Първа световна войнаИграчка за богати или оръжие? Самолетът от 1910 година до битката при река Марна.

1914-1918
Отговори
Аватар
Bruchpilot
Редовен потребител
Мнения: 2280
Регистриран на: 14 Сеп 2016, 12:14
Местоположение: Габрово
Контакт:
Status: Offline

Играчка за богати или оръжие? Самолетът от 1910 година до битката при река Марна.

Мнение от Bruchpilot » 19 Юни 2019, 20:32

Първо искам да направя уточнението, че в огромната си част материалите са преводни, основно от "Въздушното разузнаване: Сборник военно-исторически примери" на А.Н. Лапачинский, "Войната на Германия във въздуха" на Ernst Wilhelm von Hoeppner и "Авиацията от Великата война" на В.Г. Ротмистров. Естествено сведенията относно родната авиация се сверени с "Въздушната мощ на Царство България", част I на Димитър Недялков. Тъй като книгите са доста стари е възможно да има несъотвествия в датите и хода на събитият спрямо общоприетото към днешен ден. Същото се отнася за транскрипцията на имената на хора, градове и местности. Така, че не убивайте преводача :D

Изображение
Като всяка интересна новост, самолетът още от първия си полет привлича вниманието и веднага пленява сърцата на мнозина. Навсякъде започват демонстрационни полети, провеждат се опити, създават се нови и нови машини с различни конструкции - някои удачни, други не.
До 1908 година вече братя Райт са натрупали солиден опит в полетите, а достиженията на авиацията се следят по целия свят. На 25 юли 1909 година Луи Блерио за пръв път прелита над Ламанш-а. С този полет от само тридесет и седем минути Великобритания изведнъж престава да бъде непристъпен остров. В 1910 година авиаторът Хюберт Латам за пръв път взема на борда на самолет кинооператор и филмът от полета, съдържащ невиждан до тогава изглед на Париж от “птичи поглед” дълго се показва в кината на френската столица. Всичко това естествено заинтересува военните командвания и започват първите сериозни покупки на самолети от страна на армиите.

Прието е, че въздушен флот, като съединение от авиация и въздухоплавателни средства участва за пръв път във френските маневри от 1910 година. За пръв път средствата за въздушно разузнаване са използвани масирано и придобитият опит дава тласък в развитието на тактиката и стратегията.
Основната идея зад ученията е била следната – главните френски сили ("червените") е следвало да действат на отдалечен от морето театър, против “сините”. Те от своя страна са успели да извършат десант в Нормандия и напредват в дълбочина. Авангардът на десанта, състоящ се от една пехотна дивизия и една кавалерийска бригада, преследва отстъпващите “червени” сили за охрана на брега около Гранвиле. Главните френски сили в това време се съсредоточават в близост до Руан. Задачата на “червените” е била да настъпят към Руан, поддържани в последствие от два мними корпуса на Парижкия гарнизон.
Командващият на “сините” е имал за задача да разбие “червените” с наличните войски преди пристигането на подкрепленията, след което заедно с условно получено подкрепление от една пехотна дивизия и дванадесет батареи да се придвижи към Амиен за да попречи на съсредоточаването на “червените” резерви.
Тази изходна обстановка предполага разхвърляне на войските и на двете страни на значителна територия, което от друга страна води до постепенно развитие на учението и възможности за реализиране на широки маневри.
От страна на авиацията участват дванадесет самолета, деветнадесет военни летци и четири частни пилота. Осем от самолетите са биплани (пет Фарман, един Райт, един Сомер и един Бреге), а четири моноплани (два Блерио и два Антуанет). Всяка страна е разполагала с по четири самолета, а други четири (заедно с четири дирижабъла) са на разположение на ръководителите на учението.
Самолетите започват полети още от първия ден, 12 септември. Веднага се установява, че от петстотин метра лесно се разпознават видовете войски и строя им. По-трудно е различаването на свои и врагове – необходимо е съобразяване с посоката на движение и стрелба.
“Червените” първи получават точни сведения за силите на “сините”. Самолетите излитат в шест часа сутринта, извършват разузнаване на височина четиристотин – петстотин метра и в осем часа доставят на командващия (ген. Пикар) сведенията. Ето какво е представлявало едно донесение в онези дни:
“06:05 часа. В Телуа се укриват три ескадрона конни йегери, с фронт на север, на южния край на селото, на пътя за Сен-Мор.
06:30 часа. Във Фекер бригада пехота се движи в походна колона на запад по пътя Фекер – Бромбес. Главните сили вече са излезли от Фекер. Два артилерийски дивизиона стоят на бивак в южния край на Фекер.
06:32 часа. Тригонометричен знак 213. Северно от Фекер две роти заемат аванпост – едната с фронт на север, другата на североизток, от двете страни на пътя Фекер – Саркюз.
06:40 часа. Аниер. Рота в походна колона се движи от Аниер към Мерокур, по падината Сен Мартин де Пули.”

Сведенията на авиацията повлияват на решенията на командването. От данните става ясно, че “сините” са се разположили по на юг отколкото е смятал ген. Пикар и той започва енергично настъпление за да изтласка “противника” на север.
В случая авиацията работи в почти идеални условия и отсъствие на противодействие, както във въздуха, така и от земята. Оръдията по заключение от учението се оказват неефективни против самолети, докато дирижаблите се обозначават като “обстреляни” успешно. Полетите се провеждат на малка височина, но въобще не е поставян въпроса за пушечен огън от земята. Хвърлянето на съобщения от самолети дава добър резултат и сериозно е повдигнат въпроса за маскировка на войските против въздушно наблюдение.
Изображение
Германските есенни маневри от 1910 година се концентрират основно върху използването на дирижабли, на които се възлагат големи надежди. Като цяло обаче маневрите са неуспешни за въздухоплаването – немските сухопътни войски успешно използват лъжливи позиции, които са оценени от въздушното разузнаване като истински и водят до грешки на командването. Дирижаблите често са “обстрелвани” успешно, а един аварира над вражеска територия и след приземяването си е обявен за “пленен”.

Доста по-сериозен е френският опит натрупан през 1911 година – по време на специалните авиационни маневри, полетите над крепостта Вердюн и големите маневри под Белфор.
По време на специалните авиационни маневри, които са били подготвителни и са имали за основна цел да проверят готовността на летците и машините, условното положение е било следното:
Армията на “сините” настъпва от Брюге, кавалерията им е забелязана в направление Лили – Хазербрюк. Основната цел се явява Париж. Задачата на “синята” авиация е била да държи под наблюдение линията Кале – Лянс – р. Сома, а след линията на р. Сома да определи силите и групировката на войските в Нормандия и в районите на Бове и Крейл.
Армията на “червените” е била разположена в Нормандия, на левия бряг на р. Сома, като кавалерията й е забелязана в района на самата река. Задачата на “червената” авиация е била да разузнава в района на Реймс, Арас и Рубе и по направление Седан – Валенсиен, за да установи силите на “противника” следващи изпратената напред конница.
Всички задачи са изпълнени успешно от авиацията, като резултатите за времето си са поразителни. По време на маневрите са покрити много големи разстояния и на практика е доказана възможността за въздушно разузнаване в дълбочина.
Същата година около Вердюн са проведени и специални опитни артилерийски стрелби, в обстановка близка до военната и при присъствие на представители на всички родове войски. Те са интересни от авиационна гледна точка защото стрелбата на батареите, разположени на закрити позиции се е ръководела от летци. Условната ситуация е била следната:
“Неприятелска” армия настъпва към Вердюн, който всеки момент може да се окаже под артилерийски обстрел от север. На разположение в този сектор за отбраната са четири самолета, като на един е монтирана и фотокамера, позволяваща заснемане от височина хиляда метра. Въз основа на данните от разузнаването крепостната артилерия следва да открие огън. Първоначално, в хода на учението за привличане вниманието на летците е стреляно залпово, след което стрелбата е била коригирана. Самата корекция се е извършвала на база маневрите на самолета – коректировчик и резултатите са били оценени като добри.
През есента на 1911 година (11-13 септември) са проведени големите маневри под Белфор, при следната предварително зададена обстановка:
Белфор се е считал за обсаден от армията на “сините”. Френската армия (“червените”) има задача да свали обсадата, като отблъсне “врага” или поне за няколко дни възстанови съобщенията с крепостта.
В маневрите участват двадесет и осем самолета, като освен военни, са привлечени и частни летци. Въпреки лошото време задачите са били изпълнени успешно. Данни чрез самолетни куриери са бързо и успешно предавани на разстояния от по петдесет и сто километра. Като цяло учението е било успешно за авиацията, като особено забележителен е неочакваният успех, с който авиацията открива замаскирани артилерийски позиции. В последствие той води и до промяна в тактиката на френската артилерия.

След неуспеха с използването на дирижабли през 1910 година, през 1911 година в Германия се концентрират върху авиацията. В Померания са разиграни мащабни маневри на сравнително открита местност. В тях са участвали два дирижабъла и осем самолета, като за “сините” са действали четири биплана, а за “червените” четири моноплана.
Летците на “сините” бързо установяват настъплението на “неприятеля” в три колони, докато “червените” получават информация за зле прикрит участък в отбраната. Дирижабълът на “сините” също своевременно открива настъплението на “червените”, а един от летците не само дълго наблюдава движението на частите, а успява да разузнае и точното положение на открития фланг на настъпващите.
Тези маневри са признати за успешни, като командванията и на двете страни в последствие признават, че са базирали решенията си на данните от авиацията и въздухоплаването. Поставен е и въпросът за радио оборудване за самолетите, каквото присъства на дирижаблите. Удачното използване на дирижабли и самолети, както и успешните учебни стрелби по наблюдателни аеростати убеждават немското командване, че самолетът е по-пригоден за разузнаване от балоните. Въпреки това са необходими огромни усилия от страна на ръководството на Генералния щаб и в частност Лудендорф за да бъде принудено Военното министерство да направи необходимите стъпки за усилване на военната авиация.

През 1911 година първите опити с авиация се провеждат и в Русия. По време на маневрите в Петербургския военен окръг е зададена следната първоначална обстановка:
За обезпечаване на основните сили, на “червените” са били дадени една пехотна дивизия около с. Молосковица, една около с. Спаское (Орлино), както и конница в района на с. Илеши – с. Болишие Корчани със задача да напреднат към с. Гатчина, използвайки превъзходството си над несъсредоточените части на другата страна. “Сините” в същото време са разполагали с една пехотна дивизия в с. Красном селе, пехотна бригада в с. Пушкин, пехотен полк в с. Гатчин и конница между селата Сокули и Дятлици. Задачата на “сините” е била да задържат настъплението на линията Кипен – Гатчин за да позволят разгръщането на основните сили движещи се Петербург, към района на с. Пушкин. На “сините” са били разпределени шест самолета, а на “червените” освен същия брой самолети, още управляем аеростат “Голубь” и един змейков аеростат. Като наблюдатели за “сините” са летели офицери от щаба, докато при “червените” тази роля са изпълнявали механици.
На 2-ти август силите и на двата лагера заемат изходно положение. Авиационния отряд на “сините” е бил разположен в Гатчин, по постоянното си местоназначение. Връзката между него и щаба се е осъществявала по съществуващите телефонни линии и чрез автомобили.
Авиационния отряд на “червените” от своя стана в навечерието на маневрите извършва прелет от четиридесет километра в условия много близки до бойните и се разполага на удобна площадка в близост до гарата на село Волосово, като машините са укрити в подвижни леки хангари.
В първите дни на маневрите авиацията изпълнява своите задачи, но метеорологичната обстановка се оказва изключително променлива и към 23-ти август, практически с началото на решителните действия, страните почти се лишават от възможността да използват въздушно разузнаване.
Само в благодарение на наблюдението от змейковия аеростат “сините” успяват да открият, че “червените” обхождат десния им фланг и успяват своевременно да заделят сили за париране удара, по същество превръщайки сражението в насрещен бой.
Въздушните сили на “червените” претърпяват пълна неудача, поради лошите метеорологични условия.

Тези първи маневри с използването на авиация не остават незабелязани и у нас. Към края на 1911 година в България се подготвя създаването на аеропланно отделение, като са отпуснати средства за закупуването на пет самолета, както и за подготовката на тринадесет пилота и шест механика. Първите полети над българска земя след приключване на обучението са извършени през август 1912 година.
Изображение
През 1911 година самолетът за пръв път “помирисва барут”, по време на Триаполитанската война. Развитието на авиацията в Италия по никакъв начин не изостава от останалите държави и войната с Турция дава възможност новото военно средство да бъде изпробвано за пръв път. В Триаполитания своето “бойно кръщене” получава въздушното разузнаване чрез самолети и дирижабли, както и активните действия изразяващи се в пускане на бомби в разположението на противника.
Още в началото на военните действия е взето решение да бъдат изпратени няколко дирижабъла, както и голям брой самолети – както военни, така и частни. Естествено въпреки привличането на “граждански” пилоти, недостигът на летци е голям и по това време във вестниците в Европа могат да бъдат намерени подобни обяви:
“Международна компания “Авиатор” кани дипломирани летци да вземат участие във военните действия в Триаполитания. Договор за четири месеца, аванс от петстотин франка. Заплата – шест хиляди франка месечно при наличие на собствен самолет.”.
Възможност за действия по въздуха се открива пред италианците едва след превземането на крайбрежието, като летище е оборудвано около гр. Триполи. Изборът на място обаче се оказва неудачен – въпреки близостта до пристанището и защитеността от неприятеля, то не предлага никаква защита от силните ветрове.
Съставът на експедиционния корпус е включвал:
- Два дирижабъла – Р2 и Р3;
- Три авиационни отряда;
- Два змейкови аеростата;
Но до края на ноември 1911 година Италия успява да транспортира в Триаполитания едва девет самолета – шест в Триполи и три в Бенгази. Групата в Триполи се състои от един “Фарман”, един “Нюпор”, два “Блерио”, един “Етрих” и един резервен “Нюпор”. Групата в Бенгази се състои от един “Фарман”, един “Астория” и един “Блерио”. В края на войната авиационната компонента нараства до двадесет и осем самолета.
Бойната работа започва още след пристигането на първите самолети, които изпълняват разузнавателни полети и правят опити за бомбардиране. В началото полетите са на малка дистанция – пет-шест километра от собствените сили и съответно не носят големи резултати. Но скоро окупационната армия е подложена на нападения, особено около Триполи, в близост до оазиса Аин-Зара. Там пресечената местност и арабската конница правят бойното охранение проблематично – често се е съобщавало, че неприятеля “изниква от земята”. Самолетите започват да извършват разузнаване сутрин и вечер за да откриват опасността своевременно. На 01.10.1911 година въздушното разузнаване успява да открие значителни сили южно от Триполи, за което уведомява командването. На 04.10.1911 година капитаните Муазо и Пиаца откриват турски щаб в Сук-ел-Гиам, на 11.10.1911 година кап. Пиаца открива неприятелска батарея, която в последствие е обстреляна от италианците и е принудена да напусне позицията си.
От особено важно значение са резултатите от проведеното на 26.10.1911 година разузнаване, при което летците откриват две колони, общо около двадесет хиляди души, които с обоза си се предвижват от Аин-Зара към Тархон, като установяват, че в оазиса са оставени незначителни сили. Това провокира италианското командване да премине в настъпление.
По време на тези първи задачи в самолетите обикновено е летял само пилот без наблюдател (или по тогавашно му – “пасажер”). Полетите са се провеждали на височина от осемстотин до хиляда метра, като това не е осигурявало защита против пушечен огън – фиксирани са били попадения в самолетите. По време на една от задачите пилотът Монти, летящ с “пасажер” от Русия е ранен от куршум и става първият летец ранен при изпълнение бойна задача. Това води до искания от страна на италианските летци за производство и закупуване на бронирани самолети, което естествено не може да бъде осъществено при тогавашните технологии, но въпросът отново е поставен по-късно, когато щурмовите действия на авиацията стават норма.
На 31.10.1911 година в Триполи са проведени опити по бомбопускане. Те са счетени за удачни и на 01.11.1911 година поручик Гавоти за пръв път пуска четири бомби върху оазиса Аин-Зара от седемстотин метра височина. По сведения бомбардировката предизвиква силна паника, което води до това занапред всеки разузнавателен полет да се използва и за бомбопускане. Тъй като бомбите обаче са били малки и взривът им не винаги е бил забелязван от летеца, след “бомбардировача” е изпращан друг самолет, който да наблюдава резултатите от бомбопускането. След първоначалните активни действия войната малко или повече се превръща позиционна, но въпреки това авиационните и въздухоплавателните сили продължават да са активни.

Естествено Великите сили следят хода на сраженията и бързат да внедрят новостите. През 1912 година големите френски маневри, които се провеждат от 9-ти до 17-ти септември вече показват известно отчитане на опита от Триаполитанската война – освен участващите сто двадесет и пет хиляди души, в учението се включват и шестдесет самолета (разделени примерно по равно), като този път към всеки самолет има придаден и щабен офицер. За пръв път от страна на Военното министерство са взети мерки за да се провери работата на авиацията в усложнена обстановка:
- Летците са задължени да летят на височина между шестстотин и хиляда метра;
- Летците, спуснали се принудително в разположението на противника, които не успеят отново да излетят преди да са “пленени”, не участват в по-нататъшното развитие на действията;
- Полетите се изпълняват при всякаква метеорологична обстановка;
- Препоръчва се извършването на нощно разузнаване;
Още през първия ден авиацията оправдава всички очаквания. Генерал Марион, командващ “червените” по сценарий е следвало да изпревари обединението на силите на “сините” и да ги унищожи по части. От своя страна генерал Галиени, командващ “червените” е следвало да събере силите си и да даде отпор на напредващия “противник”. Единствения мост над р. Лоара в района на ученията е бил този при Сомюр и за “сините” е било жизнено важно да го заемат преди “неприятеля”, като най – близките части са били на около петнадесет километра от него.
Още щом изпратените към моста части от 10-ти корпус се отправят в път, над тях се появяват самолетите на “червените”. Генерал Галиени форсира марша на корпуса, тъй като се опасява, че летците ще съобщят на ген. Марион положението и неговата кавалерия ще успее да “завземе” моста. Единственият път към Сомюр бързо се превръща в огромно задръстване, над което кръжи “червената” авиация и обозначава пускането на десетки леки бомби. В крайна сметка моста е зает преди да пристигнат кавалеристите на ген. Марион, но преминаването му заема допълнително четири часа. През цялото време над моста кръжат “червени” самолети и един дирижабъл, маркирайки ясно намерение да бомбардират преправата.
Междувременно собственото въздушно разузнаване на ген. Галиени съобщава, че “вражеската” кавалерия се е вклинила между 10-ти и 11-ти корпус. На базата тези данни “сините” обръщат фланга на 10-ти корпус и успяват да съединят своите основни сили. От своя страна ген. Марион получава от въздушното разузнаване информация за тази маневра и придвижва конницата си още по-напред, напълно прерязвайки комуникацията между 10-ти и 11-ти корпус.
Така още в първия ден на ученията авиацията оказва решаващо въздействие върху решенията приемани и от двете страни.
На втория ден авиацията става виновник за крупен “скандал” – авиационния отряд на “сините” открива, че артилерията на “противника” се намира около Вотре и е без никакво прикритие. Също така там по сведения на летците са били забелязани лица от командния състав. На база на тези сведения, “сините” придвижват конницата си към Вотре и овладяват артилерията на “червените”. На централната улица тъкмо по време на влизането на "синята" конница в града се оказва и самият ген. Марион заедно със своя щаб, които моментално “са взети в плен”. Още на следващия ден около щабовете са разположени нарочни наблюдатели за въздушната обстановка, които оповестяват всеки приближил самолет, позволявайки на щабните офицери своевременно да се укрият.
На тези маневри на самолетите е отредена основна роля като разузнавачи – не е обърнато внимание на опита от Триаполитанската война и учебни бомбардировки не са провеждани, въпреки че малко преди началото на ученията във Франция е проведен конкурса “Въздушна мишена”, за победители в който са провъзгласени летецът Габер и “пасажера” от американската армия, лейтенант Скот. Те успяват от височина двеста метра да пуснат дванадесет от петнадесет бомби в кръг с диаметър от двадесет метра. При бомбопускане от височина осемстотин метра двамата успяват да улучат мишена 120х40 метра с осем бомби от петнадесет.

В Германия през 1912 година големи маневри се провеждат от 8-ми до 13-ти септември, между Дрезден и Лайпциг. “Синята” стара е разполагала с един дирижабъл и два отряда от по шест самолета, разположени около Вурцен, а “червената” страна със същите сили, но разположени около Зоненвалд и Зайдлиц. Авиационните отряди и на двете страни са били добре снабдени с автотранспорт.
В хода на маневрите решенията на “синята” страна се основават основно на данните получени от самолетите и дирижаблите. Така е разкрито и “тайно” настъпление на пехотна дивизия против южния фланг на “сините”.
Като уроци от маневрите се посочва, че е по-благоприятно ако летците получават задачи за разузнаване по направления а не по райони. Също така е установено, че в лошо време конницата превъзхожда авиацията при разузнаване. В заключение се споменава, че сведенията, които доставя авиацията са имали значително влияние при вземането на решения от командния състав.
В Австрия, през 1912 година маневрите преминават в местност силно затрудняваща действията на авиацията – многочислени населени пунктове, градини с плодни дървета, големи полета пшеница и висока царевица, които изключително затрудняват наблюдението. В маневрите участват три авиационни отряда – по един за към от страните и един към ръководството на маневрите. Като наблюдатели са летели основно офицери от Генералния щаб. Отбелязана е ниската подвижност на обозите, съставени едновременно от автомобили и каруци.
Английските маневри през 1912 година се провеждат от 10-ти до 18-ти септември в Кеймбридж. В тях участват четири авиационни отряда и два дирижабъла. Изработени са специални указания за работата на авиацията, като е установено, че най – рационален е радиус на действие от сто и двадесет километра. По време на маневрите се проявява и английския спортен дух – летецът лейтенант Фокс изпълнява двадесет и седем полета, като прелита над хиляда и триста километра. Изводите от маневрите са еднозначни – разузнаването на неприятелските позиции е изключително улеснено и без авиация е невъзможно воденето на бойни действия.
В Русия, на ежегодните Красноселски маневри авиацията претърпява пълно фиаско. Въпреки подходящите метеорологични условия от дванадесет “Фарман”-а четири претърпяват аварии. Изпълнени са общо само петдесет и четири полета, с полетно време от тридесет и пет часа. При това не са отбелязани особени успехи.
Изображение
В края на 1912 година самолетът за пръв път участва и в бойни действия в рамките на Европейския континент. Преди началото на Балканската война само България разполага с действащи въздушни сили – два сферични аеростата, един самолет и трима летци. Още летци са в процес на обучение, като се очаква и пристигането на нови самолети. По същото време Гърция разполага само с един летец, а Турция е закупила няколко самолета, но няма обучени летци. По време на Шуменските маневри, проведени през септември 1912 година и в България се отработва воденето на въздушно разузнаване. Към силите на "нападащите" е придаден самолет Блерио XXI, с летците Симеон Петров, Христо Топракчиев и Никифор Богданов.
На 5.10.1912 година българските войски слагат началото на бойните си действия срещу турската армия. В началото използването на авиацията не е на необходимата висота - аеропланното отделение е разположено на повече от сто километра от фронта. Едва на 14.10.1912 година то се пребазира до Мустафапаша. Няколко дни преди това от Германия пристигат и са облетяни поръчаните самолети, като общо за 1912 година са получени четири самолета от Германия, пет от Франция и един от Англия.
На 16.10.1912 година за пръв път на територията на Европа е осъществен боен разузнавателен полет със самолет. На 18.10.1912 вероятно за пръв път и руски пилот излита на боен полет – летецът Тимофей Ефимов хвърля позиви над Одрин. На 26.01.1913 година за пръв път в света български и руски летци със самолети "Албатрос", "Вуазен", Фарман" и Блерио" изпълняват едновременен боен полет.
Изображение
За целия период на бойни действия българската авиация извършва седемдесет бойни полета, от които в единадесет е извършено бомбопускане от въздуха.
От страна на Турция по време на бойните действия са регистрирани единични полети – няколкото турски офицери изпратени на обучение в Англия и няколкото немски летци намиращи се в Турция не успяват да променят съществено крайния резултат.
...
Строши-пилот :mrgreen:

Аватар
Bruchpilot
Редовен потребител
Мнения: 2280
Регистриран на: 14 Сеп 2016, 12:14
Местоположение: Габрово
Контакт:
Status: Offline

Re: Играчка за богати или оръжие? Самолетът от 1910 година до битката при река Марна.

Мнение от Bruchpilot » 19 Юни 2019, 21:03

Използването на авиацията в Триаполитанската и Балканската войни прави необходимото впечатление на Великите сили. Бюджетите отделени за въздушните флотове нарастват в много държави. Например за Франция ръста по години е следния:
1909 година – 240 хил. Франка;
1910 година – 2000 хил. Франка;
1911 година – 5210 хил. Франка;
1912 година – 23250 хил. Франка;
1913 година – 50000 хил. Франка;
В благодарение на субсидирането от държавата, което през 1913 година достига двадесет и пет милиона франка, френската авиационна промишленост се засилва с огромни темпове. В началото на 1914 година Франция вече има над шестстотин самолета и триста военни летци. Дейното участие на авиацията в маневрите и особено многобройните коректировки на артилерийска стрелба проведени с помощта на самолети дават възможност да се натрупа безценен опит, който веднага е отразен и в инструкциите и наставленията по използване на авиацията.
Подобен ръст бележи и немския бюджет посветен на авиацията и въздухоплаването:
1909 година – 198 хил. марки;
1910 година – 6306 хил. марки;
1911 година – 10000 хил. марки;
1912 година – 21000 хил. марки
1913 година – 28000 хил. марки;
Но там, големия недостиг на офицери в периода 1912 – 1916 година и недофинансирането не могат да не окажат отрицателно влияние върху развитието на въздушния флот. Едвам през 1913 година със закон се установяват определени нормативни рамки за военната авиация, в които тя може да се развива. На 01.10.1913 година се сформират пет авиационни батальона. С изключение на Баварския, те са подчинени на новоучредената Инспекция по авиацията, която наред с Инспекцията по въздухоплаването се подчинява на Инспекцията за военни въздушни и автомобилни съобщения, която от своя страна е подчинена на Главната инспекция за военни съобщения. Очевидна е раздутостта и не гъвкавостта на подобна конструкция.
В Англия също се наблюдава увеличаване на средствата предназначени за въздушния флот. Ако през 1911 година те са били 131 хиляди паунда, в 1912 година са вече 311 хиляди, а в 1913 година – 500 хиляди паунда.
През 1913 година също се провеждат множество учения, в които, както ще се окаже в последствие, за последно в мирно време се отработват действията на въздушните флотилии.
В Германия маневрите започват повече от неудачно – с произшествие, което води до падане на самолет и цели петнадесет пострадали, освен двамата летци. Следва катастрофа с дирижабъла L-I, който не успява да се справи с внезапно възникнала буря и пада в морето, което този път коства живота на други петнадесет души.
По време на маневрите “червената” е разполагала с три авиационни ескадрили, две с по седем самолета и една с четири самолета (десет биплана и осем моноплана), както и един дирижабъл. От своя страна “сините” също разполагат с аналогичен брой и организация на въздушните сили, като единствената разлика е, че бипланите са осем а монопланите десет. Авиационните сили и на двете срани са били снабдени със силно подвижен обоз от товарни автомобили, превозващи цялото оборудване – хангари, подвижни ремонти работилници и др. Изключение прави само една ескадрила въоръжена с биплани LVG, която като “крепостна” е със стационарна база.
Изображение
И за двете страни ескадрилите състоящи се от по четири машини са предадени към артилерията, като най – подвижни. В маневрите участва и специална зенитна артилерия, като е признато, че в хода на учението част от самолетите е можело да бъдат поразени. Авиацията се използва активно, като всеки летец е извършвал по два – три полета дневно. От своя страна дирижаблите са летели на по-голяма височина и активно са ползвали радиовръзка за да съобщават на командването данни за обстановката.
На тези маневри не са изпробвани новости – главно се усъвършенстват действията на съществуващия въздушен флот. Немците обръщат основно внимание на маневреността на авиационните съединения и в това отношение се откъсват далеч напред. По време на маневрите има един интересен момент – опит за атака на дирижабъл от два самолета, но дирижабълът успява да се укрие от атаката в облачността.
Във Френските маневри от 1913 година участват крупни въздушни сили, главно от източните гарнизони, граничещи с Германия. Авиацията е била представена от шест отряда, всеки по шест самолета, от Лион, Шалон, Белфор, Епинал и Дуе. Всички самолети се отправят от постоянните си летища “на собствен ход”, като благополучно пристигат тридесет от тридесет и шест самолета, което е счетено за добър резултат. Мобилни обози, макар и не толкова развити като в Германия и се използват и тук.
Отново не са описани новости в използването на авиацията – набляга се на усвояването на съществуващите задачи и подобряването на изпълнението им. Поставя се въпросът за маскировка на летищата, тъй като се оказват видими от далеч и е признато за възможно те да бъдат унищожени от немски дирижабли. Макар и по заобиколен път е достигнато до правилната идея, че летищата следва да се охраняват и чрез присъствието на въоръжени войници на земята, тъй като летищния състав не е в състояние да се защити в случай на нападение.
Безспорно е, че в годините преди началото на Първата световна война са хвърлени огромни средства за усилване на въздушния флот на бъдещите противници. Резултатите са на лице – проведени са редица опити, в началото плахи, но в последствие все по-резултатни, да се провери значението на авиацията в бъдещия конфликт.
Цялата предвоенна подготовка позволява на Франция през август 1914 година за има на първа линия двадесет и пет авиационни отряда със сто петдесет и осем самолета, основно “Нюпор” и “Фарман”. Но още през първите дни на конфликта още триста и седемдесет “частни” пилота със своите машини се присъединяват към армията и значително усилват френския въздушен флот.
В 1914 година в Германия при мобилизацията от петте авиационни батальона са сформирани тридесет и четири полеви авиационни отряда с по шест самолета и седем крепостни отряда с по четири самолета. Мобилизацията на авиационните сили е извършена само за пет дни. Основната част от наличните двеста тридесет и два самолета са марки “Албатрос” и “Таубе” с не много високи характеристики. Отделно са създадени допълнително осем авиационни парка и пет запасни авиационни отряда, като към всяка армия и всеки корпус се предава по един авиационен отряд. Оценявайки немската подготвеност, в своите спомени ген. Лудендорф ще напише:
“Въпреки усилията на Генералния щаб, ние започнахме войната с недостатъчно бойни въздушни средства.”.
Към началото на бойните действия Великобритания разполага с двеста седемдесет и два самолета. Военното крило, подведомствено на Военното министерство разполага с четири авиационни отряда или общо със сто седемдесет и девет самолета. Освен тях Адмиралтейството разполага с още деветдесет и три самолета.
Русия в началото на войната разполага с тридесет и девет авиационни отряда, с числящи се в тях двеста шестдесет и три самолета, както и осемнадесет хидроплана.
Изображение
На 28-ми юли 1914 година Австо-Унгария обявява война на Сърбия с което слага началото на Първата световна война. На 1-ви август Германия обявява война на Русия, на 3-ти август и на Франция, а на 4-ти август нахлува в Белгия, което принуждава Великобритания на същата дата формално да се включи във войната.
Авиацията започва да действа от първите часове на бойните действия, и резултати се отбелязват почти веднага. На 3-ти август два немски дирижабъла бомбардират френско летище край Нанси. Същия ден четири френски биплана получават заповед да атакуват немския авиационен парк във Фраскати и железопътни мостове край Страсбург, Мец и Карлсруе. На 5-ти август немският дирижабъл Z-IV бомбардира Лиеж. Същия ден на френските самолети е разрешено да използват летища и да прелитат над белгийска територия. Френският летец де Сер за пръв път прелита чрез река Рейн на своя "Блерио" на височина от хиляда и петстотин метра.
На 9-ти август немското командване извършва първото сериозно отклонение от плана си, като прехвърля сили за освобождаване на Елзас. Френските войски в този район изпадат в затруднително положение и летецът д'Аланзе е изпратен на разузнаване. Той открива цяла немска дивизия, но поради липса на артилерия тя няма с какво да бъде атакувана. Летецът извършва повторен полет като този път взема със себе си кутия с хиляда и петстотин метални стрели, които да пусне върху немските войски. През този ден немски самолети за пръв път бомбардират Париж, като пускат и листовки с призиви за капитулация.
На 10-ти август командирът на 11-ти авиационен отряд летецът щабс-капитан Несторов изпълнява първият руски разузнавателен полет за войната около Дубно, като наблюдател е щабс-капитан Лазарев. Полетът продължава един час и тридесет и пет минути.
На 13-ти август най - после започва изпращането на английски самолети към Франция. От целия авиационен парк са изпратени едва тридесет самолета.
На 14-ти август за пръв път е фиксирано нападение със самолет над военна база - капитан Прудомо и поручик Цезари излитат от Вердюн, натоварени с леки бомби, които пускат над крепостта в Мец. Два дни по-късно атаката е повторена.
На 19-ти август немската армия започва щурма на Намюр, като значителна част от предварителното разузнаване е възложено на авиацията. Тя успява да разкрие силната отбрана и между фортовете на крепостта. На 25-ти август укреплението е окончателно превзето.
На 26-ти август 4-та френска армия се ототегля зад река Маас. Германския генерален щаб отново отстъпва от първоначалния си план и отслабва ударната групировка движеща се към Париж с цяла армия, която разхвърля по второ и третостепенни направления. На този ден за пръв път във военните сводки се появява името на летеца Ролан Гарос - под командването на капитан Жанеро той участва в новосформираната ескадрила в района на Марна.
Изображение
На 27-ми август германското главно командване издава директива за незабавно настъпление към френската столица, а в района на Мондиде започва формирането на 6-та френска армия.
На 30-ти август командващият 1-ва немска армия генерал Клюк отклонява войските си от движение на югозапад с цел обход на Париж от запад, към движение на юг, източно от Париж. В този ден се състои и знаменито стълкновение - два немски самолета отново бомбардират френската столица, но един от немските самолети и догонен от английски "Бристъл", след което притиснат от него към земята. Летецът Вернер и наровия наблюдател започват стрелба с личното си оръжие по британския самолет, на което англичаните отвръщат. Скоро към гонитбата се присъединява един "Блерио" и след близо половинчасова гонитба немските летци в крайна сметка са принудени да се оставят на милостта на победителите. Вторият немски самолет с пилот Франц фон Хиндесен се завръща благополучно.
На 1-ви септември френското отстъпление продължава, като немските войски ги преследват достигайки Руа, Монменди, Стен и Вердюн. Ден по-късно френското правителство напуска Париж и се отправя към Бордо. Тогава идва и съдбоносната директива на немския генерален щаб, с която окончателно е наредено Париж да бъде обходен от изток, като главният удар вече следва да нанесе подчинената на Бюлов 2-ра немска армия, докато 1-ва армия на фон Клук следва да охранява фланга. Така Хелмут фон Молтке "нарежда фигурите" за предстоящата битка при Марна.
Тя официално започва сутринта на пети септември, когато започват първите стълкновения между немския 4-ти резервен корпус и 6-та френска армия. В това грандиозно сражение ще участват шест френски и английски армии, както и пет немски. Тази битка се счита за първата, в която авиацията играе наистина активна роля. За да бъде отразено в пълна степен значението, което оказва авиацията при приемането на решенията от страна на командващите, накракто са изложени и предшестващите събития:
3-ти септември 1914 година: 1-ва германска армия преследва отстъпващите френски и английски войски, и със своя авангард достига Шато Тиери на река Марна. Въз основа на донесенията на авиацията по-нататъшното преследване няма да донесе необходимия резултат и то е спряно. Вече е ясно формулирано решението на немското командване на подмине Париж и то поглъща цялото внимание на щабните офицери, като води до съсредоточаване на авиацията на южното направление. Заповед за въздушно разузнаване на десния немски фланг така и не постъпва, а 4-ти резервен корпус, който играе ролята на заслон от страната на Париж не разполага със свой авиационен отряд.
В същото време 6-та френска армия, която трябва да защитава Париж е силно пострадала в предходните боеве и два нейни корпуса са изтеглени в самия град, докато другите четири държат фронта.
По данни от немското въздушно разузнаване:
“10:40 часа. Една пехотна дивизия се е разположила в боен ред южно и югозападно от Демартен. Забелязан е и артилерийски дивизион, движещ се от Вилньов към Демартен.”
“17:30 часа. Района на Санли-Крепел-Лазарш-Демартен е свободен от вражески сили. Около Вилерон са забелязани осем роти пехота, около Ле-Неф – една рота.”

Също така се съобщава за 15-20 военни влака стоящи на гарите в Шалон и Менеул, като композициите са обърнати на запад. На базата на тези данни немското командване се отказва от провеждане на настъпателна операция.
Френските летци бързо установяват, че 1-ва германска армия е прекратила движението си към Париж и обхожда укрепленията на града с югоизточната страна. На основата на тези наблюдения Жофр взема решение на 6-ти септември да започне контранастъпление.
В съответствие с това решение 6-та армия започва преместването си на североизток от Париж, но маршът й е прекъснат от съобщение от авиацията, че вражески колони са се появили по пътя Вербери – Санлис – Шантли. 7-ми френски корпус бързо се отправя към Шантли и се обръща с фронт на север, но германската армия не обръща никакво внимание на френските сили и продължава да обхожда 6-та армия в направление югоизток.
Множат се сведенията в ръцете на френското командване свидетелстващи за това, че 1-ва немска армия заобикаля Париж. В 21 часа вечерта това отново е потвърдено от данните на въздушното разузнаване:
“По напълно проверени и съвпадащи данни, донесени от английските летци, цялата 1-ва немска армия, с изключение на 4-ти резервен корпус, се насочва към р. Марна при Шато Тиеро и Ла-Ферте-су-Жуар, за да атакува фланга на 5-та армия. Авангардът без съмнение през тази нощ ще достигне реката.”.
В тези дни авиацията се използва интензивно от всички страни. Естествено се стига и до срещи във въздуха. Ето как описва едно подобно събитие свидетел от земята:
“Високо над главата ми увисна самолет. Изглеждаше точно като този, който видях когато бомбардираха гарата. Летеше много бързо и изглежда беше немски. Помислих, че вероятно се насочва към стадата крави, които пасат наоколо за да пусне бомба. В следващият момент машината бързо насочи носа си към земята и започна да се спуска, прорязвайки въздуха както ястреб падащ върху жертвата си. После се изравни и продължи да лети ниско над земята. Бях удивен и въпреки, че го управляваше враг, бях във възторг от хладнокръвието му. На тази височина можеха да го свалят дори с ловна пушка. В самолета всъщност летяха двама. Пилота изглежда беше едър мъж с брада. Цялата му поза – леко прегърбените напред рамена, наклонената напред глава, всичко това напомняше на устремена хищна птица. Очите му бяха закрити зад големи очила, а веещата се дълга коса ясно говореше, че този човек не е военен.
Скоро два френски самолета се вдигнаха във въздуха. Немският пилот се изстреля нагоре почти вертикално, директно към облаците. Това беше единствения му шанс – да се издигне и да пусне бомбите. Иначе можеше само да се спусне върху един от френските самолети и да погине заедно с него. Но французите знаеха това. Те летяха след немския самолет, но през цялото време над него. Така, застанали от двете му страни бавно се приближаваха като орли готвещи се да се нахвърлят върху чапла. Пилотът на левия френски самолет започна да стреля по немския (не пише как и с какво – бел.) и в следващия момент той полетя като стрела надолу. После отново рязко зави и прелитайки под левия си преследвач се откъсна. Това беше превъзходна маневра, която му позволи да се измъкне от преследването от две страни. Но десния френски пилот в следващия момент му пресече пътя. Немският пилот отново се откъсна, но сега вече летеше право към форта, от където само чакаха своя момент. Нямаше надежда – играта беше свършила. Немският летец знаеше това и маневрираше рязко нагоре, надолу, ту надясно, ту наляво. Но французите неотстъпно го притискаха към земята докато накрая немският самолет не рухна и не се превърна в купчина развалини.”.

4-ти септември 1914 година. 6-та френска армия продължава да стои на своите позиции около Париж. Авиационното разузнаване усилено обследва района северно от Париж, но не открива никакви немски сили – цялата 1-ва армия вече е източно от града. Като резултат от това 6-та армия спокойно обръща фронта си на изток, без да се опасява за левия си фланг. Английските войски, които са югоизточно от Париж получават подкрепления. Войските се подготвят за предстоящото сражение и авиацията не остава изключена. По сведения на участвалите през целия ден около Париж се е чувал “непрестанния трясък на авиационни мотори”.
Въпреки указанията на висшите немски щабове въздушното разузнаване в направление на Париж не е усилено, а напротив е съсредоточено към оттеглящите се войски на съюзниците. Естествено и огромната част от сведенията са за отстъпление южно от р. Марна. Приготовленията около френската столица все пак не остават незабелязани - към края на деня немските летци съобщават:
“В 17:40 минути на линията Велерон – Шенвер – Епие-Ле-Лувър се разгръщат войски. Южно от Ле-Блан е забелязан полк пехота. В самия Париж обозни колони се движат на изток. В източната част на Париж има голям лагер с множество палатки”.
В 22 часа във френските щабове получават заповедта на Жофр за начало на настъплението на 6-ти септември.
Изображение
5-ти септември 1914 година. Немският 4-ти резервен корпус от сутринта започва да атакува предните части на 6-та френска армия. В 10 часа обаче френското авиационно разузнаване доставя изключително важни сведения в щаба – забелязано е оттегляне на немски сили от района на Монсе-ле-Провен. В първия момент френското командване приема, че немските им колеги са разгадали техния план и е издадена заповед към британската и 6-та френска армия да започнат активни действия против фланга на отстъпващите немски колони. Въпреки усилените полети на френската авиация, не успява да се установи действителната диспозиция на немските войски. Още рано сутринта летците докладват усилено движение около Куртакон, Ферте-Гьоше, Монмирай, Естерне и Монсе-ла-Провен, в посока североизток. Съмненията на френското командване, че планът им е разгадан все повече се сгъстяват. Към вечерта войските заемат рубеж по линията Париж – Вердюн – Белфор.
От своя страна немските летци през този ден докладват, че всички пътища между р. Марна и р. Сена са задръстени с движещи се на юг войски. В 19 часа вечерта са получени сведения за наблюдаван бой, който провежда 4-ти резервен корпус североизточно от Мо, против противник напредващ от към Париж. Първоначално на съобщението не е придадено значение, но около полунощ, командирът на 2-ри корпус докладва, че 4-ти корпус се е натъкнал на силно превъзхождащи го сили при река Теруан. Командването на 1-ва немска армия изведнъж започва да осъзнава сериозността на опасността идваща от Париж.
6-ти септември 1914 година. Още от сутринта сведения доставени от английски летци тревожат командването на 5-та френска армия – съобщено е, че немските части противостоящи на френския авангард отстъпват на север. Буквално няколко минути по-късно това е потвърдено и от френските летци:
“07:00 часа. Многочислени колони на противника, съдържащи всякакви видове оръжие отстъпват на север. Движението е от Ферте – Гьоше към Монмирай. Големи колони се отправят от Куртакон към Ферте – Гьоше.”.
В 09:00 часа френските летци от 1-ви корпус съобщават, че немските войски са оставили района на Естерне. Час по-късно в изнесения на острието на атаката на 5-та армия щаб летците съобщават за оттегляне на значителни сили от района на Монсо – Ле-Провен – Монмирай.
Отново във френското командване възникват съмнения дали германците не са разгадали плана и не подготвят клопка. Въпреки това постъпват заповеди за настъпление, като конкретно на 5-та армия е поставена задача до края на деня да достигне Монмирай. Започва общо настъпление от Париж до Вердюн. На река Урк възниква сражение между 6-та френска армия, 4-ти немски резервен корпус и придошлият му на помощ 2-ри корпус. Като резултат френското настъпление е спряно. 5-та армия също е задържана от 3-ти и 9-ти немски корпуси.
От своя страна в 09:00 часа сутринта щабът на 1-ва немска армия се премества в Шарли. Командирът й лично инспектира височините около Лизи и се успокоява, че френските атаки не напредват бързо, като счита вече взетите мерки за достатъчни. Въпреки, че немската авиация докладва за настъпление на неприятелски сили около Сен-Патюс, Сен-Супле и Естерне, както и за появата на англичаните около Ле-Шател и Розуа, немското командване разчита, че двата корпуса вече хвърлени в боя ще се справят с опасността и не променя заповедите им. Въпреки спокойствието обхванало немското командване още сутринта летците донасят:
“09:20 часа. Противникът в състав най – малко един армейски корпус настъпва по линията Мо – Сен-Патюс, с десен фланг до Нефмонтиер, ляв до Сен-Патюс и Брежи. Напред, на изток и североизток се придвижват отделни роти и батареи, главните сили са около Сен-Супле.”.
Едновременно с това немските летци от 9-ти армейски корпус забелязват движение на повече от един вражески армейски корпус между Естерне и река Сена, а скоро след това настъпление на английски войски около Жуй – Ле-Шател – Розуа, по същество разкривайки контранастъплението на Жофр.
Изображение
7-ми септември 1914 година. Още на разсъмване немските войски предприемат настъпление против 10-ти корпус на 5-та френска армия, но то е бързо отбито. Френската авиация докладва, че немските войски отстъпват северно от Монмирай, докато обаче пред 42-ра френска дивизия се съсредоточават за сериозно настъпление. Между седем и осем часа сутринта френските летци съобщават за движение на североизток на немски войски в района на Куртакон, Ферте-Гьоше, Монмирай и Есперне. А същевременно пред 10-ти корпус е забелязано движение на немски войски на юг. Това отново предизвиква трескаво съвещание във френския щаб. От сутринта генерал Жофр получава все повече и повече съобщения за отстъпление на 1-ва немска армия в посока север. Между десет и единадесет часа английските летци докладват, че “цялата германска армия, намираща се пред фронта на 5-та френска армия отстъпва на север”. От своя страна 5-та френска армия докладва, че започва преследване на оттеглящите се немски части в района на Естерне – Куртакон.
8-ми септември 1914 година. В четири часа сутринта, немският главнокомандващ, получава телеграма от фон Бюлов, в която се съобщава, че армията му е изтощена от боевете. В 08:45 часа спешна радиограма от командира на 1-ви кавалерийско корпус оповестява, че фронтът на корпуса е пробит и той се оттегля към Долуар. Между Ферте-су-Жуар и Монмирай е отворена тридесет километрова пробойна, която не се защитава от нищо. Катастрофата е на лице.
Немското авиационно разузнаване бързо докладва за движение на три големи противникови колони, в направление на Морен и Ферте-су-Жуар. Кавалерийският корпус явно не е в състояние да ги спре и командващият 1-ва немска армия прибягва до единствения си резерв – 9-ти корпус. Но летците в 11:30 часа докладват за съсредоточаване на френски сили около Маклин и движение на една дивизия към Левинян. Опасността от обхват назрява. Командированият от Молтке полковник Хенч посещава 5-та, 4-та, 3-та и 2-ра немски армии и намира положението в последната за много тежко. В образувалото се разкъсване между нея и 1-ва армия, английските войски продължават да настъпват.
9-ти септември 1914 година. Настъплението на французите се развива успешно. Немското въздушно разузнаване докладва, че колони съюзнически войски се приближават към Марна – предните части към 09:00 часа са обозначени около Саси, Шарли и Ножан. Всъщност още от сутринта англичаните започват да се прехвърлят през река Марна при Ферте. В десет часа лейтенант Бертхолд от 23-та ескадрила каца и предава към немските щабове следното донесение:
“Преброих пет големи неприятелски колони преминаващи през Морен, между Ферте-су-Жуар и Монмирай и движещи се на север. Главата на едната колона в 09:15 беше в Сааси. Главата на другата беше на р. Марна при Нантейл. Третата се движеше през Буатрон и в 09:10 челото й беше в Паван на р. Марна. Четвъртата се движеше от Саблониер към Ножан-л‘Арто. Главата на петата около девет часа беше в Шези. Освен това забелязах значителни групи кавалерия около Есиз.”.
В 11:30 часа важни сведения носи и френския летец капитан Карантел, който е излетял в 08:30 часа и е изпълнил полет над почти целия фронт на френската 5-та армия. Той вижда боевете около Сен-Пери и Бруси. Около единадесет часа, при завръщането си наблюдава боевете, които води 9-та френска армия, вече значително отстъпила на юг, усложнявайки положението на 5-та армия, която напредва на север. В същото време северно от р. Марна летецът вижда множество обози оттеглящи се на север и оставени от врага неповредени мостове през реката.
Командващия на 2-ра немска армия се опасява от възможно окончателно разкъсване на връзките с 1-ва армия и в 12:00 часа заповядва общо отстъпление към река Марна. В 12:30 часа генерал Рихтхофен заповядва и на своя кавалерийски корпус да отстъпи. След спор между пристигналият представител на немския щаб полковник Хенч и командирът на 1-ва немска армия е взето решение и тя да започне оттегляне въпреки възраженията, че на десния фланг 9-ти корпус е започнал успешно настъпление при река Урк. Но английските войски и 5-та френска армия вече са преминали река Марна и вътрешните флангове на 1-ва и 2-ра немска армии са в изключително опасно положение. Въпреки, че те още по обед започват отстъпление, лявото крило на 2-ра немска армия до вечерта продължава успешно да настъпва против армията на Фош. 4-та и 5-та немски армии също продължават да водят успешни боеве, но битката е предрешена – Германската армия започва цялостно отстъпление към река Ен.
За ефективността на разузнаването извършвано от авиацията може косвено да се съди по изказването на небезизвестния генерал д’Еспере, който страшно недоволен от липсата на сведения от кавалерийските дозори казва: “Летците наблюдават важни събития, защо кавалерийският корпус още не е достигнал Марна?”.
Ролята на авиацията в битката при Марна е значителна и за двете страни. Френската авиация своевременно разкрива движението на немските войски източно от Париж към реката. Това всъщност се приписва на летците от ескадрилата на Ролан Гарос. На основа на тези данни френското командване организира контраудар от Париж към десния фланг на 1-ва немска армия, което я принуждава да спре своето настъпление. Трябва да се отбележи, че от своя страна авиацията на 1-ва немска армия своевременно съобщава са съсредоточаването на френските сили около Париж, но немското командване не обръща внимание на тези сведения и не предприема мерки за да прикрие подобаващо фланга си. Може да се каже, че от 4-ти септември нататък, основавайки се на данните от авиационното разузнаване немската армия е била в състояние да предвиди настъплението от страна на Париж, а към 6-ти септември обстановката е била изцяло изяснена от летците. От своя страна английската авиация своевременно забелязва незащитеното пространство, което възниква между 1-ва и 2-ра немска армии, което провокира английското командване също да започне настъпление.
Явно много от генералите още не са били свикнали с факта, че вече всичките им маневри се виждат от въздуха като на длан. Ако някой все още е имал съмнение дали самолетът може да бъде решаващо оръжие във войната, то най – късно след битката при Марна то отпада. И за двете страни става ясно, че който иска да владее земята, трябва да владее и въздуха. Започва бясна надпревара за небето, която постепенно ще премине през “Фокеровата напаст”, “Кървавия април” докато не се превърне в огромна, безпощадна и кървава битка. Но в нея ще се родят легендите на Ролан Гарос, Макс Имелман, Освалд Бьолке, Били Бишоп, Жорж Гинемер, Рене Фонк и Червения барон.
Изображение
Строши-пилот :mrgreen:

Аватар
piston
Редовен потребител
Мнения: 3289
Регистриран на: 31 Юли 2016, 12:27
Контакт:
Status: Offline

Re: Играчка за богати или оръжие? Самолетът от 1910 година до битката при река Марна.

Мнение от piston » 19 Юни 2019, 23:11

Благодаря!
Русия е страна, която винаги се е гордяла с бъдещите си научно-технически постижения. :lol:

Аватар
Bruchpilot
Редовен потребител
Мнения: 2280
Регистриран на: 14 Сеп 2016, 12:14
Местоположение: Габрово
Контакт:
Status: Offline

Re: Играчка за богати или оръжие? Самолетът от 1910 година до битката при река Марна.

Мнение от Bruchpilot » 20 Юни 2019, 11:00

Няма защо!
Строши-пилот :mrgreen:

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 6547
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: Играчка за богати или оръжие? Самолетът от 1910 година до битката при река Марна.

Мнение от Amazon » 20 Юни 2019, 21:05

И аз благодаря! В България нямаше ли и някакви руски пилоти около Балканската? Пък и за няколко руски самолета ми се въртят спомените. Може и да се бъркам с ПСВ.

Аватар
Bruchpilot
Редовен потребител
Мнения: 2280
Регистриран на: 14 Сеп 2016, 12:14
Местоположение: Габрово
Контакт:
Status: Offline

Re: Играчка за богати или оръжие? Самолетът от 1910 година до битката при река Марна.

Мнение от Bruchpilot » 21 Юни 2019, 21:21

През ПСВ трудно, все пак сме врагове ;) Но по време на Балканската има и доброволци, и отряд.
Строши-пилот :mrgreen:

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани