Ренесанс и революцииНепобедимата Армада и флота на Елизабет І - 1588 г.

Модератор: ISTORIK

Отговори
De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 360
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Online

Непобедимата Армада и флота на Елизабет І - 1588 г.

Мнение от De Ruyeter » 14 Ное 2017, 17:24

След като английския флот се среща с испанската армада отекват първите залпове. „Противниците се обвиват в гъсти кълба от дим и Армадата се превръща в……….легенда“ /Еманюел ван Метерен/.
Пракматичните флотовдци като Хоукинс, Дрейк, Хауърд са имали реална възможност да преценят колок близо е била опасността от десант в Англия и разгром на британския флот, но веднъж след като опасността е отминала техният реализъм е потънал като камък в дълбока вода в блатото на популярно възприетите оценки на победата от типа „Давид срещу Голиат“. Армадата не е била само военно формирование, тя е символизирала стремежа на католицизма да пороби и унищожи протестанството, апотеоз на тиранията и алчността. От друга страна е бил смирения /но вярващ в Бог протестантски съперник/, защитаващ родната земя и исконните ценностни на християнството, непокътнати от разврата на католицизма. „Неговите“ ветрове са духнали и разсеяли армадата, като по този начин недвусмислено показват на чия страна е Господ.
Така се ражда и първия мит: огромния размер на испанските кораби. Те са толкова исполински, че според съвременника на битката Уилям Камдън „ветровете се уморяват да ги тласкат“, а океанът „стене под теглото им“. Някои от ветроходите в Армада действително са големи, като флотът се състои от 55 съда с водоизместване от 500 тона или повече, но много от тези големи кораби, нямат реална бойна стойност, тъй като не са военни кораби. Те по-скоро са десантни транспорти, чийто вместителни трюмове побират голямо количество товар и ги превръща в бавни и трудноповратливи мишени. В противовес всичките 13 английски кораба с водоизместване над 500 тона са тежко въоръжени кралски галеони, като най-големият от тях – 1100 тонният „Трайъмф“ – флагман на Мартин Фробишър е по-голям, от който и да е от корабите в двата флота. Само четири от ветроходите в испанкия флот могат да се мерят с него на теория, но това не е съвсем вярно. Испанците и англичаните използват различни формули за изчисляване на тонажа, като испанската формула дава доста по-завишени числа.
След като размерите на испанските кораби бъдат намалени до реалистични размери, можем да преминем към артилерията. Според твърденията оръдията на кастилците са разположени толкова нависоко по надстройките, че не могат да поразят по ниските си английски противници, които лежат „прибрано“ във водата, като гюлетата прелитат „безболезнено“ над мачтите им. Такова мнение се поддържа до края на 19 век сред по-голяма част от историците. Въпреки че Чезаро Фернандес Дуро от Испания и сър Джон Лоутън в Англия правилно заключават, че сумарната огнева мощ на Армадата е доста по-ниска от тази на английския флот, заключението е преобърнат с главата надолу от английския историк професор Майкъл Люис през 40-те години на 20 век. Въпросният историк прави извод за огневата мощ на Армада като взема за основа въоръжението на двата пленени галеона Сан Салвадор и Нуестра сеньора дел Росарио. Без да се обременява от излишни изследвания „професорът“ приема, че всички кораби в испанския флот са с аналогична огнева мощ като пленените два, без да подозира, че Сан Салвадор и Нуестра сеньора дел Росарио са изключително тежко въоръжени за стандартите на армадата и поради тази причина не биха могли да представляват представителна нейна извадка. На практика се получава, че реалната огнева мощ на Армадата е малко повече от половината на това което Люис е изчислил или с около 30% по-ниска от английския флот. Също така Люис твърди, че корабите от Армадата са въоръжени предимно с тежки оръдия и полуоръдия /калибър 42 и 32 фунта/, предназначени за близък бой и потапяне на кораби, докато англичаните са се съсредоточили върух по-леките дреднокалибрени оръдия /кулеврини – 18 фунта/ и полукулеврини /9 фунта/, които са дългостволи и с по-голям обсег. С монтирането на оръдия от такава категория английските кораби са по-леки, тъй като самите оръдия са –полеки, оттам те са и по-маневрени и могат да диктуват дистанцията тъй като са по-далекобойни и да нанасят поражения на испанците като самите те се намират извън обсега на артилерията на доновете.
Всичко това щеше да звучи прекрасно, ако не беше една голяма заблуда, преповтаряна десетилетия наред и от други автори. И английските и испанските артилеристи от края на 16 век много добре са знаели, че кулеврините не дават никакви преимущества над стандартните оръдия. Освен това боравенето с тях е изключително трудно, тъй като те са с дългостволи цеви и независимо от силата на отката цевта остава да стърчи отвън при презареждането, което означава, че част от оръдейната прислуга трябва да зареди оръдието като се намира извън борда в специална кошница, уязвима за леките оръдия и аркебузите за противника. Другият способ е да се изтегли навътре цялото оръдие /също много трудоемка задача/, до центъра на кораба, като по този начин се рискува да се наруши неговата стабилност и да се доведе до преобръщането му. По отношение на точността на гладкостволите оръдия е известно, че удължената цев след определена мярка не повишава далечината на стрелбата, а напротив я намалява. При възпламеняването си зарядът от черен барут може да създаде определено количество от газове, което е константна величина и когато гюлето не напусне цевта достатъчно бързо, ще се постигне обратният ефект на намаляване на скоростта. Дължината на оръдейния ствол не трябва да надвишава 24 пъти калибъра на гюлето или с други думи цевта не трябва да бъде повече от 24 калибъра. Например оръдията и полуоръдията имат дължина на ствола между 15 и 20 калибъра. От друга страна кулеврините имат дължина на ствола от 35 калибра. Независимо от различната дължина на двата типа оръдия ефективната далечина на стрелба е една и съща. Гюлето може да прелети и 2000 ярда, но ефективността и точността му над 200 ярда са минимални. Реални повреди на здраво построен дървен кораб могат да бъдат нанесени от разстояние под 50 ярда.
Единственото което може да има значение в този случай е теглото на гюлето и скорострелността. Тук испанците определено нямат преимущество. Дори Сан Хуан де Португал, но който плава Рекалде и се води за „най-добрия артилерийски кораб в Армадата“ няма по-тежки оръдия от 20 фунтови, като допълнително към „главния калибър“ има още 8 оръдия стрелящи с 16 или 18 фунтови оръдия. Голям част от тежките му оръдия стрелят с каменни гюлета, а останалата част от артилерията на Сан Хуан де Португал е 10 фунтови гюлета. Сред флагманите на другите ескадри е галеонът на Окендо „Санта Ана“ /флагман на ескадрата на Гипоскоа/, който има 47 оръдия, но само три от тях стрелят с 16 фунтови гюлета или по-големи Нуестра сеньора дел Росарио на дон Педро Валдес /флагман на андалуската ескадра/ с 46 оръдия, 9 от които са 16 фунтови или по-тежки. Сан Кристобал е въоръжен с 32 оръдия, като най-големите са две 12 фунтови стрелящи с каменни гюлета. Томпсън изчислява, че армадата вози 138 оръдия с калибър 16 фунта и повече, като 12 от най-тежките са полеви обсадни оръдия, неподходящи за стрелба от кораб, тъй като са на двуколесни лафети с дълги ритли. Англичаните разполагат с 251 тежки оръдия от подобен или по-тежък калибър, всички от които са специално конструирани морски оръдия. Независимо че голяма част от тези тежки оръдия са класифицирани като кулеврини с калибър 18 фунта, реално повечето са късоцеви оръдия с калибър от 20 фунта или по-малко. Испанците ги наричат „средни оръдия“.
Пресъздаването на сраженията между Армадата и елизабетинския флот също е доста объркващо. Според Люис англичаните обстрелват отдалеч испанската армада, като постигат значително количество попадение и повреждат тежко испанските галеони и караки. Реално нито пробивната сила, нито теглото на гюлетата е достатъчно, за да причинят сериозни повреди на ветроходите и галеасите. Спорред дълбоко вкореноното и непрекъснато повтаряно от историците разбиране при Гравелин вече испанците са изразходвали голяма част от боеприпасите си англичаните се приближават на пистолетна дистанция и се сражават без да се страхуват от тежките испански оръдия. При такива дистанции английските кулеврини, наистина вече пробиват бордовете на испанските кораби.
Британската артилерия постига значителен успех при Гравелин, като не понася съществени повреди. Снабдяването на испанците от съпровождащите ги кораби с муниции също е затруднено. Количеството на барут, гюлето е строго обретелено от кралските чиновници, като се води точна отчетност за изразходваните боеприпаси. Според Записките от Симанка 22 оръдейната урка от Левантийската ескадра Тринидат де Ескала изстрелва 35 гюлета на 2 август или 1.6 гюлета на оръдие, 21 гюлета на 4 август /0.96 изстрела/ и 38 по време на боя при Гравелин /1.7 гюлета на оръдие/. Санта Барбара от ескадрата от Гипоскоа, която има 28 оръдия изстрелва 22 гюлета на 31 юли, 28 на 1 август /по изстрел на оръдия/, 47 на втори август и 167! На 8 август, като 56 от тях са каменни гюлета. По време на целия бой около Британските острови Сан Франциско изстрелва 242 гюлета, а нейния кораб-близнак Санта Каталина /23 оръдия/ само 300, което е средно около 3 гюлета на оръдие на ден. Бискайският Консепсион Менор изстрелва 156 гюлета от своите 20 оръдия. От натоварените 1421 гюлета на Консепсион Менор в арсенала са върнати 1256. От натоварените на Сан Франциско 8731 тя връща 8489. Ето логичното обяснение за разгрома на ескадрата им те просто не са стреляли с техните и без това малобройни тежки оръдия.
Това се дължи на тактиката, възприета от испанския флот на гребните кораби и впоследствие плавно преминала и във ветроходния флот, а именно оръдията стрелят малко преди абордажната схватка, за да причинят безпорядък върху противниковите палуби. Доказателство за това е и малкият брой артилеристи, които поддържа всеки испанки кораб –около 20-30 души сравнено с броя оръдия. За да бъде обслужено адекватно едно оръдие към него допълнително по време на бой са се включвали 6 войника, 2 офицера и специалист артилерист. Всички те са изпълнявали заповедите на главния артилеристи за чистят, зареждат, охлаждат прицелват оръдието и т.н. При по-малокалибрените оръдия обслужвано от 2 души нещата стоят по-различен начин и там наистина на част от оръдията им свършват мунициите /на флагмана Сан Мартин например/. Единствените истински „бойни кораби“, purpose built в испанската ескадра са португалските. Те през целия бой поддържат висок темп на стрелбата. Рекалде на 46 оръдейния Сан Хуан изстрелва 140 гюлета на 31 юли /но получава 300/, 130 гюлета на 3 август и 300 на 8 август. Според записите на артилерийския офицер на Сан Мартин /48 оръдия/ той изстрелва 120 гюлета на 31 юли, 120 на 2 август /някои от които причиниха сериозни повреди на противниковите кораби“ 130 на 3 август и 300 на 8 август.
Най-голям брой от изстреляните гюлета принадлежат към леките калибри. От 314 железни гюлета изстреляни от Сан Хуан Батиста де ла Есперанса /левантийска ескадра/ в битка с английския вицефлагман и други 41 са 5 фунтови, 13 са 3 и 4 фунтови и 260 са 2 фунтови или по-малък калибър. От 1640 изстреляни от 9 кораба от Армадата, за които са запазени подробни записи само 175 /11%/ са по-тежки от фунта и нито един не е по-тежък от 20 фунта. От изследвания на корабите претърпели корабокрушение като Гран Грифон, флагмана на Гомес Медина става ясно че той потегля от Лисабон без тежките четири medias culibrinas и разполага само с дългостволи 10 фунтови оръдия или по-леки /общо 34 броя/.
Да вземем Ривендж например: 2х42 фунтови оръдия, 6х32 фунтови оръдия, 12х18 фунтови оръдия, 2х9 фунтови оръдия, 6х5.25 фунтови оръдия, 4х3 фунтови оръдия и 11 леки /със задно пълнене/ оръдия.
Трайъмф на Мартин Фробишър - надстроечен галеон - 4х42ф; 3х32ф; 17х18ф; 8х9ф; 6х5.25ф; 4 леки оръдия
Уайт Беър - 3х42ф, 11х32ф, 7х18ф; 10х9ф; 9 леки оръдия
Виктъри - 12х18; 18х9ф; 9х5.25ф; 3 леки оръдия
Елизабет Джонас - надстроечен галеон - 3х42ф; 6х32ф; 8х18ф; 9х9ф; 9х5.25ф; 1х3ф; 20 леки оръдия
Елизабет Бонавънчър - 2х42ф; 2х42 стрелящи с каменни гюлета; 11х18ф; 14х9ф; 4х5.25ф; 2х3ф; 2х2ф; 2х1ф
Дредноут -2х42 стрелящи с каменни гюлета; 4х18ф; 11х9ф; 10х5.25ф
Голдън Лайън - 4х32ф; 8х18; 14х9; 9х5.25; 1х2ф; 8х1ф.
Сан Мартин /флагман на Медина Сидония - 4х42ф; 8х32ф; 12х18ф; 6х 9ф, останалото са есмерили, версоси, педрероси /оръдия стрелящи с каменни гюлета - и това са калибри 1-до 3 фунта. А той е флагман на целия испански флот и заедно с още 10 един от най-добре въоръжените, който може да се каже че е на нивото на английските.

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 360
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Online

Re: Непобедимата Армада и флота на Елизабет І 1588г.

Мнение от De Ruyeter » 14 Ное 2017, 17:31

Какво може да бъде казано като оправдание за изстрелването на толкова много гюлета и употреба на много барут по време на толкова продължителна битка с испанската Армада с толкова малък ефект? Ниската ефективност на артилерийските дуели по време на кампанията на Армадата през 1588 г. обърква Уилям Томас и продължава да буди недоумение и през следващите 400 години. Английският и испанският флотове имат над 4000 оръдия заедно, но на 6 август след четиридневен обстрел испанците успяват в добър боен ред, да не кажа парадна формация да преминат покрай бреговете на южна Англия и да хвърлят котва край Кале. От друга страна техният огън също нанася смехотворни повреди върху английските кораби. Дори по време на продължилото цял ден сражение при Гравелин на 8 август дезорганизираният испански флот губи 3 или 4 според различните и често противоречиви източници кораба, а английските ветроходи не губят дори и мачта! Причината за ефективността или по-скоро неефктивността на корабната артилерия е подробно изследвана от професор Майкъл Люис, публикувани в Marine’s Mirror от 1942-43г. Люис предлага кардинално различно виждане от досега застъпваната гледна точка от Лоутън, Корбет и Дуро за Испанската армада. „Класическите“ историци твърдят, че испанците презират артилерията, техните ветроходи са лековъоръжени главно с 4, 6 и 9 фунтови гюлета, които са предназначени за поразяване на живата сила на противника. В анализа си Люис не брои за „оръдия“ по-малокалибрените от 4 фунта оръдия. Въз основа на статистиката английският професор прави извод, че испанците отстъпват в далекобойната, но лека артилерия, като неочаквано се оказва, че те имат преимущество в оръдията, стрелящи със средно и тежкокалибрени гюлета на къси дистанции. И така макар англичаните да имат на пръв поглед повече оръдия в съотношение 5:3 и три пъти повече оръдия от типа „кулеврина“, испанците имат три пъти повече оръдия от типа cannon, demi-cannon, седем и половина пъти повече оръдия стрелящи с каменни гюлета – т.нар perrier и два пъти и половина пъти повече оръдия стрелящи с оръдия с калибър по-голям от 9 фунта.
С други думи и двата флота са екипирани съобразно техните тактически роли – англичаните да водят бой от дистанция, а испанците да използват тежките оръдия от къса дистанция, да разбият вражеския кораб и да го абордират.
Независимо от педантичния анализ на Люис за далекобойността на различните видове оръдия реалността се оказва съвсем различна. По време на 9 дневните сражения бойни единици от двата флота се сближават не само на изстрел от кулеврина, но и на мускетен изстрел, а понякога и на половин мускетен изстрел. Има и куриози когато кораби се сближават на разстояние една пика. На 31 юли Дрейк влиза в боен контакт с Рекалде на Сан Хуан де Португал от 300 ярда, което е пистолетна дистанция за каменометни оръдия. На 2 август Хауард е изненадан от Медина Сидония при Портланд Бил и Бертендона и води бой цял ден на разстояние половин мускетен изстрел /50м/!; на 3 август Гран Грифон е обстрелва също от такава дистанция. При остров Уайт сраженията се водят на дистанция между 100 и 120 ярда. При Гравелин флотовете отново са разстояние аркебузен изстрел, но тъй като на испанците им привършват амунициите /отново не е ясно амунициите за кои калибри оръдия -4, 6, 30 или по-тежите/ галеоните се сближават на половин мускетен изстрел, после на 10 метра, а накрая на абордажна дистанция – 3 метра. Ако от такава дистанция от упор испанците, които се осланят толкова на тежката си, но стреляща на близко разстояние артилерия не могат да нанесат сериозни повреди и градят цялата си доктрина върху нея се зараждат смутни съмнения относно верността на анализа и надценяването на артилерията на Армадата.
Твърденията на Люис се основават на информация за артилерията на английските кралски кораби към 1587 или 1589г. Към момента на сраженията – 1588г. няма данни за конкретното въоръжение на всеки английски кораб. Въпреки тази относителна неяснота, може да допуснем с висока степен на сигурност, че въоръжението на английските ветроходи едва ли е претърпяло съществени промени през периода 1585-1590г., поради което може да се заключи, че анализа относно оръдията и въоръжението на английските кораби е верен и изводите са коректни.
За испанския флот Люс разполага с частична и непълна информация. Той изобщо не се обременява да изследва испанските архиви. Английският автор проучва само 8 от 130-те кораба от армадата и на база на тяхното въорежение приема по аналогия, че и въоръжението на останалите ветроходи е същото. Осемтте подложени на анализ кораба са 4 неаполски галеаса, 2 по-малки урки от Рагуза, принадлежащи към Левантийската ескадра Santa Anunciada и Santa Maria de Bison, които съпровождат гребните кораби при пристигането им в Малага през юли 1587 г. Другите два галеона, на които се базира изследването са пленените след първия ден сражения Нуестра сеньора дел Росарио – флагман на Андалуската ескадра и Сан Салвадор от ескадра Гипоскоа. В резултата на тези няколко различни по тип кораба професор Люис прави реконструкция и уверено заключава, че ВСИЧКИ кораби от ВСИЧКИ ескадри са въоръжени по подобен начин! Гениално и в същото време доста повърхностно. След като умножава броя на оръдия, полуоръдия, кулеврини на тези кораби по броя на цялата ескадра се получава следната картина:

Оръдия:
90 cannon
73 demi-cannon
Perrier cannon – 326
Culverin type – 165
Demi-culverin 137
Sakers – 144
Minions – 189

Проблемът е, че двата кораба които Люис използва за основа и отправна точка за своите изчисления са най-тежко въоръжените кораби в Армадата. В архивите на Симанка, в които се намират препоръки до старшите артилерийски офицери на Армадата се намира точното количество оръдия, намиращо се на корабите на Филип ІІ. Това са 1072 оръдия, разположени на 4 неаполски галеаса, 2 нао от Неапол, пет нао от Сицилия, 15 нао и 28 урки от Андалусия. Към тях трябва да се добавят 123 бронзови и железни оръдия от седем нао и четири паташи; 295 топа монтирани на 16 кораба от Кастилската ескадра и 184 оръдия добавени към всеки кораб от ескадрата при пристигането им в Лисабон. Дотук списъците дават информация за 78 кораба и 1770 от 2411 оръдия, които представляват крайния списък преди отплаването на 9 май 1588г.
Горепосочените цифри имат три основни недостатъка: 1. Непълнота; списъкът от 26 септември 1587г. дава пълна представа по отношение на 60% от оръдията на Армадата, но не дава възможност тези бройки да се разбият на калибри, типове оръдия и боеприпаси и оттам отново настъпва неяснота. Бройките оръдия по отношение на ескадрите от Андалусия, Гипускоа, неаполитанските галеаси са дадени седем месеца преди отплаването, поради което е възможно да са настъпили промени във въоръжението на кораби през тези седем месеца. В началото на 1588 г. на корабите от ескадрата са натоварени 200 или 210 оръдия, които са взети от стари кораби, пленени съдове, а също и от реквизирани португалски ветроходи. 184 от тези оръдия са споменати в списъците към 14 май 1588 г. Вероятно липсващите 16 оръдия са малокалибрени железни оръдия с калибаръ по-малък от 4 фунта. В общи линии снабдяването на ескадрата с артилерия в различните периоди става така:

ескадра кораби 26.09.1587г. 31.10.1587г. 14.05.1588г. 09.05.1587г.
Кастилия 16 295 348
Андалусия 15 354 +20 363
Гипускоа 11 123 +42 162
Левант 7 187 +7 207
Галеаси 4 204 200
Урки 28 328 +85 384

В списъка, предмет на анализ липсва информация относно въоръжението на 49 кораба – 36 паташи или забри, както и за броя оръдия на три кораба от средиземноморската ескадра, един от ескадра Гипускоа, седем от Бискайската ескадра и осем от португалската ескадра, която е най-добре въоръжената от всички в Армадата. В тях се намират липсващите 641 оръдия. След проверка на цифрите 27 от паташите могат да не се включват в сметката, тъй като амуницията от 100 фунта барут е твърде малко за големокалибрени оръдия, което означава, че тези кораби са въоръжени само с леки оръдия – есмерили, берсоси с калибър под 4 фунта. На второ място трябва да прибавим няколко големи кораба като Сан Хуан и Флоренция, както и Сан Мартин и Сантияго към Португалската ескадра. Последните два се появяват отново в корабните списъци през 1591г. По време на кампанията Сан Мартин носи 48 оръдия, 1591 – 45, Сантяго 26. Достатъчното количество барут за да се захранва такава мощна плаваща батарея е около 122-140 квинтала барут.
Въз основа на гореописаните изчисления вече се получава пълна картина за въоръжението и боеприпасите на четирите галеаса от ескадрите на Кастилия и Андалусия, всички без един галеони от ескадра Гипоскоа, всички урки, 6 от 36-те паташи, 3 от 10 галеона от Бискайската ескадра, 4 от 7 от Левантийската ескадра. Ако приемем тези за „известни оръдия“, получаваме цифрата 1841 или 76% от 2411, поместени в крайния списък на 9 май 1588г.
Корабите в ескадрите са разделени на три категории: бойни галеони, спомагателни съдове, носещи каменометни оръдия и спомагателни съдове без такива оръдия

Огнева мощ на армадата – бойни галеони
ескадра кораби Тегло на залпа, фунтове на ескадра Тегло на залпа на всеки кораб оръдия Средно/оръдие

Кастилия 8 811 101.4 182 4.5
Андалусия15 2510 167.3 382 6.6
Гипускоа 4 747 186.8 101 7.4
Левант 5 1557 311.4 173 9.0
Галеаси 4 1437 359.1 204 7.0
Португалска 8 2274 284.3 319 7.1
всичко 44 9336 212.2 6.9
1361


„Известни“ оръдия на испанската Армада
Тип оръдие 34-50 29-33 15-27 18-21 16-19 16 10-16 15 12-14 7-14 8-11 5-7.5 4-4.5 3-4 3-12
Cannon 19 88
Demi-cannon 228 77 99 116 11 11
Demi cannon canonetes 110 99
perriers 1 22 33 331 110 446 556 77 33 331
Culverin 11 99 33
Demiculverin 1 227 331 333 22
Saker 229 112 1118 11
Falconet 338 224
Falcon
iron 88 1198

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 360
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Online

Re: Непобедимата Армада и флота на Елизабет І 1588г.

Мнение от De Ruyeter » 14 Ное 2017, 17:35

Общо въоръжение на корабите на испанската Армада „коригирано“
Тип оръдие 34-50 29-35 22-27 16-21 15 12-14 8-11 5-7.5 4-4.5 всичко
Cannon 23 8 31
Demi-cannon 6 68 5 2 81
canonetes 13 11 24
perriers 1 4 7 19 91 75 7 27 231
Culverin 2 19 21
Demiculverin 71 77 3 151
Saker 8 44 170 2 224
minion 70 70
iron 23 26 108 107 264
24 12 8 94 24 208 233 288 206 1097
1297
2394

Броят на „броимите“ оръдия – тези над 4 фунта става 1097, което е приблизително толкова колкото и проф. Люис е изчислил – неговото число е 1124. Категорията „железни оръдия“ е 29.4% от „известните“ оръдия, но тя отсъства от анализа на Люис. Проблемът е, че железните оръдия се различават от бронзовите както по калибър, така и по тегло на самото оръдие и на гюлето. Тук педантичните испанци не са се главоболили да обърнат внимание на това разделение. Най-големокалибрените железни оръдия изстрелват гюлета с тегло от 13 или 14 фунта., 198 изстрелват гюлета с тегло вариращо от 3 до 12 фунта. Други 397 стрелят с картеч или малки каменни топки от 6 фунта или дори по-малки. Само за 12 е доказано, че изстрелват гюлета по-големи от 6 фунта. Към 541 неспецифицирани железни оръдия още 118 есмерил, берсо са включени към малокалибрените - 1 canonetes, 18 каменохвъргачки, 14 sakers, 78 falconetes, 4 medios falconetes 3 falcones. Типичното железно оръдие е такова което изстрелва гюлета с тегло между 1.5 и 4 фунта. Големокалибрените железни оръдия са около 264 /над 4 фунта/, като се подразделят на 6 canoncetes, 31 perriers, 125 sakers 102 minions. Воден от горния анализ излиза, че железните оръдия от тип cannon в испанската армада са 12.9%; от типа рerrier – 23.9%, а от типа кулеврина – 63.2%. За сравнение в английския флот цифрите са 3% за cannon; 2.4% за рerrier и 94.6% за типа кулеврина.
Испанската армада има оръдия за средна дистанция, стрелящи на къса дистанция, но само 2/5 – 45% са далекобойни и стрелящи на средна дистанция кулеврини. При тези обстоятелства кастилците определено са в неизгодна позиция спрямо англичаните, които разполагат с 55% повече далекобойна и артилерия, стреляща на средни разстояния.

Английски флот и испанска Армада по типа оръдия и тегло на гюлето
Тип оръдие Английски флот Испанска Армада Люис
Cannon 1 31 90
Demi-cannon 54 81 73
canonetes 30
perriers 43 262 326
Culverin 153 21 165
Demi-culverin 344 151 137
Saker 662 349 144
minion 715 172 189
всичко 1972 1097 1124

Английски флот Испанска Армада Люис
Средна дистанция
Cannon -
Demi-cannon 717 491 307
canonetes
далекобойни
Culverin 497 172 302
Demi-culverin
Къса дистанция
perriers 758 438 515
minion
Тегло на гюлето
Тежки – 29 lb + 55 36 163
Средни – 22-27 lb 43 8 326
Леки :
15-21lb
8-14lb;
4-7.5 lb
153;
344;
1377
118;
441;
494
165;
137;
333
Бордов залп, фунта 14 677 11 000 19 369
Средно тегло на гюлето за оръдие 7.4 10 17.2
Средно тегло на залпа спрямо кораба 85.3 86.6 156.2

Анализът на въоръжението на испанската армада по тип и далекобойност извървява дълъг път, за да потвърди двата основни извода на проф. Люис. Първият е големият превес в артилерията, стреляща на късо разстояние от типа cannon и Perrier, които се използват в последните, подготвителни етапи на сближаването на противниковите кораби преди да абордажния бой. Ако погледнем обаче от от друга гледна точка въроъжението на Армадата – като тегло на залпа, картината става съвсем различна. Люис определя калибъра на всеки тип оръдие – оръдие – 50 фунта, полуоръдие – 32 фунта, каменомет – 24 фунта, кулеврина – 17 фунта, полукулуврина 9 фунта , сакер – 5 фунта, миньон – 4ф. Схемата е заимствана от творбата на Robert Norton The Gunner от 1628. От испанска страна източник на въоръжението е предложението на маркиз Санта Круз от 1586, граничещо с фантазията по отношение на въоръжението на испанските кораби. Друго доказателство са гюлетата докарани от неаполитанските галеаси през 1588 /над 2000 за оръдия, полуоръдия и кулеврини/, като средният калибър е 33.6 фунта.
Въоръжението на испанските кораби по типове въоръжение разкрива безкрайна пъстрота и многообразие на калибирите на отделните типове оръдия. Например едно оръдие може да бъде 50 фунтово, но се срещат и 30 фунтови оръдия.
Тип оръдие брой Максимален
калибър Минимален
калибър средно Люис
Cannon 27 50 30 38.4 50
Demi-cannon 62 27 14 18.6 32
canonetes 19 14 9 11.1 -
perriers 143 70 4 11.8 24
Culverin 13 24 16 19 17
Demiculverin 93 14 7 10.9 9
Saker 160 12 4 6.5 5
Demi-saker 24 4 3 3.5 4
falconetes 246 4.5 1.5 2.7 -

По този начин превъзходството на испанците в типа cannon и perrier се намалява от 258% на 170% и от 609% на 299% съответно.
Сравнението между типовете английски и испански оръдия разкрива пряко огневата мощ на двата флота:
Тип оръдие Калибърфунта Английски оръдия, брой Испански оръдия, брой Люис
„тежки“ 34-50 1 24 90
„тежки“ 29-35 54 12 73
„средни“ 22-27 43 8 326
„леки“ 16-21; 153 94 165
„леки“ 15 - 24 -
„леки“ 12-14; - 208 -
„леки“ 8-11; 344 233 137
„леки“ 5-7.5; 662 288 144
„леки“ 4-4.5 715 206 189

Излиза че английският флот превъзхожда в т. нар. „тежки оръдия“ /24 фунта и повече/ според дефиницията на Люис повече от двукратно превъзходство 98 ствола срещу 44 испански. По отношение на средните и леките оръдия до 15 фунта англичаните имат 153 срещу 118 испански. При полукулеврините испинците имат преимущество, което не е особено значително 4:3 / 441:344/. При 8-9 фунтовите оръдия има равенство. Малокалибрената артилерия /под 8 фунта е в пола на англичаните отново в полза 3:1. Люис погрешно пресмята пълния бордов залп на испанската Армада на 19 369 фунта, а на Елизабетинския флот на 14 677 фунта, като уж отчита само „броимите“ оръдия. Като пресметнем отделения за флота барут сметките започват да приемат ясен вид. Общото количество барут е 5175 квинтала. От тях 600 са заделени за обсадната артилерия на сушата, 630 за аркебузиерите и мускетарите, 60 квинтала за галерите. В резултат на изследването на серия от дописки с крайна дата до 17.04.1588г. може да се заключи че флотът разполага с 3715 квинтала, заедно с каемометките и железните оръдия, които са включени в състава на всяка ескадра. В зависимост от коефициентите използвани за железните гюлета /2/3/ и каменните гюлета /1/3 от теглото им/, пълният бордов залп на флота е между 12 450 и 12 600 фунта. Възможно е да достигне до 13 000 фунта, като от тях 11 000 фунта се падат на „броимите“ оръдия.
Излиза че огневата мощ на Непобедимата Армада е малко над половината на английския флот /56.8%/, вместо да бъде с 30% по-тежък от този на британския според Люис. Средното тегло на гюлето, изстрелвано от ветроходите на армадата е 10 фунта, не 17.2 фунта, както мисли английския професор. Средният залп на испански кораб е 86 фунта, в сравнение с бомбастичната цифра на Люис от 156 фунта. Отчитайки относително по-малкия брой оръдия, които носи средно един испански кораб, средното количество остава високо – 7.5 фунта на оръдие, 85.3 фунта бордов залп.
Очевидно е че и в двата флота има кораби, които са специална конструкция – военни, които са ядрото на всеки от флотовете, а ролята на останалите е била на въоръжени транспорти или въоръжени търговски кораби. Според Люис в Кралския флот има 34 такива галеона, в испанския – 33 галеона, караки и нао. За да получим точно количество на испанските бойни съдове трябва да включим 15-те ветрохода отплавали от Андалусия през юли 1587 г. и петте левантийски кораба. Към тях трябва да прибавим 8 португалски галеона, 8 кастилски галеона и четири от седемте галеона от Гипускоа. Към тях трябва да прибавим и четирите галеаса, които са си чисто военни кораби. От друга страна такова разпределение изключва част от корабите с голям тонаж като Concepcion de Zuberlzu, Maria Juan, Regazona, Trinidad Valencera. Прякото сравнение между корабите на кралицата и испанските бойни галеони и галеаси е дадено по-долу:
Cannon demi-cannon canonetes perriers culverin demi-culverin saker demi-saker falconetes
Iron
Falcones
/medios/
Esmeriles
versos
34-50 18 1
29-35 8 4
15-27 28 2
18-21 9 3 9
16-21 9
16 19 5
10-16 31
15 2
112-14 2 8 56 51
7-14 29
8-11 9 52 66 19
5-7.5 6 3 105
4-4.5 1 2 21
3-4 31 24
3-12 198
x-6 4
? 13 3 22
under 4lb 74 20
Total 26 69 17 271 16 120 159 45 244
Total: 1361
Таблица на „коригираното“ въоръжение на испанските кораби
Cannon demi-cannon canonetes perriers cculverin demi-culverin ssaker minions Iron
Total
34-50 18 1 19
229-35 8 4 12
122-27 6 22 8
116-21 57 5 14 76
115 4 4
12-14 2 8 77 51 5 23 166
88-11 9 561 66 34 11 181
55-7.5 88 3 117 50 178
44-4.5 19 2 33 39 93
total 26 69 17 177 16 120 158 33 123 737

Малокалибрени - 624
Таблица №10 Английски кралски кораби и испански бойни галеони и галеаси
Тип оръдие Английски флот Испанска Армада Люис
Cannon 1 26 90
Demi-cannon 54 69 73
canonetes 23
perriers 38 206 196
Culverin 130 16 165
Demi-culverin 200 120 47
Saker 220 205 27
minion 40 72 132
всичко 683 737 730

Английски флот Испанска Армада Люис
средна дистанция 275 323 190
далекобойни 330 136 212
къса дистанция 78 278 328
Тегло на гюлето
Тежки – 29 lb + 55 31 163
Средни – 22-27 lb 38 8 196
Леки :
15-21lb
8-14lb;
4-7.5 lb
130;
200;
260
80;
347;
271
165;
47;
159
Бордов залп, фунта 7960 8000 14 626
Средно тегло на гюлето за оръдие 11.65 10.85 20
Средно тегло на залпа спрямо кораба 234 182 395

Вече са изследвани общите характеристики на двата флота, като изчизленията потвърждават испанското превъзходство в оръдия в съотношение 2:1 и в каменометни типове оръдия като 5:1. Английското превъзходство в оръдията тип „кулеврина“ е 3:2.
Класификацията по тип оръдие сама по себе си не е особено релевантна. Това което има значение е далекобойността и теглото на залпа, а в тези области английските кораби имат преимущество във всички видове оръдия, „тежки“, „средни“, „леки“. Само при далекобойните оръдия съотношението не че чак толкова смазващо, а само 4:3 в полза на Елизабетинския флот. Комбинацията на далекобойност и тегло на залпа е убийствена – 8:1 по отношение на кулеврините, 2:1 при едрокалибрените оръдия, 7:4 в малокалибрените оръдия, стрелящи на къса дистанция. Само в оръдията над 7.5 фунта испанците имат лек превес от около 9.7%. Въпреки неоспоримото превъзходство на английския флот общата огнева мощ на двата е реално идентична – 7960 фунта срещу 8000 фунта. Испанците разполагат с 55% от общата огнева мощ, която Люис им приписва, 1/10 от общия брой кулеврини и 1/9 от „тежките“ и „средните“ оръдия, стрелящи с гюлета с тегло 22 фунта и повече.
Таблица 11 Английско и испанско въоръжение в комбинация с дистанция и тегло на залпа
английски
флот испанска
армада кораби на кралицата бойни галеони
далекобойни малокалибрени оръдия 153 21 130 16
тежкокалибрени гюлета/средна дистанция 55 31 55 26
тежкокалибрени среднокалибрени средна дистанция 55 39 55 34
тежкокалибрени среднокалибрени
малокалибрени
средна дистанция 208 131 185 109


Люис по безспорен начин доказва превъзходството в далекобойна артилерия от типа „кулеврина“. Всъщност единствената слабост в тезата на професора е, че макар и, че англичаните възлагат особено надежди на кулеврините като цяло, той не споменава единствените испански оръдия, които могат да нанесат съществени повреди, а това е пълноразмерната кулеврина с тегло на гюлето 17 фунта. Независимо, че в изложението си Люис сочи, че испанците основно разчитат на тежки, леки и среднокалибрени оръдия, стрелящи на средни и къси дистанции, той отново не ги подлага на сериозно изследване и анализ.
Изследването на трудовете на Лоутън хвърля много по-достоверна светлина върху причините за разгрома на армадата. Те дава обяснение защо испанците не успяват да доминират на далечни дистанции в сраженията, както и при сражения на къси дистанции техният обстрел се оказва провал. В боя при Гравелин не английския, а испанският флот е този, който не издържа обстрела от къса дистанция и се пръска. Причината разбира се не се крие само в тежката английска артилерия и майсторството на английските канонири. За поражението е допринесло некачествено отлетите гюлета, които се пръскат в полет или при удар в корпуса на противниковия кораб, липсата на достатъчно количество големокалибрени гюлета. Не трябва да се забравя, че големокалибрените и среднокалибрените оръдия представляват едва 3% от сумарното въоръжение на двата флота. Това означава, че никой от двата флота не би могъл да използва толкова малко тежки оръдия ефективно и да си осигури достатъчно потенциал да унищожи голямо количество вражески кораби, като промени баланса на силите в едно или две сражения. Ако англичаните с 98 тежки оръдия и perriers стрелят по цял ден без особен ефект, то нищо чудно, че испанците с техните 44 оръдия ще бъдат напълно неефективни. Това още едно смазващо доказателство, че независимо от мореплавателските умения на испанците, същите не биха имали никакъв шанс в морска битка с флота на кралица Елизабет І и нейните „морски кучета“.
Последна промяна 1 на De Ruyeter, променена общо 15 пъти

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 7506
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Status: Offline

Re: Непобедимата Армада и флота на Елизабет І 1588г.

Мнение от Thorn » 14 Ное 2017, 22:34

След като са се били от три метра разстояние, как англичаните са избегнали абордажа?
1. "All animals are equal, but some animals are more equal than others." Включително в този форум.

2. Обикновено съм прав! :D

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 360
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Online

Re: Непобедимата Армада и флота на Елизабет І 1588г.

Мнение от De Ruyeter » 15 Ное 2017, 09:49

С мерак! На глупав въпрос глупав отговор. Това че технически разстоянието е било 1 или 2 пики не значи че хората са били в състояние да абордират противника, да не говорим, че има и вълнение, кораби които могат да се намесят. В резултат на сражението може да има ранени и убити, морала да е нисък, капитана страхлив и т.н. То по тази логика като е имало безветрие испанците са могли с четирите галеаса и четирите галери да абордират всички английски флагмани. Интересно защо ли не е станало. Просто на моменти въпросите ти са умопомрачително наивни, извинявай че го казвам. Защо не се изпълни плана на Санта Круз и корабите да са двойно повече, защо не се включи и Парма, защо, защо защо? Отде да знам - излагам фактите, възпроизведени в един от много източници, посветени на Непобедимата армада, ти си харесай отговор!

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 360
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Online

Re: Непобедимата Армада и флота на Елизабет І 1588г.

Мнение от De Ruyeter » 15 Ное 2017, 09:50

Дори линейните кораби в боя при нос Сейнт Винсент през 1797г. - с много по-мощни оръдия, много по-тежка артилерия водят огън от някакви си 10-15 метра и Нелсън съветва колкото се може по-близо толкова по-добре!

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 7506
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Status: Offline

Re: Непобедимата Армада и флота на Елизабет І 1588г.

Мнение от Thorn » 15 Ное 2017, 22:59

Въобще не съм се опитвал да се заяждам, за да ми отговаряш толкова троснато. Просто се чудя, след като испанската тактика е ориентирана към абордаж, защо не са го пробвали дори когато условията са били благоприятни за това.

Възможен отговор - защото Медина Сидония е изпълнителен и безинициативен чиновник, а не адмирал. Шефът е наредил - закарай корабите във Фландрия, натовари армията на Фарнези и я стовари в Англия, а не бий се и разгроми английския флот в морска битка. Създава се впечатление, че е възприемал армадата като конвой, за когото е достатъчно да се отбива от вражеските нападения, а не като бойна флота.

Колкото до безветрието, когато са могли да хванат английския флот по бели гащи, то само си представи, ако вместо Медина Сидония начело си беше Санта Круз, дали щеше да си пропусне шанса? Само че той е бил истински адмирал, а не просто знатен велможа.
1. "All animals are equal, but some animals are more equal than others." Включително в този форум.

2. Обикновено съм прав! :D

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 360
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Online

Re: Непобедимата Армада и флота на Елизабет І 1588г.

Мнение от De Ruyeter » 16 Ное 2017, 09:43

Нека не забравяме че по това време господства тактиката на "рояка", не на килватерната колона. Разпорежданията генерал-адмирала независимо дали е Медина Сидония, Санта Круз, Дрейк или Хауард оказват слабо влияние върху движението на целия флот. Дрейк изоставя целия флот, за да плени Нуестра Сеньора дел Росарио - това си е направо напускане на полето на боя в критичен момент, за което трябва да бъде разстрелян. После Хауард изоставя целия английски флот! и погва заседналия галеас Сан Лоренсо! Това са си хора пирати по душа, не адмирали. Много им пука дали флота ще бъде разбит или бит на части. Те нямат и особен план да задържат испанците. Медина Сидония успява да спечели с "бавните", "тромави", "трудноподвижни кораби" подветрена позиция и неговите кораби наближават Плимът, докато англичаните заради гореизброените простотии изостават зад тях. Испанците не винаги биха дръзнали да вземат на абордаж англичани по няколко причини:
1. Корабите на противниците са равни по големина, а най-големите са в английския, не в испанския флот;
2. Не се знае какъв е екипажа на английските кораби;
3. Атакуване и пленяване на противников кораб е възможно ако той е заобиколен от няколко твои кораба и е сам или повреден;
4. Испанците от сраженията при Сан Хуан де Улуа /1567г./ и Азорските острови /1582 г./ разчитат основно на артилерия, но артилерия стреляща на късо и средно разстояние да разбият противниковите кораби и да ги потопят. Останалото са митове и легенди, че искали да абордират английските кораби.
5. Англичаните разчитат на артилерия която стреля както на далечна дистанция, така и на средна. Те превъзхождат в пъти, многократно броят на артилерийските гърла на испанците. Испанците не са мислели, че корабите са им транспортни, тоест транспортна десантна, просто наличният им флот е бил такъв. Ако са имали още 15 кораба като галеоните от португалската ескадра положението щеше да е съвсем различно, но историята не познава условно наклонение.

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 7506
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Status: Offline

Re: Непобедимата Армада и флота на Елизабет І 1588г.

Мнение от Thorn » 16 Ное 2017, 13:46

1. Това само по себе си не е причина. При равни кораби испанците са имали повече и по-добра морска пехота, логично е да търсят абордаж.

2. Знае се, че испанският е по-многочислен по правило.

3. Атакуване и пленяване е основата на морския бой от хилядолетия.

4. Ами дори и на Азорите доколкото си спомням иаше абордажи.

5. Значи е логично да търсят абордаж, а не напразно артилерийско състезание. По дяволите, та на борда им има 20 000 войници!


Прегледа пак някои неща за тази нещастна армада. Ами Филип сам си е виновен. Как може да назначи Медина Сидония. Човекът е некадърник и сам го е знаел, а Фильо насила го е направил главен амирал. Който и да е от командирите на отделните ескадри е щял да свърши по-добра работа.
1. "All animals are equal, but some animals are more equal than others." Включително в този форум.

2. Обикновено съм прав! :D

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 7506
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Status: Offline

Re: Непобедимата Армада и флота на Елизабет І 1588г.

Мнение от Thorn » 16 Ное 2017, 14:01

Изображение
1. "All animals are equal, but some animals are more equal than others." Включително в този форум.

2. Обикновено съм прав! :D

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 360
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Online

Re: Непобедимата Армада и флота на Елизабет І 1588г.

Мнение от De Ruyeter » 16 Ное 2017, 14:48

Има голяма разлика между морска пехота, която е част от екипажа на един кораб и просто качени на борда войници, несвикнали с плаване, драйфащи, набутани като сардели. Медина сидония не е главния виновник, вярвай ми. Толкова ако не и повече е виновен Пармския херцог, лошя барут, с който са снабдени, некачественото отливане на гюлетата, които се пръскат в полет. Иначе е нормално боевете през 16 век, че и по-късно да се водят на 50-100м. Това че англичаните и особено английските историографи от по-късни епохи си мислят че испанските кораби стоят се обстрелват от английските без да им влизат в обсега и са толкова маневрени, че буквално кръжат около тях си пълна измишльотина. На 50-100м и двете флоти имат еднакъв шанс да се поразят. Според мен са и еднакво бързоходни или бавноходни, както го приемеш. Защо тогава Ривендж /race-built галеон/ върхът в английското корабостроени, с тежки оръдия, флагман на Дрейк по време на Непобедимата Армада е настигнат и потопен от същите тези тромави испанци 3 години по-късно? Надали от 1588 до 1591г. е имало някакви колосални промени в испанското корабостроене....
Между другото Дрейк гони на същия този Ривендж Нуестра сеньора дел Росарио не да го потопи, а да го вземе на абордаж. Английският кораб има 270 души екипаж, испанския - 400. Накрая испанците се предават, но не защото англичаните са много смели или ги абордират, но поради липса на лоцман, Армадата е отплавала напред, около тях има само английски кораби. Но така или иначе Дрейк иска да ги вземе на абордаж, което е в разрез с основната им доктрина!

kramer
Редовен потребител
Мнения: 1764
Регистриран на: 20 Юли 2016, 19:14
Контакт:
Status: Offline

Re: Непобедимата Армада и флота на Елизабет І 1588г.

Мнение от kramer » 16 Ное 2017, 20:09

Интересно, адмирал Санта Круз е смятал да се вземат по 30 гюлета на оръдие за похода, докато Медия Сидония увеличил боезапаса на 50.
Явно Санта Круз е разчитал на абордажа.

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 360
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Online

Re: Непобедимата Армада и флота на Елизабет І 1588г.

Мнение от De Ruyeter » 17 Ное 2017, 09:47

Зависи за какъв калибър оръдие. По-малокалибрените винаги имат доста повече боезапас. По-тежките и без това темпът на стрелба е нисък, така че едва ли е фатално да вземеш 30 или 50 гюлета на оръдие. Въпрос на планиране също така. Аз нарочно съм поместил по-горе справки, но те се разместиха, английският флот превъзхожда испанския по всички показатели относно артилерия - брой на далекобойните оръдия, на среднокалибрените, общо взето само една от испанските ескадра - португалската има хомогенно ядро от галеони, не караки, не товарни кораби тип "урка" или "хълк" с набързо монтирани леки оръдия с калибър 6-10 фунта. И пак ако гледаме движението на армадата доновете стигат до Кале в добър ред - англичаните кръжат като мухи. Ако беше там Парма нямаше да могат да му попречат да се натовари на испанските кораби. После движат се на север отново англичаните стрелят по-добре, да причиняват повреди, ама колко да причиняват - тук там изостава по някой кораб......

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 7506
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Status: Offline

Re: Непобедимата Армада и флота на Елизабет І 1588г.

Мнение от Thorn » 17 Ное 2017, 12:41

Добре и какво в края на краищата проваля армадата? Това, че са нямали резервни котви? Духналия вятър? Липсата на нормално пристанище?

Ако Парма се беше разходил до Кале, което формално е френско, но Франция е насред гражданска война, а градът се държи от католици и се натовари там, какво щеше да стане?
1. "All animals are equal, but some animals are more equal than others." Включително в този форум.

2. Обикновено съм прав! :D

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 360
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Online

Re: Непобедимата Армада и флота на Елизабет І 1588г.

Мнение от De Ruyeter » 17 Ное 2017, 16:32

Да започнем отзад напред. Ако Парма се натовари в Кале, а католиците влиянието там е особено силно Англия няма как да попречи на стоварването на десант. Нито крайбрежието е укрепено, нито могат да противодействат, защото и армията е малка - около 25-30 000. Парма е имал 40 000+ Добавени към 18 000 на ескадрата вече си стават сериозен контингент. Ако Медина Сидония стовари 18 000 срещу английски 30 000, на необезпечен с логистика бряг май англичаните ще ги изринат, макар и с тежки загуби. Според мен цялата операция се проваля в движение. Заповедите на Филип ІІ са - съединяване на Фарнезе, натоварване на десанта. Парма отказва да отиде в Кале под предлог, че се бие с холандските бунтовници. Това е първия удар по Медина Сидония. Той вече реално няма какво да прави в Англия, без основната армия....Да разбие английския флот с една в голямата си част транспортна армада, пълна с товарни урки, бавноходни караки......мъка. Испанците имат 15-на галеона, които реално могат да съперничат на английските и по въоръжение и по скорост, но те по-скоро изпълняват охранителни функции - пазят полумесеца от английски атаки - нали такава е формацията? След предателството на Парма, флотът е трябвало да се върне. Да се създаде един изцяло военен флот от бойни галеони - да речем 50, по подобие на португалските. Имитат англичаните от Ламанш. Тогава идва ред на десанта. А испанците са искали 2 в 1 - хем генерално сражение, в което да победят, хем и да завладеят цяла държава! Това дори и американския флот не може да го направи Втората световна война в рамките на едно сражение и то с къде-къде по-съвременни способи

kramer
Редовен потребител
Мнения: 1764
Регистриран на: 20 Юли 2016, 19:14
Контакт:
Status: Offline

Re: Непобедимата Армада и флота на Елизабет І 1588г.

Мнение от kramer » 19 Ное 2017, 17:38

От галеоните колко са преживели похода?

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 360
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Online

Re: Непобедимата Армада и флота на Елизабет І 1588г.

Мнение от De Ruyeter » 20 Ное 2017, 13:45

Галеоните са около 13-14. Около 7-8 се връщат. останалите са загубени поради навигационни грешки поне 4 изкачат на скали край Ирландия, 1 край Остенде. Общо от 130 кораба 65 се връщат

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани