СтатииГалеони, караки, каравели

Авторски
Отговори
De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 304
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Галеони, караки, каравели

Мнение от De Ruyeter » 22 Фев 2017, 14:10

При падането на Португалия през 1580г. Испания успява да завладее целия й флот, с изключение на един кралски галеон, който потъва. От друга страна състоянието на испанския флот към 1580г. , който има вече близо век плавания не е цветущо. Малките каравели на първите откриватели са изместени от огромни, тромави караки, които имат огромна вместимост и са изключително удобни за превозване на награбените ценности от Новия свят. В същото време въоръжението им е достатъчно да се справи с негостолюбивите туземни вождове или да държи на дистанция мюселманските пирати. Докато водоизместването на тези огромни кораби непрекъснато расте като достига при някои от тях до 2000 тона, въоръжението им се състои от 24-30 леки оръдия, като калибърът на най-тежките от тях не превишава 10-фунта.
След внедряването на конвойната система испанците включват в състава на пътуващите към Европа конвои и охраняващи галеони, които са по-бързоходни, разполагат с по-добро въоръжение. В случая под по-добро въоръжение трябва да се разбира, че това са патрулни съдове от около 300-500 тона, въоръжени с 24-30 оръдия, като калибърът им не превишава 17-20 фунта.
В сравнение с тях деветте португалски бойни галеони, които са ядрото на флота са истински тежки бойни ветроходи, чието въоръжение е разположено на две покрити палуби.
За да проследим еволюцията на португалското корабостроене трябва да се върнем към началото им времената на зората на Великите географски открития. Когато Вашку да Гама открива Индия неговите караки – Сао Рафаел, Сао Габриел с водоизместване от 120 тона са едни от най-големите по това време, превъзхождащи испанските караки – например Санта Мария на Колумб е около 100 тона. В началото на 15 век бойните караки са все още в зародишен етап и единчните бройки, които строят определени държави носят повече представителен характер, като стремежът е да се впечатлят противниците с размерите, украсата, на която нерядоко отива до 30% и повече от стойността на кораба. Артилерийското въоръжение, което все още си пробива път на корабите е предназначено по-скоро за поразяване на живата сила на противника, отколокото за потапяне на кораби или за отбрана от атакуващ противник.
Един от символите на нарастналата португалска морска мощ е построяването на суперкараката Санта Катерина до Монте Синай в Кочин през 1512г. Строителството й продължава осем години е завършено през 1520г. През 1524г. е флагмански кораб на Вашку да Гама при третото му плаване към Индия. Размерите са внушителни – 38 метра дължина, 13 метра ширина и 4.5 метра газене. Водоизместването е около 1500 тона, а въоръжението е от 140 оръдия.
Нека не избързваме, а да проследим плаванията на португалците в хронологична последователност.
Първа експедиция 1497-1499г. – четири кораба – Сао Рафаел, Сао Габриел /караки, всяка по 120 тона/, Бериу или Сао Мигел - каравела /50-90 тона/ и Сао Мигел - транспортен кораб за припасите – 150 тонен отплават от Тахо.
Само няколко години по-късно са построени значително по-големи караки. Флагманът на Педро Алвариш Кабрал Ел Рей е с водоизместване 240-300 тона. Караката Флор дел Мар, спусната на вода през 1502г. е с водоизместване 400 тона.
Втора експедиция 1500г. – 13 ветрохода начело с Педро Алвариш Кабрал - 10 за Индия, 2 за Софала 1 снабдителен кораб. Четири от ветроходите потуват в буря при нос Добра Надежда.
Трета експедиция – 1502г. и втора на Вашку да Гама - Мощна ескадра от 20 кораба отплава за Индия. Първата ескадра включва 4 големи караки, 4 малки караки и 2 каравели 1. Сао Херонимо, /флагман на Вашку да Гама/
2. Лионарда /Диого Луиш Кутиньо/
3. Сао Мигуел /Жил Матосо/
4. Батекабело /Жил Фернандес де Соуса/
5. Сао Рафаел /Диого Фернандес Корейра/
6. Санта Елена /Педро Афонсо де Агияр/
7. Бретоа /Франсиско да Куня/
8. Вера Круз /Руи да Куня/Руй де Кастенада/
9. Фрадеза /Жоао Лопес Перещрело/,
10. Салта на Палха / Анто ваз до Кампо/.
Втора ескадра: 5 караки и 3 каравели
1. Лейтоа Нова /Висенте Зодре/
2. Сао Паолу /Педро Алваро де Атаиде/
3. Санта Марта /Фепнао Родригес Бардакас/
4. Естрела /Антонио Фернандес Рохо/
5. Гарида /Перо Рафаел/
Трета ескадра 5 кораба/Еставао де Гама/
Руи Мендес де Брито /Жоао де Бонаграция/
Хулия /Лопо Мендес де Васконселос/
Още 3 с неизвестни имена.
Според други източници ескадрата включва 6 караки, 4 нао, 5 каравели и още 5 по-малки кораба. Морската обсада на Да Гама сковава търговията с подправки както с Османската империя, така с мамелюците, а нанася тежък удар и на местните търговци. През зимата на 1502-1503г. заморинът на Каликут заедно с мюселманските търговци се подготвя да деблокира града. Подготвени са две ескадри – една от 60 прао и друга от 20 дау под командването на адмирал на мамелюците от Червено Море. Вашку да Гама подрежда корабите си в килватерна колона като най-бързоходните 5 каравели и няколко от по-повратливите нао водят колоната. Каравелите, с екипаж от 30 души имат 4 тежки оръдия, разположени под главната палуба, 6 фалконета на горната палуба, от които два кърмово разположени и 10 зареждащи се откъм затвора малокалибрени оръдия, монтирани на квартердека и носа. Караките носят 12 тежки оръдия на главната оръдейна палуба, 2 леки оръдия на юта, 8 фалконета и множество зареждащи се откъм затвора малокалибрени оръдия. Тежките оръдия вероятно са т.нар. „камелос“, които изстрелват каменни гюлети с калибър между 12 и 18 фунта. Фалконите са представляват тежки бомбарди, които се монтират на въртящи се станоци върху релинга и изстрелват каменни гюлета с калибър 4 фунта, а леките зареждащи се от затвора берсоси са с калибър 1.5-2 фунта и стрелят с картеч. Основните загуби на Португалците са от лекия оръжеен /мускетен огън/ и стрелба с лъкове на мамелюците, докато тежката артилерия на португалците потопява или нанася тежки повреди на значителна част от противниковите съдове

РАЗВИТИЕ НА КОРАБОСТРОЕНЕТО ПРЕЗ КЪСНОТО СРЕДНОВЕКИЕ И РЕНЕСАНСА. НОВИТЕ ТИПОВЕ КОРАБИ – КАРАВЕЛА, КАРАКА И ГАЛЕОН
Еволюцията на европейските плавателни съдове способни за презокеански плавания макар и развиваща се в ясна и възходяща линия е процес, който често остава неразбран и до днес. Предшествениците на трипалубните линейни ветроходи, фрегатите и транспортните ветроходи от ХVІІІ-то столетие имат превъзхоходство над своите азиатски, африкански и американски събратя не поради необходимостта да бъдат по-добри от тях, а поради факта, че те добре са подхождали на корабоплаването в бурните родни морета и са се наложили като най-успешните типове кораби. Това в най-голяма степен важи за кога, корабът с най-голяма значмост за северноевропейските морета в зората на барутната ера.
Коговете са англосаксонско изобретение и са също толкова мореходни колкото дракарите съществували по това време. Произходът им може да се проследи чак до викингските кнарове /knarr/. С увеличаването на търговския оборот коговете нарастват по размери, като се усъвършенства рангоута, повишава се товаровместимостта, заменя се кормилното гребло с вертикално окачен рул, а размерът на перото нараства чувствително, правейки кораба по-повратлив. Въпреки всички нововъведения когът си остава едномачтов ветроход с едно правоъгълно ветрило на мачтата. В редки случаи по-големите когове от ХІV и ХV век имат и бизанмачта. Корпусът остава плоскодънен, начинът на закрепване на дъските в кърмата и носа е гладко, една до друга, без припокриване на ръбовете, а по протежение на бордовете е избран клинкеровия метод с припокриване на дъските, по начин така че всяка следваща дъска застъпва ръба на дъската под нея. Дъските са стегнати с шпангоути, които придават здравина на корпуса. Типичният ког е тумбест кораб с голяма ширина, закръглен нос и кърма. Особеност на германските когове е вертикалните нос и кърма с рул, който започва от кила и свършващ на планшира на кораба. Коговете от 15 век се отличават от тези от 14 век по по-малките пера на рулите. Корпусът става по-закръглен. Конструкцията на кога е толкова успешна, че тя е възприета и от средиземноморските народи, макар и левантийскиия климат и воден басейн да предполага съвсем различни морски традиции и условия на корабоплаване. Макар и универсален тип търговски, а понякога с поставянето на дървени кастели в носа и кърмата боен кораб, когат постепенно остъпва място на нов тип ветроход – хулк /hulk/, известен в Испания и Португалия като нао /nao/. Те са по-големи от коговете и не се ограничават с елементарното ветрилно стъкмяване от едно правоъгълно платно, което ги прави по повратливи и лесноуправляеми, независимо от по-големите им размери. По подобен начин плоскодънния ког, който е много удобен за товарене и разтоварване в малки пристанища с множество теснини, е неподходящ за големи съдове, тъй като търговския оборот се увеличава и с него нарастват и количеството на превозваните товари.
Една от основните разлики между средиземноморското корабостроене и атлантическото е, че при левантийските съдове първо се изгражда скелета с гладко прилепени дъски към шпангоутите, страничен рул и триъгълни /латински ветрила/. Причината за възприемане на метода на изграждане гладък корпус е вероятно по-евтината постройка и възможността да бъде построен от нетолкова опитни майстори, макар че не е ясно кой от двата фактора е оказал по-голямо значение. През ХІІІ и ХІV век корпусите при които се изгражда първо обшивката, а после се се монтират шпангоутите, които придават нужната форма на корпуса се извършва на око. При изграждането на корпуса от “шпангоутите към корпуса” се изисква планиране и извършване на математически изчисления. Шпангоутите стават структороопределящия елемент въз основа на който се изгражда корпуса на корабите. Благодарение на тях ставт ясни обводите му далеч преди да е поставена обшивката. Непрекъснатото усъвършенстване на обводите спомага за бурното развитие на корабните корпуси.
От 14 век нататък в корабите им се появяват две нововъведения заимствани от атлантическото корабостроене. Това е разположения в диаметрална плоскост кърмови рул, а малко по-късно и правите ветрила. От своя страна атлантическите корабостроители възпримат многомачтовото стъкмяване, като на последната се поставя латинско ветрило, което спомага за управлението на кораба. Един от най-успешните типове кораби, утвърдили се като морски превозвачи около Европа, името на които е неразривно свързано с ерата на Великите географски открития, “работния кон” на конкистадорите е каравелата.
В началото каравели се наричат малките бързоходни, използвани за риболов, които включват в себе си смесени черти, повлияни от атлантическото и средиземноморското корабостроене. Когато през ХІV век те се отделят в самостоятелен тип ветроходи, най-малките от тях представляват безпалубни съдове с една мачта.
Отличителна черта на каравелите в сравнение с предходните типове ветроходни кораби разоположеният в кърмата рул, за разлика от побордно разположените на нефовете, гладък корпус, при който дъските са поставени без застъпване, латински /триъгълни/ ветрила и най-важното от всичко – с много добра мореходност и маневреност. Корпусът на каравелите има съотношение на дължината към ширината 5:1 / за сравнение може да се каже че същото съотношение при коговете е 2:1/. Каравелата е идеалният кораб за изследване както за каботажно плаване, така и за океански плавания. С такива кораби португалските крале започват своите открития по крайбрежието на Африка. През 1440 г. те са достатъчно съвършени и окончателно обособени като тип. Каравелите, с които Вашку да Гама, Бартоломео Диаш и други португалски откриватели извършват плаванията си до Индия имат размери между 80 и 130 тона. Повечено имат три мачти, а най-големите – по четири. При по-ранните каравели преобладават тези с латински ветрила и на трите мачти. Те са особено често използвани в Средиземно море и Бискайското крайбрежие, като благодарение на тяхната повратливост / триъгълните платна дават възможност с се плава остро срещу вятъра и са особено полезни при лавиране при насрещни ветрове/. При далечни плавания и наличие на мусони, правоъгълните платна са по-удобни, тъй като с тяхна помощ се развива по-висока скорост, която с лекота може да се поддържа при непрестанни ветрове. За да съчетаят в себе си бързоходносттаи маневреността каравелите често носят смесено ветрилно стъкмяване, при което обикновено на фокмачтата се поставят прави ветрила, а на грота и бизана – латински. Такъв тип каравела се нареча каравела-редонда. Най-подходящ се оказва типа стъкмяване с прави ветрила на фокмачтата и гротмачтата и латинско на бизана. На по-големите каравели се поставя и ветрила на бушприта, което се нарича блинд. Каравелите превъзхождат наото по бързина и повратливост, но им липсва вместимостта на по-големите кораби. При далечните плавания каравелите често се съпровождат от снабдителен кораб, най-често нао, който в края на плавнето след изчерпване на хранителните припаси, които носи се изгаря. Така например в ескадрата на Вашку да Гама най-големият от всички кораби е снабдителния “Бериу” / 120 тонелада/, който впоследствие е изгорен.
От 1450 г. португалците използват каравелите и като бойни кораби, за да защитават търговските си пътища от Гвинея към метрополията от рейдове на френски и испански корсари. Маневреността на каравелите и превъзходната им скорост дори при вълнение ги превръща в идеални бойни машини. Високо извисяващия се бак и кърма ги превръщат в перфектни абордажни платформи. Благодарение на ниския надводен борд в средната част на кораба се разполага основно тежката артилерия, по начин, който й позволява да води огън над фалшборда. По-малките оръдия стрелят през специални изрези в бака и кърмата. Малките размери на корабите налагат да се ограничи броя на тежките оръдия, като на борд може да стреля не повече от едно. Поради виско разположения център на тежестта на оръдията /нека напомним, че по това време ветроходите все още нямат оръдейни портове/, се налага тежки оръдия да се пренасят в трюма дори и при умерено вълнение. Те се монтират на главната палуба само когато опасността от битка става неминуема. За това свидетелстват и четирите товарни стрели, които вероятно са се използвали не само са складирани на товар в трюма, но и за боеприпаси и артилерия. Кога португалците започват да използват тежковъоръжение каравели не е известно, но можем да предположим с голяма доза увереност, че те са разполагали с такива кораби далеч преди да открият пътя за Индия.
Каравелата само частично решава проблема за съчетаване на тежката артилерия с мореходността. При среща с карака или голям нао, каравелата може да избегне сражението благодарение на по-високата си скорост и маневреност и да води бой, макар и нерешителен от разстояние. Тя не може обаче да се сближи на мускетна дистанция, без да изложи на риск по-малобройния си екипаж. В началото на ХV век положението се влошава особено много, тъй като след изобретяването на оръдейните портове /персенинги/ караките започват да разполагат своята артилерия ниско в корпуса и при двубой с по-лек ветроход му нанасят тежки поражения не само по такелажа, но и по бордовете. Каравелите продължават да бъдат използвани и през ХVІ век, но повече като транспортни кораби, като ролята на военните преминава в постепенно към по-големите и масивни караки и урки.
Междвуременно конструкцията на големите кораби – нао – предшествениците на съдовете с пълно ветрилно стъкмяване непрекъснато се усъвършенства. Повишава се здравината на корпуса, трюмовете стават по дълбоки и широки, а това се отразява и на товароносимостта. След като мореходните качества на големите ветрходи се изравняват с тези на каравелата, тя бързо губи своите преимущества на универсален кораб. В началото на ХVІ век каравелите се радват все още на редица преимущества по отношение на скоростта е повратливостта – особено ярък пример в това отношение е първото плаване на Колумб. Неговият флагман “Санта Мария” – типична карака от края на ХV и началото на ХVІ век е доста по-бавноходна и не може да плава остро срещу вятъра. При най-благоприятен вятър тя достига 12 възла, докато “Пинта” и “Ниня” плават с около 15 възла, скорост, която би направила чест на всеки съвременен яхтсмен.
Караката има като тип боен кораб има специфично значение в английския език и другите северноевропейски езици, което често може да се окаже подвеждащо за читателя. Въпреки всичко идеята за новия тип боен кораб ясно дефинирана: да извлече тактическо предимство от размера и височината, най-вече чрез етажите от надстройки в носа и кърмата които са “визитната картичка” за всяка карака. Караките могат да бъдат гладкокорпусни, с клинкерова обшивка или смесена система – гладкорпусна по бордовете и клинкерова в кърмата. За разлика от каравелата караката няма строго определено ветрилно стъкмяване. Някои от ранните караки имат по 2 мачти или дори една. Да се определи типа ветроход може да стане само след като корпуса и надстройките се сравнят с пълното ветрилно стъкмяване и рангоут. Появата на караката се налага по две причини: да пази ценния товар от пиратски нападения и да изпълнява представителна функция като демонстрира морската мощ на съответния владетел.
Размерите на караката както и нейните многобройни надстройки добре й служат и в двете функции. Ясна представа за външя вид на караката, нейното ветрилно стъкмяване и рангоут дава гравюрата на холандския корабостроител Вилем Крус. Описаният от него съд се нарича “крек” /craeck/. Гравюрата е една от известните от ХV век и е гравирана на илюстрациите на небезизсвестната Уорлик Рол. Описвайки караките от периода 1476-1480 източниците ни предоставят доста подробности. Полубакът с извисяващите се на него кастели са значително по-високи от кърмовите надстройки. Високите носови надстройки предполагат, че тактиката на караките е да атакуват с носа противниковия кораб. След като като абордажните куки захванат двата кораба от бака се изиспват морски пехотинци което да овладеят вражеския съд. Междувременно скрилите се зад дървените укрития аркебузиери с помощта на леки оръдия – фалконети, бомбарди, бомбардели, педрероси, берсо добле с калибър 1-2 фунта прочистват мидела на ветрохода. Кърмовите настройки както и мачтите са буквално претъпкани с леки оръдия от споменатия по-горе тип, копия и арбалети. Караките са първите ветроходни кораби, на които оръдията се разполагат ниско в корпуса, зад специални изрези /амбразури/ наречени персенинги. Не е ясно кой е автор на това революционно изобретение, макар че мнозина от историците го приписват на френския корабостроител Дешарж през 1500 г. Голямата френска бойна карака La Cordelier построена около 1490 г. е въоръжена с 16 тежки оръдия на долната оръдейна палуба. Оръдейните портове се появяват и в рисунка на германска карака от 1490 г. изобразяваща ветроходен съд с кръгли отвори в средната част на кораба. Не е ясно дали бойните кораби на Хенри VІІ – “Регент” и “Соверин” са конструирани с оръдейни портове или те са прорязани впоследствие. Откритите през 1912 г. останки на 800 тонния “Соверин” в Уулич показват, че той е имал клинкеров корпус, който впоследствие е модернизиран и построен наново според стандартите на каравелите. Тъй като изрязването на портове в клинкеровия корпус значително би го отслабил вероятно това е извършено след модернизацията на кораба. В същото време може да се спомене, че дори колумбовият флагман Santa Maria според съвременните реконструкции е имал по два оръдейни порта от всяка страна, като там са монтирани тежките бомбарди. Самата карака е от 1480 г.
Появата на тежката артилерия на борда на ветроходите първоначално е типично отбранителна. Нейната основна функция е да отблъсква атаките на галерите, които благодарение на своите весла са по-маневрени и не зависят от вятъра. Размерът на оръдията, монтирани на големите веторходи непрестанно расте като се стига до чудо-оръдията базилиск. Теглото на гюлетата, които изстрелват тези чудовища варира от 50 до 250 фунта! При успешно попадение такова едно гюле с лекота може да потопи галера, кавито случаи е имало през ХVІ век в сраженията между османските ескадри от една и испански, венециански и малтийски кораби от друга. Обичайно тежките оръдия се разполагат в кърмата на караката от двете страни на руля. Помещението, където се монитрат те започва да се нарича оръдейни зала. Погледнато от съвремено гледна точка разполагането на тежки оръдия в кърмата изглежда най-малко странно, ако не и абсурдно решение, но за времето на своето изобретение има смисъл. Обводите на караката не позволяват да се инсталират достатъчно тежка артилерия побордно, тъй като заваления на вътре корпус дава малко пространство в случай на откат и възниква опасност оръдията от противоположните бордове да се сблъскат при едновременен откат. Освен това галерите са боеспособни при изключително спокойно море, в каквито условия екипажът на караката би могъл да спусне лодки и спомагателни котви и да изведе ветрохода в изгодна позиция, от койято да отвърне на огъня.
Не е ясно кога е първият слчай на употреба на ветроходна артилерия, но първото стратегическо използване на тежки оръдия е от крал Джеймс ІV Шотландски срещу наземни цели. През 1504 г. негова бойна карака обстрелва крепостта Каирн-на-Бург, разположена на миля от най-близката суша. Оръдейните портове или персенингите бързо завовюват място на ветроходите и към 1520 г. вече са масово явление. Това не означава, че е изобретен нов тип боен кораб – с побордно разположение на артилерията. Напротив – стремежът на корабостроителите е да групират най-тежките оръдия в носа и кърмата по галерен маниер. Когато “Мери Роуз” потъва през 1545 г. в носовата й част има 9 фунтови бронзови полкулеврини – едни от най-модерните артилерийски оръдия от ХVІ век.
През ХVІ век каравелата и караката достигат своя апогей и веднага след това са обречени на бърз упадък. С нейната ограничена товаровместимост каравалата скоро се оказва неподходяща за нарастналите нужди на конквистадорите. От друга страна Караката макар и да е с голяма вместимост и да се разполагат значителен брой тежки оръдия ниско в корпуса е неповратлива заради високите си надстройки и не може да плава остро срещу вятъра. Караките запазват значимоста си през целия ХVІІ век, но вече отстъпват на заден план пред новите типове кораби – галеони, линейни кораби и фрегати.

РАЗВИТИЕ НА БОЙНИТЕ
КАРАКИ В АНГЛИЯ

При идването си на власт през 1509 г. Хенри VІІІ наследява флот от шест бойни кораба, ядро на която представляват споменатите вече Regent и Sovereign. От останалите четири два са 80 тонни експериментални съдове, описани като “галери”. Корабът Michael е пленен от шотландците през 1488 г., докато каравелата Mary and John е търговски кораб, а Carvel of Ewe е закупена през 1487 г. Последните две са изключени от състава на флота след няколко години. Двата най-големи ветрохода за модернизирани така че да носят тежка артилерия.
През първите три години от управлението си Хенри VІІІ нарежда да започне строителството на три големи бойни кораба Mary Rose, Peter Pomegrante Great Bark. Всички те са тримачтови караки. Английският монарх закупува осем съда с водоизместване 240-700 тона, най-големите от които са два торавни кога от Генуа /Katherine Fortune и Gabriel Royal/. Всички са преоборудвани във военни кораби навреме за участието им във войната с Франция /1512-1514 г./. В сражението през април 1513 г. между новите бойни кораби на Хенри VІІІ и равни нему по сила френски бойни кораби демонстрира по недвусмислен начин полезността на тежката артилерия.
Най-значителното попълнение във флота на крал Хенри VІІІ е бойната карака Henri Grace a Dieu /крал “Хенри по Божията милост”/, на речен на кратко Great Harry, заложен в Уулич през 1514 г. Ветроходът представлява 1000 тонна карака и нейното въоръжение наброява цели 112 оръдия. Макар и голяма част от оръдията да са леки, при сравнение с 1000 тонния Regent от 1488 г. е ясно, че любимата карака на Хенри VІІІ превъзхожда значително своя предшественик. Докато Regent има много малко тежки оръдия, то Henri Grace a Dieu разполага с цели 43, монитрани на две палуби, като 20 от тях са бронзови, дулнозареждащи се чудовища. Впоследствие броят на тежките оръдия е увеличен на 51. Докато Regent е замислен като плаваща платформа, която да се използва от войниците за абордаж и основно оръжие са неговите високи надстройки, от които екипажът му може да се приближи с минимални загуби до противниковия кораб, то Great Harry е плаваща артилерийска батарея. Флагманът на Хенри VІІІ е и най-голямата бойна карака построявана някога. За построяването й са изполдзвани 3739 тона дървесина и 56 тона желязо.Корабът струва на хазната 8708 лири, 5 шилинга и 3 пенса – огромна за това време сума. Опитът на английския монарх да създаде гигантски кораб, който да е по-силен от всички съществуващи дотогава кораби не е особено удачен. Поради голямото си газене той не може да влезе в Дувър или Кале. От картината “Качването на крал Хенри VІІІ при Дувър” става ясно, че този левиатан не е включен в експедицията поради голямото си газене. Цяло десетилетие след завършването си “Грейт Хари” стои разоръжен в Нортфлийт, край Грейвзенд на река Темза като символ на корабостроителното безмикслие и непрактичност. От друга страна Mary Rose и Peter Pomegrante участват активно в бойните действия срещу Франция, както и по-късно построените Gabriel Royal /700t/ Great Barbara /400 t/ Great Galley – величествен галеас с водоизместване от 800 тона, построен през 1515 г. и преоборудван в 500 тонен ветроход през 1524г. От описанието на Henri Grace a Dieu става ясно, че е четиримачтов “голям кораб” /great ship/, който има втора бизанмачта. Той се отличава с величествено извисяващи се бак и кърма, които го правят трудни за управление особено при насрещни ветрове. Караката е с каравелно /една до друга/ подреждане на дъските на корпуса. Последният ветроход с клинкерова обшивка е Great Galley, построен през 1515 г., но дори и той е препостроен осем години по-късно и дъските му са вече с каравелно подреждане /една до друга, а не застъпващо/. Henri Grace a Dieu има квадратна кърма, което облекчава неговото строителство. Подобно на него кърмата на Mary Rose е също квадратна, но това позволява издигнатата кърмова част да се обедини с корпуса и да се получи едно завършено цяло. При Mary Rose се забелязва постепенно се издига, като първия кърмов етаж започва малко след гротмачтата. Ютът изтънява придавайки изящни обводи на кърмовата галерия. Корабостроителите предприемат такъв подход, за да избегнат претоварването и увеличаването на метацентричата височина. Според Свитъкът на Антъни бакът е по-висок от кърмата, което е обща черта на всички “големи кораби” от тази епоха. Причината за това е използваната тактика. Макар и ветроходи, разчитащи основно на силата на вятъра, все още се счита, че основна бойна сила на кораба са неговите войници, а средство за борба – абордажния бой. Артилерията се използва дотолкова, доколкото да унищожи живата сила на противника или да намяли броят й. По-късно навлезлите тежки оръдия се използват главно за обездвижване на противника – чупене на рангоута, разкъсване на такелажа, евентулано при късмет да се свали някоя мачта. Подобно на галерите караките винаги атакуват с носа – там се струпват готовите за атака морски пехотинци и е нормално бакът да бъде по-висок от кърмата. Mary Rose бележи прехода от стария към новия тип кораби – при нея вече доминираща надстройка е кърмовата, не носовата. Тя е първата бойна карака във флота на Тюдорите, при която основната бойна сила вече са оръдията, не абордажния бой.
През последните три десетилетия от управлението на Хенри VІІІ артилерията оказва най-съществено влияние върху корабната архитектура. Желанието да се монтират все повече и все по-тежки оръдия означава промяна в конструкцията на караката, за да може да бъде посрещнато това изискване. Необходимо е тежките бронзови оръдия, тежащи по два тона и повече да бъдат монтирани колкото е възможно по-близо до водолинията, за да се запази устойчивостта на ветрохода. Това не означава само изрязване на допълнителни оръдейни портове, но и нещо съвсем ново – обособяване на изцяло артилерийски палуби. Традиционно палубите следват извивката на корпуса по водолинията като поради извивката в носа и в кърмата палубите се разполагат по-нависоко. Ясно е, че оръдията не могат да бъдат подредени върху наклонена плоскост. Изрязването на оръдейни портове успоредно на водолинията също е счетено за непрактично, тъй като персенингите намаляват здравината на корпуса и възниква опасност от “провисване” на краищата. Освен това носово и кърмово разположените оръдия ще бъдат разположени високо над водолинията и това ще влияе както на устойчивостта, така и на управляемостта на плавателния съд. Решението е да се прекъсне палубата на едно или две места, като тя се спуска стъпаловидно в носа и кърмата. По този начин създават напълно обособени оръдейни платформи или полупалуби, които следват обводите на корпуса.
През ХVІ век няма публикации за английското корабостроене. Единственото по което можем да съдим са бележките на корабостроителите придобили известност като “Фрагменти от древното английско корабостроене”. Това е един основните източници, чрез които може да се съди за строителството на Mary Rose. Останките на бойната карака на Тюдорите са извадени през 1982 г. от пристанището на Портсмът. По настоящем е построен специален музей, зада се съхранят останките на прославения ветроход. От тях може да се научи как са строени корабите през ХVІ век в Англия.
Подобно на своите съвременници и при Mary Rose е изграден първо скелета – шпангоутите са закрепени към кила и върху тях са наковани дъските по метода carvel built – тоест без застъпване. Палубите на брой четири са монтирани с помощта на масивни кницове / сървени колена/ към дъбовите шпангоути. Mary Rose е разделен на трюм, орлопдек, средна палуба или оръдейна палуба и горна палуба. Петата палуба е на нивото на носовия и кърмовия кастели. Последните три палуби са специално подсилени и на тях се разполага артилерията. На нивото на първите две палуби корпусът е допълнително подсилен от външната страна с допълнителни греди, които придават структурна здравина. На нивото на първите две палуби няма изрези за оръдейни портове и по този начин се предотвратява отслабването на корпуса и “провисването”.
Построен през 1509г. той има въоръжение от 60 оръдия, от които 44 тежки.Водоизместването е 500 тона. Екипажът се състои от 160 матроса, 220 войника и 20 артилериста. Ефективността на артилерията на британския кораб за първи път е демонстрирана в битката близо до Брест през 1513 г. Mary Rose сваля всичките мачти на френския флагман принуждавайки го да се оттегли на буксир. Следващото участие в бойни действия е срещу флота на Шотландия през 1514 г. Караката е известна като най-бързоходния кораб в Тюдоровия флот – според думите на адмирал сър Едуард Хауард: “Нито един стотонен кораб във флота не може да изпревари Mary Rose”. През 1536 г. караката преминава през основна модернизация Броят на оръдията е увеличен и достига 92. Водоизместването нараства на 700 тона. При потъването си Mary Rose през 1545 г. е дълъг 126 фута / 38.4м/, широк 38 фута /11.58м/ и гази 15 /4.57м/ фута. Най-величествена е кърмата, която се извисява на 42 фута / 12.8м/ ! над водата. На 18 юли 1545 г. Mary Rose отплава начело на английския флот да посрещна френския флот и да му даде решително сражение. Никой от изпращачите не подозира, че това е последното плаване на величествения кораб. Внезапно налита шквал и ветроходът рязко се накренява, загребвайки вода с долните оръдейни портове. Корабът потъва за минута, отнасяйки със себе си живота на 700 човека.
Крал Хенри VІІІ умира две години по-късно, оставяйки на сина си Едуард VІ модерен флот състоящ се от 57 кораба, 11 от които се класифицират като “големи кораби” / great ships/, 15 галеаса или галери. Благодарение на енергията си Хенри VІІІ успява да превърне малкия средновековен флот на Хенри VІІ в страховито оръжие и интрумент на политическо въздействие.
Средата на ХVІ век караката е “златния” период на караката като боен кораб. Въоръжени с достатъчен брой тежки оръдия и множество бомбарди те са незаменими в отблъскване на атаки от галери или леки ветроходи с ниски надстройки или безпалубни съдове от типа на индийските и малайските. Преимуществата на караките бързо са оценени от португалците и те се превръщат в основни бойни и търговски кораби, транспортиращи скъпоценности и подправки от Индиите. За нещастие високите надстройки влията зле на управляемостта и бързоходността на този тип ветроходи. Те продължвата да плават неуморно и през следващото столетие, макар, че невъзможността за по-нататъшно развитие на тяхната конструкция ги довежда до еволюционен край. От средата на ХVІІ век те бързо отстъпват място на новия тип ветроход – галеонът.

ПОЯВА И РАЗВИТИЕ НА ГАЛЕОНИТЕ
Галеонът е един от най-романтичните класове кораби в историята на корабоплаването. Споменаването му винаги развихря въображението, свързвайки го с потънали съкровища, пирати, конквистадори, и разбира се испанската армада, ветроходите станали ядро на Непобедимата армада и символ и испанското морско могъщество през ХVІ и ХVІІ век.
Произходът на галеона като тип кораб и досега не е изяснен напълно, но за първи път теримнът “галеон” е използван през 1517 г. Според някои историци заслугата за появата на този тип кораб е испанска, катоте са предназначени за борба с берберските пирати. Португалците използват гребни галеони още през 1510 г., за да патрулират техните обширни владения в Индийския океан. В списък от 1525 г. са посочени 21 такива кораба. Първоначално галеоните съчетават подобно на венецианските галиони от края на ХV век ветрила и весла. Първите по-точни описания на новия тип кораб се появяват около 1530 г. По това време голяма част от галеоните вече нямат гребла, а само ветрила, макар че някои по-малки испански галеони изпълзват мускулна сила чак до 1560 г. Непосредствен предшественик на галеоните в Англия са галиасите, които се строят между 1520 и 1550 г. Техните корпуси са ниски, гладкопалубни, лежат “прибрано” във водата. Тези съдове нямат никаква връъзка със средиземноморските галеаси, които се използват от испанци и венецианци като основна ударна сила в битката при Лепанто през 1571 г. Английските галиаси подобно на средиземноморските си събратя се лишават от веслата си през 1545 г.
Първото си сериозно бойно кръщение галеонът получава в битката при Превеза през 1538г. Там е споменат един венециански галеон, построен в Арсенала между 1526 г. и 1530 г., който успешно отблъсква атаките на няколко турски галери. Информация за новия тип кораб се получава и от картините на художниците, чертежите на корабостроителите, находките на морските археолози. С най-голямо значение в това отношение е изваждането на шведския кораб “Ваза” – преходен тип на ветроход съчетаващ чертите на галеона и линейния кораб.
През 1570 г. терминът “галеон” се използва за да се обозначи кораб, различен от типовете карака, урка или каравела. Интересното е, че всяка държава обаче влага в него различен смисъл. За португалците galeao е специално построен военен кораб, докато испанците означават с galleon както военните, така и въоръжените търговските кораби. Англичаните наричат така чуждестранните кораби, а холандците използват термина galjoen за ветроходи с остър, изнесен напред, подобно на птича човка нос.
Галеоните са кораби с пълно ветрилно стъкмяване – бушприт, фокмачта, гротмачта и бизанмачта. Големите галеони носят втора бизан мачта, която се нарича бонавентура. На бушприта се закрепва блинд и понякога бомблинд. Фок и Гротмачата носят дву и триетажни правоъгълни ветрила, като марселните са браселните са трапецовидни. Бизанмачтите имат латински /триъгълни/ ветрила. По отношение на такелажа и стъкмяването галеоните не се различават от караките и урките. Разликата е обачевъв формата на корупса – галеоните имат по-дълъг и тесен корпус в съотношение на дължина спрямо ширина 4:1, докато при караките съотношението е 3:1. Построени солидно с цел да носят мощно въоръжение галеоните имат нисък бак и издадена бод бушприта, подобно на птича човка носова част, която придава особена стремителност и елегантност. Бордовете са наклонени навътре с цел подобряване на устойчивостта и затрудняване на абордажа. Квардердекът и юта се извисят значително над носовата част, придававайки типичната сърповидна форма на корпуса гледан в профил. Логиката на такива обводи е, че най-тежката артилерия се разполага по маниер на галерите в носа. Подобно на гребните кораби подводната част на галеона придава допълнителна стабилност в носа, което е идеално за монтирането на две тежки носови оръдия под баковата надстройка и две по-леки на самия бак. Обводите на “Ваза” както и достигналите до нас чертежи и модели подкрепят тази теза. Най-подробни са тези на кралския корабостроител от времето на Елизабет І Матю Бейкър. От тази гледна точка приликата между галерния нос и носа на галеона е очевидна. От друга страна бакът е подобие на бойната площадка в носа на галерата отколокото на извисяващата се на няколко етежа в носа на караката кула.
Десетилетието преди възцаряването на Филип ІІ Испански /1554-1598г./ галеоните са сравнително малки кораби. Средното водоизместване е около 120 тонелада /испански тонове/. Новият тип ветроходи бързо порастват. През 1556 г. споменатите в кралските списъци галеони имат водоизместване от 334 тонелада. Изпращаните към Фландрия търговски галеони са малко по-големи със средно водоизместване от 367 тонелада. Смущаващ елемент на испанската бюрокрация от това време е, че тя определя всеки въоръжен търговски кораб като галеон. Новите кораби са значително по-мореходни от каракати, по-бързоходни от тях, по-лесно управляеми и могат да плават остро срещу вятъра. Освен че са повратливи като каравели те запазват вместимостта на караките и могат да носят значителен товар в трюма си. От 1570 г. галеони с водоизместване 500 тона са нещо обичайно. При подготовката на Непобедимата армада испанците въоръжават три 1000 тонни галеони и 8 от 800 тонелада. Галеоните стават и първите истински презокеански ветроходи, способни на дълги преходи. Достатъчно е да сравним мъчителната обиколка на земното кълбо на Магелан от 1519-1522 г. От пет караки се завръща само една, от 265 души едва 18 достигат родните брегове. Експедицията на Дрейк от 1577-1580 г. ярко контрастира с нея. От 85 души екипаж на “Златната кошута” 59 отново зърват родните брегове.
Галеоните са ценят не само заради мореходността и заради това, че се явяват солидни оръдейни платформи. В португалски документ от 1525 г. е посочен и начина на разполагане на тежката артилерия. В носа на четири от десетте най-големи галеона се инсталират тежки 50 фунтови бронзови оръдия, наречени leoes /лъвове- оръдия, португалско изобретение/. Следващите по тело оръдия са 18 фунтовите стрелящи с каменни гюлета camelos, разполагани основно побордно или монтирани като носови преследвачи при липса на по-тежки оръдия. Практиката на монтиране на тежки оръдия в носа продължава и през ХVІІ век. Според испанската и португалската военноморска доктрина тежката носова батарея се счита за решаващ аргумент в боя, необходима за всеки голям кораб, тъй като той може да извади противников кораб от строя с един-единствен залп. Побордно разположените оръдия се смятат за полезни, но те имат отбранителен характер, особено при атака на превъзхождащ противник например от 10-12 или повече галери. Може да се каже, че английските морски вълци надминават испанците. Техните несъмнени постижения с изобретения от Хоукинс racebuilt галеон са особено успешни срещу испанските галери при рейда срещу Кадис и експедицията през 1596 г. В следващите редове ще се спрем на галеоните на двата основни противника през ХVІ век . Англия и Испания.

ИСПАНСКИ ГАЛЕОНИ
През ХVІ век Испания има две основни корабостроителни области – Баското крайбрежие от Ла Коруня до Сантандер и южно андалуското крайбрежие с пристанищата Кадис и Севиля. По различни причини средиземноморското крайбрежие от Барселона до Картахена не се счита за подходящо за строителство на галеони, въпреки че там се разполагат основните бази за строителство на галери в империята. За първи път новият тип кораб се споменава в испански източници през 1540г. Адмирал Алваро де Базан, маркиз на Санта Круз /1526-1588г./ постъпва като доброволец в испанския флот и поема конвойна служба в Средиземнорието начело на два галеона и два галеаса. Алваро де Базан е типичен кастилиски морски „предприемач“, притежаващ собствен флот от ветроходи – галери, галеаси, галеони, каравели и караки. Различните благородници в Испания разполагат с „частни“ флотове, които упражняват двояка цел – защита на търговските комуникации на Испания от нападения от мамелюци, османци, алжирци, мароканци, както и християнски пирати, а така също и извършване на рейдове срещу „неверниците“. При наемането на известен и успешен мореплавател, същият получава предварително уговорено възнаграждение от групата благородници, които са го наели, като допълнително получава бонус за всеки пленен, респективно опазен търговски кораб или процент от стойността на конвоя. През 1550г. Базан получава 10 годишен монопол върху строителството на големи галеони.
Тъй като новият тип кораб се счита за прекалено революционно нововъведение, Филип ІІ и неговата администрация държат строг монопол върху строителството на тези кораби, като те са предназначени за военни цели и се използват само от короната или се строят под надзора на короната. Галеоните се използват главно за защита на конвоите. През 1565г. се регламентират размерите им – най-малко 300 тона и екипаж от 200 души. Посочено е минималното въоръжение, което не може да бъде по-малко от 20-24 оръдия. Тук трябва да се внесе уточнение, че под оръдия се разбират наи-често използваните корабни оръдия – полуоръдия, кулеврина, педрерос /оръдия стрелящи с каменни гюлета, изключително широко разпространени в испанския флот/, полукулеврини, фалкони и сакри. Военните кораби не трябва да носят търговски товар, който да намали боеспособността им в случай на бой. В сравнение с английските галеони

От 1580 г., след анексирането на Португалия испанците строят галеони и в устието на река Тахо до Лисабон. От 1610 г. кастилците запопочват постройката на такива кораби и в Карибско море. Галеоните се строят предимно в частни корабостроителници, които получават финансови стимули от короната. Строителството на корпуса се извършва на открито. Първоначално се залага кила, а след това се добавят кърмовия и носовия шпангоут, които определят дължината и пропорциите на кораба. До 80-те години на ХVІ век пропорциите на ветроходите се правят на око, но впоследствие утвърдена система от математически изчизления, която корабостроителите задължително следват. Дебелината на дъските обшиващи корпуси нараства с приближаването на кила. За да се предпази подводната част от морски вредители на корпусите на галеоните плаващи към Индиите се обшиват с тънък оловен слой. Той допълнително се уплътнява с конопени фибри, за да може корпусът да бъде възможно най-херметичен.След това процепите между дървото и оловото се насмоляват и се намазват с животинска мазнина. За разлика от по-късните ветроходи всички галеони се управляват с помоща на румпел.
Броят на палубите и техните наименования на испански са заимствани по-скоро от средновековните замъци отколкото от кораби. Трюмът /bodega/ и долната оръдейна палуба /primera cubierta/ са аналогични и на караките и на каравелите. Етажите на кърмата започват да растат от гротмачтата към бизанмачата образувайки кърмов замък. Той се нарича тента /tolda/, като по този начин се прави асоциация с тентите на галерите. На по-големите галеони мястото се нарича крепост /alcazar/. На върха й се разполага малка кабина за най-високопоставените хора на борда. Обводите на галеоните варират от U образни при миделшпангоута до Y образни при кърмата.
Наименованията на частите на корпуса отразяват и испанската тактика по отношение на използването на корабите предимно като абордажни платформи, които да закарат войниците до неприятелския кораб. Оборудването на галеоните с артилерия се счита задъление на короната. Оръдия се отливат само в кралски леярни, като монополът е разчупен едва през 1633 г., когато испанската корона позволява леене на оръдия и изготвяне на барут на частни предприемачи. През целия ХVІ век се чувства остър недостиг на оръдия и те се внасят главно от Фландрия, Италия и централна Германия. След началото на 80 годишната война снабдяването от чужбина става все по-трудно – дори испанския крал прибягва до контрабандно закупуване на артилерия от Англия, но сделката се проваля. Леярните в Испания са малко на брой и оръдията не са на нивото на английските и немски образци.
Испанците използват няколко основни типа артилерийски оръдия: оръдия с калибър 32-50 либри, полуоръдия /24 либри/, кулеврини – 16 либри, медио-кулеврина или полукулеврина /11 либри/, леки кулеврини или сакер /7 либри / медио сакер или миньон/ 3 и ½ либри /. Отделно от тях има и оръдия стрелящи с каменни гюлета /pedreros/, бомбарди / оръдия от ковано желязо и берсос /оръдия, монтирани на въртящ се лафет, закрепване по фалшбордовете/.
Оръдията и полуоръдията са с голям калибър, но по-къса цев. Дължината на ствола е около 3-3.3м. Обичайно те стрелят на по-къса дистанция –около 320 крачки по права линия отколокото по-леките кулеврини. Последните са предпочитано от англичаните оръжие и далекобойността е около 400 крачки. Те са с по-малък – 16-18 либрови, но дължината на ствола достига до 3.6м.
В края на ХVІ и началото на ХVІІ век оръдията стрелящи с каменни гюлета /педрерос/ намаляват, тъй като се повишава цената за обработка на камъка и придаването му на обла форма. Обикновено педреросите са късотволи, с голям калибър и по-малка камора отколокто е калибъра на цевта. Бомбардите са леки, зареждащи се от затвора оръдия, които се появяват за първи път около 1400 г. на испанските кораби. Поради невъзможността да се осигури херемтичност те иимат значително по-малка далекобойност от дулнозарядните оръдия. Снети са от въоръжение от испанските кралски галеони през 1570 г., макар че остават на въоръжение на търговските и през следващото столетие. Последната група артилерийска система са т.нар. берсос – малокалибрени оръдия, стрелящи на къса дистанция, използвани срещу противниковия екипаж и такелажа. Те стрелят с еднофунтови гюлета, а малко по-големите берсо добле – с 1 и ½ гюлета. Най-тежките – есмерилите имат 2 и ½ фунтови гюлета. Всички те се зареждат откъм затвора и могат да достигнат висока скорострелност, ако е необходимо.
Въоръжението на 22-та испански галеона участвали в Непобедимата армада варира в зависимост от водоизместването им. Осем с водоизместване между 500 и 600 тонелада имат около 24 оръдия, други осем с водоизместване 700-850 тонелада – по 30-40 оръдия и трите гигантски 1000 тони съда носят по 50 оръдия. Споменатият брой оръдия включва всички от 50 фунтовите до берсо добле. Обикновено не се броят берсос и оръдията стрелящи с гюлета по-малки от фалкона /1 и ¼ фунта/. Типичният испански галеон от 500 тона има 18 тежки оръдия, а по-големите от 750 тонелада между 24 и 30 оръдия. Типовете оръдия, носени от галеоните в края на ХVІ и началото на ХVІІ век не се променят съществено. Петстотин тонният галеон Nuestra Senora de Atocha построен през 1618 г. има 20 оръдия - две оръдия, четири кулеврини, десет медио кулеврини и четири сакера. Най-тежките се монтирт в кърмата, а останалите се разполагат побордно на единична оръдейна палуба. Тъй като са най-дълги кулеврините се намират в средната най-широка част на корпуса, леките кулеврини – пред гротмачтата и медио кулеврините на квартердека и под него. Всички оръдия имат двуколесни лафети. Галеонът има и 14 берсос с различен калибър, които могат да се разполагт както в подпалубното пространство през специални изрези, така и на носовия и кърмов замък. Четириколесните лафети се появяват са първи път през 30-те години на ХVІІ век. Макар и строени по “старомоден” начин, high charged испанските галеони са особено ценни за трансатлантическите плавани тъй като имат голяма вместимост, както на товари, така и на колонисти – особено нужни за новооткритите испански земи. Формирането на конвойната система показва, че тези наглед тромави галеони могат успешно да отразяват атаките на по-бързите и повратливи race-built галеони.
Макар че галеоните формират отделен от караките и каравелите тип кораби, техния облик не остава непроменен през годините. С усъвършенстването на артилерията и отливането на по-тежки оръдия размерите на корпуса и съответно се променят обводите на корпуса. Това се забелязва най-вече в Англия, където галеонът се счита за идеалния корсарски кораб.

Английски галеони
Когато читателят чуе израза “английски галеон” в съзнанието му изниква представа за тесен, бързоходен ветроход, с компактна надстройка в кърмата и приземист бак, чийто капитан ловко напада трудноповратлив испански галеон или карака. Популярна е баснята за Давид /разбирай британците/ и Голиат /кастилските донове/, при която малките, но пъргави кораби на кралица Елизабет І с огромно умение бранят Острова от гигантските испански кораби, изпратени да го завладеят. Макар и да има зрънце истина в добилия популярност мит, малцина историци разбират, че някои от английските кораби са далеч по-големи и по-добре въоръжени от повечето кораби, намиращи се в състава на Армадата. Независимо от старанията на Дрейк, Фробишър, Хоукинс и Хауард те не успяват да разбият стегнатия боен строй на армадата при напредването му в Ламанш.
Истината е, че бойната сила на английския флот е съсредоточена в няколко кралски кораба, чийто опитни капитани и навигатори знаят, че разполагат с най-добрите средства, за да разбият испанците. Това са т.нар. race-built Елизабетински галеони, които са специално построени съчетавайки в себе си скорост и огнева мощ. Тези кораби представляват нов тип боен съд, включващ редица нововъведения, които ще преобразят морската война. В това отношение корабите на Тюдорите се явяат предшественици на линейните ветроходи, които ще се появят в Европа през следващото столетие.
Флотът който наследяват дъщерите на Хенри VІІІ Мери и Елизабет е модерен за времето си, като се състои главно от караки, подобно на злополучната Mary Rose. През последните години от управлението на английски монарх състава на флота се увеличава само с една кара – 450 тонната Pauncy през 1543г. След зачисляването й в състава на флота, Хенри VІІІ се съсредоточава върху модернизиране на старите кораби, по начин позволяващ им да носи съвременна и по-тежка артилерия. Най-съществена модернизация претърпява 800 тонната карака Great Galley, чийто корпус е модифициран по подобие на 500 тонния галеас Great Bark. Политиката на ремонтиране на стареещия флот е продължена от сина на Хенри VІІІ Едуард VІ /1547-1553г/.
Обвързвайки се с католическа Испания Мери Тюдор английските корабостроители изучават конструкцията на испанските кораби при посещение на корабостроителниците на Иберийския полуостров. Те се запознават с току-що появилия се нов тип ветроход – галеона. Британците бързо възприемат новия тип ветроход и по време на царуването на кралица Мери са построени първите три – 550 тонния Philip&Mary /1554 г./, 600 тонния Mary Rose II /1556г./ 600 тонния Golden Lion /1557г./. Важността на тези съдове за английското корабостроен явно е пропусната от историците, поради комбинация от национална гордост и пропаганда, но те са първите настоящи галеони, които съществено се различават от построените дотогава караки. Това по недвусмислен начин показва, че race-built галеоните, които толкова се асоциират с Дрейк, Фробишър и Хоукинс имат........испански корени.
Голямото преимущество на галеона пред караката е, че силно изразения наклон на корпуса навътре. Това намалява възможността от взимане на абордаж и дава ощедно ценно предимство: артилерията се разполага близо до диаметралната плоскост и по-този начин се придава допълнителна устойчивост на кораба. Освен това могат да се монтират и по-тежки оръдия в сравнение с тези, инсталирани на караката. Докато баковата надстройка при караката е няколко етажна платформа, издаваща се пред носа на кораба, то при галеоните носовата надстройка е малка и свършва при вълнореза. Новата конструкция означава само едно – на корабите вече ще се използват нови тактически прийоми и те ще се превръщат лека-полека в оръжие на артилеристите и моряците, отклокото плаваща крепост за войниците. Впечатлени от новия тип кораб кралица Елизабет І заподява да се преоборудва Great Bark в галеон. Успехът на модернизацията подтиква английското правителство да нареди модернизацията на шест малки галеаса. През 1558 г. 300 тонните галеаси Hart, Antelope, Swallow, New Bark, Jennet и Greyhound да модернизирани по испански образец.
През 50-те и 60-те години на ХVІ век англичаните са изпреварили испанските си конкуренти в леярското дело. Напредъкът се дължи главно на факта, че Хенри VІІІ полага много усилия да усъвършенства английската артилерия и да я изведе до едно от челните места в Европа. Още през 1557 г. английските командири считат, че артилерията им е по-съвършенна от испанската. Учудващо е, че повечето испански търговци въоръжават ветроходите си по английски образец за защита от пирати!
Трите английски галеона се оказват изключително дълговечни. Golden Lion прослужва до 1582 г. без съществени изменения, а Philip&Mary /преименуван на Nonpareil през 1584 г./ плава без модернизации до 1584 г. Mary Rose II е модернизиран само веднъж и то една година след края на кампанията на испанците от 1588 г. Трите кораба се намират на активна служба през цялата първа четвърт на ХVІІ век. Golden Lion е изведен от състава на флота и даден за разглобяване през 1698 г., след като участва във всички англо-холандски войни.
При идването си на власт през 1558 г. Елизабет І наследява освен шестте малки галеона, чиято конверсия ооще не е приключила и четири караки / Matthew, Jesus of Lubeck, Pauncy и Mary Hamborough/, пет по-малки караки / Trinity Henry, Sweepstake, Sacrett, Mary Willoughby и Falcon/, 450 тонния галеас Anne Gallant, четири малки галеаси / Salamander, George, Tiger и Bull/ и две галери /Galley Subtile и Mermaid/. Всички гребни кораби са преоборудвани във ветроходни. На теория този малък, но модерен флот е достатъчен да задържи агресивните апетити на френския.
След възцаряването на кралица Елизабет І / както става в повечето случаи с всяка нова власт/ флотът е драстично намален. Matthew /600 тона/, Mary Hamborough /400 тона/ и Pauncy / 450 тона/ са изключени от състава на флота. През 1559 г. Mary Willoughby, Falcon, Saker и Phoenix също са извадени от действащия флот, Jesus of Lubeck е предоставен за ползване за частни нужди на Джон Хоукинс. Посторената във Франция 200 тонен Galley Subtile е разглобена през 1560 г. Последна галера – Mermaid последва съдбата й през 1563 г. инициатори за това основно “орязване” на флота са кралския ковчежник Бенджамин Годсън и Уилям Уинтър – главен контролер и артилерист на флота. Целта на двамата е Англия да изчисти ненужните си разходи по стари, с ниска бойна стойност кораби и да се съсредоточи върху строителството на качествено нови типове бойни кораби, чрез които успешно би могла да се противопостави на Испания. Нека не забравяме, че края на 50-те години на ХVІ-то столетие Англия започва “студена война” с Филип ІІ, която продължава почти до края на века.
Първият галеон построен по времето на Елизабет І става Elizabeth Jonas. С водоизместването си от 750 тона той е пример са корабостроене от “стар тип” или т.нар. “надстроечни” /high-charged/ галеони. Благодарение на иновативния корабостроител Матю Бейкър до нас са достигнали и рамерите на този интересен ветроход – дължина по кила 30.5м., ширина 12.20ч, газене 5.50м. Размерите са съизмерими с тези след модернизацията на галеона през 1598 г. и макар първоначалното водоизместване да е намалено с 50 тона и надстройките намалени, основните размери остават почти непроменени. Съотношението на дължина към ширина е 2.5:1 е малко по-голямо от това на Golden Lion, Philip&Mary и Mary Rose II.
През 1559 г. в корабостроителницата в Дептфорд е заложен 420 тонния галеон Hope. Той е въоръжен с 4х33 фунтови оръдия, 2 оръдия стрелящи с каменни гюлета, 6 17 фунтови кулеврини, 10х10.25 фунтови полукулеврини, 4х5.25 оръдия тип сакер или лека кулеврина, 2х3 фунтови миньона, 1х1.5 фалкон, 4 фалконета и 6 фоулъра. Последните две категории огнестрелно оръже са тежки аркебузи, които не се броят към оръдията.
Други два големи галеона от този период са Triumph /740тона/, построен през 1561 г. и White Bear /730 тона/. Те са с приблизително същите размери като Elizabeth Jonas, като White Bear е малко по-широк и носи по-тежка артилерия.Виж Таблица 1

Таблица1
име Водоизместване – преди/ модернизиран Оръдия – брой и калибър
Elizabeth Jonas /HCh/ 684/755 55- 3х60; 2х33; 18х17, 13х10.25; 19х5.25; 3х3
Triumph /HCh/ 7605 68 - 9х33; 4к 14х17, 7х10.25; 6х5.25; 2х3; 26 фоулъри, баси, портпийсове /0.5-6 фунта/
White Bear /HCh/ 732/915 78 - 1х33; 6к; 17х17; 10х10.25; 10х5.25; 4х3; 4х1.5; 26 фоулъри, баси, портпийсове /0.5-6 фунта/

Макар че са построени пет нови галеона, включително Hope и Aid Съветът на кралица Елизабет решава, че е строежа на големи скъпоструващи бойни кораби е скъпоструващо занимание. Решено е дасе засили корабостроителната програма за сметка на закупуване на подходящи търговски кораби от английските търговци, които лесно могат да бъдат въоръжени в случай на война. Такъв става Victory /800 тона/ започнал живота си като Great Christopher. Съветът закупува също и Primrose /800 тона/ и Elizabeth Bonaventure /600 тона/. През 1558 г. е закупен и 300 тонният Minion.
Загубата на Jesus of Lubeck през 1568 г. осветява част от натрупалите се в кралския флот проблеми. Спешно конвертиран в някакво подобие на надстроечен галеон, внушителните размери на старата карака не могат да заблудят познавачите. Макар да се сражава храбро в Сан Хуан де Улуа рез 1568 г., поради неповратливостта и бавноходността не успява да се изплъзне от ръцете на испанците и е пленен. Благодарение на скоростта си Minion на Хоукинс и Judith с Франсис Дрейк успяват да се измъкнат от клопката на кастилците. Въпреки понесените загуби англичаните научават ценен урок, който ще промени изцяло начина им на водене на морска война и ще наклони везните в тяхна полза.

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани