Общи приказки ⇒ Бойни изкуства

[vassiln]

И внимавайте с този - ISTORIK, освен другото, е и каратист, та не знам как ще се разправяме с него...

[ISTORIK]

В интерес на истината, съм практикувал немалко японски думички... Пардон! - бойни изкуства...
През 1989 г. бях все още в 9-ти клас, когато влязох за първи път в дожо (тренировъчна зала) и стъпих на татами (японски тепих)...

Изреждам ги, за да няма неразбрали...:
- shito ryu karate do
- wado ryu karate do
- yama ryu karate do
- ju jutsu
- nin jutsu (bujinkan ninpo taijutsu)
- judo
- aikido

Между другото, "Крайната цел на карате не се крие в победата над противника, а - в постигането на съвършенството на характера на практикуващите. Защото върхът на изкуството не е приемането на схватка или на сражение и победата в тях, а - в тяхното избягване. "

[Желязин]

Историк -> мразя те. Предлагам Танка или Пистона за модератори, а не човек, който е учил японски!...

... Шегувам се, де - просто ми изглеждаш интелект, иначе нищо ти няма:Д

[T-72]

В интерес на истината, съм практикувал немалко японски думички... Пардон! - бойни изкуства...
През 1989 г. бях все още в 9-ти клас, когато влязох за първи път в дожо (тренировъчна зала) и стъпих на татами (японски тепих)...
- aikido

Между другото, "Крайната цел на карате не се крие в победата над противника, а - в постигането на съвършенството на характера на практикуващите. Защото върхът на изкуството не е приемането на схватка или на сражение и победата в тях, а - в тяхното избягване. "

Айкидо къде ,при кой сенсей ,кога и за колко време?
Брат , за да станеш добър в едно бойно изкуство трябва посвещение, демек отдаване.Като почнеш да редуваш няколко бойни изкуства се изгубва фокуса в/у същността.
По 7 дена на седмица съм ходел на "тренировки" и пак можеше повече. Моя сенсей по два пъти на ден практикуваше( и сега цял свят обикаля с японските майстори от Хомбо Доджо), демек сутрин в 7 и вечерта след 19.
Аз до толкова не можах.
Много бойни изкуства от гледна точка на спортна форма е прекрасно, като чисто спортно занимание.
Обаче примерно в Айкидо за да стане добър човек трябва целия да влезе вътре и то дълги , дълги години постоянни и систематични занимания.3-пъти в седмицата е малко.5 е добре,7 е много добре.
От 2014 -та не съм влизал в доджото , поради чисто професионални занимания, знам че е временно и след два ти месеца пак ще се върна. Но за да си върна нивото от тогава ми трябва около 1 година усилени занимания. За да стигна следваща степен след още година.Демек 2 години усилени занимания докато стигна следващата степен.Това е за изискванията на майстор който аз искам да следвам и да ме изпитва.Не пояси на килограми.
1-во кю съм,инак се занимавам от 14.12.1998, демек черен колан е следващата степен.Като станем по големи професионалните ни занимания ни принуждават да се местим често и това не ни дава възможност да се застояваме на едно място и да търсим постоянството.На два пъти след вземане на кафяв колан , ми предстоеше да се явявам за черен, обаче и двата пъти трябваше професионално да пътувам на съвсем друго място и за съжаление пак се отдалечих.
Но се надявам следващите месеци пак да се върна.

[ValBo]

Сега коланите ги раздават като бонбони.
В доджото (или както там се нарича на корейски) където тренират синовете ми, има повече черни колани, отколкото имаше в България в средата на 80. А това е детска школа.
Като цяло, цялата индексация с кю-та е фабрика за пари и то в световен мащаб.

П.П. Историк, не знам защо съм останал с впечатление, че си падаш по китайските стилове. В грешка съм бил явно

[Кухулин]

Аз като започнах да тренирам айкидо, в България имаше един черен колан в нашия стил Първи дан

[T-72]

Аз като започнах да тренирам айкидо, в България имаше един черен колан в нашия стил Първи дан

Нормално е, все пак в България доста късно започва да се развива.
Моя първи Сенсей от Сливен Радостин Маринов (бивш офицер-свързочник)) сега мога да кажа че е върхът в Българското Айкидо.
https://www.youtube.com/watch?v=wJfO_ORKF2A
Второто Уке (партньор на големия майстор Йокота Сенсей (тогава 7-ми дан) ) който излиза на демонстрацията в Токио) е Радостин Маринов.


Индексация за пари, да но зависи при кой майстор си, и кой искаш да следваш.И какви знания искаш да получиш.
В Япония, в много доджота има само бял и черен колан.
В Сливен например пак е така, няма оранжеви, зелени, жълти...
Бял и черен, Няма изпити до Дан. Тренираш сериозно и един ден Сенсея те извиква пред всички и ти казва че от днес си по висока степен.
За майстор вече, много е важно пред кой ще се явяваш.И ако твоя Сенсей който ще те представи пред него, дали поема отговорност за твоите знания. Ако целта е само пари( на гледал съм се на такива ) е едно, но ако твоя сенсей се е отправил към върховете, то и той следва друг голям Сенсей.Следователно той подготвя ученици които да се явят пред по големия.Срам ще е за всеки който иска да се развива , да представи за изпит калпави ученици. Демек толкова мога да ги науча, и за мен това е моята преценка че са готови за изпит.
Казано накратко - подготовката на един ученик - показва какъв Сенсей го подготвя.
След 5-ти дан вече , ако твоя Сенсей го получи и той може да те изпитва.
Има тук такива, който иска да ходи.
Има бол черни колани явявали се къде ли не. Но и какво от това?
Но всеки сам си избира майстора при който да учи.И как да се развива.
От всеки сам зависи дали иска да го води слепия овчарин и да го кичи като коледна елха.
Или да тренира упорито.

[ISTORIK]

Айкидо къде ,при кой сенсей ,кога и за колко време?
Брат , за да станеш добър в едно бойно изкуство трябва посвещение, демек отдаване.Като почнеш да редуваш няколко бойни изкуства се изгубва фокуса в/у същността.
По 7 дена на седмица съм ходел на "тренировки" и пак можеше повече. Моя сенсей по два пъти на ден практикуваше( и сега цял свят обикаля с японските майстори от Хомбо Доджо), демек сутрин в 7 и вечерта след 19.
Аз до толкова не можах.
Много бойни изкуства от гледна точка на спортна форма е прекрасно, като чисто спортно занимание.
Обаче примерно в Айкидо за да стане добър човек трябва целия да влезе вътре и то дълги , дълги години постоянни и систематични занимания.3-пъти в седмицата е малко.5 е добре,7 е много добре.

Аз най-много съм практикувал от карате стиловете Tani-ha Shito ryu karate do Kofukan. С това започнах. След това преминах на ju jutsu и judo - за много години. Сега отново съм се върнал в началото - там, откъдето започнах. Първото в Пловдив, второто - в Смолян (като студент там) - тренирал съм го по три тренировки на ден, 7 дни в седмицата; и в Пловдив, третото - пак в Пловдив.

Останалите съм тренирал на различни места, по различно време и с различна продължителност.

Конкретно за ninjutsu - Bujinkan ninpo taijutsu съм тренирал в Лил, докато бях там на специализация по програма Еразмус (2003г.).
Айкидо съм тренирал да кажем - в началото на този век, при един приятел от казармата, мисля, че беше първи дан тогава, Иван Маринов, в Пловдив. По-късно той замина за Румъния, в някакъв център на НАТО там. Доколокото ми е известно, за постигането на задоволително майсторство в айкидо са необходими усилени тренировки в течение на поне 12 години. (Поправи ме, ако греша!)
Wado ryu, по-късно - Wado kai, съм тренирал в Кърджали. Пак - като студент там. Там пробвах и малко нинджуцу, но не останах много доволен от методите на нинджата, който преподаваше там.
А пък Yama ryu - в Пловдив. Сенсеят се вля в политиката обаче и май отдавна не преподава.

От китайските бойни изкуства съм пробвал (за по около месец или за по няколко месеца) wing chun kuen/quan, tai chi quan, chang quan.
Бих пробвал nan quan (южен юмрук - нещо като китайско карате; някак ми е най-близко по култура на движение) а също - hung gar. Също taka са ми премного интересни и някои животински/зверинни стилове - на богомолката, на змията, на тигъра, на леопарда...

От корейските - taekwondo и wonhwado. Бих пробвал също и taekkyon (те кион?), hapkido...

От виетнамските shon dong vo dao, тренирах в казармата с един от треньорите по този стил.

От тайландските - muai thai. За жалост - съвсем за кратко. Бих задълбочил познанията си.

От индонезийските бих пробвал pencak silat (пенджак силат) - прилича малко на карате.

Китайските, корейските и виетнамските бойни изкуства изискват друга нагласа и друга култура на движение. А аз правя движенията "по японски", някак... твърдо - забележка на всички учители, които са ми ги преподавали.

В заключение - имам три по-тесни специализации (карате, джу джуцу, и джудо), от които джу джуцу ми е любимото! и разширен поглед над "конкуренцията". Добре е да знаеш какво може да очакваш от някой, който е тренирал нещо друго.

[ISTORIK]

За тези, които проявяват интерес към карате... Ето няколко неща, прелюбопитни за четене...

http://daobg.com/topic/1248-%D0%BA%D0%B ... %B8/page-1

http://daobg.com/topic/49483-%D1%88%D0% ... %B5/page-1

http://www.chitatel.net/forum/topic/150 ... karate-do/

Приятно четене!

[T-72]

Постоянство трябва и да не се прекъсва, аз може и да имам 10-11 години общо -ама накъсани... сега примерно нямам самочувствието да кажа че съм Айкидист.И то не от скромност.Ами реално говоря.Щото не съм се занимавал от 4 години. Преди това пак имам друга голяма пауза.В Айкидо съм разбрал- няма ли постоянство - няма Айкидо.
Тялото трябва да мине време да го пречупиш, да стане гъвкаво, после техниките да влезнат в тебе.И Егото, най-вече трябва да пречупиш!Не се ли занимаваш дадено време и почваш да губи гъвкавостта.После пак трябва да мине доста време докато стигнеш до нея.Да изградиш техниките, да навлизаш в тях.Това са години усилени занимания. Отделно и колко време на седмица практикуваш.Човек можа да има доста години практика- ама ако е по един - два пъти на седмица, то това е под посредственото ниво и е само за спорта и не е Айкидо, нищо не е.От 3-до 5 пъти на седмица за един РАБОТЕЩ човек е оптималния вариант.
Нали това е ако иска човек да се развива и да върви нагоре.Ако е за спорта само, - колкото може е успех.Но Айкидо не е спорт.
Преди 4 години съм ги правел по 7 дена седмично, но тогава работата ми позволяваше.И е почти невъзможно за един семеен работещ човек.
Сега се надявам пак да почна, но има време, ще видя как ще стане.
Надявам се да стане.
Сега нямам абсолютно никакво самочувствие да кажа че съм Айкидист.Като почна пак да се занимавам и след 2 години, при седмични тренировки от 3 до 5 пъти ще мога да кажа - "да аз съм айкидист и съм на пътя"!

[Thorn]

Що не си направите друга тема за гимнастиките ?

[bigdragon]

И понеже темата е " МНЕНИЯ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ФОРУМА", да разбираме ли, че форума ще се превърне в поле за проява на "бойни" способности?

ПП Аз ги практикувах от 1979 година, сега само гледам отстрани...

[T-72]

Сори че таковахме темата.Оляхме се!

[Ksantip]

Мисля, че има тема за бойните изкуства. Оффтопикът тук е идеална възможност за Историк да проучи как се местят мнения .

[Кухулин]

Сумото броите ли го за бойно изкуство?

В момента тече януарскя турнир, ето няколко млади таланта от вчера:

https://www.youtube.com/watch?v=ZQj5WyU9QAY

А ето и два дърти таланта, пак от вчера

https://www.youtube.com/watch?v=0fP5WPSoSjU

[ISTORIK]

Да, научих се как се отделят и местят мнения.

И пак - да, сумото се счита за бойно изкуство. Ранното сумо е представлявало груб бой, комбиниращ елементи от бокса и борбата с много малко ограничения.

Днес обаче ограниченията са повече. Забранени са ударите с юмрук, дърпането на косата, бъркането в очите, душенето, ритането в стомаха, в гърдите и в тестисите. Забранено е също хващането на предната част на мавашито (препаската) на противника. Подобни действия водят до дисквалификация и победата се присъжда на противника. Няма ограничения в теглото на сумистите, поради което може да се случи единият участник в схватката да е до два пъти по-тежък от другия. Единственото ограничение в професионалното сумо е минимална височина от 1,70 м.

През 1994 г. японската асоциация "Сумо" изискваше всички сумо борци да имат минимум 1,73 м височина, което накара 16-годишният Манууми Шух, който не успя да изпълни шест предходни изпитания за допустимост, да да си ползва козметична хирургия, за да добави още 2 см към скалпа му (с помощта на силикон), което създаде огромна изпъкнала издатина на главата му. В отговор на това японската асоциация "Сумо" заяви, че вече няма да приема амбициозни борци, които по хирургичен път повишават височината си.

[Кухулин]

Няма ограничения в теглото на сумистите, поради което може да се случи единият участник в схватката да е до два пъти по-тежък от другия.

Да не кажем три пъти. Класиката е Конишки

https://www.youtube.com/watch?v=L9ZzyH7h1Qc

А височината май я смъкнаха преди няколко години до един шейсет и нещо

[ISTORIK]

По-известните български сумисти са:
- Калоян Махлянов - Котоошу Кацунори
- Даниел Иванов - Аоияма Коосуке
- Иван Качаков
- Петър Стоянов

[Кухулин]

Сега има и едно младо момче, Торакио, Котоошу го обучава.

https://www.youtube.com/watch?v=ONsAkqJEh14

[Кухулин]

А ето и два дърти таланта, пак от вчера

Хайде като сме тръгнали, и днешния мач на Точиношин. Бая зор виде:

https://www.youtube.com/watch?v=tl4W-D0QOu8

[General Lukov]

Какво означава тоя възглас на японски почти на всички мачове, чува се като - "Тарадъз, тарадъз, тарадъз..."

[Кухулин]

Това го вика съдията по време на боя, за да знаят двамата, че схватката продължава.

https://en.wiktionary.org/wiki/nokotta

[ISTORIK]

Ето три сайта, които превеждат и обясняват терминологията в сумото:

https://en.wikipedia.org/wiki/Glossary_of_sumo_terms

http://www.sumotalk.com/glossary.htm

http://www.sumoforum.net/glossary.html

[T-72]

А и да не забравя, духовното и физическото е в бойните изкуства 50/50 .
Ако е повече духовното от физическото - не е бойно изкуство.
Ако физическото е повече от духовното това също не е бойно изкуство .
Мой познат в София ми казваше че "тренира" (по принцип смятам че думата "тренирам" е неправилна, но той така се изрази) Айкидо, аз му казах браво, питах го колко пъти на седмица - той ми каза 1.
Без коментар.Наблягал повече на духовното.
Другата крайност е почва отначало и набляга само на физическото, демек един вид спорт.
Да де ама минават годините, и липсата на духовно започва да става от явна по явна и започва първият предвестник - Егото да те мачка и се отказваш - защото в голямата част хората се чувстват недооценени( "аз толкова много тренирам, пък не ме повишават").А Сенсея просто ти мачка егото.И ти се дъниш на най-важният изпит.Да покажеш че тренираш не за отличия , а за знания.Защото за да си отворен към знания, първо трябва да си отворен към критиката когато ти показват грешките и недостатъците.Да има търпение.

Всичко е хармония, но за да се докосне поне до нея трябва човек да развива както духът така и тялото.

[Кухулин]

Нека тогава да вкараме и малко духовност в темата, щом гоним 50/50

https://www.youtube.com/watch?v=p4asA_me37Y