СтатииГрифони или Пепелянки - кой е по-подходящия избор за България?

Авторски
Аватар
Sharana
Редовен потребител
Мнения: 1962
Регистриран на: 22 Юли 2016, 00:38
Контакт:
Status: Offline

Грифони или Пепелянки - кой е по-подходящия избор за България?

Мнение от Sharana » 11 Яну 2019, 12:52

Изборът на нов изтребител за българските ВВС е сага, която се точи вече наистина много време и все още не се знае кога и как точно ще завърши. Темата нашумява епизодично и наистина прилича на сериал с драматични сюжети и интригуващи обрати както се казва. В това принципно няма нищо изненадващо и се случва в много държави – все пак процеса е главно политически, а смяната на правителства, министри и съответно лобисти води до въпросните обрати. В предпоследния сезон от сериала действията се развиваха стремително, за фаворит беше избран Грипен и се предлагаше започването на преговори с Швеция за покупката му, но … до договор така и не се стигна, а конкурса беше рестартиран. Напоследък темата отново нашумя с вървящия в момента последен сезон, който обаче не се знае дали наистина ще е финален и всеки е чул, че за фаворит този път беше посочен Ф-16 и се предлагат преговори със САЩ за покупката му. За това как и защо в чисто вътрешно политически аспект е разисквана тема с много статии в големите СМИ, но обобщена информация между какво всъщност се избира за съжаление няма … или поне аз не съм срещал на ниво различно от общи приказки и много политика. Това ме и подтикна да седна и да напиша нещо по въпроса. Веднага казвам, че не съм нито военен, нито дори журналист – просто авиационен ентусиаст, на когото не му е безразлична темата и съответно се е интересувал по въпроса. А при отделено вече известно време за проучване няма нищо лошо в това да се задели още малко за това да се сподели наученото с колегите по интереси, нали така?

Важно е да се отбележи, че ако някой търси отговор на въпроса си защо всъщност ще се дават толкова пари за изтребители, когато много други неща в държавата куцат, то още от сега да знае, че няма да ги намери тук и може да не си губи времето. Въпроса е от разряда – „а за какво изобщо ни е армия?“, който може да се погледне доста философски, но не и в този контекст сега. В случая, България има определени ангажименти, които ако не може да изпълни ще трябва да плаща на други да изпълняват – тоест от даването на пари за авиация под една или друга форма бягане няма. Дали ще е по-евтино да се закупят нови изтребители или просто да се разформироват ВВС, като охраната се поеме от НАТО срещу заплащане, също е сложен и много спорен въпрос, който няма да бъде разглеждан.

И така – през 2017 година избора беше главно между нови Gripen C/D и втора или дори трета ръка F-16A/B Block 15. По бойни възможности и икономическа целесъобразност безспорен фаворит беше Грипен, но за добро или за зло (според гледната точка) до покупка не се стигна, а процедурата беше рестартирана. Как, защо и така нататък вече не е важно – няма смисъл да се живее в миналото и трябва да се гледа напред. Участниците в състезанието вече са други и избора не е между нов и стар изтребител, защото от САЩ вече предложението е за нови F-16 Block 70/72. Често журналистите го наричат F-16V, което обаче не е коректно, защото така се означават старите F-16A/B/C/D, които минават модернизация към V стандарта, а новопроизведените такива са просто F-16 Block 70/72 и в ролята им на кандидати бяха презентирани като такива от Lockheed Martin в България. Предложението на Италия няма да се разглежда в сравнението, защото става въпрос за стар и много скъп за поддръжка изтребител, който наистина не е подходящ за нуждите на България. Въпросът дали Грипен, като фаворит от 2017 година, все още е най-добрата опция за България, предвид новата оферта от САЩ, в комбинация с липсата на поне относително обективна информация на български език по темата, ме накара да задълбая по въпроса на други езици и все пак да стигна до информация, която вече позволява сравнение поне в по-общ план. За съжаление интернет е препълнен от PR и маркетингови материали с минимална информативна стойност, в чийто океан човек без основи по тематиката много лесно може да се изгуби и съответно подведе. Реалната информация е изнесена на малки парченца и събирането на по-обстойна картина е като събирането на пъзел. Задължително обаче трябва да се отбележи, че колкото и да му се иска на човек да сглоби пъзела просто няма да може, защото част от информацията (основно финансовата) е секретна и конкретни парченца от него винаги ще липсват! Следователно, най-доброто, което може да се направи е просто опит за съставяне на малко по-обективна картина. Именно такъв ОПИТ е направен в конкретния материал.


Нуждите на българските ВВС

В проекта „Придобиване на нов тип боен самолет“ (документ от около 40 страници) са описани главните задачи пред българските ВВС. Там е записано така:
2.1.2. Задачи на ВВС, произтичащи от съюзни документи
Приемането на Република България за пълноправен член на НАТО през 2004г. наложи изпълнението на основополагащи документи, регламентиращи контрола и охраната на въздушното пространство на страните-членки на Алианса. Концепцията за Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО (NATINAMDS) очертава основите на колективната ПВО на Алианса в контекста на новата среда за сигурност и дефинира мисията по контрол и охрана на въздушното пространство в мирно време (Air Policing), като задължава страните-членки да поддържат способности за откриване, прехващане, опознаване и въздействие по въздухоплавателни средства-нарушители във въздушното пространство на НАТО.
Тоест главната задача е свързана с Air Policing, в което няма нищо учудващо. Освен задачите по охрана на въздушното пространство обаче, се предполага самолетите да имат и други възможности:
2.3. Възможности на ВС за гарантиране на националната сигурност
С цел определяне на реалните възможности на въоръжените сили за гарантиране на националната сигурност на Република България, беше направена реална оценка на предизвикателствата, рисковете и заплахите в съвременната стратегическа среда, както и на възможните сценарии, при които би се наложило използване на въоръжените сили за тяхното посрещане и неутрализиране. Сценариите бяха приоритизирани съобразно реалистичността за сбъдване и риска за националната сигурност. В част от сценариите, включително в определените като най-реалистични и с най-голям риск за националната сигурност, разработената концепция на операцията предвижда използването на съвременен боен самолет от ВВС, като най-ефективно (а в редица случаи - и единствено възможно) средство за преодоляване на явния дефицит от способности на въоръжените сили.
Това вече посочва, че при избора на нов самолет трябва да се мисли и за по-широки възможности на придобивания самолет. Дали има смисъл и правилен ли е такъв подход е съвсем отделен въпрос, но черно на бяло е написано и именно от там произлизат коментарите на официални лица, че търсим съвременен многоцелеви самолет, който да има също и добри възможности въздух-земя и съответно кандидатите трябва да се разгледат и през тази призма. Много се изписа на времето за ракетите Ока (SS-23), които „нарязахме“ и се лишихме от „възпиращ фактор“. С покупката на съвременен изтребител в бъдеще могат да бъдат закупени крилати ракети с голям обсег като JASSM-ER и KEPD 350 Taurus, които отново да създават този фактор, дори без това да е основната задача на изтребителите. Важно е също така да се напомни, че покупката на 8 самолета е първи етап, а на втори е предвидено придобиването на още 8, тоест Българските ВВС възнамеряват да закупят и поддържат общо 16 нови самолета. Цифрата не е взета от небето, а има следната обосновка:
3.1.1.2. Необходим брой самолети
Основен критерий за осигуряване на необходимите оперативни способности в изтребителната авиация, при задачата Air Policing (денонощно дежурство с 2 самолета и 2 летци), е не толкова броят на самолетите, а броят на подготвените летци. Общият брой на дежурствата за една година е 730 (при 24 часово дежурство) или 1460 (при 12 часово дежурство – когато дежурството е разделено на дневно и нощно). Извършените разчети показват, че необходимата бройка на подготвения летателен състав за задачата по Air Policing е минимум 30 летци... За поддържане на такъв стандарт на подготовка за 30 летци е необходима авиационна техника, осигуряваща 3000 летателни часа годишно. В световната практика, като санитарен минимум, е приет нальотът от 80 летателни часа на летец на година. Намаляването му под тази цифра е свързано със сериозни рискове за безопасността на полетите. При това положение задължителният минимален сумарен нальот в изтребителната авиация следва да не пада под 2400 летaтелни часа годишно. Статистиката показва, че един съвременен изтребител, при добра система на логистично осигуряване, може да изпълнява около 150 - 170 летателни часа на година. Това означава, че за постигане на необходимия годишен нальот от 2400 - 3000 летателни часа, българските ВВС следва да имат в летателна годност от 16 до 20 броя изтребители.
Преди да се премине към сравнението на кандидатите е добре да се спомене, че първите 3 години логистична поддръжка са включени в цената на придобиване, а след това се очаква да бъдат в размер на 30-40 милиона лева при общ годишен нальот от 1500 часа.


Грифон срещу Пепелянка

Изображение

И двата предлагани ни изтребителя са еднодвигателни и се отнасят към четвъртото поколение. Макар и на пръв поглед еднакви, те се различават значително като първоначален замисъл, а от там произлизат и характерните им особености. Ф-16 е замислен като дневен, лек и евтин изтребител за БВБ (близък въздушен бой) като в последствие след десетилетия развитие и големи финансови вложения се превръща в емблематичния лек многоцелеви изтребител, който още дълго време ще прослужи не само във ВВС на САЩ. Грипен от друга страна е по-късен дизайн и разработен по специфичните изисквания на неутрална Швеция. Създаването на самолет „по-добър“ от Ф-16 (който е служел като benchmark при проектирането на появилия се по-късно Грипен) би било безумно скъпо за държава като Швеция, затова фокуса е поставен само върху определени характеристики, които ще са важни за шведските ВВС и част от тях са и отличителна черта на Грипен днес – по-лесното му обслужване и възможността за опериране от автомобилни пътища. Макар и също да е многоцелеви самолет Gripen A/B/C/D по възможности реално си остава един много добър прихващач, но истински конкурент на Ф-16 в другите области е едва по-големия Gripen E/F, който не се предлага на България и който още доста път има да извърви до приемане на въоръжение. Важно е да се поясни, че не става въпрос за проста модернизация, която оператор на Gripen C/D ще може да направи в бъдеще, а за на практика нов самолет както при Hornet и Super Hornet, защото бъдещият Грипен е по-голям (малкия размер е главният недостатък при A/B/C/D, когато се сравнява с други леки, многоцелеви машини като Ф-16 например), получава нов радар (който няма да се побере в по-малкия Грипен) и нов двигател (този на Super Hornet), заедно с редица други нововъведения като например ОЛС (IRST).

Ф-16 от друга страна е вече зряла и на практика доказала се многоцелева платформа. Много често обаче могат да се срещнат коментарите защо заменяме МиГ-29 с аналог на същите години – тоест Ф-16 е наречен „стар“. Съдейки само по името това е така, но такъв стар Ф-16 вече няма как да се намери. В един изтребител бойните възможности зависят много от авиониката и въоръжението. Да се нарече Ф-16 Блок 70 стар е все едно да се нарекат Су-35 и МиГ-35 стари! Давам тях за пример, защото подобни коментари се срещат предимно от хора, които имат силен афинитет към въпросните изтребители,а те са дълбока модернизация на базата на планера на Су-27/МиГ-29, но с други имена вече. Такива неща се случват, защото платформите са се получили наистина добри и все още имат модернизационен потенциал, който не е изчерпан. Та в общи линии колкото е общото между първите Су-27 и сегашните СУ-35 – горе-долу толкова е и общото между първите Ф-16 и сегашните Ф-16 Блок 70/72, затова и те могат да бъдат всичко друго, но не и „стари“.

Сравняването на енциклопедични тактико-технически характеристики (ТТХ) винаги е доста скучно и „сухо“, защото без контекст и примерни бойни сценарии не е кой знае колко показателно, но все пак дава определена представа за възможностите на сравняваните изтребители и не може просто да се прескочи. Данните по-долу не са копирани набързо от Wikipedia, а са изкарани от доклада на словашкото МО (разсекретената му част от 26 страници, където няма конкретни финансови параметри, но пък се среща и неизнасяна досега публично информация) след сравнителен анализ на F-16 Block 70 Viper и JAS-39 C Gripen, което ги прави с по-висока степен на достоверност от блуждаещите такива в интернет.

Изображение

При много близки размери се вижда, че Ф-16 е „по-тежък“, но също така има и по-мощен двигател като разликата в максималната излетна маса и полезния товар става наистина голяма. Съчетано с повече гориво, това му позволява да носи повече товар и на по-голяма дистанция или просто да дежури във въздуха доста по-дълго. Струва си да се отбележи, че конформните резервоари всъщност не са „вътрешни“ но маркетинга ги прави такива и от известно време (от блок 60 нататък) се поднасят по този начин. Но пък от практична гледна точка си е горе-долу така – те не заемат място на точките за подвеска и най-главното - не ограничават маневрените характеристики на изтребителя, който запазва максималното претоварване от 9g и с тях, а пилотите казват че забележима промяна в поведението на самолета няма.

Тъй като главната задача при бъдещите изтребители ще бъде тази по Air Policing е редно да се отбележи предимството на Ф-16 пред Грипен в такава роля, а именно времето за реакция, което не е маловажен момент. Ф-16 може да лети с по-висока максимална скорост (до 2М срещу 1,4М), да ускорява по-бързо (25,3 секунди от 0,8М до 1,2М с 4 ракети В-В срещу 40 секунди от 0,8М до 1,1М за Грипен с 2 ракети), да набира височина по-бързо (254 м/с срещу 203 м/с) и най-важното – има достатъчно гориво в резервоарите (4 715 кг срещу 2 380 кг), за да може да си позволи такова бързане (което ще е на форсаж, а там разхода си е страшен). Всичко това води до възможност за по-бърза реакция при вдигането на изтребители за прехват на дадена цел.

Като по-малък изтребител и с по-нов дизайн се твърди, че ефективната отразяваща повърхност (ЕОП) на Грипен е значително по-ниска от тази на Ф-16. С това маркетингово твърдение не са съгласни много и ако е било вярно при сравнение с първите Ф-16ки, то в днешно време вече определено не е така. В доклада на словашкото МО е записано, че ЕОПто им е „сходно“, в което няма нищо странно при положение, че мерки за намаляване на ЕОП са предприемани и при Ф-16, при това не само за самолетите, които са предвидени за подавяне на ПВО (Suppression of Enemy Air Defenses / SEAD) с програмата “Have Glass”. Но дори и разликата да е по-голяма от минимална, това няма никакво практично отражение, защото не става въпрос за самолети пето поколение с вътрешни отсеци за въоръжение. Данните са за „голи“ самолети, а в реална ситуация по-голямото ЕОП идва от окачените ракети, подвесните резервоари и приценлните контейнери, които и двата изтребителя ще носят.

Най-интересното обаче в едно сравнение за перспективност е авиониката. Това за съжаление е и частта, където откритата информация е доста малко. Но определени данни все пак могат да бъдат намерени. От особен интерес са конкретно системите за самозащита и радарите. При сравнението между F-16 A/B MLU и Gripen преди две години беше правилно отбелязано, че Грипен има много по-съвършенна система за самозащита - EWS 39, която включва и вградена система за РЕБ, отсъстваща от въпросните изтребители Ф-16. При сравнение с по-нови Ф-16 обаче, като блок 50 или предлагания ни блок 70, ситуацията вече е по-различна. В доклада на словашкото МО е записано, че авиониката на Грипен е по-стара, а конкретно радара, системата за предупреждение от облъчване и системата за РЕБ са „предишно поколение“. За радара е ясно, но какво точно е по-назад например при системата за РЕБ, сравнена с тази от предлаганата система за самозащита на Ф-16 AN/ALQ-211, няма как да знаем – тематиката е такава, че няма кой да каже, но косвено можем да съдим по това, че е планирано обновлението и след 2020 година. AN/ALQ-211 пък е интегрирана в полските и турските Ф-16 блок 50/52 (не се побира в по-стари модификации Ф-16 и за тях се предлага само в отделен контейнер, което далеч не е същото като вградена система за РЕБ).

За радара вече са изнесени повече данни и може да се сравнява по-детайлно. Главната разлика е, че основното нововъведение в Блок 70 е радара AN/APG-83, който е с активната фазирана антенна решетка (АФАР или AESA). За разлика от обикновените радари, които сканират пространството с помощта на механично завъртане на антената, лъчът на АФАР се завърта за сметка на изменението на фазите на отделните излъчватели при неподвижна антенна решетка. Това позволява да се постигне по-бързо сканиране, по-добра разделителна способност, да се следят повече цели и да се извършват повече действия едновременно (например В-В и В-З). Най-важните предимства на радарите с АФАР, които се изтъкват на повечето места са следните:
1)Значително по-устойчиви са към заглушаване, което е доста важно в перспектива при бурното развитие на системите за РЕБ.
2)По-сложени са за засичане от системите за предупреждение от облъчване, което означава, че потенциалния вражески самолет ще научава, че е облъчван от такъв радар по-късно (в някои ситуации вероятно и твърде късно), давайки възможност на изтребителя с АФАР да заеме по-изгодна позиция преди началото на въздушния бой.
3)Позволява мултитаскинг като например едновременно картографиране (със значително по-висока разделителна способност и обзор), търсене на подвижни цели (GMTI) и сканиране за въздушни опасности.
4)Значително повишена надеждност и по-евтината поддръжка. Това се дължи на факта, че няма движещи се части като при механичните радари и няма един мощен излъчвател, който да работи с много големи напрежения и да се поврежда често. Ако съвременните механични радари трябва да се ремонтират на всеки 200 до 300 часа, то тези с АФАР са в категорията 1 000+. В дългосрочен план това води до доста спестени пари от поддръжката на такава скъпа част като радара.

Грипен също трябваше да се сдобие с подобен радар (с АФАР), но се оказа, че ще има проблеми с охлаждането и такъв ще се монтира само на по-големия Gripen E/F, където има достатъчно място за нужните системи за охлаждане. В бъдеще, когато технологията се развие още и работещ АФАР може да се побере и в по-малкия Gripen C/D, такъв ще бъде предложен ако има търсене.

AN/APG-83, който се предлага с Ф-16 Блок 70 има 70% хардуерно и 95% софтуерно сходство с радара на F-35. Обещани са бъдещи софтуерни ъпдейди, когато се добавят подобрения и нови възможности към радара на Ф-35, а това едва ли е празно обещание, предвид инсталирането на AN/APG-83 в американски Ф-16, които ще минават модернизация идните години и ще служат до 2048 година, а също така и в бомбардировачите B-1B след 2019г. През 2018 година беше успешно тествано инсталирането на радара в F/A - 18 C/D и предстои поръчка за модернизацията на 100 такива самолета с тези радари от КМП в САЩ.

Данните за сравнение са извадени от доклада на словашкото МО.

Изображение

Ясно видими са предимствата на новия радар AN/APG-83, но това едва ли се оспорва, затова няма нужда да се копае по-дълбоко точно пък за радара.

Когато се сравняват изтребители, сред любителите на авиация винаги се стига и до близък маневрен бой (БВБ), където започва сравнение на маневрените характеристики. Принципно всички самолети си имат силни и слаби страни като задачата на пилота е именно да използва силните страни на своя изтребител, а не да играе по правилата, налагани от противника (е когато е възможно разбира се). За Грипен може да се каже, че заради компановката си запазва управляемост на по-големи ъгли на атака, но това запредимство води до по-бърза загуба на енергия (доста важно нещо) в сравнение с Ф-16, който благодарение на по-високата си тяговъоръженост и по-добро ускорение запазва енергията си за маневриране по-дълго. В днешно време обаче такава класическа въздушна акробатика тип екшън филм е значително обезсмислена от нашлемните системи за целеуказание (HMS) в комбинация с новите високоманеврени ракети HOBS (High-Angle Off-Boresight) за БВБ (като AIM-9X и IRIS-T), които притежават даталинк, позволяващ пускове преди да се захване целта от ГСН на самата ракета. Това значително разширява възможностите за пуск без необходимост единия изтребител да се окаже зад другия, за да може ГСН на ракетата да го захване.
Изображение

Тук ще е важно да се отбележи, че AIM-9X не е интегрирана на Gripen C/D. За да се възползва от тези нововъведения (като захват след пуск по целеуказание от нашлемната система), Грипен трябва да е въоръжен с ракетата IRIS-T, която има същите възможности като AIM-9X (даталинк + подобрена маневреност и доработена ГСН). Държави като Чехия и Унгария обаче не са закупили такава ракета, защото според тях е по-скъпа и летят с по-стари модификации AIM-9, които нямат такива „екстри“ и при БВБ ще трябва да залагат на въздушната акробатика, което далеч не е оптимално – особено срещу противник, който има въпросните „екстри“. Словакия например също е разглеждала покупката само и единствено на американски ракети при избора си (по прагматичната причина, че като закупят цялото си въоръжение В-В и В-З от САЩ, това ще е по-евтино, предвид отстъпките на пакетна поръчка вместо малки поръчки на отделни бройки въоръжение от множество държави), което означава, че при избор на Грипен реално и те не биха имали описаните по-горе възможности при БВБ, поради липсата на подходяща ракета. Няма обективна причина (пожелателното мислене не е такава) да се предполага, че ситуацията в България би била по-различна от тази в Словакия - тоест вероятността да се закупи IRIS-T за България клони към вероятността да се закупи и невероятно скъпия Meteor. За оръдието, до което също може да се стигне при БВБ, няма какво чак толкова да се каже – Ф-16 е въоръжен с 20-мм шестцевно оръдие „Гатлинг“ M61А1 Vulcan с боезапас от 511 снаряда, а Gripen с 27-мм Mauser BK-27 с боезапас от 120 снаряда. Неприятен момент в случая е, че двуместните Gripen D нямат оръдие, за разлика от двуместните F-16 Block 72, а причината е разбира се допълнителната маса, произлизаща от втори пилот и авиониката свързана с това, с която по-малкия Грипен не може да се справи без да се лиши от нещо ценно като например сериозно намаляне на и така малкото количество гориво, затова като максимално безболезнено решение е премахнато оръдието с цел намаляне на увеличената масата. В това няма нищо фатално, но поради липсата на оръдие Gripen D не може да носи дежурство Air policing по линия на NATINAMDS. Поне в доклада на словашкото МО е записано така и няма причина да се смята, че лъжат. Информацията не се е срещала из българските медии, но при покупката на 6 Gripen C и 2 Gripen D реално погледната ще се вземат само 6 самолета за основната задача по Air policing, а другите два ще са чисто учебни. След втория етап, където ще се придобият още 8 самолета, ще става въпрос за 12 от 16 изтребителя, които ще носят дежурство по Air Policing. При избор на F-16 подобно ограничение не съществува и всичките 8 (първоначално) или 16 (след втория етап) изтребителя ще могат да носят дежурство по Air Policing, а това все пак е и основната задача.


Силни и слаби страни на JAS-39 Gripen C/D

При сравнение, с поне минимална доза обективност, не могат да се прескочат силните страни, изтъквани от маркетинга. При Грипен такива са възможността за разсредоточаване и опериране от прави участъци от шосейната мрежа на страната, по-простата поддръжка, най-евтиния жизнен цикъл (според маркетинга) и интегрираната ракета за ДВБ от следващо поколение Meteor.

По възможността за разсредоточаване може да се каже, че е изключителна полезна при воденето на асиметрични бойни действия в защита срещу по-силен противник, защото позволява на самолета да излита и каца от множество различни „писти“, което значително усложнява вражеската задача по подавяне на авиацията. А България потенциално е в точно такава ситуация. Грипен не е единствения изтребител, който е предвиден с възможност за бързо разсредоточаване или използване на прави участъци от шосейната мрежа на страната, но определено е най-ефективния, предвид факта, че тези възможности са „вградени“ в дизайна му като много важен пункт. На теория звучи прекрасно и тази особеност би могла да зачеркне недостатъците на Грипен, превръщайки го в много солиден избор за нас, предвид ползите за отбраната на държавата. На практика обаче нещо такова може да се наблюдава само в Швеция, за чиито ВВС е и създаден Грипен. Другите оператори на Грипен като Чехия и Унгария например нямат разработена подобна концепция и не тренират подобни действия с техните Грипени (за разлика от Швеция). Това означава, че в бойна ситуация ако се наложи те няма да могат да използват въпросните предимства на Грипен поради липсата на оперативен план, опит, инфраструктура и банална подготовка. Причината за това е доволно тривиална – нещо подобно е доста скъпо за организиране и поддържане, а Грипен се купува от държави, които са със силно ограничени финансови възможности и се стараят да харчат колкото се може по-малко за авиация. При малко на брой самолети (8 – 16 за повечето оператори на Грипен, а към толкова бройки се стреми и България) вложенията по изграждането на ПВО система от шведски тип ще са значителни, а ползата при малък брой самолети по-скоро неоправдана. Шведските ВВС със сто Грипена (в комплект със сложна интегрирана ПВО система) могат да създадат главоболие на руските ВВС, но български (а и не само) 16, а и без интегрирано ПВО едва ли. Поради тази причина би било изключителен оптимизъм да се предполага, че бъдещите български ВВС биха били приличали повече не шведските, вместо например на унгарските. Изтребителите (били те Грипен или Ф-16) ще се оперират от Граф Игнатиево с минимално възможен брой самолетообслужваща техника, защото тя все пак далеч не е евтина. За разсредоточаване на 16 самолета ще трябва да се подготвят и поддържат доста писти и участъци от автомобилната мрежа ( при българските пътища като цяло ако наистина се поддържат в състояние, което позволява оперирането на самолет от тях, това веднага би ги издало кои точно участъци са на фона на останалите и смисъла някак се губи…), а също така да се закупят значително повече комплекти самообслужваща техника, която трябва да придружава изтребителите – на колкото по-малки групи ще се разделят изтребителите, толкова повече самолетообслужваща техника ще трябва, за да има такава на всички импровизирани писти. Отделно, подобно на шведския модел (актуалния е BAS 04 / Flygbasbataljon 04, който замени BAS 90 от Студената война), ще трябва да се закупи голямо количество техника за логистика, охрана, маскировка, мобилни командни пунктове и дори мобилни системи за инструментално кацане при лоши метереологични условия (каквито се инсталират по летищата) - иначе на кой му трябват самолети, които ще кацат по автомобилните пътища само в хубаво време? С други думи, за да можем да използваме Грипен по начина, по който могат да го правят шведите, ще трябва да се инвестират значителни суми в изграждането на мобилна летищна инфраструктура и организация, а след това всичко създадено да се поддържа (което е постоянен разход) и да се тренира с него – иначе защо изобщо е създадено? Също така ще трябва значително да се разшири личния състав, за да може да се оперира цялата допълнително придобита техника, която да придружава и обслужва разпръснатите на малки групи Грипени. Шанса подобно нещо да се случи в България явно клони към нулата и повечето реалисти ще се съгласят. Дали е целесъобразно също е въпрос на гледна точка, но си остава факта, че освен в Швеция другаде такъв подход не се наблюдава и България едва ли ще е първото изключение. Та след като Грипените ще оперират само от истински летища, реално погледнато тази им специфична възможност не може да се разглежда като предимство, което по някакъв начин да накланя везните към Gripen C/D.

Другото изтъквано преимущество на Грипен е по-простото обслужване на самолета. Той е проектиран по такъв начин, че да може да бъде обслужен между полети от само един механик и пет наборници с десет седмична подготовка. Тук разбира се става въпрос само за междуполетното обслужване, а с това не се изчерпва цялото обслужване на самолета. Според бойните планове в Швеция трябва да могат да се поддържат интензивни полети след разсредоточаване в рамките 14 дни. През това време самолетите наистина ще бъдат обслужвани от наборници под контрола на професионален механик, но след това внимание на самолета ще трябва да бъде обърнато в хангар и от екип механици, въоръжение с по-сериозни инструменти. След като в България няма наборници, а и няма да е нужен толкова технически състав, както при шведския модел, то цялото обслужване – от предпролетната подготовка до по-сериозните манипулации, било то Грипен или Ф-16, ще се извършва от квалифицирани механици така или иначе. Бонуса е приятен, но по-лесното междуполетно обслужване не означава автоматично по-евтино, както някои смятат. Това колко лесно се извършва рутинна проверка няма директна връзка с това колко струват консумативите, колко често се чупят дадени агрегати и колко струват новите, защото именно това по статистика е около 80% от цената на полетен час.

Което ни довежда и до основната реклама на Грипен – най-евтиния жизнен цикъл сред западните самолети. Из интернет могат да се намерят множество най-различни цифри, но реалността е, че нещо такова е много сложно за изчисляване, защото зависи от много неща, а и различни държави го изчисляват по различен начин. Има цели теоретични модели, които се опитват до предвидят въпросната цена, но в крайна сметка прогнозите си остават прогнози. Някои държави пък слагат повече (или по-малко) от стандартните разходи в тази графа (цена на час полет) и от това се получават изключително високи стойности като 70 000 паунда или евро за час полет на Eurofighter (според данни изнесени от МО на Великобритания и Германия съответно). В случая с Грипен официални данни няма – нито от Швеция, нито от някои от другите оператори. Заради вътрешнополитически разбирателства например неофициално се знае от ЮАР, че цената на час полет за техните Грипени е била около 15 000$. Тази цифра много често се сравнява с около 22 000$ за Ф-16, което е информация от Пентагона. Освен разликата в цената на труда, подобно сравнение например не отчита и простия факт, че цената на час полет зависи и от възрастта на изтребителя, а Ф-16ките в САЩ са вече стари и по-скъпи за поддръжка от нови такива.
Изображение

Според неофициална информация от Полша например, час полет на Ф-16 им струва около 10 000$ на фона на 15 000$ за МиГ-29 (и то при техен завод за поддръжката им). Но всякакво подобно сравняване на цифри е като сравняването на ябълки с портокали – просто не е обективно. А друг често пропускан момент е ефективната логистика след продажбата и транспортните разходи свързани с това. Грипени няма чак толкова много по света и логистичната мрежа няма как да е достатъчно развита, защото сама Швеция не може да си го позволи. За Ф-16 от друга страна има силно развита глобална мрежа с множество логистични центрове, включително и близко до нас като Турция и Италия. По-горе вече беше споменато и за по-евтиния жизнен цикъл на радарите с АФАР, което също има отражение на крайната цена предвид факта, че това е една доста скъпа част. Според информацията изнесена след конкурса за изтребители в Хърватия, поддръжката на Ф-16 би била по-евтина от тази на Грипен. Според доклада от Словакия пък въпреки по-високата първоначална цена за придобиване на Ф-16, то след десет години експлоатация цената би била същата, както и при Грипен. Целия жизнен цикъл на Ф-16 Блок 70 пък щял да бъде с 8% но-евтин от този на Грипен. Дали това наистина е така е трудно да се каже – може да е политически мотивиран доклад (лъжа), но може пък да е просто отричане на маркетингов балон. По този повод е показателно, че SAAB оборваше доклада в Норвегия, като твърдеше, че сметките им за цена на жизнения цикъл на Gripen E/F са грешни, но подобни заявления за докладите от Хърватия и Словакия нямаше. Също така можем да се прислушаме и към Румен Радев, който разказва именно за поддръжката в дългосрочен план през 2012 пред вестник “ПРЕСА”:
Как ще поддържаме западни самолети?

Най-лесният начин е да възприемем предлаганата от “Грипен” и “Еврофайтър” концепция за поддръжка на две нива: дават ни минимално необходимо оборудване, свиваме драстично инженерно-техническия състав, който преминава ускорено обучение и отговаря само за ежедневното обслужване на самолетите на старта и снемане и монтаж на агрегати. Според тази концепция всички висококвалифицирани дейности по дефектация и ремонти се извършват от фирмата производител чрез куриерска служба. Периодично там се изпращат и самолетите за инспекции с престой от два до шест месеца. Системата работи гарантирано, но гълта много пари.
Докато от Ф-16 предлагат концепция за поддръжка на три нива: предоставят ни модерно оборудване и лаборатории, усъвършенстваме инфраструктурата, запазваме инженерно-техническия състав и инвестираме в неговото обучение. Самолетите никога не напускат България, всички инспекции и техническото им обслужване и поддръжка се изпълняват от български военни специалисти. Разходите за цялостна годишна издръжка на този “свръхсъстав”, сравнен спрямо необходимия за “Грипен” и “Еврофайтър”, са около 2 млн. лв., но той спестява десетки милиони в сравнение с поддръжката на две нива.
Най-забележимото предимство на Грипен от гледна точна на бойната ефективност е европейската ракета за ДВБ MBDA Meteor. Това наистина е ракета от следващо поколение, която благодарение на правопоточния си двигател предлага по-голям обхват, но най-ценното всъщност е значително увеличената NEZ (No-Escape Zone). Gripen C/D, с модернизацията MS 20, наистина е първия боен изтребител, който интегрира ракетата, а ВВС на Швеция са първите, които я приеха на въоръжение. Други оператори на Gripen обаче за сега не са проявили интерес към покупката и, което е свързано с плашещата и цена. Вероятността България да закупи най-добрата ракета за ДВБ на цена около 6 милиона лева бройката (а само един Грипен може да носи по 4 такива) също клони по-скоро към нулата. Ракетата, която бихме си позволили е американската AIM-120C-7 на цена около 3,4 милиона лева и вероятно бихме закупили именно такива (както и другите оператори на Грипен без Швеция, които летят с AIM-120). В по-светло бъдеще може и да си позволим такава ракета, но тогава ще се появи въпроса оправдана ли е инвестицията. Защото макар и наистина да е най-добрата ракета за ДВБ, тя няма да може да си реализира пълния потенциал с изтребител като Грипен поради малкия му радар. Швеция може да разчита на външно целеуказване, защото имат техни си самолети AWACS (Erieye), но България? Дали си струва да се плаща такава цена за най-най ракетата при положение, че пълния и потенциал не може да бъде използван е доста спорен въпрос.

Като допълнително предимство може да се отбележи още интегрираната противокорабна ракета (ПКР). Дали ще бъде закупена е отделен въпрос, но я има. Редно е обаче да се спомене, че Ф-16 също може да носи ПКР след инсталирането на адаптер и софтуерен ъпдейт, което далеч не е скъпо на фона на цените на самите ракети и не става въпрос за интеграция от нулата. Много практичен е обаче въпроса има ли смисъл да се купуват такива ракети, защото корабното ПВО претърпя солидно развитие последните десетилетия и ракети като шведската RBS 15 и американската Harpoon не са сериозна опасност дори за малки кораби в Черно море – било те руски или турски, поне не и в количествата, които могат да бъдат доставени само от няколко изтребителя. А за корабите с по-слабо ПВО (и такива има все още) съществена заплаха биха били и далеч по-евтини муниции като например планиращите УАБ JSOW C-1, които са доработени от ВМФ на САЩ за поразяване на движещи се морски цели. Такъв тип муниции на Грипен интегрирани просто няма.

Главните недостатъци пък на Gripen C/D са вече споменатия малък размер , слабия двигател и малкото интегрирани оръжия В-З. Може да се твърди, че това не са истински недостатъци, но на практика шведите са съгласни с такава оценка и бъдещия им Gripen E/F изправя именно тях. Самолета става по-голям, което дава възможност да се увеличи горивото във вътрешните резервоари с 40%, да се монтира по-мощен двигател, а също така и радар с АФАР (споменатите вече трудности с охлаждането при Gripen C/D). Също така са интегрирани и нови оръжия като например масовите УАБ от семейството JDAM, които не са интегрирани на C/D модела. Именно Gripen E/F е повече от достоен конкурент на F-16 Block 70, защото запазва всичките изброени предимства на Gripen C/D като същевременно се избавя от главните недостатъци му. Такъв обаче не ни се предлага. А малкото количество гориво в Gripen C/D значително понижава бойните му възможности като многоцелеви изтребител. България може и да е малка, но не чак толкова. В доклада на Словакия има сравнение под формата на продължителност на дежурството. На 740км от базата си Грипен може да остане в района на дежурство само 12 минути, докато при Ф-16 това биха били 113 минути. Веднага може да се оспори, че 740км са много за България, но това реално погледнато е разстоянието от Граф Игнатиево до средата на Черно море, а точно над него са и целите ни за прехващане по Air Policing (те са и основно занимание за МиГ-29ките ни в момента). Та Грипен ще стигне, ще идентифицира целта и ще трябва да се връща, защото горивото привършва. Ако трябва да се води потенциално и въздушен бой това би била трудна задача, защото ще е нужен форсаж, а горивото няма да позволява по-продължителната му употреба. Възможностите за работа по наземни цели пък са ограничени от скромния полезен товар, малкия боен радиус (който става още по-малък при по-тежките муниции за работа по земя) и малкото количество интегрирани муниции, където не присъстват например масовите в арсенала на НАТО УАБ от семейството JDAM. Срещат се и коментари, че количеството интегрирано въоръжение не е много важно, но в отговор на такива коментари един американски пилот казваше, че ако не ставаше въпрос за оръжия, то щяхме да си говорим за авиолайнери, а не за изтребители.


Силни и слаби страни на F-16 Block 70/72

За силните страни на F-16 Block 70/72 вече беше споменато достатъчно обстойно по-горе. Това е на първо място новия му радар с АФАР AN/APG-83, а също така и добрата му система за самозащита с вградена станция за РЕБ AN/ALQ-211. За радара вече доста неща бяха споменати и няма нужда от преповтаряне, но може да се добави, че заради спецификите на радарите с АФАР, той ще се представя значително по-добре срещу нисколетящи цели с малко ЕОП, каквито са крилатите ракети. Борбата с такива, за което е необходимо своевременно им откриване, ще става все по-приоритетна в бъдеще предвид постоянно нарастващото количество от такъв тип въоръжение в световен мащаб.

Друга силна страна са много добрите му възможности за работа по земя, които произлизат както на бойния му радиус и количеството полезен товар, което може да носи, така от интегрираното голямо количество въоръжение (над 180 вида муниции). Маркетинга му също така набляга на ресурса от 12 000 часа (ресурса при Gripen C/D е 8 000 часа). Коментари за това колко е „излишно“ това има достатъчно, но си струва да се спомене, че става въпрос не за часове във въздуха, а за т.н „equivalent flight hours“ (EFH). Те отразяват деградацията на планера, а не астрономическите часове във въздуха. Маневри с високи претоварвания при учебните боеве (които водят до по-голям стрес за планера) имат
по-висок множител за EFH. За пример могат да се дадат Ф-16ките, които Израел се опита да продаде на Хърватия. Те имаха 7 680 EFH при ресурс от 8 000, но времето което са били във въздуха всъщност е около 4 800 полетни часа. Тук разбира се става въпрос за „израелско каране“, а те освен с интензивна подготовка се занимават и с реални бойни действия, където натоварените с много бомби изтребители деградират планера по-бързо + климата.

Доста важна част от подобренията в Block 70 е именно поставянето на голям цветен „телевизор“ в пилотската кабина, наречен CDU (Central Display Unit). Наши пилоти, които са летели на по-стари Ф-16ки, където такъв дисплей няма и на Грипени, където такъв има, ще могат да потвърдят колко важен е той за ситуационната осведоменост. Американски пилоти, които са летели на Ф-16 и Ф-18 определяха липсата на такъв при Ф-16 като голям недостатък, защото без него умствената им дейност по ориентиране в обстановката била поне два пъти по-интензивна, което не им позволявало да се концентрират повече върху тактика например. По-възрастни пилоти дотолкова се били разглезели от дисплея, който им извежда цялата нужна информация за обстановката на готово, че не летели на Ф-18ките си, където дисплея се е повредил до отстраняване не проблема от механиците. Най-накрая такава „екстра“ е добавена и в Ф-16 и липсата и не може да се запише като не малък недостатък в сравнение с Грипен.
Изображение

За слабите страни на F-16 Block 70, в сравнение с Грипен, може да се определи по-сложното (за техническия персонал) обслужване на Ф-16 и липсата на интегрирана ракета за ДВБ от следващо поколение като Meteor. В бъдеше, когато е готов AIM-120D, въпроса няма да е толкова остър, защото макар и не стигаща по възможности Meteor, все пак ще е много потентна ракета за ДВБ и не малко подобрение спрямо сегашните AIM-120C-7 (а и по-евтина от Meteor). След интегрирането на Meteor в F-35 около 2024та година обаче не е изключено, че това ще се случи и при F-16.


По-подробно за офертите от Швеция и САЩ

Детайлите по офертите са секретни, но в медиите все пак се появиха доста изказвания от официални лица, които могат да съберат пъзела до малко по-пълна картина. Много данни са изнесени и от доклада, публикуван в Словакия, а предложенията са за едни и същи самолети.

Най-голямата заблуда е свързана с цената, защото се сравняват буквално ябълки с портокали - конкретно съдържанието на офертите и ДДСто. По неофициална информация предложението на Швеция е 1,3 млрд лева при бюджет от 1,5 млрд лева. Сумата звучи крайно реалистично ако се сравни с офертата за Хърватия, където се получава същото при конвертирането в левове. Също така е поднесена без ДДС, което е стандартно за такива сделки. За офертата на САЩ се знае, че е 2,1 млрд лева при бюджет от 1,8 млрд. В Народното събрание също много често се чува фразата „бюджет от 1,8 млрд лева“, което е странно, но там цените явмо предпочитат да ги гледат с включено ДДС по някаква причина. За да можем да ги сравняваме трябва да махнем ДДСто от 2,1 млрд и да получим 1,75 млрд лева при бюджет от 1,5 млрд. С други думи офертата на Швеция е с 450 милиона лева по-евтина. Такова директно сравнение обаче е крайно неправилно, защото съдържанието на офертите е различно и офертата на Швеция не отразява истинските разходи, които България ще трябва да направи. По-конкретно в цената са включени 8те изтребителя, симулатор, нужната самолетообслужваща техника и поддръжка за период от 3 години. Въоръжение, обучение, лицензи и оборудване като Link 16 НЯМА, а това не са никак малки разходи и когато се включат и те, офертата на Швеция също надвишава бюджета от 1,5 млрд лева. В офертата на САЩ от друга страна е включено всичко необходимо като техника, симулатор, обучението и въоръжението. По този начин и двете оферти са реално над заложения бюджет, като тази на Швеция е в рамките му само условно. Ф-16 при всички случаи е по-скъп самолет като първоначална цена поне, но по всичко личи, че не чак толкова по-скъп. Закупуването на оръжие само от САЩ за Ф-16 би било по-евтино, защото всеки знае от ежедневието си, че при големи и пакетни покупки при един търговец получава намаления. В случая с Грипен ще трябва да купуваме снаряди за оръдието от Германия (единствен производител, оръдието е нейно), прицелен контейнер от Израел (само такъв е интегриран), ракети за БВБ пак от Германия (иначе без IRIS-T за какво ни е нашлемна система за целеуказание?) и ракети за ДВБ, муниции В-З, дори топлинните капани + Линк 16 от САЩ. Покупката на същото количество въоръжение ще излезе по-скъпо, защото ще са множество малки сделки без пакетни отстъпки. При покупка на Ф-16 ще можем да се разберем със САЩ поне за локално производство на снарядите за оръдието (като Полша и много други държави), докато в другия случай това няма как да стане – Германия явно не дава лиценз, защото е единствен производител поне за сега.

Та ако разликата между офертите в крайна сметка е нещо от рода на 150 до 200 милиона лева (а не 450 милиона, както е формално), то няма нищо учудващо, че се предпочита в момента Ф-16 предвид по-високите бойни възможности, коментирани по-горе.

Освен по посочените вече неща, офертите се различават и по време на доставка и методика на обучение. Грипени могат да кацнат в България до 18 месеца след подписването на договор. При потенциален договор, сключен към края на 2019та, можем да очакваме първите Грипени да кацнат в България през първата половина на 2021 година. Бързата доставка е безспорен плюс, защото Ф-16 преди втората половина на 2023 г. няма как да кацне в България. За сметка на това обаче от САЩ предлагат много по-добро обучение за пилоти и техници – детайлите са взети от доклада в Словакия.

Предлаганото обучение в Швеция е само за период от 6-8 месеца, което представлява приучаване към Грипен. То включва и запознаване с но оборудване като прицелния контейнер (AN/AAQ-28 LITENING III) и Линк 16, но не покрива тактическото му применение (част от базовото обучение било само включването и изключването…). Презареждането във въздуха, което се смята за базова компетенция в днешно време, също не е включено в обучителната програма. Обучение за работа по наземни цели също не е включено, а това за въздушен бой представлява само 1 на 1 BFM (Basic fighter maneuvers) и ДВБ по двойки. Най-проблемни обаче са минималните изисквания към пилотите, които могат да бъдат допуснати до обучение в Швеция. Първо от тях се изисква да имат поне 500ч на реактивен изтребител. В Словакия това изискване го покриват само 5 пилота (от по-възрастните), ситуацията в България едва ли е много по-различна предвид мизерния брой часове годишно през последните вече доста години. Второто проблемно условие е владеенето на английски на професионално ниво по стандарт STANAG 6001 Level 3, което не се покрива от нито един пилот от ВВС на Словакия.

От друга страна, обучението предлагано от САЩ е много по-комплексно и за период от 3-4 години. То включва детайлна и солидна подготовка по всички видове въздушни операции – включително и обучение за презареждане във въздуха. Поради задълбоченото обучение се приемат и далеч по-млади пилоти, които нямат все още голям нальот. Изискванията за английски също не са толкова строги и са включени 25 седмични езикови курсове за пилотите, които не покриват стандарта ECL 85.


Митове или т.н. „опорни точки“, циркулиращи в родното интернет пространството

Предвид факта, че темата е силно политизирана във вътрешнополитически аспект и не малка част я коментират само в тази плоскост, из родното интернет пространство блуждаят множество митове или т.н. „опорни точки“, които се подмятат като по методичка в дискусии, свързани с придобиването на нов изтребител. Затова най-често срещаните все пак заслужават да бъдат изяснени.

1) Швеция, като неутрална държава със строго законодателство при експорта на оръжейни системи, може да спре обслужването на самолетите ни ако се включим в бъдеща операция на НАТО, която Швеция не одобрява или при война между НАТО и Русия. Това определено не е така, дори само по простата причина, че в днешно време парите са си пари. Показателен за подобен род опасения е ситуацията с Грипените в Тайланд. Повечето може и да не знаят, защото не се афишира особено, но има обстойно журналистическо разследване, проведено години след продажбата им в Тайланд. През 2015г от Швеция са поискани документи, свързани с преговорите и разрешенията за експорт на Грипени в Тайланд и след 17 седмици чакане на журналистите са им били предоставени 53 страници. Не малка част от поисканите документи не са били предоставени изобщо, защото все още са изцяло засекретени, докато в получените 53 страници около 80% от текста е бил заличен с перманентен маркер, защото информацията все още била засекретена от МвНР на Швеция. С други думи детайлите, свързани с продажбата на Грипени в Тайланд, са все още засекретени по простата причина, че темата е чувствителна в самата Швеция. Първоначално правителството на Тайланд е искало да закупи изтребители от САЩ вместо предлаганите Грипени, но не е успяло, защото е било свалено с военен преврат през 2006г. (не заради изтребителите разбира се), докато премиера е бил на посещение в САЩ. Временно управляващата хунта увеличила военния бюджет и също искала да се придобие нов изтребител, но вратата към САЩ била затворена заради преврата и наложеното военно положение в страната. Затова те се обърнали към Швеция, която провежда преговори с тях и се подготвя договор, като през това време 37 офицера от Тайланд са преминали безплатно военно обучение в Швеция. Решението за покупка е обявено през октомври 2007г и договора е бил готов, но не можел да бъде подписан, защото на власт е била все още военна хунта и в страната действало военно положение – подписването в такива условия било невъзможно, защото в Швеция вече е имало горещи дискусии защо се продават съвременни изтребители на държава, на която дори САЩ отказва да продава в момента. Подписването е отложено, докато не се проведат изборите месец по-късно (през декември 2007г.) и се случва през февруари 2008г като чисто технически е подписано от демократично избрано правителство, макар и договора да не е бил изготвен от такова. По-показателни са събитията от 2014 година обаче, когато има нов военен преврат и отново военно положение и управление от военна хунта. Сътрудничеството с Швеция обаче не е прекъснато и поддръжката на Грипените не бива преустановена, даже продължават да се нови извършват оръжейни доставки на морски системи и противотанково въоръжение. Всички документи по темата са отново засекретени, но все пак се получени коментари от Jan-Erik Lövgren, заместник директор на ISP (агенцията за експорт на въоръжение в Швеция) от които става ясно, че в такава ситуация наистина не биха могли да подпишат нови договори за оръжейни системи, но няма нищо противозаконно в това да се изпълняват вече поети ангажименти. Доставките на оръжия, както и поддръжката на Грипените в Тайланд, биха били прекъснати само ако ООН наложи оръжейно ембарго на Тайланд. Та българите, които смятат че Грипен не трябва да бъде купуван само защото може да му бъде спряна поддръжката в бъдеще, заради сложното законодателство в Швеция, могат да са спокойни, че това е малко вероятно – все пак какво ще трябва да направи България, за да и се наложи оръжейно ембарго от ООН?!

2) Грипен не е съвместим с НАТО. В смисъла, в който се влага при това твърдение, това не е вярно и е многократно демонстрирано на учения като Red Flag в САЩ. На бойното поле са напълно съвместими и могат да си взаимодействат успешно при наличието на Линк 16 в Грипените. Проблемите, които могат да бъдат характеризирани като „несъвместимост“ са свързани с логистиката. Трудно ще се намери държава наоколо, където няма да има квалифициран персонал и оборудване да се обслужи Ф-16 при необходимост – дори в държави като Германия и Великобритания, които не оперират Ф-16, но имат американски летища на тяхна територия, които го правят. При евентуални съвместни действия със съюзници от НАТО извън България, логистиката на Ф-16 не би била никакъв проблем, защото може да се използва глобалната американска такава (гориво, резервни части, въоръжение, апаратура за диагностика и ремонт), докато при Грипен България ще трябва да си осигурява логистиката сама (е Спартаните определено ще имат достатъчно работа), което прави вероятността за участие на България в подобни мероприятия (дори било то просто учения на чужда територия) малко вероятнa, а това ще означава само по-слабо взаимодействие с НАТО поради липсата на опит и пропуснати възможности за придобиване на опит.

3) Инфраструктурата, която ще трябва да изградим е много по-скъпа от тази нужна за Грипен, защото Ф-16 е много по-претенциозен самолет. Това също се среща, но просто не е вярно и чиста маркетингова уловка. Наистина Грипен не е толкова „претенциозен“ като Ф-16, защото е правен да оперира от импровизирани писти без лукса на голямо летище, но с малкия шрифт е написано, че това е само за военно временна обстановка и за кратък период от време (14 дни), а в мирно време Грипените си „живеят“ на летища, които като инфраструктура са достойни за „капризните“ западни изтребители. Според доклада в Словакия изискванията за инфраструктура между Грипен и Ф-16 са само с „малки разлики“ и без „значителни такива“ и в парично изражение инвестициите са едни и същи. Това, че Грипен чисто технически може да оперира от по-лоши летища не променя минималните изисквания в договора, защото става въпрос за дългосрочна поддръжка. Ако тези минимални изисквания за дългосрочна експлуатация (които са съпоставими) не бъдат изпълнени, то ще се появят проблеми гаранцията - както от Швеция, така и от САЩ – все пак те не искат да плащат скъпи ремонти за тяхна сметка, само защото Словакия не е отпуснала финансиране за изграждане на по-добра инфраструктура, от която се нуждаят съвременните изтребители, и в резултат те се чупят по-често от предвиденото.

4) Ф-16 Блок 70 е хартиен самолет и завода му дори не е построен. Това много често се публикува и произлиза от изказването на представител на SAAB по медиите, но като всяко маркетингово такова е пълно с неточности и манипулации (това им е работата на хората все пак, не трябва да им се сърдим). Блок 70 може и да няма произведени, но подобренията включени в Блок 70 (като новия радар и CDU) са тествани на други машини – например при модернизирани изтребители на други държави като Тайван до F-16V стандарта. Повечето неща в Блок 70 са същите както в Блок 50 и едва ли американците са се разучили да го правят за няколко години (доста безумно твърдение). Колкото до завода – той е в процес на преместване от един щат в друг – не се изгражда чисто нов от нулата. Първия самолет от преместената производствена линия ще бъде готов към края на 2021 година. След този момент самолетите ще излизат с темп от 1 на месец, но ако бъдат подписани нови договори (освен тези с Бахрейн и Словакия), то темпа може да бъде увеличен до 2 самолета на месец. При такъв график България би получила самолетите си (8 на брой) в периода 2023-2024 година. При предлаганото обучение, което е с период 3-4 години, това едва ли ще бъде голям проблем ако гледаме обективно на ситуацията.

5) Швеция предлага 10 Грипена на цената на 8 Ф-16. Това се споменава постоянно, но всъщност е чисто журналистическо тълкуване. В доклада ,публикуван от МО на България, ясно е записано, че това е опция ако се намали оборудването, свързано със самолета, количеството включени резервни части и консумативи. Ако искаме да получим посочените неща в пълен обем то офертата си остава за 8 самолета. С други думи паричната стойност на предложението не се променя, а се дава възможност за повече самолети за сметка на резервни части и оборудване и тук вариантите са точно два. Първия е, че наистина не ни трябва толкова оборудване и резервни части, колкото сме поръчали и то наистина може да бъде намалено за сметка на още 2 самолета. Втория е, че липсващите неща все пак ще трябва да закупим малко по-късно, но вече по друг договор. Ако е първия вариант, то същия подход може да бъде приложен към предложението за Ф-16 и да се закупят например 9 самолета вместо 8. Втория вариант обаче е доста по-вероятен, защото е малка вероятността да сме поискали повече от минимума и просто означава, че би имало още договори след това, както за обучение, оръжие и лицензи, които просто не са включени в цената на шведската оферта.

6) Швеция предлага много изгодни условия за разсрочено плащане, докато САЩ искат само кеш веднага. Според първоначалната оферта изглежда наистина така, но в крайна сметка всичко е въпрос на преговори – ние кеш просто няма начин как да платим, а не е като САЩ да не искат ни продадат изтребителите. В процеса на преговорите Словакия е получила оферти с разсрочено плащане за период от 5 или 7 години, а въоръжението в период от 12 години. Швеция е предлагала (както и на България) схеми за 5 или 10 години, като въоръжение те самите не предлагат. Наистина няма причина да се смята, че в хода на преговорите за България няма да бъдат предложени схеми, подобни на тези предложени на Словакия.

7) Ф-16 е в края на жизнения си цикъл и няма да получава повече подобрения за разлика от Грипен. Това просто няма как да бъде истина, при положение, че остават все още много оператори на Ф-16. Дори самите САЩ ще модернизират поне 300 броя от техните Ф-16, които да служат до 2048 година, като за част от тях вече са поръчани 72 радара AN/APG-83 с АФАР (предлаганите ни в блок 70), а общия брой Ф-16, които ще минат модернизация в световен мащаб е 800 без да се броят новопроизведените машини. България няма да е последния покупател на нови Ф-16, в момента например Тайван смята да се откаже от плановете си за Ф-35 по финансови причини и да закупи 72 броя F-16 Block 70 вместо F-35. Та реалността е, че и двете платформи (Gripen C/D и F-16) ще продължат да се развиват с интеграцията на нов софтуер, авионика, както и въоръжение. Gripen C/D ще бъде облагодетелстван от технологиите, развивани в бъдещия Gripen E/F, а F-16 от развитието на F-35.


Обобщение

Конкурса ни по избор на бъдещ изтребител за ВВС на България по никакъв начин не прилича на прозрачен такъв. Залага се почти изключително на политика и това е факт, но това не е явление само в България – оръжейните сделки наистина са предимно политически и се проточват много дълго, когато се сменят правителства с различни предпочитания, които лобират за своето си и саботират прогреса на предишното такова. Понякога така се сключват много неизгодни сделки, но пък и обратното не е рядкост. На базата на сравненията направени по-горе с (почти максималната) публично достъпна информация изглежда, че макар и политически налаган избора на F-16 Block 70/72 изглежда по-подходящ за България. Грипен, макар и все пак по-евтин, може да се окаже една идея по-скъп (8% според Словакия) в дългосрочен план, когато се вземе в предвид целия му жизнен цикъл и разликата в обслужването, обяснена от сега вече Президента Румен Радев. Дори и това да не се случи обаче, по всичко личи, че разликата няма да бъде голяма – нито при цената за придобиване, нито при последващите разходи. А при едно сравнение цена-ефективност много ясно се виждат по-големите бойни възможности на платформата Ф-16 Блок 70. Дори и някои възможности като например В-З да са „излишни“ за България в момента, ние говорим за бъдеща платформа, която ще се ползва поне още 40 години и никой не може да каже с гаранция какво ще ни трябва и какво няма в бъдеще, а при малка разликата в цената би било голяма грешка да се заложи на по-ограничена платформа, която може да изпълнява само санитарния минимум (необходим в момента) задачи без солиден капацитет за надрастване в бъдеще.

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 6737
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Контакт:
Status: Offline

Re: Грифони или Пепелянки - кой е по-подходящия избор за България?

Мнение от Thorn » 11 Яну 2019, 16:04

мерси. беше интересно. имам съображения, но е безсмислено да ги изказвам тук.
Средновековните църкви в България

"All animals are equal, but some animals are more equal than others."

Аватар
Sharana
Редовен потребител
Мнения: 1962
Регистриран на: 22 Юли 2016, 00:38
Контакт:
Status: Offline

Re: Грифони или Пепелянки - кой е по-подходящия избор за България?

Мнение от Sharana » 11 Яну 2019, 16:22

Thorn написа:
11 Яну 2019, 16:04
мерси. беше интересно. имам съображения, но е безсмислено да ги изказвам тук.
Щом така смяташ...

acoc
Редовен потребител
Мнения: 543
Регистриран на: 21 Авг 2016, 23:14
Контакт:
Status: Offline

Re: Грифони или Пепелянки - кой е по-подходящия избор за България?

Мнение от acoc » 11 Яну 2019, 16:33

Няма пълно щастие. Какво пречи всеки да изложи съображенията си, нали за това е форумът. Може пък някой от преговарящите министри да вземе под внимание съображенията, ако чете форуми например.:)

rki
Редовен потребител
Мнения: 4584
Регистриран на: 22 Мар 2017, 20:11
Status: Offline

Re: Грифони или Пепелянки - кой е по-подходящия избор за България?

Мнение от rki » 11 Яну 2019, 16:33

Относно цената на час полет - освен че от страна до страна има разлика от методиките по които се смята и съответно това което влиза в нея, може едно сравнение между преките разходи (гориво и др. подобни) да се направи. За ориентир DoD имат цени по които фактурират час полет ако някое друго държавно ведомство или агенция се наложи да наеме летателна техника от тях. По спомен за F16 цената бе около 7000 долара. Предполагам, че това включва горивото, заплатата на пилота и някакво обслужване на самия полет, може би и някаква амортизация.
"Risk happens slowly at first, then all at once."

Аватар
контрол_alt
Редовен потребител
Мнения: 407
Регистриран на: 22 Юли 2016, 22:56
Местоположение: EU
Контакт:
Status: Offline

Re: Грифони или Пепелянки - кой е по-подходящия избор за България?

Мнение от контрол_alt » 11 Яну 2019, 18:03

rki написа:
11 Яну 2019, 16:33
По спомен за F16 цената бе около 7000 долара. Предполагам, че това включва горивото, заплатата на пилота и някакво обслужване на самия полет, може би и някаква амортизация.
Там е работата, че тази цена варира силно според показателите за оценка. В първия пост на Шарана има една графика, на която се вижда как след определени години цената започва да се увеличава прогресивно.

Ето оригиналът на статията:

Operating Costs of Aging Air Force Aircraf

https://www.cbo.gov/system/files?file=2 ... rcraft.pdf
For seven of the nine aircraft types for which CBO
estimated that costs increased with age using the simple
model, the effects declined using the enhanced model
(see Figure 7 on page 9). The change was largest for the
F-16 fighter: About 60 percent of its growth in costs per
flying hour over time was no longer attributed to age
after the size of the total Air Force budget was included
in the analysis. But for the C-130, adjusting for budget
totals had almost no effect. The only two aircraft for
which inclusion of the total Air Force budget slightly
increased the estimated age effect were the F-15E fighter
and the KC-135T tanker.17 (See the appendix for the
results of CBO’s analysis for each aircraft.)
С уважение контрол_alt.

Аватар
контрол_alt
Редовен потребител
Мнения: 407
Регистриран на: 22 Юли 2016, 22:56
Местоположение: EU
Контакт:
Status: Offline

Re: Грифони или Пепелянки - кой е по-подходящия избор за България?

Мнение от контрол_alt » 11 Яну 2019, 18:12

Шаране, няма ли начин да обединиш двете теми, а тази твоя статия да я заковеш като първи пост в темата за изтребителите?
С уважение контрол_alt.

Skoda
Редовен потребител
Мнения: 136
Регистриран на: 28 Апр 2018, 11:59
Контакт:
Status: Offline

Re: Грифони или Пепелянки - кой е по-подходящия избор за България?

Мнение от Skoda » 11 Яну 2019, 18:25

Браво за труда с един пост зачеркна и без това не дотам високото ниво на българската журналистика. Имам някой дребни забележки към експертизата на словашките ВВС и как те са смятали цената на дългосрочната експлоатация, както и въпросът за еквивалентните летателни часове. За наземното обслужване на Ф-16 също съм далеч от мнението, че са сравними с Грипен, като разходи и трудност, както и нуждата от стендове за различни системи от самолета. За мен Ф-16 предлага малко повече, при малко по-висока цена на придобиване и експлоатация. Докато не видя какво включва офертата на американците към нас, като въоражение В-В,В-З, контейнери и тн

Аватар
Sharana
Редовен потребител
Мнения: 1962
Регистриран на: 22 Юли 2016, 00:38
Контакт:
Status: Offline

Re: Грифони или Пепелянки - кой е по-подходящия избор за България?

Мнение от Sharana » 11 Яну 2019, 18:32

контрол_alt написа:
11 Яну 2019, 18:12
Шаране, няма ли начин да обединиш двете теми, а тази твоя статия да я заковеш като първи пост в темата за изтребителите?
В раздела за статии сме и тук коментарите се подразбират да са само за нея. Обсъждането ще си го водим още доста време, а да се надяваме, че ще излиза и нова информация.


Skoda написа:
11 Яну 2019, 18:25
Имам някой дребни забележки към експертизата на словашките ВВС
И на мен някои неща ми се видяха странни, но от друга страна подобни неща се казаха в Полша, Хърватия и на други места... SAAB не ги е оборвал, което ме накара да се замисля дали пък докладите, макар и политически мотивирани не са по-достоверни от маркетинговите твърдения? Няма логика SAAB да не оборва грешни неща - нали от това зависи бъдещия маркетинг? Ето нагледен пример, че им се занимава с подобни неща:
Saab has launched a fierce attack on the assessment process which led the Norwegian government to eliminate its Gripen NG design last month in favour of Lockheed Martin's F-35 Joint Strike Fighter, accusing the nation of conducting "an incomplete, or even faulty, analysis".

The Swedish manufacturer has highlighted numerous claimed flaws in Oslo's evaluation process in aspects including acquisition and life-cycle costs and operational capability...
https://www.flightglobal.com/news/artic ... er-319967/

mitkohr
Редовен потребител
Мнения: 20
Регистриран на: 25 Авг 2017, 10:07
Контакт:
Status: Offline

Re: Грифони или Пепелянки - кой е по-подходящия избор за България?

Мнение от mitkohr » 11 Яну 2019, 18:40

Поздравления за труда и усилита, наистина интересно и има доста неща, които не са широко известни.
Но някои неща е смущават:
1. Наистина ли максималната скорост на Грипен-а е 1,4М във конфигурация В-В? Навсякъде го дават 2М - чак толкова ли му пречар В-В ракетите?
2. Пишеш, че F-16 ще се спрявя по-добре в БВБ благодарение на по-добрата си тяговъоръженост и ускоряемост. Това не винаги е така- да си спомним Миг-21/23 срещу F-5E - по-добрата аеродинамика побеждава тяговъоръжеността. Водят го, че Грипена има по-малко съпротивление и по-малко крилно натоварване. Един швед разправя фантастики как Грипена метял пода с Ф-16, Ф-15 и Ф-18, само Ф-22 му се опъвал. :) Но дори и да е преувеличено, най-малкото може да кажем, че възможностите са им равни.
3. Това, че HMS и новите всеракурсни ракети са яко нещо съм съгласен, но не са панацея. Да си спомним само как наскоро F/A-18E трябваше да пуска AIM-120, защото AIM-9X нещо не щя да улучи сирийско Су-22.
4. Относно ПКР - видях симулацията на RBS-15 срещу турско СуперПери, но пак да си спoмним наскоро как Arleigh Burke фрегата не можа да уцели китайска C-802 с ESSM и SM-2, та трябвало Nulka да се намесва за soft-kill. :) Не ми се вярва Aegis-a да е по-зле от новия радар на Пери-то.
5. Според презетацията на САБ, ще ни префложат новата версия на радара Мк4, която била доста пооправена и доста го хвалят:
„При PS-05/A Mk. 4 заменяме цялата електроника на радара. Тази при Mk. 3 е на 15 години. Представете си колко се е подобрила битовата електроника за това време и се опитайте да си представите, че скокът на възможностите от Mk. 3 до Mk. 4 е сходен. Радарът е подготвен за интеграция на активна електронна фазирана антенна решетка, което може да стане, ако клиентът има интерес”, разяснява Торбьорнсон.
Той повтори известните цифри за подобрението в характеристиките на Mk.4 в сравнение с Mk.3 – 150% по-голяма далечина на откриване и откриване на цел с ефективна отразяваща повърхност от 0,1 m2 на същата дистанция, на която при предишния модел се е откривала цел с ефективна отразяваща повърхност от 4 m2.
Неизбежно разговорът стига до сравнение на PS-05/A Mk. 4, който е импулсно-доплеров радар с антена с механично сканиране и новите радари с активна електронна фазирана антенна решетка (AESA), какъвто притежава основният конкурент на Gripen у нас – F-16 Block 70/72.
„AESA е една доста модерна думичка, но според мен хората твърде често не разбират за какво иде реч, особено в светлината на характеристиките на радара. AESA радарът има, разбира се, много предимства, най-вече свързани с това, че няма нужда да въртиш антената на радара, можеш да работиш по повече цели едновременно, може да намаляваш ефективната си отразяваща повърхност, защото не въртиш антената срещу целта. Но ако говорим за чисти характеристики на радара, като далечина на откриване, възможност да работиш в условия на смущения, откриване на нискозабележими цели, това не зависи от антената, а от изчислителната мощ на радара. Уверен съм, че с нашия PS-05/A Mk. 4, способностите, които ще получат клиентите ни, са над тези на F-16V, заради много по-модерната електроника, която използваме”, разказва пилотът-изпитател.
6. Колкото до поддръжката и логистиката - идеята на шведите е да си кооперираме с чехи и унгарци, и ако нещо се счупи да си го вземаме от тяхните запаси и да платим шведите да го доставят на по-късен етап на тези от които сме го взели. Същото важи и за тях де.

Аватар
Sharana
Редовен потребител
Мнения: 1962
Регистриран на: 22 Юли 2016, 00:38
Контакт:
Status: Offline

Re: Грифони или Пепелянки - кой е по-подходящия избор за България?

Мнение от Sharana » 11 Яну 2019, 18:57

mitkohr написа:
11 Яну 2019, 18:40
1. Наистина ли максималната скорост на Грипен-а е 1,4М във конфигурация В-В? Навсякъде го дават 2М - чак толкова ли му пречар В-В ракетите?
Няма причина да смятаме, че точно за такива неща ще си фантазират вместо да копи пействат от информацията в офертата. Използат данните от производителя - иначе нямаше да сравняват единия с 4, а другия с 2 ракети от "неназован тип". На сайта на SAAB за скорост нищо не пише, можеш сам да провериш. Това обикновенно означава, че не е за хвалене.
https://saab.com/air/gripen-fighter-sys ... gripen-cd/

При новия E/F обаче вече пишат Mach 2, тоест едва ли при C/D е просто забравено.
https://saab.com/air/gripen-fighter-sys ... gripen-ef/

На сайта на LM за Ф-16 също е написано за скоростта.
https://www.lockheedmartin.com/en-us/products/f-16.html

Та според теб къде е по-неточно - в уикепедия или в Словакия? :roll:


За останалото ще пиша по-късно.

acoc
Редовен потребител
Мнения: 543
Регистриран на: 21 Авг 2016, 23:14
Контакт:
Status: Offline

Re: Грифони или Пепелянки - кой е по-подходящия избор за България?

Мнение от acoc » 11 Яну 2019, 19:08

Какви са тези гърбици на Ф-16 от двете страни над крилете и корпуса?

Аватар
Sharana
Редовен потребител
Мнения: 1962
Регистриран на: 22 Юли 2016, 00:38
Контакт:
Status: Offline

Re: Грифони или Пепелянки - кой е по-подходящия избор за България?

Мнение от Sharana » 11 Яну 2019, 19:11

acoc написа:
11 Яну 2019, 19:08
Какви са тези гърбици на Ф-16 от двете страни над крилете и корпуса?
Споменатите в статията комфорни резервоари (CFTs).
https://foxtrotalpha.jalopnik.com/why-d ... 1712746714

Аватар
Sharana
Редовен потребител
Мнения: 1962
Регистриран на: 22 Юли 2016, 00:38
Контакт:
Status: Offline

Re: Грифони или Пепелянки - кой е по-подходящия избор за България?

Мнение от Sharana » 11 Яну 2019, 21:40

mitkohr написа:
11 Яну 2019, 18:40
2. Пишеш, че F-16 ще се спрявя по-добре в БВБ благодарение на по-добрата си тяговъоръженост и ускоряемост. Това не винаги е така- да си спомним Миг-21/23 срещу F-5E - по-добрата аеродинамика побеждава тяговъоръжеността. Водят го, че Грипена има по-малко съпротивление и по-малко крилно натоварване. Един швед разправя фантастики как Грипена метял пода с Ф-16, Ф-15 и Ф-18, само Ф-22 му се опъвал. :) Но дори и да е преувеличено, най-малкото може да кажем, че възможностите са им равни.
Всъщност това, което пиша е:
Sharana написа:
11 Яну 2019, 12:52
Принципно всички самолети си имат силни и слаби страни като задачата на пилота е именно да използва силните страни на своя изтребител, а не да играе по правилата, налагани от противника (е когато е възможно разбира се).
За Грипен да има по-добра авиодинамика или съпротивление не съм срещал - ако беше така дали разликите в бойния радиус щяха да са такива (примерно ако сравним съотношението гориво-боен радиус, който има повече съпротивление ще гори повече гориво спрямо бойния си радиус)? Аз говорих за нещо съвсем друго - Грипен може да прави по-резки маневри с по-голям ъгъл на атака и това му е основното предимство, защото разплатата за това е, че не може да задържа енергия (губи я по-бързо и става плячката ако не е успял да победи до тогава). Колко важно е всъщност задържането на енергията най-добре може да обясни истински пилот.щ
https://fightersweep.com/6296/angle-of- ... ngagement/

Друг пилот на Ф-16 пък казва следното:
There is no fighter out there that can sustain a 9g turn indefinitely. I fly F-16s, and we can sustain a high g turn better than just about any aircraft in the world, including the F-15. In a clean configuration going into a max g turn at 500 knots in full afterburner, we can only sustain 9g's for a few seconds, then the g's rapidly begin to bleed off as your airspeed decreases. Like someone mentioned above, your instantaneous g will be much higher than your sustained g. Some fighters, have very good instantaneous turn rates, but crappy sustained rates (delta wing aircraft are like that). Others are terrible in both rates (Mig 23 and 25 for example). The F-16 is good in both regimes which is why it generally has an advantage over most fighters in a turning fight.
Колкото до басните из интернет ... чел съм ги, но има ли смисъл да поствам и аз такива, където след учение поляците се хвалят как са пръснали Грипените без загуба в нито един бой? Или норвежците да опровергават как уж тях са ги пръснали? Всички тези истории са за бара и навсякъде манталитета на пилотите е еднакъв :) Информативна стойност и изводи да си правим от такива истории би било странно.
mitkohr написа:
11 Яну 2019, 18:40
3. Това, че HMS и новите всеракурсни ракети са яко нещо съм съгласен, но не са панацея. Да си спомним само как наскоро F/A-18E трябваше да пуска AIM-120, защото AIM-9X нещо не щя да улучи сирийско Су-22.
А пък ако Су-22 имаше и руска станция за РЕБ, то и AIM-120 нямаше да улучи. И тогава Су-то такава маневра щеше да направи, да се паркира зад Супер Хорнета и да го пръсне с оръдието :twisted: Какъв срам само щеше да бъде ... горе-долу така звучи конкретната ситуация като контра на предимствата при HMS с HOBS. Панацея няма и няма да има, но предимствата не са никак малки.

mitkohr написа:
11 Яну 2019, 18:40
5. Според презетацията на САБ, ще ни префложат новата версия на радара Мк4, която била доста пооправена и доста го хвалят:
„При PS-05/A Mk. 4 заменяме цялата електроника на радара. Тази при Mk. 3 е на 15 години. Представете си колко се е подобрила битовата електроника за това време и се опитайте да си представите, че скокът на възможностите от Mk. 3 до Mk. 4 е сходен. Радарът е подготвен за интеграция на активна електронна фазирана антенна решетка, което може да стане, ако клиентът има интерес”, разяснява Торбьорнсон.
Той повтори известните цифри за подобрението в характеристиките на Mk.4 в сравнение с Mk.3 – 150% по-голяма далечина на откриване и откриване на цел с ефективна отразяваща повърхност от 0,1 m2 на същата дистанция, на която при предишния модел се е откривала цел с ефективна отразяваща повърхност от 4 m2.
Неизбежно разговорът стига до сравнение на PS-05/A Mk. 4, който е импулсно-доплеров радар с антена с механично сканиране и новите радари с активна електронна фазирана антенна решетка (AESA), какъвто притежава основният конкурент на Gripen у нас – F-16 Block 70/72.
„AESA е една доста модерна думичка, но според мен хората твърде често не разбират за какво иде реч, особено в светлината на характеристиките на радара. AESA радарът има, разбира се, много предимства, най-вече свързани с това, че няма нужда да въртиш антената на радара, можеш да работиш по повече цели едновременно, може да намаляваш ефективната си отразяваща повърхност, защото не въртиш антената срещу целта. Но ако говорим за чисти характеристики на радара, като далечина на откриване, възможност да работиш в условия на смущения, откриване на нискозабележими цели, това не зависи от антената, а от изчислителната мощ на радара. Уверен съм, че с нашия PS-05/A Mk. 4, способностите, които ще получат клиентите ни, са над тези на F-16V, заради много по-модерната електроника, която използваме”, разказва пилотът-изпитател.
Не сме единствените, на които правят "специална оферта" с "нов" радар. Мк.4 се предлага от 2015та насам на всички - било то като нов или ъпгрейд на стария:
Today’s Mk. 3 radar can be converted to a Mk. 4 by replacing two line-replaceable units with new hardware: an all-digital exciter/receiver and a radar processing unit.
Това включва Хърватия и Словакия също, избора там беше направен доста след 2015та, от когато вече Грипените се предлагат с него

А скромността как ще я коментираме не знам. Например това, че електрониката в радара им е по-модерна от тази във Ф-35, същото и за изчислителната мощ на радара...
mitkohr написа:
11 Яну 2019, 18:40
6. Колкото до поддръжката и логистиката - идеята на шведите е да си кооперираме с чехи и унгарци, и ако нещо се счупи да си го вземаме от тяхните запаси и да платим шведите да го доставят на по-късен етап на тези от които сме го взели. Същото важи и за тях де.
D-level maintenance също ли в Чехия или Унгария ще правим? А това са има-няма 60% от цената на поддръжката.

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 5589
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Грифони или Пепелянки - кой е по-подходящия избор за България?

Мнение от Amazon » 11 Яну 2019, 21:43

Професионална статия. Мен много ме впечтли частта за обучението. Изключително ръбат подводен камък оставен от шведите.

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 2827
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Грифони или Пепелянки - кой е по-подходящия избор за България?

Мнение от piston » 11 Яну 2019, 22:37

Благодаря за статията...

Аватар
Sharana
Редовен потребител
Мнения: 1962
Регистриран на: 22 Юли 2016, 00:38
Контакт:
Status: Offline

Re: Грифони или Пепелянки - кой е по-подходящия избор за България?

Мнение от Sharana » 11 Яну 2019, 22:52

На тема поддръжка и цена на жизнен цикъл можем да се прислушаме и към Радев преди да се вклюби в Грипена. Вижте какво казва:
Най-интересната част от интервюто обаче е тази, в която Румен Радев директно заявява, че подръжката на F 16 е далеч по-рентабилна от тази на Грипен. Ето точните думи на настоящия президент, казани през 2012-а пред вестник “ПРЕСА”:

Как ще поддържаме западни самолети?

Най-лесният начин е да възприемем предлаганата от “Грипен” и “Еврофайтър” концепция за поддръжка на две нива: дават ни минимално необходимо оборудване, свиваме драстично инженерно-техническия състав, който преминава ускорено обучение и отговаря само за ежедневното обслужване на самолетите на старта и снемане и монтаж на агрегати. Според тази концепция всички висококвалифицирани дейности по дефектация и ремонти се извършват от фирмата производител чрез куриерска служба. Периодично там се изпращат и самолетите за инспекции с престой от два до шест месеца. Системата работи гарантирано, но гълта много пари.

Докато от Ф-16 предлагат концепция за поддръжка на три нива: предоставят ни модерно оборудване и лаборатории, усъвършенстваме инфраструктурата, запазваме инженерно-техническия състав и инвестираме в неговото обучение. Самолетите никога не напускат България, всички инспекции и техническото им обслужване и поддръжка се изпълняват от български военни специалисти. Разходите за цялостна годишна издръжка на този “свръхсъстав”, сравнен спрямо необходимия за “Грипен” и “Еврофайтър”, са около 2 млн. лв., но той спестява десетки милиони в сравнение с поддръжката на две нива.
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/518885
Куриерската фирма е DHL - така чух в Граф Игнатиево, когато бях там и се обясняваше колко скъпо излизали таквиа врътки в крайна сметка. Та няма какво да се чудим на оценките в Словакия и Хърватия, където се казваше, че Ф-16 щял да им излезне по-евтино в крайна сметка.

Skoda
Редовен потребител
Мнения: 136
Регистриран на: 28 Апр 2018, 11:59
Контакт:
Status: Offline

Re: Грифони или Пепелянки - кой е по-подходящия избор за България?

Мнение от Skoda » 12 Яну 2019, 11:43

Sharana написа:
11 Яну 2019, 21:40
mitkohr написа:
11 Яну 2019, 18:40
5. Според презетацията на САБ, ще ни префложат новата версия на радара Мк4, която била доста пооправена и доста го хвалят:
„При PS-05/A Mk. 4 заменяме цялата електроника на радара. Тази при Mk. 3 е на 15 години. Представете си колко се е подобрила битовата електроника за това време и се опитайте да си представите, че скокът на възможностите от Mk. 3 до Mk. 4 е сходен. Радарът е подготвен за интеграция на активна електронна фазирана антенна решетка, което може да стане, ако клиентът има интерес”, разяснява Торбьорнсон.
Той повтори известните цифри за подобрението в характеристиките на Mk.4 в сравнение с Mk.3 – 150% по-голяма далечина на откриване и откриване на цел с ефективна отразяваща повърхност от 0,1 m2 на същата дистанция, на която при предишния модел се е откривала цел с ефективна отразяваща повърхност от 4 m2.
Неизбежно разговорът стига до сравнение на PS-05/A Mk. 4, който е импулсно-доплеров радар с антена с механично сканиране и новите радари с активна електронна фазирана антенна решетка (AESA), какъвто притежава основният конкурент на Gripen у нас – F-16 Block 70/72.
„AESA е една доста модерна думичка, но според мен хората твърде често не разбират за какво иде реч, особено в светлината на характеристиките на радара. AESA радарът има, разбира се, много предимства, най-вече свързани с това, че няма нужда да въртиш антената на радара, можеш да работиш по повече цели едновременно, може да намаляваш ефективната си отразяваща повърхност, защото не въртиш антената срещу целта. Но ако говорим за чисти характеристики на радара, като далечина на откриване, възможност да работиш в условия на смущения, откриване на нискозабележими цели, това не зависи от антената, а от изчислителната мощ на радара. Уверен съм, че с нашия PS-05/A Mk. 4, способностите, които ще получат клиентите ни, са над тези на F-16V, заради много по-модерната електроника, която използваме”, разказва пилотът-изпитател.
А скромността как ще я коментираме не знам. Например това, че електрониката в радара им е по-модерна от тази във Ф-35, същото и за изчислителната мощ на радара...
Като цяло е доста вероятно шведите да не ни лъжат, все пак Грипен използва процесори на базата на PowerPC, докато всички варианти на Ф-16 до сега използват MIPS процесорна архитектура. В един изтребител има десетки чипове отговарящи за различно задачи, включително и такива с програмируема логика, така че сравнението е трудно и основната разлика идва от софтуера. Чиповете обработващи информация от радара далеч, не са най-мощните в един изтребител, макар често да се използват в двойки работещи паралелно, поради изискванията за непрекъсната работа, при отказ на единия. Дори Ф-22 има по слаби процесори от съвременен смартфон, но все пак за да го обясня на по достъпен език PowerPC е в класа на х86 процесорите за настолни компютри, докато MIPS е основен конкурент на ARM архитектурата използвана при смартфони.

Аватар
Sharana
Редовен потребител
Мнения: 1962
Регистриран на: 22 Юли 2016, 00:38
Контакт:
Status: Offline

Re: Грифони или Пепелянки - кой е по-подходящия избор за България?

Мнение от Sharana » 12 Яну 2019, 11:53

Нали само за радара става въпрос? Рекламата, която прави е:
Но ако говорим за чисти характеристики на радара, като далечина на откриване, възможност да работиш в условия на смущения, откриване на нискозабележими цели, това не зависи от антената, а от изчислителната мощ на радара. Уверен съм, че с нашия PS-05/A Mk. 4, способностите, които ще получат клиентите ни, са над тези на F-16V, заради много по-модерната електроника, която използваме”
Тоест уж именно блоковете на радара са с по-голяма изчислителна мощ и използвали "много по-модерна електроника". Напомням, че сравнява с радар, който де-факто е смалена версия на този за Ф-35. Такива заявления нещо твърде много наподобяват едни други, които са все «впереди планеты всей». Едните изсипали безумно количество финансов ресурс в разработването на "по-модерна електроника" за петото си поколение, другите без подобни напъни и прахосване на пари, с една модернизацийка на два блока (LRU) от общо 7те зад радара, ги сложиха в малкия си джоб именно по частта с "много по-модерна електроника". Така излиза нещо...

Skoda
Редовен потребител
Мнения: 136
Регистриран на: 28 Апр 2018, 11:59
Контакт:
Status: Offline

Re: Грифони или Пепелянки - кой е по-подходящия избор за България?

Мнение от Skoda » 12 Яну 2019, 12:06

Официално от американска страна казват това

"Радарът има 70% сходство от хардуерна гледна точка и 95% еднакъв софтуер с APG-81 използван от F-35"

Какво включват липсващите 30% и въобще как са смятани тези проценти едва ли някога ще разберем, без да пипнем едновременно и Ф-35 и Ф-16V.

Аватар
bukvite
Редовен потребител
Мнения: 816
Регистриран на: 27 Сеп 2016, 22:39
Контакт:
Status: Offline

Re: Грифони или Пепелянки - кой е по-подходящия избор за България?

Мнение от bukvite » 12 Яну 2019, 13:09

Много благодаря за статията, ще следя с интерес.
http://Istoriata.net - исторически форум
Историята, такава каквото е!

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 2827
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Грифони или Пепелянки - кой е по-подходящия избор за България?

Мнение от piston » 12 Яну 2019, 18:11

Skoda написа:
12 Яну 2019, 12:06
Официално от американска страна казват това

"Радарът има 70% сходство от хардуерна гледна точка и 95% еднакъв софтуер с APG-81 използван от F-35"

Какво включват липсващите 30% и въобще как са смятани тези проценти едва ли някога ще разберем, без да пипнем едновременно и Ф-35 и Ф-16V.
С 30% по-малко П/П модули е... ;)

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 5589
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Грифони или Пепелянки - кой е по-подходящия избор за България?

Мнение от Amazon » 12 Яну 2019, 21:05

Skoda написа:
12 Яну 2019, 11:43
Като цяло е доста вероятно шведите да не ни лъжат, все пак Грипен използва процесори на базата на PowerPC, докато всички варианти на Ф-16 до сега използват MIPS процесорна архитектура. В един изтребител има десетки чипове отговарящи за различно задачи, включително и такива с програмируема логика, така че сравнението е трудно и основната разлика идва от софтуера. Чиповете обработващи информация от радара далеч, не са най-мощните в един изтребител, макар често да се използват в двойки работещи паралелно, поради изискванията за непрекъсната работа, при отказ на единия. Дори Ф-22 има по слаби процесори от съвременен смартфон, но все пак за да го обясня на по достъпен език PowerPC е в класа на х86 процесорите за настолни компютри, докато MIPS е основен конкурент на ARM архитектурата използвана при смартфони.
Това е интересна информация, но не мисля, че трябва да се преекспонира. Единият процесор е с няколко години по-стар, но пък залита към RISC архитектура, което значи по-добра оптимизация при по-малка консумация на енергия. Другият е малко по-нов и по-евтин. И двата в някакъв момомент са конвертирани в 64 битово адресно пространство, вероятно по едно и също време. Прав си за паралелната/нонстоп работа и тя не включва саммо процесора, но и специални памети, контролери и дънна платка. Отгоре на всичко, софтуера не го блъскат на асемблер, та много зависи какви компилатори и как се използват.

Така че аз лично, дори да съм работил точно на тези два процесора(а аз съм работил на подобен и тогава пак се бъзикахме, че едно PC е по-мощно), не бих използвал това като атестация за едната, или другата машина. Архитектурите на процесорите не са различно поколение. По-скоро звучи, като някой да е търсил нещо по-ново в Грипен. Ако само това е намерил...

EddieBG
Редовен потребител
Мнения: 3596
Регистриран на: 02 Окт 2016, 18:33
Контакт:
Status: Offline

Re: Грифони или Пепелянки - кой е по-подходящия избор за България?

Мнение от EddieBG » 12 Яну 2019, 21:31

И двете - PowerPC и MIPS, са RISC процесорни архитектури.

Софтуерът на F-35 e писан на C / C++ (докато Раптора е с доста по-стария ADA).
До колкото съм чел на Грипена също е писан на ADA

За цитираните радари трябва да потърся, но много от специализираните системи, някои сателити, крилати ракети, ракетни двигатели, вкл. радари, ползват разновидност на Алгол, предназначена специално за embedded системи.

P.S. иначе поздравления за Sharana, страхотна статия!
Последна промяна 1 на EddieBG, променена общо 12 пъти
∙ Агрессивная израильская военщина грубо проигнорировала несокрушимую мощь русского оружия.∙
∙ НАСА опубликовал цветные фото с Марса, в ответ на это Роскосмос опубликовал цветные фотографии Рогозина.

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 5589
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Грифони или Пепелянки - кой е по-подходящия избор за България?

Мнение от Amazon » 12 Яну 2019, 21:36

EddieBG написа:
12 Яну 2019, 21:31
И двете - PowerPC и MIPS, са RISC процесорни архитектури.

Софтуерът на F-35 e писан на C / C++ (докато Раптора е с доста по-стария ADA).
До колкото съм чел на Грипена също е писан на ADA
Благодаря!

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани