Военна авиацияБЛА - скъпи играчки или нещо повече?

Модератор: Amazon

Отговори
Hawkeye
Редовен потребител
Мнения: 102
Регистриран на: 01 Окт 2016, 10:57
Контакт:
Status: Offline

Re: БЛА - скъпи играчки или нещо повече?

Мнение от Hawkeye » 28 Сеп 2018, 18:23

Аеро за самоделните БЛА над Сирия

http://aeropress-bg.com/articles/5684-% ... 1%80%D0%B8

gabocvet
Редовен потребител
Мнения: 507
Регистриран на: 28 Авг 2016, 13:32
Контакт:
Status: Offline

Re: БЛА - скъпи играчки или нещо повече?

Мнение от gabocvet » 01 Окт 2018, 06:59

Много и интересни безпилотни системи на изложението AAD-2018 в ЮАР

Но, на мен ми направи впечатлениие китайкския беспилотен мини-конвертоплан V330

Изображение

https://bmpd.livejournal.com/3360760.html

Аватар
Bruchpilot
Редовен потребител
Мнения: 1704
Регистриран на: 14 Сеп 2016, 12:14
Местоположение: Габрово
Контакт:
Status: Offline

Re: БЛА - скъпи играчки или нещо повече?

Мнение от Bruchpilot » 02 Окт 2018, 19:16

Ирански БПЛА нанасят удари в Сирия :D ;)
https://www.youtube.com/watch?time_continue=20&v=nYpLO6uCBec
Строши-пилот :mrgreen:

plamenhk
Редовен потребител
Мнения: 432
Регистриран на: 16 Окт 2017, 07:48
Контакт:
Status: Offline

Re: БЛА - скъпи играчки или нещо повече?

Мнение от plamenhk » 05 Окт 2018, 11:58

Изображение

Морската пехота на САЩ (USMC) изследва въпросът за използването на V-247 като подкрепа на V-22 при бойни операции вместо по бавните хеликоптери.
Безпилотната програма Marine Air Ground Task Force Unmanned Aircraft System Expeditionary (MUX) има за цел изследването на 7 главни потенциални възможности при използването на този бъдещ дрон.

Подробно:
Bell Unveils V-247 Vigilant Tilt-Rotor Combat Drone Mock-Up at USMC Tech Expo
http://www.thedrive.com/the-war-zone/23 ... -tech-expo

Аватар
Bruchpilot
Редовен потребител
Мнения: 1704
Регистриран на: 14 Сеп 2016, 12:14
Местоположение: Габрово
Контакт:
Status: Offline

Re: БЛА - скъпи играчки или нещо повече?

Мнение от Bruchpilot » 06 Окт 2018, 12:03

vassiln написа:
06 Окт 2018, 11:05
Впрочем и мен много ме дразнят. Едно ми увисна в центъра на София, баш когато не ми се искаше да ме гледат. Беше 10 на 10 см, но на шумния трафик в столицата го чух от сто метра. Развивам алергия към тях и това бръмчене.
С 10х10 см. едва ли са видяли подробности от 100 метра :D
Но си прав, покрай китайската ширпотреба, сульо и пульо що имат пара си накупи джунджурии... Снимат каквото им падне и по-лошо - летят където, и както им падне. Лично съм ставал свидетел на събощение от самолет до кулата в София за дрон на глисадата на 09. Накрая заради тези олигофрени ще пострадат и останалите, които чинно си хвъркат по безопасен начин :x
П.С. Ужъъъссст, трябва да променяме името на темата :lol: 18+:
Строши-пилот :mrgreen:

Аватар
Bruchpilot
Редовен потребител
Мнения: 1704
Регистриран на: 14 Сеп 2016, 12:14
Местоположение: Габрово
Контакт:
Status: Offline

Re: БЛА - скъпи играчки или нещо повече?

Мнение от Bruchpilot » 09 Окт 2018, 13:32

Три милиарда рубли, седем години и прекратена програма като резултат:
https://lenta.ru/news/2018/10/09/altair/
Разработката на "Альтаир" е прекратена, вероятно поради незадоволителни резултати.
Строши-пилот :mrgreen:

Super_Hornet
Редовен потребител
Мнения: 1789
Регистриран на: 22 Юли 2016, 00:47
Контакт:
Status: Offline

Re: БЛА - скъпи играчки или нещо повече?

Мнение от Super_Hornet » 09 Окт 2018, 13:34

При толкова малко финансиране е нормален и тоя резултат...

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 2386
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: БЛА - скъпи играчки или нещо повече?

Мнение от piston » 09 Окт 2018, 14:02

Bruchpilot написа:
09 Окт 2018, 13:32

Разработката на "Альтаир" е прекратена, вероятно поради незадоволителни резултати.
Руснаците ще имат ли скоро нещо от ранга на "Форпост" или да не чакаме?

Аватар
Bruchpilot
Редовен потребител
Мнения: 1704
Регистриран на: 14 Сеп 2016, 12:14
Местоположение: Габрово
Контакт:
Status: Offline

Re: БЛА - скъпи играчки или нещо повече?

Мнение от Bruchpilot » 09 Окт 2018, 16:24

piston написа:
09 Окт 2018, 14:02
Руснаците ще имат ли скоро нещо от ранга на "Форпост" или да не чакаме?
Изглежда ще залагат на Орион, въпреки, че той е от по-големичките. Около 300-400 килограмовата категория в момента май цари затишие. Може би са доволни от Форпоста и не смятат за необходимо да харчат пари за собствени разработки.
Строши-пилот :mrgreen:

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 2386
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: БЛА - скъпи играчки или нещо повече?

Мнение от piston » 09 Окт 2018, 17:45

Bruchpilot написа:
09 Окт 2018, 16:24

Изглежда ще залагат на Орион, въпреки, че той е от по-големичките.
e, аз имах предвид нещо по-голямо от Форпоста....

Аватар
Bruchpilot
Редовен потребител
Мнения: 1704
Регистриран на: 14 Сеп 2016, 12:14
Местоположение: Габрово
Контакт:
Status: Offline

Re: БЛА - скъпи играчки или нещо повече?

Мнение от Bruchpilot » 09 Окт 2018, 19:38

piston написа:
09 Окт 2018, 17:45
e, аз имах предвид нещо по-голямо от Форпоста....
Значи това е. Там, разните карго култ програми - скатове, матове, охотници и прочее не ги броя. От друга страна и Орион-а доста се родее с една друга разработка...
Строши-пилот :mrgreen:

plamenhk
Редовен потребител
Мнения: 432
Регистриран на: 16 Окт 2017, 07:48
Контакт:
Status: Offline

Re: БЛА - скъпи играчки или нещо повече?

Мнение от plamenhk » 15 Окт 2018, 16:23

Изображение

SkyGuardian drone completes historic transatlantic flight
https://newatlas.com/skyguardian-transa ... ing/55420/

plamenhk
Редовен потребител
Мнения: 432
Регистриран на: 16 Окт 2017, 07:48
Контакт:
Status: Offline

Re: БЛА - скъпи играчки или нещо повече?

Мнение от plamenhk » 21 Окт 2018, 20:28

Изображение

Фирмата позиционира изделието като първият китайски стелт дрон.

Летные испытания новейшего беспилотного летательного аппарата «Тяньинь» (Tianying), разработанного корпорацией CASIC – China Aerospace Science and Industry Corp. начались еще в феврале 2018 года, а фото начали публиковать только на днях.
Сама программа разработки БПЛА началась в 2014 году. По заявлению главного конструктора БЛА Ма Хонжона (Ma Hongzhong), 80% использованных технологий являются новейшими и самыми передовыми. Конструктор отметил, что указанные технологии прошли обширные наземные испытания, а все параметры первых испытательных полетов были тщательно просчитаны и многократно проверены.
https://dambiev.livejournal.com/1318270.html

Length: 9 m (29 ft 6 in)
Wingspan: 20 m (65 ft 7 in)
Height: 3.66 m (12 ft 0 in)
Empty weight: 2,300 kg (5,071 lb)
Max takeoff weight: 3,200 kg (7,055 lb)
Powerplant: 1 × WP-11C turbojet
Cruise speed: 620 km/h (385 mph; 335 kn)
Endurance: 6-10 hours
Service ceiling: 15,000 m (49,000 ft)
https://www.militaryfactory.com/aircraf ... ft_id=1673

Аватар
Sharana
Редовен потребител
Мнения: 1535
Регистриран на: 22 Юли 2016, 00:38
Контакт:
Status: Offline

Re: БЛА - скъпи играчки или нещо повече?

Мнение от Sharana » 31 Окт 2018, 19:34

Още един оператор на китайски дрони и от от типично руските купувачи, но като няма алтернатива ... след 10-20 години сигурно и в пилотираната авиация така ще изглежда положението...
https://bmpd.livejournal.com/3398191.html

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 2386
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: БЛА - скъпи играчки или нещо повече?

Мнение от piston » 01 Ное 2018, 13:45

https://zvezdaweekly.ru/news/t/201810241023-qOjXF.html

«Альтаир» убрали в дальний угол до лучших времен
Чтобы в России заработала полноценная система беспилотных трасс и воздушных мостов, нужен системный, в первую очередь, технологичный подход
Нехватка отвечающих современным требованиям отечественных микропроцессоров, датчиков, программных продуктов - все это недавно поставило крест на перспективном проекте тяжелого ударно-разведывательного беспилотника «Альтаир» («Альтиус-М»), разрабатывавшегося в казанском КБ имени Симонова. Инженеры так и не смогли закончить эти, столь перспективные для «оборонки» разработки. Причиной тому послужили не только технические сложности, но и банальное отсутствие финансирования.

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 2386
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: БЛА - скъпи играчки или нещо повече?

Мнение от piston » 03 Ное 2018, 08:59

piston написа:
01 Ное 2018, 13:45
https://zvezdaweekly.ru/news/t/201810241023-qOjXF.html

«Альтаир» убрали в дальний угол до лучших времен
Чтобы в России заработала полноценная система беспилотных трасс и воздушных мостов, нужен системный, в первую очередь, технологичный подход
Определено Китай напредва..

http://n.miaopai.com/media/~SKMcQR2bvmo ... l0K4CAYHPQ

Аватар
Sharana
Редовен потребител
Мнения: 1535
Регистриран на: 22 Юли 2016, 00:38
Контакт:
Status: Offline

Re: БЛА - скъпи играчки или нещо повече?

Мнение от Sharana » 04 Ное 2018, 22:53

Китайци...

Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение

Аватар
Archer
Редовен потребител
Мнения: 2129
Регистриран на: 24 Юли 2016, 00:04
Контакт:
Status: Offline

Re: БЛА - скъпи играчки или нещо повече?

Мнение от Archer » 05 Ное 2018, 19:29

На който му се чете

http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a526045.pdf

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 2386
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: БЛА - скъпи играчки или нещо повече?

Мнение от piston » 05 Ное 2018, 21:07

Archer написа:
05 Ное 2018, 19:29
На който му се чете

http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a526045.pdf
Благодаря - много интересно!

Кухулин
Редовен потребител
Мнения: 1682
Регистриран на: 04 Мар 2017, 11:53
Контакт:
Status: Online

Re: БЛА - скъпи играчки или нещо повече?

Мнение от Кухулин » 06 Ное 2018, 19:39

Sharana написа:
04 Ное 2018, 22:53
Китайци...
Изображение

:mrgreen:

Аватар
Archer
Редовен потребител
Мнения: 2129
Регистриран на: 24 Юли 2016, 00:04
Контакт:
Status: Offline

Re: БЛА - скъпи играчки или нещо повече?

Мнение от Archer » 06 Ное 2018, 19:56

Тия ракети не виждам как ще излетят без струята да повлияе на венилаторите :?:

И нещо друго, абе винаги съм се чудил защо украйнците не си купят от китай малко ББЛА в ония конфликт ще са им полезни а експортни ограничения нямат.

Аватар
Ivanov
Редовен потребител
Мнения: 2819
Регистриран на: 02 Сеп 2016, 22:27
Контакт:
Status: Offline

Re: БЛА - скъпи играчки или нещо повече?

Мнение от Ivanov » 06 Ное 2018, 22:56

Archer написа:
06 Ное 2018, 19:56


И нещо друго, абе винаги съм се чудил защо украйнците не си купят от китай малко ББЛА в ония конфликт ще са им полезни а експортни ограничения нямат.
А деньги ?

Аватар
Archer
Редовен потребител
Мнения: 2129
Регистриран на: 24 Юли 2016, 00:04
Контакт:
Status: Offline

Re: БЛА - скъпи играчки или нещо повече?

Мнение от Archer » 07 Ное 2018, 15:09

Заем от Китай ще си вземат, ама американците явно не им дават.

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 4869
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: БЛА - скъпи играчки или нещо повече?

Мнение от Amazon » 07 Ное 2018, 19:34

Може пък да са решили, че тези макети гонещи нишата между тежки дронове със сателитно управление и леките разузнавателни модели е все още неизяснена. Или по-скоро комуникационната инфраструктура не е много ясна. Едно е големи антени по островите в китайско море, а друго Украйна.

Аватар
Bruchpilot
Редовен потребител
Мнения: 1704
Регистриран на: 14 Сеп 2016, 12:14
Местоположение: Габрово
Контакт:
Status: Offline

Re: БЛА - скъпи играчки или нещо повече?

Мнение от Bruchpilot » 08 Ное 2018, 18:06

След като ме ядосаха зверски, реших да кажа ******* ** на всичко и за да си прехвърля вниманието от българските свинщини към нещо градивно, се хванах да попревежда малко от Брет Великович:

Бях попрекалил с Rip It енергийни напитки – сърцето ми бясно туптеше, зачервените ми очи бяха залепени за мониторите и следяха белия открит лекотоварен камион, доктато той пътуваше на юг от сирийската границяа, през откритата пустиня.
- Увеличете височината и превключете на инфрачерени сензори – казах на хората си. – Ако този тип ни види, нищо няма да успеем да свършим.
Беше около обед, през септември 2009 година и аз бях в Кутията – секретен бункер, без прозорци, намиращ се в края на забутана военна база, някъде на юг от Мосул, не далеч от сирийската граница. Вторачвах се в осем плоски монитора, закачени на стената в редици по четири.
Някои от тях предаваха на живо от Придейтъра – височина, скорост, система за лазерно маркиране на цели и подробна карта. На другите вървяха снимки на целите ни, семействата им и техните терористични мрежи, които се простираха по целия глобус. Много от информацията идваше от ЦРУ, АНС, ФБР и други с които работехме. Аз бях от Делта и моята специалност бяха залавяния и убийства на високопоставени цели. Моето основно оръжие беше MQ-1, въоръжен с две ракети с лазерно насочване AGM-114P Хелфайър. Моята работа се състоеше в това да издирвам най – лошите и опасни терористи в света. Но ако преследвах Вас никога нямаше да ме видите.
Стаята беше непоносимо запълнена със компютри и сървъри, осветявана само от мигащите екрани. Ниското бръмчене на машините се носеше постоянно над главите ни.
Когато погледнете отвън към “Кутията”, никога няма да разберете, че зад вратата й се крие един от най – напредналите технологично операционни центрове, запълнен с някои от най – добрите умове в сферата на военната дейност. Някои от технологиите с които ние разполагаме в него, ще излязат на свободния пазар чак след много години.
Моят екип от шест души, включващ елитен военен персонал с различни специалности влизаше в действие, когато някой терорист трябваше да бъде локализиран. Не се съмнявах, че можем да открием всеки, без значение колко скрит си мислеше, че е. Гордея се с това, че съм успявал да открия някои от най – високопоставените водачи на терористични мрежи. Хора, които мнозина считаха за само за “призраци”.
Нашата цел беше Абу Башир. Търсемхе го от седмици, докато не получихме информация, че се криеше някъде на юг от границата между Сирия и Ирак. Башир беше специалист по експлозивите на Ал Кайда в Ирак.
Без да бъде открит, той превозваше материали за бомби към Ирак, както и чуждестранни бойци, и атентатори самоубийци. Ако не успеехме да го спрем, поредното му пътуване можеше да завърши лошо, с поредната атака над цивилни или военен персонал на Щатите, разположен в близките бази.
Цяла флотилия хеликоптери бяха в готовност ако се наложеше да го пресрещнем бързо. А ние седяхме в препълнената стая с бетонен под, работейки върху приспособени за бюра плоскости от шперплат. Джейк, преден авиационен насочвач, седеше до мен. Бяхме извадили лаптопите си и използвахме специална чат програма, която ни позволяваше да водим над двадесет кодирани разговора с ЦРУ, АНС, техническия екип в Ирак и други служби по целия свят.
Аз давах инструкции – за увеличение на картината, географска дължина, ширина, височина, инструкции за следенето на автомобила, а Джейк предаваше всичко на пилота и оператора на въоръжението и системите, които седяха един до друг някъде в Невада и изпълняваха всяка моя команда.
Откритият лекотоварен камион бързаше в посока югоизток, от Сирийската граница. Определено возеше нещо. Бяхме го открили преди час, в отдалечено късче от пустинята, до което бяхме достигнали след задълбочен анализ на данни за предишни придвижвания.
- Джейк, защо всеки терорист в Ирак кара бял лекотоварен камион?
- Взели са ги на промоция?
На мониторите виждахме как камионът вдгаше прах и оставяше огромна следа, лесно забележима от небето. Птичката летеше на 3-4 километра от него, на 12000 фута, за да не бъде забелязана. Ако мишената ни чуеше двигателя или забележеше нещо моментално щеше да изчезне – да изхвърли телефоните си, да изостави електронните си адреси, компютри, всичко. Месеци работа щяха да отидат по дяволите.
Пътят, беше някакво подобие на път, някакви бледи коловози утъпкани в пясъка. Това беше ничия земя, със съвсем малко селца тук-таме, всяко с не-повече от десетина души.
Тези, които идваха от Сирия обкиновенно използваха определен маршрут, прекарвайки през границата експлозиви или хора, към крайната им дестинация. Понякога първата спирка беше чак в най-близикия голям град, където превозното средство обикновено се използваше за да взриви първия попаднал американски конвой.
Към този момент не бях спал повече от двадесет часа. Борех се за да остана концентриран. Празните кенчета Rip It бяха струпани на камара до лакътя ми.
“Какво прави той? Къде отива?”
Изминаха още двадесет минути преди камионът да спре, точно до малко селце.
- Приближи картината – казах аз – Трябва да видя кой е в камиона.
Опциите да заловим или да убием бяха активни до последния момент, но трябваше да потвърдим, че Абу Башир е там преди да задействаме екипа. А в повечето случаи получавахме потвърждение в последния момент.
“Тези решения за живот и смърт, променят живота на хората за секунда.”
Двама души слязоха от камиона.
- Двама мъже, достатъчно възрастни за да носят оръжие, облечени в традициони роби – съобщи Джейк.
- Потвърди, няма жени и деца? – отвърнах аз.
Джейк се обърна отново към монитора и прегледа още въднъж кадрите показващи камиона, като повторение по ESPN
- Потвърждавам!
- Приближи два пъти. Какво чакат?
- Време е за молитва, може би?
- Не, има още час.
Изведнъж пасажерът започна да излиза извън обсега на камерата, към откритата пустиня, докато шофьорът тръгна към задната част на камиона.
- Остани с шофьора – казах аз.
- Разбрано.
Той започна да рови в каросерията на камиона и видях, че там имаше бели варели, от които стърчаха парчета градински маркуч.
- Виждаш ли пътника? – попитах аз – Отдалечи малко картината!
Поисках да преминат от електро-оптичен режим, който показваше всичко в кафеникави краски, към инфрачервен. Вече и двама мъже се виждаха. Техните тела светеха в призрачно черно на фона на бялата пустиня. Когато пътникът запали цигара огромна светлина избухна на екрана, сякаш цяла къща се запали.
“Защо не иска да пуши до камиона?”
След няколко минути друг бял лекотоварен камион спря до първия и трима души слязоха от него. Направи ми впечатление как се поздравиха. Всички целуваха ръката и прегръщаха шофьора на първия камион. Башир.
Мъжете започнаха внимателно да пренасят към първия камион дебели съдове, всеки от които беше около метър дълъг. Точно като онези, които вече бяха там. Нормален анализатор можеше да си помисли, че може би първия камион товари гориво или вода за селото, тъй като не можеше да се потвърди на 100% от въздуха какво има в тези съдове. През годините, които бях прекарал претърсвайки септичните ями на Близкия Изток за терористи, бях ставал свидетел, как хората вършат странни неща. Тези хора, можеше въобще да не са свързани с Ал Кайда. Но това, което даваше предимство на моя екип, беше факта, че ние знаехме, че това движение не беше случайно. Това бяха експлозиви и познавайки Башир, те вероятно подготвяха камиона за експлозия, достойна за четвърти юли.
Въпреки, че бях само на двадесет и пет години притежавах властта да реша съдбите на тези хора. Не беше лесно решение, дори след стотиците мисии записани зад името ми и огромните разузнавателни ресурси, с които разполагах. Бях част от елитна и малка група американски военен персонал, който избираше цели за наблюдение с дрони и имаше право да нареди съмртта им. Бях направил списък – хора от Ал Кайда в Ирак или ИД, които трябваше да заловим или елиминираме приоритетно. И работехме върху него ден и нощ. Трябваше да се движим по-бързо от тях, да ги притискаме, удрайки отново и отново, за да не им оставяме спокойствие.
Малцина знаеха, че съществуваме. Делта участваха от страна на армията, но работехме и с други специални екипи, като група шест на Тюлените. За останалия свят, както и за огромната част от нашето правителство, ние не съществувахме. Заемахме се с най – лошите и имахме мисия – да атакуваме и унищожим Ал Кайда в Ирак, и всички свързани с нея. Бяхме се превърнали в един от най – смъртоносните отряди във въоръжените сили.
Моята мисия беше да откривм критично важни възли от терористичната мрежа и да ги унищожавам – важни клечки, снабдители, финансисти. Един ни водеше към друг, като гигантски пъзел и ние бавно и методично свързвахме точките, изкачвайки се към върха.
Точно по това време Ал Кайда се превръщаше в ИД в Ирак, която по-късно стана известна като ИДИЛ, когато започна да оперира и в Сирия. Тогава все още много малко хора знаеха за тази група, но ние ги наблюдавахме от години. Те бяха най – голямата заплаха за правителството на Ирак и за САЩ, както щяхме да разберем по-късно.
- Съобщи на Макс! – казах аз.
Макс беше командирът на ударния отряд – войникът, който завършваше започнатото от нас. Когато нещата започваха да отиват на зле или когато искахме да заловим мишената си, Макс и неговият отряд се мятаха на хеликоптерите, които бяха в готовност пред вратата ни.
След по-малко от минута той се втурна в Кутията, вече оборудван и с бронежилетка. Беше висок и мускулест – точко както бихте очаквали да изглежда войник от специалните части.
- Трябва да ги спрем веднага! – казах му и посочих към екрана, на който се виждаше камиона.
Този на Абу Башир, с всичките експлозиви на борда, вече се движеше не югоизток през пустинята, докатхо другия беше потеглил в противоположна посока. Времето не беше на наша страна. Башир се движеше бързо към Тикрит. Лагерът “Спейчър” беше там, заедно с хиляди американски войници и много повече иракски цивилни.
- Макс, предполагам, че или превозва голямо количество експлозиви, които да се използват за атака, или ще използва самия камион като бомба!
Имахме около двадесет минути преди Башир да достигне Тикрит. Тогава щеше да бъде твърде близо за за реагираме.
- Добре! – каза той – Тръгваме!
Нашите вертолети вече подгряваха двигателите и витлата им се въртяха в горещия въздух. В съответствие със станадртните процедури имахме два МН-50 Литъл Бърд и няколко Блек Хоук, всичките въоръжени до зъби с картечници и ракети. Това не бяха стандартни вертолети, а такива преработени за специални операции.
Щяхме да решим дали да взирим Башир с ракета или да го заловим в последния момент. Усведомих Макс за статуса на целта ни и му дадох пакет с информация – снимки, карти с информация и въпроси за разпит, в случай, че някой беше заловен жив.
Няколко минути по-късно Макс и отрядът му, облечени в пустинен камуфлаж, въоръжени до зъби с щурмови пушки Heckler & Koch 416 и различни други оръжия, вече летяха на борда на вертолетите.
Започнах да се тревожа, че Башир ще се измъкне. Тревожех се и за ударния отряд. Ами ако бомбата се взривеше точно когато се опитваха да го отведат? Ами ако грешах? Нямаше път назад. Мъчително разигравах възможните сценарии в ума си. Да не пропускам нещо?
Башир беше отговорен са смърта на стотици цивилни, загинали от бомбите му. Беше помогнал на много терористи да влезят в Ирак и да се самовзривят, убивайки деца, семейства и американски войници. Това постоянно беше на ума ми. Знаех какво ще се случи с него, въпросът беше само кога и как.
Трябва ли да го убием?
Този въпрос винаги изникваше в последните няколко секунди. Понякога нямахме избор.
Изпратих файла на Абу Башир на моя началник, за да получа и неговото мнение за ситуацията. Той отговори след секунди, че иска да се въздръжи от изстрелване на Хелфайър и да изчака за да разбере как ще се развият нещата на земята. Ако можехме да го заловим жив, той искаше да го хванем.
“Вашият екип е на път и имаме възможност за залавяне” – написа той в чата.
“Разбрано” – отговорих аз.
Дронът щеше да наблюдава от високо и да се намеси само ако нещо се обърка.
В слушалките си чух ударният отряд: “Още пет минути!”.
Очите ми се впиха в екраните, търсейки нещо извънредно. Камерата беше на електро-оптичен режим и гледах как камиона пътува през пустинята, докато отброявах минутите преди вертолетите внезапно да се спуснат в картината. Зачудих се какво ли е да говориш с човека до теб в колата за това какво ще правиш през уикенда и в следващия момент просто да изчезнеш.
Камерата показваше камиона само на няколко километра от града. Не знаех дали отрядът ни ще стигне навреме.
“Тридесет секунди преди превозното средство да достигне населеното място.”
В следващия миг дойдоха куршумите.
Те заваляха пред камиона с такава интензивност, че хвърляха пясък върху капака му. Секунда по-късно двата хеликоптера на ударния отряд прелетяха пред камиона, принуждавайки го да спре рязко. Двата Блек Хоука бяха малко по-назад и изведнъж картината сякаш започна да се изкривява от скоростта с която всичко се случваше.
“Влязоха в картината” – обади се оператора на въоръжението и сензорите, за да потвърди, че американските сили са в обсега на картината от дрона.
Ударнията отряд скочи от вертолетите с оръжия насочени към целта. Тъй като камиона можеше да избухне всеки момент, момчетата се движеха бавно с насочено оръжие.
Когато най – после двамата мъже слязоха от камиона, ударният отряд ги следеше плътно, готов да ги убие ако направеха подозрително движение. Мъжете стояха шокирани, докато пясъкът, вдигнат от роторите на хеликоптерите се виеше около тях.
Сърцето ми биеше толкова бързо, че чак болеше.
Секундите в такава ситуация течаха така, както в никоя друга. Все едно когато при катастрофа времето забавя своя ход точно преди удара.
Бях направил всичко възможно за да установя дали човекът в камиона беше Абу Башир, моята цел. Но в реалността нямаше сто процентова сигурност. Съмненията винаги се прокрадваха точно в последните мигове на операцията. Ами ако не беше той? Ами ако това не бяха експлозиви? Ами ако убием невинен? Ами яко някой от нашите загине?
Най – накрая двамата мъже се отдалечиха от камиона и легнаха на земята. Виждах ръцете им поставени зад врата. Секунда по-късно, чух гласа на Майк:
- Ромео-едно-нула, спечелихме джакпота!

***********
НОВИЯ

“Дали ще ми се наложи да скоча от вертолета стреляйки? Дали Талибаните щяха да стрелят по мен при кацането? Мамка му, имах само една седмица стрелкова подготовка със скапани дърти М-16 преди да дойда тук. Това не е място за лаптопи! Не съм готов за това...”
Седах сам в хеликоптера на път за фронта. Чинукът ме носеше право към новия ми дом в покрайнините на Джелалабад, в най – източната част на Афганистан.
Годината беше 2005-та и бях прекарал последните две години в обучение и борба с бюрокрацията. Бях на двадесет и това щеше да е първото ми назначение. По случайност беше и едно от най – коварните места на света – лидерът на Ал Кайда, Осама бин Ладен за последно беше видян тук, преди 9/11. Новините го правеха да изглежда диво място – отсечени глави, жени убивани с камъни, деца изнасилвани от собствените си родители. Нямах представа какво да очаквам. Просто предполагах, че талибаните са навсякъде.
Афганистан е красива страна, ако забравиш за смърта и разрушенията. Бях свикнал с големите градове в къщи, с хубавите къщи, които имаха покрив. Тук нямаше много такива. Имаше само голи хълмове, планини и отделни колиби. Виждах хора на магарета и с колички по главния път, семейства, които се къпеха в реките и пасящи домашни животни, над които Чинукът профучаваше.
Летяхме над високи планини и дълбоки долини, а пилотите и екипажа непрестанно следаха за талибани и преносими зенитни ракети. Дори с антифоните шума на вертолета ми пречеше да чуя дори собствените си мисли. Страничният стрелец седеше на ръба на вратата и гледаше състредоточено към земята. Погледнах надясно през малкия кръгъл илюминатор докато прелитахме над стадо овце и овчарите му. Изглеждаше сякаш цивилизацията беше свършила на много километри от тук. Гледах как земята преминава под мен докато държах пръста си на спусъка. Зачудих се дали старите ми приятели въобще ще повярват какво съм видял. Бях много далеч от дома.
Като анализатор на разузнавателни данни щях да работя с отряда Зелени барети, разположени в района. Трябваше да съм техните очи, да събирам и анализирам данни, и да знам какво се случва навсякъде в района. Щях да събирам информация от шпионите, щях да говоря с местните племена и водачите им. Те щяха да са моя основен източник на информация за движенията на талибаните. Бяхме там за да спечелим местното население на наша страна, което означаваше да се сприятелим с предводителите, тъй като те бяха ключа към всичко.
Беше голяма задача за отряд от само петнадесет американски войници, които бяха заобиколени от стотици афганистанци. Бяхме сами, най – близката голяма база беше на стотици мили от нас.
Час преди да достигнем Джелалабад, Чинукът се спусна над голо поле, околко което нямаше нищо освен няколко колиби от кал и ограждащи го огромни, високи и заснежени върхове. В самия град беше по-цивилизовано от повечето места в Афганистан – някой му казваха дори афганистанския Палм Спрингс. Никога не си бях представял Палм Спрингс по този начин.
Две хъмвита, без прозорци и врати спряха до вертолета, точно когато слизах от него. Отрядът от десет Зелени барети изкочи от тях. Към тях имаше прикрепени двадесетина, брадати местни, с две Тойоти Хилукс, всички въоръжени с Калашников и РПГ-та.
Зелените барети изглеждаха жестоко – с големи бради, все едно са преживели пленничество при талибаните. Някои носеха шапки на NYPD. Бяха въоръжени до зъби, оръжията им бяха боядисани в различни камуфлажни цветове и на тях бяха окачени множество различни мерници. Единственото нещо, което липсваше от картината бяха конете, които бях чувал, че яздят за да се слеят с околните.
“Направи така, че да изглеждаш повече като мъж и по-малко като зубър-разузнавач... Всички те гледат!”. Един от тях ме попита:
- Ти ли си типа от разузнаването?
- Да! – извиках аз в опит да се преборя с шума на Чинука.
Определено се откроявах – идеално избръснат, подстриган, с чисто нова униформа и със заводска смазка по оръжието.
- Добре дошъл в екипа, радваме се, че си тук – каза той и после се усмихна – И си пусни коса, това не е началното обучение.
Заедно с нас бяха още около осемдесет афганистанци, когато дистигнахме до летището в Джелалабад, все още осеяно с разрушени руски самолети и танкове. Бяха подредени от двете страни на пистата. Навсякъде имаше и боядисани в червено камъни, указващи наличието на мини.
Помислих си, че се шегуват, когато ми показаха новия ми дом – бивш поздемен затвор на Ал Кайда и талибаните. Беше точно под стария летищен терминал. Моята килия беше бетонна, боядисана с лющеща се жълта боя, с паянтова шперплатена врата и все още със следи от нокти по стените.
През следващите шест месеца разбрах какво означава да си специалист по разузнаването. Пуснах си брада и зарязах униформата за традиционни афганистански дрехи. Пътувахме до далечни селца, срещахме се с местни граватари, като междувременно събирахме информация. Чувствах се малко като изследовател, отивайки на места където малко американци бяха стъпвали преди. Някои части на Афганистан бяха толкова откъснати от света, че хората там още си мислеха, че руснаците контролират част от държавата. За пръв път, по време на тази пътувания, разбрах какъв късмет съм извадил да се родя американец.
Станах на двадесет и една в Афганистан. Екипът празнува с мен и в моя чест изпихме по няколко “почти бири” – беше забранено да консумираме инстински алкохол. Моите приятели в къщи нямаше как да си представят какво е да станеш на двадесет и една години без да се напиеш подобващо. Може би беше по-добре, че си нямаха представа.
Тук за пръв път видях дрон. Не бях виждал нищо подобно преди. Рейвънът беше малко и леко самолетче, направено с цел да се пуска от ръка и да дава бърза картина от птичи поглед. Имаше продължителност на полета от шестдесет до деветдесет минути, летеше на височина от тридесет до сто и петдесет метра и можеше да се отдалечи само на няколко километра. Цената му обаче, беше колкото няколко мои годишни заплати.
- Искаш ли да видиш нещо готино? – попита ме един ден Гърт, който беше донесъл дрона в лагера. В него ден, отрядът ни беше решил да почива и си бяхме направили барбекю.
Гърт хвърли Рейвъна и той започна да бръмчи в небето. Веднага ми направи впечатление колко шумен беше, като рояк пчели. Дори когато изчезваше от поглед, все още можех да го чувам. Точно като на видео игра той управляваше самолета. Напомни ми на стара Сега Дженезис, с екрана в средата и двата джойстика – един са дрона и един за камерата. Бях изумен.
- Момчета, виждате ли го? Чувам го, но не го виждам! – засмя се Гърт – Летя точно над пистата. Погледнете на картата.
На земята имаше малък лаптоп със съответния софтуер, който показваше самолета и терена под него. Сега се приближаваше към нас. След като прелетя над мястото на което стояхме видях всички ни на екрана. Помахах на камерата.
- Искаш ли да пробваш? – попита ме Гърт.
Естествено, че исках. Грабнах джойстиците, а той ми даде няколко съвета как да завия – бавно, без големи движения на палците за да не изгубиш височина, внимателно. Около екрана имаше щит, който го пазеше от слънчевата светлина, така, че трябваше практически да си навреш лицето до екрана, почти като бинокъл.
Гледах в него и местех джойстиците с палците си. Завих бавно и направих няколко кръга над летището, докато задържах височината непроменена. Направи ми впечатление колко много се клати камерата. Все едно яздех кон. Когато си помислите за 747 веднага се вижда колко стабилно лети във въздуха. Но тъй като Рейвънът беше толкова малък и лек, ветровете го подхвърляха и караха камерата да подскача. Отделно, картината не беше много добра, въпреки, че бях впечатлен като цяло. Години по-късно щях да разбера колко кофти всъщност е била тази камера – все едно да сравняваш полароидна с дигитална снимка.
Позабавлявах се още малко, преди на Гърт да му омързне и да поиска да се премести по-близо до грила.
- Хайде върни го бавно... само ги приземи близо до мястото където стоим!
Нямах никаква представа как да приземя това нещо. Бавно намалих височината и го насочих към нас. Идеята ми беше да направя кацане като с истински самолет, но изгубих контрол и Рейвънът пикира рязко към земята като се разби на няколко парчета. Носът се откачи от тялото, крилата също, както и парче от опашката. Премигнах няколко пъти за да се уверя, че това се е случило наистина. Наистина се беше случило. Рейвънът лежеше пръснат на части по пистата.
“Мамка му, току-що разруших държавна собственост на стойност десетки хиляди долари!”.
- Човек, това е лошо! – каза Гърт – Прецака ми Рейвъна!
Сигурно съм имал ужасно изражение на лицето – все едно всеки момент ще повърна. Мислех си как ще платя за това нещо.
В този момент Гърт започна да се смее:
- Хвана се, мой човек!
Оказа се, че Рейвъна е специално разработен така, че да се разпада на парчета при удар. Порарботи идеално, макар и за моя сметка. Гърт продължи да се хили истерично, докато събрираше парчетата и вървеше обратно към грила.
Беше си направил страхотен майтап с новия.
Строши-пилот :mrgreen:

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани