Османска експедиция 1538г. в Индийския океан

Модератор: Thorn

Отговори
De Ruyeter
Редовен потребител
Мнения: 138
Регистриран на: 21 Сеп 2016, 22:32
Контакт:

Османска експедиция 1538г. в Индийския океан

Мнение от De Ruyeter » 09 Яну 2017, 13:53

ЕКСПЕДИЦИЯТА НА ОСМАНСКАТА АРМАДА В ИНДИЙСКИЯ ОКЕАН ОТ 1538г.: КАЧЕСТВЕН И СТАТИСТИЧЕСКИ АНАЛИЗ

През пролетта на 1538 г. огромна армада отплава за Индия от турския морски арсенал в Суец. Командващ флота е бъдещият велик везир Хадим Сюлейман паша /?-1547/. Това е едно от най-мощните военни формирования изпращани от Османската империя по море, като за първи път в състава й са включени не само гребни съдове, но и ветроходи с цел прекосяване на Червено море и достигане до португалската база Диу в Индийския океан. Дори 500 години след изпратената от султан Сюлейман Великолепни армада продължава да бъде най-мощното съединение изпращано от Османската империя по море в Индийския океан. Тя е и най- амбицозната военна операция извършвана в турската история: да се пресече Индийския океан с над 10 000 души, да се завладее португалската крепост Диу – на разстояние птичи полет от 4000 километра от основната турска база в Суец. Докато кампанията на Хадим Сюлейман паша в Йемен и Индия са добре проучени, за корабите включени в състава на тази огромна флотилия се знае учудващо малко.
Поради безпрецедентното начинание се поставя веднага въпроса: дали корабостроителите са построили флота, просто придържайки се към наученото в средиземноморския театър, взаимствайки технологии от северноафриканските народи или построеният флот е качествено нов, различен, в който са включени нови типове кораби, които обичайно не се използват от османския флот? Ако е така какви са новите типове кораби и доколко в основата за построяването им са залегнали добре познатите типове вече съществуващи гребни и ветроходни кораби?
Отправна точка за нашия анализ ще бъде описанието на Анонимният Венецианец, поради липсата на турскоезични източници, които да хвърлят светлина в подробности върху типовете кораби, включени в състава на експедицията. Записките на участниците в експедицията са съхранени, особено на т.нар. „Анонимен Венецианец“, който е принуден от Хадим Сюлейман паша да постъпи на османска служба през 1537г. Въпреки че авторът никога не съобщава името си, се счита, че това е Бенедето Рамберти /1503-1547/, изтъкнат венециански дипломат, търговец и писател. Описанието на състава на армадата се появява за първи път през 1543г. – 5 години след края на експедицията.
Няколко години по-късно се появява нова версия, включена в том първи от Navigationi et Viaggi – прословутата колекция от литература посветена на великите географски пътешествия и публикувана от Джовани Батиста Рамусио /1485-1557/.
Един от най-важните текстове отнасящи се до състава на армадата е: „те /османците/ построиха казаната армада от 76 съда големи и малки“ и след това се посочва точният брой кораби от всеки един клас. Това може да бъде изразено в следната таблица:
Оригинален текст Приблизителен превод
17 bastarde 17 галери бастарди
27 galee sottili 27 тесни галери
9 fuste 9 фусти
6 maone 6 маони
2 galeoni 2 галеона
4 navi 4 ветрохода
11 altri sorti di navili 11 съда различен тип от горните
Общо: 76 съда Общо: 76 съда

Galee sottili или тесни галери е типа кораби, който се разпознава без особени трудности – това е типичната средиземноморска галера, чийто еквивалент е османската „кадирга“ /“катърга“, „каторга“/.
Вastarde също има очевиден еквивалент в отоманския флот – „бащарда“ – термин използван за всички големи гребни съдове, които имат по 36 реда гребци в сравнение с 25 или 26 на стандартните галери.
Fusta - обичайно турците използват, за да обозначат обща категория от по-малки гребни съдове, които имат между 10 и 18 реда гребци.
Каквито и да са спецификите на горепосочените 3 типа кораби едно е ясно: това са гребни кораби, които се използват широко в морските боеве в Средиземно море още от древността. Но какво да кажем за останалите три типа кораби – маонът, нави и галеона?
Използваните наименования за типове плавателни съдове в различните държави от един и същи период от време са доста несигурен сравнителен критерии. Например маонът е бил гребен кораб, подобен на венецианската галера гроса. През втората половина на 16 век, след битката при Лепанто „галера гроса“ плавно се трансформира в „галеас“ – голям многопалубен хибриден боен кораб с ветрила и весла, като корпуса все повече става високоборден по-подобие на чисто ветроходните кораби.
Можем ли да бъдем сигурни, че в османския флот има подобни единици като галеасите преди 1570г.? Последните два типа кораби – нави и галеон могат да бъдат недвусмислено квалифицирани като ветроходи – високорпусни, с разположена по бордовете артилерия. Докато терминът „нави“ се отнася изобщо до ветроходен кораб, то посочването на специфичния клас – „галеон“ показва, че османците са притежавали четиримачтови ветроходни кораби, които през 16 век са били върха в корабостроителната мисъл и тяхното съществуване в Османския флот е отричано от повечето историци и изследователи като липса на корабостроителен капацитет да се построят модерни ветроходни кораби с тежка артилерия. Независимо от употребения термин някои историци като Колин Имбър например остават скептични по отношение на класификацията на типовете кораби във флота на Сюлейман Великолепни. По това време в турските архиви и по конкретно в Mühimme Defterleri се появява термина „kalyon“, която се отнася до корабите от експедицията в Индийския океан. Напротив, Колин Имбър обобщава, че под „галеони“ следва да се разбира османски ветроходи, които превозват муниции и хранителни припаси и не се използват в качеството си на артилерийски платформи.
Скептицизмът на един от най-видните османисти е основателен, тъй като има огромен брой доказателства и от османски и от западни източници, от които може да се заключи, че използването на ветроходни кораби от турците за военни цели на практика е непознато.
В отделен абзац от своя дневник „Анонимният Венецианец“ посочва огромня брой припаси, включително барут, бисквити „и всичко необходимо за нуждите на флота“ се пренася именно от ветроходните кораби от ескадрата.
Ако галеоните са използвани като транспортни кораби остава само един въпрос – защо авторът на дневника ги отграничава от останалите ветроходи, които нарича с общото наименование „нави“? Отговор на този въпрос трябва да потърсим във втори източник - Фернао Лопеш де Кастанеда.
Ако единственият запазен до наши дни източник за състава на армадата от 1538г. е на Анонимния Венецианец въпросът за участвалите класове кораби би бил неразрешим. За щастие имаме още един източник на информация – португалско описание на съвременна Азия, в което се описва и флота на Хадим Сюлейман паша като цел на португалския флот.
Многотомната История на географските открития и завоюването на Индия от Фернао Лопеш де Кастанеда е публикувана за първи път на португалски през 1550г. и е преведена на няколко европейски езика /включително и на английски/ за няколко десетилетия.
Хрониките на Фернао Лопеш де Кастанеда са от интерес по две причини. Първо той е живял 10 години в Индия преди да напише своето magnum opus през 1538г. – същата година, в коята турският адмирал отплава за Диу. След това Кастанеда е назначен за библиотекар в университета в Коимбра, достатъчно ключова позиция, за да има достъп до различни държавни документи. Подобно на Анонимния Венецианец описанието на Кастанеда изобилства с информация за експедицията, но почти липсва информация относно типовете кораби. В неговата хроника се среща само едно изречение:


15 „бастард“ галери с 33 реда весла всяка;
25 „кралски“ галери с 30 реда весла;
10 тесни галери;
4 галеаса / албеточас/, които турците наричат мауни според тяхната терминология;
6 галеона
4 малки кораба /навиос/, които дават 64 кораба.

Посоченият брой кораби /64/ е доста по-малък от споменатия от Анонимния Венецианец /76/. Несъответствието се дължи на факта че при Джеда се присъединяват ветрохода от Гуджарат и 5 караки /нао/ - 3 принадлежащи на шарифа на Мека и две други на египетски васали.
След като добавим към първоначалните 64 кораба отплавали от Суец присъединилите се 12, получаваме точната цифра от 76 кораба, която ни дава и Анонимният Венецианец. За да сравним типовете и броя кораби отново ще направим едно кратко сравнение:

Оригинален текст Приблизителен превод
15 bastarde 15 галери бастарди
25 galés reais 25 „кралски“ галери
10 galés sotis 10 галери
4 албеточас /мауни/ 4 галеаса
6 galeões 6 галеона
4 navios /mais pequenos/ 4 малки ветрохода
5 нао 5 караки
7 velas 7 ветрохода от различен тип
Общо: 76 съда Общо: 76 съда

Сравнението между информацията на Анонимния Венецианец и Фернао Лопеш де Кастанеда по отношение на типовете кораби, участвали в експедицията разкрива определени несъответствия. И двамата автори са единодушни, посочвайки 3 типа гребни кораби, които се различават по броя на веслата и бройката. Кастанеда използва същата терминология като Анонимния Венецианец по отношеншие на големите гребни кораби – „бастард“ галери, като ги описва като съдове с 33 реда весла всеки един от тях. Това предствалява тип голяма османска галера, която наистина може да се приеме че има пълна тъждественост с типа „бащарда“, както турците наричат своите големи бойни галери. Следващите два типа гребни съдове описани от Кастанеда разкриват някои особености. Като втори тип кораби участвали в експедицията Анонимният Венецианец сочи 27 тесни галери и 9 фусти. Кастанеда посочва 25 „кралски галери“ и 10 тесни галери, като прецизира описанието, посочвайки, че „кралските“ галери имат 30 реда весла. Излиза че огромна част от гребните съдове включени в състава на експедицията 40 от 50 галери или 80% са огромни, тежки гребни кораби с 30 и повече реда весла, докато стандартната „кадирга“ с 25 реда весла играе само спомагателна роля. Не ми е известно друга такава османска армада от този период да бъде така наситена с тежки кораби. По този начин Кастанеда поставя под съмнение, че флотовете използвани в Средиземно море и Индийския океан от турците са били едни и същи и корабите не са строени специално за океанско плаване по отношение на индийския флот.
Съмненията се увеличават когат видим останалите съдове от списъка на Кастанеда. Най-интригуващата категория кораби са т.нар. „албеточас“, които в описанието на Кастанеда следва текст „….които те /османците/ ги наричат мауни или на турски мавна съобразно тяхната терминология“. Този тип кораби фигурират и в описанието на Анонимния Венецианец, въпреки че броя на корабите не съвпада точно. Според Кастанеда албеточата е хибриден тип кораб – гребно ветроходен и побордно разположена артилерия от леки оръдия, като се използва само за транспортни цели.
С други думи „мавна“-та се използва по подобен начин, както се използва и галеаса и независимо, че този тип кораб не участва в битката при Лепанто и не е разпространен в Левант, османците ги използват при далечните плавания в Индийския океан. Възможно ли е да има пълно припокриване между типа „мавна“ и галеас? В списъка на Кастанеда се забелязва настойчивото повтаряне на думата „галеони“ /“галеос“/, доказвайки по неоспорим начин, че използването на този термин от Анонимния Венецианец не е случайно. Как обаче да обясним факта, че количеството им е увеличено от 2 на 6 в източниците на португалеца? Кастанеда групира ветроходните кораби в две категории: - „галеони“ и „ветроходни кораби“ /нави/. Ако е така, защо тези кораби са разграничени от караките /нао/, които Кастанеда сочи, че са се присъединили към основния флот при Джеда? Или четирите малки ветрохода (navios mais pequenos), които съпровождат армадата? Какъв тип ветроходи са били тези, които пристигат от Гуджарат? Какво въоръжение имат? Кастанеда задава много въпроси, на които и той не намира отговор. Нека се насочил към една „неофициална“ португалска хроника – тази на Гаспар Корейа.
В много отношения книгата на Гаспар Корейа, която засяга този въпрос „Индийски приказки“ е перфектно допълнение на Историята за откриването и завладяването на Индия от Кастанеда.
Както Кастанеда и Корейа е живял много години в Португалска Индия. Той не притежава образованието на своя съотечественик, нито е свързан с Португалия. Неговата „хроника“ дава странична гледна точка, най-вече тази базирана на разказите на войниците и моряците от Португалска Индия. Корейа остава неясна фигура и източник на информация чак до 19 век, когато неговите летописи виждат бял свят за първи път. Оттогава те става част от изворите за завладяването на Далечния изток и в частност Индия. Вероятно Корейа не е наблюдавал османския флот ipso oculis, но хрониката му изобилства от информация за армадата на Хадим Сюлейман паша. Най-вероятно информацията му е черпена от роб-християнин на османска галера, избягал в Гоа и присъединил се към португалците.
В рамките на няколко страници Корейа дава пълно описание на флота, типовете кораба, въоръжението им, което много по-подробно от който и да е друг източник. Информацията на португалският летописец е, че пълното съсредоточаване на флота се извършва в Моча, на южния край на Червено море. Кораби се присъединяват към отплавалия от Суец флот от Тур, Джеда и от самата Моча. Корейа завишава числеността на корабите и сочи цифрата от 85 съда които ги разделя по следния начин:
Оригинален текст Приблизителен превод
15 bastarde 15 галери бастарди
31 galés reais 31 „кралски“ галери
9 galés sotis 9 тесни галери
6 galeotas 6 галиота
6 fustas 6 фусти
2 bargantis 2 бригантини
5 албеточас /другаде 6/ 5 галеаса /или 6?/
5 galeões 5 галеона
6 naos de mantimentos 6 транспортни кораба
Общо: 85 съда

Като разгледаме списъка отново се натъкваме на прилики и различия с предходните източници, които повдигат редица въпроси. Това което мнозина изследователи са пропуснали да анализират, че освен сухите числа Корейа дава и подробно описание на всеки тип кораб от посочения списък. Някои от тях са толкова подробни, че си заслужава да бъдат описани в подробности, за да се придобие пълна картина за изпратената от Сюлейман Великолепни експедиция.
Бастард галери
Освен повърхностното описание на типовете кораби както предишните двама автори от сведенията на Корейа разбираме, че това са не само „гребни“ съдове, но разбираме за тяхното въоръжение и вид. Той пише следно: „Има 15 бастард галери, всяка от които носи по един базилиск /базилиско/ в носа и още две тежки оръдия в носа, а в кърмата има два „полу-камелоса“ и по четири оръдия на всеки побрд, стрелящи с каменни гюлета. В кабината и на всяко крило има три „фалконета“, монтирани на въртящи се станоци /вертлюги/“.
Анализът на артилерийското въоръжение на бастард галерите се усложнява от факта, че през 16 век отстъства стандартизация в артилерията и еквивалент на наименованията на оръдията в португалския и турския флот.
В случая за „базилиск“ се има предвид главното и най-тежко носово оръдие на всяка от бастард галерите. Тогава става непонятно защо турците използват в речника си и думи като „шайка“ /“чайка“ или „балимез“/, два типа тежко обсадно оръдия, използвано в Османската империя, които са функционален еквивалент на испанските и португалските „базилиско“. Може би еквивалент на запдноевропейските „базилиск“ е османското „бакалуска“?
Трябва да се има предвид, че всичките автори съвременници на експедиция използват сходна, ако не еднаква терминология по отношение на въоръжението на експедицията. „Форчайка“ /форшайка“/ и „балимез“ са наистина тежки оръдия, чието тегло достига до 10 метрични тона и изстрелват гюлета с тегло от 75кг /166 фунта/, а към типа „бакалуска“ спадат среднокалибрените оръдия, по-леки дори от тези монтирани като носови оръдия на средиземноморския тип галери, които се водят от типа „тънки“ или леки галери. За щастие след сравнение с Османските архиви може да се направя ясно разграничение на типовете артилерия към 16 век на разположение в турския арсенал.Според сведения на Ченгиз Орхонлу, че 20 „балимез“, изстрелват гюлета с тегло 20 оки /25кг/ - 55 фунта и е наредено да бъдат отлети от бронз за експедицията на турския флот от 1538г.
При съвпадането на данните от двата източника можем да заключим, че Корейа описва именно тези тежки носови оръдия, със сигурност по-големи отколокото отливаните в Испания, Португалия или Венеция оръдия, които се монтират в носа на техните галери. За нещастие информацията за другите типове оръдия не може да бъде засечена от втори независим източник и потвърдена по недвусмилен начин. „Камелос“ /“камелас“/ се изполват от португалците често, но те са по-малки от базилиска, макар и да се причисляват към големокалибрените оръдия. Теглото на такова оръдие достига няколко тона и те изстрелват гюлета с тегло 15 кг. или повече. Също така Корейа съобщава за две „неназовани“ големи оръдия, които принадлежат или към типа на кулеврината /дългоцевно оръдие с дължина на цевта 16-24 калибра и по-малък калибър 8-18 фунта/. Полу-камелосите вероятно кореспондират с полукулеврината, тежат около тон и изстрелват гюлета с тегло 5-6кг. Фалконетите са леки оръдия, тежащи няколкостотин килограма, изстрелващи гюле с тегло около килограм, което прави около 2 ½ - 3 фунта тегло. Още по-малокалибрено оръдие е т.нар. „берсо“ или swivel gun, което е широко разпространено на корабите от османския флот през 1538г.
Най-накрая срещаме и „каменометка“ или „рокера“, което като тип оръдие не се отнася до определен калибър, а до това, че изстрелва каменни гюлета. Такива оръдия са с по-тънки стени и съответно по-леки, къси, без да се жертва точността или разрушителната сила, но са и значително по-скъпи, тъй като каменоделския труд и ръчната обработка на едно гюле, за да придобие овална форма е доста скъпо занятие.
Каменохвъргачките могат да бъдат всевъзможни калибри – като започнем от леките оръдия, използвани за поразяване на живата сила на противника и стигнем до тежки обсадни оръдия. Голяма част от „каменометките“ са монтирани побордно на „бастард“ галерите, която показва, че те са леки оръдия, с голям калибър от типа на мортирите или бомбардите. От казанато дотук по отношение на бастард галерите може да заключим че те са изключително тежко въоръжени, като може да приемем, че този тип гребни кораби могат да се приемат като „артилерийски“ галери поради изобилието на оръдия на тях. В сравнение със средиземноморските галери имат по 25 реда весла, а „бастард“ галерите - 33 весла. Освен това „бастард“ галерата има 16 оръдия. Забележителна е и разликата в разположението на оръдията, тъй като при „бастард“ галерата има побордно разположени оръдия, каквито на стандартните галери отсъстват.
Както вече бе отбелязано по-горе, голямото количество от тежки „бастард“ галери е необичайна особеност за армадата от 1538г. Тяхната многобройност подчертава особенната ценост на този тип гребни морски съдове. За мащаба на тяхното въоръжение може само да говорим в цифри: 15-те „бастард“ галери носят 240 оръдия, което е еманация на тежките сили на османския гребен флот и огнева мощ от това време.
„Кралски галери“ и тесни галери (Galés reaes and Galés sotys): Имайки предвид общите прилики между галерите, тяхното разпространение в Левант и типа морски война, която обичано се води с такива съдове, бихме очаквали, че „тънките“ галери на Корейа е технически термин на стандартна 25 веслена галера. Вместо да внесе яснота с другите два източника, португалският автор внася допулнително противоречие, тъй като включва в описанието „кралски“ галери и тесни галери. Той пише:
„Има 40 кралски галери, девет от тях са тесни галери, като всички носят по 3 камелоса в носа и каменохвъргачки в кърмата и фалконети. Всички те са галери с 25 реда весла, с трима гребци на всяко весло между фокмачтата и кърмата, като греблата в носовата част се обслужват само от по двама гребци. Всички оръдия стрелят с чугунени гюлета от плътен метал, докато железните каменомети стрелят с каменни гюлета“.
При анализ на този абзац следва да си спомним, че Кастанеда и Анонимният Венецианец имат разманаване в типовете на галерите, участвали в експедицията. Първият споменава „кралските“ галери в отделна категория, като твърди, че те са отделен клас гребни кораби, тъй като имат 30 реда весла, докато Анонимният Венецианец сочи, че в състава на флота има само тесни галери. Вместо да разреши напластените от предходните двама автори противоречия, Корейа внася допълнително объркване, като първоначално се съгласява с Кастанеда относно класификацията като посочва „тесни“ галери като отделен подклас от „кралските“ галери. След това той описва и двата типа като плавателни съдове с еднакъв брой весла и въоръжение. Единствената едва уловима разлика между двата класа галери би била, ако направим малко по-различен прочит на описанието на Корейа. За разлика от „кралските“ галери, които имат 25 реда весла, с по 3 реда гребци на весло, „тесните“ весла са вероятно експериментален тип гребни съдове, които са по-тесни в носовата част, където гребците са само по двама на весло, заради по-източения нос. Вероятно Корейа използва терминът „тясна“ в буквален смисъл на думата, тъй като му е трудно да опише по друг начин клас кораби, които са му неизвестни. По отношение на въоръжението на галерите може да се каже, че те всички имат чугунена артилерия, стрелящи с железни гюлета. Това е отграничителен критерий от османските галери, срещани в Средиземно море, тъй като артилерията на последните състои изцяло от оръдия, стрелящи каменни гюлета, независимо, че повечето западни средиземноморски флотове по това време /Венеция, Испания/ започват да заменят каменометната артилерия с такава стреляща железни гюлета. Например всичките 51 галери на Хайредин Барбароса от Левантийския флот от 1534г. са въоръжени изключително с каменохвъргачки.
Логично обяснение за различието по отношение на класификацията на типовете съдове от османската Индийска ескадра е новаторският подход на турските корабостроители, които решават да създадат специален тип галера с оглед експедицията, в която ще участва, съобразена като размери, въоръжени и гребна сила. Може да допуснем че тя е увеличено копие на „кадиргата“ /„катъргата“/ - работния кон на Османската империя. В сравнение със стандартните галери от Левант от 1538г. „тънките“ галери са построени по различни спецификации, с различен брой гребци на весло и са въоръжени с различни калибри артилерийски оръдия.
Галиотите, фустите и бригантините – предположението относно изброените типове плавателни съдове от Кастанеда и напълно потвърдено от Корейа е, че тези кораби не са построени от турците, а са индийско производство. Корейа пише:
„Има 6 галиота, които са леко въоръжени само с фалконети и каменохвъргачки в носа, тъй като са мно тесни“. Те са построени в Моча“.
Шестте фусти от Гуджарат имат каменохвъргачки в носа и вертлюги /бомбарди/ побордно монтирани на релингите/; двете бригантини са също много тесни и имат 15 реда весла, като всяка е въоръжена с четири фалконета“.
Най-учудващо е едно независимо от факта, че независимо от скромните си размери и тези малки съдове изобилстват с вездесъщото артилерийско въоръжение. Вероятно място на постройка – Йемен и Гуджарат. Това показва едно – османците не са единствените, които експериментират с новите типове въоръжение. Такива са и арабите, индийците, и всички, които имат достъп до тези нови технологии. Артилерийското въоръжение динамично променя картината на типичните въоръжения от епохата на Великите Географски открития.
Галеаси /Албеточас/
Продължавайки темата с експериментирането в областта на хибридните съдове следващият тип кораб от нашия списък, който приблизително се превежда като „галеас“ е обвит в мистерия. Сред изследователите на турската военноморска история се е утвърдило разбирането, че галеасът като високоборден кораб с хибридно задвижване - ветрила и весла, с артилерия разположена, както в „кастел“ в носовата част, така и побордно е навлязъл в османския флот след битката при Леранто през 1571г. Корабите които са включени в състава на експедицията на Хадим Сюлейман паша са отнесени към типа „мавна“, които според турците представляват големи гребно-ветроходни товарни съдове приличащи на венецианската „галера гроса“.
От описанието на Кастанеда става ясно, че авторът е несигурен относно класификацията на „мавните“ използвани в експедицията от 1538г. Той ги описва като равни с албеточите – термин, употребяван за хибриден тип военен кораб с весла и ветрила отколкото да се специфицира точно товарен гребен кораб. В тази част описанието на Кастанеда се потвърждава от Корейа и той отива и по-далеч: „Петте албеточас са тримачтови с прави платна и в носовата чест имат „полу-базилиск“, а на всеки борд са монтирани по четири големокалибрени оръдия и 6 фалконета, стрелящи с каменни гюлета.
Многомачтовите кораби с прави ветрила не са само и основно товарни кораби. Броят и калибърът на оръдията „разположени побордно“ предполага, че това са високобордни кораби, които могат да стрелят не само с бордовата артилерия. Макар и да не споменава, че съдът се придвижва с весла, Корейа изрично посочва, че носа му има „полубазилиск“ или подобен тип оръдие, което обикновено се монтира само на гребните кораби. Както можем да заключим подобни кораби не са непознати на турците и в Средиземно море преди Лепанто. В прочутото си изследване на Османската военноморска история, Катип Челеби включва рисунка на кораб от втората половина на 15 век, който нарича „акьок“ и го описва според терминологията от 17 век като „мавна в долната част на страницата и галеон /калион/ отгоре“.
Според Катип Челеби такъв тип кораби са по-скоро любопитно изключение отколкото масово срещани съдове, като се предполага, че са изчезнали през първите десетилетия на 16 век.
Снабдителните кораби (Naos dos Mantimentos): Трябва да бъдат направени две важни уточнения по отношение на „снабдителните кораби“. Първото и най-важно е, че те съществуват и са част експедицията. Второто уточнение, е че те са изрично разграничени от галеоните като отделен клас. Това е важна отлика, която съвпада между посочените от Кастанеда „караки“ /нао/ и „галеони“. От обособените две категории ветроходи може да направим заключение, че в турския флот има два типа ветроходи – товарни, подобни на т.нар. round ship от късното средновековие в Средиземно море, които се използват изключително за транспортни нужди. Другият тип – „галеони“ са „специална“ постройка, използване главно за военни цели. Корейа ни дава малко информация за ветроходите /наото/, като единствено пише за тях: „Голяма част от флотската артилерия е складирана в трюмоветена снабдителните кораби, като „базилиските“ се пренасят от „бастард“ галерите. За флот от 85 кораба в трюмовете на корабите са складирани повече от 400 големокалибрени оръдия.
При първи прочит на абзаца излиза, че повечето флотска артилерия е складирана в трюмовете на четирите снабдителни кораба при прекосяване на Индийския океан, като се предполага, че никога не биха били използвани в морска битка, а по-скоро като обсадна артилерия. Бързо пресмятане изключва тази възможност. Както става ясно от описанието на Корейа, с фразата „големокалибрена артилерия“ авторът има предвид най-тежките оръдия – базилиски, камелоси, полукамелоси. Тъй като не повече от 255 могат да се разположат на големите гребни кораби „бастард“ галери, „кралски“ галери, „тесни“ галери, може да се направи само един извод, че в трюмовете транспортите возят още 200 оръдия, които ще бъдат използвани като обсадна артилерия.
Превозването на обсадна артилерия по море е стандартна турска практика в Средиземно море. Хайредин Барбароса вози на своите 51 галери в Средиземно море 34 бронзови оръдия обсадна артилерия – цифра считана за твърде завишена според някои историци.
Ако се върнем обратно към експедицията на Хадим Сюлейман паша четири години по-късно трябва да приемем, че 200 обсадни оръдия не е толкова голяма цифра с оглед мащабите на експедицията. Данните за огневата мощ на армадата от 1538г. говорят само за себе си – това е безпрецедентно струпване на артилерия за времето си.
Галеони (Galeões):
Нека обърнем внимание на най-противоречивия и интересн въпрос от списъка на Корейа, посочващ 5 „галеона“. В известен смисъл типът кораби е познат и от хрониките на Анонимния Венецианец и Кастанеда, като има разлика в броя на корабите. Тъй като никой от авторите не представя качествено описание на тези съдове и поради дълбоко вкорененото разбиране на модерните изследователи на Османския флот от 16 век, че той не разполага с подобен клас ветроходи, ние ще се въздържим от твърда преценка как биха могли да изглеждат такива плавателни съдове. Най-подробно описание на „галеоните“ се среща отново в описанието на Корейа. От него може да се заключи по неоспорим начин, че това са високобордни ветроходни кораби, каквито се срещат макар и по-рядко в османския флот. Португалският летописец пише за тях следното:
„Има също 5 галеона, като всеки един от тях има по четири мачти с бизан и контрабизан и три правоъгълни ветрила. Всеки един носи по четири големокалибрени оръдия на на всеки борд, а на горната палуба има 20 стрелящи с каменни гюлета фалконета. Този тип кораби са опасни са управление, тъй като са плиткогазещи и нямат кил“.
Описанието пасва точно на основните изисквания на португалския галеон от началото на 16 век: високоборден, 4 мачтов, многопалубен, задвижван с ветрила съд, специално конструиран като океански боен кораб. Тежко въоръжен с множество големокалибрени и леки оръдия, разположени побордно, тези кораби се използват главно за стрелба с оръдията монтирани по протежение на бордовете, чрез бордови залпове, в противовес на галерите или галеасите /албеточас/, които имат монтирано в носа тежко баково оръдие в допълнение към останалото въоръжение и разчитат на стрелба от носовите батареи. Друга група особености разделят галеоните от малките караки или нао, работните коне в португалския океански флот от 16 век. В много отношения галеоните са модифицирани варианти на караките, предназначени за бойно използване, отколкото за транспорт на стоки и пътници. Външните разлики понякога са толкова неуловими, че дори самите португалци понякога се объркват в класифицирането на корабите.
Една от отличителните черти на галеона спрямо останалите ветроходи е броят мачти. Докато наото има три мачти, галеонът има допълнителна четвърта мачта, известна като контрабизан, която се монтира на юта и се поставя допълнително латинско /триъгълно/ ветрило.
Постигнатата благодарение на четвъртата мачта допълнителна маневреност прави галеоните толкова полезни в ролята им на бойни кораби. Точно на тази отличителна черта Корйеа набляга, като не оставя място за съмнение, че става дума за „галеони“. Това не означава, че турските галеони са абсолютно копие на португалските – толкова мореходни или така качествено построени, но не може да се отрече тяхното присъствие в армадата. Интересно е, че на бизанмачтата имат правоъгълно, не латинско ветрило – доста необичайно за времето стъкмяване. Също така Корейа отбелязва, че тези кораби са плиткогазещи и нямат кил, което премества центъра на тежестта нагоре и ги прави неустойчиви. Това не би трябвало да е учудващо, тъй като това са едни от първите опити на турските корабостроители за постройка на ветроходни кораби. Също така трябва да имаме предвид, че те са строени на бреговете на плиткото Червено море и със сигурност в тяхната кострукция са включени редица специфики, характерни за бастард галерите и албеточите /галеасите/, които имат плитко газене.
Последен поглед: Жоао до Кастро Ротейро до Мар Рохо.
След като събрахме и анализирахме информацията през погледа на съвременниците на експедицията – Анонимния Венецианец, Кастанеда, Корейа, има още един съвременен автор, който заслужава да бъде споменат - Жоао до Кастро. Мореплавател, войник и държавник, до Кастро е основна фигура в Португалска Индия от 16 век, който през 1548г. когато умира се издига до ранга на вицекрал на Индия. Благодарение на встестранно развитите си таланти /той е и писател, познава техниката от това време/ до Кастро ни е уставил удивителни записи за мореплаването в Индийския океан. Той отплава за Индия през 1538г., като пристигането му съвпада с дебаркирането на армадата на Хадим Сюлейман паша. Две години по-късно, през зимата на 1541г. Жоао до Кастро участва в дръзката португалска операция срещу турците в Червено море и атакува османски военен арсенал в Суец. Във военно отношение мисията завършва с пълен провал.
По време на плаването си от Баб ал-Мандаб към Суец до Кастро води илюстративен дневник за пътешествието наречен „Дневник на Червено море“, като ръкописа се намира днес в библиотеката Джеймс Форд Бел в университета в Минесота.
Сред множеството пътеописания намираме и такова за португалското нападение над Суец от Април 1541г., като цветната гравюра ни дава първото цветно описание на военния арсенал на Османската империя в Суец. Картина показва Суецкия залив и 13 португалски галери, съставляващи ядрото на португалската ударно съединение. В горния ляв ъгъл на картината се забелязват две големи групи от сипаи, както и патрулиращи по брега конници. Когато разгледаме подробно залива, забелязваме, че арсеналът и свързаният с него кей са укрепени, защитавани от три каменни кули /една кръгла и две с квадратна форма/. Авторът е описанието е показал как една от кулите си разменя залпове с 3 португалски галери, приближаващи брега. Около дузина турски галери са изтеглени на брега около кулите. В защитеното пристанище зад кулите се виждат три османски кораби от различен тип и конструкция. Може ли тези кораби да са били част от експедицията от 1538г.? И ако е така какъв тип са? При изследване на този въпрос е важно да си припомним, че това е по-сскоро една картина отколкото панорамна гледка на Суец и околностите. Тъй като ръкописите на никой от авторите не ни посочва дължината на корабите и техните размери, както и че до Кастро едва ли е боравил с определен мащаб рисувайки корабите, трудно можем да кажем със сигурност типът кораби.
Единственият очевиден детайл е, че корабите са високобордни, в противовес с нископрофилните плиткогазещи профили на атакуващите португалски галери, нямат весла /на португалските галери такива се идентифицират ясно/. Освен това ясно се различават многоетажни носови и кърмови надстройки. На гравюрите ясно се различават бордовите оръдейни портове. Всички тези елементи могат да водят само към едно заключение: тези съдове са мистериозните галеони, които са изобразени в момента на докуване в укрепеното пристанище на Суец с демонтирани мачти две години след завръщането им от Индия.
Заключение
Четирите източника анализирани в настоящото изследване хвърлят достатъчно светлина върху историята на османската армада от 1538г. Със сигурност съществуват и още източници, както и такива неизследвано в турските архиви, които ще помогнат за изясняването на типовете кораби, размерите, въоръжението и включените в експедицията лица. В резултат на сравнение на четирите източника може да кажем със сигурност следното:
1. Сравнен с съвременните турските ескадри в Средиземно море, армадата от 1538г. има необичайно висок процент тежки гребни кораби, характеризиращи се с повече редове гребци, повече гребци и повече пространство за тежка артилерия отколкото стандартните „кадирги“ с 25 реда весла. Дори и т.нар. „стандратни“ галери, които нямат изключително големи размери, по редовете весла и броя гребци са конфигурирани по различен начин в сравнение с левантийските галери;
2. По стандартите към 1538г. армадата е изключително добре оборудвана с артилерийски оръдия. Както гребните, така и ветроходните съдове носят много повече оръдия, отколкото средиземноморските флотове, като преобладаващи са оръдията стрелящи с желзни пред тези стрелящи с каменни гюлета. В трюмовете снабдителните кораби возят голямо количество обсадна артилерия, на фона на която обсадната артилерия на Венеция и Испания направо бледнее. Корабите описвани от турците като мавна, а от португалците като албеточас са многопалубни хибридни високобордни съдове, които са конструирани като плаващи артилерийски платформи, спобни да водят както бордов така и баков огън. Те не са транспортни кораби, аналогични с венецианската „галера гроса“, а военни кораби подобни на галеасите /тип гребноветроходен съд, за който се счита, че навлиза масово в турския флот след битката при Леранто през 1571г./. Недвусмислено е и потвърждението от всички източници, че в състава на армадата са включени и „галеони“ – четиримачтови, високобордни, кораби с многоетажни надстройки, задвижвани с помощта на ветрила. Те си кораби са предназначени за бой в килватерна колона, водейки огън с бордови залпове с тежките оръдия. Армадата включва и отделна категория ветроходни съдове използвани в качеството си на транспорти.
Остава един окончателен въпрос: как тази необичайна, забравена от историците армада се съпоставя със съвременните португалски флотове от 1538г?
Доскоро основен акцент в тезите на историците беше, че португалския успех в Индийския Океан се дължи основно на умението им да строят и управляват високобордни, ветроходни кораби. Едно от най-новите исторически изследвания през изминалото десетилетие разкри важната роля на гребните кораби в утвърждаването на португалската морска империя в началото на 16 век в Азия. В това отношение може да бъде направен паралел между османската армада от 1538г. и португалски документ от 1525г., който дава пълно описание на военноморскта мощ на Португалия в Азия през 1525г. Както разкрива Жосе Виржилио Амаро Писара след внимателно изследване на източника в Португалия разполага с голям брой гребни съдове в Азия, както и три големи кораба със смесено /гребно-ветроходно/ задвижване и необичайно разположение на артилерията.
Най-големите кораби в португалския азиатски флот не са ветроходи. Два от тях многопалубни, хибриди с гербно задвижване са кръстени „бастарди“, като всеки един от тях е въоръжен с 63 оръдия! Подбно на португалците е и концепцията на „албеточите“ на Хадим Сюлейман паша, способни да водят както бордов, така и огън с оръдията от носовия кастел. Ако такива съдове са играли съществена роля в португалската военноморска експанзия, защо са останали забравени толкова дълго време? Според Виржилио Амаро Писара съвременната историография умишлено „подтиска“ спомена и сведенията за гребно-ветроходните кораби, като представя галеоните и караките в романтична светлина, свързва ги с Новото време, а гребните кораби с мрачното средновековие и прикованите към веслата неволници.

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани