Съвременни конфликтиВойната в Либия

1990-

Модератори: Thorn, Ksantip, Amazon, ISTORIK

Отговори
Аватар
Archer
Редовен потребител
Мнения: 1928
Регистриран на: 24 Юли 2016, 00:04
Контакт:
Status: Offline

Re: Войната в Либия

Мнение от Archer » 08 Юли 2017, 21:13

СА е създала достатъчно поминък за гражданите си, за да не се бунтуват.
хахаха, какво пясъчни червеи ли отглеждат :lol:

EddieBG
Редовен потребител
Мнения: 2385
Регистриран на: 02 Окт 2016, 18:33
Контакт:
Status: Offline

Re: Войната в Либия

Мнение от EddieBG » 08 Юли 2017, 22:04

Между другото, едно интересно сравнение - в класацията за 2017-а година на World Happiness Report, ОАЕ са на 21-о място, Катар на 35-о, Саудитска Арабия на 37-о. Иран са 108-о, Египет на 120-о, а родната кочинка - 129-о. Интересното е, че Либия е на 67-о - два пъти по-щастливи отколкото нас. Сирия, логично е на предпоследно място.

acoc
Редовен потребител
Мнения: 488
Регистриран на: 21 Авг 2016, 23:14
Контакт:
Status: Offline

Re: Войната в Либия

Мнение от acoc » 08 Юли 2017, 22:12

Dinain написа:
07 Юли 2017, 01:09
Грешиш. Мордор е Русия, а Исенгард е Иран. Там Саруман отглежда орки.

СА е създала достатъчно поминък за гражданите си, за да не се бунтуват.
[/quote


СА няма граждани, има поданици.

Аватар
Dinain
Редовен потребител
Мнения: 14240
Регистриран на: 18 Юли 2016, 22:29
Контакт:
Status: Offline

Re: Войната в Либия

Мнение от Dinain » 08 Юли 2017, 23:34

Archer написа:
08 Юли 2017, 21:13
СА е създала достатъчно поминък за гражданите си, за да не се бунтуват.
хахаха, какво пясъчни червеи ли отглеждат :lol:
Да ти се смея ли? :roll:
Diversification and the development plans

The government has sought to allocate its petroleum income to transform its relatively undeveloped, oil-based economy into that of a modern industrial state while maintaining the kingdom's traditional Islamic values and customs. Although economic planners have not achieved all their goals, the economy has progressed rapidly. Oil wealth has increased the standard of living of most Saudis. However, significant population growth has strained the government's ability to finance further improvements in the country's standard of living. Heavy dependence on petroleum revenue continues, but industry and agriculture now account for a larger share of economic activity. The mismatch between the job skills of Saudi graduates and the needs of the private job market at all levels remains the principal obstacle to economic diversification and development; about 4.6 million non-Saudis are employed in the economy.[32]

Saudi Arabia first began to diversify its economy to reduce dependency on oil in the 1970s as part of its first five-year development plan. Basic petrochemical industries using petroleum byproducts as feedstock were developed.[33] The fishing villages of al-Jubail on the Persian Gulf and Yanbu on the Red Sea were developed. However, their effect on Saudi Arabia's economic fortunes has been small.[34]

Saudi Arabia's first two development plans, covering the 1970s, emphasized infrastructure. The results were impressive—the total length of paved highways tripled, power generation increased by a multiple of 28, and the capacity of the seaports grew tenfold. For the third plan (1980–85), the emphasis changed. Spending on infrastructure declined, but it rose markedly on education, health, and social services. The share for diversifying and expanding productive sectors of the economy (primarily industry) did not rise as planned, but the two industrial cities of Jubail and Yanbu—built around the use of the country's oil and gas to produce steel, petrochemicals, fertilizer, and refined oil products—were largely completed.[32]

In the fourth plan (1985–90), the country's basic infrastructure was viewed as largely complete, but education and training remained areas of concern. Private enterprise was encouraged, and foreign investment in the form of joint ventures with Saudi public and private companies was welcomed. The private sector became more important, rising to 70% of non-oil GDP by 1987. While still concentrated in trade and commerce, private investment increased in industry, agriculture, banking, and construction companies. These private investments were supported by generous government financing and incentive programs. The objective was for the private sector to have 70% to 90% ownership in most joint venture enterprises.[32]

The fifth plan (1990–95) emphasized consolidation of the country's defenses; improved and more efficient government social services; regional development; and, most importantly, creating greater private-sector employment opportunities for Saudis by reducing the number of foreign workers.[32]

The sixth plan (1996–2000) focused on lowering the cost of government services without cutting them and sought to expand educational training programs. The plan called for reducing the kingdom's dependence on the petroleum sector by diversifying economic activity, particularly in the private sector, with special emphasis on industry and agriculture. It also continued the effort to "Saudiize" the labor force.[32]

The seventh plan (2000–2004) focuses more on economic diversification and a greater role of the private sector in the Saudi economy. For 2000–04, the government aims at an average GDP growth rate of 3.16% each year, with projected growths of 5.04% for the private sector and 4.01% for the non-oil sector. The government also has set a target of creating 817,300 new jobs for Saudi nationals.[32]

Advertising expenditures have reached new peaks due to emphasis on value-added manufacturing.

Future plans

Saudi Arabia has announced plans to invest about $46 billion in three of the world’s largest and most ambitious petrochemical projects. These include the $27 billion Ras Tanura integrated refinery and petrochemical project, the $9 billion Saudi Kayan[37] petrochemical complex at Jubail Industrial City, and the $10 billion Petro Rabigh refinery upgrade project. Together, the three projects will employ more than 150,000 technicians and engineers working around the clock.[38] Upon completion in 2015–16, the Ras Tanura integrated refinery and petrochemicals project will become the world’s largest petrochemical facility of its kind with a combined production capacity of 11 million tons per year of different petrochemical and chemical products. The products will include ethylene, propylene, aromatics, polyethylene, ethylene oxide, chlorine derivatives, and glycol.[38]

Saudi Arabia had plans to launch six "economic cities" (e.g. King Abdullah Economic City, to be completed by 2020, in an effort to diversify the economy and provide jobs.[39] They are being built at a cost of $60bn (2013)and are "expected to contribute $150bn to the economy".[40] As of 2013 four cities were being developed.[41][35]

As part of its diversification, Saudi Arabia has been inking major refinery contracts with Chinese and other companies.[36]
https://en.wikipedia.org/wiki/Economy_o ... ment_plans
"No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."

(Richard III - William Shakespeare)

Аватар
Archer
Редовен потребител
Мнения: 1928
Регистриран на: 24 Юли 2016, 00:04
Контакт:
Status: Offline

Re: Войната в Либия

Мнение от Archer » 09 Юли 2017, 00:44

Уикицитат, бравус :idea:
охохохо, не знам ама със сигурност форума има нужда от повече емотикони :lol:
Между другото, едно интересно сравнение - в класацията за 2017-а година на World Happiness Report, ОАЕ са на 21-о място, Катар на 35-о, Саудитска Арабия на 37-о. Иран са 108-о, Египет на 120-о, а родната кочинка - 129-о. Интересното е, че Либия е на 67-о - два пъти по-щастливи отколкото нас. Сирия, логично е на предпоследно място.
Начи за да стане родната кочинка по щаслива трябва да имаме публични екзекуции през три четири дена или да има гражданска война :twisted: тва като оная журналистическата класация дето в буркина фасо имат повече журналистическа свобода от САЩ

Sarcasm button ON !

Изображение

Аватар
Dinain
Редовен потребител
Мнения: 14240
Регистриран на: 18 Юли 2016, 22:29
Контакт:
Status: Offline

Re: Войната в Либия

Мнение от Dinain » 09 Юли 2017, 09:03

Мислиш, че си заслужил повече? :)
С какво?

Със сигурност уикицитат е по-силен от анонимен, неаргуементиран с нищо, пост от 1 изречение. Той демонстрира единствено невежество и арогантност.

Препратката може да ти даде първоначална информация защо СА не е Либия, както и насока към множество други източници. 8-) - един емотикон е достатъчен.
"No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."

(Richard III - William Shakespeare)

Аватар
Archer
Редовен потребител
Мнения: 1928
Регистриран на: 24 Юли 2016, 00:04
Контакт:
Status: Offline

Re: Войната в Либия

Мнение от Archer » 09 Юли 2017, 15:24

Не бе, смешен ми беше индекса на "щастието" не че нещо ама ако започнат да отглеждат пясъчни червей със сигурност ще са туристическа атракция номер едно.

Иначе ето нещо по сериозно за социалното положение в СА
https://www.google.bg/amp/amp.timeinc.n ... urce%3Ddam

An estimated 20 percent of the population, if not more, lives in crippling poverty..как е тва на фона на тея последните оръжейни покупки а

Аватар
Dinain
Редовен потребител
Мнения: 14240
Регистриран на: 18 Юли 2016, 22:29
Контакт:
Status: Offline

Re: Войната в Либия

Мнение от Dinain » 09 Юли 2017, 15:42

Отглеждат фурми. :)

Иначе, има тема за икономиката на СА (мисля, че Хорнет я чака да рухне), там май ще е по-подходящо.
"No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."

(Richard III - William Shakespeare)

EddieBG
Редовен потребител
Мнения: 2385
Регистриран на: 02 Окт 2016, 18:33
Контакт:
Status: Offline

Re: Войната в Либия

Мнение от EddieBG » 09 Юли 2017, 15:45

Archer написа:
09 Юли 2017, 15:24
Не бе, смешен ми беше индекса на "щастието" не че нещо ама ако започнат да отглеждат пясъчни червей със сигурност ще са туристическа атракция номер едно.
Кое по-точно е смешното на индекса само не разбрах - методиката е еднаква за всички държави. Конкретно за Либия резултатът наистина е интересен, предвид положението на държавата, за това и съм го отметнал.

Аватар
Archer
Редовен потребител
Мнения: 1928
Регистриран на: 24 Юли 2016, 00:04
Контакт:
Status: Offline

Re: Войната в Либия

Мнение от Archer » 09 Юли 2017, 16:31

тея последните мнения нека ги преместим в някоя друга тема

Аватар
Thorn
Модератор
Мнения: 6082
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Контакт:
Status: Offline

Re: Войната в Либия

Мнение от Thorn » 16 Юли 2017, 11:47

Международното летище в Бенгази заработи отново

19:01 | 15 юли 2017 | По света / Редактор Димитър Михайлов / обновено преди 15 часа

Международното летище в Бенгази отново официално заработи на 15 юли за граждански полети на фона на засилени мерки за сигурност
Това стана три години след като аеропортът бе затворен заради боевете в града, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Първите полети от летище Бенина бяха към столицата Триполи, йорданската столица Аман и към югоизточния либийски град Куфра. Планирани са също така полети до и от Тунис, Истанбул, Александрия и западния либийски град Зинтан.

Полетите се извършват от две държавни авиокомпании Либиън еърлайнс (Libyan Airlines) и Африкиях еъруейз (Afriqiyah Airways).

Летище Бенина е на изток от Бенгази, втория по големина либийски град, където се разразиха боеве през лятото на 2014 година, когато силите, верни на командира Халифа Хафтар започна военна кампания срещу ислямистите и други противници.

Пътниците и летищният персонал са облекчени, тъй като вече няма да им се налага да пътуват до летище Лабрак, което се намира на четири часа път източно от Бенгази и замени Бенина като главно летище в източната част на страната.

През последните месеци част от официалните и товарните полети се извършваха вече от Бенина.

В Бенина има също така и военно летище, което продължи да работи по време на конфликта, тъй като силите на Хафтар използваха въздушни удари срещу противниците си.

Международното летище в Триполи пострада сериозно при боевете през 2014 година и полетите оттогава се извършват от по-малкото летище Митига близо до центъра на столицата.
http://dnes.dir.bg/news/libia-bengazi-26066803?nt=9

Аватар
pnp5q
Редовен потребител
Мнения: 381
Регистриран на: 17 Апр 2017, 00:15
Контакт:
Status: Offline

Re: Войната в Либия

Мнение от pnp5q » 25 Юли 2017, 20:07

Гледай ти какъв ход на Макрон! Пък аз четох вангувания, че ще се мъчи да се изяви в Украйна.
Какъв цвят е хамелеона, когато се гледа в огледалото?

Аватар
Thorn
Модератор
Мнения: 6082
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Контакт:
Status: Offline

Re: Войната в Либия

Мнение от Thorn » 05 Авг 2017, 11:32

Хафтар нещо се дръвчи на италианците. Заявява, че дал заповед да се потопяват всякакви италиански военни кораби, влезли в либийски териториални води.

Пълни глупости разбира се.

Аватар
Thorn
Модератор
Мнения: 6082
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Контакт:
Status: Offline

Re: Войната в Либия

Мнение от Thorn » 05 Авг 2017, 11:36

Интересно интервю на един руски дипломат. Твърди, че руснаците не са непременно за Хафтар и че главата на "правителството" в Триполи е само "умерен" ислямист. Роснефт вече купуват петрол от Либия.

Глава российской контактной группы по внутриливийскому урегулированию при Министерстве иностранных дел и Государственной Думе России Лев Деньгов (с) Дмитрий Духанин / Коммерсантъ

( Collapse )



— О контактной группе по Ливии, которую вы возглавляете, почти ничего не известно. Вот, скажем, контактная группа по Украине — о ней все знают. А здесь — завеса тайны. Чем конкретно вы занимаетесь, какие цели преследуете?

— Контактная группа была создана по инициативе МИД РФ и Государственной думы. Ее деятельность курируют замминистра иностранных дел Михаил Богданов и Адам Делимханов (депутат Думы от Чечни.— “Ъ”). Последний уполномочен работать по ливийскому направлению спикером Госдумы Вячеславом Володиным. Толчком к созданию группы стало задержание в Ливии российского танкера «Механик Чеботарев» (в сентябре 2015 года, на борту было 11 человек.— “Ъ”). Мы задумались о том, как помочь экипажу. Тогда и была создана контактная группа из военных специалистов, представителей Госдумы, нашу работу поддержал глава Чечни Рамзан Кадыров.

— А как получилось, что именно вы ее возглавили?

— Так как я работаю по Ливии с 2008 года, ко мне обратились с предложением возглавить работу группы. Наша деятельность не ограничилась освобождением моряков с «Механика Чеботарева». Нам удалось установить контакты с представителями всех основных группировок, противостоящих друг другу в ливийском конфликте — и со стороны Триполи (где базируется признанное ООН правительство во главе с Фаизом Сараджем.— “Ъ”), и с Тобруком (резиденция парламента, который противостоит правительству и поддерживает маршала Халифу Хафтара, контролирующего восточные районы Ливии.— “Ъ”). Благодаря активному участию Ахмеда Метига (вице-премьер Ливии — “Ъ”), нам удалось быстро договориться об освобождении российских моряков.

Тогда и было решено, чтобы более эффективно использовать эти контакты, создать контактную группу. Ее задача — анализ обстановки, выявление ключевых факторов и игроков, диалог со всеми сторонами конфликта. Хочу особо подчеркнуть: в Ливии мы не хотим ассоциироваться ни с одной из сторон конфликта, мы ведем диалог со всеми.

— Сколько человек входит в контактную группу и сколько из них постоянно находятся в Ливии?

— Сейчас в контактную группу входят пять человек. Среди них есть люди, имеющие опыт работы в силовых структурах, в том числе в Министерстве обороны. Мы также хотим ввести в состав группы специалистов по региону, экспертов-востоковедов. Постоянно в Ливии из наших сотрудников никто не находится, в этом пока нет необходимости.

— Есть ли сейчас в Ливии российские военные советники, инструкторы. И если да, на чьей стороне?

— Российских военных специалистов в Ливии нет. Все разговоры и публикации об этом не соответствуют действительности.

— Но в вашу контактную группу бывшие военные входят…

— Да, и их присутствие необходимо. Например, когда мы посещаем горячие точки. Или такие закрытые до определенного момента для нас города, как Мисурата (где базируются отряды ополчения, сыгравшие роль в свержении ливийского лидера Муаммара Каддафи в 2011 году и заметно активизировавшиеся в последующие годы.— “Ъ”). Мы приехали в Мисурату в январе этого года. Нас пугали, говорили, что там все сплошь исламисты, террористы. Но нам было важно самим оценить там обстановку, проанализировать реальный военный потенциал, кто за что отвечает, почему ходят такие слухи, какова там в действительности роль исламистов. В Мисурате мы встретились со всеми представителями отрядов, которые занимались уничтожением ИГ в Сирте (в декабре 2016 года этот город на средиземноморском побережье был отбит у боевиков запрещенного в России «Исламского государства» — “Ъ”). Мы хотели на них посмотреть, познакомиться с этими людьми, проверить информацию, что именно они сыграли решающую роль в уничтожении ИГ в Ливии, а не Халифа Хафтар, который приписывал себе эти заслуги.

— И к какому выводу вы пришли? «Исламское государство» в Ливии победил не Хафтар?

— Этим занимался не он. Хафтар проводил операции на другом фронте, в Бенгази. А с ИГ в Сирте боролись структуры, подчинявшиеся правительству в Триполи. И, кстати, мы пригласили в Россию людей, проводивших эту антитеррористическую операцию. И они приехали — визит продлился с 19 по 23 апреля этого года, ливийскую делегацию приняли в Совете Федерации, в Думе, МИДе и Росгвардии.

— Вы, как мы поняли, бываете во всех ливийских регионах и, вероятно, представляете себе настроения местных элит и полевых командиров. Как вы думаете, удастся ли реализовать договоренности о прекращении огня, о проведении выборов, которых достигли в конце июля в Париже Халифа Хафтар и Фаиз Сарадж? Или опять, как это уже неоднократно случалось в прошлом, соглашения будут сорваны, боевые действия возобновятся, стороны будут пытаться единолично захватить власть?

— Для нас хорошим сигналом стал уже тот факт, что Сарадж и Хафтар согласились на очередную встречу, еще не так давно это было невозможно. В недавнем прошлом оба лидера крайне негативно отзывались друг о друге.

А что касается позиции России… Часто пишут и говорят о том, что Москва активно поддерживает Хафтара, многие в это верят. Мы столкнулись с этой ситуацией, когда были в Мисурате, а Хафтар именно в этот день поднимался на борт российского авианосца «Адмирал Кузнецов». Это было совпадение. Но в Мисурате в совпадение не верили. Нам говорили: «Вы, наверное, очень смелые люди, что приехали к нам именно сегодня». Но наша задача заключается как раз в том, чтобы показать: мы не поддерживаем только Хафтара, мы ведем диалог со всеми ключевыми участниками конфликта в Ливии.

— Вы с Хафтаром общались. Облегчает ли взаимопонимание с российскими партнерами на человеческом, эмоциональном уровне тот факт, что он дважды учился в СССР? И, кстати, знает ли Хафтар русский язык?

— Русский он если и знает, то очень относительно. Но то, что он у нас учился, конечно, облегчает диалог с ним. И между прочим не только с ним. Когда мы общаемся с военными в Триполи и Мисурате, мы встречаем генералов, которые учились либо в России, либо еще в Советском Союзе. И вот они-то прекрасно говорят по-русски. И тянутся к России, в какой-то степени испытывают ностальгию по ней.

— Считаете ли вероятной скорую отмену введенного в отношении Ливии оружейного эмбарго? Интересуются ли ваши ливийские собеседники поставками российского оружия?

— Интересуются, конечно, но, как я уже говорил, мы не занимаем в этом конфликте чью-то сторону и не хотели бы вооружать одних в ущерб другим. Мы хотели бы, чтобы все находились примерно в равных позициях.

Что касается оружейного эмбарго, то со стороны ливийцев постоянно звучат призывы, чтобы Россия как-то поспособствовала его снятию.

Сейчас в Ливии активно продвигается процесс выработки конституции. Мы надеемся, что стороны выйдут на компромиссные решения, добьются внутреннего консенсуса. Потом должны пройти выборы, о чем говорилось и на встрече Сараджа и Хафтара. Если выборы состоятся и будет наконец избрана легитимная власть (а сейчас ни одна из сторон таким статусом не обладает), то можно ставить в Совбезе ООН вопрос о снятии оружейного эмбарго. Поднимать этот вопрос сейчас бессмысленно и опасно, это лишь приведет к эскалации конфликта.

— На днях в СМИ прошла информация, что Италия, столкнувшаяся с проблемой плывущих из Ливии африканских беженцев, чувствует себя брошенной на произвол судьбы союзниками из ЕС. Может ли Москва в этой ситуации помочь итальянским партнерам, используя свои связи с ливийцами? Насколько, например, реалистичен вариант, что отряды Хафтара установят контроль над побережьем и положат конец бизнесу контрабандистов, переправляющих иммигрантов в Европу?

— Очень своевременный вопрос. Мы активно над этим работаем. Итальянцы нуждаются в поддержке России, потому что Москва ведет диалог одновременно и с Хафтаром, и с Сараджем, и с Мисуратой и с югом страны. А в этом вопросе большую роль играют племена на юге Ливии, и они готовы сотрудничать с Россией.

— Речь идет о том, чтобы южане пресекали потоки мигрантов на дальних подступах? То есть, условно говоря, разворачивали обратно автобусы, в котором едут нигерийские мигранты?

— Мы этого добиваемся. Но это не просто. Некоторые кланы и группы заинтересованы в том, чтобы эти потоки продолжали идти. Мы же надеемся поспособствовать тому, чтобы объединить южан в переговорном процессе между Сараджем, Хафтаром и племенами на юге. Но для начала мы бы хотели увидеть единство мнения по данному вопросу между Хафтаром и Сараджем.

— Глава правительства в Триполи Фаиз Сарадж считается исламистом, сторонником введения в стране норм шариата. Насколько радикальных взглядов он придерживается? Не станет ли это препятствием при выстраивании отношений с Россией или Западом?

— Я выскажу свое личное мнение о нем. На мой взгляд, он, наоборот, оппонент радикального ислама.

— Но исламисты есть в его коалиции.

— Да, но сам он придерживается позиции, что Ливия должна быть абсолютно нормальной страной — умеренно исламской, открытой миру. И он также активно борется с террористами.

— Откуда же у него такая репутация?

— Она создана теми странами, которые не заинтересованы в том, чтобы Россия общалась с Триполи. Триполи — это ведь столица, там находится законодательная, исполнительная и судебная власть. Там национальная нефтяная корпорация, национальный банк и прочие государственные структуры. Конечно, некоторые страны были заинтересованы в том, чтобы мы туда не лезли. А мы им все карты смешали, и начали активно общаться и с Триполи, и с Тобруком. И уже пожинаем плоды этой работы: Роснефть заключила соглашение о сотрудничестве с государственной нефтяной компанией Ливии — NOC. Директор NOC Мустафа Саналла, с которым глава Роснефти Игорь Сечин заключал сделку, сам непосредственно из Триполи. И две недели назад произошла первая отгрузка ливийской нефти компании «Роснефть».

— Что Россия с ней будет делать?

— Полагаю, что перепродавать.

— А еще какие у России экономические интересы в Ливии?

— В планах переподписать контракты, заключенные при Муаммаре Каддафи. Речь идет, в частности, о прежних договоренностях в транспортной сфере (строительство железных дорог), энергетике (электрификация) и ряде других.

— А ливийцам есть чем платить?

— Ну, у них же есть нефть.

— То есть речь, как и в случае с Ираном, идет о схеме «нефть в обмен на услуги»?

— Не знаю, какой будет схема, непосредственно этими вопросами я не занимаюсь.

На самом деле экономика для России в Ливии и не главное. Мы там, по сути, занимаемся миротворческой работой. Для нас главное — остановить кровопролитие, помочь ливийцам договориться между собой, с тем чтобы они смогли установить у себя порядок и Ливия перестала быть благоприятной средой для развития терроризма. Для России именно это основная задача — помочь ливийскому народу и выдавить оттуда террористов.

— Есть у вас данные о присутствии в Ливии (сейчас или раньше) радикальных боевиков из России или других стран бывшего СССР?

— Одной из задач нашей контактной группы было выяснение этого. Я встречался с представителем ливийского комитета госбезопасности, который сказал, что на сегодняшний день ни одного выходца из России и других стран бывшего СССР там нет. Он сказал, что у него около 50 тыс. записей телефонных разговоров представителей исламистских и радикальных группировок (в Ливии.— “Ъ”) и русская речь там не звучит.

— А из каких государств тогда эти боевики?

— Я бы не хотел вдаваться в эти подробности.

— Тогда сформулируем вопрос иначе. Как много среди боевиков-исламистов в Ливии самих ливийцев?

— Ливийцев среди них практически нет, их не больше 5%. Остальные — пришлые.

— Может ли Москва провести внутриливийские переговоры по примеру Парижа?

— Такие планы есть. Мы ведем с ливийцами активные переговоры, несколько делегаций из Ливии уже посетили Москву, и заявили о готовности приехать еще – в Москву или в Грозный.

— А когда могут пройти такие переговоры?

— Сейчас тяжело сказать. Еще должно состояться несколько визитов, и тогда, надеюсь, появится ясность по поводу времени и места переговоров.


Интервью записали Елена Черненко и Максим Юсин


https://www.kommersant.ru/doc/3374208

Аватар
ndragostinov
Редовен потребител
Мнения: 331
Регистриран на: 30 Юли 2016, 19:38
Контакт:
Status: Offline

Re: Войната в Либия

Мнение от ndragostinov » 05 Авг 2017, 13:30

Thorn написа:
05 Авг 2017, 11:36
Интересно интервю на един руски дипломат. Твърди, че руснаците не са непременно за Хафтар и че главата на "правителството" в Триполи е само "умерен" ислямист.


https://www.kommersant.ru/doc/3374208


И това изявление идва малко след като двамата си стиснаха ръцете в Париж:

Изображение

Ами яд ги е руснаците и руските любовници, Либия беше любимата им дъвка в продължение на години. А сега, при пълното поражение на халифатците и перспективата за приключване на войната в тази държава, пропагандата им губи важна опорна точка.

Аватар
Thorn
Модератор
Мнения: 6082
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Контакт:
Status: Offline

Re: Войната в Либия

Мнение от Thorn » 05 Авг 2017, 14:09

Драгостинов, порасни малко. И да стискат и да не стискат, повече от една снимка налице няма.

Никой не се е ангажирал сериозно нито с Хафтар, който не е демократ, а "полеви командир", нито с ислямисткото "правителство" в Триполи. При това там си има още ислямистки групировки, които не са победени, има си бандите на градовете-държави Зинтан и Мисурата, на които им е през ...... и за Хафтар и за триполитанците, а също на юг във Фецан има едни туареги, които вече са и забравили, че имат нещо общо с някаква бивша държава Либия.

Докато го докарат до положението при Кадафи, когато споровете се пак отиваха в съд, колкото и да е смотан и корумпиран, а не се решават с артилерия и ракети, като двата клана, които се поизбиха за някаква глупост миналата година с няколко десетки жертви, ще минат десетилетия.

Такъв разгром, каквто и причиниха "Арабската пролет" и англо-френско-американско-катарската интервенция, страната не е виждала от времето на Грациани.

Аватар
ndragostinov
Редовен потребител
Мнения: 331
Регистриран на: 30 Юли 2016, 19:38
Контакт:
Status: Offline

Re: Войната в Либия

Мнение от ndragostinov » 06 Авг 2017, 22:17

Thorn написа:
05 Авг 2017, 14:09

При това там си има още ислямистки групировки, които не са победени, има си бандите на градовете-държави Зинтан и Мисурата, на които им е през ...... и за Хафтар и за триполитанците, а също на юг във Фецан има едни туареги, които вече са и забравили, че имат нещо общо с някаква бивша държава Либия.

По-добре градове-държави, отколкото изравнени със земята градове. Обаче ти най-вероятно и за това си на противоположното мнение. А наличието на "ислямисти" не е оправдание за продължаване на войната. Тях ги има и в Йордания, Тунис, Израел и къде ли още не. Ако такива като теб имаха ръководни функции, половината планета щеше да последва съдбата на Сирия заради религиозната война, дето щяхте да я водите до последната капка кръв.

Аватар
Dinain
Редовен потребител
Мнения: 14240
Регистриран на: 18 Юли 2016, 22:29
Контакт:
Status: Offline

Re: Войната в Либия

Мнение от Dinain » 06 Авг 2017, 22:34

Такъв разгром, каквто и причиниха "Арабската пролет" и англо-френско-американско-катарската интервенция, страната не е виждала от времето на Грациани.
Историческо късогледство и невероятно циничен детерминизъм.

"Страната" същестува като такава от баш 60 години, тя е по-млада дори от Израел. Винаги са били една пустиня, на която различни кланове и племена биват управлявани от различни империи.
След ВСВ британците и французите я администрират чак до 1951 г., разделена баш на три провинции. Първият й и единствен крал (Идрис), открива нефта през 1959 г. и е свален през 1969 г. с преврат, воден от младия Кадафи, за когото Торн рони сълзи. Либийците практически не познават нищо друго, и ако личността на един диктатор е единственото, което ги е обединявало, то очеизвадно такава "нация" и "държава" няма право на съществуване. Все едно Сомалия. Какво от компонентите на "нация" имат тези хора? Нищо. С еднаква тежест можеха да са част от Тунис или Египет. Каква им е другата допирателна? Религията, разбира се. И не е въобще изненадващо, че при разочарованието от корумпираните си елити и чужди империи, хората ще се обърнат към следващото обединяващо ги - религията. Естествено, че ще има ислямисти. Та какви други да има?

Май не остана кървав диктатор, по когото Торн да не е изразил носталгия. Садам, Асад и Кадафи са челната троица, само до Пол Пот и Мугабе не сме стигнали.

Тук съм напълно съгласен с ндрагостинов - Торн ирационално се вкопчва в диктатори като стожери на стабилността, докато реалността отново и отново демонстрира, че те са всичко друго, но не и това. И е готов на кланета и изтребление в неистово желание да спаси някакво въображаемо статукво, което е неспасяемо - вместо да говори за реформи, модернизиране и напредък на обществата. Това е тема табу.
"No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."

(Richard III - William Shakespeare)

Аватар
vassiln
Редовен потребител
Мнения: 1901
Регистриран на: 23 Юли 2016, 08:23
Контакт:
Status: Offline

Re: Войната в Либия

Мнение от vassiln » 06 Авг 2017, 22:56

И ти така разгроми Торн, че ми е неудобно да те цитирам, защото веднага ще получиш уведомление, и на свой ред ще разгромиш и мен.
Не е така просто. Торн има предвид, че подобни незрели държави, или по-скоро изостанали общества, няма как да се управляват демократично, и всеки опит за предоставяне на повече свободи води само до хаос и радикализация. И наистина често резултатът за народа е много по-лош. Там, в Африка и Близкия изток, както и в Далечния Изток впрочем, няма случай на успешно модернизиране без диктатура. И вестернизиране впрочем (за да съм в терминологичния ви тон). Примери - иранският шах, сингапурския чичко, Мустафа Кемал (Ататюрк).
Последна промяна 1 на vassiln, променена общо 6 пъти
Собирала в огороде мать красную смородину.
Снова сын уехал воевать, умирать за Родину!

Аватар
Thorn
Модератор
Мнения: 6082
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Контакт:
Status: Offline

Re: Войната в Либия

Мнение от Thorn » 06 Авг 2017, 23:10

И Корея. И Тайван. И Япония. Че и Китай вече. И Монголия.

Аватар
vassiln
Редовен потребител
Мнения: 1901
Регистриран на: 23 Юли 2016, 08:23
Контакт:
Status: Offline

Re: Войната в Либия

Мнение от vassiln » 06 Авг 2017, 23:30

Може би, Динаин, те дразни това, че тези диктатори в повечето случаи не бяха про-западни, което само по себе си не изключва възможността да са допринасяли за вестернизация, или поне за по-напредничаво общество.
Торн, трябва обаче да признаеш, че диктатурите имат един голям недостатък - отиде ли си голямата харизма (умрé ли диктатора), има голяма опасност от хаос и разруха. Затова умните си оставят колективен наследник, а по-малко умните - поредното синче, чиято популярност по обективни причини не може да засенчи тази на тате.
А ндрагостинов е твърде емоционален в изказванията си, за да го наречем емоционално интелигентен. Той е интелигентно емоционален ;) . Впрочем, ще ми бъде много интересно да се запознаем на живо, ндрагостинов - от моите по-близки познати нямам хора, които да пишат като теб. Така че ще ми бъде приятно да пием по бира. Пиша го с добри намерения. Ето и този Торн като си дойде някога. Източна Либия я давам на него, западна - на Динаин, а централна (дето е нефта) - на теб!
Впрочем да упрекваш Торн за желанието за воюване не е съвсем коректно - може би някъде той правилно е констатирал и посочил, че по правило войните ги печели този, който има по-голяма воля да воюва. Това действително е така, и е голям минус на демокрациите, където медиите свирят тъжно и плашат войнишките майки при всеки нов ковчег, покрит със знаме.
Последна промяна 1 на vassiln, променена общо 6 пъти
Собирала в огороде мать красную смородину.
Снова сын уехал воевать, умирать за Родину!

Аватар
Сун Дзъ
Редовен потребител
Мнения: 431
Регистриран на: 22 Юли 2016, 09:14
Контакт:
Status: Offline

Re: Войната в Либия

Мнение от Сун Дзъ » 06 Авг 2017, 23:38

vassiln написа:
06 Авг 2017, 22:56

... че подобни незрели държави, или по-скоро изостанали общества, няма как да се управляват демократично, и всеки опит за предоставяне на повече свободи води само до хаос и радикализация. И наистина често резултатът за народа е много по-лош. Там, в Африка и Близкия изток, както и в Далечния Изток впрочем, няма случай на успешно модернизиране без диктатура.
Може би има прекалено окрупнени държави в някой региони и там е проблема. Ако по югославски модел всяка се раздели на по няколко ( десетки ) "племенни" държавички, стотици хиляди или милиони хора ще доживеят старини.

Аватар
jacksparrow
Редовен потребител
Мнения: 3944
Регистриран на: 06 Сеп 2016, 22:12
Контакт:
Status: Offline

Re: Войната в Либия

Мнение от jacksparrow » 06 Авг 2017, 23:44

То това е плана от началото. Викат му Балканизация. Слаби държавички, враждебни една към друга, които лесно се контролират от САЩ.

"Балканизацията е геополитически термин въведен в обращение след Берлинския конгрес, и придобил особено звучене и употреба през 20 век. Терминът обозначава специфичния политически процес на разкъсване (анклавиране), разделяне и фрагментация на народите и държавите на Балканите вследствие от геополитическите договорки между Великите сили при решаването на т.нар. Източен въпрос. Тъй като Балканите са христоматиен (учебникарски) пример за геополитически експерименти, те и най-типично се сочат като нарицателен пример за специфичния геополитически процес на дезинтеграция, наричан по името на Балканския полуостров - балканизация."
"Аз съм Желяз"

Аватар
vassiln
Редовен потребител
Мнения: 1901
Регистриран на: 23 Юли 2016, 08:23
Контакт:
Status: Offline

Re: Войната в Либия

Мнение от vassiln » 06 Авг 2017, 23:50

Сун Дзъ,
Може да се каже за Германия, Италия, Русия (с Чечня), Китай (с Тибет и уйгурите), Афганистан, Иран и Пакистан (и двете държави с балучите), Нигерия (с Биафра), и за кой ли не.
Понякога (за някои) си прав, за други - не. Например туарегите в Либия, Мавритания и Алжир, ако се отделят и станат независима държава, може би ще живеят по-добре, а може би не. Може и да се избиват в междукланови войни десетилетия наред. Сега например в Южен Судан войната не спря, след като се отделиха от Севера. По твоя тертип Иран отдавна трябва да се разделя, то са кюрди, споменатите балучи, азери (почти турци), араби, узбеки, хазари и кой ли не.
Ако може да се разсъждава по темата за мултиетническите държави (Либия е спорно дали е такава), то бих казал, че ако географски територията е единна, има естествени прегради, които достатъчно да ограничават външна инвазия, то тогава и държава с множество етноси може да се поддържа единна и да се брани. Лошо става, когато междуетническата омраза мине отвъд point of no return, както в Руанда и Великата африканска война (второто изглежда се размина).
Югославия имаше сравнително добри естествени граници, но не съм сигурен дали се разпадна поради междуетническа омраза, или допринесоха и външните сили. Но да не се отклоняваме?
Последна промяна 1 на vassiln, променена общо 7 пъти
Собирала в огороде мать красную смородину.
Снова сын уехал воевать, умирать за Родину!

Аватар
vassiln
Редовен потребител
Мнения: 1901
Регистриран на: 23 Юли 2016, 08:23
Контакт:
Status: Offline

Re: Войната в Либия

Мнение от vassiln » 07 Авг 2017, 00:02

И отклонявайки се, ще добавя, и заради Спароу:
Между другото, Балканите са пример за балканизация и заради географската им разпокъсаност, която е пречела да се управляват от едно място и да се формира един етнос. Нещо подобно се наблюдава и в Кавказ и Афганистан, където връзката между отделните райони е толкова лоша, че през всеки 50 - 100 километра се говори различен диалект или даже език, нерядко и религията е различна. Културния обмен се изразява в минаването на кервани и случайни срещи на чобаните горе по хребета. А като падне снега, и по половин година не се виждат. Та в такива райони, особено ако са затворени от мъчно преодолими прегради за експанзията (при нас - Дунав, моретата и Алпите, а в Кавказ - степта, хребета и двете морета), народите нямат друг избор, освен упорито и методично да се трепят със съседите. И така междуетническата омраза става по-силна. Пущуни - нуристанци, турци - българи, турци - арменци, арменци - кюрди, пущуни - хазари. Добре поне, че сме в Европа, и се млатим със съседите главно в контекста на световните войни, или поне покрай ритането на великите сили, та в последните векове е имало кой да ни сдържа.
А в Либия не е така. Различни племена и кланове - да, но езикът и религията са единни, етносите - почти, географски - вярно, че Триполитания и Киренайка са доста отдалечени, но трудно ще функционират самостоятелно, без да се трепят за центъра с нефта, или без да ги прилапат съседите (то и за тях ще е беля).
Така че, по-добре по-внимателно с рязането държави на парчета :D
Собирала в огороде мать красную смородину.
Снова сын уехал воевать, умирать за Родину!

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: bukvite