Ренесанс и революцииАртилерията на корабите в началния период на Великите географски открития.

Модератор: ISTORIK

Аватар
Сун Дзъ
Редовен потребител
Мнения: 597
Регистриран на: 22 Юли 2016, 09:14
Контакт:
Status: Offline

Re: Артилерията на корабите в началния период на Великите географски открития.

Мнение от Сун Дзъ » 09 Авг 2016, 10:34

Ами така е, "Санта Мария" все още е далече от "Сантисима Тринидат" :D

Но пък това, че е еволюционно по-назад от португалските каравели, е съвсем логично и в реда на нещата.
Докато експедицията на Колумб си е почти частно начинание, родено с големи мъки и проведено с каквото е успял да организира, то при Вашко да Гама нещата са коренно различни.
Португалските експедиции са плод на целенасочено, многогодишно държавно усилие, при това подкрепено директно от престолонаследника и короната. Самото плаване на Да Гама е предшествано от редица други, които са проправили пътя, събрали са опит и са дали своят принос в усъвършенстване на мореплаването и корабостроенето.
Докато Колумб е тръгнал да открие Индия и да търгува, то Вашко е тръгнал с ясната цел да я завладее рано или късно.

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 8006
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Артилерията на корабите в началния период на Великите географски открития.

Мнение от Amazon » 09 Авг 2016, 17:13

Thorn написа:А това е просто красива картинка. Галеон от около 1600 г. За съжаление не е кораб от периода за който говорим - примерно от последна четвърт на 15 до първата четвърт на 16 век.

Изображение
Много обичам такива разрези. Малко офтопик: бъчвообразната форма на корабте от периода не е свързана с моеходнст или здравина, ами с данъчните закони. Обема на кораба се е определял от ширината на кораба и разстоянието от кила до палубата. Съответно като построят караката, галеона или т.н. като бъчва, обема е много по-голям от измерения от данъчните:)

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 7506
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Status: Offline

Re: Артилерията на корабите в началния период на Великите географски открития.

Мнение от Thorn » 12 Авг 2016, 15:29

Написах огромен постинг и се изтри :evil: :evil: :evil: :evil: :evil:
1. "All animals are equal, but some animals are more equal than others." Включително в този форум.

2. Обикновено съм прав! :D

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 7506
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Status: Offline

Re: Артилерията на корабите в началния период на Великите географски открития.

Мнение от Thorn » 12 Авг 2016, 16:58

Неочаквано намерих интересни данни в уикипедия (!).

https://en.wikipedia.org/wiki/Portugues ... #Artillery

Пускам резюме с малко мои коментари.


Морската артилерия е основно предимство на португалците над останалите флоти в Индийския океан и даже над повечето останали флоти. Развитието и се свързва с дейността на крал Жоао II, който още като принц през 1474 въвежда строителство на усилени палуби на каравелите, които позволяват разполагане на тежки оръдия. През 1489 той въвежда и стандартизирани екипи от специализирани морски артилеристи (bombardeiros) на всеки кораб и започва развитие на нова тактика, наблягаща на бордни артилерийски залпове в противовес на основно абордажната тактика на средновековните кораби.

Португалската корона възприема най-модерните европейски технологии. Въвеждат се модерни бронзови лети оръдия като замяна на старите ковани железни. Бронзовите позволяват по-високо налягане на барутните газове, съответно по-висока начална скорост и разрушителна мощ на проектила (гюлето). Около 1500 г. производството на оръдия е кралски монопол, внася се голямо количество мед и готови оръдия от северна Европа, привличат се срещу високо заплащане специалисти основно от Германия.

Всички последни европейски изобретения максимално бързо се внедряват . Не само германските бронзови оръдия, но и леките оръдия берсо със задна зарядна камера, също изобретени в Германия, както и оръдейните лафети, вероятно английско изобретение. Впрочем темата за лафетите си струва да се разгледа по-подробно. Вероятно става дума за четириколесните корабни лафети, но тогава остава непонятно защо един век по-късно повечето кораби на Великата армада все още са с традиционните сухопътни лафети с две колела. Последно, но не и по-важност изобретение е затварящият се с капак оръдеен порт, позволяващ разполагане на оръдия и под палубата и формиране на бордови батареи на корабите. Традиционно се смята, че портът е френско изобретение от около 1500 г., но имаме много примери за портове още от средата на 15 век. Както и да е - очевидно португалците са едни от първите, които ги прилагат масово и то не като единични отвори, а именно като система - редици от портове в бордовете, от които стърчат дулата на бордови батареи.

пример за ранни оръдейни портове във френска миниатюра от 1483 г.
Изображение


Според някой си Гаспар Корейа, типичната бойна каравела от индийската армада от 1502 г. носи 4 тежки оръдия под палубата, 6 фалконета/средни оръдия/ и 10 берсо по надстройките, като два фалконета са фиксирани за стрелба назад от кърмата. Караката е по-мощно въоръжена - 6 тежки оръдия на оръдейната палуба, 8 фалконета, две тежки оръдия, стрелящи напред пред предната мачта и голям брой берсо. Но като се има предвид, че караката е доста бавна и неманеврена, целият този арсенал се явявва основно отбранително оръжие. Което не пречи след началото на 16 век да почва надпревара в строежа на все по големи и по-въоръжени караки, достигайки до кораби с над 100 и даже над 300 оръдия през 1535 г. Разбира се основната част от тях са на самата граница между артилерията и ръчното оръжие, както вече и коментирах.

португалско берсо от периода със задна зарядна камера, в случая без камерата.
Изображение

А ето и едно с камерата, малко по-старо, но принципът е същият.
Изображение
Основният извод - епохата на Великите географски открития си започва със традиционни средновековни кораби, подобни на каравелите, с които португалците откриват западния бряг на Африка, а Колумб - Америка. Но около 1500 г. португалците строят флот, в който вече многобройните технически усъвършенствания позволяват качествен скок и преминаване към нова тактика - артилерийски бой вместо абордаж.

Това дори и за тях би било невъзможно преди около 1500 г., а за останалите флоти в света - и няколко десетилетия след това.

Постепенно около средата на века тези възможности се осъзнават от всички, започва маов строеж на артилерийски кораби (споменатите караки), но едва в края на века, около 1600 г. вече превъзходството на артилерията става несъмнено.
1. "All animals are equal, but some animals are more equal than others." Включително в този форум.

2. Обикновено съм прав! :D

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 8006
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Артилерията на корабите в началния период на Великите географски открития.

Мнение от Amazon » 12 Авг 2016, 17:45

Явно заради тази артилерия индийската армада поякога печели битки срещу абсурдно превъзхождащ противник, дори когато срещу нея се обединяват всички, от индуси, през араби та до османските турци в обща армада. Реално битките които губят портуалците са когато им сгащят няколко еднични кораба и дори тогава се отбраняват доста дълго. Корабте и бойните ладии на индийци и турци са малки и да абордират високите португалски кораби било като атака на крепост.

Предполагам оранизацията, дисциплината и обучението на моряци и марини също е имала огромно значение. Нали имаше там един португалски форт, в който 300 портуалски морски ехотинци и моряци, успешно удържаха срещу 20 000 индийци, нищо че накрая когато идва помоща почти всички са ранени.
Форта също разполагаше с прилична за времето си артилерия.

Аватар
Сун Дзъ
Редовен потребител
Мнения: 597
Регистриран на: 22 Юли 2016, 09:14
Контакт:
Status: Offline

Re: Артилерията на корабите в началния период на Великите географски открития.

Мнение от Сун Дзъ » 16 Авг 2016, 20:31

Thorn написа:

Развитието и се свързва с дейността на крал Жоао II.



Всъщност всичко започва по-рано.
И то от инфант Енрике, който е син на Жуан Първи.

Още от разграбването на Сеута от португалците, младият инфант е силно заинтригуван от подправките, коприни и всякакви екзотични стоки, които намират в керван сараите. Разказите за Индия, за царството на Първосвещенника Йоан, за златните дворци на Чипангу, за "лепкавото море", кучеглавите хора и т.н. дават началото на десетилетните действия на инфанта.
Енрике се снабдява с книгата на Марко Поло, с венециански и арабски карти, изслушва всеки един пътешественик.
През 1438г. Енрике се заселва на югозападният край на Португалия на нос Сант Висенти. Там върху руйните на стар келтски храм и древният римски град Сакрес Промоториум, той създава град Инфанта. Но народа нарича между себе си града Сагриш.
Енрике построява обсерватория, корабостроителници, къщи и църкви за моряците.
В този град той живее повече от 20 години - събира моряци, астрономи, математици, картографи. Като странно за онова време проявява търпимост към всички народи и религии.
Инфантът започва да строи кораб след кораб и да ги праща все по-далече на юг по бреговете на Африка.

През ноември 1460-та инфант Енрике умира. През същата тази година се ражда Вашку Да Гама - който ще завърши делото на принца.

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 7506
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Status: Offline

Re: Артилерията на корабите в началния период на Великите географски открития.

Мнение от Thorn » 16 Авг 2016, 21:15

Да добре е да споменем и за бащата на Великите географски открития, за Енрике ел Навигадор. Но въпросът, е че неговите кораби са си средновековните, а около 1480-1500 стават революционни промени в строителството им.
1. "All animals are equal, but some animals are more equal than others." Включително в този форум.

2. Обикновено съм прав! :D

Аватар
Сун Дзъ
Редовен потребител
Мнения: 597
Регистриран на: 22 Юли 2016, 09:14
Контакт:
Status: Offline

Re: Артилерията на корабите в началния период на Великите географски открития.

Мнение от Сун Дзъ » 16 Авг 2016, 21:39

Така е, мисълта ми беше, че успехът на португалските кораби и артилерия (освен че са най-модерните тогава), се дължи на качественния човешки материал, създаван дълго време.
Египетско-турските флоти, които се сблъскват с португалците в Индийският океан са въоръжени с венециански топове и гюллета, които в никакъв случай не са били некачествени, но това не им помага особенно.
В ония времена Португалия е била царицата на океана.

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 7506
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Status: Offline

Re: Артилерията на корабите в началния период на Великите географски открития.

Мнение от Thorn » 19 Авг 2016, 16:59

Стана дума, че при бомбардировка в Индия, португалските кораби от дългата стрелба започнали да пропускат вода.

Ето най-вероятната причина. През 15 и първата половина на 16 век "лафетите" обикновено са били такива, като на картинката. Откатът се е поемал изцяло от корпуса.

Изображение

Това е идейна възстановка на оръдията на Мери Роуз.
1. "All animals are equal, but some animals are more equal than others." Включително в този форум.

2. Обикновено съм прав! :D

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 7506
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Status: Offline

Re: Артилерията на корабите в началния период на Великите географски открития.

Мнение от Thorn » 19 Авг 2016, 17:20

Тази "Мери Роуз", спусната на вода през 1510 е типичен пример за артилерийските караки от началото на 16 век.

Изображение

В този период това е единственият тип кораби, който може да носи повече артилерия. В случая около 90 оръдия. Реално в първите десетилетия на на 16 век започва истинска корабостроителна надпревара по строеж на такъв тип кораби, която може да се сравни с дредноутната треска три века по-късно.

Ето например шотландския Great Michael, съвременник на Мери Роуз. Огромен - над 1000 тона, най-големият кораб в света по това време. Твърде скъп за поддръжка за бедна Шотландия, той след няколко години е продаден на Франция и вероятно участва в сражението при Солент през 1545 г., където Мери Роуз потъва.
Изображение

Изображение

Грейт Майкъл има 24 бордови оръдия, 3 големокалибрени базилиска - един стрелящ напред и два назад и повече от 30 леки оръдия. Вече споменах за участвалия в превземането на Тунис през 1535 г. Ботафого с около 300 дула.

Но проблемът на всички тези кораби е, че са бавни, неманеврени и тромави, а отделно и имат проблеми с устойчивост и мореходност. При това са неописуемо скъпи.
1. "All animals are equal, but some animals are more equal than others." Включително в този форум.

2. Обикновено съм прав! :D

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 7506
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Status: Offline

Re: Артилерията на корабите в началния период на Великите географски открития.

Мнение от Thorn » 19 Авг 2016, 18:29

Пропуснах един от най-известните кораби от периода, английският Henry Grace à Dieu или просто Great Harry, построен като отговор на шотландския Майкъл. Вероятно още по-голям - някъде около 1000-1500 тона, той е първият двупалубен(в смисъл с две оръдейни палуби) кораб, който в първоначалния си вариант носи 43 тежки оръдия и 141 леки, така наречените swivel guns, аналог на вече споменаваните берсо.

Изображение


Изображение

Изображение

Изображение
1. "All animals are equal, but some animals are more equal than others." Включително в този форум.

2. Обикновено съм прав! :D

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 7506
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Status: Offline

Re: Артилерията на корабите в началния период на Великите географски открития.

Мнение от Thorn » 19 Сеп 2016, 17:15

Трудно е да разберем победите на европейците, ако не знаем нещо и за техните противници.
https://averrones.wordpress.com/2011/08/07/lemon/

Anno Domini 1584, записи главы португальской фактории в Макао Жеронимо Романа о военно-морских конфликтах с китайцами.

«Джонки снаряжены маленькими железными пушками, но на них нетни одной бронзовой; и порох у них плохой… Их аркебузы так плохо сделаны, что пуля не пробьёт и обычной кирасы, а надо ещё учесть, что они не умеют целиться. Оружием им служат бамбуковые пики, некоторые — с железными наконечниками, остальные обожжены для прочности; есть также короткие и тяжёлые сабли; а защищены они кирасами из железа или олова.
Да, принципно барутът е изобретен в Китай и огнестрелното оръжие не е било неизвестно в Източна Азия. Но в Европа развитието на артилерията е първостепенен приоритет, кралете го стимулират, харчат се огромни суми за това, внедряват се нови изобретения, развива се теоретичната база. В източна Азия, особено към границата на 15-16 век това е абсолютно третостепенна част от военното дело, не му се обръща никакво сериозно внимание.

Ефектът - малки и не особено качествени оръдия, аркебузи, от които много не се целят и най-важното - лош барут.

За проблеми с китайския и корейския барут съм чел и на няколко други места, последните чак от Имоджинската война. Просто по-ниско съдържание на селитра, в сравнение с каноничните 75%. Очевидно по-стари, неусъвършенствани рецептури за приготвяне.
1. "All animals are equal, but some animals are more equal than others." Включително в този форум.

2. Обикновено съм прав! :D

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 360
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Re: Артилерията на корабите в началния период на Великите географски открития.

Мнение от De Ruyeter » 21 Сеп 2016, 23:22

Здравейте и от мен, стария адмирал. Тъкмо пиша статия, в която съм се фокусирал на португалските и испанските ветроходи от края на 15 до средата на 16 век иоттам към по-късната еволюция на плавателните съдове, както и отражението им върху морските доктрини на двете държави и по-късно на Англия.
Първите караки които използват португалците Сао Габриел, Сао Рафаел са малки наистина от по 120 тона, но после още първите години нараствата до 250-300 тона и вече в ескадрите на Кабрал и Албукерке е нещо нормално да се срещна бойна карака от 300-400 тона. Изключения са били огромната Санта Катарина до Монте Синай, построена в периода 1512-1520 в Кочин със 140 оръдия, като съм сигурен че от тях не повече от 20 са били тежки и то калибърът им не е надхвърлял 18-20 фунта.
Караките като товаро-пътнически кораби принципно са поемали доста товар, но те рядоко са носели множество оръдия, просто защото се губи полезно място от товара. От друга страна дори и леките бомбарди могат да държат надалеч праотата, даутата и т.н. кораби на саморина /заморина/ на Каликут., чийто бордове са доста тънки и дори 6 фунтово каменно гюле може да ги продупчи без проблем.Освен това първите десетилетия на 16 век осовната идея е абордажа и затова корабите се строят с високи кастели в носа и кърмата, така че атакуващата карака да облее с картеч, аркебузен огън и стрели нападнатия кораб. В кърмата са се поставяли /не винаги, но понякога и до две тежки 250 фунтови оръдия, тъй като ширината не е позволявала такъв откат, но в кърмата са се поставяли от двете страни на перото на руля две чудовищни оръдия, които при отстъпление е трябвало да поразят корпуса на преследвача. Ако се уцели например галера - както е и с тънка обшивка - едно гюле й стига.

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 8006
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Артилерията на корабите в началния период на Великите географски открития.

Мнение от Amazon » 21 Сеп 2016, 23:28

Привет адмирале! За оръдията в кърмата бях срещал, че отката им бил много опасен за структорната цялост на кораба и за това не ги ползвали. Но това може да е бил някой конкретен кораб/тип а не по принцип.

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 360
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Re: Артилерията на корабите в началния период на Великите географски открития.

Мнение от De Ruyeter » 21 Сеп 2016, 23:36

В началото каравели се наричат малките бързоходни, използвани за риболов, които включват в себе си смесени черти, повлияни от атлантическото и средиземноморското корабостроене. Когато през ХІV век те се отделят в самостоятелен тип ветроходи, най-малките от тях представляват безпалубни съдове с една мачта.
Отличителна черта на каравелите в сравнение с предходните типове ветроходни кораби разоположеният в кърмата рул, за разлика от побордно разположените на нефовете, гладък корпус, при който дъските са поставени без застъпване, латински /триъгълни/ ветрила и най-важното от всичко – с много добра мореходност и маневреност. Корпусът на каравелите има съотношение на дължината към ширината 5:1 / за сравнение може да се каже че същото съотношение при коговете е 2:1/. Каравелата е идеалният кораб за изследване както з каботажно плаване, така и за океански плавания. С такива кораби португалските крале започват своите открития по крайбрежието на Африка. През 1440 г. те са достатъчно съвършени и окончателно обособени като тип. Каравелите, с които Вашку да Гама, Бартоломео Диаш и други португалски откриватели извършват плаванията си до Индия имат размери между 80 и 130 тона. Повечено имат три мачти, а най-големите – по четири. При по-ранните каравели преобладават тези с латински ветрила и на трите мачти. Те са особено често използвани в Средиземно море и Бискайското крайбрежие, като благодарение на тяхната повратливост / триъгълните платна дават възможност с се плава остро срещу вятъра и са особено полезни при лавиране при насрещни ветрове/. При далечни плавания и наличие на мусони, правоъгълните платна са по-удобни, тъй като с тяхна помощ се развива по-висока скорост, която с лекота може да се поддържа при непрестанни ветрове. За да съчетаят в себе си бързоходносттаи маневреността каравелите често носят смесено ветрилно стъкмяване, при което обикновено на фокмачтата се поставят прави ветрила, а на грота и бизана – латински. Такъв тип каравела се нареча каравела-редонда. Най-подходящ се оказва типа стъкмяване с прави ветрила на фокмачтата и гротмачтата и латинско на бизана. На по-големите каравели се поставя и ветрила на бушприта, което се нарича блинд. Каравелите превъзхождат наото по бързина и повратливост, но им липсва вместимостта на по-големите кораби. При далечните плавания каравелите често се съпровождат от снабдителен кораб, най-често нао, който в края на плавнето след изчерпване на хранителните припаси, които носи се изгаря. Така например в ескадрата на Вашку да Гама най-големият от всички кораби е снабдителния “Бериу” / 120 тонелада/, който впоследствие е изгорен.
От 1450 г. португалците използват каравелите и като бойни кораби, за да защитават търговските си пътища от Гвинея към метрополията от рейдове на френски и испански корсари. Маневреността на каравелите и превъзходната им скорост дори при вълнение ги превръща в идеални бойни машини. Високо извисяващия се бак и кърма ги превръщат в перфектни абордажни платформи. Благодарение на ниския надводен борд в средната част на кораба се разполага основно тежката артилерия, по начин, който й позволява да води огън над фалшборда. По-малките оръдия стрелят през специални изрези в бака и кърмата. Малките размери на корабите налагат да се ограничи броя на тежките оръдия, като на борд може да стреля не повече от едно. Поради виско разположения център на тежестта на оръдията /нека напомним, че по това време ветроходите все още нямат оръдейни портове/, се налага тежки оръдия да се пренасят в трюма дори и при умерено вълнение. Те се монтират на главната палуба само когато опасността от битка става неминуема. За това свидетелстват и четирите товарни стрели, които вероятно са се използвали не само са складирани на товар в трюма, но и за боеприпаси и артилерия. Кога португалците започват да използват тежковъоръжение каравели не е известно, но можем да предположим с голяма доза увереност, че те са разполагали с такива кораби далеч преди да открият пътя за Индия.
Каравелата само частично решава проблема за съчетаване на тежката артилерия с мореходността. При среща с карака или голям нао, каравелата може да избегне сражението благодарение на по-високата си скорост и маневреност и да води бой, макар и нерешителен от разстояние. Тя не може обаче да се сближи на мускетна дистанция, без да изложи на риск по-малобройния си екипаж. В началото на ХV век положението се влошава особено много, тъй като след изобретяването на оръдейните портове /персенинги/ караките започват да разполагат своята артилерия ниско в корпуса и при двубой с по-лек ветроход му нанасят тежки поражения не само по такелажа, но и по бордовете. Каравелите продължават да бъдат използвани и през ХVІ век, но повече като транспортни кораби, като ролята на военните преминава в постепенно към по-големите и масивни караки и урки.
Междвуременно конструкцията на големите кораби – нао – предшествениците на съдовете с пълно ветрилно стъкмяване непрекъснато се усъвършенства. Повишава се здравината на корпуса, трюмовете стават по дълбоки и широки, а това се отразява и на товароносимостта. След като мореходните качества на големите ветрходи се изравняват с тези на каравелата, тя бързо губи своите преимущества на универсален кораб. В началото на ХVІ век каравелите се радват все още на редица преимущества по отношение на скоростта е повратливостта – особено ярък пример в това отношение е първото плаване на Колумб. Неговият флагман “Санта Мария” – типична карака от края на ХV и началото на ХVІ век е доста по-бавноходна и не може да плава остро срещу вятъра. При най-благоприятен вятър тя достига 12 възла, докато “Пинта” и “Ниня” плават с около 15 възла, скорост, която би направила чест на всеки съвременен яхтсмен.
Караката има като тип боен кораб има специфично значение в английския език и другите северноевропейски езици, което често може да се окаже подвеждащо за читателя. Въпреки всичко идеята за новия тип боен кораб ясно дефинирана: да извлече тактическо предимство от размера и височината, най-вече чрез етажите от надстройки в носа и кърмата които са “визитната картичка” за всяка карака. Караките могат да бъдат гладкокорпусни, с клинкерова обшивка или смесена система – гладкорпусна по бордовете и клинкерова в кърмата. За разлика от каравелата караката няма строго определено ветрилно стъкмяване. Някои от ранните караки имат по 2 мачти или дори една. Да се определи типа ветроход може да стане само след като корпуса и надстройките се сравнят с пълното ветрилно стъкмяване и рангоут. Появата на караката се налага по две причини: да пази ценния товар от пиратски нападения и да изпълнява представителна функция като демонстрира морската мощ на съответния владетел.
Размерите на караката както и нейните многобройни надстройки добре й служат и в двете функции. Ясна представа за външя вид на караката, нейното ветрилно стъкмяване и рангоут дава гравюрата на холандския корабостроител Вилем Крус. Описаният от него съд се нарича “крек” /craeck/. Гравюрата е една от известните от ХV век и е гравирана на илюстрациите на небезизсвестната Уорлик Рол. Описвайки караките от периода 1476-1480 източниците ни предоставят доста подробности. Полубакът с извисяващите се на него кастели са значително по-високи от кърмовите надстройки. Високите носови надстройки предполагат, че тактиката на караките е да атакуват с носа противниковия кораб. След като като абордажните куки захванат двата кораба от бака се изиспват морски пехотинци което да овладеят вражеския съд. Междувременно скрилите се зад дървените укрития аркебузиери с помощта на леки оръдия – фалконети бомбарди, бомбардели, педрероси, берсо добле с калибър 1-2 фунта прочистват мидела на ветрохода. Кърмовите настдствойки както и мачтите са буквално претъпкани с леки оръдия от споменатия по-горе тип, копия и арбалети. Караките са първите ветроходни кораби, на които оръдията се разполагат ниско в корпуса, зад специални изрези /амбразури/ наречени персенинги. Не е ясно кой е автор на това революционно изобретение, макар че мнозина от историците го приписват на френския корабостроител Дешарж през 1500 г. Голямата френска бойна карака La Cordelier построена около 1490 г. е въоръжена с 16 тежки оръдия на долната оръдейна палуба. Оръдейните портове се появяват и в рисунка на германска карака от 1490 г. изобразяваща ветроходен съд с кръгли отвори в средната част на кораба. Не е ясно дали бойните кораби на Хенри VІІ – “Регент” и “Соверин” са конструирани с оръдейни портове или те са прорязани впоследствие. Откритите през 1912 г. останки на 800 тонния “Соверин” в Улич показват, че той е имал клинкеров корпус, който впоследствие е модернизиран и построен наново според стандартите на каравелите. Тъй като изрязването на портове в клинкеровия корпус значително би го отслабил вероятно това е извършено след модернизацията на кораба. В същото време може да се спомене, че дори колумбовият флагман Santa Maria според съвременните реконструкции е имал по два оръдейни порта от всяка страна, като там са монтирани тежките бомбарди. Самата карака е от 1480 г.......
Появата на тежката артилерия на борда на ветроходите първоначално е типично отбранителна. Нейната основна функция е да отблъсква атаките на галерите, които благодарение на своите весла са по-маневрени и не зависят от вятъра. Размерът на оръдията, монтирани на големите веторходи непрестанно расте като се стига до чудо-оръдията базилиск. Теглото на гюлетата, които изстрелват тези чудовища варира от 50 до 250 фунта! При успешно попадение такова едно гюле с лекота може да потопи галера, кавито случаи е имало през ХVІ век в сраженията между османските ескадри от една и испански, венециански и малтийски кораби от друга. Обичайно тежките оръдия се разполагат в кърмата на караката от двете страни на руля. Помещението, където се монитрат те започва да се нарича оръдейни зала. Погледнато от съвремено гледна точка разполагането на тежки оръдия в кърмата изглежда най-малко странно, ако не и абсурдно решение, но за времето на своето изобретение има смисъл. Обводите на караката не позволяват да се инсталират достатъчно тежка артилерия побордно, тъй като заваления на вътре корпус дава малко пространство в случай на откат и възниква опасност оръдията от противоположните бордове да се сблъскат при едновременен откат. Освен това галерите са боеспособни при изключително спокойно море, в каквито условия екипажът на караката би могъл да спусне лодки и спомагателни котви и да изведе ветрохода в изгодна позиция, от койято да отвърне на огъня.
Не е ясно кога е първият слчай на употреба на ветроходна артилерия, но първото стратегическо използване на тежки оръдия е от крал Джеймс ІV Шотландски срещу наземни цели. През 1504 г. негова бойна карака обстрелва крепостта Каирн-на-Бург, разположена на миля от най-близката суша. Оръдейните портове или персенингите бързо завовюват място на ветроходите и към 1520 г. вече са масово явление. Това не означава, че е изобретен нов тип боен кораб – с побордно разположение на артилерията. Напротив – стремежът на корабостроителите е да групират най-тежките оръдия в носа и кърмата по галерен маниер. Когато “Мери Роуз” потъва през 1545 г. в носовата й част има 9 фунтови бронзови полкулеврини – едни от най-модерните артилерийски оръдия от ХVІ век.
През ХVІ век каравелата и караката достигат своя апогей и веднага след това са обречени на бърз упадък. С нейната ограничена товаровместимост каравалата скоро се оказва неподходяща за нарастналите нужди на конквистадорите. От друга страна Караката макар и да е с голяма вместимост и да се разполагат значителен брой тежки оръдия ниско в корпуса е неповратлива заради високите си надстройки и не може да плава остро срещу вятъра. Караките запазват значимоста си през целия ХVІІ век, но вече отстъпват на заден план пред новите типове кораби – галеони, линейни кораби и фрегати.
РАЗВИТИЕ НА БОЙНИТЕ КАРАКИ В АНГЛИЯ

При идването си на власт през 1509 г. Хенри VІІІ наследява флот от шест бойни кораба, ядро на която представляват споменатите вече Regent и Sovereign. От останалите четири два са 80 тонни експериментални съдове, описани като “галери”. Корабът Michael е пленен от шотландците през 1488 г., докато каравелата Mary and John е търговски кораб, а Carvel of Ewe е закупена през 1487 г. Последните две са изключени от състава на флота след няколко години. Двата най-големи ветрохода за модернизирани така че да носят тежка артилерия.
През първите три години от управлението си Хенри VІІІ нарежда да започне строителството на три големи бойни кораба Mary Rose, Peter Pomegrante Great Bark. Всички те са тримачтови караки. Английският монарх закупува осем съда с водоизместване 240-700 тона, най-големите от които са два торавни кога от Генуа /Katherine Fortune и Gabriel Royal/. Всички са преоборудвани във военни кораби навреме за участието им във войната с Франция /1512-1514 г./. В сражението през април 1513 г. между новите бойни кораби на Хенри VІІІ и равни нему по сила френски бойни кораби демонстрира по недвусмислен начин полезността на тежката артилерия.
Най-значителното попълнение във флота на крал Хенри VІІІ е бойната карака Henri Grace a Dieu /крал “Хенри по Божията милост”/, на речен на кратко Great Harry, заложен в Уулич през 1514 г. Ветроходът представлява 1000 тонна карака и нейното въоръжение наброява цели 112 оръдия. Макар и голяма част от оръдията да са леки, при сравнение с 1000 тонния Regent от 1488 г. е ясно, че любимата карака на Хенри VІІІ превъзхожда значително своя предшественик. Докато Regent има много малко тежки оръдия, то Henri Grace a Dieu разполага с цели 43, монитрани на две палуби, като 20 от тях са бронзови, дулнозареждащи се чудовища. Впоследствие броят на тежките оръдия е увеличен на 51. Докато Regent е замислен като плаваща платформа, която да се използва от войниците за абордаж и основно оръжие са неговите високи надстройки, от които екипажът му може да се приближи с минимални загуби до противниковия кораб, то Great Harry е плаваща артилерийска батарея. Флагманът на Хенри VІІІ е и най-голямата бойна карака построявана някога. За построяването й са изполдзвани 3739 тона дървесина и 56 тона желязо.Корабът струва на хазната 8708 лири, 5 шилинга и 3 пенса – огромна за това време сума. Опитът на английския монарх да създаде гигантски кораб, който да е по-силен от всички съществуващи дотогава кораби не е особено удачен. Поради голямото си газене той не може да влезе в Дувър или Кале. От картината “Качването на крал Хенри VІІІ при Дувър” става ясно, че този левиатан не е включен в експедицията поради голямото си газене. Цяло десетилетие след завършването си “Грейт Хари” стои разоръжен в Нортфлийт, край Грейвзенд на река Темза като символ на корабостроителното безмикслие и непрактичност. От друга страна Mary Rose и Peter Pomegrante участват активно в бойните действия срещу Франция, както и по-късно построените Gabriel Royal /700t/ Great Barbara /400 t/ Great Galley – величествен галеас с водоизместване от 800 тона, построен през 1515 г. и преоборудван в 500 тонен ветроход през 1524 г.
От описанието на Henri Grace a Dieu става ясно, че е четиримачтов “голям кораб” /great ship/, който има втора бизанмачта. Той се отличава с величествено извисяващи се бак и кърма, които го правят трудни за управление особено при насрещни ветрове. Караката е с каравелно /една до друга/ подреждане на дъските на корпуса. Последният ветроход с клинкерова обшивка е Great Galley, построен през 1515 г., но дори и той е препостроен осем години по-късно и дъските му са вече с каравелно подреждане /една до друга, а не застъпващо/. Henri Grace a Dieu има квадратна кърма, което облекчава неговото строителство. Подобно на него кърмата на Mary Rose е също квадратна, но това позволява издигнатата кърмова част да се обедини с корпуса и да се получи едно завършено цяло. При Mary Rose се забелязва постепенно се издига, като първия кърмов етаж започва малко след гротмачтата. Ютът изтънява придавайки изящни обводи на кърмовата галерия. Корабостроителите предприемат такъв подход, за да избегнат претоварването и увеличаването на метацентричата височина. Според Свитъкът на Антъни бакът е по-висок от кърмата, което е обща черта на всички “големи кораби” от тази епоха. Причината за това е използваната тактика. Макар и ветроходи, разчитащи основно на силата на вятъра, все още се счита, че основна бойна сила на кораба са неговите войници, а средство за борба – абордажния бой. Артилерията се използва дотолкова, доколкото да унищожи живата сила на противника или да намяли броят й. По-късно навлезлите тежки оръдия се използват главно за обездвижване на противника – чупене на рангоута, разкъсване на такелажа, евентулано при късмет да се свали някоя мачта. Подобно на галерите караките винаги атакуват с носа – там се струпват готовите за атака морски пехотинци и е нормално бакът да бъде по-висок от кърмата. Mary Rose бележи прехода от стария към новия тип кораби – при нея вече доминираща надстройка е кърмовата, не носовата. Тя е първата бойна карака във флота на Тюдорите, при която основната бойна сила вече са оръдията, не абордажния бой.
През последните три десетилетия от управлението на Хенри VІІІ артилерията оказва най-съществено влияние върху корабната архитектура. Желанието да се монтират все повече и все по-тежки оръдия означава промяна в конструкцията на караката, за да може да бъде посрещнато това изискване. Необходимо е тежките бронзови оръдия, тежащи по два тона и повече да бъдат монтирани колкото е възможно по-близо до водолинията, за да се запази устойчивостта на ветрохода. Това не означава само изрязване на допълнителни оръдейни портове, но и нещо съвсем ново – обособяване на изцяло артилерийски палуби. Традиционно палубите следват извивката на корпуса по водолинията като поради извивката в носа и в кърмата палубите се разполагат по-нависоко. Ясно е, че оръдията не могат да бъдат подредени върху наклонена плоскост. Изрязването на оръдейни портове успоредно на водолинията също е счетено за непрактично, тъй като персенингите намаляват здравината на корпуса и възниква опасност от “провисване” на краищата. Освен това носово и кърмово разположените оръдия ще бъдат разположени високо над водолинията и това ще влияе както на устойчивостта, така и на управляемостта на плавателния съд. Решението е да се прекъсне палубата на едно или две места, като тя се спуска стъпаловидно в носа и кърмата. По този начин създават напълно обособени оръдейни платформи или полупалуби, които следват обводите на корпуса.
През ХVІ век няма публикации за английското корабостроене. Единственото по което можем да съдим са бележките на корабостроителите придобили известност като “Фрагменти от древното английско корабостроене”. Това е един основните източници, чрез които може да се съди за строителството на Mary Rose. Останките на бойната карака на Тюдорите са извадени през 1982 г. от пристанището на Портсмът. По настоящем е построен специален музей, зада се съхранят останките на прославения ветроход. От тях може да се научи как са строени корабите през ХVІ век в Англия.
Подобно на своите съвременници и при Mary Rose е изграден първо скелета – шпангоутите са закрепени към кила и върху тях са наковани дъските по метода carvel built – тоест без застъпване. Палубите на брой четири са монтирани с помощта на масивни кницове / сървени колена/ към дъбовите шпангоути. Mary Rose е разделен на трюм, орлопдек, средна палуба или оръдейна палуба и горна палуба. Петата палуба е на нивото на носовия и кърмовия кастели. Последните три палуби са специално подсилени и на тях се разполага артилерията. На нивото на първите две палуби корпусът е допълнително подсилен от външната страна с допълнителни греди, които придават структурна здравина. На нивото на първите две палуби няма изрези за оръдейни портове и по този начин се предотвратява отслабването на корпуса и “провисването”.
Построен през 1509 г. той има въоръжение от 60 оръдия, от които 44 тежки.Водоизместването е 500 тона. Екипажът се състои от 160 матроса, 220 войника и 20 артилериста. Ефективността на артилерията на британския кораб за първи път е демонстрирана в битката близо до Брест през 1513 г. Mary Rose сваля всичките мачти на френския флагман принуждавайки го да се оттегли на буксир. Следващото участие в бойни действия е срещу флота на Шотландия през 1514 г. Караката е известна като най-бързоходния кораб в Тюдоровия флот – според думите на адмирал сър Едуард Хауард: “Нито един стотонен кораб във флота не може да изпревари Mary Rose”. През 1536 г. караката преминава през основна модернизация Броят на оръдията е увеличен и достига 92. Водоизместването нараства на 700 тона. При потъването си Mary Rose през 1545 г. е дълъг 126 фута / 38.4м/, широк 38 фута /11.58м/ и гази 15 /4.57м/ фута. Най-величествена е кърмата, която се извисява на 42 фута / 12.8м/ ! над водата. На 18 юли 1545 г. Mary Rose отплава начело на английския флот да посрещна френския флот и да му даде решително сражение. Никой от изпращачите не подозира, че това е последното плаване на величествения кораб. Внезапно налита шквал и ветроходът рязко се накренява, загребвайки вода с долните оръдейни портове. Корабът потъва за минута, отнасяйки със себе си живота на 700 човека.
Крал Хенри VІІІ умира две години по-късно, оставяйки на сина си Едуард VІ модерен флот състоящ се от 57 кораба, 11 от които се класифицират като “големи кораби” / great ships/, 15 галеаса или галери. Благодарение на енергията си Хенри VІІІ успява да превърне малкия средновековен флот на Хенри VІІ в страховито оръжие и интрумент на политическо въздействие.
Средата на ХVІ век караката е “златния” период на караката като боен кораб. Въоръжени с достатъчен брой тежки оръдия и множество бомбарди те са незаменими в отблъскване на атаки от галери или леки ветроходи с ниски надстройки или безпалубни съдове от типа на индийските и малайските. Преимуществата на караките бързо са оценени от португалците и те се превръщат в основни бойни и търговски кораби, транспортиращи скъпоценности и подправки от Индиите. За нещастие високите надстройки влията зле на управляемостта и бързоходността на този тип ветроходи. Те продължвата да плават неуморно и през следващото столетие, макар, че невъзможността за по-нататъшно развитие на тяхната конструкция ги довежда до еволюционен край. От средата на ХVІІ век те бързо отстъпват място на новия тип ветроход – галеонът.
Произходът на галеона като тип кораб и досега не е изяснен напълно, но за първи път теримнът “галеон” е използван през 1517 г. Според някои историци заслугата за появата на този тип кораб е испанска, катоте са предназначени за борба с берберските пирати. Португалците използват гребни галеони още през 1510 г., за да патрулират техните обширни владения в Индийския океан. В списък от 1525 г. са посочени 21 такива кораба. Първоначално галеоните съчетават подобно на венецианските галиони от края на ХV век ветрила и весла. Първите по-точни описания на новия тип кораб се появяват около 1530 г. По това време голяма част от галеоните вече нямат гребла, а само ветрила, макар че някои по-малки испански галеони изпълзват мускулна сила чак до 1560 г. Непосредствен предшественик на галеоните в Англия са галиасите, които се строят между 1520 и 1550 г. Техните корпуси са ниски, гладкопалубни, лежат “прибрано” във водата. Тези съдове нямат никаква връъзка със средиземноморските галеаси, които се използват от испанци и венецианци като основна ударна сила в битката при Лепанто през 1571 г. Английските галиаси подобно на средиземноморските си събратя се лишават от веслата си през 1545 г.
Първото си сериозно бойно кръщение галеонът получава в битката при Превеза през 1538г. Там е споменат един венециански галеон, построен в Арсенала между 1526 г. и 1530 г., който успешно отблъсква атаките на няколко турски галери. Информация за новия тип кораб се получава и от картините на художниците, чертежите на корабостроителите, находките на морските археолози. С най-голямо значение в това отношение е изваждането на шведския кораб “Ваза” – преходен тип на ветроход съчетаващ чертите на галеона и линейния кораб.
През 1570 г. терминът “галеон” се използва за да се обозначи кораб, различен от типовете карака, урка или каравела. Интересното е, че всяка държава обаче влага в него различен смисъл. За португалците galeao е специално построен военен кораб, докато испанците означават с galleon както военните, така и въоръжените търговските кораби. Англичаните наричат така чуждестранните кораби, а холандците използват термина galjoen за ветроходи с остър, изнесен напред, подобно на птича човка нос.
Галеоните са кораби с пълно ветрилно стъкмяване – бушприт, фокмачта, гротмачта и бизанмачта. Големите галеони носят втора бизан мачта, която се нарича бонавентура. На бушприта се закрепва блинд и понякога бомблинд. Фок и Гротмачата носят дву и триетажни правоъгълни ветрила, като марселните са браселните са трапецовидни. Бизанмачтите имат латински /триъгълни/ ветрила. По отношение на такелажа и стъкмяването галеоните не се различават от караките и урките. Разликата е обачевъв формата на корупса – галеоните имат по-дълъг и тесен корпус в съотношение на дължина спрямо ширина 4:1, докато при караките съотношението е 3:1. Построени солидно с цел да носят мощно въоръжение галеоните имат нисък бак и издадена бод бушприта, подобно на птича човка носова част, която придава особена стремителност и елегантност. Бордовете са наклонени навътре с цел подобряване на устойчивостта и затрудняване на абордажа. Квардердекът и юта се извисят значително над носовата част, придававайки типичната сърповидна форма на корпуса гледан в профил. Логиката на такива обводи е, че най-тежката артилерия се разполага по маниер на галерите в носа. Подобно на гребните кораби подводната част на галеона придава допълнителна стабилност в носа, което е идеално за монтирането на две тежки носови оръдия под баковата надстройка и две по-леки на самия бак. Обводите на “Ваза” както и достигналите до нас чертежи и модели подкрепят тази теза. Най-подробни са тези на кралския корабостроител от времето на Елизабет І Матю Бейкър. От тази гледна точка приликата между галерния нос и носа на галеона е очевидна. От друга страна бакът е подобие на бойната площадка в носа на галерата отколокото на извисяващата се на няколко етежа в носа на караката кула.
Десетилетието преди възцаряването на Филип ІІ Испански /1554-1598г./ галеоните са сравнително малки кораби. Средното водоизместване е около 120 тонелада /испански тонове/. Новият тип ветроходи бързо порастват. През 1556 г. споменатите в кралските списъци галеони имат водоизместване от 334 тонелада. Изпращаните към Фландрия търговски галеони са малко по-големи със средно водоизместване от 367 тонелада. Смущаващ елемент на испанската бюрокрация от това време е, че тя определя всеки въоръжен търговски кораб като галеон. Новите кораби са значително по-мореходни от каракати, по-бързоходни от тях, по-лесно управляеми и могат да плават остро срещу вятъра. Освен че са повратливи като каравели те запазват вместимостта на караките и могат да носят значителен товар в трюма си. От 1570 г. галеони с водоизместване 500 тона са нещо обичайно. При подготовката на Непобедимата армада испанците въоръжават три 1000 тонни галеони и 8 от 800 тонелада. Галеоните стават и първите истински презокеански ветроходи, способни на дълги преходи. Достатъчно е да сравним мъчителната обиколка на земното кълбо на Магелан от 1519-1522 г. От пет караки се завръща само една, от 265 души едва 18 достигат родните брегове. Експедицията на Дрейк от 1577-1580 г. ярко контрастира с нея. От 85 души екипаж на “Златната кошута” 59 отново зърват родните брегове.
Галеоните са ценят не само заради мореходността и заради това, че се явяват солидни оръдейни платформи. В португалски документ от 1525 г. е посочен и начина на разполагане на тежката артилерия. В носа на четири от десетте най-големи галеона се инсталират тежки 50 фунтови бронзови оръдия, наречени leoes /лъвове- оръдия, португалско изобретение/. Следващите по тело оръдия са 18 фунтовите стрелящи с каменни гюлета camelos, разполагани основно побордно или монтирани като носови преследвачи при липса на по-тежки оръдия. Практиката на монтиране на тежки оръдия в носа продължава и през ХVІІ век. Според испанската и португалската военноморска доктрина тежката носова батарея се счита за решаващ аргумент в боя, необходима за всеки голям кораб, тъй като той може да извади противников кораб от строя с един-единствен залп. Побордно разположените оръдия се смятат за полезни, но те имат отбранителен характер, особено при атака на превъзхождащ противник например от 10-12 или повече галери. Може да се каже, че английските морски вълци надминават испанците. Техните несъмнени постижения с изобретения от Хоукинс racebuilt галеон са особено успешни срещу испанските галери при рейда срещу Кадис и експедицията през 1596 г. В следващите редове ще се спрем на галеоните на двата основни противника през ХVІ век . Англия и Испания.

Испански галеони
През ХVІ век Испания има две основни корабостроителни области – Баското крайбрежие от Ла Коруня до Сантандер и южно андалуското крайбрежие с пристанищата Кадис и Севиля. По различни причини средиземноморското крайбрежие от Барселона до Картахена не се счита за подходящоза строителство на галеони, въпреки че там се разполагат основните бази за строителство на галери в империята. От 1580 г., след анексирането на Португалия испанците строят галеони и в устието на река Тахо до Лисабон. От 1610 г. кастилците запопочват постройката на такива кораби и в Карибско море. Галеоните се строят предимно в частни корабостроителници, които получават финансови стимули от короната. Строителството на корпуса се извършва на открито. Първоначално се залага кила, а след това се добавят кърмовия и носовия шпангоут, които определят дължината и пропорциите на кораба. До 80-те години на ХVІ век пропорциите на ветроходите се правят на око, но впоследствие утвърдена система от математически изчизления, която корабостроителите задължително следват. Дебелината на дъските обшиващи корпуси нараства с приближаването на кила. За да се предпази подводната част от морски вредители на корпусите на галеоните плаващи към Индиите се обшиват с тънък оловен слой. Той допълнително се уплътнява с конопени фибри, за да може корпусът да бъде възможно най-херметичен.След това процепите между дървото и оловото се насмоляват и се намазват с животинска мазнина. За разлика от по-късните ветроходи всички галеони се управляват с помоща на румпел.
Броят на палубите и техните наименования на испански са заимствани по-скоро от средновековните замъци отколкото от кораби. Трюмът /bodega/ и долната оръдейна палуба /primera cubierta/ са аналогични и на караките и на каравелите. Етажите на кърмата започват да растат от гротмачтата към бизанмачата образувайки кърмов замък. Той се нарича тента /tolda/, като по този начин се прави асоциация с тентите на галерите. На по-големите галеони мястото се нарича крепост /alcazar/. На върха й се разполага малка кабина за най-високопоставените хора на борда. Обводите на галеоните варират от U образни при миделшпангоута до Y образни при кърмата.
Наименованията на частите на корпуса отразяват и испанската тактика по отношение на използването на корабите предимно като абордажни платформи, които да закарат войниците до неприятелския кораб. Оборудването на галеоните с артилерия се счита задъление на короната. Оръдия се отливат само в кралски леярни, като монополът е разчупен едва през 1633 г., когато испанската корона позволява леене на оръдия и изготвяне на барут на частни предприемачи. През целия ХVІ век се чувства остър недостиг на оръдия и те се внасят главно от Фландрия, Италия и централна Германия. След началото на 80 годишната война снабдяването от чужбина става все по-трудно – дори испанския крал прибягва до контрабандно закупуване на артилерия от Англия, но сделката се проваля. Леярните в Испания са малко на брой и оръдията не са на нивото на английските и немски образци.
Испанците използват няколко основни типа артилерийски оръдия: оръдия с калибър 32-50 фунта, полуоръдия /24 фунта/, кулеврини – 16 фунта, медио-кулеврина или полукулеврина /11 фунта/, леки кулеврини culevrina-bastard или сакер /7 фунта / медио сакер или миньон/ 3 ½ фунта /. Отделно от тях има и оръдия стрелящи с каменни гюлета /pedreros/, бомбарди / оръдия от ковано желязо и берсос /оръдия, монтирани на въртящ се лафет, закрепване по фалшбордовете/.
Оръдията и полуоръдията са с голям калибър, но по-къса цев. Дължината на ствола е около 3-3.3м. Обичайно те стрелят на по-къса дистанция –около 320 крачки по права линия отколокото по-леките кулеврини. Последните са предпочитано от англичаните оръжие и далекобойността е около 400 крачки. Те са с по-малък – 16-18 фунтови, но дължината на ствола достига до 3.6м. Някои историци твърдят че корабите от Армадата са въоръжени предимно с тежки оръдия и полуоръдия /калибър 42 и 32 фунта/, предназначени за близък бой и потапяне на кораби, докато англичаните са се съсредоточили върух по-леките дреднокалибрени оръдия /кулеврини – 18 фунта/ и полукулеврини /9 фунта/, които са дългостволи и с по-голям обсег. С монтирането на оръдия от такава категория английските кораби са по-леки, тъй като самите оръдия са –полеки, оттам те са и по-маневрени и могат да диктуват дистанцията тъй като са по-далекобойни и да нанасят поражения на испанците като самите те се намират извън обсега на артилерията на доновете.
Всичко това щеше да звучи прекрасно, ако не беше една голяма заблуда, преповтаряна десетилетия наред и от други автори. И английските и испанските артилеристи от края на 16 век много добре са знаели, че кулеврините не дават никакви преимущества над стандартните оръдия. Освен това боравенето с тях е изключително трудно, тъй като те са с дългостволи цеви и независимо от силата на отката цевта остава да стърчи отвън при презареждането, което означава, че част от оръдейната прислуга трябва да зареди оръдието като се намира извън борда в специална кошница, уязвима за леките оръдия и аркебузите за противника. Другият способ е да се изтегли навътре цялото оръдие /също много трудоемка задача/, до центъра на кораба, като по този начин се рискува да се наруши неговата стабилност и да се доведе до преобръщането му. По отношение на точността на гладкостволите оръдия е известно, че удължената цев след определена мярка не повишава далечината на стрелбата, а напротив я намалява. При възпламеняването си зарядът от черен барут може да създаде определено количество от газове, което е константна величина и когато гюлето не напусне цевта достатъчно бързо, ще се постигне обратният ефект на намаляване на скоростта. Дължината на оръдейния ствол не трябва да надвишава 24 пъти калибъра на гюлето или с други думи цевта не трябва да бъде повече от 24 калибъра. Например оръдията и полуоръдията имат дължина на ствола между 15 и 20 калибъра. От друга страна кулеврините имат дължина на ствола от 35 калибра. Независимо от различната дължина на двата типа оръдия ефективната далечина на стрелба е една и съща. Гюлето може да прелети и 2000 ярда, но ефективността и точността му над 200 ярда са минимални. Реални повреди на здраво построен дървен кораб могат да бъдат нанесени от разстояние под 50 ярда.
В края на ХVІ и началото на ХVІІ век оръдията стрелящи с каменни гюлета /педрерос/ намаляват, тъй като се повишава цената за обработка на камъка и придаването му на обла форма. Обикновено педреросите са късотволи, с голям калибър и по-малка камора отколокто е калибъра на цевта. Бомбардите са леки, зареждащи се от затвора оръдия, които се появяват за първи път около 1400 г. на испанските кораби. Поради невъзможността да се осигури херемтичност те иимат значително по-малка далекобойност от дулнозарядните оръдия. Снети са от въоръжение от испанските кралски галеони през 1570 г., макар че остават на въоръжение на търговските и през следващото столетие. Последната група артилерийска система са т.нар. берсос – малокалибрени оръдия, стрелящи на къса дистанция, използвани срещу противниковия екипаж и такелажа. Те стрелят с еднофунтови гюлета, а малко по-големите берсо добле – с 1 и ½ гюлета. Най-тежките – есмерилите имат 2 и ½ фунтови гюлета. Всички те се зареждат откъм затвора и могат да достигнат висока скорострелност, ако е необходимо.
Въоръжението на 22-та испански галеона участвали в Непобедимата армада варира в зависимост от водоизместването им. Осем с водоизместване между 500 и 600 тонелада имат около 24 оръдия, други осем с водоизместване 700-850 тонелада – по 30-40 оръдия и трите гигантски 100 тони съда носят по 50 оръдия. Споменатият брой оръдия включва всички от 50 фунтовите до берсо добле. Обикновено не се броят берсос и оръдията стрелящи с гюлета по-малки от фалкона /1 и ¼ фунта/. Типичният испански галеон от 500 тона има 18 тежки оръдия, а по-големите от 750 тонелада между 24 и 30 оръдия. Типовете оръдия, носени от галеоните в края на ХVІ и началото на ХVІІ век не се променят съществено. Петстотин тонният галеон Nuestra Senora de Atocha построен през 1618 г. има 20 оръдия - две оръдия, четири кулеврини, десет медио кулеврини и четири сакера. Най-тежките се монтирт в кърмата, а останалите се разполагат побордно на единична оръдейна палуба. Тъй като са най-дълги кулеврините се намират в средната най-широка част на корпуса, леките кулеврини – пред гротмачтата и медио кулеврините на квартердека и под него. Всички оръдия имат двуколесни лафети. Галеонът има и 14 берсос с различен калибър, които могат да се разполагт както в подпалубното пространство през специални изрези, така и на носовия и кърмов замък. Четириколесните лафети се появяват са първи път през 30-те години на ХVІІ век. Макар и строени по “старомоден” начин, high charged испанските галеони са особено ценни за трансатлантическите плавани тъй като имат голяма вместимост, както на товари, така и на колонисти – особено нужни за новооткритите испански земи. Формирането на конвойната система показва, че тези наглед тромави галеони могат успешно да отразяват атаките на по-бързите и повратливи race-built галеони.
Макар че галеоните формират отделен от караките и каравелите тип кораби, техния облик не остава непроменен през годините. С усъвършенстването на артилерията и отливането на по-тежки оръдия размерите на корпуса и съответно се променят обводите на корпуса. Това се забелязва най-вече в Англия, където галеонът се счита за идеалния корсарски кораб.

Английски галеони
Когато читателят чуе израза “английски галеон” в съзнанието му изниква представа за тесен, бързоходен ветроход, с компактна надстройка в кърмата и приземист бак, чийто капитан ловко напада трудноповратлив испански галеон или карака. Популярна е баснята за Давид /разбирай британците/ и Голиат /кастилските донове/, при която малките, но пъргави кораби на кралица Елизабет І с огромно умение бранят Острова от гигантските испански кораби, изпратени да го завладеят. Макар и да има зрънце истина в добилия популярност мит, малцина историци разбират, че някои от английските кораби са далеч по-големи и по-добре въоръжени от повечето кораби, намиращи се в състава на Армадата. Независимо от старанията на Дрейк, Фробишър, Хоукинс и Хауард те не успяват да разбият стегнатия боен строй на армадата при напредването му в Ламанш.
Истината е, че бойната сила на английския флот е съсредоточена в няколко кралски кораба, чийто опитни капитани и навигатори знаят, че разполагат с най-добрите средства, за да разбият испанците. Това са т.нар. race-built Елизабетински галеони, които са специално построени съчетавайки в себе си скорост и огнева мощ. Тези кораби представляват нов тип боен съд, включващ редица нововъведения, които ще преобразят морската война. В това отношение корабите на Тюдорите се явяат предшественици на линейните ветроходи, които ще се появят в Европа през следващото столетие.
Флотът който наследяват дъщерите на Хенри VІІІ Мери и Елизабет е модерен за времето си, като се състои главно от караки, подобно на злополучната Mary Rose. През последните години от управлението на английски монарх състава на флота се увеличава само с една кара – 450 тонната Pauncy през 1543г. След зачисляването й в състава на флота, Хенри VІІІ се съсредоточава върху модернизиране на старите кораби, по начин позволяващ им да носи съвременна и по-тежка артилерия. Най-съществена модернизация претърпява 800 тонната карака Great Galley, чийто корпус е модифициран по подобие на 500 тонния галеас Great Bark. Политиката на ремонтиране на стареещия флот е продължена от сина на Хенри VІІІ Едуард VІ /1547-1553г/.
Обвързвайки се с католическа Испания Мери Тюдор английските корабостроители изучават конструкцията на испанските кораби при посещение на корабостроителниците на Иберийския полуостров. Те се запознават с току-що появилия се нов тип ветроход – галеона. Британците бързо възприемат новия тип ветроход и по време на царуването на кралица Мери са построени първите три – 550 тонния Philip&Mary /1554 г./, 600 тонния Mary Rose II /1556г./ 600 тонния Golden Lion /1557г./. Важността на тези съдове за английското корабостроен явно е пропусната от историците, поради комбинация от национална гордост и пропаганда, но те са първите настоящи галеони, които съществено се различават от построените дотогава караки. Това по недвусмислен начин показва, че race-built галеоните, които толкова се асоциират с Дрейк, Фробишър и Хоукинс имат........испански корени.
Голямото преимущество на галеона пред караката е, че силно изразения наклон на корпуса навътре. Това намалява възможността от взимане на абордаж и дава ощедно ценно предимство: артилерията се разполага близо до диаметралната плоскост и по-този начин се придава допълнителна устойчивост на кораба. Освен това могат да се монтират и по-тежки оръдия в сравнение с тези, инсталирани на караката. Докато баковата надстройка при караката е няколко етажна платформа, издаваща се пред носа на кораба, то при галеоните носовата надстройка е малка и свършва при вълнореза. Новата конструкция означава само едно – на корабите вече ще се използват нови тактически прийоми и те ще се превръщат лека-полека в оръжие на артилеристите и моряците, отклокото плаваща крепост за войниците. Впечатлени от новия тип кораб кралица Елизабет І заподява да се преоборудва Great Bark в галеон. Успехът на модернизацията подтиква английското правителство да нареди модернизацията на шест малки галеаса. През 1558 г. 300 тонните галеаси Hart, Antelope, Swallow, New Bark, Jennet и Greyhound да модернизирани по испански образец.
През 50-те и 60-те години на ХVІ век англичаните са изпреварили испанските си конкуренти в леярското дело. Напредъкът се дължи главно на факта, че Хенри VІІІ полага много усилия да усъвършенства английската артилерия и да я изведе до едно от челните места в Европа. Още през 1557 г. английските командири считат, че артилерията им е по-съвършенна от испанската. Учудващо е, че повечето испански търговци въоръжават ветроходите си по английски образец за защита от пирати!
Трите английски галеона се оказват изключително дълговечни. Golden Lion прослужва до 1582 г. без съществени изменения, а Philip&Mary /преименуван на Nonpareil през 1584 г./ плава без модернизации до 1584 г. Mary Rose II е модернизиран само веднъж и то една година след края на кампанията на испанците от 1588 г. Трите кораба се намират на активна служба през цялата първа четвърт на ХVІІ век. Golden Lion е изведен от състава на флота и даден за разглобяване през 1698 г., след като участва във всички англо-холандски войни.
При идването си на власт през 1558 г. Елизабет І наследява освен шестте малки галеона, чиято конверсия ооще не е приключила и четири караки / Matthew, Jesus of Lubeck, Pauncy и Mary Hamborough/, пет по-малки караки / Trinity Henry, Sweepstake, Sacrett, Mary Willoughby и Falcon/, 450 тонния галеас Anne Gallant, четири малки галеаси / Salamander, George, Tiger и Bull/ и две галери /Galley Subtile и Mermaid/. Всички гребни кораби са преоборудвани във ветроходни. На теория този малък, но модерен флот е достатъчен да задържи агресивните апетити на френския.
След възцаряването на кралица Елизабет І / както става в повечето случаи с всяка нова власт/ флотът е драстично намален. Matthew /600 тона/, Mary Hamborough /400 тона/ и Pauncy / 450 тона/ са изключени от състава на флота. През 1559 г. Mary Willoughby, Falcon, Saker и Phoenix също са извадени от действащия флот, Jesus of Lubeck е предоставен за ползване за частни нужди на Джон Хоукинс. Посторената във Франция 200 тонен Galley Subtile е разглобена през 1560 г. Последна галера – Mermaid последва съдбата й през 1563 г. инициатори за това основно “орязване” на флота са кралския ковчежник Бенджамин Годсън и Уилям Уинтър – главен контролер и артилерист на флота. Целта на двамата е Англия да изчисти ненужните си разходи по стари, с ниска бойна стойност кораби и да се съсредоточи върху строителството на качествено нови типове бойни кораби, чрез които успешно би могла да се противопостави на Испания. Нека не забравяме, че края на 50-те години на ХVІ-то столетие Англия започва “студена война” с Филип ІІ, която продължава почти до края на века.
Първият галеон построен по времето на Елизабет І става Elizabeth Jonas. С водоизместването си от 750 тона той е пример са корабостроене от “стар тип” или т.нар. “надстроечни” /high-charged/ галеони. Благодарение на иновативния корабостроител Матю Бейкър до нас са достигнали и рамерите на този интересен ветроход – дължина по кила 30.5м., ширина 12.20ч, газене 5.50м. Размерите са съизмерими с тези след модернизацията на галеона през 1598 г. и макар първоначалното водоизместване да е намалено с 50 тона и надстройките намалени, основните размери остават почти непроменени. Съотношението на дължина към ширина е 2.5:1 е малко по-голямо от това на Golden Lion, Philip&Mary и Mary Rose II.
През 1559 г. в корабостроителницата в Дептфорд е заложен 420 тонния галеон Hope. Той е въоръжен с 4х33 фунтови оръдия, 2 оръдия стрелящи с каменни гюлета, 6 17 фунтови кулеврини, 10х10.25 фунтови полукулеврини, 4х5.25 оръдия тип сакер или лека кулеврина, 2х3 фунтови миньона, 1х1.5 фалкон, 4 фалконета и 6 фоулъра. Последните две категории огнестрелно оръже са тежки аркебузи, които не се броят към оръдията.
Други два големи галеона от този период са Triumph /740тона/, построен през 1561 г. и White Bear /730 тона/. Те са с приблизително същите размери като Elizabeth Jonas, като White Bear е малко по-широк и носи по-тежка артилерия.Виж Таблица 1

Таблица1
име Водоизместване – преди/ модернизиран Оръдия – брой и калибър
Elizabeth Jonas /HCh/ 684/755 55- 3х60; 2х33; 18х17, 13х10.25; 19х5.25; 3х3
Triumph /HCh/ 7605 68 - 9х33; 4к 14х17, 7х10.25; 6х5.25; 2х3; 26 фоулъри, баси, портпийсове /0.5-6 фунта/
White Bear /HCh/ 732/915 78 - 1х33; 6к; 17х17; 10х10.25; 10х5.25; 4х3; 4х1.5; 26 фоулъри, баси, портпийсове /0.5-6 фунта/

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 8006
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Артилерията на корабите в началния период на Великите географски открития.

Мнение от Amazon » 21 Сеп 2016, 23:41

При по-ранните каравели преобладават тези с латински ветрила и на трите мачти. Те са особено често използвани в Средиземно море и Бискайското крайбрежие, като благодарение на тяхната повратливост / триъгълните платна дават възможност с се плава остро срещу вятъра и са особено полезни при лавиране при насрещни ветрове/. При далечни плавания и наличие на мусони, правоъгълните платна са по-удобни, тъй като с тяхна помощ се развива по-висока скорост, която с лекота може да се поддържа при непрестанни ветрове.
Другият плюс на латинските ветрила е че изисикват по-малко екипаж.
За да съчетаят в себе си бързоходносттаи маневреността каравелите често носят смесено ветрилно стъкмяване, при което обикновено на фокмачтата се поставят прави ветрила, а на грота и бизана – латински. Такъв тип каравела се нареча каравела-редонда.
Това прилича на стъкмяването при бригантините.

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 360
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Re: Артилерията на корабите в началния период на Великите географски открития.

Мнение от De Ruyeter » 21 Сеп 2016, 23:53

Не всички големи караки са въроъжени с тежки оръдия, а не винаги се ползват оръдията, освен това самите лафети са доста тежки и водят до деформация на палубата.
Иначе Вашку да Гама с флотата си от 5 каравели, 10 караки и 5 по-малки кораба през 1503г. разгромява обединения флот на мамелюци /20 дау/, саморина на Каликут и египетски кораби, както и османски такива възлизащ на 60 прао - общо над 80 кораба и множество абордажни лодки. Вашку да Гама подрежда флота в килватерна колона /за първи път!/ каравелите имат по две тежки оръдия на борд с калибър 12 фунта /говорим за такива, стрелящи през оръдейни портове/, 6 фалконета /3 наборд с калибър 4 фунта и останалите 10 оръдия се зареждат откъм затвора с каморно зареждане стрелящи с картеч, фонтирани по фалшбордовете. Всичкия боеприпас е каменни гюлета и картеч от оловото на аркебузите. Караките са въроъжени с 12 тежки оръдия /6 на борд/ т. нар камелос с калибър 18 фунта/ отново 6-до 10 фалконета 4 фунтови и останалото есмерили, берсосиси заскрепвани на фалшбордовете. Резултатът е 4 потопени прао. Флагманът на Амбар е вън от строя още с първия изстрел, три други бойни праота са обездвижени, губят мачти и са разстреляни. Флотът на другия адмирал - Касим е многоброен и макар да понася загуби в жива сила не губи кораби и двата противника се раздалечават. Васко да Гама се страхува от абордаж тъй като на каравелите има по 30 души екипаж, а 80-те противникови кораба далеч надвишават числеността на неговите моряци. Но това е първото сражение, изцяло решено от артилерия.

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 360
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Re: Артилерията на корабите в началния период на Великите географски открития.

Мнение от De Ruyeter » 22 Сеп 2016, 00:05

Това е невероятна статия за въоръжението на португалските галеони от 16 век и ще даде отговор на много въпрос - скорострелност, тип въоръжение, лафети, сравнение с английските и испанските
http://www.reenactor.ru/ARH/PDF/Salgado.pdf

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 7506
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Status: Offline

Re: Артилерията на корабите в началния период на Великите географски открития.

Мнение от Thorn » 22 Сеп 2016, 00:15

Поздрави за идването ти на борда!


Интересно ми стана за нападенията на английски и френски пирати през 15 век над португалските каравели, идващи от Гвинея. Има ли някакви подробности? Къде става това - около португалския бряг ли или и французите са се спускали до гвинейския бряг? А те с какви кораби са били? Всъщност спомням си за един погром над генуезки конвой през 80-те години около Гибралтар. Същите французи ли са?

Другото интересно - просто не мога да си представя 250 фунтови оръдия. Колко тона е това чудовище? Как ги товарят, как се справят с отката?

Бомбарда като термин има много значения, но май такова - като заднопълнещи оръдия с малък калибър не бях виждал.

Оръдията и кулеврините, стрелящи на триста метра. Просто не е възможно. Толкова е правия изстрел ли? А с какво шотландския крал е обстрелвал крепост на МИЛЯ! от брега?

За оръдейните портове на Санта Мария. Никой в края на краищата няма точна идея как е изглеждал този кораб, откъде идва идеята, че са го и дупчили. Безкрайно дърто корито, със сигурност не е строено с портове. Какво пречи четирите му бомбарди мирно и тихо да си стоят на палубата?

И накрая леко с усмивка. "Революцията" в страежа на английските кораби с приемането на испанския опит, не е ли дело на мъжа на Блъди Мери? Да вземеш да му споменеш името в статията? Няколко десетилетия по-късно си е скубал косата от яд, че се е занимавал с това нещо.


П. П. Имаш ли нещо и за флейтовете и орлоп-схиповете?
1. "All animals are equal, but some animals are more equal than others." Включително в този форум.

2. Обикновено съм прав! :D

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 360
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Re: Артилерията на корабите в началния период на Великите географски открития.

Мнение от De Ruyeter » 22 Сеп 2016, 00:38

250 фунтовото оръдие се монтира обикномено на двуколесен сухопътен лафет с дълги ритли - затова и се монтира в кърмата. Принципно тежките гюлета се използват стрелба около 100-150м по хоризонтала. иначе може да прати самото гюле на около километър, но разрушителната сила няма да е голяма. Друг монтаж на оръдие е като тежкото носово оръдие на галерите - нарича се базилиск и на най-тежките е било 112 фунтово. Защо на една доста по-голяма карака - да речем 800-1000 тонна да не се закрепи на дървен лафет, закрепен неподвижно за палубата такова оръдие. Зареждането става със специалноизнесен кран през кърмовите балюстради. дори има и такива схеми посочени в една от книгите на Ралф Хокел. Реално се насочва целия кораб. А вече дали ще уцели, дали главния канонир ще се съобрази кс клатенето и вълната......Иначе оръдието тежи около 6-8 тона и тъй като лафета не е особено масивен едва ли е бог знае колко по-тежко от 32 фунтово дългостволо на Виктъри. Разликата е, че след 4-6 изстрела лафета се разпада. Французите са дебнели около Азорските острови, но е имало и по дръзки - към 1555г. стигат до Карибския басейн мисля че беше Картие. Местя си библиотеката в ново жилище та е малко бъркотия като се наместя ще пиша точно да не говоря по памет, да се дискредитирам пред новите потребители:~

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 8006
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Артилерията на корабите в началния период на Великите географски открития.

Мнение от Amazon » 22 Сеп 2016, 01:22

Голямото преимущество на галеона пред караката е, че силно изразения наклон на корпуса навътре. Това намалява възможността от взимане на абордаж и дава ощедно ценно предимство: артилерията се разполага близо до диаметралната плоскост и по-този начин се придава допълнителна устойчивост на кораба.
Навътре значи ли, че кораба има форма на трапец - /_\ ? И как това затруднява абордажа, би трябвало да го улеснява?

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 360
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Re: Артилерията на корабите в началния период на Великите географски открития.

Мнение от De Ruyeter » 22 Сеп 2016, 01:29

По отношение на флотовете на трите морски държави през 166 век - Испания, Португалия и Англия:
корабите им се оформят в зависимост от нуждите
Испанските са 4 основни типа транспортните, превозващи сребро, злато и скъпоценности от Америките са основно караки и нао.
Каравелите са също търговски кораби, но се използват и за разузнаване и могат да плават самостоятелно, без охрана, тъй като са бързоходни.
Галеони. Те служат за охрана на караките флота. Разликите освен в това, че са по-маневрени, с по-нисък и приземист корпус и по-повратлиили и носят повече ветрила е и в артилерият. Караките носят 6-8 тежки оръдия, останалото е бомбарди, фалконети, берсоси и т.н.Но пък вместимостта на трюмовете е голяма
Ескортните галеони имат да речем по 8х16-20 фунтови оръдия, още толкова полукулеврини от 11 фунта и 8-10 4-6 фунтови сакри. Останалоте е пак леки оръдия. Но така или иначе въоръжението им е от 24 до 36 оръдия стандартно в зависимост от тонажа. При 750 тонните галеони - 36 оръдия, при 1000 - 50 оръдия, при 500 тонните 24 оръдия, при 300 тонните 16 оръдия.
Португалците също разчитат основно на караки и нао, но размерите на тези кораби са доста по-големи от испанските 1000-2000 тонни.
Заради сериозните морски противници - мамелюци, индийци, раджата на Каликут, турци и разни арабски пирати те се насочват към построяването на истински бойни галеони. Реално ядрото на Непобедимата армада, гръбнакът й се състои от португалски кораби. Флагманът например Сан Мартин е с 48 оръдия, разположени на 2 покрити палуби. Той е 1000 тонен. Въоръжението включва 32 фунтови полуоръдия, 24 фунтови педрероси /оръдия стрелящи с каменни гюлета/ кулеврини с 16 фунтови и т.н., полукулеврини с 9-11 фунтови. Еднотипен е и Сан Хуан Португал отново с 1000 тона водоизместване. Нито един от тях ене потъва. Доста здрави и боедспособни ветроходи. Английските са обратното носят много оръдия, но нямат припаси за далечни плавания - пример учебникарски Ривендж на Дрейк - 450 тона 46 оръдия, от тях 38 тежки включително 32 фунтови, 18 фунтови кулеврини, 9 фунтови полукулеврини, 5.25 фунтови сакери. и останалото е миньони, фалкони и т.н. Но както се убеждавате най-добрият португалски кораб с 1000 тона се равнява по огнева мощ на 500 тонен английски. Не че 1000 тонният Траймф е бил като Ямато или Арк Роял е Бисмарк, но определено са имали повечко тежки оръдия англичаните, а и лафетите са били четириколесно за разлика от двуколесните на португалци и испанци

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 360
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Re: Артилерията на корабите в началния период на Великите географски открития.

Мнение от De Ruyeter » 22 Сеп 2016, 01:30

ами и твоят кораб като има същото сечение е нормално да затруднява абордажа защото бордовете не прилепват плътно - трябва да се поставят абордажни мостици по 4-6 метра дължина, а мускетарите не дремат, особено скрити зад високите кастели. 8-)

De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 360
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:
Status: Offline

Re: Артилерията на корабите в началния период на Великите географски открития.

Мнение от De Ruyeter » 22 Сеп 2016, 01:39

Изображение

ето един примерен вид на Сан Мартин с неговите 48 /дори ако броим тук оръдията на бака и кърмовите отиват към 54 оръдия/

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 7506
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Status: Offline

Re: Артилерията на корабите в началния период на Великите географски открития.

Мнение от Thorn » 02 Авг 2017, 02:25

http://www.vesti.ru/doc.html?id=2733910&cid=2161

Намерен е един от корабите (нао) на Вашку да Гама. Есмералда, претърпяла корабокрушение на един от оманските острови Куриа Муриа през 1503 г.
1. "All animals are equal, but some animals are more equal than others." Включително в този форум.

2. Обикновено съм прав! :D

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани