АнтичностРимският форум след края на Античността

Модератор: ISTORIK

Отговори
Аватар
tomcalm
Редовен потребител
Мнения: 66
Регистриран на: 25 Юли 2016, 09:36
Контакт:
Status: Offline

Римският форум след края на Античността

Мнение от tomcalm » 16 Окт 2017, 20:06

Всички сме виждали съвременни реконструкции на Римския форум, така както се предполага, че е изглеждал в поне 80-90% по време на неговите златни времена.
Изображение

Повечето от нас са виждали и съвременния Римски форум след направените през последните 100-150 години разкопки – един музей под небето, дружелюбен към любителите на античността, че и на неантичността:
Изображение

Но, как е изглеждал Форумът и околностите му през вековете свързващи Древния свят с днешните дни?
Как се е променял?
На какво е приличал?
Как се е стигнало до днешното му състояние?

Ще се опитам да ви разходя през времето, благодарение на майсторството на онези отдавна живели художници и офортисти, които ни дават чудната възможност да погледнем към миналото сякаш през някакъв вълшебен прозорец или поне през най-обикновена машина на времето.
Някъде през 6 век, след войната с готите, обезлюдения и обеднял град вече нямал възможност да поддържа древните класически сгради и те постепенно са оставени на разрухата. Постройките обаче били изпреварени от разположените някога из целия Рим статуи, които по това време са почти унищожени от фанатичните християнски тълпи. През седми век, форумът, който някога бил център на античния свят е заобиколен постепенно с кордон от църкви, настанени в древните храмове и обществени сгради, които сякаш се надсмивали на великото му минало, демонстрирайки настъпващите времена на суеверие, непросветеност и тъмнина.

Ироничното около цялата тази работа е, че последният елемент в античния Римски форум е добавен именно от християнската църква – институцията, която е символ на всичко, на което прастарият Римски форум не е. През 608 г. равенският екзарх, съвсем в духа на времето краде незнайно откъде колона изработена през 2 век и я издига на Форума в чест на император Фока, чиито фен бил. Мраморният ѝ пиедестал пък бил откраднат от някакъв монумент в чест на император Диоклециан. Статуята на византийския император не успяла да престои и три години на върха й, когато била свалена по заповед на неговия наследник и така колоната си останала самичка. И последна.

Ерозията от околните хълмове също си казвала думата в рушенето на Форума, а едно земетресение през 847 ускорило разрухата в пъти. Естествено, тук принос имат и средновековните аристократи и църковните прелати, които се снабдявали със строителен материал от античните сгради пръснати из целия Рим, за да издигат своите палати и църкви. Някои от тях пък си построяват жилища, кули и крепости насред Форума, повечето от които просъществуват доста векове, а някои оцеляват до наши дни. Някъде по това време мястото вече е наречено Campo Vaccino (Говеждо пасище). Защото най-често срещаните живи същества на бившия Форум не били вече гражданите, известните оратори, спорещите политици, народните събрания, съдебните заседатели и екзотичните чужденци, а говедата и магаретата, които местните жители водели на паша или за продан.

За съжаление възможно най-ранните изображения на постантичния Римски форум, които стават за гледане, са от 16 век. Преди това време може и да е имало създадени и загубени творби, но те едва ли са много предвид това, че през Тъмните векове мераклиите да се занимават с рисуване били в пъти по-малко отколкото нароилите се в последващите векове художници. И, разбира се, повечето от тия творци искали да отидат „на стаж“ в Рим, за да почерпят сили и опит от извора на Ренесанса.

Известния по онова време художник, печатар и издател, фламандецът Ейеронимус Кок (Hieronymus Cock), престоява в Рим само около две години в края на 40-те години на 16-ти век и след завръщането си в родината, издава редица гравюри на римска тематика. Една от тях е от 1550-та и представя източната част на Форума:
Изображение

След повече от хилядолетие мъгла успяваме отново да погледнем към Римския Форум и виждаме само разпръснати останки от древното величие. На преден план се виждат добре познатите на всеки римопат три колони от древния храм на Кастор и Полукс, които си стоят там до днес. В ляво колонадата е оцелялата част от храма на Антонин и Фаустина, изображението явно хваща годините след събарянето на старата и изграждането на последващата я църква, построена непосредствено зад портика на храма. В далечината вляво се виждат руините на огромната базилика на Максенций и Константин, а в центъра, пак на заден план, е Колизеума. Пред него има едно интересно фортификационно съоръжение десния край, на което е всъщност прочутата арка на Тит.

Тази арка е едно от най-запазените (или поне най-добре реставрираните) древни съоръжения на Форума и според някои историци това става именно, защото аристократите от семейство Франджипани я вграждат в укреплението си през 12 век по един рационален за тях, но не и за нас, начин. Около 1630 г., когато укреплението отдавна вече не функционирало и на свой ред се превърнало в руина, Hendrick Bloemaert го е скицирал така:
Изображение
Може да се види ясно, че запуснатата арка си е вече част от някакво подобие на жилищен квартал...

Преди години бях доста впечатлен от тази картина на Gaspar van Wittel, която изобразява стърчащите останки от средновековното укрепление по арката:
Изображение

Годината е 1710 и полъхът на завръщащата се цивилизация е видим, макар арката още да е обрамчена в средновековните си окови. Спокойствие и някаква почти крещяща манифестация за съвършенство ни връхлитат от платното... Всъщност това е картината, която ме подтикна да изляза от времевата рамка на уютната ми Античност и да полюбопитствам, как, по дяволите, са изглеждали древните постройки през Средните векове, Ренесанса и Новото време.

Най-впечатляващото изображение, поне за мен, на „окованата“ арка на Тит е офортът на италианския архитект, художник и археолог Джовани Батиста Пиранези (Giovanni Battista Piranesi) от 1760 г.
Изображение

В противовес на творбата на Вител, която изглежда чистичка и някак идилично-наивна, в офорта на Пиранези има някакво, като че ли неосъзнато, излъчване на тъмнина, отчаяние и недоисказаност и това не е само заради чернобялата му същност. Може би мрачните чувства на наблюдателя идват от невъзможното съжителство на два свята, толкова близки, но и толкова раздалечени един от друг от пропастта на 17 века история. Триумфиращите Древни римляни, отмъкващи Менората от Йерусалимския храм тук се сливат заедно с наследниците си – търговци, просяци, купувачи, пътници, монаси - всеки от тях погълнат от ежедневието. Никой от тези неследници не осъзнава миналото величие, гледащо ги от стените на арката. Но и защо? Само малцина се интересуват от него. Лъчите на клонящото към залез слънце пък само допълват емоционалната наситеност на творбата и карат още повече да изпъкват и тъмната сграда от градините на Фарнезе отдясно, и огряната от слънцето улица, катереща се лениво по склона на Палатин.

Но арката няма да остане още дълго така. След 60-на години папа Пий VII решава, че тя най-сетне трябва да бъде реставрирана и това наистина се случва. Всички „залепени“ за нея средновековни „добавки“ са премахнати, а самата тя е подложена на грижливо възстановяване от Raffaele Stern и след него от Giuseppe Valadier. След това арката вече придобива почти първоначалния си вид. Тук можем да я зърнем през 1841 г., точно 20 години след първата ѝ реставрация:
Изображение

Това, което виждаме е благодарение на току що проходилата през 30-те години на 19 век фотография, а също и на Александър Джон Елис (Alexander John Ellis), авторът на снимката -английски любител фотограф, иначе нелюбител математик, филолог, педагог и музикален теоретик. Някак се озоваваме изведнъж в Новото време и вече можем да гледаме към Миналото не само през очите и прищявките на художниците, но и директно през обектива. Истинско чудо за хората от онова време! Папа Пий VII обаче не се посвенил да постави надпис на арката откъм страната на форума, възхваляващ сам себе си, заради цялата реставрация, която инициирал, нарушавайки заветите на своя Бог и всички археологически правила :) Но все забравям, че по-онова време археологията е една наука в процес на развитие и онова, което е било приемливо преди 200 години, днес може да ни се стори кощунствено.

Следва продължение. Надявам се да не ме домързи отново :)

Източник:
https://gledam.blogspot.bg/2017/10/blog-post_16.html

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 6415
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Контакт:
Status: Online

Re: Римският форум след края на Античността

Мнение от Thorn » 16 Окт 2017, 22:20

Трябва да си препорчета Грегоровиус,

Изображение



https://www.e-reading.club/book.php?book=151242

той добре описва всички това и си е интересно. Те сградите до към 7 век са се опитвали поне да ги съхранят, но градът по това време толкова е обеднял и западнал, че е нямало никакъв начин. Плюс няколко земетресения, пожари, рухнали сгради, които никой нито има сили, нито има средства да разчиства. Общо взето по някое време е било километри разграбени руини. Населението е ползвало по-удобните от тях, приспособявало ги е за нуждите си, правели са пристройки и ремонти с материал от изоставените сгради, в някои по предствителни са правели църкви, някои от които също са изоставяли. И така хиляда години докато се усетят, че не е зле да престанат да рушат и да опазват.

А иначе разкопките, реставрациите и разчистванията са дело на един, дето е обичал Римската империя и управлявал Италия от 1922 до 1943 г.

Аватар
ISTORIK
Модератор
Мнения: 561
Регистриран на: 14 Ное 2016, 09:00
Местоположение: XIII век
Контакт:
Status: Offline

Re: Римският форум след края на Античността

Мнение от ISTORIK » 17 Окт 2017, 10:14

Thorn написа:
16 Окт 2017, 22:20
А иначе разкопките, реставрациите и разчистванията са дело на един, дето е обичал Римската империя и управлявал Италия от 1922 до 1943 г.
Аз пък си мислех, че Йохан Винкелман (живял през XVIII век) е направил първите археологически разкопки на антични пластове в Италия... Даже е написал книгата "История на изкуството на Древността". Той е и първият историк на изкуството.
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред, образовай населението!

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 6415
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Контакт:
Status: Online

Re: Римският форум след края на Античността

Мнение от Thorn » 17 Окт 2017, 11:15

Заждаш се, но и формално не си прав. Разкопки са правели винаги - разни иманяри. А онези от тях, които са действали през Ренесанса вече са имали и интереси, предхождащи интересите на Винкелман. Т.е. търсели са статуи и монети, интересували са се от фреските и мозайките.

Но намеквах, че разчистването на римския форум, частичните реставрации и премахване на късни елементи, превръщането му в една огромна археологическо-туристическа зона е дело на Мусолини.

Аватар
tomcalm
Редовен потребител
Мнения: 66
Регистриран на: 25 Юли 2016, 09:36
Контакт:
Status: Offline

Re: Римският форум след края на Античността

Мнение от tomcalm » 17 Окт 2017, 13:36

Thorn написа:
16 Окт 2017, 22:20
Трябва да си препорчета Грегоровиус,

Изображение



https://www.e-reading.club/book.php?book=151242

той добре описва всички това и си е интересно. Те сградите до към 7 век са се опитвали поне да ги съхранят, но градът по това време толкова е обеднял и западнал, че е нямало никакъв начин. Плюс няколко земетресения, пожари, рухнали сгради, които никой нито има сили, нито има средства да разчиства. Общо взето по някое време е било километри разграбени руини. Населението е ползвало по-удобните от тях, приспособявало ги е за нуждите си, правели са пристройки и ремонти с материал от изоставените сгради, в някои по предствителни са правели църкви, някои от които също са изоставяли. И така хиляда години докато се усетят, че не е зле да престанат да рушат и да опазват.

А иначе разкопките, реставрациите и разчистванията са дело на един, дето е обичал Римската империя и управлявал Италия от 1922 до 1943 г.
Благодаря. Изтеглих си я във формат за електронна книга. Като гледам съдържанието, бая подробна ще да е. Иначе за Мусолини си прав, обаче малко се е олял в разчистването :) Доста древни неща е бастисал покрай грандоманията си. На първо четене се сещам за Форума на мира и Мета Суданс.

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 6415
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Контакт:
Status: Online

Re: Римският форум след края на Античността

Мнение от Thorn » 17 Окт 2017, 22:46

Скоро четох някакъв исторически пътеводител за Рим. Оказа се, че страшно много неща въобще не са разкопавани. Няма пари, няма хора, няма време, няма възможност. А и там където и да копнеш си заслужава музей да се направи.

Аватар
tomcalm
Редовен потребител
Мнения: 66
Регистриран на: 25 Юли 2016, 09:36
Контакт:
Status: Offline

Re: Римският форум след края на Античността

Мнение от tomcalm » 08 Дек 2017, 12:31

Продължение

Но нека се върнем отново към 16-ти век и насочим поглед към друго място. На един офорт публикуван от Lorenzo_Vaccari около 1580 г., виждаме част от другия край на Форума.
Изображение

Отпред са останките от храмовете на Сатурн (вляво) и на Веспасиан. Вижда се, че нивото е бая по-високо в сравнение с древното (т.е. и с днешното). Това особено се забелязва около останките от храма на Веспасиан и Тит, където колоните са заровени в земята в повече от половината си дължина. Имено това са напластяванията на времето проявяващи се под различни природни и човешки въздействия, но тук най-вече оказвал влияние близкият хълм Капитолий, от когото при големи наводнения се стичали тонове кална маса към Форума.

На заден план е Табулариумът – мястото където древните римляни развили до неподозирани висини едно от най-чудните и необходими изобретения на Цивилизацията – бюрокрацията :) Това е бил един чист вид съвременен Държавен архив (макар че някои историци твърдят, че в Древен Рим съществували няколко такива). Тук се съхранявали записи на всички публични държавни решения взети от легитимни органи – закони, постановления, актове, отчети, съдебни решения, както и се помещавали много офиси на държавната администрация… Естествено това е видът на надстроената сграда, както е изглеждала през 1584 г., когато вече съществувал построеният отгоре Дворец на сенаторите (Palazzo Senatorio). Могат да се видят древните капители на колоните затворени в средновековната стена. Виждат се и означенията, с които печатарят или авторът на изображението са отбелязали това. По онова време художниците наистина си падали по Античния Рим.

В древността Табуларият е изглеждал горе-долу така, според една реконструкция на Lasha Tskhondia, като се има предвид, че долната му плътна част е изравняваща стена поради наклона на капитолийския хълм, спускащ се към Форума.

Изображение

В последните двестатина години Табуларият (или Дворецът на Сенаторите) се превръща в един съвременен символ на отдавнашната необявена археологическа и историческа борба между Античност и Ренесанс в Рим -днес фасадата му опираща във Форума наричаме Табуларий, а онази с изглед към Капитолия е наричана обикновено с ренесансовото си име Palazzo Senatorio.

В наши дни източната ренесансова стена на Табулария е премахната на места, за да може да се открият части от древната колонада, покрита почти напълно по времето, когато Лоренцо Вакари е живял.

Изображение

От противоположната страна ренесансовият лик на сградата е запазен и се вписва напълно в проектирания от Микеланджело архитектурен ансамбъл на площада на Капитолия.
Изображение

Но стига с античните отклонения, защото настоящата обиколка се отнася по-скоро за древни останки, а не за времената, когато тези останки са били бляскави сгради във върха на славата си.

Връщаме се отново назад – в пространството и във времето… Ще бъде ужасен пропуск, ако в тази зона на Форума подмина арката на Септимий Север, която по времето, когато била построена, в самото начало на 3 век, нарушила естетиката и симетрията на древния Форум, но пък осъществила амбицията на един император и двамата му сина. Етиен Дюперак (Étienne Dupérac), френски архитект, художник и градински дизайнер, ни я показва през 1557 заедно с бившата курия.

Изображение

Това е едно от малкото запазени изображения на арката показваща остатъците от средновековното укрепление на семейство Cimini под формата на малка кула изградена направо върху горната част на древното съоръжение, стърчаща като един неуместен, поне за нас, издатък. Както видяхме и при арката на Тит, явно това си е било съвсем в реда на нещата през Средновековието.

Казват, че по онова време под централния свод била настанена бръснарница, а по-късно скулптурно ателие. Арката също е добър измерител за нивото на повърхността в подножието на Капитолийския хълм през вековете и дори по-добър от колоните на храмовете на Веспасиан и Сатурн, понеже архитектурните и скулптурни елементи по нея са почти безпогрешни отметки.

Италианецът Джакомо Лауро (Giacomo Lauro), макар и доста схематично и чрез фалшива перспектива ни представя арката, курията, храмовете на Сатурн и Веспасиан. Виждаме, че малката куличка на онези вагабонти Цимини все още си стои кротко върху арката, а годината е вече 1640-та.
Изображение

Сто години по-късно, през 1742 г. венецианецът Каналето (Giovanni Antonio Canal) рисува арката така:
Изображение

Куличката отгоре вече е изчезнала, но може и да се забележи, колко много се е вдигнало нивото от наносите идващи от Капитолия и по същество арката почти наполовина се намира под земята. Пред древното съоръжение, наред с обичайните за всяко историческо време кибици и шляещи се насам-натам екземпляри вече можем да видим хора, дори групи, които специално са дошли до мястото, за да зърнат останките от Форума. Това по същество си е качествен скок за Говеждото пасище, което вече освен паша и вода за добитъка предлага и нещо ново – среща с историята.

Стигайки средата на 18 век не можем просто да прескочим Пиранези. Той всъщност е изрисувал (изгравирал, напечатал) почти всяко кътче на съвременния му Рим. За това ще ви покажа отново негово произведение –един офорт от 1750-та, показващ ни панорамна гледка към цялото все още Говеждото пасище. Изображението е с висока резолюция и могат да се зърнат доста подробности.
Изображение

Естествено погледът на любител класицист като мен отново попада най-напред на едвам подаващите се колони на храма на Веспасиан, сравнявайки потъването на Форума с това отпреди два века в офорта на Вакари от 1580 г. Разликата е поразителна! За два века колоните са почти скрити под повърхността. Същото се вижда и при арката на Септимий Север, където двата странични свода едвам се подават над земята.

В ляво от арката се вижда курията- основното място, където преди две хиляди години е заседавал римският Сенат. Встрани от нея започват нови сгради, построени върху мястото, където в древността се е намирала базилика Емилия и древната улица Argiletum, свързвала Форума със квартала Субура на североизток. Те продължават чак до храма на Антонин и Фаустина, т.е до портика останал от него, зад който е построена църквата Св. Лоренцо, която можем да видим и днес.

По-нататък е храмът на Ромул превърнат в църквата на християнските светци Козма и Дамян. По времето на Пиранези повечето историци смятали, че храмът е посветен на известния основател на Рим и поради това в легендата отдолу авторът или издателят е написал, че храмът е посветен на Ромул и Рем, а не както е всъщност, на умрелия като дете син на император Максенции Ромул. Подобни грешки могат да се видят и при разпознаването на други сгради в изображението, така че по-добре е да не им обръщате внимание. На бележките отдолу де, не на сградите.

След разхвърляните останки на близък план, придаващи някаква драматичност на цялата гледка, долу можем да зърнем стърчащата Колона на Фока с две сгради покрай нея. В ляво пък някакви работници, като че ли разчистват пространството пред арката, унищожавайки по всяка вероятност древни артефакти. Дори представителите на зараждащата се по онова време археология подхождали доста варварски при разкопките и по-скоро могат да бъдат наречени колектори на старинно изкуство, отколкото истински учени. Но всяко начало е трудно…

След стотина години, през 1858 г., виждаме западната част от форума вече през погледа на обектива.
Изображение

Храмовете на Сатурн и на Веспасиан са видимо поразчистени и нивото в тази част е свалено, но по колоната на Фока може да се види, че Форумът е все още доста над съвременното равнище. Поставени са огради, които наследниците на завоевателите на древния свят използват за простори :)

След няколко години започват спорадични разкопки и от тази снимка на колоната на Фока може да се види, каква е разликата между древното ниво и онова през 60-те години на 19 век.
Изображение

Следва.

Текстът е част от проекта на Юрий Александров „Цивилизацията” ©

Оригиналната публикация е тук:
https://gledam.blogspot.bg/2017/11/2.html

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 6415
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Контакт:
Status: Online

Re: Римският форум след края на Античността

Мнение от Thorn » 08 Дек 2017, 12:54

Супер. С нетърпение очаквам продължението.

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани