СтатииВиборгско сражение 1790

Авторски
Отговори
De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 432
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Виборгско сражение 1790

Мнение от De Ruyeter » 23 Юни 2020, 10:59

Преди да се премине към сраженията при Виборг считам, че за по-нагледна представа на читателя трябва да бъде запознат с особеностите на географията в района.
https://weaponews.com/history/65363810- ... fleet.html
https://en.wikipedia.org/wiki/Battle_of ... g_1790.png
Финският залив завършва на изток с тясната Кронщадска бухта. Западно от нея, в серевоизточна посока лежи Виборгския залив, а между тях е разположен Бьорк /Острова на брезите/ с множество по-големи и по-малки островчета около него. В североизточния край на вътрешния залив се намира града и крепостта Виборг. Към него води фарватер, който е много тесен поради множеството острови и подводни скали. Най-западния проток се явява Транзунд /Транг-зунд/. Външната част на залива е ограничена от финландския бряг, а от югоизток с дълъг полуостров /северозападния му край се нарича Киперорд/. Около него са разположени островите Бьорк, Бископсе и Торсари. Близко до Киперорт заливът има ширина 4 мили. От тази точка до остров Транзунд разстоянието също е 4 мили. Откритият от югозапад външен залив е широк 6 мили между Бископсе и Крюсерорт и между последния и Киперорт. Главният проход е удобен за дълбокогазещи кораби и има ширина ¾ миля /138.9 м/. Той минава от шхерите Питкопас покрай финландския бряг и Крюсерорт. На югозапад от Крюсерорт има множество острови, плитчини и скалисти рифове, островите Пенсар, Лила Фискарен и плитчините Репие и Пасалодо. На югоизток лежи плитчината Салвер, остров Васикасари и плитчината Курго.
Бьоркезунд минава между полуостров Киперорт от една страна и островите Пископсе и Бьорк от другата, образувайки входа към Виборгския залив от югоизток. На ширината на Бьорк шхерите свършват и започва свободния от острови и плитчини Кронщадски залив. В материка при южния вход на Зунд има само един залив – Умайоки. Протокът е дълъг 12 мили, а в най-тясното място ширината е не повече от 800-900 метра. От двете страни има острови и рифове. От Койвисто до Виборг са 4 мили, а до Петербург – 12. Ширината на протока средно е около една миля. За плаване на големи кораби в Зунд и особено виборгския залив е нужно да се познава добре тамошната навигация.
В 6 часа сутринта шведският флот влиза във виборгския залив покрай остров Лила Фискарен. В 9 часа шведите откриват руския флот, който явно не ги забелязва. Флаг-офицерът лейтенант Клинт извършвал и по рано измервания на дълбочината в района благополучно превежда флота покрай Крюсерорт. В 11.00 флотът пуска котва. Ариеградът се разполага при Бископсе в посока юг-югоизток. В изходна позиця застава флагмана Konung Gustav III. Пред него са акостирали основните сили в посока запад-северозапад. От външната страна на флота са поставени предни постове от фрегати, в прохода между Крюсерорт и северната плитчина Салвер се прикрива от 3 линейни ветрохода и 1 фрегата. Лекият дивизион е разположен вътре в залива. Северно от Киперорт има 2 фрегати за наблюдение на базираните във Виборг руски фрегати. Заслепеният от мощта на своя флот, явно подценявайки руските сили крал Густав ІІІ не се вслушва в предложенията да отстъпи на запад, макар че капанът е почти затворен.
Всъщност и руснаците не бързат да нападнат противниците си. Деморализираният от поредния неуспех при Стирсуден шведски флот би бил разбит лесно, ако руският главнокомандващ прояви малко повече инициативност. Бездействието на Чичагов дава време на шведите да се опомнят, като крал Густав ІІ оргинизира набег срещу руската гребна флотилия при Виборг, който ще бъде описан по-долу.
Чак на 22 юни във Виборгския залив се съредоточава руският линеен флот от 27 линейни ветрохода, 5 фрегати, 8 гребни фрегати, 2 прама и 10 по-малки ветрохода – шхуни, галиоти бригове и тендери. Корабите от линията са следните: 100 оръдейните «Иоанн Креститель», «Двенадцать Апостолов», «Саратов», «Трех Йерархов», «Ростислав» /флагман/, «Святой Равноапостолен князь Владимир», «Святой Николай Чудотворец», 74 оръдейните «Иезекиль», «Царь Константин», «Принц Карл», «Принц «Густав», «Победослав», «Святая Елена», «Ярослав», «Всеслав», «Мстислав», «Кир Иоанн», «Святой Петр», «Максим Изповедник», 66 оръдейните «Храбры», «Иануарий», «Не тронь меня», «Святослав», «Болеслав», «Изяслав», «Панталеймон», «Прохор». Фрегатите са «Венус» - 50 оръдия, 36 оръдейните «Подражислав» и «Премислав», 32 оръдейните «Надежда Благополучия» и «Слава» и гребните фрегати «Свято Павел», «Екатерина», «Мария», «Павел», «Александр», «Константин», «Николай» и «Елена». Общият брой на оръдията е 2718. Върховен главнокомандващ на руските сили е адмирал Чичагов. 12 от линейните ветроходи се командват от чужденци /главно англичани и холандци/.
Руският гребен флот е разпръснат на няколко места. Основните му сили /52 галери/, се намират във Виборг, отрязани от линейния флот. Командващият гребната флотилия принц Насау-Зиген отплава от Кронщад чак на 13 юни с 89 гребни съда. Още три галери, ремонтирали повредите си, нанесени им Стирсуденското сражение се присъединяват пътьом към него. Диспозицията на руския флот в деня на решителното сражение е следната: при остров Питкопас се намира капитан Кроун с отряд от 8 фрегати и катери, преграждайки възможността шведите да получат подкрепления от Свеаборг. На остров Васикараси са инсталирани батареи, които държат под обстрел шхерния проток. Източно от силите на Кроун между нос Канема и пясъчната банка Пасалода е базиран отряда на контраадмирал Хаников от 3 фрегати. Източно от Хаников, но западно от нос Крюсерорт и банката Репьо, блокирайки фарватера са закотвени 5 линейни и един бомбардирски кораб от отряда на контраадмирал Повалишин. Между Репьо и остров Рондо се намират главните сили на адмирал Чичагов, лявото крило се командва от Мусин-Пушкин, а дясното от Круз. На югоизток от остров Рондо по посока Колтхолм е разположен отряда на контраадмирал Лежньов в състав 5 линейни кораба и 1 бомбардирски съд. Бьоркзунд е завладян от флотилията на Насау-Зиген, а в Транзунд стои готов за отплаване отряда на Козлянинов. Обръчът е затворен.
Шведите имат във Виборг 22 линейни кораба /почти всичките, налични към момента без два, които са в ремонт, 13 фрегати, включително голяма част от тях са от 44 оръдейните “линейни фрегати”. Обединеният армейски и шхерен флот наброява 323 кораба, 282 от тях имат 740 тежки оръдия. Освен това те разполагат с 2250 оръдия от малки калибри и такива на въртящи се лафети /3 и 6 фунтови фалконети/. Числеността на екипажите е около 10 000, а десанта е 14 000 души. Освен това в залива има 40 транспортни и снабдителни кораби, предназначени за снабдяване както на ескадрата на граф Зюдерманланд, така и на сухопътния фронт, така че в бухтата са събрани около 400 кораба и транспорти с 3000 оръдия на борда и 40 000 човека на тях /екипаж, войници и т.н./.
Под натиска на общото недоволство от бездействието на Чичагов, руският флотоводец се придвижва на 9 юни на четири мили на вътре в залива. Четири кораба сядат на плитчини, но скоро са снети. На 11 юни пристига 74 оръдейния “Сисой Великий” и няколко транспорта. През следващите дни руснаците са заети с измерване на дълбочините в залива.
На 11 юни шведският монарх предприема експедиция срещу руския галерен флот, базиран край Транзунд. Руските кораби са закотвени северно от остров Уранасари. На 16 юни са изпратени три шведски отряда, състоящи се от галери и линейни ветроходи. Центърът, наброяващ 48 бойни съда, включително 14 галери и 4 фрегати се води от крал Густав ІІІ, подпомаган от командира на канонерските лодки полковник Якоб Тьонинген. Лявото крило се командва от Хилмщьорна, а дясното от Сидни Смит. Центърът отплава към Транзунд, а крилата трябва да затворят обръча. Поради лошото време центърът и лявото крило не успяват да нападнат руските галери нито на 16, нито на 17 юни. Лейтенант Смит успява да придвижи дясното крило и неговите 38 канонерски лодки атакуват руска брегова батарея. Макар, че тя води интензивен огън, скоро оръдията й са принудени да замлъкнат. Ескадрата на Смит е атакувана от руски кораби, но успява да отблъсне нападението. Смит продължава настъплението и на 17 юни, но тъй като не е подкрепен от центъра и лявото крило отстъпва. На 18 юни операцията е прекратена и канонерските лодки се оттеглят към основните сили. Те се съединяват с центъра и лявото крило на 20 юни.
Вечерта на 21 юни приготвения в Кронщад за съединение с отряда на Слизов гребен флот в състав от 89 съда се приближава към Бьоркзунд. Там Насау-Зиген се натъква на шведски галерен отряд, който след петчасов упорит бой го принуждава да отстъпи зад остров Пейсар. По време на сблъсъка руснаците губят една гребна фрегата и една шебека, а два от шведските канонерски йолове са взривени, а други два – взети в плен. През нощта на 21 срещу 22 юни отряд от 20 шведски канонерски лодки напада отряда на Лежньов при остров Торсари. Адмирал Чичагов реагира незабавно и изпраща на помощ два линейни ветрохода.
На 20 юни Чичагов предпазливо приближава блокадната линия и руските кораби пускат котва на 2 мили от шведските си противници. Левият им фланг от 5 линейни кораба се приближава към остров Крюсерорт, южният е на SSO от Васикасари и включва 4 кораба от линията, 2 фрегати, 1 брандер и 1 транспорт с 10 гаубици. Руснаците поставят на острова батарея, която нанася повреди на 4 шведски линейни кораба.
Положението на шведските сили се влошава – запасите от вода намаляват, а всички водоизточници са под обстрела на руската армия и казаците. Дажбите са намалени до 1/3 от нормалния порцион. Новините за непрекъснато прииждащи руски подкрепления окончателно сломяват духа на потомците на викингите. Започнати са преговори с Чичагов. Принц Насау-Зиген изисква незабавна капитулация, но крал Густав ІІІ гневно отхвърля ултиматума.
На 29 юни адмирал принц Нассау-Зиген, стоящ на котва с гребния флот при нос Майк събира над 80 бойни съда /три линейни кораба, и седем фрегати, 6 шебеки, 6 бобмбардирски кораба и около 60 галери, канонерски шлюпове и каици/. Шхерният флот трябва да атакува шведския във Виборг и Умайоки едновременно с линейния флот на Чичагов, тъй като руският флотоводец не се чувства достатъчно силен, за да нападне крал Густав ІІІ сам. Руските офицери не споделят предпазливостта на своя адмирал. Те са дотокова убедни в победата, че предварително разпределят призовите пари. На 29 юни галерите на Насау-Зиген атакуват армейския шведски флот и го изтласкват в тясната част на Бьоркзунд. Независимо от продължилите до късно вечерта упорити руски атаки, Хилмщьорна успява да удържи позицията.
На продължилия три дни военен съвет шведските командири обсъждат различни планове за измъкане от мъртвата хватка на руския флот. Самият Густав предлага да се съберат армейския и ветроходния флот при Бьоркзунд, да се стовари 30 000 десант / при условие, че шведите разполагат само с 1/3 от тази цифра!/, тъй като руската сухопътна армия е още при река Кюмен, да стигнат до Петербург с ускорен марш и там да сключат мирен договор. В случай на поражение да изгорят старите кораби и да се спасяват кой както може.
Другото предложение е да се извърши пробив срещу руския линеен флот при помощта на армейския флот. Тъй като шведите няма какво да губят те трябва или да победят или да умрат в сражението. Голяма част от офицерите са за пробив през Бьоркзунд и отстъпление на запад. Полковник Клинт е против двете предложения. Като аргумент срещу последния план той изтъква, че руснаците могат да атакуват освен от страната на морето и от брега отстъпващите шведи. В тесния проток ескадрата трудно ще се развърне в боен ред, а така също трябва да се съобразят и потенциалната опасност от потопени в протока кораби, които да преградят излаза в открито море. Съществува риск бавният и не толкова мореходен галерен флот да бъде отрязан от линейните сили и шведите да бъдат бити на части. Клинт предлага целия флот да се върне по пътя, по който е дошъл, а след това да се насочи към шхерите Аспьо или даже да влязат в шхерите около остров Питкопас. Там нападението на превъзхождащите ги руски сили ще бъде затруднено. Позицията е багоприятна за шведите и целия флот – армейски и линееен може да започне ново настъпление.
Първоначално е решено да се изпълни кралския план, макар че е най-рискован и може да бъде приведен в изпълнение само при благоприятен север-северозападен вятър, който духа обикновено нощно време. След няколко неуспешни опита при непрекъснато духащ югоизточен вятър шведите се отказват от него и преминават към изпълнение на предложението на полковник Клинт, но с тази промяна, че флотът трябва да пробие руската линия през центъра.
Възраженията на Клинт срещу промяната в плана са напълно основателни. При пробив през руската кордебаталия, ариергардните отряди на шведския шхерен флот неминуемо ще бъдат потопени, тъй като фланговите руски кораби ще могат своевременно да дойдат на помощ. Не може да не се удивляваме как не е одобрен някой реално изпълним план, например при благоприятен вятър граф Зюдерманланд да атакува едновремено с гребния и ветроходния флот тази част от руската ескадра, която се намира в подветрено /срещу вятъра/ положение и да си проправи с бой път покрай нея.
Съгласно набелязания план флотът на Густав ІІІ трябва да плава в същия ред, както е закотвен. При преминаване на теснината край Крюсерорт, той трябва да се насочи на юг от Лила Фискарен. Два от корабите дежурящи край нос Крюсерорт трябва да направят път на главните сили на флота, след което да се присъединят към последните кораби от армейските ескадри. Галерният флот трябва да плава на десния траверз на линейния флот, а по-късно трябва да се присъедини към него. Две фрегати и всички туруми следва да защитават по-малките съдове от гребния флот. 3 фрегати ще плават в авангарда отблъсквайки руските фрегати закотвени при Питкопас. Подобно на Ревелското сражение авангардът се води от 64 оръдейния линеен кораб Dristigheten, командван от полковник барон Йохан фон Пуке. Този кораб трябва да съобразява скоростта си с тази на канонерските лодки. Малко преди пробива Густав ІІІ напомня на фон Пуке за преданността на баща му към шведската корона и апелира сина да покаже същата самопожертвователност като баща си. Шведският благородник отговаря на краля: “Да, Ваше Величество, може да се заложите живота си, че аз ще пробия руската колона, но за останалите кораби не зная”.
Всеки от линейните ветроходи влачи на буксир големите си лодки, от които се извършват измервания на дълбочината и отбелязване със флагове на плитчините. При опасност всички втроходи и галери трябва да застанат на котва.
Марселите и стакселите остават незакрепени през нощта, за да се поставят без да се пращат хора по мачтите. В момента когато флагманския кораб вдигне марселите, същото трябва да направи и останалия флот, без да чака сигнал. Репетичните /сигнлните/ фрегати и брандери са разположени вътре в шведската колона. Четири от най-бързоходните ветроходи се намират в непосредствена близост до флагманския кораб. В случай на засядане на плитчина корабите се изтеглят с помощта на най-близките лодки, който трябва да бъдат оборудвани специално с верпове и перлини. Последните кораби трябва да снемат знаците, бележещи фарватера. Такива заповеди са дадени и на гребния флот. Разработените планове са особено детйални, предвиждащи по няколко възможни изхода, което доказва, че за първи път сериозността на положението е правилно оценена.
С цел да се отвлече вниманието на руската ескадра 3 дивизиона канонерски лодки, пристигнали вечерта на 2 юли от Бьоркзунд, в 2 часа следобед на 3 юли атакуват източния фланг на руския флот, разположен на изток от остров Васикосари. След 2.5 часа тези дивизиони пристигат на сборния пункт. През това време транспортните съдове се събират на север; зад тях плават дивизиони канонерски лодки и галери. В 2 часа майор Хилщьорна под прикритието на флотилия туруми напуска теснината на Бьоркзунд заедно с последните кораби. Подполковник Стьодинг начело на хемемата Styrdjorn застава начело на гребния флот, очаквайки приближаването на главните шведски сили. През нощта вятърът сменя посоката си на северен. Веднага са изпратени нужните заповеди и флотът е вдигнат под тревога. В 3 часа сутринта подухва слаб норд-ост, който както обикновено бавно преминава в усилващ се ост-норд-ост. Времето е облачно.
Успехът на операцията зависи от действията на линейния флот. В 6 часа, след като гребният флот заемат местата си съгласно дизпозицията, линейният флот вдига ветрила и тръгва на пробив. Началото започва неудачно. Десет минути след вдигането на котва северно-фланговият линеен ветроход Finland /56 оръдия/ се натъква на плитчина и засяда. Чичагов забелязва маневрите на шведския флот и вдига сигнал: ”Застанете на котва и се пригответе за бой!” В 7.30 64 оръдейният Dristigheten /“Смели”/ се насочва на север през Salvorsgrunden /плитчините Салворс/. След него плава еднотипния Tapperheten (“Храбри”), следвани от останалите линейни кораби и фрегатите. Полковник фон Пуке пресича центъра на блокадната линия на закотвените край Крюсерорт руски кораби, като през цялото време е изложен на силен надлъжен огън. Руските кораби са разположени толкова наблизо един до друг, че между гика на единия и утлегара на другия едва остава място за минаване. Командирът на Dristigheten използва тази малка пролука и прокарва ветрохода си между 74 оръдейните “Святой Петр” и “Всеслав”. Артилеристите на Dristigheten откриват такъв опустошителен огън по отрядите на контраадмирал Повалишин /линейните кораби “Панталеймон”, “Не тронь меня”, “Всеслав”, “Святой Петр”, Принс Густав”/ и на контраадмирал Хаников /фрегатите “Брячеслав”, Архангел Гавриил” и “Помощний”/, че голяма част от корабите са тежко повредени. Ветроходите на руските адмирали са обгърнати от кълба барутен дим, често на корабите от отряда им се налага да се сражават и от двата борда. Тъй като долните ветрила на шведските кораби – грот, фок, бизан са свити към реите, те почти не получават повреди от руския огън. Голяма част от екипажа е изпратен по оръдейните палуби и също не е засегнат от руския огън. Половин час след началото на боя руските кораби са в изключително тежко състояние. Голяма част от мачтите са повредени, такелажа е разкъсан, в бордовете зеят пробойни. Непрекъснато прииждат все нови и нови шведски сили, които подлагат малобройните отряди на жесток обстрел. В средата на шведската килватерна колона е флагмана Konung Gustaf IIІ с граф Зюдерманланд на борда. В ариергарда е фрегатата Zemire и 70 оръдейния Enigheten / “Единство”/ и три брандера, предназначени да запалят неприятелски флот. Ескадрата на Повалишин поема първа удара върху себе си и понася най-много загуби. Според някои източници от 700 човека екипаж на корабите остава здрави не повече от 40-60 човека. Кръв потича през шпигатите. Между временно шхерният флот под приритието на две хемеми, едната от които е флагманската Styrbjörn” с командир полковник Стедингс започва пробив покрай брега. След тях преминава дивизион туруми, начело с турумата Norden /командир капитан Оландер/. Ескадрите от галери и канонерски лодки се води от турумата Sällan Värre. Те се сблъскватс отряда на контраадмирал Хаников /3 фрегати/. Густав ІІІ е на яхтата Seraphimerorden, но малко преди да се стигне до руската блокадна линия преминава на малък гребен бот. Самият бот се влачи на буксир от кралската яхта. По време на боя в кралския бот е убит един гребец, а кралското знаме е свалено от топовен изстрел. Густав ІІІ преминава на яхтата си. Впоследствие флагът е пленен от руснаците и изпратен в Петрбург като трофей.
Зад краля следват четири дивизиона шхерни съдове, транспорти и снабдителни кораби. В ариергарда плават трите отряда на майор Хилмщьорна. Двищежите се начело на колоните барон фон Пуке на Dristigheten и хемемата Styrbjörn командвана от полковник Виктор фон Стедингс се представят великолепно. Styrbjörn води точен огън срещу флагмана на Повалишин и бомбардирския кораб “Победител”.
На две мили западно от Крюсерорт, на север от фарватера на акостирали 6 руски фрегати. Поради плътните кълба барутен дим тяхната стрелба е неточна и първите шведски кораби не получават повреди.
Началото на пробива минава образцово. Нитой един от големи кораби от линията не изкача на плитчина. Това се дължи както на флотоводческо изкуство и навигационни умения, така и на голяма доза късмет. Руските знаци обозначаващи фарватера са почти неразличими на фона на барутния дим. Някои от тях са неверно поставени. Причината за големите загуби в шведския флот се дължи на Негово величество случая, с помощта на който може би целия шведски флот би пробил блокадата без загуби. Плаващите в авангарда кораби теглят на буксир три брандера, които са предназначени да запалят отряда на Повалишин. Командващ офицер на борда на брандера Postiljonen буксиран от Enigheten е мичман Санделс. Преди започването на пробива лейтенантът “сръбва” за кураж и запалва фитила на брандера по-рано от необходимото. Натъпканият с експлозив и смола кораб се сблъсква с Enigheten. Пламъкът бързо се прехвърля на линейния кораб. Сред екипажа настава паника, която се засилва от факта, че ветроходът започва да се крени към намиращата се успоредно с него “линейна” фрегата Zemire. Огънят се прехвърля и на нея и в 9.00 двата кораба експлодират.
В шведската колона настъпва объркване, което допълнително се усилва от слабата видимост. Барутният дим и пушека от пожарите обгръщат северната част на Виборгския залив и три шведски линейни кораба изкачат на плитчини. Макар и зесаднал Hedvig Elisabeth Charlotta /64 оръдия/ под командването на капитан Хиндрик Йохан Наукхоф продължава да стреля докато не изразходва боеприпасите си. Lovisa Ulrika /74 оръдия/ засяда при плитичините на Пасалода, южно от Репьо. Ömheten /”Сурови”, 64 оръдия/ засяда близо до островите Пенсар. Фрегатите Uppland и Jarrislawitz, изостанали от предните съдове се отклоняват от курса и около 10.00 изкачат на подводни камъни около плитчината Пасалода южно от Репьо. Галерите Ehrenpreuss, Ekeblad засядат на плитчина близо до линейния ветроход “Не тронь меня” и свалят знамената си. По-късно и фрегатите Uppland и Jarrislawitz последват примера им. Кралската яхта Aurora е е разстреляна от отряда на контраадмирал Повалшин. Все пак крал Густав ІІІ успява да изпрати гребна лодка и да спасят оцелелите, сред които е и неговия съветник лейтант Сидни Смит.
Шведският владетел успява да премине през руската линия на кралската яхта Amphion с минимални загуби. От руския огън е убит един от адютантите му, а той самия е леко ранен. В 8.30 шведският флагман Konung Gustaf IIІ преминава покрай Лила Фискарен и взема курс към Хогланд. Армейският флот се насочва към шхерите Аспьо. Двата флота – гребният и линейният се съединяват в Свенскасунд.
Какво прави по това време руския блокаден флот? Адмирал Чичагов забелязва започналия пробив, но се бави с издаване на заповед за пресичане на пътя на шведския флот. Чак в 9.00 той вдига сигнал до северното крило, командвано от контраадмирал Мусин-Пушкин, състоящо се от “Саратов”, “Храбры” и “Мстислав”: “Вдигнете котва и идете на помощ на повредените кораби”. “Саратов” налита на необозначена плитчина. Другите два кораба спускат котва и изпращат лодки на помощ. След като кораба е снет от плитчината трите се връщат към основните руски сили. В 9.00 адмиралът заповядва на отряда на Лежньов да се притече на помощ на контраадмирал Повалишин. Накрая, в 9.30 руският главнокомандващ начело на силите на кордебаталията се насочва към шведския флот. По това време основната част на шведския флот успява да се отдалечи от първата блокадна линия, а ариергардът се намира на 4 мили югозападно от шхерите Вид. В 7.00 вечерта под напора на силиня бриз флотът на граф Зюдерманланд е вече на ширината на остров Хогланд. Проточил се в дълга колона шведският армейски флот плава успоредно на руския линеен флот. Увлечени в преследването на изплъзващия се “флот на откритото море”, руснаците не обръщат внимание на шведските гребни кораби. В 8.00 вечерта най-бързоходните руски кораби “Храбры” и “Мстислав” настигат Drottning Sofia Magdelena, повреден още по време на Стирсуденските сражения и изостава от ядрото на флота. След кратък обстрел шведският кораб спуска знамето си. На 23.06.1790г. капитан Кроун с фрегатата “Венус”, подпомогнат от 74 оръдейния “Изяслав” близо до Свеаборг влизат в бой с 64 оръдейния Rättvisan и го принуждават да се предаде. Благодарение на успешните действия на капитан Кроун и отряда му /”Венус”, Надежда Благополучия, “Слава” и 2 катера/ са пленени 20 галери и канонерски лодки при Питкопас. Ако адмирал Чичагов бе действал по-решително и бе изпратил повече линейни кораби да преследват армейския флот, те биха пленили много по-голяма част от него. Шведският командващ допуска грешката, че оставя гребният флот неприкрит от линейни кораба и способства за пленяването на много от тях. Самият Густав за малко не попада в плен. При приближаването на руска фрегата, неговата яхта спуска флага си, за да запази живота на височайшата особа. В този момент обаче Чичагов отзовава фрегатата обратно и шведският монарх се разминава на косъм с позорния плен. Ескадрите на принц Насау-Зиген и Козлянинов закъсняват за боя и не успяват да влязат в боен контакт с гребния шведски флот.
Виборгският флот е тактическа победа за руснаците и поражение в стратегически Аспьокт. Нека да разгледаме целите на протовстоящите страни. Шведите имат за цел да извършат пробив и да разкъсат блокадната линия на Чичагов, независимо от загубите, защото в противен случай линейният им флот ще бъде изпепелен или те биха го унищожили предвид безизходната ситуация. С цената на четири пленени линейни ветрохода – двата заседнали Ömheten и Finland и настигнатите от руските ветроходи Drotting Sofia Magdelena и Rättvisan граф Карл Зюдерманланд успява да пробие обръча и да стигне необезпокояван до Свеаборг. В боя са унищожени Lovisa Ulrika и Hedvig Elisabeth Charlotta. Изгаря линейния ветроход Enigheten и фрегатата Zemire. В руски ръце попадат фрегатите Uppland и бившата руска Jarrislawitz /“Ярославец”/, пленена от шведите в началото на войната. Ценна придобвка са също и четирите големи галери Ehrenpreuss, Palmstierna, Ekebla и Dallarna. Армейският флот губи 21 галери, канорески лодки и канонерски йолове /от всеки клас по седем/. Пленени са и 37 транспортни съда. В плен попадат 4588 шведи. Убити са около 2000 души.
Целта на руския флот – пълно унищожение на шведския линеен флот не е постигната. Нерешителните действия на Чичагов допринасят в голяма степен за тази половинчата победа. По време на боя той държи корабите си южно от отряда на Повалишин, тъй като счита, че това е лъжлив пробив, имащ за цел да отвлече силите му на север, докато ядрото на флота на Густав ІІІ разкъса блокадата на юг от Нарва. Осъзнавйки действителното положение той в 2 часа след пладне вдига котва, престроява ескадрите си в килватерна колона и се насочва към Хелсингфорс. Благодарение на руския флотоводец шведският линеен и армейски флот за втори път избягват участа да бъдат блокирани и унищожени окончателно. Данните за руските загуби са противоречиви. По време на боя са повредени 11 линейни кораба, от които шест особено тежко. Но най-голямата главоблъсканица настава при загубите в жива сила. Според някои автори – Доценко, Широкорад руската ескадра губи 147 убити и 164 ранени. Штенцел сочи цифрата 7000 убити и ранени, която изглежда доста завишена. Дори и корабите от отрядите на Повалишин и Хаников да са претърпели големи загуби, те едва ли надхвълят 200 убити и 700 ранени. Към тях трябва да се добавят и загубите по време на блокадата на Виборгския залив от отряда на Насау-Зиген.
Шведското командване също допуска редица грешки. По време на пробива в авангарда са включени освен линейни кораби и брандери. Дори командирите им да бяха съумели да запалят линкорите от отряда на Повалишин, пожарът и експлозиите лесно биха се прехвърлили и върху шведските ветроходи. Особено важно условие за успеха на опрацията е да се спазва реда на преминаване през такъв тесен фарватер, което шведите не успяват да направят. Зает със своето спасение, армейският флот не полага никакви усилия да помогне на заседналите кораби от линията или да свали екипажите им.
Трябва да се има предвид, че освен дивизионите на Повалишин и Хаников Чичагов остава страничен наблюдател на сражението. Ако той беше предвидил посоката на пробива би могъл да съсредоточи флота си и тогава шведите дори и да успеят да разкъсат обръча биха понесли много по-големи загуби. Но историята не търпи условно наклонение. По ирония на съдбата адмирал Чичагов е награден с най-висшия орден за храброст “Свети Георгий 1-ва степен”.
Известието за боя при Виборг има широк отзвук в цяла Европа, която вижда в него тежко поражение за шведите, а не спасение на краля и флота както мислят в Швеция. Много от държавите считат, че следващата стъпка в тази война е руски десант в Стокхолм и започват трескаво да закриват банките си в шведската столица.

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot]