Литература, филми, култураИзтокът в умовете на Запада, Декадентство

Модератор: Ksantip

Отговори
Аватар
Желязин
Редовен потребител
Мнения: 1624
Регистриран на: 05 Сеп 2017, 20:33
Контакт:
Status: Offline

Изтокът в умовете на Запада, Декадентство

Мнение от Желязин » 21 Апр 2018, 20:49

https://www.youtube.com/watch?v=GwPoVmDSgH4
"Alan Wilson Watts (6 January 1915 – 16 November 1973) was a British philosopher, writer, and speaker, best known as an interpreter and populariser of Eastern philosophy for a Western audience. Born in Chislehurst, England, he moved to the United States in 1938 and began Zen training in New York. Pursuing a career, he attended Seabury-Western Theological Seminary, where he received a master's degree in theology. Watts became an Episcopal priest in 1945, then left the ministry in 1950 and moved to California, where he joined the faculty of the American Academy of Asian Studies. Watts gained a large following in the San Francisco Bay Area while working as a volunteer programmer at KPFA, a Pacifica Radio station in Berkeley. Watts wrote more than 25 books and articles on subjects important to Eastern and Western religion, introducing the then-burgeoning youth culture to The Way of Zen (1957), one of the first bestselling books on Buddhism. In Psychotherapy East and West (1961), Watts proposed that Buddhism could be thought of as a form of psychotherapy and not a religion. He considered Nature, Man and Woman (1958) to be, "from a literary point of view—the best book I have ever written." He also explored human consciousness, in the essay "The New Alchemy" (1958), and in the book The Joyous Cosmology (1962). Towards the end of his life, he divided his time between a houseboat in Sausalito and a cabin on Mount Tamalpais. Many of his books are now available in digital format and many of his recorded talks and lectures are available on the Internet. According to the critic Erik Davis, his "writings and recorded talks still shimmer with a profound and galvanizing lucidity" - Wikipedia


_______________________________________________


Charles Bukowski "Henry Charles Bukowski (born Heinrich Karl Bukowski; August 16, 1920 – March 9, 1994) was a German-American poet, novelist, and short story writer. His writing was influenced by the social, cultural, and economic ambience of his home city of Los Angeles. His work addresses the ordinary lives of poor Americans, the act of writing, alcohol, relationships with women, and the drudgery of work. Bukowski wrote thousands of poems, hundreds of short stories and six novels, eventually publishing over 60 books. The FBI kept a file on him as a result of his column, Notes of a Dirty Old Man, in the LA underground newspaper Open City. Bukowski published extensively in small literary magazines and with small presses beginning in the early 1940s and continuing on through the early 1990s. As noted by one reviewer, "Bukowski continued to be, thanks to his antics and deliberate clownish performances, the king of the underground and the epitome of the littles in the ensuing decades, stressing his loyalty to those small press editors who had first championed his work and consolidating his presence in new ventures such as the New York Quarterly, Chiron Review, or Slipstream." Some of these works include his Poems Written Before Jumping Out of an 8 Story Window, published by his friend and fellow poet Charles Potts, and better known works such as Burning in Water, Drowning in Flame. These poems and stories were later republished by Black Sparrow Press (now HarperCollins/ECCO) as collected volumes of his work." -Wikipedia
По-долу цитирам от уикипедията и сухото определение за декадентството, което не ми се струва достатъчно и пълно, но все пак е някаква основа, на която може да се встъпи в дискусията (или поне да сме наясно, че има някаква дефиниция)
Концепцията за Декадентството датира от осемнадесети век от писанията на Монтескьо, философът на Просвещението, който споделя, че упадъкът (декаденцията) на Римската империя до голяма степен се дължи на нейния морален разпад и загуба на културни стандарти[4]. Когато латинският учен Дезире Нисар се обръща към френската литература, той сравнява Виктор Юго и романтизма като цяло с този римски упадък, където мъжете, жертват занаята и културните си ценности в името на удоволствието. Тенденциите, които той идентифицира, като интерес към описание, липса на придържане към традиционните литературни и художествени правила и любовта към екстравагантния художествен и литературен език са семената на Декадентското движение[5].
Западът под една или друга форма е търсил духовното начало и го е намирал в Изтока. От времената след разцвета на гръцката цивилизация и култура, през Римската Империя, та чак до колониална и преситена Западна Европа винаги от Изток са идвали учения, които насищат духовния живот на западно-мислещия човек и....които заедно с това водят до упадъка и сгромолясването на уникални по амбициите си и постигнатото цивилизации, но и носят новото начало, своебразен Феникс.

(Междувпрочем, дори анархо-християнското учение на богомилите е микстура от донесеното от арменците в Пловдив манихейство, еретичните мистични учения по нашите земи и идеите на езотериката дошла с Гръцката и Арабската Кабала. Тоест дори през Средновековието имаме тази идейност и едновременно с това деструктивност, които ни носи Изтока и колонизира умовете за Западния човек.)

Сега, за по-горе изказаните разсъждения на двамата, почти съвременни, автори: те изглеждат на пръв поглед (или слух в случая:)) декадентски, със сигурност влизат в спектъра на веруюто или мирогледа на един безвластник, но всъщност са една обобщена, несъзнателна оценка на безсмилието в живота на днешния западен работохолик. Липсата на цел, която надхвърля живота на индивида, която да е колективистична и духовна, води до съвременния консумеризъм и въобще, всякакви хедонистични наклонности.

Написах, че Изтокът води и до деструктивност в западните общества, но в случая, когато имунната система е рухнала, дори най-баналните вирусни или бактериални причинители, които иначе биват безвредни за човешкия организъм и дори съжителстват с него, могат да доведат до смъртоносни последици.
"Покажете ми един нормален човек и аз ще го излекувам!" Карл Густав Юнг

Аватар
rki
Редовен потребител
Мнения: 3096
Регистриран на: 22 Мар 2017, 20:11
Контакт:
Status: Offline

Re: Изтокът в умовете на Запада, Декадентство

Мнение от rki » 21 Апр 2018, 20:56

Уотс не го познавам, но какво точно дири тук Буковски?
Президент РФ Владимир Путин больше всего не любит ложь и некомпетентность, заявил Д. Песков.

Путин: Вон Песков, мой пресс-секретарь, он несёт иногда такую «пургу», я смотрю по телевизору и думаю: чего он там рассказывает? Кто ему это поручил?

Аватар
Желязин
Редовен потребител
Мнения: 1624
Регистриран на: 05 Сеп 2017, 20:33
Контакт:
Status: Offline

Re: Изтокът в умовете на Запада, Декадентство

Мнение от Желязин » 22 Апр 2018, 05:26

Необичайна комбинация, да - различни житейски пътища са предприели двамата. Приличат си по критиката на социалния модел, вменяващ за основна цел в живота от яслата до училището или университета и после на работното място обучение в стереотипно поведение, което да се разбира като необходима "подготовка" за успешно живеене в моментите на почивка, когато сме "свободни от задължения". Свободно време за да спим и да се разболяваме, доста често. Преразказвам част от думите в клипа на първия автор.

Може би е най-удачно да се посочат две известни мисли на Буковски.
"Как, по дяволите, човек може да се наслаждава на това, да бъде събуден в 6:30 ч. от алармата на будилника, насила да стане от леглото, да се облече, да яде, да отиде до тоалетната и да си измие зъбите, и да се бори с трафика по пътя, докато стигне до мястото, където всъщност прави много пари за някой друг и да му казват, че трябва да е благодарен, че има възможността, че го прави?"
Човек цял живот чака – болницата, лекаря, водопроводчика, лудницата, затвора и накрая самата смърт. Първо светваше червено, после зелено. Гражданите на света се хранеха, гледаха телевизия и се притесняваха за работата си или за липсата на работа, докато чакаха.
Добрият писател се познава по това ... или поне за мен влизат в тази категория писателите, които не нравоучителстват, не казват на читателя какво искат да му втълпят, а оптимално безпристрастно описват дадена история. В горните цитати са такъв пример за писане и мисля, че си личи кристално ясно упадъка на целустремеността на западния човек. В случая Буковски описва обществото в по-голяма степен, а не се опитва да критикува хората, които не са се отдали на неговия начин на живеене, невиждайки безсмислеността в своя.

Щях да напиша, че двамата автори са намерили свой различен начин за ескейпизъм и ето един потвърждаващ цитат от Буковски:
Всичко е бягство: да играеш голф, да спиш, да ядеш, да ходиш, да спориш, да бягаш за здраве, да дишаш, да се чукаш…

Бтв, радвам се, че късно открих тоя автор, защото част от нещата, които пише, все едно ми ги е прочел от ума :D

Ескейпизма днес много лесно може да се види в тези групи като веганите, привържениците на здравословното хранене (във всичките му видове там кето-мето диети, разтоварващо диетични терапии, етц), ултрабяганията, даоските практики, живеенето в компютърни игри и прочие
"Покажете ми един нормален човек и аз ще го излекувам!" Карл Густав Юнг

Аватар
rki
Редовен потребител
Мнения: 3096
Регистриран на: 22 Мар 2017, 20:11
Контакт:
Status: Offline

Re: Изтокът в умовете на Запада, Декадентство

Мнение от rki » 22 Апр 2018, 09:25

Буковски е... хммм.... бунтар.

Ако нещо универсално трябва да се говори за "упадъка" на Запада и западния човек, в контекста на заглавието на темата, по-подходящо би било да се разгледа например "Сатирикон" на Гай Петроний ;)
Президент РФ Владимир Путин больше всего не любит ложь и некомпетентность, заявил Д. Песков.

Путин: Вон Песков, мой пресс-секретарь, он несёт иногда такую «пургу», я смотрю по телевизору и думаю: чего он там рассказывает? Кто ему это поручил?

Кухулин
Редовен потребител
Мнения: 756
Регистриран на: 04 Мар 2017, 11:53
Контакт:
Status: Offline

Re: Изтокът в умовете на Запада, Декадентство

Мнение от Кухулин » 22 Апр 2018, 09:26

Желязин написа:
22 Апр 2018, 05:26
Ескейпизма днес много лесно може да се види в тези групи като веганите, привържениците на здравословното хранене (във всичките му видове там кето-мето диети, разтоварващо диетични терапии, етц), ултрабяганията, даоските практики, живеенето в компютърни игри и прочие
Другото иди-дойди, ама как видя в кетозата ескапизъм - не мога да вдяна.

Аватар
Желязин
Редовен потребител
Мнения: 1624
Регистриран на: 05 Сеп 2017, 20:33
Контакт:
Status: Offline

Re: Изтокът в умовете на Запада, Декадентство

Мнение от Желязин » 22 Апр 2018, 15:10

Имах предвид диетата на Аткинсън... Тя вярно е немного силен и зашеметяващ пример, виж ако посоча Хербалайф МЛМ манията...и йогата, вече се зачита? 8-)
"Покажете ми един нормален човек и аз ще го излекувам!" Карл Густав Юнг

Аватар
bukvite
Редовен потребител
Мнения: 630
Регистриран на: 27 Сеп 2016, 22:39
Контакт:
Status: Offline

Re: Изтокът в умовете на Запада, Декадентство

Мнение от bukvite » 22 Апр 2018, 17:17

Изток-Запад - Момо Капор
На Изток чиновниците работят от седем до три.
На Запад – от девет до пет.
Чиновническият Изток се буди в пет и половина.
Чиновническият Запад – в седем.
Махмурлията Изток пъпли през мъгливото зимно утро, псувайки службата, държавата, живота, съдбата … Изтокът е полуобръснат. То е, защото се е бръснал снощи, за да може сутринта малко повече да поспи. Гладко избръснатият Запад мълчаливо се вози в метрото. Изток разказва политически вицове в препълнения автобус. Запад чете вестник. Абсолютна тишина. Никой с никого не говори. Изток се влюбва в непозната чиновничка между три автобусни спирки. Естествено на работа идва в седем и половина и сърдито казва на шефа си: „Какво толкова? Да не би да сме на Запад?“
Запад започва да работи в девет.
По това време Изток вече бавно започва да идва на себе си. Изпил е три кафета и е прочел във вестниците какво става на Запад. До девет и половина Изток разправя какво е гледал снощи по телевизията…
Запад вече сериозно работи. Той не може да преразказва какво се е случвало по двадесет и седемте телевизионни канала, защото никой не е гледал същата програма.
В десет и половина Изток, който е имал два часа преднина пред Запад, отива на заслужена закуска, която се плаща с купони. Като че ли цяла сутрин е копал, той закусва телешка глава в шкембе, гулаш, скара, бюреци, дреболии, фасул чорби, агнешко със зеле на фурна и други по-леки ястия. После дъвче клечка за зъби и изпива три бири, наградени на световни панаири.
Запад има обедна почивка между дванадесет и тринадесет часа. Той изяжда на крак сандвич със студено пилешко (бялото месо) и изпива един „севън ъп“. След това се връща на работа. В коридора на предприятието, където работи, е изпил първото си нес кафе в картонена чаша.
Изток вече има предимство от три бири и два коняка. Между другото е чул за някаква разпродажба, отскочил е да види за какво става дума и след два часа се е върнал в канцеларията си.
Запад се е уговорил събранието на синдикатите да бъде в събота, когато не се работи. Ще коментират евентуалната стачка.
Изток с помощта на синдикатите се е заредил със замразено телешко, което ще натика в камерата за дълбоко замразяване. Окървавените си дрехи е занесъл на химическо чистене.
В три след обед Изток се връща в къщи. Преди това се е отбил на една пача и още една бира.
Запад продължава да работи.
Изток е полегнал на дивана и скоро захърква, след като предварително е покрил лицето си с вестника – да не го кацат мухите. Будят го в 19:30 да гледа телевизионните новини. Изток има хиляди забележки по повод икономическата ситуация.
Запад продължава…
След като е видял новините, Изток се нахвърля върху леката вечеря: варени свински крачета с хрян и червено вино от тъста му на село.
Шест часа: Запад се връща у дома. Няма сили да прочете вестника си в метрото.
Западът е изцедил всичко от Запада.
Изток е по-свеж вечерта, отколкото сутринта! Той вече играе карти с кумовете си и отваря трета бутилка от червеното.
До смърт умореният Запад захвърля мокасините от краката си и пие уиски за да дойде на себе си. Срутва се в креслото и гледа треперещите телевизионни картинки, без да разбира съдържанието им. Пита се: дали живота изобщо има някакъв смисъл? Къде води всичко това? После без желание вечеря: бледа атлантическа риба без вкус и варен зеленчук. Чаша бяло вино.
В този момент Изток има преднина от пет бутилки червено.
Запад си ляга рано. Утре е работен ден. Запад ще живее само през уикенда. От петък в пет след обед до неделя вечер.
На Изток всеки ден му е празник. Не бих живял на Запад, казва на жена си, и милион да ми дават дневно!
Запад взима хапче за сън.
Изток лекомислено взема заем от Запада.
Запад одобрява заемите, за да може да живее от лихвите на Изтока.
И на Изток и на Запад спят като бебета и сънуват цветно…
Не може да се каже, че Изток обича децата си повече от Запад. И въпреки това източните деца остават много по-дълго в семейното гнездо от западните. Затова на Изток се остава по-дълго млад. В момента когато западният петдесетгодишник се оттегля от бизнеса в спокойствието на своето ранчо, неговият връстник на Изток минава все още за млад, перспективен човек, на когото за съжаление му пречат по-възрастните!
В един източен и в един западен град, в един и същи ден се родили малкият Изток и малкият Запад. Против едни и същи болести ги ваксинирали, но работа не си намерили в един и същи ден.
Докато малкият Изток ритал топка, бащата на малкия Запад му намерил работа – да бъде вестникарче. На дванадесет години спечелил първите си пари.
„На Запад на твоите години вече сами печелят!“, викал из къщи бащата на Изток. „Остави детето да се наспи… – защитавала го мама Изток. Ако не сме могли ние, нека поне той…“
И докато караха малкия Изток да свири на пиано (за което очевидно нямаше слух), да учи марксизъм, цигулка, упражнения за масовки и мъртви езици, малкият Запад след училище разнасяше кафе из магазините в квартала. На осемнадесет години имаше солидни спестявания и добри делови връзки.
Когато малкият Изток влезе в университета, малкия Запад вече напусна бащината си къща и взе апартамент под наем. И докато малкият Изток мрънкаше за джобни пари, малкият Запад даваше на семейството си пари на заем, които прилежно му бяха връщани.
Малкият Изток дълго и безгрижно следваше обществени науки.
Малкият Запад прекъсна образованието си. Той нямаше време за прекалено дълго следване. Ако са му необходими зидари, ще внесе готови от Югославия. Ако му потрябват архитекти – ще плати за най-добрите, вече завършили, пак от Югославия. Ако му потрябват пари, ще вземе от лихвите, естествено от Югославия.
Малкият Изток все още пита майка си: „Старо, какво има за обяд?“
Малкият Запад се пресели в съвсем друг град и веднъж в годината честити на роднините си за празниците.
Накрая малкият Изток някак си завърши университета, мина през казармата и се ожени, за да живее в едната от двете стаи. Баща му ходи къде ли не да му търси работа, докато той редовно участва в дискусиите за безработицата на младата генерация. Между другото той вече е на двадесет и седем години и в живота си не е спечелил нито един динар! Той и жена му (която все още следва) живеят от това, което им дадат родителите. Майката все още готви и кара сина си на средна възраст да се облече по-топло, защото навън духа. Бащата дава поредица от полезни съвети. Майката все още не може да заспи, докато детето й не се прибере в къщи. Малкият Изток живее така, сякаш е в целодневна детска градина. Малкият Запад който вече е голям, е завел децата да видят дядо си в другия край на страната.
Малкият Изток най-сетне е получил разрешение да остъкли терасата и така да разшири хола.
Старият Запад умира сам в старчески дом. С това е платил самостоятелността на малкия Запад. Очите му затваря дежурната болногледачка. Малкият Запад наследява спестяванията и застраховката му.
Старият Изток все още седи на мястото си, начело на масата и на него първо му сипват в чинията. Продължава да дава цяла поредица от полезни съвети. Един ден малкият Изток ще седне на неговото място. Няма да наследи нищо, освен навика да дава безсмислени съвети.
Тъй като образованието е безплатно и задължително, Изтокът е пълен с интелектуалци без пукната пара в джоба, които не знаят какво да правят с натрупаните знания.
Бил съм в къщите на хора с добро положение на Запад. Някои от тях имаха повече бани отколкото книги!
От друга страна източните интелектуалци нямат къде да приберат своите библиотеки, защото много от тях живеят в общи апартаменти.
На Запад, онези които умеят да различават супата „Кембъл“ на витрината на супермаркета от същата такава камара консерви на Анди Уорхол в някой музей, обикновено работят като изкуствоведи.
На Изток екскурзоводите – магистрати по история на изкуствата, с изтъркани пети, водят по музеите пребогати западни неграмотници и им обясняват, че разпятието преди Христос не е съществувало. Същите им оставят дъвки вместо бакшиш.
Запад няма време да учи чужди езици; по-практично му е да ангажира преводачи. Много източни полиглоти никога не са виждали страните, чиито езици говорят перфектно! Те знаят наизуст поетите на Париж, Лондон и Сан Франциско, за които голяма част от французите, англичаните и американците не са чували дори когато те са им съседи. Но въпреки това абсолютно празното платно на Марк Ротко струва най-малко половин милион долара.
Препълнената икона с четиридесетимата мъченици от дванадесети век, западнякът на Изток ще получи за по-голям транзистор и слънчеви очила. На запад красотата е скъпа. Тя е доходна професия, чеиз. Красавиците са фото модели, манекени, артистки или богато омъжени съпруги.
На Изток красотата е безплатна, защото все още съществува вярването в приказката за любовта и себеотрицанието. Затова келнерките на Изток често са по-красиви и по-благородни от гостенките, на които сервират.
И докато богатите хора на запад въпреки богатството си не смеят да носят със себе си повече от двадесет долара по улиците, да не би някой да ги убие и обере, в сигурния Изток биха носили милиони – да си имат!
Запад копнее за забравените естествени миризми на пот и възбуждаща женска кожа; Изток мечтае за непостижимата западна козметика, която отдавна всичко е унищожила.
Остригани пънкари от Бронкс учат Изтока как да свири рок.
Довчера полугладните и полуголи източняци на Запад стават клавирни звезди, примабалерини, автори на бестселъри и режисьори с куп Оскари. Изкуството най-добре се учи на Изток, а най-скъпо се продава на запад. И все пак пан Храбъл в Прага мечтае за уиски, а пан Форман в Холивуд мечтае за пилзенска бира.
Бягайки от насилието, отчуждението и терора на потребителското общество, западните интелектуалци намират на Изток изгубената близост, пътуват до най-затънтени села, записват народни поговорки и се учат да свирят на кавал.
Източните интелектуалци биха дали всичко това за толкова долара, колкото първите плащат за самолетния си билет през океана!
Западните интелектуалци кичат стените на къщите си с гусли и кърчази, които са донесли от Изток.
Техните Източни колеги лепят по стените на апартаментите си снимки на Мерилин Монро, реклами за кока-кола (от които западните са избягали) и плакати „I love N.Y.“.
Изглежда че на всеки му е по-вкусно в чуждата къща.
Вестниците обикновено имат кореспонденти и на Изток, и на Запад. Онези от Изток пишат само за тази страна на света. Онези на Запад стават експерти по Запада.
Опитвам се да бъда кореспондент и от Изток, и от Запад едновременно, с редакция в Белград, защото гледан от тук, светът се разбира най-добре.
Изтокозападология!
И така на Изток съществуват лозунги, на Запад – реклами! При нас е смесено. Ред реклами, ред лозунги. И на едните и на другите винаги някои думи липсват или не светят.
Върху червените лозунги (червени букви на бял фон) Изток „слави“ вечното, непресъхващо и зациментирано приятелство с Изтока.
С бели букви на червен фон Запад слави приятелството си с кока-кола!
И макар, че никой като Изток не слави до такава степен индустриализацията и електрификацията, токът никъде не спира толкова често, както от тази страна на света.
Интересно, въпреки че Изток непрекъснато твърди за себе си, че е най-добрият от всички възможни светове, от Запад никой (освен английските шпиони склонни към хомосексуализъм) не бяга на Изток, а всички бягат в обратната посока.
На Запад правенето на покупки е истинско тържество, което се оставя за събота. Запад купува онези дрехи и коли, които желае. Това може да бъде и досадно. Изток е пълен с изненади. Там нищо не се търси, а се купува онова, на което случайно попадне, пък макар и на човек да не му трябва, защото и него утре може би няма да го има. Щом източнякът види опашка на улицата, веднага застава на нея, без да пита за какво се чака. Затова ръчния багаж на хората от Изток е винаги много по-голям от този на западняците.
Пътувайки из Изток, попадам на най-качествени китайски четки за акварел, направени от опашката на видра, но по никакъв случай не мога да купя кило картофи! Изток просто е затрупан от ръчни, джобни и стенни часовници от всички големини и форми, но е истински подвиг насред селскостопанската страна да намериш яйца или мляко! Там, където обикновените обувки с гумена подметка са непостижима мечта, мъжете по улиците носят най-елегантните пилотски куфарчета с шифър, който някой, кой знае защо, е произвел в огромни количества. В магазините, в които често няма моркови или цвекло, се продава най-качествения кубински ром за коктейли!
И въпреки че от дън душа презира потребителското общество и неговите символи, във всеки по-голям град Изток поддържа малки западни оазиси, в които се продава стока за западна валута.
В съседна Унгария тези магазини се наричат „Конзумеск“, в Чехия – „Тузекс“, в Полша – „Певекс“. В България магазините на „Кореком“, на шега са наричани „корекция на комунизма“! В Съветския Съюз те са „Берьозки“…
Винаги ми е било малко неприятно да влизам в тези малки западни светилища, в които тъжно седят взети под наем жрици на потребителското общество между различните видове уиски, евтини парфюми, шоколад и цигари, а да не могат да си купят нищо от богатствата на Али Баба. В очите им се чете завист към онези щастливци с чужди паспорти, които купуват каквото им падне. Те естествено не могат да си представят, че на Запад техните елитни магазини са най-бедните провинциални магазинчета на самообслужване!
Белград, както обикновено, е отишъл най-далеч; понеже отдавна е измислил оказионите и „дипломатическите“ магазини, е решил този път да не бъде оригинален, затова цялата тази работа е нарекъл с истинското и име – дюти фри шоп. С това показва, че сегашното състояние смята като временно, подобно на чакалните на летището. Защото само в тежките времена на сиромашия и криза цъфти любовта към непостижимата западна стока. Като ни потръгне, не я купуваме в Белград, а там, където се произвежда!
Междувременно модата на Кирилицата е покорила Запада. Значи ли че сега ние сме на ход?
Изтокът пие, защото бъдещето му е неизвестно; утре сутрин трябва да поскъпнат хлябът, млякото, цигарите, алкохолът…
Западът пие, защото бъдещето му е подсигурено. Той точно знае кога ще изплати къщата, която е купил на изплащане, колко висока ще бъде пенсията му и в кой старчески дом ще живее, когато го напуснат децата му. И защото всичко това му е непоносимо, Запад намира утеха в алкохола.
Изток пие каквото му падне; ако няма водка или бира, може и одеколон; ако няма и него, има газ в газената лампа!
Запад от пиенето е направил истинска наука; там само простаците не знаят най-добрите години на гроздобер, дългото и рафинирано пътуване на виното от аперитива до дижестива.
На Запад обикновено всеки плаща своето питие.
Бедният Изток (точно защото е беден) вика: „Какво пие кръчмата? Аз черпя!“
Пил съм и на Изток, и на Запад – и съм забелязал, че има много общи неща. Винаги всичко завършва по един и същи начин – с повръщане!
Изток сутрин пие сода бикарбонат или зелева чорба; Запад – шумящи таблетки „Алка Селтцер“. И на Изток, и на Запад сутрин се кълнат, че никога в живота си няма да глътнат ни капка. Разбира се, никога не удържат на клетвата си!
Нито Изток, нито Запад се страхуват толкова от себе си или от неутронните си бомби, колкото от собствените си жени, когато на разсъмване пияни се прибират в къщи.
И така, от едната страна е Изток, от другата – Запад, а Белград не е нито тук, нито там, седи си сам и си пие по собствен начин.
Когато се пие, казват белградчаните, веднага трябва да се излее първата и последната чаша; от първата се намръщваш (защото ти е първата), а от последната се напиваш!
Впрочем белградчаните никога не биха се напивали, ако не бяха толкова горди. Всеки би пил сам в кръчмата толкова, колкото му се пие, и би си отишъл в къщи на време, но понеже белградчаните седят на групи (не по-малко от десетина), на събрани маси, всеки от тях смята, че е въпрос на чест да плати един кръг, което накрая завършва трагично.
Белградчаните много обичат да се чукат с чаши. Някои го обясняват със старата максима, че освен на аромата, букета и цвета на питието, трябва да се наслаждаваш и на звука; но по-вероятно е, че чукането е един вид агресивно диктуване на темпото, налагане на собствено темпо на пиене, защото какво му остава на човек, след като се е чукнал, освен да изпие чашата си до дъно?
Когато пият, разнежените сърби все се сравняват с онези страни, в които е по-зле – никога с онези, в които е по-добре! Тогава обикновено казват: „Трай си, тук все още някак се живее! Я виж, как им е на ония там?!“
За разлика от Изтока и Запада, които се страхуват от жените си, белградчаните имат навика да демонстрират храбростта си така; посред нощ с напоената си компания будят съпругите си и ги карат да им варят кисела чорба или да им изпекат баница. А може би е така, защото се плашат да се приберат сами и водят другарите си за кураж?
Истинският белградски ритъм в пиенето на вино не съществува нито на Изток, нито на Запад. Състои се в следното; най-напред се поръчва литър бяло вино и сифон газирана вода, после половин литър, та три децилитра, за да може накрая за изпроводяк да поръча един шприц!
Последните двадесетина години белградчаните пият и уиски, но веднага изхвърлят леда от чашата. Ирландците са съгласни с тях, защото и те пият само уиски. „Ако е необходимо – казват ирландците – ние щяхме да бутилираме уискито с лед!“
Няма да повярвате, но в Белград също съществува Бермудски триъгълник! Това е онзи тайнствен триъгълник между ресторантите „Шуматовац“, „Под липата“ и „Гърмеч“, където завинаги и без следа са изчезнали най-даровитите белградски литературни пера.
Когато един мой приятел се върна от болницата след третия делириум тременс го попитали в „Под липата“ как се е чувствал при поредния делириум, а той им отговорил: „Вярвайте ми, толкова се е разраснал, че за малко да не го позная“.
Като че ли не е същия влак онзи, който точно на минутата е тръгнал от някоя централна западна гара; парфюмиран, чист, с колосано бельо, снабден със зелен пенещ се течен сапун, хартиени кърпи и рола тоалетна хартия, и този, който със закъснение от два часа и половина най-сетне пристига на Изток, изглозган до дъските, като че ли е преминал през ято скакалци. Някъде изчезнаха елегантните бордови домакини със списанията и кафето, стюардът в бяло, който със звънец обявяваше времето за обяд, изчезна на някой исторически кръстопът, заедно с вагон ресторанта. От всичко остана само една разклатена количка, претрупана с концентрати и бисквити.
Дезинфекцираните тоалетни чинии на английските клозети междувременно се превърнаха в пътуващи клекала от ориенталски тип. В коридора на първа класа мустаката чистачка, облегната на метлата си (като току-що кацнала вещица) пуши и споделя с кондуктора мисли за живота, а след това с петата си гаси фаса. Отнесено е и смъкнато всичко, което не е завинтено или заварено. Останали са само завинтените плочки, които напомнят за Запада:
NE PAS SE PENCHER AU DEHORS. E’PERICOLOSO SPORGERSI. NIGHT HINAUSLEHNEN. DO NOT LEAN OUT.
На границата с Изтока отоплението или съвсем се изключва, или става три пъти по-силно. Главното е, че никога не е нормално.
Пътувайки през западните страни към Изток, пътникът не забелязва границите, нито пък някой го пита за паспорта. Докато гледа тромавите крави как преживят върху ванройсдайловската трева, пътникът се пита къде започва Холандия и къде свършва Белгия?
В това отношение Изтокът много повече държи на себе си! Влаковете стоят с часове на границите към бъдещето. През коридорите и купетата минават най-различни униформи, безкрайно дълго се преглеждат документи, удрят се печати, а милиционерите с чукче проверяват дъното на вагона, да не би да им се изплъзне някой бежанец.
Но точно на онова място, където свършват удобствата, започва животът! Когато се премине от Запад на Изток, всички купета за непушачи стават за пушачи, а всички пътници – братя на път!
За разлика от влака на западната страна, където пътниците си мълчат, тъпо се блещят през прозореца, четат вестник или книга, мъчейки се да не се поглеждат (защото е неприлично), и всеки е наметнат с плаща на самотата и равнодушието – мъртви, мълчаливи сенки, в източния влак се разговаря, пие, яде, предлага се храна, има караници, играе се комар, изповядват се, смее се и се спи, купува се и се продава, контрабандира и надхитрява, одумва се властта, търсят се изчезнали роднини, намират се общи познати… Влакът, който е изгубил комфорта си, е придобил сърдечност!
Пътувам с братята варвари, които са подирили на Запада цивилизацията и са забравили за този подарък; гърци, турци, българи, сърби, цинцари, арменци, македонци – малкият балкански Вавилон си отдъхна в момента, когато събу обувките си, протегна краката си и напусна западните граници.
Но трябва да се премине през чистилището на митницата! За западните митничари всички пътници са редовни, освен онези, за които се докаже, че не са. На Изток никой не е редовен, освен онзи, който с неистови мъки докаже, че е, но и тогава върху него остава сянката на съмнението; Този път се измъкна, но следващия…
Ако западнякът контрабандира нещо, тогава сигурно става дума за професионалист, а стоката е опасна и скъпоценна; наркотици, пари, злато, произведения на изкуството. Защо да контрабандират уиски или кашон „Марлборо“, кафе или дънки, когато могат да си ги купят в кварталния магазин? От друга страна, Изтокът точно знае какво липсва и буквално внимава някой негов поданик да не го внесе.
Понеже на Изток е забранено всичко, което не е изрично разрешено, влаковете са истински движещи се контрабандни университети, а всички пътници към светлото бъдеще стават близки съучастници за разлика от западняците, които по време на пътуването никога не се сприятеляват. Започва прастаро надиграване с митницата – игра на жмичка, интелигентност и хазарт. Купето се превръща в пътуващ обменен пункт, борса на страха и надеждата. Колко обувки разрешават? Колко рокли? А кафе? Колко от това или онова?
Най-сетне композицията от двадесет и четири части потегля на Изток (проверени сме и пуснати) и онези пътници, които не са свалени от влака на тъмната гранична гара, могат да си отдъхнат. Победили са тоталитаризма! Отварят се бутилки, разменят се адреси, валят обещания, които никой няма да изпълни… Минава се на ти, започва празненството!
Изток празнува, че е излъгал себе си!
И накрая има ли нещо по-прекрасно от пътуването на Изток?
Има.
Пътуването от Изток на Запад!!!
На Запад супермаркетите се раждат от малки бакалници, в които работят само членове на семейството; жената е на касата, мъжът зад тезгяха, дядото опакова здравата, децата разнасят стоки по домовете…
При нас най-модерните магазини на самообслужване година или две след отварянето завършват като бедни бакалници!
След тържественото отваряне на новия супермаркет в самия център на града си мислим, че и ние най-сетне сме станали Европа! Какво си нямаше тук в началото! Сьомга, датски черен хайвер, треска, замразени фазани и зайци, мариновани миди, кифлички с ким, кетчъп и сирена, десетина вида сладолед, от пиле мляко…
А после някъде изчезнаха онези усмихнати продавачки от отварянето и неусетно ги смениха някакви полуградски – полуселски същества с измачкани блузи, намръщени лица и угрижен вид, които вероятно е назначил някой влиятелен роднина или земляк от управлението. След време смени се и шефът. Крал ли е, какво ли? Идват някакви нови продавачи, а от полиците на рафтовете, докато се обърнеш, са изчезнали горгонзолата и рокфорът.
Шефът не иска повече да поръчва горгонзола, защото е забелязал, че има някаква съмнителна зелена плесен! Хладилниците безполезно стърчат, а бирата винаги е топла, защото народът ни, както е известно, открай време има страх от студеното пиене; викат, че вреди на сливиците.
Възхищавам се от френските сирена, а сами бихме могли да поднесем на гостите върху табличка най-малко тридесетина първокласни домашни сирена, и то без да се посрамим пред света: от онова прясното сирене, че овче, хомолско, пашко и кашкавал, до най-финия трапис, македонското „фета“, далматинското сирене в зехтин и херцеговското „от мех“…
Естествено в нито един от белградските супермаркети няма да намерите и една трета от споменатите сирена. Защо? Защото онези, които решават какво ще се продава в града, цял живот са яли само един вид сирене, и то своето, домашното, а всичко останало предизвиква у тях дълбоко недоверие. И така, стигнахме до сирене – обикновено, краве, солено! Маринованите миди изсъхнаха от мъка в бурканите, а сладоледите се стопиха от безсмислие. И този път манталитетът се показа по-силен и по-издръжлив от пустото ни желание да стигнем света. Асортиментът полека се свежда до основните артикули: хляб, сланина, консерви и сухи ребра. Върху стъклата, които някога блестяха от чистота, се натрупва сивкавия слой на посивелия ни живот. Машината за мелене на кафе естествено не работи. Мели си сам! До касата цяла сутрин махленското бостанско плашило от чисто любопитство контролира кой какво купува. „Значи пак имат гости!“ Кварталният алкохолик седи върху обърнатата каса швепс, пие топла бира и я пресича с малки конячета. Мърляви дечурлига купуват дъвки. Касиерката е изключила утринната музика; прави помен на покойната си баба на село. Усамотена хлебарка пътува върху малкия глобус портокал. Всички сме едно семейство. Няма пушена сьомга, нито словенско пенливо. Дежурният милиционер се е отбил да поприказва със земляците си; убива го мъката по родното село!
Скритият, неунищожим дух на паланката разяжда стария копнеж по Европа – копнеж, който вече е уморен от дългата, несподелена любов…
Чувам, че скоро щял да дойде нов шеф! Ще върне ли касатото (италиански сладолед със захаросани плодове), уискито, бадемите и сметаната в туби или от носталгия по родната бакалница в ТКЗС-то ще зареди с дръжки за лопати, басма и газ. Ще видим! Европа, адио!
Пътувал съм на Запад и винаги съм откривал, че съществува нещо още по-западно от него.
Бил съм на Изток – има още по-източни страни и народи.
Но къде е Изток? Къде е Запад?
Намерих най-приемливия отговор в едно старо есе на Тин Уевич (хърватски писател) от 1933 г. „Фактически, като географско понятие няма нито Запад, нито Изток, защото земята е кръгла…“ е написал добрият, стар, пиян и мъдър Тин. „Изток и Запад, тези две колосални фикции и фантасмагории, както и непреодолимият яз на бъдещето, ще принадлежат на всички“.
http://Istoriata.net - исторически форум
Историята, такава каквото е!

Кухулин
Редовен потребител
Мнения: 756
Регистриран на: 04 Мар 2017, 11:53
Контакт:
Status: Offline

Re: Изтокът в умовете на Запада, Декадентство

Мнение от Кухулин » 22 Апр 2018, 18:26

Желязин написа:
22 Апр 2018, 15:10
виж ако посоча Хербалайф МЛМ манията...и йогата, вече се зачита? 8-)
МЛМ може да се зачете, съгласен съм. Йога в България е 90% гимнастика за офисния планктон без никакво отношение към темата. 10% може да се зачете, вкл и доста тежки случаи.

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 4148
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Изтокът в умовете на Запада, Декадентство

Мнение от Amazon » 22 Апр 2018, 20:19

bukvite написа:
22 Апр 2018, 17:17
Изток-Запад - Момо Капор
....
Благодаря за това. Идея си нямах, че сърбите, подобно на севернокорейцте, също си имат собствена доктрина Чучхе, за осъществяването на която "запада" пречи.

За разлика от СК, където Чучхе включва ориз и кимчи всекидневно, при сърбите идеологията носеща щастие изиисква поне 12 свински крачета, два коняка, шест бири и четири бутилки червено вино дневно, за постигане на духовен интегритет. АКо може с купони.

Разликите са само количествени. И при двете "култури" всички се очаква да са държавни служители и фокуса е върху базовото съществуване. Като мечтата на севернокорейците е лидера им да сере ориз, а на сърбите да постигнат генетична кръстоска между стоножка и прасе.

Аватар
Желязин
Редовен потребител
Мнения: 1624
Регистриран на: 05 Сеп 2017, 20:33
Контакт:
Status: Offline

Re: Изтокът в умовете на Запада, Декадентство

Мнение от Желязин » 23 Апр 2018, 13:59

Текстът, който е постнал буквите много ми хареса. Докато го четях, освен че ми хареса, си мислех как ако българин би написал нещо подобно щеше да е по-черногледо, без тая добродушна и лековерна ирония. И докато го четях се зачудих как да оплюя сърбите софистикирано и тогава прочетох мнението на Амазон и се успокоих. Нямаше нужда вече, делото бе сторено и то по културно...даже по-културно:)

Все пак да допълня, че на сърбите явно им харесва да живеят у кочината и се мислят за големите тарикати. Явно текстът е писан преди касапницата, която ги сполетя за десетина години и освободи поробените от тях народи...


Както и да е, да оставим темата, която е много интересна (като пием с Танка по градинките тостовете са ни придружени все с оня лозунг, дето той го изтри от подписа на акунта си). Текстът на буквите е показателен за онова полу-мистично съществуване и съпреживяване у хората в Източна Европа.

Примерно, в България винаги ми се е струвало, че хората живеят в някакво състояние на медитация. Всичко ще стане, всички обещават, всички работят...ама някак си само на думи. И никой не се сърди. Нищо не е крайно - нито доброто, нито злото. И мутрите строят параклиси...

Като казвам, че никой не се сърди нямам предвид, че никой не мрънка. Мрънкането е обратно пропорционално на тежеста на работата. Но поголовно хората обичат планината, седят си по кафетата, сърбат водка и казват, че не пият повече от литър бира на ден и то вечерта само, при това... Има едно лежерно чувство сякаш нищо не е съществено.

Изтокът е мъгла, а Западът е аутобан. Когато се смесят стават катастрофите рано или късно.

Демек, това, което завладява западните хора е мистиката, езотериката -> неяснотата. Далечността от програмирането на живота от до...и май някаква цел различна от консуматорската
"Покажете ми един нормален човек и аз ще го излекувам!" Карл Густав Юнг

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 4148
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Изтокът в умовете на Запада, Декадентство

Мнение от Amazon » 23 Апр 2018, 15:53

Примерно, в България винаги ми се е струвало, че хората живеят в някакво състояние на медитация. Всичко ще стане, всички обещават, всички работят...ама някак си само на думи. И никой не се сърди. Нищо не е крайно - нито доброто, нито злото. И мутрите строят параклиси...

И аз съм си го мислил това. Като народ не сме по крайностите и това е хубаво. Е...има кански изродщини, като атентата във Света Неделя, но комунизма е привнесена идеология, не е възникнала на родна почва.

Аватар
ValBo
Редовен потребител
Мнения: 1697
Регистриран на: 22 Юли 2016, 09:14
Контакт:
Status: Offline

Re: Изтокът в умовете на Запада, Декадентство

Мнение от ValBo » 23 Апр 2018, 16:05

Не, че се заяждам, но това, което се е случило след атентата откъде сме го привнесли?
Наличието на крайности си толкова разпространено, колкото навсякъде. Простно ние сме скептични по природа и това ни помага да държим някаква среда.
Изображение
Finita la commedia

kramer
Редовен потребител
Мнения: 1290
Регистриран на: 20 Юли 2016, 19:14
Контакт:
Status: Offline

Re: Изтокът в умовете на Запада, Декадентство

Мнение от kramer » 23 Апр 2018, 16:09

Тоя сърбин, ако знае кво ги чака...

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 4148
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Изтокът в умовете на Запада, Декадентство

Мнение от Amazon » 23 Апр 2018, 16:09

Едно доказателство че не ги взимаме много навътре нещата: През ПСВ, ако ранен сръбски войник размахал пачка пари към минаваща българска линейка, са спирали каруцата и са му оказвали помощ. :D

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани