Българска историяДемитологизиране на митологизирани герои

Модератори: Ksantip, ISTORIK

Отговори
Stan
Редовен потребител
Мнения: 1898
Регистриран на: 22 Юли 2016, 13:15
Контакт:
Status: Offline

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от Stan » 20 Фев 2018, 10:23

В. Сидеров призовава срещу нов процес срещу Левски, с който да се отмени присъдата на османския съд.
https://www.dnevnik.bg/politika/2018/02 ... _izchisti/

То хубаво, ама престъпленията на територията Османската империя са юрисдикцията на османските съди. Интересно, дали Волен ще се обърне към султана за кадии?
Като не искаш мира, на ти секира.

Аватар
Almasy
Редовен потребител
Мнения: 1986
Регистриран на: 29 Юли 2016, 15:08
Местоположение: Бургас
Контакт:
Status: Offline

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от Almasy » 20 Фев 2018, 12:38

Stan написа:
20 Фев 2018, 10:23
В. Сидеров призовава срещу нов процес срещу Левски, с който да се отмени присъдата на османския съд.
https://www.dnevnik.bg/politika/2018/02 ... _izchisti/

То хубаво, ама престъпленията на територията Османската империя са юрисдикцията на османските съди. Интересно, дали Волен ще се обърне към султана за кадии?
Нищо повече от PR aкция.
Когато не могат да ограничат свободата на мисълта – ограничават свободата на тялото

Stan
Редовен потребител
Мнения: 1898
Регистриран на: 22 Юли 2016, 13:15
Контакт:
Status: Offline

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от Stan » 20 Фев 2018, 14:35

Almasy написа:
20 Фев 2018, 12:38
Stan написа:
20 Фев 2018, 10:23
В. Сидеров призовава срещу нов процес срещу Левски, с който да се отмени присъдата на османския съд.
https://www.dnevnik.bg/politika/2018/02 ... _izchisti/

То хубаво, ама престъпленията на територията Османската империя са юрисдикцията на османските съди. Интересно, дали Волен ще се обърне към султана за кадии?
Нищо повече от PR aкция.
Не мисля че е PR акция. Все пак става въпрос за Волен Сидеров, а там здравият разум отдавна е приключил, ако го е имало.
Като не искаш мира, на ти секира.

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 6144
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Контакт:
Status: Offline

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от Thorn » 13 Мар 2018, 00:50

Изображение

Сепаратистът и организаторът на масови убийства Иван Михайлов, пременен като четник.

Той обаче с чета в Македония никога не ходил. Тази снимка е пълна бутафория. Със същото основание е могъл да се преоблече като японски самурай или като индианец.

ivan
Редовен потребител
Мнения: 73
Регистриран на: 23 Юли 2016, 11:48
Контакт:
Status: Offline

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от ivan » 13 Мар 2018, 19:27

Преди да ливнеш поредната демитологизаторска помия да беше попрочел малко. Снимката е на членове на ВМРО. Едрият в средата е Йонко Вапцаров. То в уикито от дето си я копнал си пише ама не ти отърва. Не е четническа снимка и никога не е твърдяно,че е такава. Носят униформа на организацията въведена от Тодор Александров и носена от всички членове не е само от четниците. Шапката се нарича Аспарухов шлем. Омразата и пристрастността ти те заслепяват. Ти не демитологизираш, а охрачваш. Продължавай в същият дух и резултата ще е точно обратен.
И нито е сепаратист, нито е организатор на масови убийства. Типично за левичарско болшевишката методика да охрачиш човека и да му лепнеш етикета без конкретика. Не умира безродният болшевизъм ами мимикрира къде в демократически плурализъм, къде в либерализъм също като сифилистична спирохета. Заради една нива си готов всичко да отречеш.

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 6144
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Контакт:
Status: Offline

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от Thorn » 14 Мар 2018, 17:19

Ясно е че не е четническа, защото се вижда, че е бутафория. Но се бутафорчат на чета в планината, нещо като снимките на старите чети на Чернопеев и подобни стари войводи. От времето, когато Йонко не е бил толкова дебел и лично е ходил да отвлича жени за откуп. Нещо подобно:

Изображение

И прост носели униформата. Аха, през цялото време ли я носят? Що ли пък си мисля, че Ванчето си е носел и обикновен костюм, и не е бил през цялото време с манлихер на рамо? Уместно щеше да се преоблича с такъв реквизит като на снимката ако ще ходи в Македония, но той никога не се осмелил да го направи. За което много добре знаеш, че са го критикували още тогава.

Освен това Е сепаратист. Действията му в Пиринско по дрг начин не могат да се определят.

И Е организатор на масови убийства. Или смяташ, че жертвите на атентатите и убийствата по македонска линия са малко? Не са достатъчно "масови" за твоето морално чувство ли? Брей!

Това за нивата пък не го разбрах въобще? Честно. Вероятно е някаква метафора, но не я схващам.

ivan
Редовен потребител
Мнения: 73
Регистриран на: 23 Юли 2016, 11:48
Контакт:
Status: Offline

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от ivan » 14 Мар 2018, 20:25

Освен общи приказки за сепаратизъм и масови убийства конкретика ще дадеш ли или си приказваш по хавата. Сепаратист бил ама по чия оценка - по твоята? Че кой си ти да раздаваш оценки, какво си направил, кое ти дава това право освен удобната анонимност на форума и приятелството със собственика? Като не си се интересувал що говориш на ангро? Искаш ли да си направим един експеримент? Дай едно или няколко имена на убити по заповед на Иван Михайлов да ги разчепкаме за какво са убити. Това е била война и враговете са били не по малко заклети и жестоки. А тези врагове са искали ни повече, ни по малко да откъснат част от народа ни и земята ни, да ги отродят, и го направиха само защото хората като Михайлов бяха малко и недостатъчно.
И стига си плакал за отвличането на мис Стоун. Да не си протестантин? Толкова е било и отвличане щом после тя става пропагандатор на идеите на отвлеклите я. А пари са трябвали за оръжие, боеприпаси, храна, пропаганда, лекарства, дрехи. Но понеже повечето българи тогава са стискали кесията си и като тебе са "демитологизирали" от някъде е трябвало да се намерят. И за да не ги вземат насила от своите - взели ги от чуждите. С тия пари са купени пушките на едни други дето две години по късно легнали на предела начело с Радон Тодев и останали там за да живеят другите. За това са били парите от откупа и с тях са откупили живота на няколко хиляди българи, мои и твои сънародници, "съднико". Аз съм съгласен на такава цена, а ти против ли си? Или удобно седнал зад клавиатурата можеш да решаваш, кой да живее и кой да умре? Кой си ти, че да си присвояваш това що е дадено само на Бога?
А за нивата не ти е удобно да се сещаш нали сам се оплакваше как хората на Бърльо взели нивата на твой роднина и напердашили друг дето бил дружбашки кмет. Ето това е истинската причина да "демитологизираш" всъщност да очерняш и оплюваш.

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 6144
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Контакт:
Status: Offline

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от Thorn » 14 Мар 2018, 20:57

А леле какъв патос за събития отпреди един век! Впечатлен съм!

По въпроса за сепаратизма:

ОБРЕЧЕНО РОДОЛЮБИЕ. ВМРО В ПИРИНСКО 1919-1934
Димитър Тюлеков

http://macedonia.kroraina.com/dt/

Чел си тази книжка, нали? Вътре има предостатъчно факти, които еднозначно определят режима на ВМРО в Пиринско като мафиотски и сепаратистки. Че кажи ми въобще какво положително е направила тази организация за България след участието и в Петричкия инцидент? Щото не се сещам? А, убийството на крал Александър по никое време, където играе маша на усташите и им предоставя квалифициран наемен убиец? И защо го е направил през 1934, а не през 1924 наример? Щото Павелич не му е поръчал преди това?

Колкото за масовите убийства - той е избил половината организация, хора, които са толкова ВМРО, колкото той никога не е бил. Или смяташ, че михайловистите са ангели, а протогеровистите - дяволи. Според мен и едните и другите са били един дол дренки.
А тези врагове са искали ни повече, ни по малко да откъснат част от народа ни и земята ни, да ги отродят, и го направиха само защото хората като Михайлов бяха малко и недостатъчно.
Така ли? И какво точно е направил той именно? Ходил е да се бие в Македония ли? Друг път! Избивал е българи в България! (По-точно - не само в България).
И стига си плакал за отвличането на мис Стоун. Да не си протестантин? Толкова е било и отвличане щом после тя става пропагандатор на идеите на отвлеклите я.
Не съм. Атеист съм. И отвличането си е отвличане. За пари. Всяка престъпна организация го има в арсенала си, но само ВМРО го смята за гордост. Колкото до това, дето на мис Стоун и "харесало", не е единствената:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Стокхолмски_синдром
А за нивата не ти е удобно да се сещаш нали сам се оплакваше как хората на Бърльо взели нивата на твой роднина и напердашили друг дето бил дружбашки кмет. Ето това е истинската причина да "демитологизираш" всъщност да очерняш и оплюваш.
Не си разбрал нищо. "Нивата" е някъде около Благоевград и са два отделни случая за които знам. Тогава е било ежедневие. Но мои роднини нямат нищо общо. Колкото до Бърльо, за когото кумирът ти Ванче пише лично какъв звяр е и му издава смъртната присъда, споменах епизодът с кмета само като пример. Той ми е бил само доста далечен роднина, почти като всеки от селото и само показва каква е действителността при среща с ВМРО и какви изверги са били лицето на Организацията. Но аз не съм първосигнален, че да си определям отношението по такива епизоди. Иначе примерно има и по-впечатляващи - партизани са убили прадядо ми.

Но не, мен всъщност ме впечатли книгата на Тюлеков, тя ми определи отношението към късното ВМРО. Ако искаш може да я обявиш за вредна, да искаш да се забрани и да я гориш на площада.

ivan
Редовен потребител
Мнения: 73
Регистриран на: 23 Юли 2016, 11:48
Контакт:
Status: Offline

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от ivan » 14 Мар 2018, 21:49

Леле, каква злоба за събития от преди едни век. Отвратен съм.
Конкретика ще дадеш ли или ще продължиш да говориш на едро? Какво си се вкопчил в книгата на Тюлеков та това са факти известни много отдавна. Пък и какво толкова видя в тази книга дето те потресе чак толкова? Чел съм я книгата и то по внимателно от теб. Няма го това дето го търсиш вътре. Сепаратизъм и мафиотщина има само в главата ти. Дай имената на убитите според теб невинни агънца да ги видим, кои са и защо са убити. Това е направила положително ВМРО не е позволила на безродниците левичари, македонисти, сръбски шпиони и ренегати да довършат и Пиринският дял. Що ли там не можа да вирее македонизма та чак до днес? Дали не им държи влага на предателите един спомен? Колкото до палачът на македонските българи Александър Гарагеоргиевич, когато са успели тогава са го докопали и са направили нужното та никой да не си помисля, че може да бие българско дете насред Скопие само защото е казало, че е българче. Да ти напомням ли "Па ща си ти?" А за хилядите убити, изнасилени, измъчвани само защото са българи в Македония да ти напомням ли? Какво е направило ВМРО ли? Ти кой си, че ще искаш сметка? Освен да плюеш друго направил ли си? Кое ти дава право да лепиш на Владо Черноземски етикет на наемен убиец. Напротив убивал е за да защити сънародниците си и да ги предпази от предателите. Вече ти го написах един път и пак ще ти го повторя точно за убийството на палача на Македония и българофоба Александър ІІ Черноземски не е бил определен да стреля. Когато е видял, че хърватите нямат куража да го сторят е взел решение да го направи сам. Знаел е, че ще умре и го е направил, за да отмъсти за всички, убити и озлочестени по заповед на тоя изрод българи. Ти някога стоял ли си буден сред нощта и да мислиш, че утре ще умреш? Решавал ли си да умреш заради народа си въпреки, че можеш просто да се спасиш като си тръгнеш? Знаеш ли какво е да чакаш смъртта, да знаеш, че ще си отидеш от теб няма да остане нищо, няма да се радваш, да скърбиш, да обичаш, да мразиш, да пееш и да плачеш? Просто няма да си тук, няма да те има? И да го направиш само заради вярата, че така трябва за народа ти и с единствената надежда да те помнят?
Е, Владо Черноземски го е направил не заради пари, а за да измие позорът ни и да отмъсти за всички български жертви. Много си малък да го съдиш и да даваш оценки като направиш нещо подобно за народа си тогава можеш да се опитваш да даваш оценки, сега не ти се полага.
И като си се захванал да четеш книжки ето ти една пък като я прочетеш пак ще си приказваме. www.makedonskatribuna.com/Voinata%20se% ... he_war.htm
Да беше хвърлил енергията, с която оплюваш в нещо полезно цена нямаше да имаш. Жалко пък си умен и образован.

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 6144
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Контакт:
Status: Offline

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от Thorn » 14 Мар 2018, 23:34

В центъра на София, в Борисовата градина през 1990-те години бе издигнат бюст-паметник на мъж на средна възраст в паравоенна униформа. Касае се за
Иван Михайлов (1896-1990), лидер на терористичната Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО) от 1928 до 1934, съюзник на Мусолини, Хитлер и на усташката Независима Хърватска държавa. На Балканите той е известен и като поръчител на многобройни политически убийства срещу на македонски и български дейци, както и набългарски, както и югославски политици. и зЗаедно с Анте Павелич и той е автор на Марсилския атентат през 1934 г. Въпреки това след 1945 той не само че не е преследван съдебно, но дори и днес е непознат в Европа на ЕС.
Безспорен факт е, че в Европа в периода между двете световни войни, сред национално-революционните движения, поставящи си за цел преразглеждането на Версайския ред, най-боеспособна и затова най-опасна и ултимативно най-ефикасна е ВМРО. Нейната краткосрочна цел е присъединяването на Вардарска Македония, която от 1918 г. е част от Югославия, към България, а по-далечната - обединението на всички части, принадлежащи към историческата територия на Македония, в една Велика Македония, на която столица да е Солун. ВМРО се бори срещу новата югославска държава от българска и албанска територия, като всяка пролет през границите й преминават между 1000 - 2000 униформирани четници. След 1922 г. ВМРО формира държава в държавата на територията на югозападна България - в Петричкия край. Това става със съгласието на управляващите в София, макар и „скърцащи със зъби”. Тази държава в държавата разполага със самостоятелна данъчна, полицейска и юридическа система, отделни печатни медии и банки. Освен това ВМРО има и собствена фракция в българския парламент. Нейният голям дипломатически апарат си сътрудничи с Турция и Унгария, сключва съюзи със СССР и с Италия. Само Ваймарска Германия отказва сътрудничество с ВМРО – макар че и там голям брой политици, дипломати, предприемачи, интелектуалци и журналисти са горещи симпатизанти на организацията.
През 1927 г. в ръководството на ВМРО възникват различни виждания по отношение на тактиката на организацията. Интензивната партизанска борба е заменена от принципа на терористична дейност: към изявени югославски лидери се насочват тройки или петорки от атентатори; спрямо представители на новия европейски следвоенен ред се подготвят самоубийствени атентати; а срещу дисиденти в собствените редици се издават смъртни присъди. През 1928 г. тази нова тактика води до остър вътрешен конфликт, който разделя организацията на две крила, които влизат в масово братоубийство. Движеща сила за това ново развитие във ВМРО е Иван Михайлов, известен още под псевдонима “Радко Деянов”. През 1925 г.- една година след като бе убит харизматичният лидер на ВМРО – Тодор Александров, Иван Михайлов се издига до тричленния централен комитет на организацията. Тодор Александров, който е прогимназиален учител и български офицер, награден с Железен кръст от Вилхелм II през 1916 г., реорганизира след Първата световна война заедно с българския генерал Александър Протогеров създадената през 1893 г. организация, бореща се първоначално за автономна Македония под управлението на султана, като й дава нова посока на действие - присъединяване на Македония към България. След смъртоносния заговор срещу Александров, Михайлов се възползва от положението си на доверен човек - негов секретар, за да наследи мястото му в централния комитет. През 1928 г. Михайлов поръчва убийството на своя колега и противник в централния комитет – генерал Протогеров, след което поставя в ръководството на ВМРО двама от най-приближените си хора – Страхил Развигоров и Иван Караджов и така на практика поема контрола над организацията. Привържениците на Протогеров под ръководството на Перо Шанданов и Наум Томалевски оказват жестока съпротива. Това води до дългогодишна вътрешна братоубийствена война, взела стотици жертви сред активистите от двете воюващи крила. И до днес на български изразите “македонска работа” или “да приключиш с нещо по македонскому” означават да извършиш нещо по особено жесток и кървав начин.
През 1929 г. Михайлов започва стратегическа промяна във ВМРО – отдалечаване от целта за присъединяването на Македония към България и поставяне на нова задача – “свободна и независима Македония”, съединяваща трите части, т. е Вардарска, Егейска и Пиринска Македония като “втора българска държава на Балканите”. През 1933 г. новият курс на действие се превръща в доктрина на организацията. Според Михайлов нацията на новообразуващата се държава, състояща се от “македонски българи”, може да се дефинира и като “българо-македонска”, бидейки българска в етнокултурно и езиково отношение, и македонска - в регионално. Така ВМРО си създава враг в лицето на политическия елит в България, който до онзи момент, в по-голямата си част, е положително настроен към организацията. Резултатът от това е, че след 19-ти май 1934 г. политическият кръг “Звено” и Военният съюз изпращат българската армия срещу цитаделата на ВМРО в Петричко. Само за няколко дни структурите на организацията са разбити, лидерите й са интернирани, а през 1935 г. на Михайлов е издадена смъртна присъда.
Хванат натясно, Михайлов успява, за разлика от останалите лидери във ВМРО, в продължение на няколко месеца да се укрива в страната и през септември 1934 г. да избяга в съседна Турция. Роденият в Македония лидер на нова Турция – Мустафа Кемал Ататюрк, дава на Михайлов политическо убежище – вероятно с идеята да не може да се установи хегемония на Балканите от страна на южните славяни под формата на съюз между Югославия и България.
Непосредствено след бягството на Михайлов в Турция ВМРО успява да нанесе най-големия си терористичен удар: атентатът в Марсилия на 9 октомври 1934 г., при който загиват югославският крал Александър I Караджорджевич и френският външен министър Луи Барту. Изпращането на опитния атентатор на ВМРО Владо Черноземски е резултат на тясното сътрудничество на Михайлов с хърватските усташа на Анте Павелич срещу Югославия. Павелич е инициатор на плана за атентата и той оценява реално професионалните възможности на своите хора, т.е. ниско – затова и моли Михайлов за помощ. След като нервите на трима хърватски стрелци на пристанището в Марсилия не издържат, Черноземски изпълнява успешно възложената му от Михайлов задача. Именно атентатът в Марсилия провокира Обществото на народите да се опита чрез Женевската конвенция за предотвратяване и наказване на тероризма да мобилизира международната общност за противодействие срещу организирания тероризъм и да включи борбата срещу него в международното право.
Следва да се отбележи, че Михайлов, прекъснал следването си по право в София, няма опит в партизанската борба и никога не е влизал във “вътрешността” на Македония (оттук и “В”-то в името на организацията), т.е. в бойното поле в самия юг на Югославия. Той се опитва да преодолее този недостатък, влияещ отрицателно на позицията му в организацията, изцяло ориентирана към култа на героизма и на мъченичеството, като се жени за една популярна ВМРО-терористка. През 1926 година той сключва брак с Менча Кърничева, която през 1924 г. по лично нареждане на Михайлов извършва прословутия атентат срещу македонския политически деец в изгнание Тодор Паница във виенския Бургтеатър, по време на постановката “Пер Гинт” от Ибсен. Скоро след присъдата австрийският съд освобождава Кърничева по здравословни причини.
По време на четиригодишното си изгнание в Турция, при което Михайлов и Кърничева са интернирани първо в Северен Анадол, а след това на остров Буюк Ада близо до Истанбул, те се опитват без успех да получат визи за САЩ. Там, в състава на “Македонските политически организации в САЩ и Канада” (МПО) със седалище във Форт Уейн, Индиана, ВМРО разполага с гъста мрежа от поддръжници. Но дори и Швейцария, Румъния и Великобритания, както и бившият съюзник на ВМРО - Италия на Мусолини не желаят да приемат двойката терористи. Едва през 1938 г. Полша разрешава на двамата да влязат на нейна територия, но при условие, че се въздържат от всякакъв вид политическа дейност. Михайлов и съпругата му получават визи по лична инициатива на полския пълномощен министър в София – Адам Тарновски, който още по време на Първата световна война е дипломатически представител на Австро-Унгария в българската столица и поддържа тясна връзка с ВМРО. Въпреки че от Варшава анулират визите заради бурни протести в Белград, турските власти натоварват семейство Михайлов на полския търговски кораб “Левант”, хвърлил котва на пристанището на Измир. След дълга одисея през Средиземно море на 23 септември 1938 г. корабът най-накрая пристига в Гдиня със своите немили- недраги пасажери.
Макар че Михайлов се устройва в една глуха провинция на Полша, той има възможност, както и преди това от Турция, да поддържа тесни контакти със свои привърженици от България и Северна Америка. След влизането на Вермахта във Варшава през септември 1939 г. Михайлов и жена му, която говори добре немски, се разкриват на Гестапо. Скоро след това те се установяват в Райха - колко дълго - остава неизвестно. Там те се настаняват във временно жилище в Берлин-Нойкьолн, в квартал, където са непосредствени съседи на Анте Павелич и неговото обкръжение. Не е ясно какви контакти е поддържал Михайлов в германската столица с националсоциалистическата власт - в архивите на Третия райх досега не е намерена информация по този въпрос. Вероятно през пролетта на 1940 г. Михайлов се преселва в Будапеща. Там той обсъжда с германски и италиански представители възможността за основаване на македонска държава, докато Третият Райх, както и фашистка Италия се занимават с новото териториално разпределение на Югоизточна Европа. Влиянието на Михайлов върху оцелелите структури на ВМРО в България действително намалява много видимо през април 1941 - след повторната окупация на Вардарска Македония от български войски и установяването на българска административна структура. По-голямата част от привържениците на Михайлов одобряват това де факто- присъединяване като „повторно обединяване” на Македония с “Майка България” и поемат функции в окупираната територия. Михайлов, който непоколебимо следва целта – “свободна и независима Македония”, приема през май 1941 г. да се пресели в Загреб – по покана, отправена му от неговия дългогодишен съюзник Павелич, който междувременно е издигнат до водач („Поглавник”) на германско-италианската марионетна държава Независима държава Хърватска (НДХ). До 1944 г. Михайлов служи като най-важния външополитически и военнополитически съветник на хърватското управление на усташите, като дясна ръка на Павелич.
От Загреб Михайлов продължава да поддържа тесни контакти с Рим и Берлин. През пролетта на 1943 г. той се договаря с началниците на италианската армия за сформиране на ВМРО-отряди, които да подкрепят италианските окупационни части в северна Гърция. През октомври 1943 г., непосредствено след изтеглянето на италианците от Балканите, след преговори с райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер, Михайлов уговаря сформирането на силна ВМРО-защитна група (“Охрана”) със състав от 12 000 мъже, която да бъде разположена в окупираната от германците гръцка част на Македония. Набирането на нейния състав обаче се проточва и не достига до договорената мощ. Също така остава нереализирано и предложението на Михайлов, отправено към Павелич, за сформиране на силна наемна армия на ВМРО, която да се бори срещу различните партизански формирования в босненската част на НДХ.
Но от България - Цар Борис ІІІ, както и управляващите и военното ръководство в страната, гледат с безпокойство на действията на Михайлов в Загреб, тъй като имат опасения, че в Берлин планът му да основе “свободна и независима Македония” може да има успех. И за да може да бъде контролиран, се отменя смъртната му присъда и му се предлага да се завърне в България и да заеме пост във Вардарска Македония. За изненада на София и на най-близките му сподвижници Михайлов категорично отхвърля предложението. По-положителна е неговата реакция спрямо предложението на германския външен министър Йоахим фон Рибентроп – да стане държавен глава на една македонска държава под покровителството на Третия Райх. На 1 септември 1944 г. Хитлер издава “фюрерска заповед” за незабавното провъзгласяване на подобно държавно образувание. Така заради Червената армия, която светкавично прониква на Балканите, трябва да се гарантира изтеглянето на Вермахта от Гърция.
Михайлов си запазва правото да даде окончателен отговор на германското предложение, едва след като направи проучвателно посещение в Скопие. На 3 септември 1944 г. той пристига с германски военен самолет от Загреб в София, където обсъжда ситуацията с останалите там свои привърженици. На 5 септември човекът за свръзка между Михайлов и СС - началникът на шесто управление (външнополитическо разузнаване) в Главното управление за имперска сигурност СС-бригадефюрер Валтер Шеленберг телеграфира на Рибентроп: „С няколко обсъждания - днес и утре, Михайлов трябва да се опита да спаси онова, което трябва. Ситуацията обаче изглежда безнадеждна. И Михайлов е на същото мнение, след като сам можа да се убеди за състоянието на нещата.“ В същото това време СССР обявява война на България. Последвалото непосредствено след това навлизане на съветските части в балканската страна, както и напредването им до германската основна свързочна линия във Вардарската долина водят до драматично изостряне на военната ситуация. В резултат на това Рибентроп притиска германския пълномощен министър в София – СС-обергрупенфюрер Адолф Хайнц Бекерле: „Днес фюрерът отново нареди да бъде провъзгласена независимостта на Македония - този път без повече отлагания”.
На същия 5 септември Михайлов пътува от София за Скопие, където на 6 септември провежда поредица съвещания с активисти на ВМРО и с местни първенци, както и има срещи с комунистически партизани и с представители на гражданското антибългарско съпротивително движение на Методи Андонов -Ченто. Вечерта той съобщава своето решение, което веднага бива предадено от германското генерално консулство в Скопие на посолството в София: “Комитетът (= скопските ВМРО-вци) се отказва категорично да обявява независимостта на Македония, убеден от Ванче Михайлов и след обстоен анализ на така стеклите се обстоятелства. Аргументирайки решението си, Михайлов се спира най-вече на: 1. Отсъствие на привърженици, които да са готови да застанат зад независимостта и да я наложат. 2. Непрекъснато и прогресивно деморализиране на цялото население.“
Докато Хитлер, Химлер и Рибентроп се ядосват на отказа на Михайлов, началниците във вермахта поемат управлението на Македония в свои ръце, в момента, когато тя е “оголена” заради изтеглилите се български окупационни сили. На 12 ноември 1944г. и последните германски части напускат Скопие и поемат по посока Прищина, а на следващия ден в Скопие навлизат партизаните на Тито.
Михайлов и жена му, заедно с няколко верни другари, биват евакуирани от СС от Скопие първо във Виена, а през пролетта на 1945 г. той бива преместен в градчето Алтаусзее, в австрийските Алпи. За разлика от многото намиращите се там националсоциалистически величия Михайлов не е притесняван нито от американските части, които достигат града на 9 май 1945 г., нито от установилата се след това британска военна администрация, както и не е обезпокояван, когато Титовска Югославия официално иска екстрадирането му от англичаните.
Не е известно къде Михайлов и жена му прекарват първите години след войната. Вероятно временно се е спрял в Испания на Франко. През 1948 г. той успява да получи жителство в Италия, като през следващите 42 години я напуска само за да почива в Австрия и в Германия. От 1958 г. той живее под самоличността на “професор Джовани от Унгария” в римския квартал Монтесакро, на ул. “Виа Понца” 6/7. Той се радва на протекцията на своя дългогодишен познат Анжело Ронкали, който в периода 1925 - 1934 е апостолически представител на Ватикана в България, а след това - до 1939 г. е апостолически пратеник в страната, в която Михайлов получава убежище – Турция. През 1958 година Анжело Ронкали е избран за папа Йоан XXIII. За разлика от Павелич и от други усташки лидери, Михайлов не използва добрите си връзки с Ватикана, за да се измъкне през “канала на плъховете” („Ratline”) и да намери сигурност в Южна Америка.
Когато през 1946 г. в „народно-демократична” България и последните останали членове от ВМРО-то на Михайлов под ръководството на Кирил Дрангов и Владо Куртев са ликвидирани, привържениците на Протогеров, сега свързани с БКП, правят кариера в различни министерства и особено в Държавна сигурност на НРБ. Също така и в новата югославска република Македония тамошната комунистическа тайна полиция задушава опитите за реорганизация на приближените до Михайлов. От този момент в сталинистка България, както и в титовска Югославия, „михайловист” се превръща в етикет, застрашаващ живота. Все пак обаче през 1978 г. дългогодишният български държавен глава и ръководител на партията – Тодор Живков издава нареждане да се установи таен контакт с изгнаника в Италия - Михайлов. Мотив за това е разпалващият се българо-югославски спор за Македония и по-конкретно: въпросът дали съществува македонска нация, както твърдят от Белград и Скопие, или дали по-голямата част от населението на Македония са българи – както смятат в София. Фактът, че в този спор Михайлов застава на българска страна, го прави за Живков важен съюзник срещу Югославия преди всичко сред българската и македонска диаспора в Северна Америка и Океания. В същото време Михайлов вижда в комунистическа България партньор срещу Тито и Лазар Колишевски и срещу техния проект за отделна македонска нация, с национален език, национална литература, национална църква и специфична македонска – а не българска идентичност.
Запитан дали многобройните поръчани от него срещу български и югославски политици и чиновници и особено срещу членовете на ВМРО смъртни присъди тежат на съвестта му, Михайлов отговаря, че подобни присъди са негово дело само при утежняващи случаи на предателство или пък при злоупотреби с пари на организацията, както и в случаи, когато смъртните присъди са юридически издържани и произнесени от правораздавателните органи на ВМРО. „Налагало ми се е да подписвам смъртни присъди на мои приятели“, признава Михайлов, съчувстващ сам на себе си по време на разговор с българския служител във Ватикана – Георги Елдъров. Междувпрочем ВМРО е била “суверенна държавна структура” и “е действала като другите държави“. Това че броят на смъртните присъди е бил сравнително по-висок, Михайлов обяснява с обстоятелството, че “организацията нямала затвори за задържането на пристъпилите устава”.
След епохалната 1989 г. в България и в новата Република Македония се появяват независими македонски политически партии, които се смятат за организации – наследници на ВМРО. В сегашна демократична България бившият шеф на ЦК на ВМРО Михайлов е смятан за национален герой. Това ясно проличава в акта на издигането на негов бюст-паметник. От друга страна днес, в Македония, роденият през 1896 г. в източномакедонския град Щип Иван Михайлов бива отчасти реабилитиран – въпреки възгледите му по националния въпрос. През 2000 г. няколко депутати от македонското Собрание участват във панихида, отслужена за атентатора-камикадзе от ВМРО – Владо Черноземски, който през 1934 г. в Марсилия се справя изключително успешно със задачата, възложена му от Михайлов. През 2002 г. в центъра на Скопие се открива възпоменателна плоча и за една друга атентаторка-камикадзе от ВМРО – Мара Бунева, която през 1928 г. също по заповед на Михайлов застрелва високопоставен белградски служител, а след това и себе си.
Фактът, че мирно починалият на 5 септември 1990 г., на библейската възраст от 94 години, изгнаник в Италия е поръчал стотици политически убийства, целенасочено се пренебрегва в България и в Македония. Обстоятелството, че Турция, Полша, Унгария, Хърватия, Австрия са прикривали и закриляли Михайлов, въпреки че той официално е бил издирван заради обвинение в терористична дейност от България, в тези държави не играе никаква роля. А в обществената памет на Италия, както и в Германия съюзникът на Мусолини и Хитлер е напълно забравен.
Щефан Трьобст
още от автора
Щефан Трьобст, професор по история на Източна Европа в Лайпцигския университет, през 1976/77 г. специализант в Историческия факултет на СУ „Кл. Охридски”, автор на три книги за Македонския въпрос през ХХ. век - ”Македонският век”, 2007; „Мусолини, Македония и великите сили 1922-1934 г.”, 1987; „Българо-югославската контроверза за Македония 1967-1982”, 1983. В момента пише „паралелна” биография на Иван Михайлов и Димитър Влахов.
http://www.kultura.bg/bg/article/view/16572

ivan
Редовен потребител
Мнения: 73
Регистриран на: 23 Юли 2016, 11:48
Контакт:
Status: Offline

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от ivan » 15 Мар 2018, 00:50

Кратък разбор на тоя пасквил щото и се спи:
"Нейната краткосрочна цел е присъединяването на Вардарска Македония, която от 1918 г. е част от Югославия, към България, а по-далечната - обединението на всички части, принадлежащи към историческата територия на Македония, в една Велика Македония, на която столица да е Солун."
Първата пълна лъжа за някаква Велика Македония дето е само в главата на това коминтерновско диване възпитано в Източна Германия. Без факти ей така на ангро.

"Не е ясно какви контакти е поддържал Михайлов в германската столица с националсоциалистическата власт - в архивите на Третия райх досега не е намерена информация по този въпрос." Втората манипулация уж има контакти ама няма документи ей така да плювнем по инерция.

"....прословутия атентат срещу македонския политически деец в изгнание Тодор Паница във виенския Бургтеатър, по време на постановката “Пер Гинт” от Ибсен. Скоро след присъдата австрийският съд освобождава Кърничева по здравословни причини."
Паница политически деец ?! Човекът започнал братоубийството, организаторът на антибългарските чети финансирани със сръбски пари, архипредателят и ренегатът, коминтерновската маша наречен само политик е това вече дава ясна представа за нещата. Очевидно е кой го пише и защо го пише. Ако този епигон не знае кой е Паница в историята на ВМРО то той не може да бъде професор по никаква история. Ако го знае и съзнателно премълчава и извърта е гаден лъжец и нечистоплътен политически агитатор.

Ето го политическият деец Паница:
- Тодор Паница убива на 28 ноември 1907 г. задграничните представители на Организацията в София поручик Борис Сарафов и Иван Гарванов
-през 1908 година. Заедно със Сандански участва в Младотурския преврат през 1908 година, а след това се легализира чрез Народната федеративна партия и живее в град Драма.
- .................. предлага услугите си на правителствато на Стамболийски в борбата му с ВМРО. Използвайки ситуацията той изгражда структури на МФО в Неврокопско
- След преврата на 9 юни 1923 година и свалянето на земеделците Тодор Паница става съветник и на паравоенното Сдружение против българските бандити./сръбска организация издържана то Белград за борба с ВМРО в Македония/
-емигрира във Виена, където се свързва със средите на Коминтерна и БКП. Продължава контактите си с федералистите и дори минава за техен идеолог.
- Паница е сътрудник на Военния отдел на ЦК на БКП и е свързан със съветското разузнаване. Организира нелегалното прехвърляне на оръжие в България за подготвянето на Септемврийското въстание.[11]
- Паница подкрепя идеята за Балканска федерация и активизира подривна си дейност срещу ВМРО. Пътува често до Солун, Белград и Ниш, където контактува с леви интелектуалци и пропагандира идеята за Балканска федерация. Участва в подготовката на подписването на Майски манифест от страната на МФО, като поддържа.
Това само на бързо за него без да коментирам само фактите. Дай имената и на други такива да ги видят всички що за стока са. Късно го е убил Иван Михайлов по рано трябваше по малко щеше да навреди. Та тоя професор да не се пъне толкова не са му ясни "македонските" работи или напротив лъже научно.

".........Мара Бунева, която през 1928 г. също по заповед на Михайлов застрелва високопоставен белградски служител, а след това и себе си." Хъм кой ли е този неизвестен служител я да видим...Велемир Пралич През 1904 година е изпратен в Скопие като секретар на митрополит Фармилян Скопски, но в действителност, организира сръбската пропаганда в Македония[1]. След Младотурската революция в 1908 година е делегат на Първата сръбска конференция, провела се между 12 и 15 август 1908 г. в Скопие, на която е основана Сръбска демократическа лига в Османската империя.[2] Прелич е полковник от сръбската полиция и юридически съветник на губернатора на Вардарска бановина (според други източници — на Скопското велико жупанство). По заповед на Велимир Прелич през 1927 година на Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация, подсъдимите са подложени на жестоки изтезания — стягане на главите, чупене на ръцете и дори заравяне живи заради българското си самосъзнание."
Такаа и сега какво излезе убила е не просто един невинен служител, а чудовищен българофоб садист и убиец. Та и това ли не знае ученият професор? Напротив знае но не му оттърва на мекерето сръбско и комунистическо, да това лъже научно.

"Михайлов отговаря, че подобни присъди са негово дело само при утежняващи случаи на предателство или пък при злоупотреби с пари на организацията, както и в случаи, когато смъртните присъди са юридически издържани и произнесени от правораздавателните органи на ВМРО. „Налагало ми се е да подписвам смъртни присъди на мои приятели“, признава Михайлов. " Ето това е истината ама смотолевена през зъби.

Аз едно не мога да разбера ти собствена глава нямаш ли та трябва един чужденец и то германец комунист да ти разяснява тази част от българската история. Ми вземи напъни се и попрочети, сам си състави мнение пък тогава да поговорим. Що трябва чужденци да ни обясняват българските работи. Виждаш ли като се появят имената на невинните жертви и делата им лъсват и става ясно, че не са агънца, а вълци и си заслужават края. С каквато мярка мерили с такава им отмерили и на тях. И ти намери един авторитет по въпроса .....пък и във вестник "Култура". Хайде да ти дам идея за следващото демитологизиране почвай със статията на Балева и митът Батак и хептен ще я докараш. Срамота е това дето го вършиш пък божем си българин. Ако не си извинявай и карай напред преживели сме много такива ще преживеем и теб.

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 6144
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Контакт:
Status: Offline

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от Thorn » 15 Мар 2018, 01:06

Защо е убил Протогеров?

ivan
Редовен потребител
Мнения: 73
Регистриран на: 23 Юли 2016, 11:48
Контакт:
Status: Offline

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от ivan » 15 Мар 2018, 01:14

Нека да продължим утре. Има причина и за Протогеров ще се опитам да систематизирам и изложа фактите пък изводите ще си ги направиш сам. Лека нощ.

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 6144
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Контакт:
Status: Offline

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от Thorn » 15 Мар 2018, 13:03

И не ми отговори на другия въпрос:

Какво положително е правила ВМРО за България след 1925 г.?

ivan
Редовен потребител
Мнения: 73
Регистриран на: 23 Юли 2016, 11:48
Контакт:
Status: Offline

Re: Демитологизиране на митологизирани герои

Мнение от ivan » 15 Мар 2018, 20:57

Сега се прибирам и почвам по ред.
Да почнем с Протогеров. Убит е заради предателство.
Кратко въведение: След 1903г. македонското освободително движение има ясно обособени две крила левичарско крило и останалите. Интересното е, че за противниците на левичарите няма обобщено название, тъй като първите са смятани за отцепници и отстъпници на идеята на организацията. Левичарското крило се ръководи идейно от Димо Хаджидимов и Михаил Герджиков, а организационно от Сандански и Тодор Паница. Това е така наречената Серска група. Формално идейната им платформа, че е нужна преди всичко революция социална, а не национална и в резултата на тази революция социална щяла да се формира новата македонска държава която да принадлежи на всички социално онеправдани и поробени без разлика на вяра и народност. За тази цел те са готови да отстъпят и пожертват българският национален интерес. Вариация на тази идея е по късният така наречен федерализъм представляващ по същество идея на БЗНС за балканска федерация на южните славяни под югославска т .е. сръбска егида. Левичарите и федералистите взаимно се допълват и кадрово се преливат. Характерно за левичарите и федералистите е методиката на индивидуалният терор и избиването на водачите на противниковата фракция и превземането на вече изградени организационни структури.
От другата страна остават консервативно настроените членове на организацията придържащи се към първоначалната цел за борба за освобождаване на македонските българи и включването им в рамките на българската държава. Техни идейни представители след смъртта на Гоце Делчев са Даме Груев, Гьорче Петров до определен момент, Трайко Китанчев, Иван Гарванов и самият Протогеров. От по младото поколение при възстановяването на ВМРО са Тодор Александров и Иван Михайлов. Организационни ръководители са Борис Сарафов, Христо Чернопеев, Тане Николов, Аргир Манасиев, Апостол Петков това са старите войводи и ръководители с доказан боен и организационен опит.
Кмъ 1920г. фактически старата организация е прекратила дейността си. В резултат на военното поражение и бежанските вълни всичко е променено. Фактически изграждането на организацията цапочва на ново от Тодор Алекснадров и с помощта на Протогеров. Той е имал и опит и връзките с висшите военни, офицерското съсловие и двореца. Бил е добре приет сред представителите на династията, защото е човекът командвал разгрома на войнишкото въстание и запазил монархическата форма на управление.
След първоначалните действия за възстановяване на организационните структури и набавянето на оръжие е трябвало да се избере начинът на действие. Протогеров е отговарял за военната страна на дейността на ВМРО и специано за четническата дейност. След обиколка в окупирана Македония - Вардарският дял става ясно, че има нужда от нова тактика, оръжие боеприпаси, логистика. Нещо повече - всички разбират, че има нужда от международна подкрепа и то колкото се може по широка. По същото време социалистическите идеи са във възход в Европа избухват серия от революции вдъхновени от ВОСР. Активна дейност развива Коминтерна и новороденото съветско/болшевишко разузнаване/ в изпълнение на директивата за световна революция, като на всеки възможен съюзник се предоставят значителни средства и оръжие.
По същото време левичарите до момента проявили се като сръбски слуги и ренегати начело вече с Тодор Паница и Хаджидимов установяват трайни връзки с комунистите и започват действия по овладяването на организацията за да я използват за своите цели. Първият етап от тези действия е установяването на връзки с дейците на консервативното крило като им се предлага финансова и логистична подкрепа за уж общата цел. И тук Протогеров прави фатална грешка бидейки в напреднала възраст, желаейки реванш за преживяното поражение, бленувайки освобождение на македонските българи под каквато и да е форма и с негово участие той се поставя в услуга на левичарското крило и прави следното:
1. През 1921 година Александър Протогеров разговаря с федералистите Филип Атанасов, Павел Христов, А. Василев, Христо Цветков и Крум Зографов за примирие и съвместна дейност. Само за илюстрация кой един от тях Филип Атанасов - през юни 1923 година заедно със Славе Иванов е в делегация на МФО в Москва, която разговаря с Феликс Дзержински, Карл Радек, Георгий Чичерин и Михаил Трилисер. Предполагам знаеш кои са те и какво правят.
2. През 1924г. подписва Майският манифест за сътрудничество с комунистите.
3. През същата година предава и прави възможно убийството на Тодор Александров от левичарите.
4. Прави опит да отмени еднолично забраната в окупираната част на Македония да влизат чети не по големи от 10 - 15 души и използването основно на партизанска тактика на терор срещу кадрите на окупационните сили. Подобно решени е било прието за да не се дава повод за масов терор и геноцид над населението и съхраняването на бойната сила на организацията. В това погрешно решение го подкрепя "любимият ти Иван Бърльо и това му струва главата.
5. През 1928г. започва да пропагандира отказ от революционна дейност и прекратяване на въоръжената борба на организацията. Е тук вече пресолява манджата и логично е отстранен физически.
Тава са фактите на кратко. Убит е за предателство към идеята за национално обединение на българите, колаборация с враговете и опит да разложи и деморализира ВМРО от вътре.
Умишлено не продължавам с анализа ти сам ще си решиш кое какво е.

На вторият ти въпрос отговорът е кратък ВМРО след 1925 г. не позволи на комунисти, сърби и сърбомани да откъснат пиринският край, да го превърнат в база за класова борба или сръбски плацдарм. Борбата на тези хора водена без официална подкрепа, с жертвоготовност и на единият гол ентусиазъм забави с 20 години раждането на македонската нация, запази близо 1 милион българи от асимилация и направи възможно щото идеята за обединение на всички българи да не се превърне горчив спомен. Прочее днешните договори с република Македония и възможността да имаме изобщо тежест зад Осогово е резултата от дейността на членовете на тази организация. Ако не си съгласен с удоволствие ще чуя конкретни аргументи против. Но имай предвид едно за поколения българи това е тяхната организация, тази която не остави неправдите отмъстени и изми лицето на българите на 09.10.1934г. в Марсилия. Тази организация доказа, че никой не забравен и нищо не е забравено и възмездие има, ако решим да дръзнем. Не трябва да си съгласен с мен, опитай се да ме разбереш, но ако не можеш това не е повод да се мразим все пак сме българи и това е което ни събира и прави част от един народ - нашият, е повече от това което ни разделя.
Поздрави!

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 6144
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Контакт:
Status: Offline

Re: На тази дата...

Мнение от Thorn » 26 Май 2018, 19:28

Синът му е професионален убиец и професионален терорист.

Stan
Редовен потребител
Мнения: 1898
Регистриран на: 22 Юли 2016, 13:15
Контакт:
Status: Offline

Re: На тази дата...

Мнение от Stan » 26 Май 2018, 19:42

Thorn написа:
26 Май 2018, 19:28
Синът му е професионален убиец и професионален терорист.
Някой случайно да е казал, че е бил Майка Тереза или Далай Лама?
Като не искаш мира, на ти секира.

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 6144
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Контакт:
Status: Offline

Re: На тази дата...

Мнение от Thorn » 26 Май 2018, 21:06

Тогава какво го жалиш? При това е убит "легитимно" при съпротива при арест.

Stan
Редовен потребител
Мнения: 1898
Регистриран на: 22 Юли 2016, 13:15
Контакт:
Status: Offline

Re: На тази дата...

Мнение от Stan » 26 Май 2018, 21:25

Thorn написа:
26 Май 2018, 21:06
Тогава какво го жалиш? При това е убит "легитимно" при съпротива при арест.
Правилно си сложил "легитимно" в кавички, тъй като по това време България се управлява от хунтаджии. Ама поне при ареста утрепал 5-6 от болшевишките убийци.
Като не искаш мира, на ти секира.

Аватар
Amazon
Модератор
Мнения: 3893
Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
Контакт:
Status: Offline

Re: На тази дата...

Мнение от Amazon » 26 Май 2018, 21:43

Stan написа:
26 Май 2018, 21:25
Thorn написа:
26 Май 2018, 21:06
Тогава какво го жалиш? При това е убит "легитимно" при съпротива при арест.
Правилно си сложил "легитимно" в кавички, тъй като по това време България се управлява от хунтаджии. Ама поне при ареста утрепал 5-6 от болшевишките убийци.
Убит е по лично нареждане на Мумията. Да си беше останал в Скопие със семейството си, обаче кръвта на баща му явно е говорела. Жалко че е толкова непознат в българската историография. Успял е да бастиса 6 от 14-те каскета, които Гошо Тарабата му изпраща да го убият. Не знаем къде е погребан. :(

Човека заслужава филм. Цялото семейство заслужава една ТВ сага. От баща му, като войник и преподавател, загинал през ПСВ, през сина, ВМРО, борбата срещу левичарите и убийството му в София от комуняките.

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 6144
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Контакт:
Status: Offline

Re: На тази дата...

Мнение от Thorn » 26 Май 2018, 23:07

Amazon написа:
26 Май 2018, 21:43
Stan написа:
26 Май 2018, 21:25
Thorn написа:
26 Май 2018, 21:06
Тогава какво го жалиш? При това е убит "легитимно" при съпротива при арест.
Правилно си сложил "легитимно" в кавички, тъй като по това време България се управлява от хунтаджии. Ама поне при ареста утрепал 5-6 от болшевишките убийци.
Убит е по лично нареждане на Мумията. Да си беше останал в Скопие със семейството си, обаче кръвта на баща му явно е говорела. Жалко че е толкова непознат в българската историография. Успял е да бастиса 6 от 14-те каскета, които Гошо Тарабата му изпраща да го убият. Не знаем къде е погребан. :(

Човека заслужава филм. Цялото семейство заслужава една ТВ сага. От баща му, като войник и преподавател, загинал през ПСВ, през сина, ВМРО, борбата срещу левичарите и убийството му в София от комуняките.

Бил е убиец и кръволок, дясна ръка на сепаратиста и кръволока Иван Михайлов, виновен за смъртта на стотици българи и личен физически убиец вероятно на десетки от тях. Един от основните фактори в македонските убийства и в действията за сепаратсткото отделяне на Пиринска Македония от България.

Stan
Редовен потребител
Мнения: 1898
Регистриран на: 22 Юли 2016, 13:15
Контакт:
Status: Offline

Re: На тази дата...

Мнение от Stan » 26 Май 2018, 23:32

Thorn написа:
26 Май 2018, 23:07
Amazon написа:
26 Май 2018, 21:43
Stan написа:
26 Май 2018, 21:25

Правилно си сложил "легитимно" в кавички, тъй като по това време България се управлява от хунтаджии. Ама поне при ареста утрепал 5-6 от болшевишките убийци.
Убит е по лично нареждане на Мумията. Да си беше останал в Скопие със семейството си, обаче кръвта на баща му явно е говорела. Жалко че е толкова непознат в българската историография. Успял е да бастиса 6 от 14-те каскета, които Гошо Тарабата му изпраща да го убият. Не знаем къде е погребан. :(

Човека заслужава филм. Цялото семейство заслужава една ТВ сага. От баща му, като войник и преподавател, загинал през ПСВ, през сина, ВМРО, борбата срещу левичарите и убийството му в София от комуняките.

Бил е убиец и кръволок, дясна ръка на сепаратиста и кръволока Иван Михайлов, виновен за смъртта на стотици българи и личен физически убиец вероятно на десетки от тях. Един от основните фактори в македонските убийства и в действията за сепаратсткото отделяне на Пиринска Македония от България.
Да, много добре знаем за "любовта" ти към ВМРО. Явно ония твой прадядо или него брат ли беше, много са го били. Ако приложим твоята тактика при адвокатстването на СССР в темата Бунтове и въстания срещу съветската власт, където изкара снимки от Индокитай, Алжир, пребитите негри в Алабама как ги изпусна :roll:, да дам ли примери за убийства организирани от комунисти, федералисти, сърби и т.н. и да кажа, как беше точно:
"по онова време такъв тип действия не излизат от стандартния модел на поведение".
Като не искаш мира, на ти секира.

ivan
Редовен потребител
Мнения: 73
Регистриран на: 23 Юли 2016, 11:48
Контакт:
Status: Offline

Re: На тази дата...

Мнение от ivan » 26 Май 2018, 23:37

Thorn написа:
26 Май 2018, 23:07
Amazon написа:
26 Май 2018, 21:43
Stan написа:
26 Май 2018, 21:25

Правилно си сложил "легитимно" в кавички, тъй като по това време България се управлява от хунтаджии. Ама поне при ареста утрепал 5-6 от болшевишките убийци.
Убит е по лично нареждане на Мумията. Да си беше останал в Скопие със семейството си, обаче кръвта на баща му явно е говорела. Жалко че е толкова непознат в българската историография. Успял е да бастиса 6 от 14-те каскета, които Гошо Тарабата му изпраща да го убият. Не знаем къде е погребан. :(

Човека заслужава филм. Цялото семейство заслужава една ТВ сага. От баща му, като войник и преподавател, загинал през ПСВ, през сина, ВМРО, борбата срещу левичарите и убийството му в София от комуняките.

Бил е убиец и кръволок, дясна ръка на сепаратиста и кръволока Иван Михайлов, виновен за смъртта на стотици българи и личен физически убиец вероятно на десетки от тях. Един от основните фактори в македонските убийства и в действията за сепаратсткото отделяне на Пиринска Македония от България.
Абсолютни левичарски лъжи. Напротив един от най верните български синове. Един от малкото подкрепил неравната борба с предателите сърбомани, коминтерновските слуги и на края загинал с оръжие в ръка за мечтата българска. А клеветите ти за сепаратизъм ги обсъждахме вече и са типичен коминтерновски трик да приписваш на противниците собствените си отрицателни черти. Айде преглътни ги вече напердашения роднина дружбаш и продадената на безценица нива не си струват толкова плюене. Дай ги имената на убитите да ги видим и ще лъсне черната им същност. Ей няма умора червеното безродие и дружбашката гьотверенщина.

Аватар
Thorn
Редовен потребител
Мнения: 6144
Регистриран на: 19 Юли 2016, 20:02
Контакт:
Status: Offline

Re: На тази дата...

Мнение от Thorn » 27 Май 2018, 00:47

Иване, Михайлов официално в програмата си иска да отдели пиринския край от България не само де факто, както го прави, но и официално.

И е виновен за македонските убийства!

Какво искаш - да го харесвам ли? Няма как, пък ти повтаряй като грамофонна плоча родолюбец и нам си къв. Сепаратист и кръволок, начело на мафиотска организация.

Христо Спириев
Редовен потребител
Мнения: 585
Регистриран на: 05 Фев 2017, 13:46
Контакт:
Status: Offline

Re: На тази дата...

Мнение от Христо Спириев » 27 Май 2018, 00:48

Stan написа:
26 Май 2018, 23:32
Да, много добре знаем за "любовта" ти към ВМРО. Явно ония твой прадядо или него брат ли беше, много са го били.
ivan написа:
26 Май 2018, 23:37
Айде преглътни ги вече напердашения роднина дружбаш и продадената на безценица нива не си струват толкова плюене.
Що се мъчите да спорите и обяснявате на някой, който още не се е определил и не знае какъв е - българин ли, чужденец ли!

Thorn

Публикува Август 12, 2017
On 12.08.2017 г. at 16:43, bulgaroid said:
ти всъщност какъв си ? Чужденец, добре говорещ български?
Не точно.
http://www.chitatel.net/forum/topic/196 ... ent=387242


П.П. Ванче Михайлов за нас българите от Македония е НАЙ ГОЛЕМИОТ.
Последна промяна 1 на Христо Спириев, променена общо 27 пъти

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани