изкачвайки се за да възстановя енергията си. Започнах втори заход и този път се насочих където трябва, но ракетата засече само голяма купчина пръст, която беше по-топла от танка. Стана ясно, че Мавериците няма да поразят целта. С останалите си муниции нямахме много шанс за успех – поради теснотата на дола и просеките щеше да ни е необходимо директно попадение с Мк-82 за да унищожим танковете, а това беше трудно. Не носехме бомби с лазерно насочване, така че единствената ни опция беше да обстреляме целите с оръдията. Но това беше рисковано, тъй като означаваше да се спуснем много ниско. Реших, Анди да пусне двете си бомби за да накара сърбите да се прикрият, а аз да се спусна след него с оръдието. Все още се изкачвах с курс на север, когато Анди пикира от северозапад, с вятър от към гърба си. Бомбите му паднаха малко на север от танковете, без директни попадения. От съобщенията по радиото ставаше ясно, че времето ни изтича и ще можем да направим само още една атака. UHF радиото ми беше настроено на честотата за нашата зона, така че по FM радиото се свързах с Анди: “Линкс 11, от запад, две цели, стрелба с оръдието”
“Магия, Лобо 51 ще е кактус след около три майк. Лобо 53 ще е на пост още двадесет майк. Коя част от зоната ще затворите NFL или NBA? (запад или изток). Лобо 51 беше полет от четири Ф-16СиДжей, които изпълняваха задачата по SEAD. Свършваха горивото и след около три минути напускаха Косово. Лобо 53 имаха гориво за още двадесет минути. Лобо искаше да знае дали ще бъде затворена източната или западната част на зоната.
“Магия предлага да бъде затворена NBA (изток).” Всички останали самолети работеха на запад, само ние бяхме на изток.
По това време атаката с оръдието беше минала добре и Анди беше видял попадения. “Линкс 11 на път към NFL.” Бях преминал над целта и започвах бавното изкачване обратно, за да поемем на запад.
“Линс, Бобкат 21. Къде отивате?”. Бобкат 21 бяха други два А-10, водиени от майор Лестър Лес, предният насочвач отговорен за сепарацията в NFL.
“Бобкат, Линкс 11. Трябва да координирам с Вас, но бих искал да подходя от юг.”
“Линкс, Бобкат 21. Ок, от юг.”
“Линкс 11, разбано. В такъв случай ще работим на юг и на изток.”
Анди и аз започнахме разговор по FM радиото:
“Линкс, две е сляп, точно на запад от G-Town.” Анди ме беше загубил – нещо съвсем нормално. Добрият воден покриваше водача си, фокусирайки се върху заплахите. Воден, който никога не губи водача си не е от полза, защото това означава, че той гледа него, а не заплахите.
“Линкс 11 разбрано. Аз съм малко на запад от G-Town и се изкачвам през... ОК! Току що ме удариха! Завивам на юг!”.
Така и не видях какво ме удари. Докато търсех Анди почувствах как самолетът подскочи след удар от дясно. Носът ми се завъртя рязко натам и трябваше да дам вертикалното кормило напълно на ляво за да не се завъртя. Едвам удържах самолета и наведох носа за да поддържам скоростта. Панелът с отказите светна като Коледна елха и аз погледнах през рамо само за да открия, че капотажа на двигателя ми липсва и лопатките на компресора са застинали неподвижно. Слънчева светлина се виждаше през отвора на въздухозаборника. Набързо проверих дали се движа към Македония и се фокусирах върху пилотирането.
“Две разбрано! Две е сляп и се насочва на юг.”
“ОК две, трябва да продължиш към мен на юг.”
“Линкс 12 е с курс на юг.”
“ОК две, каква е позицията ти?”
“ОК, две е на югозапад от G-Town, на едно шест нула.”
“ОК, разбрано. Аз съм на едно четири нула и се снижавам... Зад теб съм. Трябва да завиеш 90 градуса на дясно.”
Попитах Анди къдее и той ме информира, че е на югозапад от G-Town на 16000 фута, докато аз бях на 14000. Виждах Анди на две мили пред мен и го накарах да завие на 90 градуса за да ме види. Почувствах се по-добре сега, когато бях с водения си. Но все още не осъзнавах сложността на ситуацията. Летях на прострелян самолет, в сърцето на обсега на артилерията и преносимите противовъздушни ракети и на всичкото отгоре се снижавах към силно защитена част от Косово. Ако не друго бях бесен – бесен, че някой е имал нахалството да стреля по мен. Бях и твърдо решен да не скачам над Косово. Не мислех, че ще мога да призема самолета, особено след като едвам го крепях във въздуха и не можех да направя десен завой. Но не исках да ме показват по сръбската телевизия тази вечер, както и останките на моя А-10. Щях да драпам към Македония, преди да скоча.
“Бобкат, Линкс 11. Прекъснете, прекъснете.” Все пак исках Лестър (Бобкат 21) да се насочи към мен, в случай, че трябваше да скоча над земята на лошите, за да може да организира спасяването ми. Слава богу, машината се държеше. Уредите показваха сериозно прегряване в десния двигател и никаква тяга. Изключих горивото и температурата бързо спадна. Левият двигател изглеждаше добре. По-късно щях да разбера, че и той е бил сериозно повреден тъй като е погълнал парчета от десния. Трбяваше да летя с леко снижение за да поддържам скоростта и нямах енергия за да избегна нова ракета.
“Бобкат 21, слушам.”
“Линкс 11. ОК Бобкат, уцелиха ме. Десния двигател е извън строя. С един двигател съм. В момента съм на юг от G-Town и се насочвам към Скопие. ... Изглежда целия десен двигател е разрушен и нямам налягане в дясната хидравлична система.... Воденият ми е с мен и се насочвам към Скопие. В момента съм на пет мили от границата.”
Не бях уплашен, но адреналинът ме държеше. Нямах усешане за време и светът ми беше забавил скорост. Докато се мъчех да летя и да говоря по радиото, мислено се виждах да прегръщам децата. Просто знаех, че ще се измъкна.
“Линкс, Бобкат 21. Още ли си там (на честотата)?”
“Линкс 11, потвърждавам. Ще остана на тази честота. Губя височина, но мисля, че мога да стигна до границата.” Докато говорех, имах чувството, че това не се случва с мен. Сякаш гледах някой друг нещастник, което се мъчи в кабината.
“Бобкат 21. До колкото разбрах, летиш с един двигател и едната хидравлична система няма налягане?”
“Линкс 11, потвърждавам! ОК, вече съм почти убеден, че ще прескоча границата, но не съм сигурен дали ще успея да кацна. Ще се подготвя за Скопие обаче.” Вече виждах границата на няколко мили пред мен. Дори и другия двигател да откажеше можех да планирам до там. Сега започнах да мисля какво да правя след като влезя в Македония. Положението се беше подобрило – левият двигател работеше добре и аз свиквах с управлението. Тъй като се снижавах, машината започна да се държи по-добре и си помислих, че може и да успея да кацна.
“Линкс 12, виждаш ли ме? Мини от дясно... Погледни на три часа.”
“Две те вижда, заемам формация “клин”.”
“Линкс 11, ОК. Остани в “клин” с превишение.”
“Две е в “клин” с превишение. На шест часа е чисто.”
Най после Анди ме беше открил, тъкмо когато пресичахме границата. Сега мислите ми се отправиха към това как да направя контролирано спускане и кацане в Скопие, което беше на 9000 фута под мен. Анди огледа повредите – не видя нищо друго освен сериозни повреди по двигателя. Започнах проверка за да установя дали мога да се приземя и установих три поблема. Първо, не можех да правя десни завои. Второ, когато спуснах колесника започнах да получавам предупреждение за срив малко под максимално разрешената скорост за кацане. Трето, летището в Скопие беше с ориентация север – юг, а аз бях само пет мили на север и много високо. Не бях сигурен дали мога да мина на втори кръг само с единия двигател, така че трябваше да съм сигурен, че ще кацна от първия опит. Реших да направя модифициран заход от ляво и да се приземя от юг. Тъй като вятъра беше от север, щях да използвам по-малко писта. Кулата в Скопие помогна много като отклони два самолета, които бяха на финал и аз започнах захода си. Машината летеше добре и следващата ми грижа беше какво ще стана след като изравня на финала. Нагласих последния завой, така че да излезя точно над светлините, а не както нормално – една миля по-назад. На финала почувствах как носът се отклонява в дясно и парирах като намалих тягата на левия двигател до минимум. Намаляването на тягата намали отклонението и сега планирах към пистата. Не видгнах носа преди опирането, а направо “посадих” самолета тежко, на почти максимално разрешената скорост. Пистата в Скопие беше дълга, но аз исках да спра бързо. Използвах въздушното съпротивление за да намаля скоростта колкото мога, преди да отпусна носовия колесник при около 120 възела. Тъй като нямах въздушни спирачки, разчитах само на нормалните и трябваше да изчакам скоростта да спадне до 100 възела, преди да ги натисна. За мое щастие спрях 2000 фута преди края на пистата. След като бях на земята, реших, че е време да напусна самолета по най – бързия начин. Автоматично преминах през процедурата за аварийно напускане на земята, побягнах настрани към края на пистата и огледах ударения си самолет.
Строши-пилот :mrgreen:


Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 4882
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Летателни средства за непосредствена въздушна поддръжка

Мнение от Amazon » 13 Юли 2018, 05:53

Не знам, ама конгреса фанатично отказва да го пенсионира тоя самолет.

Аватар
Sharana
Редовен потребител
Мнения: 1544
Регистриран на: 22 Юли 2016, 00:38
Контакт:
Status: Offline

Re: Летателни средства за непосредствена въздушна поддръжка

Мнение от Sharana » 13 Юли 2018, 13:06

Amazon написа:
13 Юли 2018, 05:53
Не знам, ама конгреса фанатично отказва да го пенсионира тоя самолет.
Няма друга причина да правят глупости като да скриват документални филми за А-10 само и само да не бъде популяризиран :D

Аватар
Bruchpilot
Редовен потребител
Мнения: 1706
Регистриран на: 14 Сеп 2016, 12:14
Местоположение: Габрово
Контакт:
Status: Offline

Re: Летателни средства за непосредствена въздушна поддръжка

Мнение от Bruchpilot » 13 Юли 2018, 14:01

Sharana написа:
13 Юли 2018, 13:06
Amazon написа:
13 Юли 2018, 05:53
Не знам, ама конгреса фанатично отказва да го пенсионира тоя самолет.
Няма друга причина да правят глупости като да скриват документални филми за А-10 само и само да не бъде популяризиран :D
Предполагам, вади очите на изтребителната мафия! :D Последните две изречения от този разказ са направо сол в раната :lol:

Маймуната и жирафът

Тази сутрин щях да летя с капитан Майкъл “Смоуки” Маджестик. Взех си обичайната голяма чаша кафе и двамата седнахме за да изслушаме разузнавателния доклад. Четири месеца след началото на бойните действия имахме доста добра картина на ситуацията и знаехме местата където хората имаха късмет или нямаха такъв. Разузнаването спомена нелокализиран точно SA-6 в Косово и SAN-4 някъде по бреговете на Черна Гора – все стари новини. Ние главно се интересувахме какво се бше случило вчера. По кого са стреляли? Къде са открити цели? С тази информация можехме да планираме нападението си. В нашите материали бяха включени около 50 цели (понякога повече, понякога по-малко). Трябваше първо да преценим кои са истински и кои са лъжливи: 20 танка в Призрен (най-вероятно фалшиви), 200 души пехота с транспортни средства (почти сигурно фалшиви) и т.н. Избрахме няколко обещаваши цели и ги подредихме по важност. Една интересна цел, за която имахме и снимки, представляваше два танка, паркирани близо до гора. Снимките, направени от британски Хариър изглеждаха прекалено добре. Решихме, че най – вероятно са примамки, но щяхме да ги използваме за резервна цел, ако нещата не потръгнеха днес. Още 30 минути обсъждахме други необходими неща и се отправихме към вратата.
Цялото бързане изчезна, когато най – накрая се издигнахме във въздуха. Мразех да ставам в 4 часа сутрин, но да бъдеш първи в зоната на операции си имаше своите плюсове. Стигнахме до танкера, заредихме и преминахме границата. Щяхме да сме насочвачи в западната половина на Косово и полетът ни беше с позивна “Свиня 91”. Претъсвахме предварително определените координати с бинокъл за знаци на активност от страна на сърбите. Докато подлагах една от целите на щателна инспекция извадих късмет – две оръдия тъкмо бяха разположени до гората, обграждаща град Зур. Когато се вгледах, видях нещо приличащо на военен камион, който беше разтоварван. Смоуки не виждаше целта, но ме прикри докато аз се насочих за изстрел с Маверик. Оръдията бяха твърде студени за сигурен захват, но камионът светна идеално на дисплея. Двигателят на ракетата запала и тя изхвърча напред, но внезапно започна да се изкачва вертикално нагоре и отлетя към някое незнайно място.
“Две, насочи се на юг, ракетата ми е “глупава”!” – предупредих веднага. Това беше лошо. Не исках Смоуки да бъде в същата част от небето, в която беше и моята ракета. Чакахме цяла вечност. Хиляда ужасяващи сценария преминаха през главата ми за секунди. За щастие Маверикът избухна на брега на една река на юг от нас.
Смоуки още не беше видял целта и вече бяхме доста на север от нея. “Няма проблем” помислих си, имам още една ракета, този път ще нападна от север. Намерих камиона и изстрелях вторатия Маверик. Този път той излетя от релсата и директно се заби под самолета ми. Никога не ми се беше случвало подобно нещо, дори веднъж и сега летях на 10000 фута, и се молех втората ми дефектна ракета да не уцели точно това, което не трябва! Изпълнявайки класическо пикиране, този път ракетата ми бързо се взриви в полето близо до едно село. Внимателно претърсих района за да се уверя, че само пръстта е пострадала и не открих нищо тревожно.
Тъй като Смоуки беше видял на къде се бях насочил този път, той атакува отново целта. Аз го покривах, докато той изстреля един от своите Маверици. Взрив! Току – що бяхме похабили три Маверика за един камион, което не беше добро съотношение, но аз все пак бях щастлив, че водения, който обикновено ми носеше късмет, беше с мен. Докато Сомуки нападаше, два белгийски Ф-16 се обадиха. Всеки от тях носеше по една 900 кг. бомба. Дадох им нашите координати и ги насочих. Когато приближиха, маркирах целите с ракети, но те не успяха да я открият. Тъй като третата сигнална ракета беше паднала директно до едно от оръдията използвах единствените три думи, които предния въздушен насочвач би искал да казва: “Ударете моя пушек!”. Експлодираща Мк-84 е едно от най жестоките неща на които съм ставал свидетел. Не мога дори да си представя какво е да си близо до взрива на земята, за това предпочитах да съм далеч и високо, когато гледам как експлодират. Сякаш целият хълм изригна, когато Ф-16 пуснаха двете бомби една след друга. Благодарихме си взаимно с тях и двамата със Смоуки се отправихме към танкера. Заредихме и нямах търпение да се върнем обратно в боя. Не бяхме и десетина минути в зоната, когато получих съобщение от въздушния команден пункт, че операциите се прекратяват, за да бъде организиран удар по приоритетна цел – радар, разположен на брега на морето в Черна Гора. Поспорих малко, тъй като исках поне част от зоната да остане отворена. Отговорът беше “Изчакайте!”. По същото време това което се чуваше по радиото можеше да бъде оприличено на воя на хрътки, надушили лисица. Пилотите във въздуха буквално се боричкаха за да бъдат първите, които ще бъдат насочени към целта. Нямаше мистерия какво точно преследвахме – бях попадал в същата ситуация два пъти преди това. Първия път беше мисия по търсене на пределно ниска височина, в отвратително време, която бързо се обърна в гонене на михаля. Втората беше седмица по-късно, през деня, когато също затвориха зоната за операции и насъскаха шопарите по радара. Тя приключи с повреда в оръдието на капитан Рон Стюи, тъкмо когато се канеше да стреля по него. Командването много искаше този радар! Сърбите го използваха за да наблюдават Адриатическо море и самолетите летящи към Косово. Въпреки, че винаги работеше за много кратко, сърбите разбираха кога излитаме и колко самолета са на път, така че радара беше топ приоритет.
"Свиня 91, напуснете зоната! Затваряме след пет майк!"
"Магия, Свиня 91. Моля да оставите западната половина на зоната отворена." Вече имаше три полета насочващи се към радара и ние бяхме сами над Косово. Не исках да изпускам тази възможност! Нов глас се включи в комуникацията, много по-възрастен и много по авторитетно звучащ: "Свиня 91, заповядвам Ви да напуснете зоната! Затваряме след пет минути!". Добре, че получихме това директно съобщение по "открита" честота - сърбите може да не бяха разбрали първия път. Трябваше да се съобразим, обаче осъзнах, че бяхме близо до една от целите, която бяхме идентифицирали сутринта - онази, която беше прекалено хубава. Завих леко и веднага я видях - точно като на снимката и напълно нереалистична! Реших, че все пак някой е платил за тези бутафории и след като ме изхвърляха от зоната можех поне да им видя сметката. Набързо предадох плана си на Смоуки и той зае позиция тридесет секунди зад мен, докато се насочвахме към приличащите на изкуствени танкове. Двете атаки бяха добри и всеки пусна по четири Мк-82. Вярно, не бяха значими цели, но всеки от тях сигурно струваше по десетина хиляди. По-късна информация, потвърди, че са били унищожени.
Завихме на юг и се включихме на честотата, която се използваше за координиране удара по приоритетната цел. Тя беше същата, която бяха използвали двамата майори преди мен, като за награда за усилията си бяха получили пътуване до комнадването за да обясняват как се беше стигнало до нарушаване на установените правила за полети (слизали са под минимално определената височина - бел.) След тази случка бях решил никога да не тръгвам към този радар - но ето ме тук, летящ към брега, при това към SA-6 и SAN-4 с неизяснени позиции. Този радар се беше ревърнал в "маймуната на гърба" на 81st FS! Тъкмо след като сменихме честотите чухме Магия да дава описание на района на целта. Не помня точните думи, но беше нещо от рода на "Там има два замъка - един във водата и един на брега, като разстоянието между тях е една "единица". Една единица на юг от северния замък има път. Продължавате на юг по този път докато видите "У" образно кръстовище, отворената част на която директно граничи със зоната на целта."
Тъй като неуспях да чуя точно цялото описание, не схванах веднага за какво става дума. Другите полети също поискаха от Магия да повтори. Имах координатите програмирани в инерциалната система, но радарът беше толкова на север, че беше извън всички карти, които носех на борда (по принцип не летяхме над Черна Гора). Казано накратко - нямах карта, инерциалната системе се беше отклонила поне с три мили при последната проверка, имаше още два полета пред мен, които търсеха радара, а описанието на района на целта само усложняваше положението. Времето обаче беше на наша страна - имахме още 15 минути до там и следващия път когато Магия даде описание на района си го записах със специалния молив на фанара. Ако някой прочете описанието без пепинателни знаци или с неравилно поставени такива, то можеше да има съвсем друго значение или да стане неразбираемо. Така че, аз го разбих на фрази - все още беше объркващо, тъй като бяхме извън района и нямах видимост към ориентирите, но този път получих по-добра картина на това което ме очаква.
Пристигнахме тъкмо на време за да може предходният полет да ни насочи допълнително. Определено виждахме двата замъка - единият беше на миниатюрен остров, другият беше на брега, на километър на юг от първия. Предходния полет ми посочи тачно къде бяха търсили - те използваха разстоянието между замъка във водата и брега като една "единица", което беше разумно. После те се преместваха една единица на юг по пътя, който вървеше от южния замък към брега. Там пътя се раздвояваше, образувайки "У" и там някъде беше целта. Десет минути по-късно вече бях разколебан - реших че съм сбъркал и започнах отново, но пак излезе същото място. През ума ми отчетливо мина мисълта, че въобще няма нищо там.
Тогава осъзнах, че всъщност се разхождаме над вражеска територия, а радиото мълчеше от доста време. След като зоната над Косово беше затворена, би трябвало тук да се насочват всички самолети. Попитах Магия за статуса на полетите SEAD и самолетите за РЕБ. Оказа се, че самолети за РЕБ нямахме, а SEAD-ът беше на друга честота и са движеше към танкера. Помолих Магия да предаде на всички да се включат на нашата VHF-AM честота. Бърза проверка установи, че всъщност два SEAD Ф-16 са в района, а ЕА-6Б е само на пет минути от нас. Почувствах се много по-добре, че те ни прикриват гърба. Всичко изглеждаше в ред, така че реших да се върна към началото на описанието на района с целта.
Като се замислих - там никъде не се казваше, да гледаме една единица от южния замък. Така, че реших да използвам една единица на юг от северния замък, който беше във водата. Това излизаше точно на брега, малко на юг от другия замък. Имаше съвсем тесен път, който не бях забелязал преди. Той образуваше "У" с друг по-голям път! Имаше още един малък път, който излизаше от големия и влизаше точно в горичката, която покриваше "У"-то. Вдигнах бинокъла точно към мястото, където тесния път изчезваше в дърветата и... нищо. Но имаше бетонна площадка и нещо приличащо на укритие съвсем близо до там. Завих, рефокусирах бинокъла и се съсредоточих. Там беше - над ърховете на дърветата се подаваше горната половина на Жираф (https://en.wikipedia.org/wiki/Giraffe_radar). Не можах да повярвам, за това провех още два пъти - определено беше там и беше Жираф. Смоуки не виждаше целта и естесвено нямаше как да я види. Насочих го да ме поддържа и веднага се насочих за заход с оръдието.
"Магия, Свиня 91. Потвърдете, че е разрешено да атакувам." - попитах аз и веднага съжалих, тъй като очаквах да ми откажат.
"Свиня 91, имате разрешение за атака с 30мм." - дойде обаче бърз отговор от Магия.
Десет секунди по-късно букавално висях в коланите при 70-градусовият заход. Толкова се бях развълнувал, че бях забравил най-основното нещо - да си управлявам самолета! Успях да изстрелям само 50 снаряда, много по-малко от колкото ми се искаше. Обаче те се взривиха точно над целта и аз попитах Сомоуки дали ги е видял за да мога да му разреша и той да атакува. Той отвърна, че не ги е видял и аз се заизкачвах обратно. Този път бях сигурен, че съм на правлната позиция и пуснах два откоса - общо около 300 снаряда. Радарът, пушейки, падна на една страна върху дърветата, които му бяха служили за прикритие. 81-ва беше бръкнала в окото на Милошевич и маймуната най-после беше слязла от гърба ни. Това не беше нещо ново за А-10. Във всяка война в която беше взел участие, шопарът доказваше, че има способността да се адаптира към всяка мисия за секунди, оставяйки високотехнологичните самолети само да кръжат наоколо.
Строши-пилот :mrgreen:

Аватар
Sharana
Редовен потребител
Мнения: 1544
Регистриран на: 22 Юли 2016, 00:38
Контакт:
Status: Offline

Re: Летателни средства за непосредствена въздушна поддръжка

Мнение от Sharana » 13 Юли 2018, 14:52

Bruchpilot написа:
13 Юли 2018, 14:01
Предполагам, вади очите на изтребителната мафия! :D Последните две изречения от този разказ са направо сол в раната :lol:
Е няма как, искат всеки възможен цент да набутат в Ф-35 програмата от USAF, при това с всевъзможни (и понякога доста глупави) методи.

А за превода - както винаги много интересно :)

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 4882
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Летателни средства за непосредствена въздушна поддръжка

Мнение от Amazon » 13 Юли 2018, 15:27

Трябва много да се в имава какво иска USAF. Те не са искали и F-16, за да купят повече F-15. Конгреса ги принуждава да приемат пепелянката.

А разказа преведен от Пилота е супер! Ясно показва какво може прасето.

Кухулин
Редовен потребител
Мнения: 1698
Регистриран на: 04 Мар 2017, 11:53
Контакт:
Status: Offline

Re: Летателни средства за непосредствена въздушна поддръжка

Мнение от Кухулин » 13 Юли 2018, 15:45

gabocvet написа:
01 Сеп 2016, 22:04
някъде бях чел стати в която се твърдеше,че за свалянето на хеликоптер на фона на земята са нужни два изтребителя, но това е статия с двадесет годишна давност.
Някъде по войните в Залива изтребител беше ударил вертолет в полет с лазерка.

Аватар
Archer
Редовен потребител
Мнения: 2139
Регистриран на: 24 Юли 2016, 00:04
Контакт:
Status: Offline

Re: Летателни средства за непосредствена въздушна поддръжка

Мнение от Archer » 13 Юли 2018, 15:49

Ф-15Е уцелва един МД-500 , иначе има и други куриози по време на ирано иракската Ми-24 сваля нисколетящ Фантом с ПТУРК

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани