СтатииМайкъл Колинз - The Big Fella

Авторски
Отговори
Аватар
Dinain
Редовен потребител
Мнения: 15797
Регистриран на: 18 Юли 2016, 22:29
Контакт:
Status: Offline

Майкъл Колинз - The Big Fella

Мнение от Dinain » 01 Авг 2016, 20:50

'Twas down the glen one Easter morn
To a city fair rode I.
When Ireland's line of marching men
In squadrons passed me by.
No pipe did hum, no battle drum
Did sound its dread tattoo
But the Angelus bell o'er the Liffey's swell
Rang out in the foggy dew.


Изображение

Реших да драсна няколко реда по една тема, която на мен лично, а предполагам и на други, е много интересна, макар и не особено известна (може би точно затова ми е интересна).

Става въпрос за Майкъл Колинз, ирландския патриот, благодарение на чиито усилия и умения Ирландия извоюва своята независимост от Британската Империя след робство, продължило значително по-дълго от нашето. Колинз е титанична фигура в ирландското съзнание, придобила още приживе полу-легендарни черти, а след трагичната и доста мистериозна смърт, той заема направо митологична позиция в ирландската история. Но което е може би по-интересното за нас, като (уж) военен форум, са военните аспекти на неговата борба, в която той проявава неимоверни организаторски, лидерски, дори идеологични качества, комбинирани с невероятен политически и пропаганден усет, водачески инстинкт, ако мога така да го нарека и дори уникална за времето си военнотеоретична мисъл - Майкъл Колинз е бащата на така модерния в този и миналия век урбанистичен полу-регулярен (някой биха го нарекли и "терористичен") начин на бой. Интересното е, че Колинз е в стихията си в тази форма на съпротива, довежда остротата и решителността (и насилието) й до немислими дотогава висоти, но същевременно до края запазва тънкото разграничение, което отделя фанатика от готовия на всичко за каузата патриот. И в крайна сметка неговата решителност и неговото умение поставят Империята на колене.

Майкъл Колинз е роден на 16.10.1890 г. в малко селце в Западен Корк (една традиционно патриотично, дори радикално настроена провинция). Израства в семейната ферма и обкръжението му още от малък оказва влияние върху него - баща му е член на Irish Republican Brotherhood (I.R.B), местният учител е революционен радикал, вероятно цялото село е било с про-революционни настроения. Колинз е описван като много емоционален човек, който прави всичко от любов към Ирландия. Доста хора смятат, че емоциите му замъгляват на моменти разума, но той е решен да види Ирландия свободна и е готов да направи всичко необходимо за това. Като характер той е роденият лидер, в днешно време би бил определен като "control freak" - трябва да знае за всеки проблем и да взема решенията във всяка ситуация. Добре организиран е и пази досиета и документи за всеки и всичко. Широко прието е, че без Колинз ирландската революция не би успяла и въобще не би била възможна. По думите на един историк Колинз е "напълно незаменим, само той разполага с този уникален сбор от кураж, решителност, енергия, организаторски умения, дързост, хитрост и съпричастие на завършения революционер".

Когато е на 14 години, майка му я хваща страх, че е станал прекалено политически активен и го праща при роднини, да се учи на занаят като пощенски чиновник. През този период Колинз придобива административни умения и развива интереса си към вестниците и пресата, които ще му бъдат от полза в бъдещето. По-късно Колинз бива изпратен, пак по семейна линия, в Лондон, където чиракува и работи в различни финансови институции и банки, полагайки основата на по-късното му назначение като Финансов Министър. През цялото време обаче остава политически активен в ирландските среди.

През 1909 г. Майкъл Колинз бива приет за член на IRB. Ирландското Републиканско Братство е основано още някъде към 1860 г. с идеята да "освободи Ирландия чрез революция и да установи независима република". През ранните си години, на ИРБ липсва популярната подкрепа на хората, когато още надеждите се възлагат на ирландското представителство чрез депутати в британския парламент. Лека полека настроенията се обръщат и ИРБ печелят все по-голяма база, докато в един момент решават да се въоръжат. През 1913 г. са основани The Irish Volunteers ("за първи път от двеста години те имат шанса да се организират на военни начала за борбата за националната идея"). През 1916 г. Колинз се връща в Ирландия, а ИРБ обявяват плана си за въстание. Колинз, пък и не само той, започва да разбира, че времето е подходящо за опит за освобождение - Англия води континентална война официално в защитата на правото на съществуване на малките нации, а отказва това право в собствения си заден двор, което дава идеологическа подплънка на борбата. Допълнителни фактори като насилствената мобилизация сред ирландците в полза на фронтовете например, също разпалват недоволството, според ирландците те трябва първо да извоюват собствената си свобода преди да се бият някъде си за чуждата. Несъмнено и надеждите Англия да е прекалено заета с войната и с това да се повиши шансът за успех на бунта са играли роля. Същевременно обаче съществуват и стабилни юнионистки настроения, "да не оставяме комонуелта в часа на нужда", дори сред средите на по принцип патриотите, които гледат на бунта донякъде като на предателство. Но политическите развития и разцепления са изключително сложни и така или иначе стоят встрани от нашия интерес тук.

Right proudly high over Dublin town
They flung out a flag of war.
'Twas better to die 'neath an Irish sky
Than at Suvla or Sud el Bar.
And from the plains of Royal Meath
Strong men came hurrying through;
While Britannia's sons with their long-range guns
Sailed in through the foggy dew.


Така един прочут Великден, през 1916 г., в сградата на Централната поща в Дъблин е прочетено официално "Обявяването на Република Ирландия", където се заявява, че тя трябва да е свободна от английско владичество и суверенна нация. Колинз по това време е капитан в Ирландските Доброволци и участва активно във въоръжения бунт. След кървавото (и неизбежно) потушаване на бунта Колинз е хвърлен в затвор за 8 месеца, което е наистина адски милостива съдба - повечето лидери и водещи личности в бунта или са екзекутирани на място от англичаните, или заточени доживотно.

Излизайки от затвора обаче Колинз веднага отново се хвърля в революционната борба. Лидерството на Шин Фейн и ИРБ по това време е поето от Йимон де Валера, който назначава Колинз за един от "министрите". Колинз се захваща с почти непосилната задача да реорганизира ИРБ след съкрушителните последствия от Великденския бунт; задача още повече затруднена от пълната липса на средства, оръжие и хора, с които да се продължи борбата. Той е поставен начело на военните операции, когато британците пращат допълнително войски в Ирландия, със задачата "да организира разузнавателна мрежа, да основе и ръководи национален фонд за събиране на финансови средства, да събере ударен отряд за убийства и да организира контрабандна мрежа за оръжие". Колинз се заема с невъзможните наглед задачи с неописуема жар и енергия. Под негово ръководство разузнавателната и контраразузнавателната мрежа на ирландците се развива дотам, че той е способен да шпионира британските шпиони, които шпионират него, дори в самата Англия. Разполага с доносници във всяка една секция на 'Дъблинския Замък', седалището на британските секретни служби в Ирландия, които му доставят копия от всеки един документ събран от англичаните и техните доносници относно ирландските бунтовници. Много пъти шпионите успяват в последния момент да изпратят предупреждение за планувана акция срещу самия него, позволявайки му на косъм да смени скривалището си и да се спаси. За англичаните се превръща в неуловим фантом - тяхната разузнавателна организация е напълно компроментирана и информационно парализирана.

С работещо ефективно разузнаване Колинз се обръща към собственото си творение, "12-те Апостоли". Това е "група убийци, специално селектиран ударен отряд под директното командване на Колинз". Това е първият случай в дългата ирландска борба за освобождение, в който те имат секретен отряд за покушения. Задачата, поставена от Колинз пред този отряд е "втората фаза" - окончателното заличаване на британската разузнавателна система. Така се стига до 21 ноеври 1920 г., първата "Кървава Неделя" в ирландската история. В ранни зори 'Апостолите' нанасят удари по 19 британски агенти на ключови позиции в Сикрет Сървис. Акцията е подготвяна с месеци постоянно следене, събиране на информация от жилищата им, претърсване на боклука, разпитване на хора в контакт с тях, проучванията стигат дори до Лондон. Бруталните действия на Колинз, разузнавателната му организация и 'Апостолите' де факто парализират и почти ликвидират британското разузнаване, единствено благодарение на което те са способни да поддържат някакъв контрол над бунтовнически настроените ирландци. Непосредствените последици от Кървавата Неделя обаче са трагедия - като назидание за убийствата, на сутринта британски войници откриват огън по публиката по време на футболен мач (англичаните са принудени от успешните операции на Колинз да разположат все повече редовни армейски части в Ирландия и търканията между тях и ирландците само още повече накланят настроенията в полза на революционерите и самия Колинз). Колинз е наясно, че ескалацията ще доведе до спирала на насилието, но според неговите виждания това е единствения начин, предоставящ шанс за успех срещу Британската Империя. Паралелно съществуват "откритите революционери", с лидер донякъде Де Валера, които държат на старите традиции и целят открит въоръжен бунт като този от 1916 г., с идеята смазването на бунта да предизвика международна намеса. Колинз определя подобни надежди като чиста химера и тотално отрича откритото противопоставяне като разхищение на скъпоценни ресурси и най-вече хора. Той залага на собствената си сила - народната подкрепа - за да удари англичаните в ключова област - тяхното разузнаване, без което не могат. Оттам нататък разчита на бруталността и решителността на конфликта да повиши дотам цената за англичаните, че те, под натиска на вътрешен и евентуално международен натиск, да склонят на компромис (твърди се, че се е запознал подробно с тактиките на бурите и е изградил собствената си стратегия върху тях). Съвсем рационално и пресметнато той използва терористични методи за достигане на благоприятни политически настроения, и оттам - за достигане на окончателната цел, суверенитет на Ирландия.

Действията и вижданията му дори и тогава са приети различно и оспорвани (в английската преса разбира се е демонизиран и обявен за терорист), но факт е, че стратегията му е много успешна и само благодарение на него е постигнат успех. Същевременно по-нататъшните събития показват пълната липса на фанатизъм в дейстията му и чистото подчинение на средствата спрямо целта.

Oh, the night fell black and the rifles crack
Made "Perfidious Albion" reel
'Mid the leaden rail, seven tongues of flame
Did shine o'er the lines of steel
By each shining blade, a prayer was said
That to Ireland her sons be true
And when morning broke still the war flag shook
Out its fold in the Foggy Dew.


През 1921 г. се случва невероятното, Британия вдига бялото знаме. Периодът на 1919-1921 г. се именува Англо-Ирландската Война (поне те я именуват така). Като отговор на партизанските тактики на Колинз и ИРА (както се преименуват Ирландските Доброволци през 1919 г.), англичаните пращат "The Black and Tans" (Royal Irish Constabulary Special Reserve, създадени от Уинстън Чърчил отряди от доброволци-ветерани от ПСВ). Британското правителство никога официално не признава, че води война в Ирландия, а поддържа, че всъщност предприема само полицейски акции срещу нередици. В тези акции обаче са убити и ранени стотици цивилни (като резултат от неспособността на армията да се справи с Колинз), предизвиквайки буря от протести в британското общество. Разбирайки, че кръвопролитията ще продължат, а същевременно не се отбелязва никакъв успех срещу ИРА, правителството на Негово Величество предлага преговори. Майкъл Колинз постига невъзможното за над 700 години.

Последвалата история с преговорите, политическото разделяне на Ирландия и предизвиканата от това гражданска война е доста сложна за едно кратко изложение като това, но интересното там е драстичната промяна в образа на Колинз. За него дадената независимост на по-голяма част от Ирландия (без северна Ирландия) е възможно най-добрата сделка, която може да бъде договорена с британците в обозримо бъдеще. Той разбира, че такъв шанс може и да не се повтори и е нужен исторически компромис. Доскоро най-радикалният революционер, той се превръща в основен привърженик на умиротворяването и подобряването на отношенията с англичаните. Като резултат от политическите машинации на Де Валера, Колинз отива на преговорите с англичаните, въпреки постоянните си заявления, че той е "войник, а не дипломат". Самите преговори са изключително трудни и продължават 10 месеца, англичаните упорито отказвайки всяко предложение на ирландците (за това и Де Валера не отива, защото знае, че постигането на пълните ирландски цели е невъзможно и се страхува от загуба на престиж). В крайна сметка на 21 декември 1921 г. е подписан Англо-Ирландският Договор, даващ на по-голямата част от Ирландия статус на доминион, обаче отцепващ 6-те северни графства. Реакцията на това разцепление и на провалът в крайна сметка на идеята за пълна свобода (която е практически невъзможна, както и Колинз много добре разбира) предизвикват буря у дома. Договорът е одобрен на косъм с минимално мнозинство, при което Де Валера се отцепва от правителството, заедно с част от Шин Фейн. Въпреки опитите на Колинз да обедини мирно различните фракции в интерес на умиротворяването на страната, окупацията на съдебната зала "The Four Courts" в Дъблин бележи началото на гражданската война в Ирландия. Колинз дълго време не иска да предприеме нищо относно окупацията, за да не се започне пак с насилието, но подложен на натиск от вътрешна и външна страна (англичаните предлагат да пратят войски, дали в помощ, дали в окупация), той нарежда обстрела на сградата. Действията му в гражданската война са бързи и решителни, както винаги, и след 10 месеца правитествените сили са изтласкали отцепниците от големите градове и противниците на мирния договор с Британия се топят.

But the bravest fell, and the requiem bell
Rang mournfully and clear
For those who died that Eastertide
In the springing of the year
And the world did gaze, with deep amaze,
At those fearless men and true
Who bore the fight that freedom's light
Might shine through the Foggy Dew.


В края на август 1922 г. Майкъл Колинз се отправя на посещение в родния си край Корк, въпреки че провинцията е свърталище на отцепниците. Някои казват, че е искал да посети роднини, други, че може би се е опитвал да влезе в преговори за мир с тях. На 22-и август малкият конвой е нападнат от засада; Колинз вместо да се качи в бронирания автомобил на колоната, се замесва в престрелката и бива улучен, най-вероятно от рикошет. Спомените около засадата са толкова объркани и различаващи се, че около смъртта на Колинз плъзват веднага всякакви слухове, дори че е убит от собствените си хора. Вероятно обаче засадата е дело на местни екстремисти, видяли удобен случай да елиминират "Големия Човек" (The Big Fella).

И като личност, и като военачалник, Майкъл Колинз заслужава да се вгледаме по-внимателно в делото му. Методът му става емблематичен за партизанската/терористичната борба, за жалост обаче без неговото ясно разбиране и разграничаване на цели и способи. Макар и не уникална (партизански/полу-регуларни войни е имало в историята много), формата, която той придава на борбата е основополагаща за 20-и век - градския характер, приоритета върху разузнаването, борбата за общественото мнение. Същевременно забележително е как успява от една страна да използва и "развърже" бруталното насилие като инструмент, от друга не попада в капана на разширяващата се спирала на жестокостта, поне като личност (макар че смъртта му е последица именно от тази спирала на насилието). Въобще имаме един интересен пример за бунтовническа организация, постигнала успех, който пример рядко е последван от други по-късно въпреки многото опити.

Ah, back through the glen I rode again,
And my heart with grief was sore
For I parted then with valiant men
Whom I never shall see more
But to and fro in my dreams I go
And I'd kneel and pray for you
For slavery fled, O glorious dead,
When you fell in the Foggy Dew.


Автор: Sir Gray
(с някои съкращения и реакции)
"No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."

(Richard III - William Shakespeare)
...
Days since last IAF airstrike in Syria

Аватар
Ksantip
Модератор
Мнения: 1958
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:16
Контакт:
Status: Offline

Re: Майкъл Колинз - The Big Fella

Мнение от Ksantip » 15 Авг 2016, 15:45

Като бях малък гледах този филм и оттогава Майкъл Колинс ми е много симпатична фигура (както и Лиъм Нийсън :D ).
http://www.imdb.com/title/tt0117039/

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot]